№ 1312
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501362 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 13233/19.05.2022г. на А. Л. – процесуален
представител на Министерство на земеделието против определение № 3032 от 21.03.2022г.,
постановено по ч. гр. д. № 8653 по описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с., с
което се оставя без уважение молба с правно основание чл. 250, ал. 1 от ГПК, с която
заявителят Министерство на земеделието чрез юрисконсулт А. Л., е поискал от съда да бъде
допълнено разпореждане, с което е издадена заповед № 6221/09.07.2021г. по ч. гр. д. №
8653/2021г. по описа на ПРС, XIII гр. с.
В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй
като в издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист въз основа на нея погрешно
бил отразен периодът на дължимата главница и доколкото същият не отговарял на
посочения в заявлението, било необходимо да бъде поправен по реда на чл. 247 от ГПК.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и данните по
делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Заповедното производство е било образувано по заявление на Министерство на
земеделието и храните, представлявано от министъра Х.Б. с процесуален представител
юрисконсулт А. Л. срещу Д. КР. СТ., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 417 от ГПК за сумата от 2200, 97 лева, ведно със законната лихва от
01.10.2018г. до изплащане на вземането.В обстоятелствената част на заявлението е описано,
че вземането е формирано от три броя неплатени арендни вноски в размер на 2146, 59 лева
за стопанската 2018 – 2019г., стопанската 2019 – 2020г. и стопанската 2020-2021г. по
договор за аренда № АД-35 от 20.09.2013г. с нотариална заверка на подписите рег. №
26112/2013г. на нотариус ................................, район на действие РС Пловдив и сумата от 26,
05 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане за стопанската 2017/2018г. за
периода от 01.10.2018г. – 07.02.2018г., както и сумите от 25, 04 лева, представляващи ИПЦ
за стопанската 2018 – 2019г., 20, 07 лева, представляващи ИПЦ за стопанската 2019 – 2020г.
и 8, 59 лева, представляваща ИПЦ за стопанската 2020 – 2021г.
С разпореждане № 9993 от 28.05.2021г. на заповедния съд заявлението е оставено без
движение, с указания в 7-дн. срок заявителят да посочи изрично размера на мораторната
лихва за забава, която се претендира за периода от 01.10.2018г. до датата на подаване на
заявлението – 26.05.2021г., тъй като същата е определяема освен по период и по размер.
1
С молба вх. № 30617/10.06.2021г. заявителят е посочил размер на мораторната лихва за
периода 01.10.2018г. до 25.05.2021г. от 592, 43 лева.
Издадена е заповед № 6221 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК от 09.07.2021г. въз основа на заявлението, за сумите: главница
от 20.09.2013г. до 20.09.2013г. в размер на 2200, 97 лева, ведно със законната лихва от
26.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от 01.10.2018г. до 25.05.2021г. в
размер на 592, 43 лева, държавна такса в размер на 55, 87 лева и изпълнителен лист № 3578
от 12.07.2021г. за същите вземания.
С молба вх. № 20795/16.03.2022г. заявителят е поискал да бъде поправена очевидна
фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, като
записаното: „главница от 20.09.2013г. до 20.09.2013г.“ в заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист бъдат коригирани и вместо това да бъде записано: „дължима сума към
01.10.2020г. в размер на 2200, 97 лева, представляваща неплатена арендна вноска за
стопанската 2018/2019г., стопанската 2019/2020г. и стопанската 2020/2021г.Също така и
сумата 26, 05 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за стопанската
2017/2018г. за периода от 01.10.2017г. до 07.02.2018г., както и сумите 25, 04 лв.,
представляващи ИПЦ за стопанската 2018/2019г., 20, 07 лв., представляваща ИПЦ за
стопанската 2019/2020г. и 8, 59 лв., представляваща ИПЦ за стопанската 2020/2021г.
съгласно Договор за аренда № АД-035/20.09.2013г., вписан в Служба по вписванията гр.
Пловдив, том 12, акт № 181/20.09.2013г., дв. вх. рег. № 25177“.
С обжалваното определение заповедният съд е приел, че не се касае за очевидна
фактическа грешка, а до искане за допълване на постановеното разпореждане по чл. 417 от
ГПК, като срокът за такова допълване е изтекъл.Дори да не се възприеме това становище,
заповедният съд е намерил искането за неоснователно, тъй като се касае за производство по
чл. 417 от ГПК, в което съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
въз основа на документ и за разлика от производството по чл. 410 от ГПК, където заявителят
следва да изложи конкретни обстоятелства, въз основа на които иска издаването на заповед
за изпълнение за посочените в заявлението суми, то в производството по чл. 417 от ГПК
релевиращо е да се представи в оригинал документа, въз основа на който се претендират
сумите и от който се установява дължимостта им.
Изложените доводи от заповедния съд не може да бъдат споделени.Разпоредбата на чл.
410, ал. 2 от ГПК е обща за заповедното производство и изисква заявлението да отговоря на
изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, а задължението за представяне
на документ по чл. 417 от ГПК, на който се основава вземането, касае допускането на
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, след като съдът провери дали
документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника.Заповедният съд във всички случаи дължи произнасяне по отношение на
вземането, както е индивидуализирано в подаденото заявление, като следва да е налице
идентичност, в случай че за същото вземане бъде предявен и иск по чл. 422 от ГПК.С оглед
на това в конкретния случай не може да се приеме, че се касае за допълване на
разпореждането по чл. 417 от ГПК, а за явна фактическа грешка, която следва да бъде
поправена, като се приведе издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в съответствие с подаденото заявление, в което вземането е било индивидуализирано.
По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно и следва
да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на заповедния съд за извършване на
следващите се процесуални действия.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3032 от 21.03.2022г., постановено по ч. гр. д. № 8653 по
описа за 2021г. на Пловдивски районен съд, XIII гр. с.
ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за извършване на следващите се процесуални
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3