ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 427
гр. Пловдив, 16.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в закрито заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Гражданско дело №
20225300102824 по описа за 2022 година
Ищцата С. С. в исковата си молба против М. М., С. З. ,Д. С. и М.
Я. твърди,че е собственик по наследство на 3/8 ид.части от недвижим
имот,находящ се в гр. ***. В сградата има три самостоятелни обекти,
индивидуална собственост на ответниците ,както следва: С. Т. З., М.
М. М., и Д. С. С.. Общите части на сградата, обаче са в режим на
етажна собственост. Ищцата твърди,че сградата представлява
единична недвижима културна ценност.Посочва,че на 21.10.2022г. е
получила имейл от ответника М. М. ,към който е бил прикачен
договор за извършване на РСМР от 26.09.2022г. с предмет -
извършване на строително-монтажни работи по покрива и външната
фасада на сградата. Ищцата твърди,че договора е незаконосъобразен
на първо място, защото е сключен без нейно участие. Твърди,че се
касае за строително-ремонти дейности на общи части от сградата, и тя
като притежател на 3/8 ид.части от тях ,следва да е страна по този
договор. На второ място, твърди,че договора е нищожен ,тъй като са
нарушени императивни правила ,относими към реда на сключването
му. Тъй като имота е със статут на културна ценност, всякакви
ремонтни дейности ,касаещи и текущ ремонт могат да се осъществяват
1
единствено след съгласуване със съответната община. В конкретният
казус такова съгласуване не е извършено,и това води до
недействителност на сключения договор за РСМР . На следващо
място,ищцата твърди,че договора е недействителен и поради факта,че
изпълнител по този договор следва да бъде лице ,вписано като
строител, който отговаря на специалните изисквания ,поставени от
Закона за културното наследство и имащи опит в дейности ,свързани
с реставрацията и консервацията на обекти-културни ценности. В
конкретният казус, изпълнителният по процесния договор -ответникът
М. Я. не е регистриран и вписан като лице, имащо право да извършва
ремонтна дейност по сгради, представляващи културна ценност.
Искането е Договора за извършване на РСМР от 26.09.2022г. да
бъде прогласен като нищожен.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от М. Я., в който противопоставя следните възражения: Първо: искът
е недопустим,тъй като ищцата не е страна по договора,чиято
недействителност претендира.Второ , искът е недопустим поради
липса на правен интерес и поради факта,че процесния договор е
прекратен на 01.12.2022г.На следващо място, ответникът твърди,че
искът е и неоснователен, тъй като договорът не противоречи на нито
една от разпоредбите от особените закони ,уреждащи статута на
недвижимите имоти-културна ценност, като по съществото на спора
счита,че въпросите дали са спазени законовите разпоредби касаят
изпълнението на договора а не неговата действителност. Идентични
съображения излага и ответникът М. М. в отговора на исковата молба,
като освен това допълва възраженията си ,със следното: договорът е
валиден и на още едно основание , а именно : сключен е след решение
на съсобствениците, прието на основание чл.32,ал.1 от ЗС, приложим
на основание чл.3 от ЗУЕС.
Ответникът С. З.,освен изложеното от останалите ответниците за
липса на правен интерес у ищцата от предявяване на иска, с отговора
2
на исковата молба посочва следното: Предприети са действията,с
които се цели да се предотврати опасността за живота и здравето на
гражданите, и след указания на Община Пловдив,а именно:
премахване на растителност на нивото на покрива, частична подмяна
на ламаринена обшивка с цел спиране на течовете от покрива и
подмяна на счупени керемиди с такива от същия вид.
Твърди,че на 04.01.2022г . е извършен повторен оглед на имота и
е констатирано ,че само са изпълнени указанията и не се извършват
никакви СМР,касаещи фасадата или намеса по сградата и не са
налице започнати или приключили дейности в нарушение на ЗКН.
Искането е производството да бъде прекратено, тъй като
предявения иск е процесуално недопустим, евентуално искът да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във вр. с
чл.26 от ЗЗД.
На 26.09.2022г. е сключен договор за извършване на РСМР между
М. М., като пълномощник на Д. С. и в лично качество, и С. З., като
възложители и от друга страна –М. Я. като изпълнител за извършване
на строително-монтажни дейности в сграда ,находяща се в гр.***.
Със Споразумение от 01.12.2022г. страните по договора за РСМР
от 26.09.2022г. са установили,че изпълнението на договорените
дейности е станало невъзможно вследствие на причина, за която
никоя от страните не отговоря и са се съгласили да прекратят изцяло
действието на договора от 26.09.2022г.
С ТР №7 /2020г ОС на ГТК на ВКС прие следното : съгласно чл.8
,ал. 1от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да
създаде ,уреди или унищожи една връзка между тях, като съгласно
чл.21,ал.1 от ЗЗД той поражда действие между страните, а спрямо
трети лица само в предвидените от закона случаи. Макар да не
поражда действие по отношение на трети лица, договорът може да
3
намери отражение и в тяхната правна сфера, ако засяга права, които
тези лица имат по отношение на една от страните по договора и прави
упражняването им невъзможно или значително неудобно. В този
случай третото лице може да се позове на нищожност на договора, а
оттям и на липса на правни последици от същия ,които правят
невъзможно упражняване на правото му. Нищожният договор не е
правно нищо,тъй като макар и да не поражда правни последици,
създава привидност за тяхното съществуване. Затова правният спор
следва да бъде разрешен по исков ред,чрез предявяване на
отрицателен установителен иск от третото лице. Страни по този спор
са ,от една страна ,позоваващото се на нищожността трето лице, а от
друга- страните по договора, тъй като се отрича действието му в
цялост, а не само за една от тях. Договорът представлява единно
правоотношение ,тъй като правата и задълженията на страните по него
са функционално свързани,поради което нищожността не може да
бъде прогласена само по отоншение на една от страните, без това да
обвърже другата страна.
Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав приема,че
възражението на ответниците за недопустимост на претенцията
предвид ,че е предявена от трето за договора,чиято недействителност
се иска лице, е несъстоятелно.
Но, искът е процесуално недопустим ,поради липса на предявен
интерес от предявяването му,тъй като договора е прекратен. В този
смисъл възражението на ответниците е основателно. Ищцата не
обосновава правен интерес от иска си за обявяване на договора от
26.09.2022г. ,предвид преустановяване на действието му изцяло със
споразумение от страните по договора постигнато на 01.12.2022г.
,настъпило в хода на процеса ,поради което съдът приема ,че иска е
процесуално недопустим и като такъв следва да се остави без
разглеждане.
С оглед изхода на спора в тежест на ищцата следва да се присъдят
4
сторените от ответника М. М. съдебно-деловодни разноски в размер
на 4650,00 лева –възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 05.10.2024г. ,с което е
даден ход на устните състезания.
ОСТАВЯ без разглеждане предявеният от С. Д. С. от
гр.*****,ЕГН **********,със съдебен адрес : гр.***-адв. В. против М.
М. М.,ЕГН ********** от гр.***, С. Т. З.,ЕГН ********** от гр.***
,Д. С. С.,ЕГН ********** от гр.*** и М. П. Я.,ЕГН ********** от
с.*** иск за прогласяване на нищожността на договор за извършване
на РСМР,сключен между ответниците на 26.09.2022г. като
недопустим, поради липсва на правен интерес.
ОСЪЖДА С. Д. С. от гр.*****,ЕГН **********,със съдебен адрес
: гр.****** –адв. В.-ПАК да заплати на М. М. М.,ЕГН ********** от
гр.***, сумата в размер на 4650,00 /четири хиляди шестстотин и
петдесет/ лева –представляваща сторени съдебни разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от
връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5