Р Е Ш Е Н И Е

Номер № 234 01.11.2012 г. Град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На трети октомври Година 2012

в публичното заседание в следния състав:

Председател: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА

Членове: ТАТЯНА ГЬОНЕВА

ДАРИНА СТОЯНОВА

Секретар Даниела Хопчева

Прокурор Христо Мишов

като разгледа докладваното от докладчика СП. ДРАГОТИНОВА

ВНOXД № 1193 по описа за 2012 година.

Производството е по чл.318 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от адв. М. срещу постановената по НОХД № 422/ 2012 г. присъда № 111/ 17.05.2012г., с която подсъдимия К.И.Ш. е признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение по чл. 339, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Направени са оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата. С жалбата не са не са посочени неизяснените обстоятелства и не са направени искания във връзка със събиране на доказателствата, които следва да се съберат и проверят от въззивния съд на основание чл.320, ал.1 от НПК. В допълнителни писмени изложения към жалбата са развити подробни доводи и са направени искания по доказателствата, които съдът е уважил като е назначил допълнителна съдебно- балистична експертиза.

В съдебно заседание оплакванията се поддържат като отново се правят доводи за необоснованост на направените от съда доказателствени изводи във връзка с всички събрани по делото доказателства. Защитата счита, че комплексният анализ на доказателствата води до единствения категоричен извод, че подзащитният му не е извършил деянието, за което е обвинен. Поддържа искането за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава- оправдателна.

В подкрепа на съображенията си излага довода, че с оглед заключенията на допълнителната СБЕ следва да се приеме, че с оглед продажбата на магазинната мрежа дифузьори с различен диаметър нелогично е обвинението, че подсъдимият е извършил интервенция за дифузьора, за да разшири отвора му, когато просто може да го развие и да изстрелва сачми от 9 мм. Освен това счита, че деформацията на дифузьора може да се дължи и на развиването и завиването при почистването на оръжието, т.е. формално причината за нарушението на резбата може да бъде от най- различно естество с оглед особеностите на конкретното фабрично производство.

Подсъдимият Ш. поддържа казаното от защитника си и в последната си дума заявява, че е невинен и не е извършвал манипулации по газовия пистолет.

Представителят на държавното обвинение взема становище, че обвинението за държане на огнестрелно оръжие не е доказано по несъмнен начин, тъй като с оглед техническите характеристики на това оръжие- стандартно произведено като газ-сигнален пистолет, който след сваляне на предпазния дифузьор /муфа/ може да бъде пригоден без особени умения за изстрелване на боеприпаси с размери под 4 мм, може да се използва и като огнестрелно оръжие. Т.е. самото производство на пистолета го прави огнестрелно оръжие и не е необходимо да бъде осъществена някаква намеса, за да бъде пригоден за огнестрелно оръжие. Счита, че единствено ексцентричния отвор, установен от допълнителната СБЕ, би могъл да доведе до извода, че се касае за държане на огнестрелно оръжие, но счита, че с оглед установяване на категоричен извод в тази насока би следвало да се назначи експертиза, която да бъде изпълнена от специалист по металообработване с металознание, който да се произнесе - има ли интервенция върху процесния пистолет, последваща производството му. Освен това счита и, че за да се приеме, че в случая става въпрос за огнестрелно оръжие, трябва да са налице и налични към него боеприпаси. В противен случай, тъй като в магазинната мрежа се продавали такива оръжия без боеприпаси към тях, не можело да се приеме, че става въпрос за неразрешено държане на оръжие, тъй като очевидно с процесния пистолет би могло да се изстрелва всичко с размери под 4,4 мм. Поради което заявява, че не може да вземе категорично отношение по въпроса, който според него е изцяло технически.

Окръжният съд след проверка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе в предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, преценени с оглед изискванията на материалния и процесуалния закон, и извърши цялостна проверка на влязлата в сила присъда на основание чл.314, ал.1 във връзка с чл.313 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната присъда Старозагорският районен съд e подложил на критичен анализ всички събрани по делото доказателства като е стигнал до правилни и обосновани фактически и правни изводи.

Въззивният съд също приема, че твърденията на подсъдимия, че процесния пистолет не е видоизменен, не могат да бъдат приети за достоверни. В тази насока е заключението на първоначалната съдебно балистичната експертиза, назначена по досъдебното производство, както и допълнителната съдебно-балистична експертиза, назначена при разглеждането на делото пред въззивния съд. Правилно районният съд е приел, че с оглед тази експертиза към момента на деянието и изземването пистолета, предмет на престъплението, същият е бил преработен и не е можел да произвежда изстрели със стандартни газови или халосни патрони, но след механичната интервенция оръжието е променило характеристиките си, като към момента е можело да произвежда изстрели със саморъчно изработени 9 мм халосни или газови патрони с монтиран в тях проектил /сачми и куршуми или други твърди тела, с размери 4,4 мм./. Т.е. обвинението, че към датата на изземването му подсъдимият е държал огнестрелно оръжие – преработен газов пистолет, без да има за това надлежно разрешително, съгласно ЗКВВООБ и ППЗКВВООБ, поради което е осъществил състава на престъплението по чл.399 ал.1 от НК, е доказано по безспорен начин. Действително в тази насока не са изложени повече съображения във връзка с доводите на защитата и не е бил изследван пред районния съд въпросът от техническа гледна точка дали процесният пистолет може да произведе изстрели чрез експериментална стрелба при използване на саморъчно изработени 9 мм халосни или газови патрони с монтирани върху тях проектили с размери до 4,4 мм. С назначената пред въззивния съд допълнителна СБЕ с изследвания пистолет марка „Е.В.” с фабричен номер /EVL - 920186/ е извършена експериментална стрелба със саморъчно направени боеприпаси, като от това заключение се установява, че това е напълно възможно при описания от вещото лице в заключението му /на стр.6/ начин на действие. С оглед на което съдът прецени, че от техническа гледна точка е напълно възможно при монтиране на проектили върху газови или халосни патрони, чиито диаметър е по-малък от 4,4 мм, пистолетът да бъде използван като огнестрелно оръжие по смисъла на чл.4 от ЗОБВВПИ.

Съдът обсъди довода на защитата, че самото фабрично производство на този вид турски газово оръжие е нестандартно и позволява едновременно използване на оръжието и като газово, и като оръжие стрелящо с сигнали снаряди, ракети и халосни патрони. Действително въпросния дифузьор, който представлява преграда на цевта, е монтиран по такъв начин, че прави абсолютно елементарно неговото премахване, тъй като е монтиран на резба/чрез отвиване и завиване/. За демонтирането му не са необходими някакви специални знания или умения. След премахването на този дифузьор /т. нар.муфа, втулка и пр./ обаче оръжието обективно се превръща в огнестрелно оръжие, тъй като това позволява изстрелването на метални боеприпаси с барутен заряд, доколкото ако тази част е вътре в пистолета метални боеприпаси не могат да се изстрелват, защото това ще постави в опасност живота на стрелящия /ако се стреля с патрони цевта може да се разруши и пръсне при изстрел/. Поради което съдът не възприема довода, че тъй като това оръжие е допуснато до продажба на българския пазар, факта на свободната му продажба елиминира съзнанието за противоправност. Аналогично стои въпроса и със сачмените патрони, които могат да се използват като също бъдат закупени от магазинната мрежа или бъдат саморъчно направени/както е постъпило вещото лице/. Видно от заключението на допълнителната СБЕ процесния фабрично произведен газсигнален пистолет марка „Е.В.” с фабричен номер /EVL - 920186/, не е фабрично пригоден за сваляне на дифузьора. Освен това с оглед заключението на ДСБЕ, от фабричната окомплектовка принадлежности за пистолета се установява, че към нея няма приложен производителен инструмент, с който да се развива дифузьора от канала на цевта, с оглед на което не може да се приеме за основателен довода, че по фабричните си характеристики оръжието давало възможност за демонтиране на дифузьора. Макар и да е налице елементарна възможност за това поради несъвършество в производството му, съгласно българското законодателство всяка интервенция по оръжието /вкл. и върху фабрично непригодения за сваляне дифузьор, представлява видоизменяне на оръжието, забранено от българския закон. Действително вещото лице в съдебно заседание е отговорило, че е напълно възможно механичното нарушение на резбата на отвора на дифузьора да се дължи на отвиването и завиването му и на факта, че същият се изработва от по-мека сплав. Вещото лице обаче заявява, че по дифузора са налице следи от механична интервенция най-вероятно от режещ инструмент с нестандартни видими следи и ексцентрично поведение на отвора, нецентрирано, видими с просто око. Според вещото лице това води до извода за отнемане на материал, ексцентрично от осовата линия на дифузора с помощта на инструмент с по-голяма якост в нефабрични условия, с което диаметъра на отвора е увеличен до 4,4 мм. Според вещото лице при заводски условия не могат да бъдат оставени такива следи от металообработващи инструменти, поради което е категорично, че оширението на дифузора не се дължи на фабричен дефект, а е резултат на външна намеса. В резултат на това е възможно оръжието да не произведе прав изстрел, а ексцентричен такъв, поради което при такива оръжия не може да се говори за точна стрелба. Законът обаче не се интересува от това. Притежаването на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение е обществено опасно винаги, когато може да произведе изстрел. Неговата негодност би имала значение само с оглед употребата му и то в зависимост от конкретните условия.

Предвид което съдът прие, че в случая механичното нарушение на резбата на отвора на дифузьора е резултат от човешка интервенция, че се касае до видоизменение на въпросния пистолет по начин, водещ до промяна на характеристиките му, и определящ го като огнестрелно оръжие. Без значение в тази връзка е дали след такова изменение оръжието произвежда точна стрелба или не. Поради което правилно районния съд е приел, че от обективна страна състава на чл. 339, ал.1 от НК е осъществен.

Що се касае до твърденията на подсъдимия, че не е знаел, че държи видоизменен газов пистолет, с характеристиките на боен такъв, съдът намира тези му твърдения за недоказани. Изводът на районния съд, че подсъдимият Ш. е държал пистолета със съзнанието, че държи незаконно оръжие е обоснован, с оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите Д. и Й.. Затова, че същият е имал съзнание, че държи преработен пистолет недвусмислено говори факта, че при изземването на пистолета на въпроса дали държи забранени вещи в автомобила си подсъдимият Ш. е отговорил, че държи в джоба на предна дясна седалка въпросния пистолет. При извършването претърсване и изземване на 09.12.2012г. действително такъв е открит на посоченото от него място. Без значение в тази насока е твърдението на подсъдимия, че не знаел, че държи незаконно оръжие, тъй като го бил ползвал само с халосни патрони като бил отвивал и завивал въпросната муфа, закупена в комплект с пистолета. Според съда е без значение обстоятелството, че при задържането и изземването на пистолета не са били открити боеприпаси, и липсата на открити такива в момента на задържането не прави видоизменения газов пистолет неогнестрелно оръжие. Съзнанието, че оръжието е преработено и целенасочения избор на такова оръжие с възможност за демонтиране на дифузьора, което го прави технически неизправно за предназначението, за което е закупен, но годно да произведе изстрели с посочените от вещото лице боеприпаси /саморъчно направени или закупени от магазинната мрежа чрез снарядяване на газови или халосни патрони с калибър 9 мм с метални сачми или куршуми с диаметър под 4,4 мм, без за това да има надлежно разрешение, или след развиване на дифузьора, превръща оръжието обективно в огнестрелно такова. Това е така, тъй като огнестрелно оръжие е всяко едно оръжие, което позволява изстрелването на метални боеприпаси с барутен заряд. Посоченото оръжие е било във фактическа власт на подсъдимия без надлежно разрешение и този факт е бил съзнаван от подсъдимия, с което е осъществен престъпния състав на чл.339 ал.1 от НК – държане на огнестрелно оръжие, което е било явно предназначено за непосредствено противоправно ползване, с оглед данните за развиване на дифузьора и манипулирането му по начин да може да изстрелва метални боеприпаси с барутен заряд. Заявеното в обяснението на подсъдимия, че е стрелял само с халосни патрони не изключва интелектуалния момент на умисъла, с оглед обективното обстоятелство, че с демонтирането на дифузьора се създава възможност за изстрелване на боеприпаси различни от тези предназначени за газово оръжие.

Правилно районния съд не е взел предвид обясненията на подсъдимия, че в предшестващ период от време е бил предоставил пистолета на приятел, който го бил използвал за изстрелване на сигнални ракети. Законът под термина държане има предвид упражняване на фактическа власт у дееца за по-дълъг период от време, а не само в определен момент, а по делото е изяснено, че към момента на изземването пистолета е бил преработен и пригоден да изстрелва бойни патрони, което е напълно възможно да е станало във всеки един времеви интервал между периода на това ползване от св.Димов и датата на процесното деяние. Поради което правилно съдът е приел обясненията на подсъдимия само като една защитна позиция.

Престъплението по чл.339 ал.1 от НК е формално и се счита за осъществено опасно дори при установено едно от изпълнителните деяния, изредени в него. За да е налице съставомерно държане по отношение на оръжието е достатъчно то да се намира във фактическата власт на дееца.

Според практиката на Върховния съд придобиването и държането на огнестрелно оръжие без надлежно разрешение е обществено опасно и когато е създадена временна негодност за употребата му, отстранима с незначителна поправка от дееца – вж. Решение № 367 от 28.09.2001г. на ВКС по н.д. № 273 /2011г., ІІІ н.о., докладчик съдията Владислав Ангелов. Още по-категорично в насока е Решение № 318 от 06.10.2008г. на ВКС по н.д. № 317/ 2008г., ІІІ н.о., докладчик Красимир Харалампиев, според което щом като е придобил оръжие, което не е подчинено на разрешителния режим по ЗКВВООБ, задължение на подсъдимия е да поддържа пистолета в техническо състояние, съгласно първоначалното му предназначение. Всяка промяна в конструкцията му, водеща до промяна на предназначението му по начин, който поставя в действие установения със ЗКВВООБ разрешителен режим, ангажира отговорността на извършителя.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че при така очертаната безспорна фактическа обстановка по делото изводите на първоинстанционният съд относно наличието на фактическия състав на престъплението по чл.339, ал.1 от НК са правилни и законосъобразни.

Въпреки липсата на оплаквания в жалбата съдът при служебната проверка на присъдата прецени, че наказанието на подсъдимия е правилно индивидуализирано. За извършеното от подсъдимия Ш. престъпление по чл.339, ал.1 от НК към момента на деянието законодателят е предвидил наказание от две до осем години лишаване от свобода. Законосъобразно е преценено, че с оглед чистото съдебно минало на дееца към датата на деянието /09.12.2011 г./, личността на подсъдимия, който е млад човек, по- ниската обществена опасност на деянието в сравнение с други подобни случаи, отчетени като смекчаващи вината обстоятелства, и отегчаващите такива- недобрите характеристични данни/ с оглед представената криминалистична справка/, наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината и отговорността обстоятелства. Законосъобразно е отчетена липсата на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при наличието на които и най- малкото предвидено в закона наказание би могло да се окаже несъразмерно тежко, поради което правилно не е приложен при индивидуализацията на наказанието чл.55 от НК. Предвид което наложеното наказание, което е в минимален размер на предвиденото в закона, а именно две години лишаване от свобода, се явява едно справедливо наказание. Изтърпяването на последното с оглед наличието на предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК правилно е отложено в тригодишен изпитателен срок. На основание чл. 53, ал.2 б. „а” от НК законосъобразно е отнет в полза на държавата предмета на престъплението- пистолетът марка „ЕВ” с фабричен номер /EVL – 920186/, калибър 9 мм, като е постановено връщане на останалите веществени доказателства, собственост на подсъдимия, притежаването на които не е забранено.

При служебната проверка на присъдата съдът не констатира наличието на други основания за отмяна на присъдата, поради което намира, че същата следва да бъде потвърдена. В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и направените от съда разноски за възнаграждение на експерта пред настоящата съдебна инстанция в размер на сумата от 253, 75 лева.

Поради гореизложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 111/ 17.05.2012 г., постановена по НОХД № 422/ 2012 г.по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА подсъдимия К.И.Ш. с ЕГН **********,***, да заплати на в полза на Държавата по бюджетната сметка на Окръжен съд- Стара Загора IBAN ***F КТБ АД направените по делото разноски в размер на сумата от 253, 75 лева/ двеста петдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/.

На основание чл.346 т. 2 вр. с чл. 338 от НПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.