Р Е Ш Е Н И Е

№260080

гр.Русе, 19.03.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд….гражданска колегия…в открито заседание на 19 февруари през две хиляди двадесет и първа година……..в състав:

Председател: Мария Велкова

Членове: Галина Магардичиян

Боян Войков-мл.с.

при секретаря Недялка Неделчева и в присъствието на прокурора….. като разгледа докладваното от съдия Г.Магардичиян в.гр.д. № 758 по описа за 2020год.,за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

***** обжалва Решение № 260341 от 02.11.2020, постановено по гр.д.№ 2813/20 по описа на РРС, с което са уважени предявените срещу тях искове за отмяна на заповед за прекратяване на трудов договор и възстановяване на работа. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на процесуалните норми и при неточно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендират се и разноски в производството.

Въззиваемата М.И.И. в писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на постановеното от първоинстанционния съд решение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По силата на допълнително споразумение № 1665 от 25.06.2018г М.И.И. е преназначена на длъжност *****.

На 13.04.2020г на М.И. е връчено предизвестние № РД-07-52 от 10.04.2020г. на основание чл.326 КТ вр чл.328,ал.1,т.4 КТ, с който е уведомена, че с изтичане на срока на предизвестието, който е 30 дни и тече от деня, следващ деня на връчване на предизвестието трудовият й договор ще бъде прекратен. Като причини за това е посочено, че обявеният престой в *****със Заповед № РД-07-31 от 09.03.2020г, удължен със Заповеди № РД-07-38 от 13.03.202 и № РД-07-48 от 26.03.2020 до отмяна на извънредното положение и възстановяване дейността на операта. Посочено е, че И. е в престой от 18.03.2020г и към датата на издаване на предизвестието е била в престой повече от 15 дни.

Със Заповед № 2322 от 07.05.2020г трудовият договор с М.И. е прекратен на основание чл.328,ал.1,т.4 КТ, считано от 14.05.2020г като като причини за това работодателят е посочил основанията, визирани и в предизвестието, а именно наличие на заповеди за престой и обстоятелството, че И. е била престой от 18.03.2020 и към датата на издаване на предизвестието е била в престой повече от 15 дни.

Със Заповед № РД-07-46 от 26.03.2020 на директора на *****във връзка с издадени заповеди за въведени противоепидемични мерки по повод на въведено извънредно положение, е обявен престой за различни работници и служители в *****, който за различните групи работници е с различна продължителност. В т.6 от същата заповед е обявен престой в периода от 18.03.2020г до 12.04.2020, а при евентуално ново удължаване-считано до отмяна на извънредното положение и възстановяване дейността на операта на различни длъжности сред които и *****.

При прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ потестативното право на работодателя се основава на факта на престой (спиране на работата) през определен период от време. Следователно той, като ответник по иска за оспорване на уволнението, следва да докаже този факт.

В случая в издадената заповед за престой от 26.03.2020г работодателят е мотивирал причините за обявяване на престой на работници и служители на различни длъжности, а именно въведени противоепидемични мерки и въведено извънредно положение със заповеди на министъра на здравеопазването. В този смисъл безспорно са налице обективни причини, които пречат на работодателя да осъществява съответната дейност, като по този начин отпада и необходимостта от работната сила на заетите с дейността работници или служители за определен период от време. Въззивният съд намира, че не е доказано в процеса извършеното от работодателя по какъвто и да било начин да не съответства на предвиденото в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, каквото е твърдението на ищцата по делото. Обратното, именно във връзка с обявените противоепидемологични мерки, работодателят е създал такава организация на работа в *****, която да е в съответствие с законовите правила, в това число със Заповед № РД-07-46 от 26.03.2020г е наредено преустановяване на всички планирани мероприятия в срок до 12.04.2020г, а при евентуално ново удължаване- считано от отмяна на извънредното положение и възстановяване дейността на операта и е обявил престой за различни длъжности в различен времеви порядък. По отношение на възражението на ищцата, че следвало да се обяви престой само на служителите, които пряко са свързани с планирани мероприятия, съдът намира, че същото е неоснователно, тъй като при преценката на работодателя да се обяви престой и на длъжности извън тези, пряко свързани с планирани мероприятия, съдът намира, че следва да се съобрази и факта, че при преустановяване на основната дейност на *****, а именно *****и др., и по отношение на останалите длъжности е налице намаляване или преустановяване на работата им, в това число и на помощния административен персонал. От показанията на св.А. Х. И. и св. С. К. Б. също е установено, че дейностите, които е извършвала ищцата като *****на първо място не може да извършват дистанционно, а на следващо място, поради липса на представления и гостуващи артисти ищцата не е имала и такива задачи, както и че всичко, което би възникнало като задължение на *****по време на престоя е извършвано от *****, по отношение на която длъжност престоят е бил в по-кратък срок.

Съдът намира, че в случая безспорно са налице обективни причини, поради които работодателят се е възползвал от правото си да обяви престой за различни длъжности, в това число и тази на ищцата. Преценката на работодателя за периода на престоя на различните длъжности е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В случая по делото категорично е установено, че ищцата от 18.03.2020г и до изтичане на срока на предизвестието й-13.05.2020г е била в престой. В този смисъл работодателят е доказал предпоставките на чл.328,ал.1,т.4 КТ, позволяващи му да прекрати трудовото правоотношение с ищцата с предизвестие на това основание.

Ищцата обаче е въвела в първата инстанция възражения, че при обявяване на престой по отношение на изпълняваната от нея длъжност и прекратяване на трудовото правоотношение с нея на това основание, работодателят е злоупотребил с право, поради което уволнението й е незаконосъобразно.

В исковата молба като злоупотреба с право ищцата е посочила, че престоя на помощния административен персонал е въведен в т.5 от Заповед № РД-07-46 от 26.03.2020г, а само по отношение на длъжността, която тя заема *****, която също е от категорията на помощен административен персонал е посочен различен период на престой в т.6 от същата заповед. Освен това работодателят не се възползвал от мерките за преодоляване на последиците на извънредното положение, съгласно чл.7,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение. Ищцата била единственият съкратен служител на *****, което навежда извод за лично отношение от страна на директора на операта,респективно злоупотреба с право.Освен това не било налице икономическа принуда, тъй като са осигурени заплати на работниците и служителите от държавния бюджет, а освен това имало служители на половин щат и пенсионирани такива,а след това е имало и нови назначения. Работодателят е следвало да обяви престой само на работещите в художествено-творческите звена без администрацията.

Работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата и да не злоупотреба с права съгласно чл. 8, ал. 1 КТ, което обстоятелство, при своевременно наведен довод, подлежи на съдебен контрол. Презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал. 2 КТ

е оборена само когато по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител; че въведените нови изисквания не са с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати трудовия договор с определен служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по чл. 333 КТ. В тежест на работника е да обори въведената от закона презумпция за добросъвестност.

Въззивният съд намира, че самото определяне на престой за по-дълъг период от време по отношение на длъжността, която И. е заемала „ *****, която длъжност безспорно представлява „помощен административен персонал“ от останалия „административен персонал“ не води автоматично до извода за злоупотреба с право от страна на работодателя. Съгласно нормата на чл.120в КТ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка работодателят може със заповед да преустанови работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители за целия период или за част от него до отмяната на извънредното положение, т.е закона дава възможност на работодателя да прецени кои работници и служители и за какъв период от време да са в престой. Неоснователно е възражението на ищцата, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като не се е възползвал от възможностите по чл.120 КТ, чл.173,ал.4 КТ, чл.160 КТ и чл.267а КТ, тъй като това са предоставени от закона правни възможности за работодателя и изцяло от него зависи дали да упражни тези си права, а по отношение на възможността на чл.160 КТ следва да се отбележи, че за работодателят не съществува възможност да предложи на работника ползване на неплатен годишен отпуск, а това е единствено право на работника или служителя. Освен това следва да се отбележи, че с оглед изпълнявана от ищцата длъжност *****и възложените й задължения, които са видни от представената длъжностна характеристика, очевидно ищцата не би могла да изпълнява задълженията си надомно.

В исковата молба се твърди, че злоупотребата с право от страна на работодателя се изразява в това,че тъй като е единствен служител с прекратено трудово правоотношение, то работодателят й има лично отношение. Същата обаче нито в исковата молба, нито в първото по делото заседание не е конкретизирала това си твърдение. В първата инстация обаче са събирани гласни доказателства във връзка с това неконкретизирано възражение. Св. М. М., който е *******, твърди, че в началото на м.март 2020 г бил помолен от директора на *****да отиде в кабинета му, тъй като администрацията му искала да разговаря с него. Там в присъствието на А. Т. –*******,Б. Д.-*******и С. Б.- ******* ******* се провел неформален разговор за съгласие да се освободят трима служители,единият от които бил М.И., тъй като тя била синдикален член. Доводите били, че тя не се справя с работата и не идва навреме на работа. Тъй като не представили доказателства за тези си твърдения, от ръководството на работодателя не получили неговото съгласие. Във въззивната инстанция Б. Д. е разпитана като свидетел и същата установява, че не е разисквала със св.М. въпроси свързани със съкращаването на персонал, нито е присъствала на среща, в която да са се водили такива разговори и в частност за прекратяване на трудовото правоотношение с М.И.. При това положение въззивният съд намира, че И. не е установила чрез пълно и главно доказване твърдението си, че с прекратяване на трудовото й правоотношение работодателят е злоупотребил с право.

Освен това следва да се отбележи, че св.М. говори за обсъждане на нарушения на трудовата дисциплина от страна на И., а при прекратяване на трудово правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание, работникът или служителят не се ползва от закрилата по чл.333 КТ, т.е работодателят няма никаква причина да обсъжда уволнение на даден служител с председателя на синдикалната организация, дори и неформално, както твърди свидетеля. На следващо място самата ищцата в първата инстанция е заявила, че тя не е имала проблеми с директора на *******, който е нейн работодател.В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели. С оглед изложеното съдът намира, че не е доказано твърдяното лично негативно отношение на работодателя към ищцата, което е да е послужило като повод за злоупотреба с право от страна на работодателя. Обстоятелството, че ищцата е имала конфликт с прекият си ръководител, което също не е безспорно установено, тъй като свидетелите сочат, че главната счетоводителка понякога е повишавала тон не само на ищцата, но и на други служители, не води до извода за злоупотреба с право от страна на работодотеля.

По тези съображения съдът намира, че работодателят е упражнил законосъобразно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с М.И. на основание чл.328,ал.1,т.4 КТ поради спиране на работа повече от 15 дни и издадената от него заповед за това е законосъобразна. Предявеният иск за отмяна на уволнението и издадената заповед е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли, както и обусловеният иск за възстановяване на ищцата на длъжността, която е заемала преди уволнението. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което постановеното от него решение следва да се отмени изцяло, в това число и по отношение на разноските по делото и определената от съда държавна такса.

В тежест на М.И. са направените от *****разноски в двете съдебни инстанции, както следва : 610лв заплатено адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 50лв заплатена държавна такса във въззивната инстанция.

Мотивиран така, окръжният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260341 от 02.11.2020г, постановено по гр.д.№ 2813/20 по описа на РРС, с което са уважени предявените от М.И.И. *** искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ за отмяна на Заповед № 2322 от 07.05.2020г на Директора на *******и за възстановяване на И. на длъжността, която е заемала преди уволнението *******и *****е осъдена да заплати на И. разноски,а по сметка на РРС държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.И. *** искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА М.И.И.,ЕГН ********** *** да плати на *****,ЕИК 117103220 със седалище и адрес на управление-гр.Русе,пл.“Света троица“ № 7 сумата от 610лв, представляваща изплатено адвокатско възнаграждение в първата инстанция и 50лв, разноски във въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: