Решение по КНАХД №231/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №16 от 19.03.2025г., постановено по АНД №20251330200013/2025г., Районен съд Кула е отменил Наказателно постановление №05-2400074/17.05.2024г. издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда“ - Видин, с което на „Петрол“ АД [населено място] на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 във вр. с чл.415в, ал.1 от Кодекс на труда КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си юрисконсулт М., го обжалва и моли да бъде отменено, като развива доводи, че е неправилно поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречащо на материалния закон. В съдебно заседание, касатора не изпраща представител, като в писмено становище пълномощника му юрисконсулт М. поддържа жалбата си и моли да бъде уважена като претендира и присъждане на разноски по делото.

Ответната страна в постъпил писмен отговор отговор по касационната жалба и писмено становище излага доводи, че обжалваното решение е правилно, моли да бъде оставено в сила..

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди изцяло като правилно и обосновано.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че на първо място в хода на производството е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а на следващо място, че в случая нарушението не е установено по несъмнен и категоричен начин. В решението е посочено, че АУАН е предявен на лице, което не е имало представителна власт, което е прието за съществен порок който е нарушил правото на защита на дружеството.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за правилно, при следните доводи:

Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно. Обосновано и правилно при надлежно събиране на всички относими за спора доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая хода на воденото административнонаказателно производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е от категорията на съществените. Настоящата съдебна инстанция изцяло споделя подробните и задълбочени мотиви за допуснато нарушение свързани със връчването на АУАН на надлежно лице, което е упълномощено да представлява дружеството, като следва да се отбележи, че Административен съд Монтана се е произнесъл по абсолютно идентично дело между същите страни с Решение №696/14.07.2025г. по КАНД №198/2025г. Установеното нарушение на реда по чл.180, ал.5 от НПК, вр. с чл.40 от ЗАНН и чл.416, ал.3 и 6 от КТ във всички случай съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както правилно е прието в обжалваното съдебно решение.

Пълнотата изисква да се отговори на наведените касационни доводи за необоснованост на обжалваното решение и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че необосноваността на съдебното решение обхваща грешките на съда при формиране на вътрешното му убеждение за обективната истина в процеса, която не е нормирана от закона. В случая не се установява необоснованост на обжалваното съдебно решение, като следва да се отбележи, че изложените мотиви са ясни, точни, последователни и почиващи на обективно установената фактическа обстановка от първостепенния съд. Не се установява да са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводственита правила, тъй като първостепенния съд е събрал всички относими за делото писмени и гласни доказателства и извършил подробен анализ на фактическата обстановка. При тези констатации, настоящият съдебен състав счита, че въззивният съд е изложил точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка и обосновал мотиви за отмяна на наложената имуществена санкция, които изцяло се споделят от настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери касационната жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила предвид, което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ в сила Решение №16 от 19.03.2025г., постановено по АНД №20251330200013/2025г. по описа на Районен съд Кула.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.