Производство по чл.145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.

Оспорва се Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0281-000079/09.0.2024 г., по реда на ЗДвП, издадена от старши полицай в РУ към ОД на МВР – Карлово, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от шест месеца и са отнети СРМПС № 011842773 и 2 броя рег.табели с № [рег. номер].

Жалбоподателката А. А. В., [ЕГН], с адрес: с. Розино, [улица], чрез адв. М. Р., гр. Карлово, [улица], ет. 2, твърди, че не е извършила вмененото й нарушение по чл.171, т.2а, б.“А“ от ЗДвП. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът – старши полицай към ОД на МВР, РУ Карлово, оспорва жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява, че на 08.02.2024 г. около 20:20 часа в гр. Сопот, [улица]до централен портал на „ВИЗ“ – ЕАД гр. Сопот, жалбоподателката е управлявала лек автомобил „Хонда“ с peг. номер [рег. номер], лична собственост, като при проверка е представила СУМПС VATRA957070АА9ТY издадено от Великобритания, при условие на повече от 3 месеца след последната дата на влизане в страната 05.04.2023 г., през ГКПП Капитан Андреево, установено след извършена справка граничен контрол.

Като нарушена разпоредба е посочен чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.

Съставен е Актът за установяване на административно нарушение (АУАН) № 666818 от 08.02.2024 г.

Въз основа на така съставения АУАН и констатираното с него нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 171, т. 2А, б. "а" от ЗДвП е постановено прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца за извършено нарушение на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, отнето е СРМПС № 011842773 и два броя регистрационни табели с рег. № [рег. номер].

В издадената заповед изрично е посочено, че А. В. се води на отчет в ОДМВР Пловдив, като е записан и номерът на притежаваното от нея СУМПС [номер], издадено в Република България.

Видно от представената справка за нарушител/водач, посоченото СУМПС с № 284597940 е издадено на 03.09.2020г. и е с валидност 03.09.2030г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна.

Регламентираната в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и относима към казуса ПАМ е за непритежаването на валидно СУМПС, а не за непредставянето му при проверката от контролните органи.

След като, видно от доказателствата, към момента на проверката водачът е притежавал издадено в РБългария валидно СУМПС, то следвало е това надлежно да се установи служебно, както е установена датата на влизане в страната. Така, като не е отчетено наличието на валидно СУМПС, при издаване на заповедта е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, довело до неправилно приложение на материалния закон – основание по чл. 146, т. 4 от АПК за нейната отмяна. В нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, а именно пропуснал е да установи факта, че към момента на проверката водачката притежава валидно СУМПС, издадено му от Република България. Този факт е релевантен с оглед фактическия състав на вмененото нарушение, който не касае непредставянето на валиден документ за правоуправление, а притежанието на такъв.

Насрещни и опровергаващи този извод доказателства не са представени от ответника комуто принадлежи указаната от съда доказателствена тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК. Напротив, именно от преписката се установява, че водачът не попада в нито една от хипотезите на чл.171, т.2а, б.“А“, а именно не е нито неправоспособен, нито е без свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, нито е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Нарушение на чл.162,ал.1 от ЗДвП е налице, но едновременно с това е налице и нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП по отношение на другото притежавано от водача свидетелство, което изключва възможността за прилагане на оспорваната мярка, а единствено е предпоставка за прилагане на санкцията по чл.183 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за основателна, а оспорената заповед съответно за незаконосъобразна и като такава, същата следва да бъде отменена.

При този изход на спора, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 10лв. държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, според представените за това доказателства.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0281-000079/09.02.2024 г., по чл.171,т.2А, б.А от ЗДвП, издадена от старши полицай към ОД на МВР, РУ Карлово, с която по отношение на А. А. В. е приложена принудителна административна мярка- прекратена регистрацията на ППС лек автомобил Хонда ЦР В с рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, отнети са СРМПС № 011842773 и 2 броя рег.табели с № [рег. номер].

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на А. А. В., [ЕГН], с адрес: с. Розино, [улица], сумата 510/ петстотин и десет/ лева разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.