№ 5229
гр. Варна, 19.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. И.
Членове:Ивелина Владова
Н. Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20253100502464 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по 1) ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. №
73219/26.08.2025г. по регистратурата на ВРС, подадена от Й. М. Я., чрез процесуалния си
представител срещу Решение № 2781/21.07.2025г. постановено по гр.д. № 3476/2023г. по
описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на жалбоподателя за осъждане на
ответника „П...“ АД, ЕИК ... да му заплати обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди – болки и страдания, последица от настъпила на 09.01.2020г. трудова
злополука, от която е причинена временна неработоспособност за периода от 19.01.2020г. до
14.09.2020г., изразяващи се в обезобразяване на дясната ръка и предмишницата /други части
на тялото/, което е непоправимо, болки и страдания, стрес, психически травми, безсъние,
страх и нерешителност при работа с машини, дискомфорт, страх и притеснения от обливане
на ръката и предмишницата с горещи или студени течности, неудобство и срам при
събличане и излагане на показ на обезобразения крайник, неудобство от принудително
носене на ръкавица за прикриване на обезобразената част от ръката, на основание чл.200,
ал.1 от КТ, за разликата над присъдената сума от 80 000 лева до 200 000 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.03.2023г. до
окончателното изплащане.
Постъпила е и 2) ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА с вх. № 71095/14.08.2025г. по регистратурата
на ВРС, подадена от „П...“ АД, ЕИК ..., чрез процесуалния си представител срещу Решение
№ 2781/21.07.2025г. постановено по гр.д. № 3476/2023г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с
която жалбоподателят Е ОСЪДЕН да заплати на Й. М. Я. сумата от 80000 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, последица от
настъпила на 09.01.2020г. трудова злополука, от която е причинена временна
неработоспособност за периода от 19.01.2020г. до 14.09.2020г., изразяващи се в
1
обезобразяване на дясната ръка и предмишницата /други части на тялото/, което е
непоправимо, болки и страдания, стрес, психически травми, безсъние, страх и
нерешителност при работа с машини, дискомфорт, страх и притеснения от обливане на
ръката и предмишницата с горещи или студени течности, неудобство и срам при събличане
и излагане на показ на обезобразения крайник, неудобство от принудително носене на
ръкавица за прикриване на обезобразената част от ръката, на основание чл.200, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 20.03.2023г.
до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на ответника – ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД.
Въззивникът Й. М. Я., чрез процесуалния си представител заявява становище за
неправилност на обжалваното решение и постановяването му в нарушение на материалния
закон. Счита, че съдът е формирал неправилни изводи за размера на следващото се на ищеца
справедливо обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева и е отхвърлил за разликата
до 200 000 лева. Споделя съгласието си с трайно установената съдебна практика, според
която размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия,
но в конкретния случай счита, че същата предвижда по-високи размери на обезщетенията,
във връзка с което цитира съдебни решения постановени от състави на ВКС и на
апелативните съдилища. Излага, че проведените по делото СМЕ и СПЕ са обосновали
увреждания на дясната ръка и на психичното здраве на ищеца, които ще имат
продължителност през целия му живот и ще обуславят страдания нарушаващи нормалното
му функциониране. Счита, че при определяне на обезщетението по справедливост съдът е
следвало да съобрази както претърпените болки и страдания, прогнозата за преодоляването
им, възрастта на пострадалия, така и икономическите условия в страната и увеличените
лимити на застрахователните обезщетения за застраховката „Гражданска отговорност“
променени през 2024г. На това основание моли обжалваното решение да бъде отменено в
отхвърлителната му част и искът да се уважи в цялост в претенцирания размер от 200 000
лева.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – „П...“ АД.
Във въззивната жалба на „П...“ АД се заявява становище за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, с която предявеният иск за обезвреда
на претърпените неимуществени вреди е уважен за сумата от 80 000 лева. Счита, че
неправилно съдът не е приел, че е налице съпричиняване на вредата от страна на работника
Й. Я. в хипотезата на чл.201, ал.2, т.1 от КТ, поради проявена от него груба небрежност.
Излага, че събраните по делото доказателства установяват, че работодателят е създал всички
необходими условия за правилното и безопасно изпълнение на възложената работа и е
запознал своевременно ищеца с всички необходими за целта инструктажи. Счита също, че е
доказано по делото, че работникът е пренебрегнал всички указания и правила за безопасно
боравене с процесната машина и си е позволил да пристъпи към нея за почистването й
докато е била в работен режим съзнавайки почти 100 % вероятност да пострада. Посочва, че
2
именно неговото поведение е в пряка и непосредствена връзка с настъпилата трудова
злополука, тъй като ако не беше пристъпил самоволно към почистването й докато е в
работен режим, то трудовата злополука нямаше да настъпи. Счита, че именно тези изводи
следва да направи въззивната съдебна инстанция при осъществяването на въззивен контрол
на обжалваното съдебно решение. Не споделя и извода на първоинстанционния съд, че от
значение за изхода на спора е и липсата на проведен ежедневен инструктаж в деня на
настъпване на трудовата злополука. Излага, че е налице съпричиняване на трудовата
злополука от страна на ищеца от 60%. Моли обжалваното решение да бъде отменено и
търсеното обезщетение да бъде намалено с този процент съпричиняване.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна - Й. М. Я..
Третото лице помагач на ответника –„ ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не е
изразило становище по депозираните въззивни жалби.
По допустимостта на обжалването: Въззивните жалби са депозирани в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото решение на
процесуалния представител на всеки от жалбоподателите. Жалбите съдържат изискуемите
реквизити и приложенията, с оглед на което са редовни. Страните се представляват от
процесуални представители с права за въззивна инстанция. Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт. Делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С въззивните жалби не са направени доказателствени искания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 73219/26.08.2025г. по
регистратурата на ВРС, подадена от Й. М. Я. и въззивна жалба с вх. № 71095/14.08.2025г.
по регистратурата на ВРС, подадена от „П...“ АД, ЕИК ... и двете срещу срещу Решение №
2781/21.07.2025г. постановено по гр.д. № 3476/2023г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 2464/2025г. за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.12.2025г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните
чрез пълномощниците им и третото лице - помагач, ведно с препис от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4