Решение по дело №848/2024 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 6310
Дата: 12 юли 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия: Петър Касабов
Дело: 20247180700848
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 6310

Пловдив, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIX Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: СТОИЛ БОТЕВ
Членове: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар ПЕТЯ ДОБРЕВА и с участието на прокурора ИВАН ЛИЛОВ ИЛЕВСКИ като разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ канд № 20247180700848 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и становищата на страните:

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

2. Образувано е по касационна жалба, предявена от „МД 13“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1 – партер, срещу Решение № 238 от 16.02.2024 г., постановено по а.н.д № 5876 по описа за 2023 година на Районен съд – Пловдив, XX – ти наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 776/25.09.2023 г., издадено от Заместник - кмет Обществен ред и сигурност при Община Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.11, ал.2 , вр. ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред на основание чл.32, ал.1 от същата наредба на дружеството е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5000 лв.

Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че районният съд не е съобразил наличието на противоречие между приложения от наказващия орган подзаконов нормативен акт с нормативен акт от по – висока степен. Поддържа се, че даденото от контролните органи описание на установеното административно нарушение кореспондира с правилото за поведение, разписано в чл.16а, ал. 1 от Закона за защита от шум в околната среда. Сочи се, че наложената в случая санкция е без правно основание и в прекомерен размер. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и на потвърденото наказателно постановление.

3. Ответникът по касационната жалба – Заместник - кмет Обществен ред и сигурност при Община Пловдив, поддържа становище за неоснователност на оспорването. Претендира присъждане на съдебни разноски.

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура - [населено място], дава заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП № 776/25.09.2023 г., издадено от Заместник - кмет Обществен ред и сигурност при Община Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 2283 от 04.09.2023 г., съставен от Н. Д. – на длъжност инспектор към Пловдивски общински инспекторат. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното: При извършена проверка на 01.09.2023 г. в [населено място], бул. „6-ти септември“ № 230А, в обект „Кореком премиум“, с начален час 00,10 ч. било установено, че дружеството „МД 13“ ЕООД - опериращо в обекта, извършва търговска дейност, като предлага на клиентите алкохолни и безалкохолни напитки, както и пакетирани хранителни изделия. От това било видно, че в хода на проверката дружеството опериращо в обекта не преустановило всякаква дейност по зареждане, почистване и обслужване. В хода на проверката дружеството не предоставило валидно разрешение за удължено работно време, а след направена справка в стопанки отдел към район Централен община Пловдив било установено, че към момента на проверката дружеството, опериращо в обекта, не притежава валидно разрешение за удължено работно време.

Горното било квалифицирано като нарушение по чл. 11, ал. 2 вр. ал. 4 от Наредбата за осигуряване на обществения ред.

Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 32, ал 1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 5000 лева.

7. В хода на съдебното производство пред районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в акта.

8. При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че нарушението е установено безспорно както от обективна, така и от субективна страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Не намерил и основания за намаляване размера на наложеното наказание.

ІV. От правна страна:

9. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон.

Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органите, участвали в административната фаза на производството, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК не следва да бъдат повторно възпроизвеждани.

Превратно се тълкува от оспорващия съдържанието на издаденото наказателно постановление. Описаното от контролните органи деяние съставлява не друго, а извършване на търговска дейност в период от денонощието, за която не търговеца не е издадено разрешително за удължено работно време, каквото е изискването на чл. 11, ал. 2 от Наредбата на ОбС - Пловдив за осигуряване на обществения ред, приета с Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г. Цитираните в АУАН и НП действия, които са установено в обекта – „зареждане, почистване и обслужване“, по никакъв начин не реферират към сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 16б от ЗЗШОС. Последната въвежда правило за поведение, отнасящо се към управлението и контрола на шума в околната среда. В случая отговорността на дружеството, опериращо в обекта, не се ангажира за произтекъл наднормен шум от дейността, а поради извършването й в часови диапазон, за който се изисква разрешение за удължено работно време. В този смисъл не се доказва твърдението на жалбоподателя за неприложимост на санкционната норма на чл. 32, ал 1 от Наредбата за осигуряване на обществения ред на територията на община Пловдив.

Не са налице и основания за въвеждане на корекции в размер на наложената на нарушителя санкция, тъй като същата е в минимално предвидения от правната норма размер.

От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

V. По съдебните разноски.

10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 16.02.2024 г., постановено по а.н.д № 5876 по описа за 2023 година на Районен съд – Пловдив, XX – ти наказателен състав.

ОСЪЖДА „МД 13“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес: [населено място], [улица], ет. 1 – партер да заплати на община Пловдив, сумата от общо 80 (осемдесет) лева, представляваща съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: