№ 996
гр. Варна, 24.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Трайчо Г. А.
Членове:Мая В. Нанкинска
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
и прокурора Т. С. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. А. Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20253100601088 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:12 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ Я. А. Я., редовно призован, явява се лично и с адв.
Д. Н., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
ПОДСЪДИМИЯТ А. Я. А., редовно призован, явява се лично и с адв.
Д. Н., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ Д. Н. И., редовно призован, не се явява. За
него се явява адв. Г. К., редовно упълномощен и приет от първата инстанция.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Председателят разясни на страните правото им на отводи по чл. 274
от НПК. Искания в тази насока не се направиха.
На основание чл. 331, ал. 2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия А..
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.
АДВ. К.: Поддържам въззивната ни жалба. Нямам искания по
доказателствата. Представям договор за правна помощ.
АДВ. Н.: Оспорвам протеста и жалбата. Нямам искания по
доказателствата.
СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха искания по
доказателствата, дава ход на делото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам подадения протест в основната му част, а
именно, че е налице престъпление по чл. 325 ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК, по който
текст е бил внесен обвинителния акт.
Доводите ми за това са следните:
Считам, че доказателствата по делото категорично насочват откъм
субективна страна, че е налице извършено хулиганство, като в този случай
същото е осъществено с евентуален умисъл, тъй като евентуалното намерение
на двамата подсъдими очевидно е било и да засегнат обществените
отношения, свързани освен с телесната неприкосновеност на пострадалия Д.
И., като му нанасят побой, с което са действали с пряк умисъл, а и са целели
един резултат, като са допускали и грубо нарушаване на обществения ред и с
начина на осъществяването на деянието са изразили явно неуважение към
обществото, каквото е определението за хулиганство. Категорично не съм
съгласен с доводите на защитата в хода на съдебните прения, както и с
присъдата и мотивите към нея, че деянието, което са извършили двамата
подсъдими представлява единствено и само лека телесна повреда, а не и
хулиганство, тъй като не било възприето от други лица. По начина на
извършването деянието на двамата подсъдими, както е установено от
доказателствата по делото, е извършено на публично място, населено място,
през светлата част на денонощието, при предварителна подготовка от
2
извършителите. Същите са се снабдили със средства за побоя, като са взели
със себе си дървен сап и дървен кол, като по този начин на извършване,
безспорно с това деяния е било налице грубо засягане на реда и общественото
спокойствие. В съдебната практика категорично е изяснен въпросът, че
публичността не е задължителен обективен признак на хулиганството, т.е. не е
задължително същото да се извърши пред много хора, пък дори и на публично
място. Практиката изяснява, че хулиганството е налице, когато „хулиганските
действия не са извършени на публично място, но след това са станали
достояние и могат да станат достояние на други лица“. В тази връзка
посочвам Постановление № 2/1974г. на Пленума на ВКС на РБ. Самият
първоинстанционен съд в мотивите приема за доказан именно този факт, че
освен, че побоят е извършен на публично място, непосредствено след
извършването му е бил възприет от свидетелите Божкова и Диана Стефанова,
които са били в съседния на пострадалия имот. Безспорно съдът приема, че те
са възприели състоянието на пострадалия, а именно- че същият е бил
окървавен и с насинено око. Това, че тези свидетелки, както се сочи в доводите
на защитата, са били в някаква близка, пък била тя и родствена връзка с
пострадалия, по никакъв начин априори не може да изключи истинността на
техните показания, още повече, че техните показания са подкрепени и от
показанията на самия пострадал, а и от установените в СМЕ наранявания на
пострадалия. Необоснован се явява доводът на първоинстанционния съд за
оправдаването на двамата подсъдими за извършено престъпление по чл. 325,
ал.1 от НК поради наличието на т.нар. „личен мотив“ от поведението на
двамата подсъдими. Безспорно е, че този личен мотив е бил налице, както е
видно и от предходните техни изострени отношения. Този личен мотив е бил
да пребият пострадалия, но той не е единствен, тъй като е бил налице и
хулигански такъв, тъй като безспорно по начина на извършването си деянието
е довело до грубо, скандализиращо нарушаване на обществения ред, на
отношенията, свързани със спазването на нравствеността, каквото е
хулиганството.
Ако не възприемете този мой довод за наличие на хулиганство, считам,
че алтернативно протестът следва да се отнася към срока на присъдата на
двамата подсъдими от първоинстанционния съд, като наред с приетите
нанесени леки телесни повреди от двамата, в съучастие, и ако приемете, че не
е налице основният състав на чл. 325, безспорно и водим от горните
3
съображения за наличието на хулигански мотиви в тяхното поведение, да
приемете квалификация по чл. 131, ал.1, т.12, предл. 1, тъй като телесната
повреда безспорно е причинена по хулигански подбуди, каквато насоченост е
имало поведението на всеки един от подсъдимите както преди, така и по
време на деянието.
Следва да изряза становище и относно втората част от протеста, в който
е направено алтернативно искане за чл.78А от НК, тъй като не са били налице
основанията за това. Считам, че в тази насока протестът не следва да бъде
поддържан, тъй като видно от свидетелствата за съдимост и на двамата
подсъдими, и двамата са били неосъждани, като А. е бил реабилитиран преди
настоящото дело, нито пък са били освобождавани по реда на чл. 78А от НК,
като всичко това е станало след настоящото дело. В тази насока е
Постановление №7/1985г. на ВКС, с което се съобразява със съдимостта на
извършителя към датата на деянието.
АДВ. К.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам въззивната ни жалба.
Моля да завишите размера на наложените наказания на двамата
подсъдими, да извършите внимателна преценка на времето, мястото и начина
на извършване на престъплението по чл. 130, ал.1 от НК.
Първо, ще се спра на мястото, това е в дома и пред дома на
пострадалото лице. Двамата подсъдими са отишли в дома на пострадалия,
като са му нанесли много жесток побой. Това е станало в светлата част на
денонощието, неглижирайки факта, че някой ще ги наблюдава, ще стане
свидетел на тези абсолютно непристойни действия.
Относно начина на извършване на деянието, освен нанасянето на удари
с юмруци, подс. Я. нанася удари с дървен сап, а подсъдимият А.- с дървен кол.
За ВОС е ясно какви биха били последствията от нанасяне на удари особено в
областта на главата с такива удари и за щастие и на пострадалия, и на
подсъдимите, според СМЕ той е получил единствено и само лека телесна
повреда. Леките телесни повреди са изключително множество на брой и тук
характерът на леката телесна повреда е доста по- различен от една друга
телесна повреда, която може да бъде осъществена чрез зашлевяване с един
шамар, примерно
На следващо място, моля да имате предвид характеристичните данни на
двамата подсъдими, които са описани като конфликтни личности,
4
злоупотребяващи с алкохол. По отношение на подс. А. е налице и предходно
осъждане, за което е реабилитиран, но то също е индиция за едно
противоправно поведение, което също е негативна характеристика
На последно място, моля да имате предвид, видно от свидетелството за
съдимост, че към момента на извършване на престъплението двамата
подсъдими са били подсъдими и по друго НЧХД, със същия пострадал, което
приключи с осъдителна присъда, но след завършване на настоящото
производство, което е още една индиция за обстоятелството, че наложеното
наказание е твърде занижено и не би постигнало целите, които чл.36 от НК
преследва. В този смисъл моля да завишите размера на едното наказание.
АДВ. Н.: Считаме, че постановената присъда на първоинстанционния
съд е правилна и законосъобразна, а депозирания протест и въззивна жалба са
неоснователни. Считам, че първоинстанционният съд правилно е разграничил
извършването на деянието и е оправдал доверителите ми по повдигнато
обвинение, визирано според разпоредбата и престъплението по чл.325 от НК,
като по делото се събраха категорични доказателства, видно от които се
установява една предходна вражда между роднините. Тя е обоснована на
базата на покупка на предходни имоти, за които очевидно те са имали
определен спор. Другото обстоятелство- че Д. И. се противопоставя яростно
на връзката между дъщеря му и Я. Я., единият от доверителите ми. Това е
причината за множество конфликти между роднини. Считаме, че съдът
правилно е констатирал, че е налице наличен мотив и конфликт между
страните, като е визирал, че непристойното поведение и сбИ.ето следва да
засяга грубо обществения ред и това е признакът за самото разграничаване с
друг вид престъпления. Визирам разпоредбата на чл.325 от НК, като в тази
насока съдът правилно е отчел осъществяването на престъпния състав и че е
извършено в края на населеното място. Там са липсвали други преки
очевидци, свидетели. То този начин не е засегнат грубо обществения интерес,
налице е личният мотив, който коментирахме, той е свързан с наистина
продължила вражда между роднините години назад.
По отношение на наложените наказания, считам, че същите са
съразмерни с извършеното от тях. Правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е освободил доверителите ми от наказателна
отговорност, като е използвал законодателната възможност на разпоредбата
5
на чл.78А от НК, като е заменил с наказание глоба в размер на 1500 лева.
Считаме по отношение на хипотезата по депозирания протест, че държавното
обвинение не поддържа протеста, което за нас е също така един довод в
днешно съдебно заседание да визираме, че деянието е извършено на
01.04.2021г., след което в действителност доверителите ми са осъдени и това
не възпрепятства прилагането на разпоредбата на чл. 78А НК.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
колегата.
Моля да потвърдите присъдата на първоинстанционния съд.
ПОДС А. Я. /право на лична защита/: Съгласен съм с казаното от
защитника ми. Искам да вметна, че цигари не пуша, алкохол не пия, хазарт не
играя. Преди малко адв. К. си позволи да каже, че злоупотребявам с алкохол,
за мен това е недопустимо.
АДВ. К.: Това са едни характеристични данни, ние сме направили
възражение пред първоинстанционния съд, във връзка с един полицейски
служител.
ПОДС. Я. Я. /право на лична защита/: Съгласен съм с казаното от
адвоката ми. Нямам какво повече да кажа.
СЪДЪТ дава на подсъдимия А. А.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. А.: Моля за справедливост.
СЪДЪТ дава на подсъдимия Я. Я.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Я.: Моля за оправдателна присъда.
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решение в законоустановения срок.
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в съдебно заседание, което приключи в
11:28 часа.
Председател: _______________________
6
Секретар: _______________________
7