РЕШЕНИЕ

№ 260010/05.02. 2021 година гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд наказателна колегия

На двадесет и четвърти юли две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА

ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

Секретар: Петранка Паскалева

Прокурор: Иван Тодоров

като разгледа докладваното от съдия Грънчев ВНОХ дело № 170 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.

Образувано е по въззивни жалби на защитниците на подсъдимия С.Д.М. срещу присъда №9 от 20.07.2018 г. по НОХД №300 по описа за 2017 год. на Добричкия окръжен съд, с която подсъдимият С.М. е признат за виновен и на основание чл.282 ал.2 във вр. ал.1 от НПК във вр. чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от пет години.

На основание чл.37, ал.1, т.6 вр. чл.49, ал.2 от НК подсъдимият С.М. е лишен от право да заема държавна или обществена длъжност за срок от пет години.

Съдът е осъдил подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

В жалбите се навеждат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на присъдата. Същата е постановена при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се настоящата инстанция да я отмени и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Като втора алтернатива се твърди несправедливост на наложеното наказание, поради несъответствието му със степента на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите на наказанието по чл.36 от НК. Иска се намаляване размера на наложените наказания.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият М. и неговият защитник поддържат изцяло доводите в жалбите. Моли се за отмяна на обжалвана присъда постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен, тъй като от доказателства по делото не е установено по безспорен начин извършването на престъплението, в което е обвинен. Моли, ако съдът не приема първоначалното искане да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Добрич, тъй като присъдата почива изцяло на предположения, което е абсолютно процесуално нарушение, водещо до нейната отмяна. Алтернативно се иска, да бъдат намалени размерите на наложените наказания, поради това, че те не са съобразени с личността на подсъдимия и с тежестта на описаното в обвинителния акт престъпление.

Прокурорът изразява становище, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, не са допуснати процесуални нарушения, които да водят да нейната отмяна. Определеното наказание е съобразено със степента на обществената опасност на извършеното от подсъдимият престъпно деяние, като наложеното наказание е справедливо, поради което и на основание чл.338 от НПК, моли присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият С.М. моли, присъдата да бъде отменена и да бъде признат за невинен.

Производство е протекло по реда на член 371, точка първа от НПК. В съдебно заседание са разпитани само свидетелите Р.Н., М.Н.и В.А.. Протоколите за разпит на останалите свидетели са прочетени на основание чл.373 връзка член 283 от Наказателно-процесуалния кодекс. Първоинстанционният съд е спазил предвидената в процесуалния закон на съкратена съдебна процедура като правилно е приложил разпоредбите на закона. Прочетени са протоколите за разпит на свидетелите и заключенията на вещите лица, както и останалите документи в съответствие с процесуалните разпоредби. Доказателствата са събрани по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, поради което правилно са били приобщени към доказателствената съвкупност.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, прие за установена следната фактическа обстановка:

Имот с идентификаторен номер 39459.25.40 (стар номер 025040), с площ от 14.993дка бил собственост на община Балчик. На 13.01.1994г., между Община Балчик, представлявана от кмета С.С.и главния счетоводител Р.С.и Събирателно дружество „Макситур“- гр.София, представлявано от свид.В.С.А.бил сключен Договор № 4/13.01.1994г. По силата на договора СД „Макситур“ се задължило да инвестира в обновяването на съществуващата база на обект „Северен плаж-Кранево“, разположена върху общинска земя, включително и върху имот с идентификаторен номер 39459.25.40 (стар номер 025040). Срещу това Община Балчик и Кметство Кранево се задължили да предоставят за експлоатация туристическата база за срок от пет години, считано от дата на подписване на договора, с възможност за удължаването му за още три години при доказани инвестиции за над пет милиона лева до края на петата година. Съгласно т.8 на раздел ІV от договора, след изтичането на осмата година, изградените от инвеститора търговски обекти оставали в полза на Община Балчик.

В изпълнение на т.12 от договора на 19.05.1994г. и 19.07.1994г. главният архитект на Община Балчик на осн. чл.120, ал.4 от ППЗТСУ издал разрешения за строеж на временни обекти - „Винарна”, „Пикник”, „Дискотека”, „Медицински пункт”, „Таверна”, както и четири броя павилиони, три от които предназначени за магазини и един за обществено хранене. Временните обекти били изградени и на 12.07.1999г. Главният държавен инспектор при Дирекция „Национален строителен контрол” издал разрешение за ползването им. Всички временни обекти, за които било издадено разрешение за строеж по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ с изключение на обект „Дискотека”, били изградени върху недвижим имот, общинска собственост, с идентификаторен номер 39459.25.40 (стар номер 025040). Източната граница на имота била плажната ивица на плаж „Кранево-север”. Разрешението за ползване на обектите било издадено след изтичане на срока на договора от 13.01.1994г. и след отмяната на разпоредбата на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ (обн. ДВ, бр.6/1998) .

На 15.07.1999г., три дни след издаването на разрешението за ползване на построените в имот с идентификатор 39459.25.40 постройки, на „Макситур - Бряг на изгрева” ООД, представлявано от управителя свид.В.С.А.била предоставена на концесия част от крайбрежната плажна ивица - морски плаж „Кранево-север”. Съдружник в дружеството-концесионер „Макситур - Бряг на изгрева“ ООД, преобразувано през 2000 година в акционерно дружество /т.8 л.38 д.п./, било дружеството „Макситур“-ООД, което било правоприемник на СД „Макситур“. Срокът на концесията по договор с министъра на регионалното развитие и благоустройството бил двадесет години - от датата на влизането му в сила – от 15.07.1999г. до 15.07.2019г. С чл.5, т.3 от концесионния договор било дадено право на концесионера да наема подизпълнители за осъществяването на свързаните с концесията отделни дейности.

След като получил за концесионно ползване плажната ивица „Кранево-север“, свид.В.А., в качеството си на представител на „Макситур-Бряг на изгрева“ АД, чрез дружеството – концесионер построил незаконно - без разрешение и без строителни книжа върху терена на имот №39459.25.40 три масивни сгради - „Мини мотел“, „Офиси“ и „Двуетажен хотел“.

На 20.02.2000г. Поземлената комисия при Община Балчик с решение № 28К02/20.02.2000г. на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, постановила, че имот с идентификаторен номер 39459.25.40 (стар номер 025040), с площ от 14.993дка е собственост на държавата и той станал част от Държавния поземлен фонд.

На 19.12.2002г., служители от Регионален отдел „Национален строителен контрол“ - гр.Добрич, извършили проверка за незаконно строителство и съставили констативни актове - № 52, № 53 и № 54 за наличието на незаконно построените в имот №39459.25.40 сгради - „Мини мотел“, „Офиси“ и „Двуетажен хотел“. Две години по-късно, със заповеди на началника на ДНСК от 13.07.2004г., издадени на осн. чл.225, ал.1 от ЗУТ било разпоредено премахването на тези три строежа. Строежът „Двуетажен хотел“ не бил премахнат доброволно и се ползвал до началото на 2011година. На 11.01.2011г. заместник-началникът на ДНСК разпоредил принудителното му премахване. В периода от 11.01.2011г. до 10.02.2011г. сградата „Двуетажен хотел“ била съборена от свид.В.А., но строителни отпадъци от нея не били изнесени и останали върху терена на имот №39459.25.40 и след 11.02.2011г.

На 07.11.2007г., в гр.Варна между „Макситур- Бряг на изгрева“АД, представлявано от свид.О.В.А- син на В.А., като възложител - концесионер и „М.“***, с управител свид.Д.М. - баща на подсъдимия С.М., като подизпълнител бил сключен договор. С този договор възложителят - концесионер предоставял на „М.“ ЕООД стопанисването, санитарно-хигиенното и медицинско обслужване на плажна ивица „Кранево - север“, за срок от шест години срещу заплащане на възнаграждение в размер на 10 хиляди лева, годишно. На базата на този договор свид.Д.М. започнал да ползва обектите, които били построени от „Макситур - Бряг на изгрева“ АД и се намирали на територията на плажната ивица на плаж „Кранево - север“ и в земеделски имот с идентификатор 39459.25.40 (стар номер 025040), собственост на Държавния поземлен фонд. В същия имот, освен сградата „Двуетажен хотел“, имало още две незаконно построени заведения - ресторант „Винарна“ и ресторант „Пробитата лодка“. В същия земеделски имот №39459.25.40 продължавали да се използват за търговски цели и други постройки - четири павилиона, сграда „Медицински пункт“ и сграда „Пикник“.

В периода от 07.11.2007г. до месец ноември 2013г., през който свид.Д.М. стопанисвал плажна ивица „Кранево-север“, той използвал за търговски цели заварените заведения и павилиони, изградени върху земеделски имот № 39459.25.40. През същия период изградил в същия имот незаконна сграда - „Кухненски блок“, за да обслужва намиращото се на плажната ивица питейно заведение „Бирхаус“. Д.М. поставил противозаконно в земеделския имот и множество преместваеми обекти, в това число дървени бунгала, които през 2010г. били четири на брой, а към месец юни 2013г. - десет броя, както и няколко метални фургона и конструкции.

В началото на 2013г. свид.Д.М. преградил с бариера входа към имот № 39459.25.40, с цел да се събира парична такса от гражданите, които посещавали плаж „Кранево-север“ и паркирали своите каравани в държавния имот. Преграждането на държавния земеделски имот възпрепятствало правото на гражданите да имат свободен достъп до плажната ивица на плаж „Кранево - север“.

В осъществяването на търговската дейност в обектите, разположени както на плажна ивица „Кранево - север“, така и в имот № 39459.25.40, свид.Д.М. бил активно подпомаган от съпругата си К.М., от дъщеря си К.М., а до месец ноември 2009г. и от сина си – подсъдимия С.М..

На 13.11.2009г., с трудов договор № РД - 15 - 965 от 13.11.2009г., подписан от Министъра на земеделието и храните, подсъдимият С.М. бил назначен на длъжност Директор в Областна дирекция „Земеделие“ гр.Добрич“.

Правомощията на директора на Областна дирекция „Земеделие“ са уредени в Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие"/ УПОДЗ/, издаден от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 7 от 26.01.2010 г., в сила от 26.01.2010 г./. Глава втора от правилника е отредена за правомощията и задълженията на директора на Областна дирекция „Земеделие“. Според член 3, алинея 1 от УПОДЗ областните дирекции „Земеделие“ се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл.19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията. Според член 3, алинея трета, точка първа от правилника директорът на областната дирекция „Земеделие“ организира ръководи и контролира цялостната дейност на областната дирекция, а според точка трета ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена - общинските служби по земеделие. Съгласно точка 27 директорът на Областна дирекция „Земеделие“ изпълнява и други функции възложени със закон и подзаконови нормативни актове. Член 4 от УПОДЗ постановява, че директорът на областната дирекция взаимодейства с органите на местното самоуправление на територията на областта, с органите на изпълнителната власт и с други органи и организации.

Член 3 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, чл.4 ал.1, чл.4, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ задължават собствениците и ползвателите на земеделски земи да стопанисват земите си с грижата на добър стопанин, да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, /обн. ДВ, бр. 94 от 27.11.2009г./, била създена алинея 8-ма на чл.34 от същия закон, даваща правомощия на директорите на областните дирекции „Земеделие“ да издават заповеди за изземване на земите от ДПФ от лицата, които неправомерно ги ползват. Констатирането на неправомерното ползване на земеделските имоти било уредено с нормата на чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ - „ Общинските служби по земеделие ежегодно извършват не по-малко от две проверки /до 31 май и до 30 ноември/ на земите от държавния поземлен фонд и информират областните дирекции "Земеделие" за състоянието и ползването им “.

За приложение на нормата на чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр. 94/2009г.), на 30.03.2010г. заместник-министърът на земеделието и храните на Република България утвърдил „Методика за извършване на проверки по реда на чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ относно състоянието и ползването на имотите от Държавен поземлен фонд“, с която се установявали правила за извършване на теренните проверки на имотите от ДПФ, числеността и състава на комисиите, образци на констативните протоколи, в които следвало да се опише резултата от всяка една проверка, както и стандарти за попълване на протоколите от членовете на комисията, относно ползването на проверяваните имоти. Съгласно т.1.1 от тази Методика, на Директора на областната дирекция „Земеделие“ се вменявали задължения да назначава със заповед състава на комисиите за извършване на проверките, като комисиите следвало да включват един председател, в лицето на началника на съответната общинска служба по земеделие, и най-малко още двама членове - служители към общинската служба по земеделие. В заповедта на директора на областна дирекция „Земеделие“ следвало да се съдържа, освен състава на комисията, предметът на проверката, график за провеждане на проверката и срок за изпълнение. В т.1.3 от Методиката се определяли и правила за попълване на съдържанието на констативен протокол - образец № 1 за състоянието и ползването на всички имоти от ДПФ за всяко землище. В абзац трети на същата точка от Методиката изрично се отбелязвало, че по отношение ползването на имотите, като основание следвало да се изписва номер и дата на документа, съгласно легендата - договор, заповед, споразумение за ползване по чл.37в от ЗСПЗЗ, свободен имот или неправомерно ползване, както и данни за ползвателя. Контролът върху спазването на правилата, установени в методиката, относно начина на извършване на теренните проверки и съставянето на констативните протоколи, бил задължение на директора на областната дирекция „Земеделие“ според чл.3, ал.3, т.3 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“.

През периода, в който подсъдимият С. М. бил директор на Областната дирекция „3емеделие“-гр.Добрич, издал седем заповеди за назначаване на комисии, които да извършат планови теренни проверки за състоянието на имоти от ДПФ, намиращи се в област Добрич.

Със Заповед № РД -10 - 106 от 03.05.2010г. /т.11, л.22 - л.25 д.п/ подсъдимият С.М. назначил проверка на земите, намиращи се в Община Балчик. Определил комисия в състав - председател свид.П.Т. - началник на Общинска служба „Земеделие“ - Балчик и членове - свидетелите Д.К. и Д.Е., двамата мл. експерти в Общинска служба „3емеделие“ - Балчик. На 21.05.2010г. длъжностните лица от ОС „3емеделие“ - Балчик извършили формална теренна проверка на имот № 39459.25.40 (стар номер 025040), като описали в протокола, че бил необработен, в него имало временни постройки, без да посочват какви по вид, площ и предназначение били тези постройки и кой бил техния ползвател. В имота към този момент съществувала незаконно построената масивна сграда „Двуетажен хотел“, но тя не била отразена в констативния протокол.

Подсъдимият С.М. утвърдил констативния протокол от 21.05.2010г. въпреки, че по съдържание той не отговарял на изискванията на т.1.3 от Методиката за извършване на теренни проверки, тъй като не се сочело кой е собственик или ползвател на откритите в него временни постройки. Независимо, че констативния протокол не отговарял на изискванията на Методиката, подсъдимият С.М. не издал заповед за назначаване на нова комисия, която да извърши теренна проверка само на имот № 39459.25.40 и да установи ползвателите на неправомерно изградени постройки.

На 21.05.2010г., подсъдимият Ст. М., в качеството си на директор на ОД„3емеделие“ - Добрич, изпратил писмо с изх. № РД – 05 – 003467 от 24.08.2010г. /т.2 л.275 д.п./ с приложено копие на констативния протокол, с което уведомил директора на сектор „Национален строителен контрол“ - Добрич при РДНСК - Североизточен район, че имот № 39459.25.40, представляващ земеделска земя от ДПФ, бил застроен с временни постройки, за чието премахване следвало да бъде издадена заповед по реда на чл.225 от ЗУТ. По сигнала на подсъдимия М.,*** - РДНСК - Североизточен район била сформирана работна група, която от страна на РДНСК включвала свид.В.П. и Б.К., а от страна на Общинска служба „Земеделие“ - Балчик - свид.Д.К.. На 08.09.2010г. работната група извършила проверка в имот № 39459.25.40 и констатирала, че в него се намирали следните строежи и преместваеми обекти:

-строеж „Двуетажен хотел“, по отношение на който имало незавършена процедура за премахването му по реда на чл.225 и сл. от ЗУТ;

- строежи с временен статут, в т.ч. заведение „Винарна“, четири броя търговски павилиона, „Медицински пункт“ и „Пикник“, по отношение на които имало издадено разрешение за ползване № 273 от 12.07.1999г., при условията на чл.120, ал.4 от ППЗТСУ, но за тях нямало издадено решение за запазване по реда на § 17, изр. 1-во от ПРЗУТ, поради което подлежали на премахване със заповеди на кмета на Община Балчик по реда на чл.195 - чл.196 от ЗУТ;

- преместваеми обекти – четири броя бунгала и три броя метални контейнери, поставени без разрешение на общинската администрация в гр.Балчик, като за тяхното премахване отново бил компетентен кмета на Община Балчик, по силата на чл.56 и чл.57а от ЗУТ.

Констатациите на работната група били отразени в изрично писмо изх. № ДК - 05-344-00-350/21.09.2010г. на началника на сектор Добрич при РДНСК - Североизточен район, което било изпратено за сведение до директора на Областната дирекция „3емеделие“ - Добрич и до кмета на Община Балчик. След получаването на писмото подсъдимият С.М. не предприел действия за прекратяване неправомерно ползване на земеделския имот.

През периода 2010-2012 година подсъдимият С.М., издал още пет заповеди за извършване на теренни проверки на земеделски имоти от ДПФ, намиращи се на територията на област Добрич - заповед № РД - 10 - 230 от 27.10.2010г., /т.11, л.22 - л.25 д.п/, заповед № РД - 07 - 01 - 054 от 10.05.2011г. (т.11, л.30 - л.31, д.п.), заповед № РД - 07 - 01 - 339 от 03.11.2011г.(т.11, л.33 - 34), заповед № РД - 07 - 01 - 111/2012 г. и заповед № РД - 07 - 01 - 394/2012 г. Комисиите, които извършили проверките на земите, разположени в община Балчик, били съставени в повечето случаи от двама души вместо трима според т.1.1 от Методиката. За извършените теренни проверки на имот №39459.25.40, били изготвени протоколи подобни на протокола от 21.05.2010г. В тях комисиите описали, че този имот бил необработен и в него имало временни постройки, без да посочват какви по вид, площ и предназначение били тези постройки и кой е техния ползвател. Екземпляри на констативните протоколи били предадени в областна дирекция „Земеделие“ - Добрич. Независимо от констатациите за съществуването на постройки в земеделския имот, подсъдимият Ст. М. не назначил други теренни проверки на имота, при които да се установят и посочат поименно лицата ползватели на постройките.

През летния сезон на 2012 г., в земеделски имот №39459.25.40, наред със свид.Д.М. търговска дейност, извършвал и свид.С.Д., чрез фирмата си ЕТ„Надежда 83“ гр.Варна, а през летния сезон на 2013г., освен М. и Д., търговска дейност в същия имот развивал и свид.Н.Х., чрез фирмата „Нико 67“ - ЕООД, гр.Балчик. За летните сезони на 2012г. и 2013г. свид.Ст.Д. ползвал срещу наем от 3 500 лева за сезон, заплащан на концесионера „Макситур-Бряг на изгрева“ АД, един от поставените в държавния имот павилиони. В този павилион свид.Д. продавал плажни пособия и принадлежности. През летния сезон на 2013 г. свид.Н.Х. развивал ресторантьорска дейност в обект „Винарна“, като за ползването на обекта заплащал наемната сума от 8 000 лева на концесионера „Макситур-Бряг на изгрева“ АД, съгласно сключен договор от дата 26.11.2012г.

На 20.03.2013г. в Министерството на земеделието и храните постъпил анонимен писмен сигнал, адресиран и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, до областния управител на Област Добрич, до кмета и главния архитект на Община Балчик, както и до телевизия „бТВ“. Сигналът бил с дата 01.03.2013г. и в него се указвало, че земеделски имот, намиращ се в съседство до плаж „Кранево-север“ собственост на МЗХ, който е без променен статут, е ограден с портали и бариера така, че се възпрепятствал свободния достъп на гражданите до плажната ивица. Земята в имота била превърната в заградено сметище, с множество останки от сгради, бараки, фургони и незаконно действащи ресторанти. Настоявало се за изпращане на комисия, която да извърши проверка и да установи както застрояването върху имота, така и невъзможността за свободен достъп до плажната ивица. На 03.04.2013г., сигналът бил изпратен с писмо с изх. № 66 -1866 / 03.04.2013г. на МЗХ на подсъдимия М.. С писмото зам.-министър Благоева указвала на подсъдимия в качеството му на директор на Областната дирекция „3емеделие“ - Добрич да извърши проверка, след което да изготви и изпрати в МЗХ становище. В изпълнение на дадените му писмени указания, подсъдимият М. издал заповед № РД - 07-01-39/ 08.04.2013г., с която определил тричленна комисия, съставена от Зорница Чолакова - председател и членове В.О. и М.Д. и определил срок до 10.04.2013г., да се извърши теренна проверка на имот №39459.25.40 в землището на с.Кранево общ.Балчик /т.2, л.212 - 216 д.п./. При проверката, извършена на 09.04.2013г., комисията констатирала, че в земеделския имот, имало разположени временни постройки - четири броя бунгала, фургони, дървена барака, тоалетна, както и две полумасивни сгради. Констатирано било също, че в единия край на имота имало струпани отпадъци, остатъци от разрушена сграда, както и складирани плажни пособия. На границата между имота и плажната ивица имало частично обособена каменна алея. Резултатът от проверката бил отразен в протокол /т.2, л. 218, д.п./, в който не се сочели имената на лицата, които били изградили, поставили и ползвали установените в имота постройки. Протоколът бил докладван на подсъдимия.

На 12.04.2013г., подсъдимият С. М. ***, с което изискал информация за издадени разрешителни за строеж, за поставяне на временни преместваеми обекти в имот с идентификатор 39459.25.40, за основанието за издаването и срока на валидността им.

С писмо от 30.04.2013г., подписано от зам. - кмет на Община Балчик му било отговорено, че в имот с идентификатор 39459.25.40 нямало обекти с действащи строителни книжа.

На 16.05.2013г., подсъдимият М. изпратил писмо-становище до зам.-министър на земеделието и храните Благоева, с което я уведомил за извършената проверка на имот №39459.25.40, за съставения констативен протокол и отговора на Община Балчик. Към писменото становище били приложени и копия на констативния протокол и писмото на Община Балчик.

Почти два месеца след това - на 08.07.2013г., в ОД „3емеделие“ - Добрич постъпило писмо от министъра на земеделието и храните Д.Г., с което се указвало на подсъдимия да сезира компетентните органи по ЗУТ за извършване на проверка и предприемане на необходимите действия спрямо незаконните обекти, намиращи се в държавен земеделски имот №39459.25.40. Указаното в писмото на министъра на земеделието и храните било изпълнено със закъснение повече от месец, т.е. едва на 09.08.2013г., когато М.Н., в качеството й на главен секретар на ОД „3емеделие“ гр.Добрич и на заместник на подсъдимия С.М. сезирала писмено РДНСК - Североизточен район, сектор Добрич и Община Балчик за констатираните нередности /т.2, л.219 - л.223, д.п./.

Освен проверката от дата 09.04.2013г., която била възложена по указание на заместник-министъра на земеделието и храните, на 22.05.2013г., въз основа на заповед - № РД – 07 – 01 - 48 от 07.05.2013г., издадена от подсъдимия С. М., комисия при ОС „3емеделие“ - Балчик, в състав свид.Д. Н. К. - председател и членове – Д. Е. К. и Г. Т. И., извършила първа планова теренна проверка за 2013г. на имот № 39459.25.40. При тази проверка, проверяващите за пореден път нарушили т.1.3 от Методиката за прилагане на чл.47, ал.8 от ППЗСПЗЗ, тъй като в констативния протокол (т.10, л.307 д.п.), одобрен впоследствие от подсъдимия М. посочвали, че земеделския имот бил необработен, с налични в него временни постройки, без да отбележат какви по вид, площ и предназначение били тези постройки, както и кой е техният ползвател.

На 13.06.2013г., П.Ж. и К.М. - служители на РДНСК „Североизточен район“ - гр.Варна, извършили проверка на място в имот с идентификатор 39459.25.40, във връзка с постъпил нов сигнал от лице с неустановена самоличност по делото, представило се като И.Х.И. (т.7, л.12 - л.14). В сигнала отново се изразявало недоволство от противоправното ползване и застрояване на земеделския имот, като се акцентирало и върху бездействието на подсъдимия С.М., в качеството му на директор на ОД „3емеделие“ - Добрич, което бездействие било в разрез със защитата на държавния интерес. В хода на тази проверка било установено, че по продължение на източна и западна граница на имота имало следните незаконни строежи и обекти: десет броя дървени бунгала; четири броя метални фургони; полумасивен строеж, V-та категория - „Медицински пункт“; обект, V-та категория - „Кухненски блок“; павилион с навес, VІ-та категория - за продажба на плажни стоки; два броя алуминиеви павилиона, използвани за склад и санитарен възел; полумасивен строеж, V-та категория - заведение „Винарна“; полумасивен строеж, V-та категория - заведение „Пробитата лодка , неизползваемо; два броя каравани на колела (т.7, л.17, д.п.).

Паралелно с проверката на П.Ж. и К.М., двама служители на регионален отдел „Национален строителен контрол“ – Добрич, В. К. П. и С. Н. Л.. също извършили своя проверка на състоянието на имота, като съставили отделен констативен протокол от 13.06.2013г. (т.7, л.18, д.п.). Въз основа на констатациите на П.Ж. и К.М., с дата 14.06.2013г. началникът на РДНСК - Североизточен район изпратил писмо до кмета на Община Балчик, с което му разпоредил да предприеме, в 3-дневен срок от получаване на писмото, действия по възлагане на служители от Общината на проверка за установяване на законността на строежите от V-та и VІ-та категория и на преместваемите обекти в имот №39459.25.40, като при констатиране на незаконни строежи и преместваеми обекти, да бъдат предприети и съответните действия по забрана на достъпа и ползването им, както и премахването им по реда съответно на чл.225 - чл.225а от ЗУТ и чл.57а от ЗУТ. Даден бил едномесечен срок за уведомяване на РДНСК-Североизточен район за резултата от предприетите действия (т.7, л.19 - л.21, д.п.).

Във връзка с това писмо на началника на РДНСК-Североизточен район от 14.06.2013г., в Община Балчик била образувана преписка, по която на 12.07.2013г. и 16.07.2013г. били извършени проверки на място в имот с идентификатор 39459.25.40. Проверката била извършена от М.Т.Н. и Р. К. Ц. - служители в отдел „Инвестиционна дейност и контрол“ към дирекция „Устройство на територията, строителството и инвестициите“ при Община Балчик. Проверката от 12.07.2013г. обхванала преместваемите обекти в имота - бунгала, фургони, алуминиеви павилиони и каравани ( т.9, л.7 - л.14, д.п.), докато проверката от 16.07.2013г. обхванала строежите от V-та и VІ-та категории - „Кухненски блок“ ( т.9, л.23 - л.24, д.п. ), заведение „Винарна (т.9, л.25 - л.26, д.п.), „Медицински пункт“ ( т.9, л.27 - л.28, д.п.), алуминиев павилион с навес /т.9, л.29 - л.30, д.п./. В хода на проверката от 12.07.2013г. проверяващите установили, че част от бунгалата се ползвали за почивка от персонала, нает от Д.М., но не вписали това обстоятелство в съставените от тях констативни актове. На проверката от 16.07.2013г. присъствали Д.М., който се представил за пълномощник на концесионера и за наемател на плажа, както и Н.Х. и С.Д., първият като наемател на заведение „Винарна“, а вторият като наемател на алуминиевия павилион с навес. Присъствали също и кмета на с.Кранево - свид. Р.Н., както и свид. И.И. - служител в същото кметство. Последните двама подписали констативните протоколи, тъй като Д.М., Н.Х. и С.Д. отказали да ги подпишат. По време на проверката на място дошъл и подсъдимият М., който се опитал да я осуети като отправил заплашителни реплики към проверяващите и кмета на село Кранево. Той посъветвал баща си да не подписва нищо.

На 03.09.2013г., подсъдимият С.М. бил освободен от длъжността „директор на Областта дирекция „Земеделие“ - Добрич“ по взаимно съгласие със заповед № РД - 15 - 813/03.09.2013г. на Министъра на земеделието и храните.

Въз основа на констативните актове от 12.07.2013г., кметът на община Балчик издал заповед № 1206 от 31.10.2013г., с която наредил незаконно поставените преместваеми обекти в имот с идентификатор 39459.25.40 да бъдат премахнати за сметка на собственика на имота, т.е. за сметка на Министерството на земеделието и храните и на Областна дирекция „Земеделие“ – Добрич /т.9, л.15, д.п./. Заповедта била изпълнена принудително на 19.11.2013г., като от държавния имот били премахнати преместваемите обекти, описани в констативните протоколи от 12.07.2013г., изготвени от М.Н.и Р. Ц., в това число: четири броя метални фургона, осем броя дървени бунгала и два броя каравани на колела. Всички тези преместваеми обекти били оставени на съхранение на площадка до кметството на с.Кранево (т.3, л.267, д.п.).

В последствие било образувано настоящото наказателно производство. В хода на разследването по делото на 25.05.2016г. бил извършен оглед на имот № 39459.25.40, с участието на вещите лица по назначената комплексна геодезическа, агротехническа и строително-техническа експертиза /т.4, л.65 - 113, д.п./. При огледа се констатирало, че в недвижимия имот се намирали следните сгради, инфраструктурни строежи, постройки и преместваеми съоръжения:

- преместваем обект - метален фургон, тип бунгало, поставен върху фундамент от каменна зидария, ползва се и представлява преместваем обект. (т.4, л.70, т.1 буква А);

- преместваем обект - метален фургон, тип бунгало, който бил поставен върху терена без подложка, има ел. енергия, в състояние за ползване (т.4, л.71 т.2, буква Б);

-метално хале, тип „холандско“, с площ от 110 кв.м., чиято конструкция била изградена от седем броя сводести тръби, с диаметър около 12 см, прикрепени трайно към земята с бетон и обхванати от профилирана ламарина, електрифицирано и с положена във вътрешността бетонова настилка, в състояние на ползване за склад - строеж V-та категория (т.4, л.71, т.3, № 25);

- преместваем обект - метален фургон на колела, съоръжен с електрическа и „ВиК“ инсталации, в състояние за ползване (т.4, л.71, т.4);

- преместваеми обекти - пет броя дървени бунгала, поставени върху бетонови тухли с бетонова настилка пред входа, електрифицирани, в състояние за ползване (т.4, л.71, т.5, б. В);

- масивна едноетажна постройка, изпълнена от тухлена зидария, измазана с вароциментов разтвор, с боядисани вътрешни стени, с монтирани тоалетна чиния, мивка с батерия, душ-батерия и бойлер, захранена с електрическа и „ВиК“ инсталации, в състояние за ползване като тоалетна и баня – строеж V-та категория (т.4, л.71, т.6, б. Г);

- три броя водомерни шахти, изпълнени от каменна зидария, две от които с действащи водомерни устройства - строежи V-та категория (т.4, л.71, т.7 и т.9 и л.73, т.20, д.п.);

- път с ширина 4-5 метра, по цялата дължина на имота от юг на север и покрай западната граница, частично чакълиран и частично асфалтиран – строеж IV-та категория (т.4, л.71, т.8);

- преместваем обект - метален фургон, тип павилион, разположен в североизточния край на имота, електрифициран с дървена барака към него, в състояние за ползване като складово помещение (т.4, л.71, т.10);

- полумасивна едноетажна постройка от каменна зидария - заведение „Винарна“, с площ от 263 кв. м., с дървена покривна конструкция, покрита с ламарина и битумна материя, необитаема със следи от разрушения – строеж V - та категория (т.4, л.72, т.11, № 07);

- санитарно помещение към заведение „Винарна“, с площ от 11 кв. м., с каменна зидария и покрив от ламарина, полумасивна постройка - строеж V - та категория (т.4, л.72, т.12, № 08);

- полуразрушена постройка с останали от нея метална носеща конструкция, с полуразрушени ограждащи стени, с подова настилка от каменни плочи и с наличие на стена и комин от западната страна - заведение „Пробитата лодка“, строеж V - та категория (т.4, л.72, т.13, № 10);

- полуразрушена сграда, долепена до полуразрушената постройка на заведение „Пробитата лодка“, неизползваема - строеж V - та категория (т.4, л.72, т.14, № 11);

- новоизградена едноетажна постройка с носеща конструкция от дървени колони, ограждащи стени от пресовани дървени плоскости, с две ролетни врати, с покрив от битумни платна и с бетонова настилка на пода, в състояние на ползване за търговия - строеж VI - та категория (т.4, л.72, т.15, б. Д);

- преместваем обект - павилион, изпълнен от алуминиеви остъклени рамки, с една врата, покрит с профилирана ламарина, ползван като складово помещение (т.4, л.72, т.16, б. Е);

- павилион, изпълнен от алуминиеви рамки, една част от които са остъклени с боядисано стъкло, а друга част от ПВЦ, с покрив от профилирана ламарина, целият обект монтиран върху бетонова настилка с налепен теракот по нея, с обособени във вътрешността две тоалетни и една баня (банята оборудвана с душ батерия и мивка с течаща вода), с допълнителна мивка между тоалетните и банята, с електрическа и „ВиК“ инсталации, в състояние за ползване - строеж VI-та категория (т.4, л.72, т.17, б. Ж);

- обект „Кухненски блок“, съставляващ постройка павилионен тип, с алуминиеви рамки и стъкло, монтиран върху бетонова настилка с дебелина около 30 см., с дървена покривна конструкция, обзаведен с кухненско оборудване, захранен с ел. енергия и вода, ползва се за кухня строеж V - та категория (т.4, л.72, т.18, б. 3);

- обект „Медицински пункт“, съставляващ масивна едноетажна постройка, с носеща конструкция от метални и бетонови колони, с масивни стени от тухлена зидария с керамични тухли, покрита с ламарина, изградена върху бетонова настилка, електрифицирана, в състояние за ползване - строеж V - та категория (т.4, л.73, т.19, № 22);

- път с асфалтобетоново покритие, вървящ по цялата източна граница на имота с плажната ивица - строеж IV-та категория (т.4, л.73, т.21)

и

- масивна стена от каменна зидария, с височина около 70 см., вървяща по границата с плажната ивица – строеж VI - та категория (т.4, л.73, т.22).

За нито един от изброените по-горе обекти нямало строителни книжа, които да позволяват и разрешават тяхното съществуване.

Описаните обстоятелства окръжният съд е приел въз основа на събраните в хода досъдебното и проверени на съдебното производство доказателства. Фактическата обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция.

Първоинстанционният съд е направил задълбочен анализ на установените по делото доказателствени факти и източниците за тях. Обсъдил е частичните обяснения на М.. Съдът е изложил съображения върху кратките и лаконични обяснения на подсъдимия. Анализирал ги е и е приел, че те не следва да бъдат кредитирани като достоверно доказателствено средство по делото.

Въз основа на събраните писмени доказателства - договори за концесия, договори за наем, договор № 4/13.01.1994г. и останалите писмени доказателства по делото, протоколи от проверки съдът е приел, че плажната ивица на плаж „Кранево-север" е предоставена за концесионно ползване за срок от 20 години на дружество „Макситур-Бряг на изгрева“. Западната граница на ивицата е била земеделски имот идентификатор №39459.25.40, с площ от 14.993 дка декара. Съобразно приложените решение на поземлената комисия, скици и други документи съдът е установил, че този имот е част от Държавния поземлен фонд, има характера на пасище и е предназначен за такава земеделска дейност. Въз основа също на писмените доказателства протоколи от извършени проверки на служители от Общинска служба „Земеделие“ – Балчик, на РДНСК Североизточен район-гр.Варна и на регионален отдел „Национален строителен контрол“ - Добрич, съдът е установил, че имот с идентификатор №39459.25.40, с площ от 14.993 дка бил застроен със следните постройки :

Постройки с временен статут - „Винарна” и „Медицински пункт”, ползвани през летния туристически сезон, като питейно заведение и пункт за медицинско обслужване. Те били построени от дружеството „Макситур - Бряг на изгрева”, управлявано от концесионера В.А. още в периода 1994 - 1999г. на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ. С отмяната на разпоредбата през 1998г. и влизането в сила на разпоредбата на §17 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, тези сгради подлежали на премахване, включително и принудително по реда на чл.195 - чл.196 от ЗУТ.

Освен тези постройки, в имота имало и множество преместваеми обекти - павилиони, бунгала, каравани, фургони, метални конструкции, ползвани основно от свидетеля Д.М.. За поставянето на преместваемите обекти нямало издадено разрешение по реда на чл.56, ал.2 от ЗУТ и те също подлежали на принудително премахване по реда на чл.57а, ал.1 - ал.7 от ЗУТ.

В имот № 39459.25.40 в периода 2009-2011г., имало и масивна сграда - двуетажен хотел, построен от концесионера „Макситур - Бряг на изгрева” АД. Тази сграда била построена още през 2002г. и за построяването й също нямало издадено разрешение. На 13.07.2004г. за премахването й била издадена заповед от началника на ДНСК, но е изпълнена от концесионера В.А. едва в периода 11.01.2011г. – 10.02.2011г.

Съдът подробно е обсъдил свидетелските показания по делото. Анализирал ги е поотделно и съпоставени помежду си. Проверил ги е чрез фактите, установени чрез останалите доказателствените средства. След внимателен анализ е извел съответните фактически и правни изводи.

От показанията на свидетеля свид.Н. А. Х. – управител на фирма „Нико 67“ ЕООД гр.Балчик и свид.С. Х. Д. - управител на ЕТ „Надежда 83” гр.Варна /т.3, л.361 – л.373 д.п./ е приел, че в имота имало множество постройки, които се използвали от концесионера и от свидетеля Д.М. в тяхната стопанска дейност. Свидетелят Н.Х. стопанисвал ресторант „Винарна“ срещу договорена цена в размер на 8000 лева, годишно. В същата насока са и показанията на свидетеля С.Д., който е работил дълги години за концесионера. Общото в показанията на двамата свидетели е, че чрез тях се установява наличието на постройки, павилиони и временни обекти, разположени върху държавния земеделски имот. Свидетелите също така сочат обстоятелството, че подсъдимият С.М. е посещавал заведението „Бирхаус“. Свидетелят С.Д. твърди, че е виждал С.М. да посещава през съботните и неделните дни заведението на баща си в същия имот.

Следващата група свидетели, чиито показания съдът е анализирал са тези, сочещи наличието на незаконни временни постройки, изграждането на такива обекти и процеса по тяхното констатиране и премахване. Това са показанията на свидетелите свид.М.Т.Н., дадени в хода на досъдебното производство, които в съдебно заседание са прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК /т.3, л.259 д.п., л.230 – 280 н.о.х.д./, свид.С.Н.К. /т.3, л.339 - л.344 д.п./, свид.В. К. П.-С. - служител при регионален отдел на Национален строителен контрол – Добрич към РДНСК-Североизточен район Варна/т.3, л.235 - л.240 д.п./, К.Н. М. - служител на РДНСК Североизточен район /т.3, л.242 – л.245 д.п./, свид.Петя Миланова Ж.-главен инспектор в РДНСК - Североизточен район /т.3, л.246 - л.255 д.п./, Р. К. Ц. - старши специалист в Отдел „Инвестиционна дейност и контрол“ - Балчик /т.3, л.268 - л.270 д.п./, свид.И.Д.И. /служител по поддръжка в кметството на с.Кранево/ и кмета на с.Кранево - Р.Н..

От показанията на тези свидетели се установява, че в процесния имот имало сгради и бунгала. Функционирали са две заведения – „Винарна“ и „Пробитата лодка“. Освен тези заведения имало и голям брой незаконно поставени преместваеми обекти, за които нямало никакви строителни книжа. При извършването на проверките тези свидетели са съставили съответните протоколи и са изготвили фотоснимки. Свидетелите са описали тези обекти - кухненски блок, „Бирхаус“, медицински пункт, павилиони, навеси и бунгала. От показанията на свидетелките М.Н., С. К.а и В.П.-С. се установява, че на границата на имота имало поставена бариера, която възпрепятствала достъпа на гражданите до плажната ивица. Тя била поставена с цел да се ограничава достъпа за автомобили до нея и свид.Д.М. да събира такси за паркирането на автомобилите върху държавния имот.

В подкрепа на тези показания и тяхното допълване са показанията на свидетеля И.Д.И. и кмета на село Кранево - Р.Н.. Свидетелите подкрепят показанията на служителите на РДНСК за изградените в държавния имот постройки. Те са присъствали на проверката на 16 юли 2013 година. Тези двама свидетели споделят, че при извършване на проверката на място е пристигнал подсъдимият М., който се е опитал да я възпрепятства. М. заявил, че е юрист и много добре познава законите и служителите нямат основание да извършват такива проверки. Отправил заплашителни реплики към проверяващите и към кмета на село Кранево.

Съдът внимателно е проучил свидетелски показания, защото е констатирал противоречие в показанията на свидетелката М.Н.и Р.Н., като показанията са прочетени по реда на чл. 281 от НПК. Анализирал е разликата в техните показания и е приел, че това което свидетелите са заявили на досъдебното производство е достоверно, тъй като е било по-близо до събитието и тези показания са житейски издържани, логични и последователни. Изводът на съда се е улеснил и от твърденията на свидетелите, че поддържат изцяло показанията си, дадени в хода на досъдебното производство.

В същата насока са показанията на свидетелката Милена Х.а Дякова-главен юрисконсулт в Дирекция „АПФСДЧР“ при ОД „Земеделие“-гр.Добрич/т.3, л.127 - л.132 д.п./. Работейки, в областната дирекция установила, че имотът, граничещ с плаж „Кранево-север“ се оказал собственост на Държавния поземлен фонд. Посещавайки плажа възприела, че той бил застроен с множество постройки. Не се използвал по предназначение, а за туристическа дейност. Работейки в Областната дирекция „Земеделие“ разбрала, че концесионер на плажа е бащата на С.М..

От съществено значение са показанията на свидетеля свид.Т.Т.Ц. - управител на фирма „Тоталс“ ЕООД гр.Хасково, наемател на централен плаж на с.Кранево от 2011г. /т.3, л.404 – 406 д.п./. Той заявява, че не познавал лично концесионера на северният плаж в с.Кранево, но познавал Д.М., който бил подизпълнител. Зад плажа на М. имало земя, която е държавна, което знаел от него, защото му е казвал, че я е взел под наем. Това бил имотът, където са бунгалата, медицински пункт, кухнята на М., тоалетни, фургони тип „каравани“, заведение „Пробитата лодка“. Свидетелят познавал подсъдимия от 2005 година, когато М. заедно с баща си - Д.М. стопанисвали заведение, намиращо се в зоната за централния плаж на Кранево. Свидетелят е заявил, че е виждал много пъти С.М. да помага на баща си в заведението.

Свидетелят Свид.П.Н. Д., който осъществявал доболничната помощ на плажовете в с.Кранево /т.3 л.377 - 378, д.п./ също е дал показания за разположението на постройките и за извършваната от него дейност, както и от останалите познати на него хора.

Обсъдени са и показанията на Свид.З.П.Г. /т.3 л.335 - л.338 д.п./, свид.Добринка и В. Вълканова /т.3, л.332 - л.334, д.п./, които са сезонни работници към „М.“ ЕООД. Те са работили в заведението „Бирхаус“. Те дават показания за това каква дейност извършва заведението, къде са нощували и за разположените в държавния имот бунгала.

Съдът е отделил достатъчно внимание на показанията на свидетеля свид.В.А. /т.3, л.290 - 294 д.п./, дадени на досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. с ал.1, т.1 от НПК в съдебно заседание, който подробно обяснява извършваната от него стопанската дейност, как са изградени постройките. Обяснява също така и взаимоотношенията си с Д.и С. М.. Свидетелят заявява, че е разговарял със С.М., докато бил директор на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Добрич с предложение да закупи земята на имот № 39459.25.40, но М. му отговорил, че интересите са много големи.

От показанията на свидетелите Д.К., Ж.Б., Т.Т.С., М.Д.Н. и Г. Т. И. служители на Общинска служба „Земеделие“ - Балчик се установява, че теренните проверки от 20.05.2011г., 29.05.2012г., 21.11.2012г., както и всички останали са извършени формално, в повечето случаи от един човек, въпреки, че в изготвените протоколи фигурира комисия. Част от членовете на комисиите са подписвали протоколите формално, без да са участвали в проверката на мястото на имота.

Съдът е обсъдил подробно и заключенията на назначените по делото съдебни експертизи. Заключението на вещите лица по комплексна геодезическа, агротехническа и строително-техническа експертиза /т.4, л.65 - 113, д.п./ е, че всички описани в заключението сгради, постройки и преместваеми съоръжения нямат издадени съответни разрешения и са незаконосъобразни по смисъла на ЗУТ. Осъщественото строителство и поставените преместваеми съоръжения в процесния имот, не са свързани с начина на трайно ползване на имота - „пасище, мера“ като изградените строежи в него, не са съвместими и не са свързани с предназначението на земеделската земя за „пасище, мера“.

Обсъдени са и заключенията на почерковата експертиза/т.4 л.10-12, д.п./ и две съдебно-графически експертизи. /т.4, л.142 – 150, д.п. ; т.4, л.158 – 170/, които съдът счита, че нямат пряко отношение към предмета на доказване в настоящото наказателно производство.

В обобщен вид фактите по делото са следните: Имот с идентификаторен номер 39459.25.40 (стар номер 025040), с площ от 14.993дка бил собственост на община Балчик. През 1994 година кметът на община Балчик сключил договор със събирателно дружество „Макситур“ - гр.София по силата, на който договор СД „Макситур“ се задължавало да изгради постройки в този имот. Постройките били построени и било издадено разрешение за ползване. През 2002 година с решение № 28К02/20.02.2000г. на Общинската поземлена комисия - Балчик имотът преминал в собственост на държавата и станал част от Държавния поземлен фонд. След това решение на общинската поземлена комисия и преминаването на имота в собственост на държавата, СД „Макситур“ продължавало да го ползва заедно с изградените върху него постройки. През 2007 година „Макситур - Бряг на изгрева“ - АД сключило подизпълнителски договор с „М.“ ЕООД. На 13.11.2009 година на длъжност директор на Областна дирекция „Земеделие“ - Добрич бил назначен подсъдимият С.М.. За тази длъжност на подсъдимия се вменявали задължения, описани в Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие“. Съгласно точка 3, т.4 и т.27 от правилника, на подсъдимия в качеството му на директор на Областна дирекция „Земеделие“-Добрич се възлагали ръководството, координацията и контрола на дейността на териториалните звена - общинските служби по земеделие, взаимодействието с органите на местното самоуправление и други държавни органи и изпълняването на други функции, възложени със закон, подзаконови нормативни актове или заповед на министъра на земеделието, храните и горите. В това си длъжностно качество подсъдимият следвало да ръководи общинските земеделски служби. Една от дейностите, които общинските земеделските служби периодично следвало да вършат е да проверяват имотите, собственост на държавния поземлен фонд, като съставят съответните протоколи. Протоколите от проверките се докладвали на областната земеделска служба и се подписвали от директора на Областна дирекция „Земеделие“. Целта на тези проверки била да се следи състоянието на държавните земеделски имоти, да се контролира как се използват, съответно при установяване на неправомерно ползване, да се докладва на директора на областната дирекция и съобразно неговите правомощия да се предприемат действия за изземване на държавните имоти от лицата, които ги ползват неправомерно. За това в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи - член 34, алинея 8 от ЗСПЗЗ, било предвидено съответно правомощие на директора, който имал правото да издаде заповед, с която неправомерно ползваният имот да бъде иззет от съответното физическо или юридическо лице. В изпълнение на своите задължения подсъдимият М. издавал заповеди, с които назначавал комисии, които да извършат проверка на държавните земеделски имоти и съответно да съставят протоколи, в които отразят своите констатации. От 2009 до 2013 година М. издал заповеди, с които назначил 7 такива проверки, касаещи имот №39459.25.40, съответно в резултат на проверките били изготвени протоколи, които подсъдимият одобрил. Извършените проверки през този период и изготвените въз основа на тях протоколи не отговаряли на изискванията на Методиката за извършване на проверки, като в никой от тях не е отразено кой е ползвателя на имота. Подсъдимият, констатирайки тези несъответствие не предприел никакви мерки за да бъдат отстранени тези нередности при извършване на проверките. Стриктното изпълняване на нормите на Устройствения правилник и Методиката за извършване на проверки би довело до това да се установи и посочи изрично кои са физическите или юридически лица, които ползват държавни земеделски имоти без да имат правно основание за това. В резултат на заниженото ръководство и контрол върху общинските земеделски служби, подсъдимият М. допуснал да не се вземат своевременно мерки и земеделският имот да бъде застроен с преместваеми обекти, временни постройки и незаконни строежи. Тези обстоятелства следвало да доведат до съответна негова реакция на взаимодействие със съответните органи, при която да бъдат уведомени кмета на община Балчик, РДНСК и директора на Дирекция за национален строителен контрол, които съобразно правомощията им, предоставени от закона да предприемат действия за премахване на незаконните постройки и незаконните строежи от земеделската земя. В тази връзка в резултат на неизпълнението на задължението да ръководи и контролира дейността на общинските земеделски служби, подсъдимият М. допуснал да бъдат съставени непълни и неточни протоколи, касаещи имот №39459.25.40 относно лицата, които го ползват неправомерно. Това довело до факта, че подсъдимият, който бил задължен да издаде заповед за изземване на имота на основание член 34, алинея 8 от ЗСПЗЗ не издал такава заповед, съответно не изпълнил служебните си задължения по закон.

Според т.27 от Устройствения правилник подсъдимият М. бил длъжен да изпълнява и други функции, възложени със закон, подзаконови нормативни актове или заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Член 3 от ЗОЗЗ и чл.4, ал.1 чл.4, ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ задължават собствениците и ползвателите на земеделски земи да стопанисват земите си с грижата на добър стопанин и да ги опазват от замърсяване и други увреждания. Подсъдимият в качеството си на директор на областна дирекция „Земеделие“ упражнявал правата на държавата върху държавните земеделски земи и бил задължен да се грижи тези земи да се ползват по предназначение и те да бъдат опазвани от застрояване и замърсяване. М. не изпълнил тези си задължение и това неизпълнение довело до неблагоприятни вредни последици – застрояване, замърсяване и безвъзмездно ползване на държавния земеделски имот за други цели, блокиране на държавната администрация и уронване на доверието в нея, видно от двата сигнала и отразяването на случая в медиите.

Същевременно бездействието на подсъдимия директно облагодетелствало дружествата „Макситур - Бряг на изгрева“ - АД и „М.“ ЕООД, които използвали безвъзмездно държавния земеделски имот за туристическа стопанска дейност и от тази дейност получавали имуществени облаги.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е извел съответните правни изводи, които в основната си част се споделят от въззивната инстанция. Споделят се изводите относно обекта на престъплението. Действително това са обществените отношения, свързани с правилното функциониране на държавния апарат.

Правилно е възприето, че субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице, което се намира в структурите на държавните органи. В този смисъл подсъдимият в качеството си на директор на областна дирекция „Земеделие“ е бил длъжностно лице по смисъла на член 93, точка 1, буква „а“ от НК като е изпълнявал служба в държавно учреждение. Подсъдимият М. е лице, заемащо отговорно служебно положение, предвид правомощията, които са му били възложени съгласно член 3, алинея първа от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" - „Областните дирекции "Земеделие" се ръководят и представляват от директор, който е орган на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията“. Според тази разпоредба от правилника и нормата на чл. 19, ал.4, т.4 от Закона за администрацията, подсъдимият М. заема длъжност, която е приравнена на орган на изпълнителната власт, наравно с председателите на държавните агенции, държавните комисии и изпълнителните директори на изпълнителните агенции. От разпоредбата е видно, че службата, която подсъдимият е заемал отговаря на понятието „отговорно служебно положение“. Това е така и защото съгласно устройствения правилник на него са възложени ръководни функции в цяла една област, свързана със стопанисването на Държавния поземлен фонд. Подсъдимият е ръководел няколко общински поземлени служби и други служители в самата дирекция. На неговото ръководство са поверени земеделски земи в най-плодородните части на страната. Поради това безспорно е, че подсъдимият е заемал отговорно служебно положение.

Правилно съдът е посочил, че разпоредбата на член 282 от Наказателния кодекс е бланкетна и препраща към други закони или подзаконови нормативни актове. Според т.1 от Постановление № 2 от 09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., Пленум на ВС правата и задълженията на длъжностните лица следва да бъдат посочени в нормативен акт. В тези нормативни актове следва да се търсят задълженията, които подсъдимият не е изпълнил и поради което е възможно да му се търси наказателна отговорност.

Конкретните правила за поведение се намират в законите, уреждащи собствеността, ползването и опазването на земеделските земи, органите за управление на поземлената собственост, а това са Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, Законът за опазване на земеделските земи и Устройственият правилник на областните дирекции „Земеделие“. Член 2 от ЗСПЗЗ посочва, че земеделски земи по смисъла на закона са тези, които са предназначени за земеделско производство.

Член 24, алинея първа, изречение второ от ЗСПЗЗ определя Министъра на земеделието, храните и горите да упражнява правата на собственост на държавата върху земите от държавния поземлен фонд. Алинея 7 на член 24 от ЗСПЗЗ регламентира, че земите от държавния поземлен фонд не могат да се придобиват по давност. Изземването на земите от държавния поземлен фонд, които се владеят от лица без правно основание или ги ползват не по предназначение се извършва при условията и по реда на член 34 от закона. От систематичното тълкуване на тази разпоредба става ясно, че М. в качеството му на директор на областна дирекция „Земеделие“ е упражнявал правото на собственост на държавата върху земеделските й земи, защото точно на директора е възложено издаването на заповед за изземване на неправомерно ползвани имоти.

Глава Четвърта на закона регламентира кои са органите по поземлената собственост. Това са Министерството на земеделието, храните и горите, областните дирекции „Земеделие“, общинските служби по земеделие. Член 33, алинея първа от Закона определя, че областните дирекции „Земеделие“ са специализирана териториална администрация към Министъра на земеделието. Член 34 от закона урежда правомощията на кмета на общината и директора на областната земеделска служба по изземването на земеделски земи, общински, съответно държавни, които се владеят без основание. От систематичното място на член 34 от ЗСПЗЗ, който се намира в Глава Четвърта на закона „Органи по поземлената собственост“ е видно, че на директора на областната земеделска дирекция са възложени специални правомощия. Първо, на областната земеделска дирекция е даден статут на Специализирана териториална администрация, и второ на областния директор на дирекция „Земеделие“ са предоставени административни правомощия да изземва всеки държавен земеделски имот, който се владее не по предназначение и без основание.

Ползването на земеделските земи е уредено в Глава Пета от закона. Член 37в от ЗСПЗЗ регламентира, че за земи от държавния и общинския поземлен фонд, които се ползват без правно основание се прилага член 24, алинея 7 и чл. 34, алинея 6 от ЗСПЗЗ. За неизпълнението на заповедта по чл. 34 от ЗСПЗЗ, чл. 40, алинея 2 от закона предвижда административно наказание глоба от 500 до 2000 лв. Тази разпоредба е предвидена за да се осигури изпълнението на издадените въз основа на закона административни заповеди.

Законът за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ урежда опазването от увреждане, възстановяването и подобряването на плодородието на земеделските земи. Член 2 определя земеделските земи като основно национално богатство и предназначението им да се използват само за земеделски цели. Алинея втора сочи, че земеделските земи се използват за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето. Промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение и при доказана нужда. Строителство в земеделските земи без промяна на предназначението може да се извърши само за оранжерии и за линейни обекти по чл. 17а, ал.2. Член 3 от ЗОЗЗ задължава собствениците и ползвателите да опазват земеделските земи от ерозиране и замърсяване. Член 41, алинея първа, точка втора от ЗОЗЗ предвижда административно наказание за физически и юридически лица, които използват земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението ѝ като имуществената санкция за юридически лица достига до 20000 лв.

В Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“ са предвидени конкретните правомощия на самия директор. В алинея 4 на член 2 е посочено, че областните дирекции „Земеделие“ подпомагат министъра на земеделието, храните и горите при провеждането на държавната политика в областта на земеделието. Член 3 от Устройствения правилник определя правомощията на областния директор на дирекция „Земеделие“ и в т.2 е предвидено да подпомага провеждането на държавната политика в областта на земеделието. Член 4 от Устройствения правилник оправомощава и задължава директорът на областната дирекция да си взаимодейства с органите на местното самоуправление на територията на областта, с органите на изпълнителната власт и с други органи и организации. Тази разпоредба не е самоцелна. Тя е предвидена за да се даде възможност на областните директори ефективно да изпълняват задълженията си при провеждането на държавната политика в областта на земеделието и да търсят съдействието на компетентните държавни органи с цел стриктното прилагане на закона. Точка 27 от правилника вменява на областният директор да изпълнява и други функции, възложени със закон, подзаконови нормативни актове или заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

Посочените законови разпоредби очертават правната рамка на правата и задълженията на подсъдимия С.М. в качеството му на директор на областна дирекция „Земеделие“, имащи значение в настоящото наказателно производство. Синтезирано това може да се обобщи по следният начин: За земите от държавния поземлен фонд е оправомощен да упражнява правата на собственика министърът на земеделието. Областните земеделски служби са специализирани териториални дирекции, които подпомагат държавната политика в областта на земеделието. Същите задължения има директорът на областната дирекция „Земеделие“. Държавната политика в земеделието и задълженията на субектите относно упражняването правото на собственост, опазване на земеделските земи и тяхното правомерно ползване са регламентирани в разпоредбите на двата основни закона - ЗСПЗЗ и Закона за опазване на земеделските земи. Законодателят е приел конкретни разпоредби, които задължават собствениците да стопанисват земите си с грижата на добър стопанин, да запазват земеделските земи от замърсяване и увреждане и разпоредби, уреждащи изземването на земеделските земи, от лицата, които ги ползват неправомерно и не по предназначение. В качеството си на директор на областна дирекция „Земеделие“ подсъдимият С.М. е бил длъжен да провежда държавната политика в областта на земеделието, да упражнява правата на собственост на държавата върху нейните земеделски земи; да се грижи тези земи да не се увреждат и замърсяват; да не се застрояват незаконно, да не се ползват неправомерно и не по предназначение; да се изземват в случаите на неправомерно ползване от лицата, които ги владеят. В този смисъл това са разпоредбите, които подсъдимият М. е бил длъжен да изпълнява през целия период, през който е заемал длъжността директор на Областна дирекция „Земеделие“ - Добрич.

Правото на собственост се състои от право на владение, право на ползване и право на разпореждане. Правото на собственост на държавата е било нарушено, защото имотът не е владян и ползван от титуляря на това право. Държавният земеделски имот се е намирал във владение на трети лица, които се го владели и ползвали без основание, и не по предназначение почти четири години. Поради горния довод основното неизпълнение на служебните задължения от подсъдимия М. е неиздаването на заповед за изземването на държавния земеделски имот на основание член 34, алинея 8 от ЗСПЗЗ от лицата, които са го ползвали неправомерно и връщането му във владение на държавата. Нормата на закона е императивна, защото създава задължение на директора на областната земеделска дирекция да издаде заповед за изземване на неправомерно владените и ползвани държавни земи. Тази разпоредба не му дава възможност за преценка, а формулира изрично задължение.

Това, че подсъдимият е издавал заповеди за извършване на проверки и одобрил непълни протоколи разбира се, че е нарушение на служебните задължения, но по-скоро представлява дисциплинарно нарушение, отколкото да се търси наказателна отговорност. В крайна сметка това, че е одобрил тези протоколи, чиито проверки не са били извършени и протоколите, попълнени съобразно методиката, не предизвикват никакви немаловажни вредни последици, защото ако се съпоставят в аналогична ситуация, при която протоколите са попълнени, както предписва методиката, но не са предприети никакви действия, тогава се задава въпроса на какво основание ще се търси наказателна отговорност от подсъдимия. От този пример става ясно, че това нарушение не накърнява в значителна степен обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на държавните органи, отколкото неизпълнението на задължението по чл.34, алинея 8 от ЗСПЗЗ. Всъщност дори и в непълните протоколи за извършените проверки, на които основен недостатък е, че не е посочен незаконния ползвател на имота, в тези протоколи се съдържат достатъчно данни за да се предприемат действия за изземването на имота. Във всички протоколи е отбелязано, че в държавния земеделски имот са налични постройки, което е абсолютно недопустимо. Само това би било достатъчно подсъдимият, ако е искал да си изпълни задължението, да предприеме съответните действия като разпореди на подчинената му общинска земеделска служба да извърши стриктна проверка за установяване на всички значими според методиката обстоятелства, включително като използва съдействието на други държавни органи като полиция и местна власт.

Подсъдимият М. като директор на областна дирекция „Земеделие“ е бил длъжен да провежда държавната политика в областта на земеделието и да упражнява правото на собственост от името на държавата е следвало да се грижи за опазване на земеделските земи от замърсяване и увреждане. Негово задължение произтича от член 3 от Закона за опазване на земеделските земи, според който собствениците на земеделски земи са длъжни да ги опазват от замърсяване. Беше посочено по-горе, че областните дирекции по земеделие са специализирана териториална администрация. Тази териториална администрация е длъжна да провежда държавната политика в областта на земеделието и да подпомага Министъра в осъществяването на неговите функции. Министърът на земеделието според закона упражнява правото на собственост върху държавните земеделски земи. Специализираната териториална администрация и в частност директорите на областните дирекции „Земеделие“ са длъжни да упражнява тези права. Абсолютно нелогично е министърът да е длъжен да упражнява правото на собственост върху държавните земеделски земи, а подчинената му администрация да няма такова задължение. От това следва, че като директор на областната дирекция, подсъдимият е бил длъжен да предприеме действия за да запази земеделският имот от застрояване, замърсяване и увреждане. Това негово задължение е следвало да се изпълни като ръководи и контролира общинските земеделски служби и си взаимодейства с останалите държавни органи, както го задължава член 3, точка 3 и член 4 от Устройствения правилник. Необходимо е било подсъдимият да възложи на общинската поземлена служба да извършва пълни и стриктни проверки относно опазването, ползването и владеенето на държавния земеделски имот. Следвало е подсъдимият да взаимодейства с органите на местното самоуправление и други държавни органи за да обезпечи запазването на земеделския имот от замърсяване и застрояване. Подсъдимият в качеството му на директор на областната дирекция е трябвало да уведоми кмета на община Балчик и Регионалната дирекция за национален строителен контрол за наличието в имота на временни постройки и незаконни строежи и да изиска от компетентните органи да изпълнят своите правомощия относно тяхното премахване. Подсъдимият е проявил пасивност, бездействал е и по този начин не изпълнил служебните си задължения.

Първоинстанционният съд е възприел правната квалификация на изпълнителното деяние на подсъдимия, съобразно предложената от прокурора в обвинителния акт - за неизпълнение на задължения, произтичащи от чл.4, ал.1 и ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и т.5.3 от длъжностната характеристика за длъжността „директор на Областна дирекция „Земеделие”. Прието е от прокурора и от първоинстанционния съд, че подсъдимият не изпълнил задълженията си, вменени му от чл.4, ал.1 и ал.2, т.2 от ППЗСПЗЗ да стопанисва земеделските земи с грижата на добър стопанин и да ги опазва от замърсяване и други увреждания. Всъщност тези задължения, произтичат от член 3 на Закона за опазване на земеделските земи, а нормите на чл.4, ал.1 и ал.2, т.2 от ППЗСПЗЗ само възпроизвеждат законовите разпоредби. Следователно трябва да се приеме, че подсъдимият не е изпълнил задължение, което му се вменява основно от член 3 на ЗОЗЗ.

Прието е също, че подсъдимият не е изпълнил задължения, визирани в длъжностната му характеристика. Според т.1 от Постановление № 2 от 09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., Пленум на ВС, правата и задълженията на длъжностните лица следва да бъдат посочени в нормативен акт. Длъжностната характеристика по смисъла на закона няма нормативен характер. Тя представлява вътрешноведомствен акт, който няма задължителна сила за неопределен кръг субекти, а определя длъжностните права и задължения само на едно лице. Задължението по т.5.3 от длъжностната характеристика за длъжността „директор на Областна дирекция „Земеделие” произтича от чл.3, т.3 на Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“. Задължението на подсъдимия се изразява в ръководството, координирането и контрола на общинските служби „Земеделие“. Длъжностната характеристика само преповтаря тези права и задължения, произтичащи от нормативния акт. От сравняването на двата текста - в Устройствения правилник и в длъжностната характеристика е видно, че текстовете са абсолютно идентични. Следователно следва да се има предвид, че задълженията на подсъдимия, произтичат от нормативния акт, а именно от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“.

В обвинителния акт по настоящото наказателно производство прокурорът многократно е посочвал, че подсъдимият не е изпълнил служебните си задължения като е допуснал замърсяването на имота, неговото застрояване с незаконни постройки и строежи, неупражняването на ръководство и контрол върху общинската земеделска служба, поради което се е стигнало до поредното бездействие да не бъде издадена заповед, с която имотът да бъде иззет от лицата, които го ползват неправомерно. Многократно също така е описано, че подсъдимият М. *** и органите на РДНСК-Североизточен район за наличието на незаконни преместваеми обекти, постройки и строежи и да настоява за тяхното премахване. Тези факти водят до правна квалификация на деянието като неизпълнение на служебни задължения, които следват от разпоредбите на от чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ – „В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция "Земеделие", чл.3 от ЗОЗЗ – „ Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества“, и чл.3, т.3 и чл.4 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" – „Директорът на областна дирекция "Земеделие": т.3 ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена - общинските служби по земеделие; чл. 4. Директорът на областната дирекция взаимодейства с органите на местното самоуправление на територията на областта, с органите на изпълнителната власт и с други органи и организации“.

Следователно правната квалификация на извършеното от подсъдимия М. изпълнително деяние следва да бъде изменена. Тази промяна в квалификацията не е свързана с нарушаване на процесуалните правила. В Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСНК, прието във връзка с приложението на чл. 343 от Наказателния кодекс, Върховният касационен съд е приел, че съдът може да посочи кое е нарушеното правило, довело до настъпване на пътнотранспортното произшествие, ако прокурорът в обвинителния акт е описал фактически в какво се изразява нарушението. Тази възможност съществува с изключенията, предвидени в тълкувателното решение, а именно - когато решението на съдебната инстанция не е последно. Това тълкувателно решение се отнася за бланкетната норма на чл.342 от НК и препращатата на чл.343 от НК и би следвало да се прилага по отношение на всички бланкетни състави в Наказателния кодекс. В конкретния случай, разпоредбата на чл.282 от НК също е бланкетна, а решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване. Следователно тълкувателното решение може да намери приложение и към настоящия казус. В обвинителния акт прокурорът е описал обстоятелствата, отнасящи се към неизпълнените задълженията от подсъдимия, от което следва, че съдът може да формулира правната квалификация на изпълнителното деяние на подсъдимия.

В заключение следва да се обобщи, че подсъдимият М. не е изпълнил служебните си задължения, произтичащи от чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ – да издаде заповед за изземването на държавния земеделски имот от лицата, които го владеят неправомерно, чл.3 от ЗОЗЗ – да се грижи за опазване на държавната земеделска земя от замърсяване, респ. чл.4, ал.1 и ал.2, т.2 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и чл.3, т.3 и чл.4 от Устройствения правилник – да ръководи и контролира общинските земеделски служби и си взаимодейства с органите на местното самоуправление и другите държавни органи.

Това налага въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл.337, ал.1, т.2, предл.1 от НПК и да измени атакуваната присъда като приложи закон за същото наказуемо престъпление.

Относно немаловажните вредни последици. Съгласно точка т.2 от Постановление № 2 от 09.06.1980 г. по н. д. № 2/1980 г., Пленум на ВС съставът на престъплението по чл. 282, алинея 1 от НК е осъществен, когато от посоченото поведение на длъжностно лице могат да настъпят немаловажни вредни последици. Вредните последици могат да имат имуществен или неимуществени характер. Те се изразяват не само в посегателство на обществени или лични имуществени права и интереси, но и в създаването на съществени смущения в правилното функциониране на държавните органи, сериозно разколебаване на авторитета и доверието на гражданите в тях. За осъществяването състава на престъплението по чл. 282, ал.1 от НК не е необходимо вредните последици да са настъпили реално. Достатъчно е само да е създадена реална възможност за тяхното настъпване в бъдеще. От събраните по делото доказателства, които задълбочено са анализирани от първоинстанционния съд се установява, че държавния имот е бил използван неправомерно почти 4 години, използван е не по предназначение - за земеделие, а за друга - туристическа дейност. Това е довело до застрояването на имота, затрупването му със строителни отпадъци и замърсяване и увреждане на почвеното плодородие. Заедно с това е установено, че бездействието на държавните органи по отношение на държавния земеделски имот е създало недоверие в обществото към държавната администрация. Това е обективирано с телевизионни предавания, откъдето на гражданите е станала достояние пасивността на държавните органи, задължени да се грижат за държавните имоти. Очевидно е, че тези вредни последици засягат имуществени интереси на държавата, а именно използването на земеделски имот безвъзмездно и заедно с това не по предназначение. Бездействието на държавните органи в продължение на период от почти от четири години е довело до недоверие към работата на съответните органи от държавната администрация, позволили това да се случи в продължителен период от време и заедно с това причинило застрояване и замърсяване на земеделска земя противно на законовите норми. Както беше посочено за състава на престъплението по алинея първа е необходимо да е създадена реална възможност за настъпване на вредни последици. В конкретния случай, обаче тези последици са настъпили. Имотът е ползван неправомерно и безвъзмездно, почти четири години от трети лица, които са го застроили, замърсили със строителни отпадъци и са увредили почвеното плодородие. Налице е уронване престижът на държавните органи – видно е от двата сигнала и телевизионните репортажи. Срещу подсъдимия М. не е повдигнато обвинение по аления втора на член 282 от НК, поради което същият не може да бъде държан наказателноотговорен за този квалифициращ признак на престъплението. Обстоятелството, обаче следва да се преценява като отегчаващо неговата наказателна отговорност. 

Въззивният съд споделя разсъжденията на първата инстанция относно субективната страна на престъплението. Подсъдимият С.М. е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл и преследване на съставомерна специална цел, като неизпълнявайки служебните си задълженията е целял набавяне на облага за търговските дружества „М.“*** и „Макситур - Бряг на изгрева“ АД - гр.Варна. Подсъдимият е съзнавал служебните си задължения, посочени в разпоредбите на чл.34, ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл.3 от Закона за опазване на земеделските земи, чл.4 ал.1, чл.4, ал.2, т.2 от ППЗСПЗЗ и чл.3, т.3 и чл.4 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“. Той не може да се оправдава с незнанието на тези задължения, тъй като това са законови разпоредби и всеки е длъжен да ги знае. На подсъдимия М. е била връчена длъжностна характеристика, в която са възпроизведени съответните разпоредби от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, които му възлагат конкретни правомощия и задължения, тоест той е имал представа и е съзнавал своите задълженията. Знанието на служебните задължения се извежда и от неговото обективно поведение. След първата назначена от него проверка със заповед № РД – 10 – 106 от 03.05.2010г. /т.11 л.22 - л.25 д.п/, той е уведомил органите на РДНСК за наличието на постройки в държавния земеделски имот. Следователно е бил наясно със законовите разпоредби. В последствие след извършената проверка от органите на РДНСК на него му е станало известно, че постройките са незаконни. Назначавайки проверки въз основа на Методиката за прилагане на чл.47 ал.8 от ППЗСПЗЗ, които разпоредба и методика са приети за приложението чл.34, ал.8 от ЗСПЗЗ, М. е знаел за правомощието и задължението си да издаде заповед за изземването на неправомерно владеният държавен земеделски имот. Следователно в съзнанието на подсъдимия са били налице ясни представи за служебните му задължения.

Подсъдимият е съзнавал, че не изпълнява служебните си задължения и е целял неизпълнението на тези задължения със специфична користна цел – да набави облага за дружеството - концесионер на плажна ивица „Кранево - Север“, както и за дружеството - подизпълнител на концесионера, което е собственост на неговия баща. Подсъдимият М. е съзнавал, че с бездействието си и неизпълнението на възложените му служебни задължения създава реална опасност от настъпване на значителни вредни последици - замърсяване и увреждане на имот, съставляващ част от държавния поземлен фонд. Вредата е пряка и непосредствена последица от неизпълнение на служебните задължения, с които се е целяло именно набавяне на облага за посочените дружества. Тя не би настъпила, ако служебните задължения са били изпълнени законосъобразно. В един продължителен период от време, подсъдимият С.М. не е имал никакво активно поведение, за да направи необходимото да опази имота от неправомерно ползване, от продължаващо експлоатиране, продължаващо застрояване, както и продължаващо поставяне на преместваеми обекти.

Подсъдимият е действал със специалната цел, предвидена в закона, а именно да набави облага за търговските дружества „М.”*** и „Макситур - Бряг на изгрева” АД гр.Варна. Държавният земеделски имот се е ползвал в продължение целия период, докато подсъдимият М. е бил директор не по предназначението му - за земеделие, а за туристическа дейност и то безвъзмездно. Този период е продължителен, тъй като срокът, в който държавата не е владяла имота и той не се използвал за селскостопанска дейност е почти четири години. По този начин подсъдимият е дал възможност на други лица да използват държавния земеделски имот неправомерно и напълно безплатно. Това са дружеството концесионер - „Макситур - Бряг на изгрева” АД гр.Варна и това на неговия баща - „М.” ЕООД, както и останалите двама свидетели Н. А. Х. и С. Х. Д.. Те са ползвали държавния имот без да заплащат наемна цена и чрез него са придобили материална облага. Използвайки държавния имот безплатно лицата са реализирали печалби във връзка със стопанската си дейност. Върху терена на държавния имот са били построени питейни заведения, павилиони, хотел и други стопански постройки, които са благоприятствали развитието на туристическата стопанска дейност на концесионера и на бащата на подсъдимия.

Тази специална цел се обективира и доказва от няколко установени по делото обстоятелства. Безспорно е доказано, че след получаването на сигнала от заместник-министъра на земеделието на 03.04.2013 година, подсъдимият е разпоредил проверка, след което е уведомил заместник-министъра на земеделието, но не е предприел никакви действия във връзка с този сигнал. Дори след като е получил разпореждане от министъра на земеделието, подсъдимият също е проявил пасивност. Действия по сезирането на съответните държавни органи е предприела секретарят на областната земеделска дирекция чак през месец юли. Деянието на подсъдимия може да се разглежда само в светлината на обстоятелството, че към този момент е започвала подготовката за летния сезон и това е причината, поради която той се е държал така пасивно.

От обстоятелства, касаещи умисъла се установява, че подсъдимият е знаел кой ползва държавния имот, но въпреки това не е предприел никакви действия. Важното действие, което е следвало да предприеме, и което Законът го задължава да направи, това е да издаде заповед на основание чл.34, алинея 8 от ЗСПЗЗ за изземването на имота. Знанието на подсъдимия, че имотът се ползва от дружествата на неговия баща и концесионера се установява категорично от показанията на кмета на село Кранево Р.Н., който заявява в показанията си, че подсъдимият се интересувал за имот съседен на имот №39459.25.40. Това обстоятелство води до извода, че щом подсъдимият е имал представа за местонахождението на този имот, то логичният извод е, че той е бил наясно, че имот №39459.25.40 се владее от баща му.

В същата насока са показанията на свидетеля Т.Т.Ц. - концесионер на централния плаж, който заявява, че познава подсъдимия от 2005 година, когато заедно с баща си държали заведение в района на централния плаж на Кранево и подсъдимият М. му е помагал при работата в заведението. Това обстоятелство води към извода, че подсъдимият е бил добре запознат с крайбрежната ивица и с имотите около нея, поради което може със сигурност да се каже, че той добре е разбирал и знаел кой използва държавния имот. Пак в тази насока са показанията на свидетеля концесионер В.А., който заявява в хода на досъдебното производство, че е питал М. как може да закупи имот №39459.25.40, а подсъдимият му отговорил, че интересите са големи. Следователно на подсъдимия много добре е било известно за кой имот става дума. В тази плоскост са и показанията на Н.Х. и С.Д., които са ползвали постройки в този имот. Те заявяват, че подсъдимият редовно е посещавал заведението на баща си, което обстоятелство също насочва, че на подсъдимия М. са били известни всички факти, относно това кой ползва държавният имот.

Много правилно в мотивите си първоинстанционният съд е посочил, че знанието на подс.С.М., че имот с идентификатор 39459.25.40 се е ползвал неправомерно от концесионера В.А. и от неговия баща Д.М. в качеството му на подизпълнител, както и от други лица, сключили наемни договори за ползване на отделни обекти, разположени в същия имот, се установява от обстоятелството, че самият подсъдим в качеството си на директор на ОД „Земеделие“ - Добрич е сигнализирал с писмо № РД-05-003467 на 24.08.2010г. директора на РДНСК – Добрич, че имот с идентификатор 39459.25.40, представляващ земеделска земя от ДПФ е бил застроен с временни постройки, за чието премахване е следвало да бъде издадена заповед по реда на чл.225 от ЗУТ. Въпреки получения отговор от РДНСК - Добрич на 21.09.2010г., в периода след тази дата и до 03.04.2013г., когато подс. М. е бил сезиран от зам. министъра на земеделието и храните да извърши проверка по повод постъпилия анонимен сигнал за незаконно строителство в имот 39459.25.40, подс.С.М. не предприел каквито и да било служебни действия срещу продължаващото му неправомерно ползване. Поради това се налага извода, че ако първоначално подсъдимият М. не е знаел, че концесионер на плаж „Кранево-север“ е св.В.А., и че баща му е бил подизпълнител на концесионера, респективно, че върху имот от ДПФ има незаконни постройки, които се ползват и експлоатират от баща му и от концесионера за търговска дейност, то със сигурност след 21.05.2010г. и особено след като е получил нарочно писмо от началника на сектор Добрич при РДНСК – Североизточен район от 21.09.2010г., той вече е знаел, че в земеделски имот от ДПФ с идентификатор 39459.25.40 е имало незаконно изградени строежи с временен статут, респективно и незаконно поставени преместваеми обекти, които са подлежали на премахване със заповеди на кмета на Община Балчик.

Посочените обстоятелства водят до извода, че подсъдимият е имал представа за местонахождението на имот №39459.25.40, кой го ползва неправомерно, че върху имота незаконно са поставени преместваеми обекти и изградени постройки. Изводът е житейски оправдан и обоснован с образователния ценз и заеманата длъжност от подсъдимият М.. Абсолютно неправдоподобно е в продължение на четири години, докато е бил директор на ОДЗ-Добрич М. да не е разбрал кой имот ползват концесионерът и неговият баща.

Окръжният съд подробно е обсъдил и данните, получени при прилагането на специални разузнавателни средства /СРС/ - подслушване на мобилни телефони. Въззивната инстанция намира, че по делото са събрани достатъчно по количество и достоверност доказателства, обсъдени по-горе в настоящото изложение, които по безспорен начин доказват извършването на престъплението от обективна и субективна страна. И без данните от специалните разузнавателни средства извършването на престъплението е доказано категорично. Поради това настоящият съдебен състав счита, че тези данни не е необходимо да бъдат коментирани. Тяхната доказателствена стойност не е решаваща за фактическия и правен извод дали престъплението е извършено от обективна и субективна страна.

Относно възраженията на защитата.

Несъставомерност на деянието от обективна страна, поради това, че разпоредбите на член 4, ал.1 и ал.2, т.2 от ППЗСПЗЗ са общи и не предписват конкретно задължение на подсъдимия. По отношение на тези разпоредби съдът взе отношение по-горе в настоящите мотиви. Следва да се добави и следното: Тези текстове задължават собствениците на земеделски земи да опазват обработваемата земя, да не я замърсяват и да се грижат за нейното плодородие. Прочетен в своята цялост текстът на нормата вменява задължение за собствениците на земеделски земи да се грижат за обработваемата земя като смисълът на разпоредбите е насочен към това земеделската земя да бъде запазена от замърсяване, от използване на вещества, които могат да нарушат нейното плодородие, да доведат до нейното замърсяване, съответно до намаляване на нейното качество. Тези задължения са вменени на подсъдимия от съответните разпоредби на ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ, регламентиращи, че правото на собственост върху държавните земеделски земи се упражнява от министъра на земеделието, а областните дирекции „Земеделие“ и директорът на областна дирекция „Земеделие“, са териториална администрация и подпомагат министъра при провеждането на държавната политика в областта на земеделието. Заемайки висша ръководна служба в специализираната държавна териториална администрация в сферата на земеделието, подсъдимият упражнява правото на собственост на държавата върху държавните земеделски земи, което е очевидно от предоставеното му от закона правомощие - чл.34, алинея 8 от ЗСПЗЗ да издаде заповед за изземване на държавния земеделски имот. Аналогично е правомощието и на кмета на общината – да упражнява правото на собственост върху общински земеделски земи, посочено в същата разпоредба и да издава заповед за изземване на общински имот по чл.65 от Закона за общинската собственост. Подсъдимият е ръководил и контролирал общинските земеделски служби и е бил длъжен да стори необходимото, щото да запази държавните земеделски имоти според тяхното предназначение. Следователно той е бил длъжен да предприеме мерки, с които да не допусне замърсяването, увреждането и незаконно застрояване на земеделски имот, съответно да бъдат премахнати построените върху него временни постройки и сгради.

На второ място, несъставомерност на деянието от субективна страна, а именно, че подсъдимият е уведомил съответните органи за наличието на незаконни постройки в държавния имот като по този начин не е имал умисъл да не изпълнява служебните си задължения. Само че след това сезиране от 2010 година до 2013 той не е предприел никакви действия за връщане на имота във владението на държавата, каквото всъщност е трябвало да се случи. Най-голямото нарушение е, че органът, който следва да се грижи за държавните земеделски земи не е предприел никакви съществени действия за да върне имота обратно във владението на държавата и същият да се използва по предназначение, а именно за селскостопански дейност.

Относно твърдението, че според заключението на комплексната геодезическа, агротехническа и строително-техническа експертиза имотът, който е бил предназначен за пасище, изобщо няма характера на такава земеделска земя. Първо, вещите лица не са оправомощени да определят категориите на земеделските земи. Категоризацията на земеделските земи се извършва от съответните земеделски служби. На второ място, заключението на експертизата се интерпретира по превратен начин, защото експертите са заявили в заключението си, че състоянието в което се намира имотът в момента на техния оглед въобще не отговаря на категорията за пасище. Очевидна е разликата в интерпретациите на защитата и експертите. Едно е, за какво е предназначен, а съвсем друго е в какво състояние се е намирал имотът, когато експертите са го изследвали. За да се намира в такова състояние държавният земеделски имот за него е допринесло и бездействието на подсъдимия, който не е предприел необходимите действия по закон за запазването и връщането във владение на държавата на земеделския имот.

Относно правомощията по чл.34, алинея 8 от ЗСПЗЗ. В защитната позиция се изтъкват доводи, че въпросното лице ползвател на имота чрез заплащане на трикратния размер на средната арендна вноска за подобен тип имоти може да продължи да ползва този имот. Това е с забележката, че имотът неправомерно се ползва за селскостопански нужди, а не както е в случая за туристическа дейност. Но дори и да се съгласим с това твърдение, ако подсъдимият беше започнал процедурата по изземването на имота и ползвателят внесе трикратния размер на арендната вноска, то в крайна сметка държавата би получила все пак някаква сума за това, че имотът се ползва, а не това да става безвъзмездно.

Относно твърдението, че подсъдимият не е знаел, че имот с идентификатор № 39459.25.40 се ползва от дружеството на баща му съдът го е обсъдил по-горе, разглеждайки въпроса за умисъла за извършване на престъпление.

Първоинстанционният съд е обсъдил подробно въпроса за наказанието на подсъдимия. Разсъжденията на окръжения съд изцяло се споделят от въззивната инстанция. При определяне вида и размера на наказанието съдът е изложил съображения, че престъплението е с висока степен на обществена опасност, което обстоятелство изрично е посочено в Постановление №2/80 г. на ППВС. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, които се отнасят към наказателната отговорност на подсъдимия. Разгледал е отегчаващите и смекчаващи отговорността обстоятелства. Взети са предвид и необремененото съдебно минало, образователното ниво на подсъдимия и добрите характеристични данни. Правилно е преценил, че не са налице обстоятелства, които да водят да приложението на чл.55 от НК. Окръжният съд изчерпателно е разгледал всички обстоятелства, отнасящи се към въпроса за наказанието. Единственото, което следва да се добави като отегчаващо отговорността обстоятелство на подсъдимия, това е обстоятелството, че в резултат на неговото деяние са настъпили немаловажни вредни последици, което обстоятелство следва да се третира като отегчаващо наказателната му отговорност.

Първоинстанционният съд е наложил справедливо наказание по вид и размер. Приел е, че спрямо подсъдимият може да се приложи института на условното осъждане. Съобразил е този свой извод със смекчаващите отговорността обстоятелства и най-вече с характеристичните данни. Намерил е, че за постигане целите на наказанието не е необходимо подсъдимият да изтърпява наказанието си ефективно. Преценил е, че тези цели могат да бъдат постигнати с прилагане на максималния изпитателен срок, предвиден в закона от 5 години. Предвид високата обществена опасност на деянието и за постигане на член 36 от Наказателния кодекс съдът е лишил подсъдимия от правото да заема държавна и обществена длъжност в държавната и общинска администрация. За налагането на това наказание съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл.50 от НК и е стигнал до извода, че заемането на държавна и обществена длъжност е несъвместимо с характера на извършеното престъпление. Подсъдимият М. сериозно е нарушил професионални правила при извършване на престъплението, като е демонстрирал упоритост и прикритост, поради което съдът е стигнал до извода че следва да бъде наложено и наказанието лишаване от право да си заема държавна и обществена длъжност за срок от пет години. Съвкупното налагане на тези две наказания първата инстанция е счела за справедливо и съответно на извършеното престъпление на обществената опасност на подсъдимия, както и че ще изпълни целите на специалната и генералната превенция.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на съдебния акт.

Водим от горното и на основание чл. 337, ал.1, т.2, пр. 1 и чл. 338 от НПК, Варненският апелативен съд

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ присъда № 9 от 20.07.2018г. по НОХД №300 по описа за 2017 год. на Добричкият окръжен съд, като прилага закон за същото наказуемо престъпление и приема, че подсъдимият С.Д.М. не изпълнил служебните си задължения по смисъла на:

- в чл.34, ал.8 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ – „В случаите на неправомерно ползване на земи от държавния поземлен фонд заповедта по ал. 1 се издава от директора на областната дирекция "Земеделие";

- чл.3 от Закон за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/ – „Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества“ и в чл.4 ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ - „Собствениците ...на земеделска земя са длъжни да стопанисват земите си с грижата на добър стопанин....”, в чл.4 ал.2 т.2 от ППЗСПЗЗ – „Собствениците ...са длъжни да опазват земеделските земи от ... замърсяване и други увреждания....”;

- в чл.3, т.3 и чл.4 от Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" – „Директорът на областна дирекция "Земеделие":т.3 ръководи, координира и контролира дейността на териториалните звена - общинските служби по земеделие; чл. 4. Директорът на областната дирекция взаимодейства с органите на местното самоуправление на територията на областта, с органите на изпълнителната власт и с други органи и организации“.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението подлежи на жалба и протест в петнадесет дневен срок от уведомяването на страните пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: