№ 21602
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20251110143721 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Мегатакси 2000“ ЕООД
срещу „ЗЕАД Булстрад Виена Иншурънс“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 16.07.2024г. в
********************************************, настъпило пътно-транспортно
произшествие между л. а. „Киа К5“ с рег. № *************, и л. а. „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ************. Посочва, че причина за произшествието било
поведението на водача на л. а. „Фолксваген“, който движейки се попътно след другия
автомобил не спазил нужното разстояние, което да му позволи да спре, и удря отзад л.
а. „Киа“. За ПТП бил съставен двустранен констативен протокол, в който водачът на л.
а. „Фолксваген“ признал вината си. Последният към датата на ПТП бил застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество. Ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение, като
му било изплатено такова в размер от 189лв., което според ищеца не било достатъчно.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 1076,96лв., представляваща остатък от
дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди по автомобила в
резултат от процесното ПТП, ведно със законната лихва.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че е застраховател по „ГО“ на л. а. „Фолксваген“ към датата на ПТП, както
и че е изплатил обезщетение от 189лв. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като
счита, че не се установява уврежданията по автомобила да са настъпили именно от
процесното ПТП. Оспорва двустранния констативен протокол по съдържание и
авторство. Прави възражение за съпричиняване, тък като „и другият водач имал вина“,
без да посочва в какво точно се изразява противоправното му поведение. Твърди, че
предявеният размер е завишен.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
1
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380. В чл. 432, ал. 3 КЗ
е предвидено, че по застраховка "Гражданска отговорност", която е задължителна,
застрахователят отговаря пред увреденото лице и когато застрахованият го е увредил
умишлено.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
включва следните елементи: застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е
причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования, и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че л.
а. „Киа“ е собственост на ищцовото дружество; че за л. а. „Фолксваген“ към датата на
ПТП е имало валидно сключена и действаща застраховка „ГО на автомобилистите“ с
ответника; че ответникът е изплатил доброволно и извънсъдебно обезщетение на
ищеца в размер от 189лв.
За процесното ПТП е съставен двустранен констативен протокол от 16.07.2024г.,
представен по делото, в който е описано, че МПС А, представляващо л. а. Фолксваген
Пасат с рег. № ***********, управляван от М. Д., удря отзад МПС Б, представляващо
л. а. Киа К5 с рег. № ***********, управлявано от И. А.. Изготвена е скица в т. 10 от
протокола. В т. 11 е отбелязано, че повредите по превозно средство А са предна броня,
а по превозно средство Б задна броня. В двустранния протокол водачът на МПС А е
записал, че е виновен, а водачът на МПС Б, че е невинен. Протоколът е подписан от
двамата водачи, което е потвърдено от тях при разпита им в проведеното открито
съдебно заседание.
На 16.07.2024г. е подадено заявление от водача на МПС А до застрахователя, в
което е посочил, че е бил ударен отзад в кв. Суходол.
По делото са разпитани като свидетели и двамата водачи на превозните
средства, участвали в произшествието, които потвърждават описания механизъм на
настъпването му. Свидетелят Д. посочва, че на едно кръстовище направил десен завой,
таксито (Киа) спряло пред него, той не спазил дистанция и го чукнал отзад, като бил
изготвен двустранен протокол. Нямали разногласия по вината, която била именно на
Д..
По делото е допусната, изслушана и приета съдебна авто-техническа
експертиза, която не е оспорена от страните и съдът възприема за обективно и
компетентно дадена. От нея се установява, че механизмът на настъпване на ПТП е
същият. Вещото лице разяснява, че водачът на МПС Фолксваген е могъл да
предотврати удара, ако се е движил със скорост и е спазвал дистанция, при които е
имал възможност да спре в рамките на опасната зона без да настъпи удар. Другият
водач не е могъл да предотврати удара, тъй като се е движил отпред. Експертът
разяснява, че всички увреждания по л. а. Киа се намират в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието и възлизат на база средни пазарни цени към датата на ПТП в
размер от 1265,96лв.
При горните обстоятелства, които се установяват по безспорен начин с оглед
пълното съвпадение между посочените доказателствени източници, съдът намира, че
2
произшествието се дължи на противоправното поведение на водача на л. а.
„Фолксваген“, който е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, доколкото при избиране на
скоростта не се е съобразил с характера и интензивността на движението, с
атмосферните и пътните условия, с движещите се пред него превозни средства, както
и не е спазил необходима дистанция, за да бъде в състояние да спре, за да избегне удар
с намиращото се пред него друго превозно средство. По делото не се установява
водачът на другия автомобил да е проявил противоправно поведение, с което да е
допринесъл за настъпване на произшествието, а и не се твърди от ответника конкретно
противоправно поведение от негова страна, поради което може да се приеме, че
възражението за съпричиняване не е конкретизирано и съответно не отговаря на
изискванията да бъде разгледано. Ето защо, единствена причина за произшествието се
явява поведението на водача на л. а. „Фолксваген“.
Според експертното заключение, стойността за отременториране на автомобила
по средни пазарни цени към датата на ПТП, които са релевантни, възлиза на
1265,96лв., като не е спорно, че ищецът е получил от ответника доброволно плащане
преди образуване на делото в размер на 189лв. Ето защо, налице е дължим остатък в
размер от 1076,96лв.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът, който е доказал такива в
общ размер от 735лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Позитано“ № 5, да заплати на „Мегатакси 2000“ ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Никола Петков” № 121, сумата от
1076,96лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение за
отстраняване уврежданията по л. а. „Киа К5“ с рег. № ***********, получени в
резултат от ПТП, настъпило на 16.07.2024г. в гр. София, кв. Суходол, посредством удар
с л. а. “Фолксваген Пасат“ с рег. № ***********, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху сумата от 100лв. от дата 15.08.2025г. до
окончателното плащане, а върху остатъчната сума от 976,96лв. от дата 20.11.2025г. до
окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 735лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3