Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Плевен, 18. 06. 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на единадесети
юни през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 7740
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***”, рег. № ***, чрез
„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, в която се твърди, че по силата на сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *** ищецът е отпуснал на ответника Е.Т.Д. *** потребителски кредит под формата
на кредитна карта ***. Твърди се, че на *** год. ответникът е активирал предоставената му от
ищеца кредитна карта с максимален кредитен лимит в размер на 3 000 лв.
Твърди се, че същият представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции- теглене в брой от
банкомати, плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената
карта. Твърди се, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Твърди се, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от договора за кредитополучателя възниква
задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на
задължението. Твърди се, че ответникът е преустановил редовното обслужване на
картата на 01. 02. 2018 год., когато е последното му плащане по нея, като
балансът по същата е в размер на минус 4 174, 57 лв. Твърди се, че това е
принудило кредитора да блокира използването й. Твърди се, че към настоящия
момент задължението на ответника възлиза на 3 941, 95 лв. главница и 232,
62 лв. договорна /възнаградителна/ лихва. Твърди се, че отделно от тези суми ответникът
дължи лихва за забава в размер на 205, 58 лв. за периода от 06. 12. 2018 год.
до 11. 06. 2019 год. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № *** год.
по описа на Плевенския районен съд. Твърди се, че издадената заповед за
изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК,
което обуславя правния интерес от предявяването на иск. Поради това ищецът моли съда да
постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответника, че
му дължи горните суми в общ размер на 4 380, 15 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимата сума. Претендира и присъждане на всички направени
съдебни разноски по делото.
Ответникът Е.Т.Д. ***, чрез назначения му от съда особен
представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно
дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № ***год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е
допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена
въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително
основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок,
респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, искът се явява частично основателен.
Вземането на ищеца
произтича от сключен договор за потребителски кредит с номер *** от *** год. По силата на този договор ответникът Е.Т.Д. като кредитополучател се е задължил да върне
получения кредит на 24 погасителни вноски, всяка от които по 139, 27 лв. За
изясняване на размера на задълженията на ответника по горния договор в хода на
съдебното дирене е била назначена съдебно- счетоводна експертиза. Същата е дала
заключение, че има разминаване между претендираните от ищеца и действително
дължимите се от ответника суми, които са следните: главница в размер на
2 927, 38 лв., договорна лихва в размер на 931, 62 лв. и лихва за забава в
размер на 152, 05 лв. При съобразяване на заключението на вещото лице, което не
е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се
налага изводът, че към момента на приключване на съдебните прения непогасеното
задължение на ответника е в общ размер на 3 312, 05 лв., от които
2 927, 38 лв. главница, 232, 62 лв. договорна /възнаградителна/ лихва и
152, 05 лв. лихва за забава. В горния размер предявеният установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата до 4 380, 15
лв. исковата претенция следва да се отхвърли.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 104, 05 лв. съобразно признатата част от
вземането, както и направените в настоящото исково производство деловодни
разноски в размер на 791,
75 лв. съобразно уважената част от иска.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Е.Т.Д.
***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***”, рег. № ***,
чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от общо 3 312, 05 лв., от които 2 927,
38 лв. представляващи главница по договор за револвиращ потребителски кредит с
номер ***от *** год., 232, 62 лв. представляващи
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01. 02. 2018 год. до 06. 12.
2018 год. и 152, 05 лв. представляващи лихва за забава за периода от 06. 12.
2018 год. до 11. 06. 2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27. 06. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 4 380, 15 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА Е.Т.Д.
***, ЕГН **********, да заплати на „***”, рег. № ***, чрез „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
***, представлявано от ***, сумата от
104, 05 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство, и сумата от 791, 75 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: