Решение по НАХД №386/2025 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 151
Дата: 19 ноември 2025 г.
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20251870200386
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 септември 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ № 150
№ 151
гр. Самоков, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20251870200386 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 126 от 31.07.2025г.,
издадено от Началник РУ-Самоков с което на М. Б. Н. с ЕГН ********** от
гр.София е наложено административно наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ за нарушение на
чл.60, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят Н., в жалбата си моли съда да отмени изцяло
атакуваното наказателно постановление.В съдебно заседание се явява, с
адв.Симитчиев, който подържа жалбата и моли наказателното постановление
да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща представител, с придружително писмо
изпращащо преписката прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА - подадена е от нарушителя и това е
направено в срок, а разгледана по съществото е ОСНОВАТЕЛНА.
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
15.07.2025г. около 12 часа в гр.Самоков /пред и в сградата на общината/,
открито носел оръжие на обществени места. Оръжието бил законно
притежаван пистолет „М......“.
От писмените доказателства по делото съдът установи следната
1
фактическа обстановка.
На 15.07.2025г. около 12 часа в гр.Самоков в сградата на общината
жалбоподателя Н. бил по работа.В себе си носел законнопритежаван пистолет
„М......“.Същия бил забелязан от друго лице да носи оръжието, снимал го и
разпространил снимката в социалните медии. В тази връзка св.В.
В./полицейски инспектор в РУ-Самоков/ взел отношение и съставил на
жалб.Н. АУАН на 16.7.2025г. за това че на 15.7.2025г. около 12 часа в
гр.Самоков /пред и в сградата на общината/, открито носел оръжие на
обществени места.Разпознал го снимките в интернет по това че бил кмет на
село Ярлово.
Така описаната фактическа обстановка съдът приема от показанията на
разпитания свидетел и обясненията на жалбоподателя, както и всички
писмени доказателства по преписката-неоспорени от страните.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи.
Разпоредба на чл.60, ал.1, т.1 от ЗОБВВПИ води задължение да не се
носи открито оръжие, освен ако се извършва охранителна дейност.В случая в
акта и НП са извършени процесуални нарушения водещи до нарушаване
правото на защита.По никакъв начин не става ясно къде точно е носел
оръжието жалбоподателя, защо се твърди да е открито.Не са приложени и
снимките за да може съдът да прецени дали наистина това носене е открито в
действителност.Освен това за да осъществи състава на разпоредбата, следва
да не се извършва охранителна дейност.
Съгласно чл.57, ал.1 , т.5 от ЗАНН наказателното постановление следва
да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават.В случая в НП липсва коректно описание на нарушението
поради следното в смисъла изложен по-горе.
За пълнота съдът следва да отбележи следното.Ако нямаше процесуални
нарушения съдът щеше отново да отмени НП, но да предупреди нарушителя
тъй като случаят е маловажен.Това е така поради следното.Жалбоподателя е
кмет на село Ярлово и в обясненията си е посочил че е отчитал служебни пари
в общината.Действително същия не е охранител, но длъжностно лице
боравещо със служебни средства,а и оръжието му е законно.Ето защо при
доказване на обвинението и липса на нарушения съдът би отменил НП и
предупредил нарушителя че при следващо подобно нарушение ще бъде вече
наказан и разпоредбата за маловажния случай няма да се приложи повторно в
едногодишен срок.
Горните пороци в наказателното постановление са съществени и
неиминуемо водят до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
С оглед на така изложеното съдът е на становище, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и следва да се отмени.
При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски
има жалбоподателят, като искане в тази насока е направено своевременно от
2
страна на процесуалния му представител.
Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от
административен орган означава поемане на разноските от юридическото
лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че
разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия
орган, а именно ОД на МВР-София.
Жалбоподателят е доказал реалното заплащане на 400, 00
/четиристотин/ лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в
производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС,
договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за
изплатената в брой сума.
Въззиваемата страна е релевирала възражение за прекомерност на
заплатения адвокатски хонорар.
Действително с оглед решение от 25.01.2024г. на Съдът на
Европейския съюз (СЕС) по дело С-438/22г. по описа на съда е прието че
националните съдилища не са длъжни да прилагат Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.Ето защо и настоящия съд не е
обвързан с прилагането на тази наредба и може да присъди възнаграждение и
под определените там размери.В настоящия случай обаче като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, която е типична за
подобен род дела, както и вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие, а именно не само изготвяне на жалбата, но и реално
представителство в заседание съдът намира, че заплатения размер на
адвокатския хонорар се явява справедлив и обоснован.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 126 от 31.07.2025г., издадено от
Началник РУ-Самоков с което на М. Б. Н. с ЕГН ********** от гр.София е
наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева
на основание чл.185, ал.1 от ЗОБВВПИ за нарушение на чл.60, ал.1, т.1 от
ЗОБВВПИ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-София да заплати на М. Б. Н. с ЕГН
********** от гр.София сумата от 400/четиристотин/ лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред Районен съд Самоков.
Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му
на страните, пред Административен съд - София област, на основанията,
предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс.
3
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________

4