Р Е Ш Е Н И Е

Номер 608 24. 07.2009г. град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Стара Загора Втори наказателен състав

На 24 юли Година: 2009

в публично заседание в следния състав:

Председател: В.Г.

Секретар: Марианна Тенева

Прокурор: Е.Д.

като разгледа докладваното от съдията В.Г.

административно- наказателно дело номер 1169 по описа за 2009г.:

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА обвиняемия К.С.М. – роден на 18.04.1962г. в град Стара Загора, живущ ***„Лозенец”, ул. „Планинец” №50, българин, български гражданин, женен, неосъждан- реабилитиран по право, безработен, с основно образование, ЕГН **********, ЗА ВИНОВЕН в това, че на 17.03.2009г. в град Стара Загора, без редовно писмено позволително извозвал от горския фонд дървета- 1 пространствен кубически метър дърва за огрев от черен бор на стойност 65,00 лева, собственост на Държавно горско стопанство- град Стара Загора, с МОЛ Стоян Господинов Димитров- Директор на ДГС- Ст. Загора, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл.235, ал.6, вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание- ГЛОБА в размер на 800 /осемстотин/ лева.

ОТНЕМА в полза на Държавата, вещите предмет на престъплението - 1 пространствен кубичен метър дървета от черен бор на стойност 65,00 лева.

ОТНЕМА в полза на Държавата вещественото доказателство - 1 брой каруца, намираща се на съхранение в ДГС – Стара Загора.

ОСЪЖДА обвиняемия К.С.М. *** заплати по сметка на СтРС сумата от 35,00 лева, представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15- дневен срок от днес, пред Окръжен съд – Стара Загора.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

М О Т И В И към Решение №608 от 24.07.2009г. по АНД № 1169/ 2009г. по описа на Старозагорския районен съд.

С Постановление от 25.06.2009г. Районна прокуратура Стара Загора е предложила обвиняемия К.С.М. да бъде освободен от наказателна отговорност за осъщественото от него престъпление по чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК, като му бъде наложено административно наказание на основание чл.78 А от НК.

Представителят на Районна прокуратура - Стара Загора- поддържа внесеното предложение и пледира на обвиняемия да бъде наложено административно наказание “Глоба”, около минимален размер, предвид ниската стойност на предмета на престъплението и затрудненото материално положение на обвиняемия. Пледира също вещите предмет на престъплението и каруцата, с която е извозван дървения материал да бъдат отнети в полза на Държавата.

Защитникът на обвиняемия адв. С. оспорва фактическата обстановка, като излага становище, че от субективна страна престъплението не е доказано и моли обвиняемият да бъде оправдан, като алтернативно при определяне на административното наказание да се наложи минимално наказание, предвид тежкото му материално състояние.

Обвиняемият К.С.М. дава обяснения, като не се признава за виновен.

Съдът след като разгледа делото в рамките на фактическите положения, изложени във внесеното постановлението и обсъди събраните в наказателното производство доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

На 17.03.2009г. свидетелят Р.Г. и колегата му И.И., работещи като полицаи в РПУ- Ст. Загора, патрулирали със служебния си автомобил в местността „Зайчева поляна”, край град Стара Загора. Около 18,50 часа двамата свидетели видели срещу тях да се движи каруца , натоварена с дърва, управлявана от обвиняемия М., който бил сам в каруцата. Усъмнили се относно произхода на дървата и решили да извършат проверка на обвиняемия. Забелязвайки полицейския автомобил обвиняемият М. скочил от каруцата и побягнал. Свидетелят И. хукнал след него, но не успял да го настигне. На място полицаите установили, че дървата, които били извозвани в каруцата не били маркирани със съответната марка, позволяваща транспортирането или извозването им. Няколко минути по- късно на местопроизшествието се върнал обвиняемият М., който заявил на полицаите, че каруцата и коня били негови, но били предмет на кражба преди време от неизвестно лице. Свидетелите И. и Г. разпознали на място по категоричен и безспорен начин, че именно обвиняемият М. управлявал каруцата и избягал минути преди това, виждайки полицейския автомобил. Полицаите установили самоличността му, а именно: обвиняемия К. С.М., с ЕГН ********** *** Загора. Същите разпоредили на обвиняемия да ги придружи с каруцата и коня до РПУ- Ст. Загора. В момента, в който полицаите потеглили със служебния си автомобил, обвиняемия М. вкарал каруцата в двора на къщата си, намираща се в близост и отново се опитал да се укрие. Полицаите извикали за съдействие служители на ДГС- Стара Загора- свидетелите Д.Н. и К.Г., които установили, че в каруцата имало натоварени 1 пространствен кубически метър дърва за огрев от черен бор, немаркирани, за които обвиняемия М. не можел да представи документ за произход.

На обвиняемия М. бил съставен констативен протокол серия И № 0000272/ 17.03.2009г. и акт № 18/17.03.2009г. по Закона за горите. С разписка серия И № 0000048/ 27.03.2009г. дървеният материал- 1 кубичен пространствен метър дърва за горене от черен бор и 1 брой каруца били предадени за отговорно пазене при снабдителя Жельо Колев- ДГС- Стара Загора.

Видно от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно- икономическа експертиза, стойността на 1 кубичен пространствен метър дърва за горене от черен бор е на стойност 65,00 лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства, събрани по време на съдебното следствие, както и от останалите писмени документи, приложени по досъдебното производство, които съдът приобщи към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК. Всички те налагат категоричния извод, че обвиняемият К.С.М. е извършил престъплението, за което е предаден на съд. В противна насока са единствено обясненията на самия обвиняем, но те са нелогични, вътрешно противоречиви и не кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства, поради което съдът не им дава вяра.

По описания начин обвиняемия К.С.М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна обвиняемият е извършил деянието умишлено.

От приложеното свидетелство за съдимост е видно, че обвиняемият М. е осъждан, както следва:

с присъда по НОХД №323/1980г. по описа на РС- Стара Загора, влязла в сила на 15.07.1980г. на обвиняемия М. е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от шест месеца за престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и 5 от НК.

с присъда по НОХД №532/1986г. по описа на РС- Стара Загора, влязла в сила на 27.02.1987г. на обвиняемия М. е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от десет месеца за престъпление по чл. 325, ал.2 от НК,

с присъда по НОХД №371/1986г. по описа на РС- Стара Загора, влязла в сила на 30.07.1986г. на обвиняемия М. е наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от десет месеца за престъпление по чл. 195, ал.1, т. 5 от НК.

За първото осъждане обвиняемият е амнистиран, а за следващите две е реабилитиран при условията на чл.86, ал.1от НК, поради което и на основание чл.85, ал.1 от НК същият се счита за неосъждан.

От доказателствата по делото се установява, че обвиняемият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и причинените от деянието имуществени вреди са възстановени напълно.

С оглед изложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 78 А от НК – за извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или пробация или глоба от сто до триста лева, същото е умишлено, обвиняемият не е осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност и настъпилите от деянието имуществени вреди са възстановени, поради което същият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание.

При определяне размера на наказанието на обвиняемият съдът се съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът отчете като отегчаващи отговорността обстоятелства лошите характеристични данни, каквито са предходните осъждания, за които е налице амнистия и реабилитация по право и взе предвид липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства.

От друга страна деянието се характеризира с ниска степен на обществена опасност.

Водим от горното съдът определи на обвиняемия глоба малко над минималния размер, а именно: 800 лева, съобразена и с имотното му състояние – видно от приложената на досъдебното производство декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, същият е безработен и няма доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.7 от НК, предметът на престъплението се отнема в полза на Държавата. А по силата на чл. 379 от НПК по този вид дела се прилагат разпоредбите на чл. 17- 21 от ЗАНН. Според нормата на чл. 20, ал.2 и ал.3 от ЗАНН административно наказващия орган постановява отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на нарушението, ако тяхното притежаване е забранено или ако те принадлежат на нарушителя и това е предвидено в Закон или Указ. В чл. 80, ал.13 от Закона за горите е въведена забрана за съхраняване на немаркиран с търговска марка дървен материал, а в чл. 112, ал.1 от ЗГ е регламентирано отнемане в полза на Държавата на вещите, предмет на нарушението, както и вещите послужили за извършване на нарушението, независимо от това чия собственост са. Ето защо съдът отне в полза на Държавата 1 пространствен куб.м. дърва от черен бор и каруцата, с която е превозван дървения материал, макар по делото да не се установи по безспорен начин кой е нейният собственик.

На основание чл. 189 от ЗАНН, съдът присъди в тежест на обвиняемия направените по делото разноски, възлизащи на 35 лева.

Водим от горните мотиви съдът постанови решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: