Определение по Търговско дело 530/2019г.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………/…….04.2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на ……………….април две хиляди и деветнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Кирякова

възз. частно търг.дело № 530 по описа за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 17597/08.03.2019г. /депозирана с писмо с пощенско клеймо от 07.03.2018г./, подадено от „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу Разпореждане № 6260/12.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 600/2019г. на РС Варна, с което е отхвърлена част от искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, представляваща сумата от 189.82 лв. –стойност на такси и комисионни за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 2860736 от 21.10.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и С.С.С., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК 202527341 с Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК 131576434.

В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно. Излага се, че обжалваният съдебен акт е основан на погрешни изводи, доколкото в производството по чл.410 от ГПК съдът не проверява дали вземането съществува. Изтъква се, че съдът дължи проверка на формалната външна редовност и необходими реквизити на заявлението по чл.410 от ГПК, като споровете по обективераните в него материални субективни права, като този относно претеднираното вземане за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да се решават по исков ред, в случай, че длъжникът входира възражение по чл.414 от ГПК. Пояснява се, че таксите и комисионните за допълнителни услуги включват „такса за оценка на досие“ и „такса за услугата „кредит у дома““, които са в съответствие с предвидената с чл.10а от ЗПК възможност кредиторът да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди се, че дължимостта на таксата е свързана с извършването на плащанията по договора и е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил задължението си да извърши дейността, респ.да предостави услугата, за която се дължи тя. В тази насока се твърди, че след като има плащания по договора, то следва, че и услугата по тяхното събиране от дома на длъжника е извършена реално. Твърди се, че действително за съда съществува задължение да се произнася служебно относно наличието на неравноправни клаузи в договорите, но това правомощие може да бъде упражнено само в исковото производство, в хода на което след като уведоми за това страните да им даде възможност да обсъдят този въпрос при условията на състезателност по предвидения от националната правна уредба ред. В обобщение се твърди, че като е обсъдил по същество обстоятелство, което седи извън предмета на проверка в настоящото производство, заповедният съд е превишил правомощията си. Настоява се да бъде отменено разпореждането в отхвърлителната част и да се постанови издаването на заповед за изпълнение за посочените в заявлението суми.

Жалбата е подадена в срок (по поща с клеймо от 06.03.2019г.), от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Производството по ч.гр.д. № 600/2019г. на Районен съд - Варна е образувано по заявление подадено от заявителя „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил Левски“ № 114, етаж Мецанин, срещу Валя Кирилова Иванова с адрес гр. Варна, ул. Бачо Киро 14 ет.1 за суми по Договор за потребителски кредит № 2860736 от 21.10.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и С.С.С., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК 202527341 с Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК 131576434.

В обяснителната част на заявлението заявителя е посочил, че с подписване на договора кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги – такса за оценка на кредитното досие и такса Кредит у дома. Последната представлява услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя. В т.12 от заявлението кредиторът също е посочил, че сумата по договора е преведена по банковата сметка на длъжника при подписване на договора, с което кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора. Освен това посочено е, че по договора е извършено частично плащане в общ размер от 395.09 лева. Вземането, индивидуализирано като такси и комисионни за допълнителни услуги, е заявено в размер на обща сума от 189.82 лева.

Доколкото съдът е констатирал нередовност в заявлението с разпореждане № 2472/18.01.2019 г. е дал указания на заявителя да посочи каква част от общия размер на вземането представлява такса за оценка на кредитно досие и каква част такса „кредит у дома“, както и да наведе твърдения предоставил ли е реално последната услуга на кредитополучателя. В отговор на дадените указания е постъпила уточняваща молба от 11.02.2019 г. Посочено е, че таксата за оценка на досие е 20 лева, определен съгласно буква Б, стр.1 от договора за потребителски кредит. Уточнено е, че размера на такса „кредит у дома“ е 341.19 лева, договорен в буква Д, стр.1 от договора. Сочи се, че според тази клауза цената на допълнителната услуга се формира от два компонента – първият, съставляващ 30% от сумата, е дължим при предоставяне на заевната сума по адрес на местоживеене на клиента, а вторият, представляващ останалите 70 %, е свързан с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента. Приложен е заверен препис от Договор за потребителски кредит № 2860736 от 21.10.2016г. Потвърдено е, че цялата сума е с разсрочено погасяване, като е включено в седмичните погасителни вноски.

Видно от представения договор срокът за пълно издължаване на паричните задължения е изтекъл, доколкото последната падежна дата е 17.12.2017г. при 60 броя седмични плащания.

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице и липсата на противни твърдения по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите норми са и тези на Закона за защита на потребителите – съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 – 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна. С оглед на това въззивния съд не възприема и счита за неоснователни доводите и възраженията в жалбата, че за заповедния съд не съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза, както и че е превишил своите правомощия по преценка, като е обсъдил обстоятелство по същество, което следва да бъде доказано в едно бъдещо исково производство /така Определение N 974/07.12.2011 г. по ч. т. д. N 797/2010 г., ІІ т. о., ВКС и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на реципираната в националното ни законодателство Директива 93/13/ЕИО/.

Разпореждането на заповедния съд в отхвърлителната част е правилно и законосъобразно. С оглед качеството на заемателя се налага извода, че е налице договор с потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП, като към настоящия договор за финансова услуга намират приложение съответно разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

Възможността кредиторът да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана, съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.

Съобразно на съдържанието на конкретните клаузи за такси за комисионни и допълнителни услуги, се налага извода, че уговарянето им противоречи и излиза извън присъщите на този вид договорен ангажимент функции.

От изложението в заявлението става ясно, че тази такса е предвидена на първо място за "оценка на кредитното досие". Касае се за характерна предварителна дейност на кредитора, която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл.16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.

Таксата за предоставяне на услуга "кредит у дома", формулирана като такса за предоставяне на заема по адрес на клиента, съотв.събиране на вноски от дома на клиента също осигурява изпълнението на задължението по договора, както и усвояването на кредита, и попада под забраната по чл.10а, ал.2 от ЗПК. Едновременно с това налице е и противоречие между изявлението на кредитора, че е предоставил изцяло сумата по банков път в полза на длъжника, като в същото време го ангажира финансово с 30 процента от т.н. такса услуга „кредит у дома“. Това поставя потребителя в неравноправна позиция спрямо кредитора, какъвто е характера и на клаузата по смисъла на ЗЗП, доколкото този разход се дължи независимо от физическия начин на предоставяне на сумата и поставя под съмнение предоставяна ли е тази услуга и дължи ли се в действителност такава такса.

Услугата в частта „домашно събиране на седмичните вноски“ също е във фиксиран размер и не зависи от реалните разходи, които биха се направили, което води до извода, че те на практика не представляват разходи, а предварително уговорени задължения на потребителя. Така уговорените такси и комисионни представляват допълнителни плащания, които имат за цел да се присъди още едно гарантирано обезщетение в случай на забава. Затова и последицата от игнорирането по този начин на забраната на чл. 33 от ЗПК - императивна по своя характер, следва да е прогласяването за нищожни на тези клаузи за такси и комисионни.

При проверката по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК се налага извода, че уговарянето на задължение за заплащане на тези такси противоречи и на добрите нрави. Видно от претендирания размер при отпуснат кредит в размер на 400 лева, търсените такси за допълнителни услуги достигат 341.19 лв., което е в противоречие с императивното изискване на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

По изложените съображения въззивният съд приема, че в заповедното производство правилно е отказано да бъде издадена заповед за изпълнение по отношение на претенцията за такси и комисионни за допълнителни услуги, затова разпореждането следва да се потвърди в обжалваната му част.

Въз основа на изложените мотиви съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6260/12.02.2019г., постановено по ч.гр.д. № 600/2019г. на РС Варна, с което е отхвърлена част от искането на „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД ЕИК 202527341 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, представляваща сумата от 189.82 лв. –стойност на такси и комисионни за допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит № 2860736 от 21.10.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България” ООД и С.С.С., като вземането по договора е прехвърлено от кредитодателя на „Изи Асет Мениджмънт“ с договор за цесия от 01.07.2017 г., а на заявителя – „АКПЗ“ ЕАД ЕИК 202527341 с Приложение № 1/03.07.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт” АД ЕИК 131576434.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.