Решение по дело №3630/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              22.10.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                     МИРОСЛАВ СТОЯНОВ

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 3630 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 11.09.2019г., гр.д.74911/18г., СРС, 48 с-в признава за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК, че Ж.Г.Х. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.07.2018г., ч.гр.д. №32439/2018г., СРС, 48 с-в, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата 848,21 лв. - цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, аб. № 331126 за периода 01.10.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно със законна лихва за периода от 23.05.2018 г. до изплащане на вземането, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 40,25 лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 23.05.2018 г. до погасяването, отхвърля иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 142,20 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. - 18.04.2018 г. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8,40 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за извършена услуга дялово разпределение за периода 15.10.2015 г. - 18.04.2018 г., осъжда ответника да заплати на ищеца сумата 235,14 лв. - разноски за исково производство и сумата 64,12 лв.  - разноски за заповедно, а ищеца да заплати на ответника разноски от 52,17 лв.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД.  Счита, че вземанията не са погасени по давност, с оглед предвидената в чл.32, ал.1 от Общите условия  изискуемост на вземането най-късно в края на текущия месец, следващ месеца на задължението, считано от публикуване на покана в интернет страницата на търговеца. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по исковете Ж.Г.Х. оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

         В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. Независимо от това, ответникът не е изпаднал в забава за плащане на главния дълг, предвид липсата на  доказателства за публикуване на общата фактура за трите отчетни периода на интернет страницата на ищеца. Исковете за признаване дължимост на мораторна лихва са неоснователни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.

Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият установява разноски от 500 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за тяхната прекомерност. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да се намали до минимума по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004г., МРАВ от 300 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.09.2019г., гр.д.74911/18г., СРС, 48 с-в в частта, с която се отхвърлят предявените искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че Ж.Г.Х. дължи на „Т.С.” ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.07.2018г., ч.гр.д. №32439/2018г., СРС, 48 с-в, както следва: иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 142,20 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за топлинна енергия за периода 15.10.2015 г. - 18.04.2018 г. и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 8,40 лв., представляваща мораторна лихва върху вземането за извършена услуга дялово разпределение за периода 15.10.2015 г. - 18.04.2018 г.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на Ж.Г.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.