Р Е Ш Е Н И Е№143

05.04.2021г. гр.Хасково

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд Хасково в публичното заседание

на пети март две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:

СЪДИЯ : ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

Секретар Светла Иванова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

адм.д.№1086 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

Образувано е по жалба от В.В.С. – чрез упълномощен адвокат, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1253-000106/11.02.2020г., издадена от Началник група към ОД МВР Хасково, с-р Пътна полиция Хасково. В жалбата се сочи, че заповедта била нищожна, неправилна и незаконосъобразна. това било така защото се счита, че били допуснати нарушения на административнопроизводствените правила на ЗДвП и АПК, както и нарушения на материалноправните норми на ЗДвП. Жалбоподателят не бил уведомен за започналото административно производство, както и не му била дадена възможност да даде пояснения, което било в нарушение на правилата на чл.26, чл.34-36 и чл.45 от АПК. От описанието в оспорената заповед не ставало ясно описаните НП кога били издадени и връчени, кога били влезли в сила. Не бил и уведомен, че са му иззети точки, като в случая така липсвал субективният момент относно извършване на вмененото му неправомерно поведение. Жалбоподателят сочи, че не знаел, че са му иззети всички точки и така за него не било възникнало задължение да върне СУ МПС. В самата заповед липсвало излагане на конкретни фактически обстоятелства, въз основа на които административният орган да е достигнал до извод за прилагане на ПАМ. Заповедта не съдържала и мотиви във връзка с приложената ПАМ, което било нарушение на чл.172 от ЗДвП. Не било посочено и кой способ, предвиден в чл.172, ал.2 от ЗДвП, бил избрал административният орган, за да приложи мярката. Разпореждало се да бъде иззето СУ МПС №263579200, което било невалидно и унищожено, като така заповедта била безпредметна. Това обосновавало и нищожност на оспорената заповед, тъй като нямала надлежен предмет. Напълно безсмислено било да се издаде акт, чието изпълнение било фактически и правно невъзможно. В самата заповед било посочено, че се налага санкция по чл.171, т.4 – временно отнемане на СУ МПС, без да било посочен конкретен срок. Веднага след това било посочено чл.171, т.4 – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки, и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Това били два различни състава на една и съща правна норма, като разминаването обърквало жалбоподателя и осуетявало възможността да разбере каква санкция бил избрал органът – дали временно отнемане и за какъв срок или изземване или по кой начин, предвиден в чл.172, ал.2 от ЗДвП. Освен това за да изпълни своето предназначение мярката, то същата следвало да бъде своевременна, а последното НП било от 19.10.2011г. Иска се отмяна на заповедта, както и да бъдат заплатени направените по делото разноски.

Ответникът – Началник група към ОД на МВР Хасково, с-р Пътна полиция, взема становище в придружителното писмо от 01.12.2020г., като счита, че жалбата не следва да бъде уважена.

Като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1253-000106/11.02.2020г., издадена от Началник група Сектор Пътна полиция Хасково, със същата е наложена ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС №263579200 от водач, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е връчена на оспорващия на 18.11.2020г., а жалбата срещу нея е постъпила в съда на 23.11.2020г. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че са отнети всички контролни точки с влезли в сила наказателни постановления – НП №5003/13.11.2009г. – 6 к.т.; НП №22550/15.04.2010г. – 8 к.т.; НП №83540/11.08.2011г. – 6 к.т.; НП №99457/14.10.2011г. – 6 к.т.; НП №100530/19.10.2011г. – 6 к.т.; НП №125128/04.11.2009г. – 6 к.т.; НП №113275/11.01.2011г. – 6 к.т.; НП №2010/05.10.2010г. – 6 к.т.

Видно от представената справка – л.16-31 от делото, посочените в заповедта наказателни постановления са описани в справката под №№28, 32, 49, 53, 26, 54, 40, 38 /съответно/ като за тях е отбелязано, че са влезли в сила. От същата справка се установява и че СУМПС №263579200 е било валидно до 30.10.2018г. Същият документ е бил получен и иззет на 11.02.2021г. от жалбоподателя, тъй като се установило, че са му отнети всички контролни точки, за което и била издадена оспорената заповед – писмо от Началник СПП Хасково, л.61 от делото.

Представеното в препис Наказателно постановление №5003/13.11.2009г., с което са отнети 6 контролни точки, няма отбелязване за влязло в сила, както и няма разписка за връчването му на нарушителя. Представените наказателни постановления с №№22550/15.04.2010г., 83540/11.08.2011г., 99457/14.10.2011г. и 100530/19.10.2011г. са с отбелязване за връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и влизане в законна сила на 06.01.2012г. В преписката е приложена Докладна записка рег.№ХЯ-78/03.01.2012г. относно връчване на наказателни постановления без конкретното посочване на тези НП. Представените наказателни постановления №№125128/04.11.2009г. и 113275/11.01.2011г. са с отбелязване за връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и влизане в законна сила на 11.01.2012г.

Съгласно писмо рег.№1275р-1668/13.03.2020г. във връзка със запитване от Началник С ПП Хасково, то Началник Сектор ПП В.Търново отговаря, че НП №2010/05.10.2010г. не е открито в архива.

Със Заповед №272з-906/20.03.2019г. Директорът на ОД на МВР Хасково на основание чл.43, ал.4 във вр. с ал.3, т.1 от ЗМВР е оправомощил длъжностните лица, които да издават принудителни административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, т.6 , т.7 и т.8 от ЗДвП, между които по т.5 от заповедта – началниците на групи в сектор ПП.

При така установеното по фактите и в рамките на съдебната проверка съгласно чл.168 от АПК във вр. с чл.146 от АПК и чл.169 от АПК, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на оспорения акт, съответна е на изискванията за форма и реквизити и е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Оспореният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като засяга пряко правната сфера на своя адресат и подлежи на съдебен контрол. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП /в приложимата към датата на издаване на акта редакция/, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. ЗДвП регламентира правата и задълженията на определени от Министъра на вътрешните работи служби за контрол, като според чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП същите имат правомощия да изземват и задържат документи, включително свидетелството за управление на водача. Към административната преписка е приложена и Заповед №272з-90/20.03.2019г. на Директора на ОДМВР Хасково, с която последният, в изпълнение на Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и на основание чл.43, ал.4 във вр. с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, между които и - т.5, началниците на групи ОПТПАНДИАД, ОДПКПД, КПДГПАМ и РОППССВ в сектор ПП при отдел ОП в ОД МВР Хасково, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки, включително по чл.171, т.4 от ЗДвП. Служебно известно е на съда, че  Отдел Охранителна полиция, ОД МВР Хасково, включва два сектора - Сектор Охрана на обществения ред и териториална полиция и Сектор Пътна полиция, който от своя страна включва Група Регистрация и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи, Група Отчет на пътно-транспортни произшествия, административно-наказателна дейност и информационно-аналитична дейност, Група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност и Група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали. Доколкото в оспорената заповед е посочена длъжността и името на издателя, то при липса на изричното посочване на съответната групата и като се има предвид, че в Заповед №272з-90/20.03.2019г. на Директора на ОДМВР Хасково са оправомощени началниците и на четирите групи, то следва да се приеме, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, както и че заповедта е издадена съобразно предоставените му правомощия. Поради това неоснователно е възражението за нищожност, касаещо компетентостта на административния орган.

При издаване на заповедта е спазена формата по чл.59, ал.1 от АПК. Заповедта съдържа и задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 от АПК, посочени са релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването ѝ. Оспорената заповед е мотивирана, доколкото в същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. За да приложи процесната принудителна мярка, административният орган е приел от фактическа страна, че са отнети всички контролни точки на жалбоподателя, посочил е наказателните постановления, въз основа на които те са отнети, както и че водачът не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

При преценка законосъобразността на обжалвания акт съдът намира, че в случая е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби.

Приложимата хипотеза, посочена в административния акт, е нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага като принудителна административна мярка изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Последната разпоредба предвижда задължение за водач, на когото са отнети всички контролни точки, да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР, тъй като губи придобитата правоспособност. Така изземването на свидетелството за управление на МПС на основание чл.171, т.4 във вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП може да се приложи при установяване, че за допуснати нарушения на правилата за движение на водача са отнети всички контролни точки и свидетелството за правоуправление не е върнато в съответната служба на МВР.

По делото е установено и не е спорно, че последното СУМПС на жалбоподателя е издадено на 30.10.2008г. и е било валидно до 30.10.2018г.

Според приложимата към 30.10.2008г. редакция на чл.157, ал.1 от ЗДвП – ДВ бр.20/1999г., изм. и доп. ДВ бр.43/2002г., при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения. В ал.3 на същата разпоредба е предвидено, че Министърът на вътрешните работи определя първоначалния максимален размер на контролните точки и списък на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение. Съгласно последователно издаваните на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП наредби на министъра на вътрешните работи, а именно: отменените Наредба №I-167/26.06.2001г., Наредба №I-139/16.09.2002г. и Наредба №Iз-1959/27.12.2007г., както и сега действащата Наредба №Iз-2539/17.12.2012г., първоначалният максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство е 39. При издаването на обжалваната заповед административният орган се е обосновал от фактическа страна с отнемането на всички контролни точки на водача - по изброени 8 броя наказателни постановления, от които са представени в заверен вид по административната преписка 7 броя – без НП №2010/05.10.2010г. Не следва да се обсъжда като влязло в сила представеното НП№5003/13.11.2009г., тъй като не се установи същото да е било връчено на нарушителя – липсва подпис. Последното по време на издаване наказателно постановление, на което административният орган се позовава, и с което се счита, че е достигнат общия брой 39 или преминат, е НП №100530/19.10.2011г. /макар да не е следван при посочването хронологичен ред/ Съгласно разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП (включително и в редакцията на нормата преди изм. и доп. ДВ бр.51/26.06.2007г.) броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановя чрез частично увеличаване след преминато допълнително обучение – т.1, както и служебно – т.2, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. Разпоредбата на чл.158, ал.2 от ЗДвП предвижда възстановяването да е до максималния размер, като изключението от това правило понастоящем е предвидено само за новите водачи. В представената справка за нарушител, касаеща жалбоподателя, не само липсва отбелязване за възстановяване, но и съществуват още 6 броя наказателни постановления с отбелязване за отнети точки, последното от 22.06.2018г., които не са били обсъдени от административния орган и при обсъждането им фактическата страна, която би се установила, е различна от установената от органа. Като краен се налага извода, че задължението за водене на отчет и изчисляване на отнетите контролни точки е на административния орган и законосъобразното развитие на производството е изисквало същият да извърши проверка и да удостовери колко са били наличните контролни точки на водача към момента на издаване на заповедта, като постанови ЗППАМ само в случай, че към този момент същите са отнети до пълния им размер. Като не обсъдил всички наказателни постановления и не е отчел коректно възстановяване на контролни точки по силата на чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което може да се определи като съществено, тъй като недопускането му води до различен от постановения правен резултат.

По изложените съображения съдът приема, че издадената на посоченото правно основание – чл.171, т.4 от ЗДвП, заповед не съответства на действащите законови разпоредби, а подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Жалбоподателят претендира разноски, поради което и претенцията следва да бъде уважена съобразно представения списък за разноски.

Поради изложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1253-000106/11.02.2020г., издадена от Началник група към ОД МВР Хасково, с-р Пътна полиция Хасково.

ОСЪЖДА ОД МВР Хасково да заплати на В.В.С., ЕГН **********, направените по делото разноски 510 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Съдия: