Производството е по реда на чл. 118 и следващите от КСО, във връзка с чл. 145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на А. В. М. от гр. Велинград против Решение № 1012-12-161#1/30.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2140-12-175 от 21.05.2019 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик.

В жалбата се сочи, че оспореният акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. Р., който поддържа жалбата. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата, в лицето на Директора на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез представител по пълномощие – юрк. С. оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна. Подробни доводи излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Административен съд – Пазарджик, след като взе предвид наведените от страните доводи и се запозна с приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление с вх. № 2113-12-107 от 24.01.2019 г. г-н А. В. М. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО.

Пенсионният орган е изчислил осигурителен стаж на жалбоподателя въз основа на представените оригинални документи и данните от информационната система на НОИ, както следва:

• съгласно удостоверение УП-30 № XIV-174 от 04.04.1996 г. от осигурител „Железопътен завод“ гр. София на длъжност „почиствач-шмиргелист по отливки в леярен цех“ за периода от 01.06.1678 г. до 30.09.1979 г. зачетен стаж 1 г. 4 м. 0 дни от първа категория труд;

• съгласно удостоверение № 437 от 24.10.1981 г. зачетен период на военна служба за времето от 04.10.1979 г. до 23.10.1981 г. - 2 г. 0 м. 20 дни от трета категория труд;
• съгласно удостоверение УП-30 № XIV-174 от 04.04.1996 г. от осигурител ,Железопътен завод“ гр. София на длъжност „почиствач-шмиргелист по отливки в леярен цех“ за периода от 01.11.1981 г. до 31.03.1996 г. зачетен стаж 14 г. 5 м. 0 дни от първа категория труд;
• съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица от осигурител „Мицикулеви“ ООД гр. Костандово за периода от 16.01.2015 г. до 03.01.2016 г., зачетен стаж 00 г. 05 м. 24 дни на непълно работно време (4 часа) от трета категория труд;
• съгласно данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от Регистъра на осигурените лица от осигурител „Кронос 2000“ ООД гр. Костандово за периода от 05.01.2016 г. до 23.01.2019 г., зачетен стаж 1 г. 6 м. 9 дни на непълно работно време (4 часа) от трета категория труд.

В Регистъра на осигурените лица има данни за г-н М. като самоосигуряващо се лице за времето от 01.01.1997 г. до 30.04.1998 г., от 01.07.1998 г. до 31.10.2007 г. и от 01.04.2008 г. до 30.04.2008 г. към „ИВА-РМ-2. - А. М.“ гр. Велинград.

Контролните органи извършили справка, от която установили, че жалбоподателят е едноличен собственик на „ИВА-РМ-2. - А. М.“ гр. Велинград.

От справка 22А - Деклариран вид осигуряване от самоосигуряващите се лица е установено, че жалбоподателят не е заявил начало на осигуряване като самоосигуряващо се лице.

На 11.02.2019 г. е изпратен сигнал № 21102-12-115 до отдел „Краткосрочни плащания контрол“ за установяване на стаж и доход като самоосигуряващо се лице на жалбоподателя към ЕТ „ИВА-РМ-2. - А. М.“ гр. Велинград за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г.

На 19.02.2019 г. е получен констативен протокол №КВ-5-12-0052 5636 от 18.02.2019 г. от контролните органи в ТП на НОИ - Пазарджик, съгласно който за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. за жалбоподателя не са внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.

На 15.02.2019 г. е изпратено писмо № 2113-12-107#1 по чл. 1, aл. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) до жалбоподателя, с което е изискана заверена осигурителна книжка за периода 06.11.1991 г. (датата на регистриране на ЕТ) до 31.12.2011 г. вкл. (датата на служебно заличаване на ЕТ). Писмото е върнато в отдел „Пенсии“ като неполучено.

В тази връзка, по реда на чл. 10, ал. 9 от НПОС, пенсионният орган е поставил съобщение № 2113-12-107#2 от 20.03.2019 г. на таблото за обявления в териториалното поделение на НОИ за срок от 7 дни, след изтичането на които писмото по чл. 1, ал. 5 от НПОС е снето от таблото с протокол № 20 от 27.03.2019 г.

На 16.05.2019 г. писмо № 2113-12-107#1 от 15.02.2019 г. е връчено на ръка, срещу подпис на лицето.

На 17.05.2019 г. е получена декларация № 2113-12-107#3 от жалбоподателя, съгласно която за периода от 06.11.1991 г. до 31.12.2011 г. няма внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице.

Във връзка с изложеното, органът е приел, че към датата на заявлението за пенсия, жалбоподателят има сбор от осигурителен стаж и възраст 89 г. 0 м. 28 дни и му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО, по заявлението, тъй като не е изпълнено условието за наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст за мъжете - 100.

По делото е изготвено заключение на съдебно-почеркова експертиза, съгласно която подписите за “изготвил”, “гл. Счетоводител” и “ръководител” в УП-30 от 04.04.1996 г. не са положени от лицата С. С., Я. К., М. Г., И. Ц. и В. С.. Подписите в колони 6 и 9 и подписите в правоъгълния печат на стр. 17 от ТК 1383/01.06.1978 г. са електрофотографски копия. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено от вещо лице, притежаващо съответните специални знания и неоспорено от страните, но по относимостта му към спора, съдът ще изложи съображенията си по-долу.

 

Административен съд – Пазарджик, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност и съобразявайки доводите на страните, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 17.09.2019 г. Жалбата е подадена чрез административния орган на 26.09.2019 г., т.е. в 14-дневния срок преклузивен срок по чл. 118 от КСО. Съдът е сезиран от надлежна страна – адресат на индивидуалния административен акт, с който се засягат нейни законни права и интереси и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното, съдът счита, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

По силата на §9, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Трудовият стаж положен до 31.12.1999 г. при условията на първа и втора категория труд, както и при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения, с чл. 1 от Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г., Правилник за категоризиране на: труда (ПКТП) съгласно §2 от ЗР Постановление № 235/20.10.1998 г., при пенсиониране се ,признава от съответната категория и при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст след 01.01.2000 г.

По силата на разпоредбата на чл.69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:

1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете;
2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на  възраст.

Съгласно разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на  възраст.

Т.е., правото на пенсия по чл. 69б от КСО се придобива при следните условия: определена възраст, минимално необходим стаж от първа или втора категория труд и сбор от възрастта и осигурителния стаж. От представените по преписката писмени доказателства, административният орган е изчислил общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория 30 г. 3 м. и 23 дни. Към датата на заявлението, жалбоподателят има сбор от осигурителен стаж и възраст 89 г.0м 28 дни.

Спорът по делото се концентрира около стажа на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице в периода 01.04.1996 г. - 31.12.2011 г.

Съгласно чл. 41, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица, се установяват с осигурителни книжки, в които се посочват времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. За времето след 31 декември 2006 г. самоосигуряващите се лица могат да установяват осигурителен стаж и осигурителен доход и въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ. За времето след 1 януари 2016 г. самоосигуряващите се лица установяват осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на данните за внесените дължими осигурителни вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ.

Т.е., за да докаже осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице до 31.12.2016 г., жалбоподателят е следвало да представи пред органите на НОИ осигурителна книжка, в която да бъде посочен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 2113-12-107#1/15.02.2019 г./лично получено от него на 16.05.2019 г., видно от поставения саморъчен текст и подпис/, че следва да представи осигурителна книжка, или в случай, че не притежава такава да подаде заявление за заверка в приемната на ТП на НОИ. Безспорно такава осигурителна книжка не е представена, липсват данни и да е подадено заявление за заверка на осигурителна книжка. Неоснователно е възражението, че органът не е спазил срока по чл. 1, ал.5 от НПОС или че не е упражнил правомощията си за спиране на производството по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. Жалбоподателят e подал декларация, в която изрично е отбелязал, че за периода не са внасяни осигурителни вноски. Съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 37, ал. 1 от НПОС, при самоосигуряващите се лица не е достатъчно да са дължими осигурителните вноски, а същите трябва да са и реално внесени, за да се признае времето за осигурителен стаж. Това е разликата с лицата, работещи по трудово правоотношение, при които е достатъчно да са дължими осигуровки и да са подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, за да се признае трудовия стаж и за осигурителен. Освен това, дори и да не е изтекъл срокът по чл. 1, ал. 5 от НПОС и делото не е спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, жалбоподателят е разполагал с достатъчно време да представи осигурителна книжка при административното и съдебното оспорване на решението, което той не е сторил.

Противно на твърдяното от жалбоподателя, разпоредбата на §1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, изр. последно отново въвежда за самоосигуряващите се лица изискването да са внесени осигурителни вноски, за да се считат осигурени лица. Действително разпоредбата е от 2007 г., но обхваща и периода от 2007 г. - 2011 г., когато се твърди, че жалбоподателят е самоосигуряващо се лице. А разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от НПОС/ДВ бр. 19 от 2002 г./ въвежда изискването за самоосигуряващите се лица да са внесени осигурителни вноски от 2002 г.

Т.е. дори и да се приеме, че жалбоподателят разполага с осигурителна книжка, в която са налични данни за осигурителен доход, нормативната уредба не позволява в периода от 2002 г.-2011 г. времето да му се признае за осигурителен стаж, без реално да са внасяни осигуровки от самоосигуряващото се лице. За периода от 1996г.-2002 г., за да му се признае времето за осигурителен стаж, жалбоподателят трябва да разполага, съгласно изискванията на чл. 41, ал. 1 от НПОС с осигурителна книжка, в която да е отбелязано времето за осигуряване и доходът, върху който са внасяни или дължими осигурителни вноски.

Следва да се отбележи, че неправилно органът е разгледал осигурителния стаж като самоосигуряващо се лице за периода 06.11.1991 г. - 31.03.1996 г., тъй като този стаж е зачетен като осигурителен стаж първа категория съгласно УП-30/04.04.1996 г.

Дори и да се приеме, че стажът на жалбоподателя като самоосигуряващо се лице следва да бъде зачетен за периода 1996-2002 г., тези 6 г. трета категория труд отново няма да са достатъчно за придобиване на право на пенсия за ОСВ, предвид че сборът осигурителен стаж и възраст отново няма да стане 100, съгласно изискването на чл. 69б, ал. 1 от КСО.

Ирелевантно за спора е новооткритото обстоятелство, касаещо представените неистински документи за доказване на стажа през претендирания период от 01.06.1678 г. до 30.09.1979 г. и от 01.11.1981 г. до 31.03.1996 г. от „Железопътен завод“ гр. София. Този стаж е признат от органа за осигурителен в атакуваното разпореждане и потвърждаващото го решение на директора на ТП на НОИ и с настоящото решение не може да бъде изключен от общия осигурителен стаж. Това може да бъде сторено от органа по реда на чл. 99, ал. 1, т. 2 б “а” от КСО.

По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при съответствие с действащите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което следва жалбата срещу него да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора жалбоподателят следва да заплати на ТП на НОИ – Пазарджик юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 100 /сто/ лева и 250 /двеста и петдесет/ лева депозит за съдебно-почеркова експертиза.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, Административен съд – Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. В. М. от гр. Велинград против Решение № 1012-12-161#1/30.08.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 2140-12-175 от 21.05.2019 г. на длъжностно лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пазарджик.

ОСЪЖДА А. В. М. от гр. Велинград да заплати на ТП на НОИ – Пазарджик сумата от 350 /триста и петдесет/ лв. разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с касационна жалба пред Върховния Административен съд на Република България.