№
гр. София, 21.09.2020
год.
Софийският
окръжен съд, гражданско отделение, първи
въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Дончева ч. гр. дело № 524 по описа за 2020 год. по описа на СОС и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2
във вр. с чл. 577 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н.И.И. срещу определение № 8 от 23.07.2020 г., постановено от съдия по вписванията при
Районен съд-гр.Пирдоп, с което е отказано вписване,
чрез отбелязване на Договор за цесия,
с Цедент “У.Б.” АД, с ЕИК: ., Цесионер “АПС Б. Б.” ООД с ЕИК ., с нот.зав.на подписите с рег.
№ 15603 от 16.12.2019 г., по описа на н.И.И. вписан
под № 701 в регистъра на НК, с район на действие СРС.
Жалбоподателят излага съображения, че
отказа е незаконосъобразен, поради противоречие със съдебната практика на ВКС.
Позовава се на чл. 8 от Правилника за вписванията, според която правна норма
има право да поиска вписване. Излага съображения, че съдията по вписване няма
право да преценява наличието на интерес. Невярно било и твърдението, че като се
касае за удостоверяване на подпис, нотариусът няма задължение да проверява
представителната власт. Позовава се на разпоредбата на чл. 589, ал. 2 ГПК и чл.
578, ал. 4 ГПК. Изтъква, че извън правомощията на съдията по вписванията е да
проверява и наличие на материално правни предпоставки, изискуеми по закон. Моли
обжалваното определение да бъде отменено.
В мотивите за отказаното вписване e посочено, че
нотариалното удостоверяване е
осъществено и приключило на 16.12.2019 г. в нотариалната кантора на Н.И.И. предвид което към датата на заявлението, нотариусът не е
легитимиран да заяви вписване. Направен е извод, че липсва правен интерес на
нотариуса от вписване на акта. Изложени са съображения, че заявителят следва да
представи доказателства за представителната му власт и качеството му на
заинтересовано лице, а ако страни по акта са търговски дружества, следвало да
се представи и актуално удостоверение от ТРРЮЛНЦ при АВ, и доказателства за
представителната власт на страните към момента на сключване на договора.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна
следното:
Частната жалба е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна
по следните съображения:
Съобразно чл. 32а, ал. 1 от
Правилника за вписванията, както и задължителните указания за
органите на съдебната власт по прилагане на цитираната разпоредба, дадени с т.
6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк.
д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по
вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване
и относно изискването за неговата форма и съдържание, като не се проверяват
материално правните предпоставки на акта.
Според разпоредбата на чл. 8 от ПВ, вписването на нотариалните актове по чл. 4, буква "а" се извършва по писмена молба на нотариуса, който ги е извършил, а на всички други актове или преписи от тях по чл. 4
– по писмена молба на страните, на нотариус и на всеки, който има интерес от вписването. С оглед цитираната разпоредба, безспорно нотариусът е процесуално легитимиран да заяви вписване на акт.