АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

разгледа докладваното от съдия В.Желева адм.дело №558/2023 г.

Произнасянето е по реда на чл.190, ал.1, предл. последно от АПК.

Съдебноадминистративното производство по делото е образувано по жалба от „ЕСКОМ“ ООД, гр.Хасково, уточнена с писмено становище вх.№5690/25.07.2023 г., с която се оспорват следните разпоредби от Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, приета от Общински съвет – Свиленград:

„Приложение №1 „Размер на местните такси по ЗМДТ“; Раздел IV „Такси за административни услуги“ (По чл.6, ал.1, б.„Е“ по ЗМДТ); „Административно-технически услуги „Устройство на територията“; №12 „2054 Разглеждане и одобряване на инвестиционни проекти, по които се издава разрешение за строеж“, в частта на

№12.3 „за линейни обекти - ново строителство на инженерната инфраструктура, преминаващи върху общинска собственост на м´, както следва:

за първа зона на гр.Свиленград – такса 7,00 лв.;

за втора зона на гр.Свиленград – такса 5,00 лв.;

за трета зона на гр.Свиленград – такса 3,00 лв.;

за селата и извън населените места – такса 1,00 лв.“

В жалбата се твърди, че „ЕСКОМ“ ООД, гр.Хасково, имало пряк правен интерес от оспорването, тъй като имало за предмет на дейност разполагането, ползването, поддържането и развитието на електронните съобщителни мрежи, включително и на територията на Община Свиленград, където имало офис. Отделно от това дружеството било подало искане за одобряване на инвестиционен проект и съответно за издаване на разрешение за строеж на обект: „Оптична кабелна линия гр.Свиленград – с.Момково“. След продължителна преписка във връзка с комплектуване на документацията по инвестиционния проект, дружеството получило писмо, с което Кметът на Община Свиленград го уведомявал, че следва да внесе такса за одобряване на инвестиционния проект в размер на 9360 лв. и такса за издаване на разрешението за строеж в размер на 60 лв. С писмо №И-1828 от 12.04.2023 г. от страна на Община Свиленград отново се искало внасянето на местна такса в определения от тях размер.

Развиват се съображения за нищожност на оспорените разпоредби, като противоречащи на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗМСМФИ), който бил приложим към електронните съобщителни мрежи като елемент на техническата инфраструктура относно изграждането и въвеждането им в експлоатация, и размерът на дължимите местни такси се регламентирал в чл.3, ал.3 от ЗМСМФИ. Твърди се, че в конкретния случай Общински съвет – Свиленград бил определил единна такса за всички подобни обекти, която била приложима и спрямо електронните съобщителни мрежи и изграждането на прилежащата им инфраструктура. По този начин местната такса се явявала непропорционална на разходите за оказването й.

Претендира се оспорените разпоредби да бъдат обявени за нищожни.

В жалбата е формулирано и „Особено искане“, на основание чл.190, ал.1 от АПК съдът да постанови определение за спиране действието на оспорената част от подзаконовия акт, предвид очевидното й противоречие с чл.3, ал.3 от ЗЕСМФИ. Сочи се, че това искане се правело предвид и обстоятелството, че във всеки един момент щял да бъде постановен отказ за одобряване на внесения през м.02.2022 г. инвестиционен проект за изграждане на обект: „Оптична кабелна линия гр.Свиленград – с.Момково“. Твърди се, че при обжалване на този отказ дружеството не можело да се позове инцидентно на нищожността на подзаконовия акт, а това би довело и до допълнителни вреди за него, освен търпените вреди от продължителното забавяне на строежа и значително увеличилите се цени на строителството и материалите.

Съдът, като взе предвид изложените в искането твърдения и прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Обжалваните разпоредби от Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Общински съвет – Свиленград, са с характер на подзаконов нормативен акт, и съгласно чл.187, ал.1, вр. чл.185, ал.2, предл. последно от АПК, същите могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.

В чл.190, ал.1 от АПК е предвидено, че оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго.

Доколкото в жалбата изрично е формулирано искането съдът да спре действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт, то това искане се явява процесуално допустимо за разглеждане.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

В чл.190, ал.1 от АПК не са дефинирани условията, при които съдът може да „постанови друго“, и след като в специалната разпоредба липсват нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране действието на оспорения акт, то приложение следва да намерят условията, посочени в чл.166, ал.2, във вр. с ал.4 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2, т.е. при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия.

Условията, посочени в чл.166, ал.2 от АПК, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са две, предвидени алтернативно – ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна вреда, или може да му причини труднопоправима вреда. Само те могат по значимостта си да противостоят на онзи обществен интерес, заради който законодателят е предвидил изрично, че оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт.

При това значителните или труднопоправимите вреди не се презюмират. Същите следва да са конкретизирани, а вероятността да настъпят следва да бъде доказана в настоящото производство от страната, която черпи за себе си изгодни правни последици – в случая от жалбоподателя „ЕСКОМ“ ООД, гр.Хасково.

Оспорващият твърди, че за него щели да настъпят вреди при бъдещо постановяване на отказ от страна на Община Свиленград за одобряване на внесен от дружеството инвестиционен проект за изграждане на оптична кабелна линия.

Така формулирани, тези вреди не произтичат пряко и непосредствено от оспорените разпоредби на Наредба №10. Дори да се приеме за установено, че съобщената на „ЕСКОМ“ ООД с писмо регистрационен индекс: И-1828/12.04.2023 г. на Кмета на Община Хасково дължима такса за одобряване на внесения инвестиционен проект в размер на 9360 лв. е определена по основание и размер въз основа на оспорените разпоредби от Наредба №10, то евентуална имуществена вреда на дружеството би била причинена само в хипотезата на внасяне на тази такса. При това подобна вредата не би била непосредствена последица от нормите на Наредбата, в които се определя размера на таксата за линеен метър, а от административния акт, с който същата е определена за одобряването на конкретния инвестиционен проект.

Дружеството при всички положения дължи такса за поисканото одобряване, а формираният между него и Община Свиленград спор относно основанието за нейното определяне, респ. нейния размер, води на извода за недоказаност на вреди в размер на 9360 лева. Дори и този размер на вреда съдът не намира за значителен за жалбоподателя, като юридическо лице със съответния предмет на дейност. Хипотетичната имуществена вреда от заплащането на паричната сума не може да се определи и като труднопоправима, тъй като неправилно определените размери на такси подлежат на връщане.

Преценените за конкретния случай евентуални неблагоприятни последици, които биха възникнали за жалбоподателя от действието на подзаконовия нормативен акт, не са с такъв интензитет, че накърняване на частния интерес на засегнатото лице да е годно да се противопостави на заложения в закона обществен интерес от стабилност в действието на нормативните актове и неспирането на тяхното действие само въз основа на инициирано съдебно оспорване.

Изводът е, че от приложените към жалбата доказателства и изпратената в съда административна преписка не може да се обоснове извод за наличието на вреди от вида, характера и интензитета на посочените в чл.166, ал.2 от АПК, които да са основание съдът да спре действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт поради подадената от „ЕСКОМ“ ООД жалба срещу тях.

Допълнително следва да се посочи, че твърдяната в жалбата „явна нищожност“ на оспорените разпоредби не представлява основание за постановяване на поисканото спиране на действието им.

Искането за спиране действието на обжалваните разпоредби от Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Общински съвет – Свиленград, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на „ЕСКОМ“ ООД, гр.Хасково, за спиране действието на оспорваните по делото разпоредби от Наредба №10 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на Общински съвет – Свиленград.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.

На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от определението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.