Р Е Ш Е Н И Е

№ 98 / 14.05.2021г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ангелина Латунова

Прокурор: Невена Владимирова

като разгледа докладваното от съдия П.Господинова к.а.н.дело №33 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от Г.Д.Д. *** – чрез адв.М., против Решение №260053/10.12.2020г. по нахд №312/2020г. на РС Димитровград, с което е потвърдено Наказателно постановление №254р-111/22.06.2020г. на Директор ОД МВР Хасково. Твърди се, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно. Районният съд установил нарушения при съставянето на АУАН, като описанието в него било твърде кратко и ограничено, а и неправилно била посочена санкционната норма, но не ги възприел като съществени. Между посочените разпоредби в АУАН и НП нямало съвпадение, доколкото в АУАН било посочено, че виновно е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, а в НП е посочен чл.63, ал.1, като чл.209а от ЗЗ също е цитиран, но като санкционна норма. Разпоредбата на чл.209а от ЗЗ била бланкетна и следвало да бъде направена привръзка с друга разпоредба, която съдържа описание на мерките. В случая това било чл.63, ал.4 от ЗЗ във вр. с т.9 от Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. Между текстовото описание на нарушението и неговата цифрова квалификация нямало съответствие, а също и между квалификацията в АУАН и НП, а това било нарушение на процесуалните правила. Посочената разпоредба на чл.63, ал.1 от ЗЗ била неправилно определена и в съдържанието ѝ липсвал състав на административното нарушение, а това нарушавало правата на жалбоподателя. Районният съд не констатирал друго допуснато съществено нарушение – Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. била в сила от 12.04.2020г. до 26.04.2020г., а нарушението било извършено на 28.04.2020г., когато вече била в сила Заповед №РД-01-236/24.04.2020г. Освен това се счита, че били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН и настоящият случай бил маловажен. Жалбоподателката била в близост до дома си, занимавала се е с обичайната дейност /поливане на цветя/ и във време, когато нямало движение на граждани. Имала и свалена маска на брадичката, защото докато обгрижвала цветята била наведена надолу, а това бил единственият момент, когато маската била поставена така. Около нея нямало никого и ако дойдел човек, тя можела с едно движение да премести маската на устата и носа. В случая обществената опасност липсвала и деянието нямало характеристика, присъща на нарушение. Иска се решението на РС Димитровград да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да се отмени наказателното постановление, като бъдат присъдени и деловодните разноски.

Ответникът по касационната жалба не взема становище.

Окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Димитровград е потвърдил като законосъобразно Наказателно Постановление №254р-111/22.06.2020г. на Директор ОД МВР Хасково, с което на Г.Д.Д., за това, че на 28.04.2020г. - около 15,20ч., в гр.Д., в парка, северно от бул., при наличие на обявено в РБългария извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народно събрание и въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето със Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. - т.9, на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, изразяваща се в това, че всички лица, които се намират в закрити или открити обществени места - в т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т.ч. кърпа, шал и др./, Г.Д. не е поставила защитна маска, покриваща носа и устата, с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.4, пр.2 във вр. с чл.209а, ал.1 от Закона за здравето ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 300,00 лева. За да потвърди наказателното постановление въззивният съд не е установил при съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. За доказано приел, че на 28.04.2020г. полицейски служители при РУ Димитровград изпълнявали служебните си задължения, като извършвали обход из улиците на гр.Димитровград и осъществявали контрол по спазване на въведените в страната противоепидемични мерки. В района на бул., в разположен от северната страна на жилищен блок парк, заварили две жени, които били без предпазни маски за лице. В проведения разговор полицейските служители установили различно мнение за носенето на предпазни маски, отношението към разпореждането да се приберат по домовете си и убеждения, че не правят нищо лошо и не нарушават никакви заповеди. Извикан бил и друг полицейски служител, който на място след запознаване със ситуацията, съставил акт за установяване на административно нарушение №254р-111/28.04.2020г., в който описал че Г.Д. не е поставила предпазна маска за лице в описания парк, а като нарушение е описана разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ във вр. с т.9 от Заповед №РД-01-197/11.04.2020г., допълнена със Заповед №РД 01-236/24.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Съдът е обсъдил подробно приложимите правни разпоредби, като е отчел актуалната редакция на чл.63, ал.1 от ЗЗ, както и е взел предвид описанието на извършеното нарушение, което възприел като твърде кратко и ограничено, но в същото време и достатъчно ясно и конкретно, съдържащо всички изискуеми елементи, за да бъде конкретизирано едно административно нарушение. Направен е извод, че Заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването е общ административен акт, издаден в неотложен случай, като към датата на извършване на нарушението била влязла в сила. Обсъдено е и че със Заповед №РД 01-236/24.04.2020г. било удължено действието на мерките от предходната заповед от 11.04.2020г., а именно: до 13.05.2020г., вкл., като едва със Заповед №РД 01-263/14.05.2020г. били отменени мерките, свързани със задължително носене на предпазни маски за лице на обществени места. Счетено е, че е достатъчно ясно определено на кои места гражданите следва да носят маски, като е без значение в случая на колко метра от жилищния вход е общественото място, както и като какво точно може да бъде определено – градинка или парк, и дали наоколо имало хора или не, а също и евентуалното наличие на маска у гражданина.

При извършената служебна проверка касационната инстанция счита, че в обжалваното решение относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, като фактическите изводи са направени след анализ и преценка на събраните по делото доказателства.

При съставянето на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя възражението за непълнота и пропуски при описание на нарушението, доколкото от описанието се установява, че Д. не е поставила защитна маска, покриваща носа и устата, а този факт не е спорен по делото, като самата жалбоподателка сочи в жалбата си, че маската била „изхулена“. Не се установява и липса на съвпадение между словесното описание на нарушението и правната квалификация, като въззивният съд правилно е отчел, че в акта за установяване на нарушението е посочена като нарушена разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, която не създава съответно задължение, а е относима към правомощията на министъра на здравеопазването, но административнонаказващият орган при приложение на чл.53, ал.2 от АПК е определил правилната квалификация в наказателното постановление. Освен това посочената като правилна разпоредба от жалбоподателя – чл.63, ал.4 от ЗЗ като такава във връзка със санкционната разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, следва да се има предвид, че би намерила приложение едва след изменението на чл.209а, в сила от 14.05.2020г., ДВ бр.44 от 2020г., а деянието е извършено на 28.04.2020г. и съответно е приложима редакцията на чл.209а от ЗЗ – ДВ бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г. Няма основание да бъде прието за основателно и другото възражение на жалбоподателя – че Заповед №Р№-01-197/11.04.2020г. имала действие от 12.04.2020г. до 26.04.2020г., тъй като както вече беше посочено съдът е обсъдил, че действието на заповедта е удължено със Заповед №РД-01-236/24.04.2020г. за изменение на Заповед №Р№-01-197/11.04.2020г. в частта на крайната дата на срока на действие, а именно: до 13.05.2020г. По отношение на възражението за приложение на чл.28 от ЗАНН настоящата съдебна инстанция споделя изводите на Районен съд Димитровград, като се има предвид и че административното нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ не е с резултатен характер и не е необходимо за реализирането му да са настъпили вредни последици, а е достатъчно установеното фактическо положение на непоставена защитна маска, покриваща носа и устата. При правилната квалификация на нарушението административнонаказващият орган е приложил и правилно и санкционна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Според санкционната норма за установеното нарушение се предвижда административно наказание глоба в размер от 300 лева до 1000 лева, а в случая е наложена глоба в минималния предвиден от закона размер.

С оглед на изложеното настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран и са обсъдени наведените възражения от наказаното лице.

По изложените съображения решението на Районен съд Димитровград следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260053/10.12.2020г. по нахд №312/2020г. на РС Димитровград

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: