Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.05.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение,IV-Г с-в, в публичното
заседание на двадесет и пети януари през 2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.И., като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№
4023 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 292022
от 03.12.2019 г. СРС, 59 с-в, по гр.д.№ 24844/2018 г. е отхвърлил предявения от
„Д.“ ЕООД срещу З. „Л.и.“ АД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.435
КЗ за признаване на дължимостта на сумата от
10 015,02 лв. със законната лихва от датата на подаване на
заявлението-08.12.2017 г. до окончателното плащане на сумата, присъдени със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 27.12.2017 г.,
издадена по ч.гр.д.№ 86142/2017 г. на СРС.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца-„Д.“ ЕООД.Въззивникът
твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните
правила.Излага доводи, че с доклада по делото първоинстанционният съд не му е
указал, че не сочи доказателства относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача“ с ответното дружество
към датата на застрахователното събитие.Твърди също, че нито в отговора на
исковата молба, нито в първото съдебно заседание ответникът е оспорил наличието
на застрахователно правоотношение с ищеца, поради което съдът се е произнесъл
по възражение, което не е направено.Твърди, че от събраните по делото
доказателства е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по сключения
договор за застраховка, както и че не са налице предпоставките на чл.211 КЗ
/отм./.Излага доводи, че по делото не се е доказало наличие на обстоятелства,
изключващи отговорността на превозвача съгласно разпоредбата на чл.17, т.2 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки.Поддържа,
че отговорността за обезвреда на констатираните вреди е на ищеца, който е
единственият превозвач, получил стоката от изпращача и който я е доставил на
получателя, и че е приел товара в състояние, по което не е направил възражение
и неосъществяването на целения от превоза резултат-товарът да се предаде на
получателя в количеството и в състоянието, в което е бил при приемането му,
представлява неизпълнение на договорното му задължение.Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- З. „Л.и.“ АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното
решение е правилно, обосновано и законосъобразно.Излага твърдения, че
първоинстанционният съд е указал с проектодоклада си
по делото, че ищецът носи доказателствената тежест да докаже наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на
превозвача“ и настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора,
които обстоятелства не са доказани от ищеца.Твърди, че първоинстанционният съд
е формирал законосъобразни изводи, въз основа на които е отхвърлил иска.Моли
съда да потвърди обжалваното решение.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл.435 КЗ.Ищецът- „Д.“ ЕООД твърди, че на
29.02.2016 г. „Форд Румъния“ АД му е възложил извършването на международен
превоз на стоки за 8 бр. превозни средства, за което е съставена международна
товарителница CMR с всички реквизити по чл.6 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки.Твърди, че с ответника е сключил
договор за застраховка „Отговорност на превозвача“ по полица №
13081610000011.След натоварване на автомобила в базата на „Форд Румъния“ АД,
Република Румъния, сутринта на 29.02.2016 г. автомобилът е потеглил в посока
Република Полша към посочения в товарителницата пункт за разтоварване на
стоката.На 01.03.2016 г. на магистрала М0, 22 км в Република Унгария е
възникнал пожар в задната ос на ремаректо.Ищецът
твърди, че са предприети незабавни действия по потушаване на пожара, като във
връзка с подадения сигнал е пристигнал екип на служба „Пожарна и аварийна
безопасност“, но въпреки това товарът е изгорял напълно.Вследствие настъпилото
застрахователно събитие е увреден превозвания товар-един брой превозно средство
„Форд“ ERJKGR28042, като стойността на щетите възлиза на
11 646,08 PLN с левова равностойност от 5 125,43 лв., извършен е разход за хонорар за авариен
комисар в размер на 500 евро с левова равностойност 977,92 лв., пътна помощ в
размер на 1 500 евро с левова равностойност-2 933,75 лв. и 500 евро с
левова равностойност 977,92 лв. или общо 10 015,02 лв.За настъпилото
застрахователно събитие ищецът е подал уведомление и при ответника е образувана
щета № 0000-1308-16-7181/2016 г., по която застрахователят е отказал плащане с
мотиви, че причината за настъпилото събитие попада в изключените рискове
съгласно Общите условия /ОУ/ на застрахователя.Съгласно разпоредбата на чл.435
КЗ застрахованият има право да получи застрахователно обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице.Ищецът твърди, че отказът е немотивиран и
неоснователен.Позовава се на разпоредбата на 368 ТЗ, съгласно която превозвачът
носи отговорност спрямо възложителя на превоза във връзка с неизпълнение на
основното задължение по договора за превоз-пазенето на товара и неговото
предаване на получателя, както и на ОУ към застрахователния договор, в които
изрично е посочено, че се покрива отговорността на превозвача съобразно
Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки и отказът на ответника
противоречи на императивните разпоредби на Конвенцията, която има
приоритет.Изразява становище, че отказът е незаконосъобразен и поради
обстоятелството, че е изпълнил всички задължения по застрахователния договор,
както и че не са налице кумулативните предпоставки, визирани в чл.211 КЗ /отм./.Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът-З. „Л.и.“
АД му дължи сумата от 10 015,02 лв.-обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди-изплатена стойност за увреден товар, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 86142/2017 г. на СРС, 59 с-в
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
плащане.
Ответникът е
оспорил иска с доводи, че застрахованият не е изпълнил задълженията си по
чл.395, ал.1 КЗ и т.1.5 и т.1.6 от р-л IX от ОУ по
застраховка „Отговорност на превозвача“.Направил е и възражение за погасителна
давност по чл.32, т.1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на
стоки.
Със заявление вх.№
3093933/08.12.2017 г. „Д.“ ЕООД е поискал издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу З. „Л.и.“ АД за процесната
сума.Срещу издадената заповед по чл.410 ГПК на СРС, 59 с-в, ч.гр.д.№ 86142/2017
г. от 27.12.2017 г. длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на
19.03.2018 г.Исковата молба е подадена на 18.04.2018 г. /в срока по чл.415
ГПК/.
Видно от представената
заявка „Форд Румъния“ АД е възложил на ищеца извършване на международен
транспорт с товарен автомобил с рег.№ СА ****КВ и ремарке с рег. № С ****ЕР с
дата на товарене и разтоварване-29.02.2016 г., място на товарене-Румъния,
гр.Крайова, получател-„Ауто терминал сиаск лоджистик“ ЕООД, гр.Даброва
Горница, Полша, товар-8 броя превозни средства.
Видно от
представения доклад за оглед на щета от 12.04.2016 г. на транспортираните
автомобили от Крайова, Румъния до Даброва Горнича, Полша с камион с
рег.№ СА ****КВ и ремарке с рег. № С ****ЕР с международна товарителница CMR № 11046 от
29.02.2016 г., на 01.03.2016 г., на 22-я км от автомагистрала М0 в Унгария,
задната част на ремаркето се е запалила и една от транспортираните коли е била
повредена.Възникналият пожар е бил
потушен от местните пожарникари.Камионът, ремаркето и превозваните автомобили
са били преместени до площадка на фирмата за пътна помощ.Най-вероятната причина
за пожара на задната ос на ремаркето е свързана с неизправност на лагера или на
спирачките, или спукване на гума.
Въз основа на
уведомление за настъпило застрахователно събитие при З. „Л.и.“ АД е образувана щета
№ 0000-1308-00-16-7181/2016 г., по която застрахователят е отказал плащане,
като се е позовал на т.2.10 от р-л V от ОУ по застраховка „Отговорност на
превозвача“.
От заключението на
пожаротехническата експертиза на в.л. Боню Петков е
установено, че предвид невъзможността за оглед на процесния автомобил с ремарке
и при събраните по делото доказателства най-вероятната причина за възникване на
пожара е спукана гума на ремаркето.Вещото лице е посочило, че при блокирана
джанта и триене около нея се повишава температурата и гумата се самозапалва,
което е довело до възникване на пожара.По време на движение на автомобила при неизправност
на лагера се създава повишено триене в оста и барабана, блокира цялото колело,
влачи се и се загрява гумата, занася се автомобила и водачът забелязва и спира,
но това не може да доведе до създаване на висока температура и възникване на
пожар.При неизправност на спирачната система се явява механично триене на
спирачките в барабана, блокиране на колелото и триене на гумите в настилката,
което води до спиране движението на автомобила, което не може да доведе до
създаване на висока температура и възникване на пожар.В съдебно заседание
вещото лице е пояснило, че спукването на гумата не е техническа причина, а
непредвидено обстоятелство и може да се случи независимо от техническата
изправност на автомобила.
От заключението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Г.А. е установено, че
общият размер на разходите, направени от „Д.“ ЕООД по представените разходооправдателни документи, възлиза на 10 015,02 лв.
От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице З.И., прието пред въззивната
инстанция е установено, че в застрахователната полица по застраховка
„Отговорност на превозвача“ № 0008-8-072/13081610000011 са включени специалния
автомобил „Мерцедес“ и ремаркето, подробно описани с регистрационни номера, №
на рама, уточнен е застрахователният интерес-отговорността на застрахования
като превозвач на товари по шосе, превозвани с МПС. Със застрахователно
удостоверение към застрахователната полица, застрахователят е удостоверил, че
застраховката на автомобила отговаря на чл.23 от Конвенцията за международен
превоз CMR.Застрахователната премия е 265,20 евро плюс данък
2%-5,30 евро или общо 270,50 евро.Рискът „Кражба“ не е покрит.Лимитът на
отговорност за щети на товара е съгласно чл.23, ал.3 от Конвенция CMR.Периодът на
застраховката е от 09.01.2016 г. до 09.01.2017 г.Полицата е издадена на
04.01.2016 г.Плащането на застрахователната премия е разсрочено на 4 вноски. Всички
застрахователни премии са платени съгласно договорените срокове в
застрахователната полица.
Съгласно т.1.5. от
р-л IX на представените от ответника Общи
условия за застраховка „Отговорност на превозвача“ застрахованият е длъжен да
предприеме всички разумни и целесъобразни мерки за предотвратяване,
ограничаване и/или намаляване на загубата и/или щетата и да уведоми незабавно
застрахователя, а съгласно т.1.6. от същия раздел той е длъжен да не признава,
да не удовлетворява и да не отхвърля каквито и да са претенции, без съгласието
на застрахователя.В р-л XII, т.1 от ОУ е предвидено, че правата по тази застраховка
се погасяват с изтичането на 5 години от датата на настъпване на събитието.
Съгласно р-л V, т.2.10 от ОУ не се покрива отговорността на превозвача за загуба или
щета при неизправност и/или неподходящо
натоварване и подготовка на транспортното средство за превоз на товара.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел, че
ищецът не е доказал, че между страните е бил налице застрахователен договор
„Отговорност на превозвача при международен автомобилен превоз на стоки“,
обективиран в застрахователна полица № 13081610000011.
Съгласно чл.405, ал.1, изр.1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
а съгласно чл.435 КЗ ако е
удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от
застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната
сума /лимита на отговорност/ и на покритието по застрахователния договор и при
спазване изискванията на чл. 434.
За да е налице
фактическия състав на чл.435 КЗ, е необходимо да са налице следните кумулативни
предпоставки: наличие на застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност
на превозвача“; настъпване на застрахователното събитие при превоза на стоките,
от което е последвала отговорността на превозвача за вреди; удовлетворяване на
увреденото лице от страна на превозвача.
Между страните не
се спори, а и от приетото пред въззивната инстанция и неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза е установено, че към момента на настъпване на
застрахователното събитие те са били обвързани от валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Отговорност на превозвача“, по силата
на която ответникът е застраховал отговорността на „Д.“ ЕООД като превозвач на стоки съгласно
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/.
Установи се също,
че въз основа на сключен договор за международен автомобилен превоз ищецът е
превозвал товар, част от който е бил повреден в резултат
на възникнал пожар в задната ос на ремаркето, че е заплатил стойността на
увредения товар и е направил разходи във връзка с настъпилото застрахователно
събитие- в общ размер на 10 015,02 лв.
В отношенията между
застрахователя и застрахования разпоредбите на Конвенция CMR намират приложение доколкото размерът на дължимото
застрахователно обезщетение е обусловен от дължимото от превозвача на
правоимащия обезщетение, а то се определя по реда на чл. 25 вр. чл. 23 § 1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки / решение № 127/2020 г., т.д.№ 2957/2018 г., I ТО/.Т.е. при повреда
на товара дължимото обезщетение обхваща стойността на товара по
пазарни цени по времето и в мястото на натоварване,
както и разходите по превоза.
С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че ищецът не е изпълнил задълженията си по т.1.5. и т.1.6. от р-л IX от ОУ по застраховка „Отговорност на превозвача“.Съгласно разпоредбата на чл.408, ал.1 т.3 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.По въпроса за предпоставките, обуславящи правото на застрахователя по чл.408, ал.1, т.2 КЗ /чл.211, т.2 КЗ /отм./ да откаже плащане на застрахователно обезщетение, е формирана тграйна практика на ВКС /решение № 105/11.07.2017 г. по т.д. № 1325/16 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 32/11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 124/04.08.2015 г. по т.д. № 440/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО; решение № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, която се споделя от настоящия въззивен състав и съгласно която приложението на цитираната норма е обусловено от установяването на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото". Според решение № 32/11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013 г.
на ВКС, ІІ ТО понятието „значително" включва такова по вид и характер задължение, което въздейства пряко върху размера на риска, върху обхвата и размера на вредите или възпрепятства доказването им, т.е. без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за застрахователя да осъществява дейността си.Ако конкретното неизпълнено договорно задължение на застрахования, дори и укоримо, не се е отразило неблагоприятно върху проявлението на риска или върху възможността за ограничаване и предотвратяване на вредите, респ. на техния обем, до степен, която не позволява застрахователят да го носи, то липсва основание да се приеме, че за последния е възникнало правото на отказ да плати застрахователната сума или обезщетение. Съдът счита, че в конкретния случай липсва неизпълнение на установени в застрахователния договор задължения, което да е в причинна връзка с настъпването на вредите, поради което възраженията на ответника са неоснователни.Въззивникът е подал сигнал към компетентните служби, които са предприели са мерки за потушаване на пожара, а неизпълнението задължението по т.1.6 от р-л IX на ОУ не е относимо към настъпването на вредите.Поради изложените съображения съдът намира, че са налице предпоставките
за уважаване на иска.