№ 19728
гр. С., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20241110158620 по описа за 2024 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ от „Со. в“ АД срещу А. Д. Г. с искане да се
признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от
1020,04 лева, представляваща цена за потребена вода в ап находящ се в гр. С.,
ж.к. „С.“, ббл, вх ет, кл. № .... за период от 17.05.2021 г. до 15.12.2022 г.,
отразени във фактура № ********** от 17.02.2023 г., ведно със законна лихва
за период от 20.09.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е била
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.10.2023 г. по ч.гр. дело
№ 51918/2023 г. по описа на СРС, 36-ви състав.
Ищецът твърди, че между страните са налице договорни отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги за имот с адрес: гр. С., ж.к. „С.“,
ббл, вх ет, ап За задълженията в базата данни на дружеството към клиентския
номер, отнасящ се за имота, е създадена договорна сметка. По силата на ОУ,
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги за посочения имот.
Съобразно Общите условия, потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневсн срок след
датата на фактуриране. Ищецът претендира установяване дължимостта на
посочената сума, ведно със законната лихва върху начислените суми, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до погасяването. Претендират се разноски.
В депозирания отговор по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като
неоснователен. Оспорва наличието на облигационно отношение между ищеца
и ответника, както и извършването на доставка на ВиК услуги до процесния
имот, респективно посоченото количество на доставяна вода в имота.
Посочва, че общият водомер в сградата в режим на етажна собственост не е
преминал метрологична проверка. Оспорва качеството си собственик или
ползвател на процесния недвижим имот. Моли за отхвърляне на предявените
1
искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 51918/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 36
състав, се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за вземанията, предмет на настоящото
производство, като съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
10.10.2023 г. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение, поради което с разпореждане от
19.09.2024 г. заповедният съд е дал указания на заявителя с оглед
предявяването на установителни искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение. В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК „Со. в“ АД е предявило
искове по чл. 422 ГПК. Във връзка с изложеното съдът намира, че
предявеният иск е допустим.
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ.
В тежест на ищеца е да докаже валидно възникнало договорно
отношение с ответника за предоставяне на ВиК услуги за процесния период,
осъществявано при ОУ, одобрени от КЕВР, изпълнението на задължението за
предоставяне на ВиК услуги за периода на посочената стойност.
Спорен по делото на първо място е въпросът за наличието на
облигационно правоотношение между страните.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при
спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от ЗРВКУ,
водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и
доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и
пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите
в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, включително на
пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2,
б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК-
услуги“, това са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи е указано, че потребители на
ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти /в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца/.
Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/
на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия
влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен
ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.
За доказване на принадлежността на правото на собственост върху
процесния водоснабден имот в правната сфера на ответницата ищецът
2
представя справка № 3.. от 20.03.2023г. чрез отдалечен достъп по данни за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията-С. за
периода от 01.01.1998г. до 20.03.2023г. за апартамент 89, находящ се в гр. С.,
ж.к. С., ббл, вх ет.6, идентификатор 68134.1376.2126.1.89. Видно от справката
на 17.05.2021г. ответницата е отбелязана като приобретател /дарен/ на правото
на собственост върху имота по силата на сключен договор за дарение, а на
16.12.2022г. и отбелязано, че ответницата е прехвърлила правото на
собственост върху имота в полза на Искра Тончева и Румен Тончев.
От приетата комплексна съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експретиза се установява, че процесният имот с административен адрес: гр.
С., гр. С., ж.к. „С.“, ббл, вх ет, апе водоснабден, както и че доставяните до
процесния имот услуги са измервани с водомери № 1.. и №10.... Вещите лица
посочват, че за процесния период на отчет 17.05.2021г. до 15.12.2022.
измерените количества са с общ обем от 347,517 куб.м. От заключението се
установява, че по клиентския номер за процесния имот и период са
фактурирани суми в общ размер от 1 020,04 лева, които съответстват с
начислените количества и потвърдените цени от КЕВР.
Съгласно нормата на чл. 39, ал. 2 от Правилника за вписванията, справки
по партидите за имотите имат само помощен характер и се правят да се
установи описанието на имота. Тоест при действащите към момента правила
за вписване, справките имат единствено информационен характер и не
представляват пряко доказателство за съществуването на описаните в тях
материални права. Аналогична е и уредбата относно доказателствената
стойност на информацията, съдържаща се в партидите на недвижими имоти в
Имотния регистър, доколкото чл. 59, ал. 4 ЗКИР предвижда, че партидата е
документ с оповестително действие и няма характер на доказателство за
вписаните факти, обстоятелства и права.
С оглед така изложената правна уредба се налага изводът, че справката
за вписани обстоятелства по партида на имот в дадена служба по вписвания не
представлява пряко доказателство за установяване правото на собственост на
дадено лице върху определен имот. Тя представлява единствено косвено
доказателство /индиция/ в тази насока. Поради характера на настоящото
производство, в което съответното вещно право не е предмет на делото, а се
изследва само доколкото обуславя възникване на релевантното за спора
облигационното правоотношение, справката може да бъде приета за
достатъчно доказателство в тази насока, но само когато ответникът не е
оспорил нейното съдържание, или когато въпреки оспорването са налице и
други косвени доказателства или извънсъдебно признание по смисъла на чл.
176 ГПК, които в своята съвкупност съставят система от непреки
доказателства, водеща до безсъмнения извод, че ответникът е собственик на
имота. В конкретния случай такива обстоятелства не са налице.
В процесния случай ответникът е оспорил изрично доказателствена
стойност на представената от ищеца справка. Въпреки дадените от съда
указания към ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК по делото не бяха посочени
и представени доказателства, въз основа на които да бъде изграден обоснован
и еднопосочен извод за възникване качеството на потребител на ВиК услуги за
ответницата поради притежавано вещно право върху процесния водоснабден
имот през исковия период. По делото остана неизяснено въз основа на какви
данни и информация ищецът е разкрил партида за имота на името на
ответника. Не се твърди и не се установява ответникът да е подавал заявление
3
за откриване на партида на нейно име. Предвид липсата на представени
доказателства, легитимиращи ответницата като титуляр на правото на
собственост или друго вещно право върху имота, съответно обуславящо
качеството й на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, т.2, б.“а“ от ДР
на ЗРВКУ, съдът намира за недоказано наличието на облигационно
правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги между страните по
спора.
Така при прилагане на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е
легитимиран като кредитор, а ответникът- като длъжник по вземания за
цената на доставени в процесния имот ВиК услуги. При липсата на първата и
основна предпоставка за възникване договорната отговорност на ответника,
останалите предпоставки не следва да бъдат разглеждани.
От тук следва, че предявеният установителен иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква само
за ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Ответникът е направил искане за присъждане на сторените в хода на
производството съдебни разноски, но не представя доказателства за тяхното
извършване, поради което съдът намира, че не следва да му бъдат присъждани
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Со. в“ АД,
ЕИК: 13.... със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. III” № ет Б. Ц.,
срещу А. Д. Г., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. С., ул. „К. Б I“ №,
иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ, за признаване за
установено, че А. Д. Г. дължи на „Со. в“ АД сумата от 1 020,04 лева,
представляваща главница за потребени ВиК услуги в имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж. к. „С.“, ббл, вх ет, ап кл. № ...., за период от 17.05.2021 г. до
15.12.2022 г., ведно със законна лихва за период от 20.09.2023 г. до изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 10.10.2023 г. по ч. гр. д. № 51918/2023 г. по
описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4