№ 1044
гр. Сливен, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20252230103824 по описа за 2025 година
Предмет на настоящото производство е осъдителен иск с правно
основание чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 1997 г.
и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за
осъждане на ответника за сума в размер на 13868,25 лв., обезщетение за
неизползван допълнителен отпуск по 12 дни годишно, полагащ се за положен
извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода
25.02.2003г.30.06.2014г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
08.07.2025 г./датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
плащане.
Ищцата твърди, че до 29.12.2023 г. работила на ответната ГДИН при МП
с местоизпълнение на служебните и задължения ЗООТ „Рамануша“ към
Затвора гр. Сливен на длъжност „командир на отделение“, след което е
напуснала, поради пенсиониране.
Излагат се подробни обстоятелства, свързани с това, че на 25.02.2003 г.
влязло в сила въведеното от законодателя право на допълнителен отпуск
поради положен извънреден труд над 50-те часа на отчетно тримесечие. Към
крайната дата на исковия период - 30.06.2014 г. правото на допълнителния
отпуск било правна възможност, изрично предвидена в закона за компенсация
на извънредния труд. Ищцата излага, че през исковия период изпълнявала
служебното си правоотношение на 8, 12 и 24 часови смени, които се
изпълнявали съгласно предварително утвърден от началника на Затвора в гр.
Сливен месечен график, като работното време се изчислявало сумирано за
отчетен тримесечен период. Календарната година била разделена на четири
1
такива тримесечия, като за всяко тримесечие се сумирали изработените от
ищцата часове и ако надвишавали нормата работно време за съответния
отчетен период, часовете над установеното време съставлявали извънреден
труд за работника, който съгласно действащия за процесния период ЗМВР
следвало да се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден
труд за часовете до 50 часа на отчетния период и с допълнителен платен
отпуск за извънреден труд за часовете над 50 часа за всяко тримесечие.
Изчисляването на отработените часове ставало в края на отчетния период и в
началото на следващия и едва тогава можело да се установи дали общият брой
изработени от служителя часове е надвишил индивидуалната му нормативно
установена норма за периода и в този случай часовете, с които надвишава тази
норма представлявали извънреден труд. През процесния период работодателят
не изчислявал правилно изработените от ищцата часове и по този начин
извънредният й труд не бил отчетен и компенсиран. Поради специфичния
характер на извършваната от ищцата дейност, същата давала допълнителни
смени месечно или т. н. резерв, не могла да ползва почивка за хранене, защото
й трябвало разрешение на прекия ръководител и се хранила на територията на
работното си място и била на разположение по това време. Ответната ГДИН
не отчитала пълната продължителност на положения от ищцата труд по време
на работните й смени, тъй като не включвала към работното й време времето,
което ищцата ползвала за хранене, приспадала време за отдих, което реално не
било ползвано от ищцата поради непрекъсваемостта на работния процес.
Същото така ГДИН не отчитала времето за инструктаж, развод, приемане,
сдаване, освобождаване и развод от дежурство, които безспорно съставлявали
действия при изпълнение на служебните задължения по смисъла на § 1, т. 6 от
ДР на ЗМВР. Ищцата излага още, че съгласно Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на
организация на работното време и чл. 155, ал. 3 КТ, времето за хранене се
включва в работното време при непрекъсваем работен процес. Неактивната
част от дежурствата /време за спане, почивка, храна, физиологични нужди/
също представлява работно време ако работникът и служителят присъства
физически на място, определено от работодателя. Този извод следвал от
тълкувателните преюдициални заключения на СЕС, които били задължителни
за страната ни като държава членка на ЕС, поради което в тяхно изпълнение
била приета в този смисъл Инструкция на ЗМВР от 14.12.2012 г. и ТР № 8 от
2014 г. на ОСГК на ВКС. Ищцата се позовава и на чл. 311, ал. 5 от ППЗИНЗС
относно задълженията й по приемането и предаването на поста, които се
осъществявали извън нормативно определената продължителност на
работната смяна, но не били отчитани като работно време. Посочва и други
относими за процесния период правни норми.
Предвид изложеното моли съда да уважи изцяло иска предявения
установителен иск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - 08.07.2025 г. до окончателното изплащане. Претендира
за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор ответното дружество на
исковата молба, с която изразява становище за неоснователност, евентуално и
за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Прави възражение
за изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на иска, тъй като
ищцата е можела да търси правото си след края на всяко едно отчетно
тримесечие през периода, а след 2014 г. правото е престанало да съществува.
Излага, че правото на служителя да иска допълнителен отпуск за положен
труд над петдесет часа за тримесечие е срочно и като такова следва да се
упражни в рамките на три години, тъй като е обвързано с отчитането и
заплащането на извънреден труд до 50 часа, което означава, че същото следва
да се упражни в рамките на тригодишния срок. В тази връзка бил предвиден в
чл. 12 от Закона за счетоводството и тригодишен период за съхраняване на
носителите на счетоводната информация, което имало пряка връзка с
изчисляването на извънредния труд и оттам с компенсиращия го
допълнителен отпуск. Служителите на ГДИН били държавни служители по чл.
19, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и техните правоотношения се уреждали със ЗИНЗС,
ППЗИНЗС и ЗМВР. Правото на допълнителен отпуск било регламентирано в
чл. 212, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2 от ЗМВР /отм./, който
предвиждал възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на
отчетен период и право на допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа. Цитира разпоредбата на чл. 301, ал. 5 от ППЗИНЗС /отм./, като посочва,
че на ищцата е била осигурявана 72-часова почивка след 24 часово дежурство.
Цитира и разпоредбата на чл. 301, ал. 4 ППЗИНЗС /отм./, приложима през
процесния период и твърди, че на ищцата е била осигурявана 45/90 минутна
почивка при всяко дежурство, както и до 4 часова почивка отдих при всяко 24-
часово дежурство. Съгласно чл. 302, ал. 2 ППЗИНЗС /отм./ удължаването на
работното време не се компенсирало с почивка и не се смятало за извънреден
труд и съгласно чл. 305, ал. 1 ППЗИНЗС /отм./ назначените в наряд се явявали
най-малко 15 минути преди определеното за инструктаж време в поделението.
Цитира и чл. 16е, ал. 2, 3 и ал. 4 от действащия ППЗИНЗС, съгласно които
нарядите и почивките за хранене не се включват в работното време.
Единствено инструктажите били част от работното време. На изложените
основания ответната ГДИН моли за отхвърляне на иска изцяло. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована се явява лично, като се
представлява и от пълномощник, които поддържат предявения иск и моли
съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски.
Ответната дирекция се представлява от пълномощник, който оспорва
иска като неоснователен. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на пълномощника на ищцата.
Като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства и
3
и неоспореното по делото съдебно-икономическо заключение, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, като от приетите по делото писмени
доказателства се установява, че ищцата била служител на ответната ГД „ИН“ с
последно заемана длъжност „надзирател“ за периода от 25.02.2003г. до
30.06.2014г., а от 25.02.20003г. до 30.06.2014 г. е била „Командир на
отделение“ в ЗО „Рамануша“ към Затвора Сливен. Служебното
правоотношение било прекратено със Заповед № ЧР-Л-5143/08.12.2023г.
През исковия период ищцата е изпълнявала служебните си задължения
на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
отчетен период.
По делото са представени заповеди, последователно издавани от
министъра на правосъдието, касателно реда за разпределяне на работното
време, определяне на видовете, размерите и реда на ползване на отпуските на
държавните служители при в ГД „ИН” и териториалните й звена, от които се
установява, че работата през процесния исков период била организирана на
смени, вкл. и в почивни и празнични дни по утвърден месечен график.
Работното време за работещите на смени се отчитало сумарно за тримесечен
период. Максималната продължителност на работната смяна при сумарно
изчисляване на работното време била до 12 часа, като по изключение можело
да се установяват и 24 часови работни смени. Работата над редовното работно
време за работещите на смени се компенсирала с възнаграждение за на
20.10.2025 г. в 15:51:16 ч. извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен
период с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение и
допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни – за отработено
време над 50 часа.
В хода на процеса са събрани гласни доказателствени средства, чрез
разпит на свидетел.
Показанията на свидетелката Златка Тодорова Монева са идентични и
установяват, че за исковия период от време работата в Затвора гр.Сливен при
ответната главна дирекция. Сочи, че ищцата е работела от 1997г. като
надзирател, като работата е била организирана на 8, 12 и 24 часови смени. И
двете с ищцата са давали по този начин смени. Реално обаче едно 8 часово
дежурство ставало 9 часа, респ. 12 часовото- 13 часа, а 24 часовите – 25 часа
реална продължителност, защото служителят бил длъжен да се яви на работа
15 минути по-рано за да се приведе в работен вид, да му се извърши
инструктаж, да приеме поста си, т.е. да се запознае с документацията, да
извърши проверка на лишените от свобода, за които отговаря.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото
лице детайлно проверило издадените за исковия период от време заповеди от
началника на затвора , регламентиращи продължителността на работното
време и периодите на почивка при всеки от режимите на работа. От
4
заключението на вещото лице се установява, че ищцата е работила на смени
при 24 часов и 8 часов режим на работа, както и 8 часов режим на работа на
едносменен пост, както и единични дежурства от 2 часа, съгласно графици
при сумарно отчитане на отработеното време за тримесечен период.
Индивидуалната норма работно време за ищцата през исковия период от
време 01.01.2003г. до 30.06.2014г., определена след отчитане и приспадане на
ползвани отпуски, както и дни на временна неработоспособност била 18 464
часа. За целия исков период ищцата положила 22 078, 25 часа труд; 3 614, 25
часа извънреден труд, от които 2 054 часа на след приспадане на изплатения
извънреден труд, а 123 дни следвало да се компенсират с допълнителен отпуск
за отработеното над 50 часа за отчетен период след прилагане на
ограничението до 12 дни годишно, а именно 85 дни допълнителен платен
годишен отпуск, при приложено ограничение за компенсация с отпуск до 12
дни за календарна година в исковия период. Дължимото на ищцата
обезщетение за неизползвания допълнителен годишен отпуск, поради
положен извънреден труд за периода от 01.01.2003г. до 30.06.2014г. е
13 868,25 лева.
На основание чл.214 от ГПК е допуснато изменени на размера на иска
като от 7200 лева е увеличен 13868,25 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след анализ на събраните писмени доказателства и писмени и гласни
доказателствени средства, както поотделно, така и в съвкупност, които като
безпротиворечиви и неоспорени от страните, съдът кредитира изцяло.
Съдът кредитира изцяло изготвеното заключение от вещото лице, като
неоспорено от страните, като същите кореспондират и с показанията на
разпитания свидетел.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният иск с правна квалификация чл. 229, ал. 1, т. 9 /пред. т. 8/,
вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 ЗМВР от 1997 г. и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2,
предл. 2 ЗМВР от 2006 г. (отм.) за осъждане на ответника за сума в размер на
7200 лв., което на осн. чл.214 от ГПК е 13868,25 лева, обезщетение за
неизползван допълнителен отпуск по 12 дни годишно, полагащ се за положен
извънреден труд над 50 часа на тримесечие за периода 25.02.2003г.-
30.06.2014г., общо за 123 дни, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 08.07.2025г. - датата на входиране на исковата молба до
окончателното плащане – е допустим, а по същество и основателен в пълния
предявен размер.
В процесния период е приложима материално-правната законова уредба
за полагане, отчитане, заплащане и обезщетяване на извънредния труд,
полаган от работещите в системата на МВР, установена в чл. 212 и чл. 229, ал.
1, т. 9 ЗМВР от 1997 г. (отм.), както и чл. 211 и чл. 212, ал. 1, т. 3 ЗМВР от 2006
г. (отм.).
5
Според чл. 211, ал. 3, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8- 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Работата извън редовното работно време за тях се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50 часа на отчетен
период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50 часа.
Аналогично е било предвиждането за отчитането и заплащането на
извънредния труд и в чл. 212, ал. 5 и 6 от ЗМВР от 1997 г. (отм.), считано от
изменението й с ДВ, бр. 17 от 21.02.2003 г. Тогава е предвидена възможността
за компенсиране на положения извънреден труд над 50 часа, с допълнителен
платен годишен отпуск, който съгласно чл. 229 (в посочената редакция),
следва да бъде до 12 работни дни. Съгласно чл. 212, ал. 4 от ЗМВР от 2006 г.
(отм.) забраната за компенсиране на платения допълнителен годишен отпуск
над отработените над 50 часа на отчетен период с парично обезщетение
отпада при прекратяване на служебното правоотношение.
Доказа се в процеса, че за исковия период от време ищцата била в
служебно правоотношение с ответната дирекция, като полагала труд на смени
в Затвора Сливен на длъжност „Главен надзирател“, както и, че служебното
правоотношение било прекратено на 21.12.2023г. От този момент ищцата има
право на обезщетение за неизползван допълнителен отпуск, като компенсация
за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие и в този смисъл
вземането не е погасено по давност, нито пък правото на иск за това вземане.
Непаричното право не може да бъде трансформирано в парично, докато
съществува правоотношението между държавния служител и МВР, нито може
да бъде упражнено едностранно от държавния служител, поради което
давността не започва да тече до момента на прекратяване на
правоотношението (в т. см. Решение № 197/07.10.2019 г. по гр. д. № 786/2019
г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 268 от 08.04.2020 г. по гр. д. № 1313/2019 г., ІV
г. о. на ВКС.).
Установи се също така, че за исковия период 25.02.2003г.- 30.06.2014г.
ищцата изработила, предвид естеството на сменния режим-при 24 часов и 8
часов режим на работа, както и 8 часов режим на работа на едносменен пост,
както и единични дежурства от 2 часа, съгласно графици при сумарно
отчитане на отработеното време за тримесечен период. Индивидуалната
норма работно време за ищцата през исковия период от време 25.02.2003г.-
30.06.2014г., като експертът е уточнила, че тъй като е тримесечен периода,
всъщност започва от 01.01.2003г., както е посочен в исковата молба касателно
начисляването на тримесечие, определена след отчитане и приспадане на
ползвани отпуски, както и дни на временна неработоспособност била 13
868,25 лева. За целия исков период ищцата положила индивидуална норма
18464 часа труд; от които общо отработено по реална продъжителност на
смени 22078,25 часа, а извънреден труд общо 3 614,25 часа , от които
подлежащо на изпълнени до 50 часа - 2 054 часа след приспадане на
изплатения извънреден труд, а подлежащи на допълнителен годишен отпуск,
6
над 50 часа за отчетен период след прилагане на ограничението до 12 дни
годишно – 96 часа – 122,76 дни, които се равняват на 123 дни. Дължимото на
ищцата обезщетение за неизползвания допълнителен годишен отпуск, поради
положен извънреден труд в периода от 01.01.2003г. до 30.06.2014г., изчислен
съобразно правилата на чл.224, ал.2 вр. с чл.117 от КТ е 13868,25 лева.
Безспорно се установи и доказа, че за процесния исков период
25.02.2003г.- 30.06.2014г. ищцата изработила 3614,25 часа извънреден труд,
които следвало да се компенсират с допълнителен отпуск за 123 дни в размер
на 13868,25 лв.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответната
главна дирекция следва да бъде осъдена да заплати на ищцата направените от
нея разноски по делото, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението за прекомерност на същото обаче съдът счита
за основателно, тъй като делото не представлява голяма фактическа и правна
сложност, както и предвид постановената богата съдебна практика в страната
по идентични случаи. Така определено по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа възнаграждението
следва да се редуцира до минимален размер а именно 1 680 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответната дирекция следва да бъде
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СлРС
дължимата държавна такса върху уважения иск, която съгласно чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК е в
размер на 50 лева – държавна такса, както и разноските за съдебно-
икономическата експертиза, които са направени от бюджета на съда в размер
на 800 лева. или общо 850 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, с адрес гр. София,
бул. „Ген. Столетов“ № 21, на чл. 229, ал. 1, т. 9, вр. чл. 212, ал. 5, т. 2 от ЗМВР
от 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 1, т. 3, вр. чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. второ от
ЗМВР от 2006 г. (отм.), ДА ЗАПЛАТИ на Р. П. Д., ЕГН ********** от гр. С.,
ж.к." Д." бл.... сума в размер на 13868,25 лв. (тринадесет хиляди осемстотин
шестдесет и осем лева и двадесет и пет стотинки) – обезщетение за
неизползван допълнителен отпуск по 12 дни годишно, полагащ се за положен
извънреден труд над 50-те часа на всяко отчетно тримесечие за периода от
25.02.2003 г. до 30.06.2014 г. , общо за 123 дни, ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба 08.07.2025 г. до окончателното
7
изплащане.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, с адрес гр. София,
бул. „Ген. Столетов“ № 21, да заплати на на Р. П. Д., ЕГН ********** от гр.
С., ж.к." Д." бл.... сумата от 1680 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева),
представляваща направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
НАКАЗАНИЯТА” при Министерство на правосъдието, с адрес гр. София,
бул. „Ген. Столетов“ № 21, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт и по сметка на Районен съд - Сливен сумата от
850 лв., представляваща държавна такса в размер на 50 лева и разноски за
съдебно- икономическо заключение на стойност 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8