№ 1299
гр. София, 11.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000502393 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 83/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 407/2024 г. по описа на
Окръжен съд Перник, съдът е приел основателно възражението на „Дженерали
застраховане“ АД за прихващане на сумата от 516.90 лева стойност на четвърта вноска от
застрахователна премия по договор за застраховка каско , ЗП № 0312200062028516/
30.11.2020г., с насрещното вземане на ищеца М. А. Р., за застрахователно обезщетение по
същия договор, до размера на по-малкото вземане - 516.90 лева. С решението съдът е
осъдил „Дженерали застраховане“ АД да заплати на М. А. Р. сумата от 34 230.56 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Автогрижа“,
оформен в застрахователна полица № 0312200062028516/30.11.2020 г. и щета № ********* ,
за настъпило застрахователно събитие на 02.07.2021 г. в гр. Перник – противозаконно
отнемане на застрахования лек автомобил - „Хюндай Туксон“, с рег. № ***, с номер на рама
*TMAJ381ADGJ075982*, както и сумата от 10 711 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.11.2021 г. до подаване на исковата молба /01.07.2024 г./, както и
законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2024 г. до окончателното плащане, като
за разликите над тези размери до пълните предявени размери от 34 747.50 лева - главница и
10 832.82 лв. – обезщетение за забава исковете са отхвърлени като неоснователни.
Срещу това решение е подадена въззивна жалба от „Дженерали застраховане“
АД, което моли то да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо него въззивният съд
да отхвърли предавените искове. Сочи, че При извършване на стандартните проверки във
връзка със заявеното събитие, в интернет базираната платформа на AUTOonline, Fraudcheck
към Audatex - https://vvww.audatex.bg/cms/bg/web/ax-bg/home, било установено, че лек
автомобил идентичен по марка, модел и номер на рама, с горепосоченият е бил обявен за
1
икономически и технически тотал през 2017 г. в Германия, вследствие на тежко ПТП.
Уврежданията и конструктивните изменения са били в степен, която не позволява същият да
бъде технически възстановен и въведен в експлоатация без разходите за това да надхвърлят
значително пазарната му стойност. Налице бил и снимков материал, от който са видни
критичните увреждания по МПС. Това било констатирано и от заключението на приетата,
като обективно и компетентно изготвена съдебно-авто-техническа експертиза. След справка
при официалният представител на марката за България било установено, че застрахованият
автомобила по документи е произведен през 2015 г., а фабричното оборудване предвидено
от производителя за тази рама е салон, без електрическо захранване, черни гумени лайсни на
вратите, черни надлъжни греди на тавана и стъклен таван, което било видно от калкулацията
и снимков материал към нея получени от платформата “FraudCheck” на Аутооналйн. От
снимковият материал при сключване на застраховката било видно, че МПС е с кожен
отопляем електрически салон, никелирани лайсни на вратите, сиви надлъжни греди на
тавана и цял метален таван. Заверен препис от Писмо от официалният представител на
марката, описващо фабричното оборудване на МПС със застрахованата рама било прието,
като доказателство по делото /към Молба от 28.10.2024 г./ и не е оспорено от страните. При
сверяване на рамата на застрахованото МПС с рами и на други автомобили от същия модел
и година на производство застраховани в „Дженерали застраховане“ АД се установявало
различие на шрифта на щампованият номер на рама TMAJ381ADJ075982, от заводският
шрифт, като най-очевидно разликата се наблюдава в първия знак от рамата, наподобяващ
звезда „*“ буква „М”, буква „А”, цифра „3” и цифра „7”. От събраните доказателсва било
видно, че през 2017 г. МПС е претърпяло изключително тежко ПТП, от което незасегната е
само задната му броня. Противоречало на житейската и икономическа логика, подобно МПС
да бъде ремонтирано. Налице били съществени разлики в спецификациите и оборудването
на застрахованото МПС с това издадено под този номер на рама от производителя - салон,
без електрическо захранване, черни гумени лайсни на вратите, черни надлъжни греди на
тавана и стъклен панорамен таван. Следователно „застрахованото“ МПС било : 1./ с данни за
интервенция по рамата; 2./ с техническо оборудване значително различаващо се от
фабричното и;3./ след унищожителна тотална щета настъпила в чужбина. В
застрахователните среди се знаело, че това става при целенасочено „застраховане“ на така
наречени двойници – МПС, обект на престъпление, които посредством интервенция по
рамата се представят за други такива от същата марка и модел, но необявени за издирване.
Практиката била да се ползват данните на тотално увредени МПС-та в чужбина и с чужда
регистрация, т. е. на такива, които не са в движение и не са с първи собственик в България,
за да не може лесно да бъдат установени несъответствия и съмнителни обстоятелства при
регистрацията им в КАТ. След като бъдат застраховани, обичайно първо се правела лека
щета по МПС, за да може застрахователят без да се задълбочава в проверки да изплати
обезщетение, с което и на практика да признае валидността на застраховката и покритието, и
след това се пристъпвало към кражба на МПС, тъй като при липсващо МПС нямало как
лесно да се установи интервенция по рамата и реалната идентичност на „застрахованото“
МПС. Логическият извод, че откраднатото МПС не отговаря на застрахованото с тази рама
се основавал и на опитните правила, които били носители на съществена информация за
взаимовръзката на явленията в природата. Житейски логично било да се приеме, че
процесното МПС не е ремонтирано след тоталната щета и видно отчитайки и разликите в
производственото оборудване, откраднатото МПС е различно от това посочено в полицата.
Това било от съществено значение за действителността на застраховката - чл. 26 и сл. от ЗЗД,
наличието на застрахователен интерес по смисъла на чл. 349, ал. 2 от КЗ и т. н., а от друга
било индикация за възможно престъпление. Поради това застрахователят отказал
изплащането на застрахователно обезщетение и своевременно сме сигнализирани
разследващите органи (СДВР, молба с вх. № 51300-40219/ 13.07.2021 г.) с молба да сторят
проверка по случая съобразно предоставената им от закона компетентност, като сме
уведомили за това и ищеца.
В случай на валидност на учреденото застрахователно правоотношение между
страните ще са приложими договорените в т. 7 и в т. 8 от ОУ към застраховката, фактически
2
състави на общи и специални изключения от рисковото покритие по съответните рискови
клаузи. Ищецът не бил оспорил и съдът не е отрекъл наличието и правната валидност на
договорените в т. 7 и т. 8 от ОУ към застраховката, хипотези на изключения от рисковото
покритие, поради което чл. 20а от ЗЗД следва да намира приложение и уговореното в тези
точки, да има силата на закон между страните. Неправилно ОС Перник приел, че
договорените в ОУ изключения от рисковото покритие представят изключение от общото
правило за дължимост на застрахователно обезщетение, поради което следва да се тълкуват
ограничително. Когато събитието е изначално и изрично изключено от застрахователното
покритие, то нямало застрахователен характер и основанията за отказ по чл. 408 от КЗ
изобщо били са приложими. В Кодекса за застраховането били визирани хипотезите, при
които застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те били свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на
интереса на застрахователя. Когато в Общите условия страните са посочили ясно
задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при
наличието на обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят нямал задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този
случай чл. 211 от КЗ не следвало да намира приложение при уреждане на застрахователни
правоотношения за събития, които не са застрахователни, поради изключването им от
застрахователно покритие по волята на страните. По тази причина бил недоказан
застрахователният характер на събитието и наличието на нормативно установените
предпоставки за изплащане застрахователно обезщетение. Въззивникът счита, че
претендираният размер на вредите е силно завишен, тъй като действителната пазарна
стойност на ремонтирано МПС след подобно предходно тежко ПТП е обичайно с около 20 %
по - ниска от тази на същото МПС, но без предходно тежко ПТП, поради което същото се
явява и надзастраховано.
Въззиваемият М. А. Р. оспорва въззивната жалба и моли обжалваното с нея
решение да бъде потвърдено като законосъобразцно и правилно и постановено с оглед
събраните по делото доказателства. Ответникът в хода на производството не доказал
основанията, даващи му право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Съдът
правилно приел, че застрахователният договор е валиден, както и правилно приел, че
съставите на общите изключения от застрахователното покритие /т.7.12; т.8.1 и т.8.2 от ОУ
не са се осъществили и не са основание за отказ за плащане на застрахователно
обезщетение.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от М. А. Р.
срещу „Дженерали застраховане“ АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, вр. чл.409 КЗ за сумата от 34 747.50 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по застрахователен договор „Автогрижа“,
оформен в застрахователна полица № 0312200062028516/30.11.2020 г. за настъпило
застрахователно събитие на 02.07.2021 г. в гр. Перник – противозаконно отнемане на
застрахования лек автомобил - „Хюндай Туксон“, с рег. № ***, с номер на рама
TMAJ381ADGJ075982*, както и сумата от 10 832.82 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.11.2021 г. до подаване на исковата молба /01.07.2024 г./, както и
законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2024 г. до окончателното плащане.
Заявена е претенция за присъждане на разноски. В исковата молба се сочи, че между
3
страните е сключен на 30.11.2020 г. договор за комбинирана автомобилна застраховка
„Автогрижа“, оформен в застрахователна полица № 0312200062028516/30.11.2020 г., с който
е застрахован собствения на М. Р. лек автомобил марка Хюндай Туксон, с рег. № ***, с
номер на рама TMAJ381ADGJ075982* за периода от 30.11.2020 г. до 29.11.2021 г. с покритие
по застраховка „Каско на МПС“: „Клауза пълно каско“, със застрахователна сума от 36 900
лв. На 02.07.2021 г. в гр. Перник застрахованото МПС е било противозаконно отнето от
владението му, с намерение да бъде присвоено, за което „Дженерали застраховане“ АД било
уведомено и е заведена преписка по щета № *********/2021 г. Застрахователят отказал да
изплати дължимото застрахователно обезщетение с писмо от месец октомври 2021 г., а с
писмо изх. № *********/02.12.2021 г. посочил, че е причина за отказа е измама, опит за
измама или заблуда на застрахователя от страна на застрахования при сключване на
застрахователния договор и/или при предявяване на претенцията за плащане, и/или при
доказване на застрахователното събитие или оценката на щетата. М. Р. изпълнил всички
изисквания на закона за заявяване на щетата и от друга страна не били налице предвидените
в чл. 408, ал. 1 от КЗ предпоставки за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.
Ответникът „Дженерали застраховане“ АД оспорва исковете и моли съда да ги
отхвърли. Не оспорва, че на 30.11.2020 г. е сключен договор за комбинирана автомобилна
застраховка „Автогрижа“, оформен в застрахователна полица №
0312200062028516/30.11.2020 г., с който е застрахован собствения му лек автомобил марка
Хюндай Туксон, с рег. № ***, с номер на рама TMAJ381ADGJ075982* за периода от
30.11.2020 г. до 29.11.2021 г. с покритие по застраховка „Каско на МПС“: „Клауза пълно
каско“, със застрахователна сума от 36 900 лв., както и че е заведена претенция за изплащане
на обезщетение за кражба на застрахованото МПС. Счита договорът нищожен съгласно чл.
349, ал. 2, във вр. с ал. 1 от КЗ, поради липса на интерес от застраховането. При извършената
проверка във връзка със заведената щета било установено, че застрахованото МПС е било
обявено за икономически и технически тотал през 2017 г. в Германия, както и поради
интервенция върху номера на рамата на представеното за оглед при сключване на
застрахователния договор МПС. Счита, че се касае за целенасочено застраховане на МПС,
което е било обект на престъпление, като посредством интервенция на рамата е представено
за друго такова от същата марка и модел, с цел получаване на застрахователно обезщетение.
При условията на евентуалност, твърди, че са налице предпоставките, предвидени в т. 7 и т.
8 от Общите условия, които изключват застрахователното покритие. „Дженерали
застраховане“ АД прави възражение по чл. 388, ал. 1 от КЗ за надзастраховане, като твърди,
че застрахователното обезщетени следва да в размер с 20% по-нисък от уговорения.
Възразява и за погасяване на исковата претенция по давност. Прави се възражение по чл.
369, ал. КЗ за прихващане на сумата от 516.94 лв., представляваща четвърта премийна
вноска с дължимото на ищеца застрахователно обезщетение.
Между страните е безспорно и от представените доказателства се установява,
че на 30.11.2020 г. са сключили договор за комбинирана автомобилна застраховка
„Автогрижа“, оформен в застрахователна полица № 0312200062028516/30.11.2020 г., с който
е застрахован собствения на М. Р. лек автомобил марка Хюндай Туксон, с рег. № ***, с
номер на рама TMAJ381ADGJ075982 за периода от 30.11.2020 г. до 29.11.2021 г., с покритие
по застраховка „Каско на МПС“: „Клауза пълно каско“, със застрахователна сума от 36 900
лв., както и че е заведена претенция за изплащане на обезщетение за кражба на
застрахованото МПС.
По делото са представени страните Общите условия към сключения между
страните застрахователен договор, в които са предвидени фактически състави на общи и
специални изключения от рисковото покритие по съответните рискови клаузи. Съгласно т.7
независимо от клаузите и покритието, избрани от Застраховащия, тази застраховка не
4
покрива щети, причинени от, свързани с или вследствие на: т.7.12. измама, опит за измама
или заблуда на Застрахователя от страна Застраховащия, Застрахования или неговия
упълномощен представител при сключване на застрахователния договор и/или при
предявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, и/или при
доказване на застрахователното събитие, и/или при оценка на щетите. Съгласно т.8
застрахователят не осигурява застрахователна защита, ако: т.8.1 застрахованото МПС не
принадлежи на лицето, което е обявено пред Застрахователя за негов собственик и преди
сключване на застраховката е било противозаконно отнето в страната или в чужбина, и не е
открито от компетентните държавни органи; т.8.2 експертиза установи, че увреденото МПС е
различно от застрахованото при неавтентичност/несъответствие между номера на рамата
и/или на двигателя на застрахованото МПС със записания в полицата и/или в
регистрационния талон, номер).
Представени са свидетелство за регистрация на лек автомобил марка Хюндай
Туксон, с рег. № ***, с номер на рама TMAJ381ADGJ075982 и договор за покупко-продажба
на ППС от 23.11.2020 г., по силата на който М. Р. го е придобил.
По делото са приложени Удостоверение от 01 РУ-ОД на МВР-Перник рег.№
192000-8452/06.07.2021 г., Постановление на РП – Перник от 07.09.2021 г. за спиране на
наказателно производство, Удостоверение от 01 РУ – ОД – МВР – Перник рег.№ 192000-
13487/21.10.2021 г., Писмо от СДВР рег. №513000-12456/28.02.2022 г., Писмо от ОД на МВР
– Перник, рег.№ 192000- 4976/08.04.2022 г., Писмо от РП –Перник с изх.№1800/23.03.2023 г.,
Писмо от РП – Перник, изх.№ 1800/21/13.04.2023 г., Писмо от ОП – Перник рег.
№1638/29.09.2023 г., както и писмо, постъпило от 01РУ при ОДМВР-Перник с №192000-
13814/17.07.2024 г. От тези доказателства е видно, че е образувано досъдебно производство
№ 311/02.07.2021 г. по описа на 1-во РУ Перник, образувано за престъпление по чл.195, ал.1,
т.12, вр. чл.194, ал.1 от Наказателния кодекс, за това , че в периода от 21:20 часа до 23:00
часа на 02.07.2021 г. в гр.Перник, ул. „Стримон“, е отнето моторно превозно средство – лек
автомобил “Хюндай Туксон“ с рег.№ *** с номер на рама TMAJ381ADGJ075982, от
владението на ищеца М. А. Р. без негово съгласие,с намерение противозаконно да бъдат
присвоено – престъпление по чл.195, ал.1,т.12 вр.чл.194,ал.1 от Наказателния кодекс.
При извършване на стандартните проверки във връзка със заявеното събитие, в
интернет базираната платформа на AUTOonline, Fraudcheck към Audatex -
https://vvww.audatex.bg/cms/bg/web/ax-bg/home, бе установено, че лек автомобил идентичен
по марка, модел и номер на рама, с горепосоченият е бил обявен за икономически и
технически тотал през 2017 г. в Германия, вследствие на тежко ПТП. Приложен е и снимков
материал
От писмо от официалният представител на марката, описващо фабричното
оборудване на МПС със застрахованата рама, приложено към Молба от 28.10.2024 г., се
установява, че застрахованият автомобил по документи е произведен през 2015 г., а
фабричното оборудване предвидено от производителя за тази рама е салон, без електрическо
захранване, черни гумени лайсни на вратите, черни надлъжни греди на тавана и стъклен
таван.
По делото е изслушана съдебно-авто-техническа експертиза, съгласно
заключението на която автомобилът е марка „Hyundai“, модел „Tucson“. Според данните от
СРМПС част I: година на първоначална регистрация – 2015 г.; рама: TMAJ381ADGJ075982;
брой места – 4+1; двигател – дизел, 136 kw; основен цвят – черен. Данните за МПС,
представени на фиг.1 от експертизата са идентични с тези, представени в отговора от
5
официалния вносител на марката „Hyundai“ за страната /л.113 от делото/. Автомобилът с
посочената рама е произведен за европейския пазар /Сърбия/, произведен на 28.10.2015 г.
МПС е с лява дирекция /ляв волан/, купето е от типа „вагон“, 5 врати, 5 места, работен обем
33
на двигателя 2000см /точният обем е 1995 см/. Номерът на двигателя, който фабрично е
монтиран на тази рама е „D4HAFZ125220“, трансмисията е 6 степенна, автоматична, с номер
„BHFQAU119005“ със задвижване на четирите колела /4х4/. Цветовия код на интериора
предполага, че МПС е било оборудвано с черни, кожени седалки, като цвета на екстериора
също е черен. Останалите данни, предоставени от вносителя, не са налични в представеното
на фиг.1 разчитане. При липса на други данни, експертизата е заключила, че МПС е било
оборудвано с описаните седалки, като същите са имали функция за отопление на предните
две, навигационна система, двузонов климатроник, панорамен таван, регулируем по
височина и дълбочина волан, автоматично задействане на чистачките и камера за заден ход.
Пазарната стойност на лекия автомобил „Хюндай“ с държавен контролен номер *** е към
април 2021г. 41 941.80 лева, а към датата на застрахователното събитие – 02.07.2021 г. -
сумата от 35 792.50 лева.
В заключението вещото лице е посочило, че при съпоставянето на снимковия
материал, приложен в кориците на делото от ответника с техническите спецификации на
МПС, изведени от разчитането на рамата, основната разлика между конструктивното
оборудване на МПС с процесната рама и МПС, представено в снимковия материал от
ответника /л.108, л.109, л.110, л.117, л.118, л.119/ се явява в таванът на автомобила.
Заснетият автомобил, изобразен на цитираните листове от делото /фиг.1/, е с обикновен,
твърд, метален таван, докато този, с който конструктивно е било оборудвано МПС /фиг.2/ с
процесната рама е бил частично стъклен – т. нар. панорамен таван. От представените
снимки, единствените останали визуални разлики, които се откриват при сравнението на
заснетия от ответника автомобил и този, качен в онлайн платформата, са между джантите на
двата автомобила, които се различават по цвят и геометрия, както и декоративните лайсни
на вратите, които са с различни цветове/покритие. Експертизата не може да направи извод,
че предните седалки на заснетия от тях автомобил, не са имали опция за отопление. От фиг.3
/гърба на л.109/ ясно се вижда, че на централната конзола на МПС има монтирани бутони
управление на отопление и вентилация на седалките, като, разбира се, изправността на тези
функции не би могла да се определи при наличните данни. Вещото лице е посочило, че
заснемането на процесната рама е с качество, което не позволява разчитането на част от
нейните символи. В заключението е посочено, че данни за уврежданията по МПС, настъпили
при събитието от 2017 г. в Германия, се съдържат единствено в снимковия материал, качен в
платформата. Липсват точни описи и/или калкулации. Наблюдава се масивна обемна
деформация но цялото купе на автомобила. Деформацията в предната част на купето, е
разположена по цялата му ширина, по изразена от дясната страна. Дълбочината на
деформацията достига до над 1,5 метра назад от преден габарит, като видимо почти всички
възли и агрегати, монтирани в моторния отсек на МПС, са увредени. Задействани са
повечето предпазни въздушни възглавници на МПС. Цялата горна половина на купето
/странични колонки и таван е силно усукана и изместена във всички направления. Левите
врати на автомобила липсват, а задните му панели са силно деформирани. До известна
степен, единствената незасегната част от МПС, при наличните данни се определя като
облицова от задна броня. Посочената стойност на ремонта от 42 500 евро категорично
налага извода за възникването на т.нар. тотална щета.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
6
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, обективно
съединен с иск с правно основание чл.409 от КЗ.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
С договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен
риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение. Договорът се
сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт и има следните
задължителни реквизити: данни за страните; предмета на застраховката; покрития риск;
срока на договора, както началото и края на застрахователното покритие; застрахователната
сума и застрахователната премия; дата и място на издаване; подписите на страните.
Предмет на имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за
застрахования е оценимо в пари, като сумата, срещу която се застрахова имуществото не
може да надвишава действителната му стойност. За действителна се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в посочения в чл.405, ал.1 срок. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да се установи по
безспорен начин: 1. наличие на осъществен застрахователен риск, в резултат на което са
били причинени имуществени вреди на застрахования; 2. щетата да е настъпила по време на
действието на валидно сключен договор за застраховка; 3. договорната отговорност да
представлява предвиден и покрит застрахователен риск; 4. застрахованият да е изправната
страна в застрахователното правоотношение, което означава да е изпълнил задълженията си
по договора, включително и уведомяване на застрахователя в съответствие със законовите
изисквания, респективно Общите условия на договора.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
Страните са обвързани със застрахователен договор за имуществено
застраховане по чл. 399 от КЗ, при приложими общи условия по чл. 348, ал. 1, вр. чл. 334, ал.
1 от КЗ, с предмет собствения на ищеца лек автомобил марка Хюндай Туксон, с рег. № ***, с
номер на рама TMAJ381ADGJ075982 за периода от 30.11.2020 г. до 29.11.2021 г., с покритие
по застраховка „Каско на МПС“: „Клауза пълно каско“, със застрахователна сума от 36 900
лв. Със заплащане на първата вноска от застрахователната премия, и съгласно на чл. 351, ал.
от КЗ и уговорките между страните по договора, застрахователят е започнал да носи риска
по застраховката, съответно е започнало застрахователното покритие. Общите условия са
получени от застрахования и той е декларирал, че е запознат с тях и ги приема, поради което
същите го обвързват.
По отношение действителността на застраховката има особено значение
наличието на застрахователен интерес, който се свързва с онова имуществено или лично
благо, възможното засягане на което ще причини вреди на застрахования. Ответникът е
въвел възражение относно действителността на застрахователния договор като се е позовал
на това, че процесното МПС не било ремонтирано след настъпила тотална щета, а
7
откраднатото МПС било различно от това посочено в полицата, което било от съществено
значение за действителността на застраховката - чл. 26 и сл. от ЗЗД и наличието на
застрахователен интерес по смисъла на чл. 349, ал. 2 от КЗ и т. н.
По делото липсват доказателства за това, че претърпялото тотална щета МПС
през 2017 г. е идентично с процесното. От друга страна липсват доказателства, че
претърпялото тотална щета МПС не е било ремонтирано. Липсват доказателства, че
състоянито след тоталната щета е необратимо и че със съответните технически способи не е
възможно възстановяването на технически годното състояние на превозното средство.
Липсват доказателства и, че откраднатото МПС е различно от посоченото в полицата, тъй
като по делото липсват твърдения и доказателства, че застрахованото МПС е налично, както
и къде е.
Въззивният съд не може да приеме, че липсва застрахователен интерес за
застраховане по имуществена застраховка „каско“ на процесния автомобил. Дори да беше
установено, че същият е идентичен с претърпелия тотална щета през 2017 г. автомобил, то в
този случай последният е бил възстановен лек автомобил, който е бил годен за експлоатация
и е регистриран от компетентните органи по надлежен ред за движение по пътищата от
републиканската пътна мрежа. Такъв автомобил /както и застрахователят правилно е приел
сключвайки процесния застрахователен договор/ е годен предмет на гражданския оборот и
по отношение на него липсва забрана за застраховане. Не може да се отрече и интереса на
собственика на този автомобил да застрахова същия, тъй като по отношение на него
съществува необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно
събитие, както изисква чл.349, ал.1 от КЗ.
По делото липсват доказателства за липса на идентичност между
застрахованото МПС и собственото на ищеца МПС. Номерът на рамата
TMAJ381ADGJ075982, чрез който МПС се индивидуализира както в договора, така и в
документите за собствеността му, следва да е този, наличен върху самото превозно средство.
Това обаче не е възможно да бъде проверено. Доказателства за физическа подмяна на номера
върху рамата, купето или двигателя на автомобила няма.
От заключението на вещото лице по съдебно-авто-техническа експертиза и
обясненията му, дадени в съдебно заседание, към настоящия момент с оглед липсата на
автомобила и наличието на снимков материал с лошо качество не може да се докаже
наличието на интервенция по рамата. Въззивният съд от друга страна счита, че и в случай,
че номерът на рамата е бил подменен, е налице интерес на добросъвестния застрахован по
смисъла на чл. 349 ал. 1 от КЗу тъй като и по отношение на този автомобил би била налице
необходимост от защита срещу последиците от възможно застрахователно събитие.. По тази
причина наведените обстоятелства в отговора на исковата молба и въззивната жалба не
сочат на недействителност на договора.
По делото не са ангажирани доказателства, които да сочат на
недобросъвестност на ищеца в качеството му на застрахован. Не е доказано същият да е
знаел увреждащи застрахователя факти – наличие на предходно увреждане на автомобила ,
което би било тотална щета по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ и/или подмяна на номера на
рамата. Първоначалната регистрация на автомобила за движение по републиканската пътна
мрежа на България е извършена от друго лице , негов праводател, при което автомобилът е
регистриран с номер на рамата TMAJ381ADGJ075982. Следователно в случай, че е налице
подмяна, същата е извършена преди този момент и преди придобиването на автомобила от
ищеца.
Така съдът приема, че ищецът е собственик на автомобила, който е
застрахован и е страна по застрахователния договор. Същият е съобщил за настъпване на
застрахователния риск– кражба, вкл. и на органите на МВР и е образувано наказателно
производство срещу неизвестен извършител. Съдът приема, че за ищеца има интерес от
претендиране по съдебен ред на вредите от застрахователното събитие кражба.
8
Ответникът в съответствие с поддържаните от него възражения, не е доказал,
че при сключване на договора е представен за оглед автомобил, различен от описания в
застрахователния договор. След прилагане на опитните правила съдът намира възможно
застрахованият автомобил да е идентичен с този, за който има данни в специализиран сайт за
повредени автомобили, макар последното да не е доказано, но от този факт не следва, че не
е настъпило застрахователното събитие.
Съществен елемент от застрахователното правоотношение е и
застрахователният риск, който правната теория и съдебна практика определят като
обективно съществуваща възможност от увреждане на определено имуществено или
неимуществено благо. Вероятността от настъпване на застрахователно събитие определя
степента на риска, и въз основа на това застрахователят определя размера на
застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на договора. Затова
законът – 362, ал. 1 от КЗ, задължава застраховащия, съответно – застрахования, да обявят на
застрахователя всички известни му обстоятелства, които имат съществено значение за
естеството и размера на риска. Принципът, въведен с чл. 9 от ЗЗД, на свобода на договаряне
дава възможност на страните да постигнат съгласие кои рискове се покриват от
застрахователния договор и за кои застрахователят не поема застрахователна закрила.
Изключени рискове са тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че
не поема задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване
на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия. Тъй
като общите условия на застрахователя обвързват с клаузите си застрахования, същите
трябва да определят ясно и недвусмислено покритите и изключените рискове, условията за
плащане на премиите от застрахования и последиците от неплащането или неточното
плащане, задълженията на застрахователя и на застрахования при настъпване на
застрахователното събитие и за неговото доказване, обстоятелствата, свързани с промяна на
застрахователното правоотношение.
Когато в Общите условия страните са посочили ясно задълженията на
застрахования, покритите рискове и изключенията от покритие, при наличието на
обстоятелства, които водят до приложение на уговорените изключени рискове,
застрахователят няма задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В този
случай чл. 408 от КЗ не намира приложение при увреждане, тъй като се касае за събития,
които не са застрахователни, поради изключването им от застрахователното покритие по
волята на страните.
Законът предвижда редица императивни правила, с които договорът за
застраховка и Общите условия на застрахователя следва да са съобразени, като в противен
случай са недействителни. Императивни са и правилата на закона, регламентиращи правото
на застрахователя да откаже плащане на обезщетение. Разпоредбата на чл. 408 от КЗ дава
възможност на застрахователя да откаже да плати в случаите, в които застрахованият или
трето ползващо се лице умишлено са причинили застрахователното събитие; при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, в
други случаи, предвидени със закон. Отказът за плащане на застрахователно обезщетение по
чл. 408 КЗ е предвиден като правна възможност, а не безусловно. Застрахователят не може
да откаже да изпълни задължението си по чл. 405 от КЗ, ако поведението на застрахования,
респективно застраховащия, не е рефлектирало неблагоприятно върху проявлението на
риска, върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите или върху техния
обем. Правно значимо за отказа е само това поведение на застрахования, което е последващо
спрямо възникването на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на
произтичащи от закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или
бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им.
От друга страна не всяко неизпълнение на договорно задължение води до
9
изключване отговорността на застрахователя. Неизпълненото от застрахования задължение
следва да е предвидено в закона или договора и да е значително с оглед интереса на
застрахователя. Значителността се отнася както към неизпълнението, така и към самото
задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования,
което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали
съществени пречки за него да осъществява своята дейност. Следователно, в случаите,
визирани в чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ застрахованият не изпълнява задължения предвидени в
закона и договора, не ги изпълнява виновно, неизпълнението е в пряка причинна връзка със
съществено увеличаване на риска или е довело до неговото реализиране и затова следва да
се приеме, че при изпълнението на тези задължения не би се стигнало до настъпване на
застрахователното събитие. Доказателствената тежест за установяване на това, че виновното
неизпълнение на задължението на застрахования е причина за настъпване на
застрахователното събитие е на застрахователя. При този фактически състав застрахователят
може да откаже да заплати застрахователното обезщетение.
В случай на предписано от застрахователя определено поведение, на още по-
голямо основание - при изрично уговорена между страните договорна клауза с това
съдържание и санкция, не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между
неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното неизпълнение
спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е санкционируемо само за
задължение, което е от естество да способства настъпването на застрахования риск и/или да
повлияе върху размера на вредите, Приложението на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно
задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед
интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото.
Съгласно т.7 независимо от клаузите и покритието, избрани от Застраховащия,
тази застраховка не покрива щети, причинени от, свързани с или вследствие на: т.7.12.
измама, опит за измама или заблуда на Застрахователя от страна Застраховащия,
Застрахования или неговия упълномощен представител при сключване на застрахователния
договор и/или при предявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение,
и/или при доказване на застрахователното събитие, и/или при оценка на щетите. По делото
не е установено ищецът да е измамил или да се е опитал да измами или заблуди ответника
при сключване на застрахователния договор или впоследствие при неговото изпълнение. По
тази причина въззивният съд намира , че не е налице основанието по т.7 от Общите правила
на застрахователя към процесния застрахователен договор.
Съгласно т.8 застрахователят не осигурява застрахователна защита, ако: т.8.1
застрахованото МПС не принадлежи на лицето, което е обявено пред Застрахователя за
негов собственик и преди сключване на застраховката е било противозаконно отнето в
страната или в чужбина, и не е открито от компетентните държавни органи; т.8.2 експертиза
установи, че увреденото МПС е различно от застрахованото при
неавтентичност/несъответствие между номера на рамата и/или на двигателя на
застрахованото МПС със записания в полицата и/или в регистрационния талон, номер). По
делото не е установено застрахованият автомобил да не е бил собствен на ищеца, което
изключва приложението на т.8.1 от Общите условия.
По делото не се установява, включително от изслушаната по делото експертиза
не установява неавтентичност/несъответствие между номера на рамата и/или на двигателя
на застрахованото МПС със записания в полицата и/или в регистрационния талон, номер.
Допълнително въззивният съд съобразява, че разпоредбата на чл.362, ал.1 от
КЗ задължава при сключването на застрахователния договор, когато застрахователят е
10
поставил въпроси, застраховащият да обяви точно и изчерпателно съществените
обстоятелства, които са му известни и са от значение за риска. Съгласно ал.2 за съществени
за риска обстоятелства по ал. 1 се смятат само тези, за които застрахователят изрично и
писмено е поставил въпрос. Когато застрахователят е поставил въпроси, той не може да
откаже плащане по претенция въз основа на обстоятелства, които са били налице преди
датата на сключване на застрахователния договор и за които не е поставил писмено въпрос.
В случай, че несъответствие в номера на рамата е било от значение за сключването на
договора за застраховка и се преценява от ответника като съществено обстоятелство от
значение за риска, то застрахователят е следвало да постави по реда на чл. 362 от КЗ този
въпрос към застрахования. Тъй като не е сторил това, на основание чл.362, ал.2 от КЗ
застрахователят не може да откаже изплащането на обезщетение.
Дължимото от застрахователя в процесния случай обезщетение следва да се
определи по реда на чл.386, ал.2 КЗ, съгласно който при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ определя като възстановителна застрахователна стойност стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Тези законови правила са намерили израз и в практиката на ВКС, постановена по реда на
чл.290 от ГПК: решение №37 от 23.04.2009г. по т.д.№№667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о.,
решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС ТК, I т.о., решение №22 от
26.02.2015г. по т.д. №463/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. №
1069/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. №1586/2013г. на
ВКС, ТК, II т.о. и други. Безпротиворечиво практиката приема, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по договор за имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Застрахователната сума по договора за имуществено
застраховане се определя по действителната стойност на имуществото към момента на
сключване на договора, но тя е максималната горна граница на дължимото обезщетение за
срока на действие на договора, но не винаги подлежи на изплащане в пълен размер.
Съдът намира възражението на въззивника за надзастраховане недоказано. По
делото липсват доказателства, че действителната пазарна стойност на процесния автомобил
следва да бъде намалена с 20 %. В подкрепа на този извод е размерът на застрахователната
стойност по процесният застрахователен договор, както и заключението на вещото лице,
като по делото липсват данни, които да обосновават по-ниската стойност на автомобила.
Съгласно чл.409 от КЗ Застрахователят дължи законната лихва за забава върху
дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405 освен в случаите на
чл. 380, ал. 3.
Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5.
С чл.108, ал.1 от КЗ застрахователят е задължен да се произнесе по
претенцията в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106,
като съгласно чл.106, ал.2 от КЗ когато не са представени всички доказателства по чл. 106 по
11
застраховките по ал.1, с изключение на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят е длъжен да се произнесе по един от начините по ал. 1 не
по-късно от 6 месеца от датата на предявяването на претенцията.
Въззивният съд напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд за
основателност на иска за присъждане на законна лихва за забава и препраща към тях на
основание чл.272 от ГПК. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционния съд относно въпроса за погасяване на исковете по давност.
Предвид изложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно постановено. Още повече, че
практиката на ВКС, отразена и в Определение № 1403 от 8.05.2025 г. на ВКС по к. т. д. №
2265/2024 г. разрешението на подобен казус е в смисъла, в който се разрешава и по
настоящото дело.
По разноските:
Предвид изходът на делото отговорността за разноските следва да бъде
възложена на въззивника. На основание чл.78, ал.1 ГПК, „Дженерали застраховане“ АД
следва да бъде осъдено да заплати на М. А. Р. направените от него разноски – 1800 лева
адвокатско възнаграждение, което е заплатено, видно от представения договор за правна
защита и съдействие.
Воден от изложеното решаващият състав на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 83/09.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 407/2024
г. по описа на Окръжен съд Перник.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Княз Александър Дондуков № 68, да заплати на М. А.
Р., ЕГН ********** от ***, сумата от 1800 лева разноски по делото .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12