Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 29.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на втори октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 20535 описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно
основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 405 от КЗ
от М.Н.М., ЕГН **********, с
пост. адрес *** и наст. адрес гр. *****, срещу
З.Д.Ж.и з. АД, ЕИК *****, с адрес ***.*****, представлявано от Ж.С.К.и Б.Г.И.изпълнителни
директори, да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение от 05.07.2019г., постановена по ч.гр. дело № 22769/2019г. на СРС, 51състав,
сумата от 463.84 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 84 ст. /, представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лаковото покритие на преден
десен калник и предна дясна врата, причинени в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 11.12.2018 г. в гр. Варна, на паркинга пред магазин***, по
застраховка „Каско“, застрахователна полица №BG0201 18 000001479, със срок на
валидност от 27.07.2018г. до 26.07.2019 г., за лек автомобил марка Нисан, модел
Микра с ДК №*****, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление
за издаване на заповед на изпълнение – 22.04.2019г. до оконателното плащане на
задължението.
Претендират
се и разноските за производството.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че за лек
автомобил марка: Нисан, модел Микра с ДК №***** е сключена застраховка
„сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства" (Каско) с
застрахователна полица №BG0201 18 000001479, със срок на валидност от
27.07.2018г. до 26.07.2019 г, те валидна към датата на застрахователното
събитие.
На 11.12.2018 г. М.Н.М. паркира
автомобила си марка: Нисан, модел Микра с ДК №***** на паркинг магазин „*****"
в гр. Варна. Тръгвайки забелязва, че автомобила й е увреден от дясната страна.
Веднага след настъпилото
застрахователно събитие М.Н.М. е уведомила застрахователя ЗАД ДАЛЛБОГПЖивот и
здраве АД, като е попълнил бланка на застрахователя за уведомение за претенция
по застраховка „Каско", вследствие на което се образувана щета №
0201-001187/2018-01. Направен е опис в който са посочени всички увредените
детайли по МПС-то.
По образуваната щета
застрахователя отказва да заплати застрахователно обезщетение, като мотивира
отказа си че застрахователния договор № BG0201 18 000000147, тъй като е сключен
при условие на разсрочено плащане на четири вноски, не била платена втора
вноска и договора е прекратен на 16.11.2018 г.
Ищцата е платила втора вноска на
посредника на застрахователя, като на 09.11.2018 г. по банков път по отчет
посредника/брокер е изплатил вноската по застрахователния договор № BG0201 18
000000147 на ответното дружество. Като застрахователя е изплатил за въпросния
отчет на брокера и комисионна.
Видно от приложената проформа
фактура от 11.03.2019 г., стойността на ремонта на увредените детайли е размер
на 463.84 лв.
По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по
чл.131 от ГПК.
В него се прави възражение за
местна подсъдност, както и се иска спиране на производството.
Сочи се, че иска е нередовен /не бил описан пълно механизма на процесното ПТП/, както и неоснователен.
Не се спори, че на 26.07.2018 г.
е подписан Застрахователен договор BG/0201/18/000001479 с ищеца при разсрочено
плащане на премията (вноските).
Твърди се, че ищецът е заплатил
единствено Първа вноска по Застрахователен договор BG/0201/18/000001479, чрез
заплащането на която договорът е бил валиден/активен до 27.10.2018 г.
Не била заплатена втората вноска
в размер на 114,75 лв. с дата на падеж
27.10.2018 г. Плащане не било извършено и в 15 (петнадесет) дневния срок, след изтичането
на който договорът се прекратява автоматично, съгласно правилата на чл. 368,
ал. 3, изр. второ от КЗ. Поради това договорът е прекратен
автоматично с изтичането на 15 (петнадесет) дневния срок определен в чл. 368,
ал. 3, изр. второ от КЗ, тоест на 12.11.2018 г.
Поради това оспорват наличието на
Застрахователен договор BG/0201/18/000001479, който да е валиден към датата на
застрахователното събитие (11.12.2018 г.).
Признават, че на 09.11.2018 г. е
постъпила в счетоводството на ответника сумата от 448,23 лв. от наредител
DBGG2-2.
Твърдят обаче следното:
След като установили, че
Договорът е автоматично прекратен съгласно правилата на чл. 368 от КЗ, на ищеца
е изпратено Писмо с изх. per. № 42 от 04.01.2019 г. с което е отказано
изплащане на Застрахователно обезщетение по Застрахователен договор
BG/0201/18/000001479.
След като ищецът получил Писмо с
изх. per. № 42 от 04.01.2019 г. по описа на „Д.***", при Застрахователя е
депозирано Уведомление с вх. per. № 114 от 11.01.2019 г. от дружеството „С.***"
ООД (бивш брокер с отнет на 11.01.2018 г. лиценз за брокерска дейност от КФН, с
който „З.Д.Ж.и З." е преустановил договорните си отношения, незабавно след
отнемане на лиценза му), като уведомлението е подписано от лицето Д. Х..
С Уведомление с вх. per. № 114 от
11.01.2019 г., г-н Х., представяйки се за надлежно упълномощен представител на
„С.***" ООД, уведомява „З.Д.Ж.и З." АД, че е събрал застрахователните
премии на стойност 609, 60 лв. от група лица, включително и от ищеца за Втора
вноска в размер на 114, 75 лв.
Във връзка с така депозираното
Уведомление от „С.***" ООД, чрез г-н Х. и съгласно правилата на чл. 301 от
Търговския закон (ТЗ), незабавно изпратили писмо - уведомление до ищеца М.Н.М.,
с което се противопоставили на действията на дружеството „С.***" ООД,
действащо чрез г-н Х., тъй като същото е действало без представителна власт и
лиценз/ компетентност за посредническа/брокерска дейност.
С горното уведомление информирали
ищеца, че след като на 11.01.2018 г. КФН е отнел лиценза на „С.***" ООД за
упражняване на дейност като застрахователен посредник, договорът на „З.Д.Ж.и З."
АД със „С.***" ООД е автоматично прекратен, на основание чл. 89 ЗЗД.
Поради отнемането на лиценза на последния, като последиците от Решение № 54 -
ЗБ от 11.01.2018 г. на КФН за отнемане на лиценза за посредническа/брокерска
дейност се свеждат до загубване на неговата правосубектност като
застрахователен брокер - страна по договора, се изключва възможността му да
събира премии или да сключва застрахователни договори от името и за сметка на
който и да е застраховател. Поради това „З.Д.Ж.и З." АД е прекратил
всякакви отношения със „С.***" ООД и незаконните действия на това
дружество не обвързват Застрахователя, след 11.01.2018 г.
Правни действия от чуждо име
пораждат действие само когато са извършени при наличие на действителна
представителна власт и в нейните граници. Правно действие, извършено без
представителна власт или при превишаване на нейния обем не поражда правни
последици за мнимо представлявания - „З.Д.Ж.и З." АД.
При относителна недействителност
на сключената сделка, тя може да бъде потвърдена единствено от мнимо
представлявания, каквото потвърждение не е налице в конкретния случай.
На следващо място уведомлението,
с вх. per. № 114 от 11.01.2019 г., от г-н Х. е получено почти два месеца и
половина след датата на падежа (27.10.2018 г.) за плащане на Втора вноска в
размер на 114, 75 лв. по Застрахователен договор BG/0201/18/000001479 и повече
от месец след завеждане на щетата от ищеца. Същевременно г-н Х. твърди, че бил
превел сумата от 114, 75 лв., като представя доказателства през Януари 2019 г.,
че е превел само някаква част от нея, а именно сумата от 84, 37 лв., като си е
задържал част от премията, платена му от ищеца като възнаграждение за извършена
услуга. От уведомлението и приложенията към него се установява, че на
09.11.2018 г. при нас е постъпила сума в размер на 448,23 лв. с вписано
основание за превода „отчет 09.11.2018 - равняване по дог", без да е
посочено към кой договор е плащането на сумата от 448, 23 лв. и без да разполагаме
с въпросния опис, който за първи път ни става известен на 11.01.2019 г.
В платежното нареждане, с което е
преведена сумата от 448,23 лв. е вписано като наредител неизвестното за нас
лице DBGG2-2, чрез профила на потребител Д. Х., без да са посочени някакви
индивидуализиращи белези, от които да се установи кое е това лице и за кои
договори е извършило плащането.
Сумата не е отнесена към който и
да е застрахователен договор, тъй като не може да се приеме, че представлява
плащане на Втората вноска в размер на 114, 75 лв. от ищеца.
Признават, че на основание чл.
290 от КЗ са завели претенция № 0201 - 001187 / 2018 - 01 по описа на
ответника, както и отказа си да бъде заплатено застрахователно обезщетение по
нея.
Оспорват механизма на ПТП при
описаните в исковата молба обстоятелства. Оспорваме претендираните вреди по
автомобил марка „Нисан", модел „Микра". с per. №*****, да са в
резултат на това ПТП. Считат, че настъпилите вреди по процесния автомобил са в
резултат от груба небрежност, проявена от водача на л.а. марка „Нисан",
модел „Микра", с per. №*****. Твърди се, че причинените щети са в резултат
от собствените действия на водача на автомобила, който не е проявил грижата на
добрия водач и стопанин, не се е съобразил с габаритите на собствения си
автомобил, както и ширината на пътя, и е поставил собствената си вещ в
опасност.
Оспорват верността на
представените проформа Фактура № 000000006 от 11.03.2019 г. и Фактура №
0000003557 от 08.11.2018 г. - липсват каквито и да било други обективни
доказателства за заплатен и извършен ремонт от страна на ищеца.
Оспорват по реда на чл. 193 от
ГПК Фактура № 0000003557 от 08.11.2018 г. - истинността на подписа на
получателя на фактурата - подписа на г-н Т.В., както и в частта представляващ „З.Д.Ж.и
З." АД, като твърдят г-н В. не е представител на ответника.
Сочат, че във връзка с
представляваните от г-н Х. дружества „С.***" ООД и „СС-Варна" ЕООД -
последното е пълномощник на ищцата по извън съдебната й претенция, е образувано
досъдебно производство № 542 / 2019 г. по описа на ОД на МВР - Варна с
постановление на наблюдаващия прокурор от 05.12.2019 г., като това досъдебно
производство е за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК. Молят за спиране на настоящото производство до приключване на
досъдебно производство № 542 / 2019 г. по описа на ОД на МВР – Варна.
В съдебно заседание от
02.10.2020г. съдът е изключил от
доказателствения материал по делото – Фактура №3557 от 08.11.2011 г. на
основание чл.183 от ГПК.
Ищецът, чрез процесуалния си представител с писмена
молба поддържа иска и моли за уважаването му, а процесуалния представител на
ответника с писмена молба моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК, като по
същество ищецът претендира установяване
дължимостта на сума,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка Каско.
Предявеният иск намира правната си квалификация в
разпоредбата на чл. 405, ал.1 КЗ.
Не се оспорва допустимостта на иска с оглед
предявяване на извънсъдебна претенция от ищеца, по която е налице изричен
отказа за заплащане на застрахователното обезщетение от страна на ответното
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 405
ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може
да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал.
1 – 3 или 5 /т.е. 15 дни от представянето на всички документи/.
За да бъде уважен иска по чл. 405
ал. 1 от КЗ, ищецът следва да докаже, че е сключен валиден договор за
застраховка „Каско“, с покритие към датата на настъпване на застрахователното
събитие, че е настъпило застрахователно събитие, уговорено в договора, че от
него са причинени вреди по вид и размер, съгласно твърдяното. В тежест на
ответника е да докаже, че е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение или други твърдени правопогасяващи или
право прекратяващи факти.
По делото се спори още по първата
предпоставка, а именно, че към датата на процесното събитие, твърдяно от ищеца,
не е бил налице валиден договор за застраховка „Каско на МПС". Фактите, на
които се позовава ответника, а именно автоматичното прекратяване на договора с
оглед неплащане на втората застрахователна вноска, изисква доказване от страна
на ищеца, че същият надлежно, в срок и на надлежно легитимирано лице е изпълнил
задължението си за плащане на застрахователната премия.
Видно от застрахователната полица
№ BG 0201 18 000001479, между М.Н.М.и З.Д.Ж.и з. АД, ЕИК *****, е сключен
договор застраховка „сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства" (Каско) за лек автомобил марка: Нисан, модел Микра с ДК №*****
със срок на валидност от 27.07.2018г. до 26.07.2019 г. Уговорена е общо дължима
застрахователна премия от 459лв., платима на 4 вноски от по 112,50лв. на следните
дати: 26.07.2018г., 27.10.2018г., 27.01.2019г., 27.04.2019г. Изрично в договора
е посочено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия,
договорът се прекратява с изтичане на 15дневен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска.
Договорът е сключен от ищеца без
посредничество, пряко със застрахователя, поради което съдът намира, че между
страните е възникнало валидно правоотношение по договор за застраховка Каско на
27.07.2018г.
Представени са по делото Отчет –
равняване по договор от 2016г., от 09.11.2018г., съгласно който между С.*** и З.Д.Ж.и
з. АД, е предаден, съответно приет отчет, в който е включена вноска по
процесния договор, а именно сума от 112,50лв. с „дата на издаване“ 31.10.2018г.
Представен е и кредитен превод в
размер на 448.23лв., /съответстващ на общата сума за плащане в отчета/, от дата
08.11.2018г.
Същите са представени за
доказване на твърдението на ищеца, че втората вноска по договора с ответника е
била заплатена чрез друго лице – застрахователен брокер, а именно С.*** ООД.
От приложената по делото
кореспонденция между страните /и след направена служебна справка в сайта на КФН/
е видно, че с Решение № 54-ЗБ от 11.01.2018г. е заличен „С.***“ ООД от
регистъра на застрахователните брокери.
Съгласно чл. 5 ал. 1 от КЗ,
застрахователно посредничество е дейността по разпространение на
застрахователни продукти, която се извършва срещу възнаграждение от лице,
различно от застраховател или негов служител.
Съгласно чл. 301 ал. 1 застрахователният брокер е търговско дружество или
едноличен търговец, вписан в регистъра по чл. 30, ал. 1, т.
12 от Закона за Комисията за финансов надзор, който срещу
възнаграждение по възлагане от ползвател на застрахователни услуги извършва
застрахователно посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател
извършва презастрахователно посредничество.
Видно от определението на застрахователен брокер в КЗ,
елемент от фактическият състав за възникване на фигурата на застрахователния
брокер е именно вписването в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 12 от Закона за
Комисията за финансов надзор. От вписването в регистъра възникват правата и
задълженията на едно юридическо лице като застрахователен брокер.
Съгласно чл. 312 ал. 1 от КЗ, Комисията може да заличи с
решение застрахователния брокер от регистъра при определени от кодекса
предпоставки. Съгласно ал. 3, след заличаването от регистъра застрахователният
брокер не може да извършва застрахователно и презастрахователно посредничество.
В този смисъл след заличаването си от регистъра, той губи
правата си като застрахователният брокер и не може да извършва никаква дейност
като такъв. В това число той не може валидно да приема плащания по сключени
договори за застраховка.
Видно от доказателствата по делото, ищцата е извършила
плащане на втората вноска по процесния застрахователен договор с падеж 27.10.2018г.
в размер на 112,50лв. на 31.10.2018г. на „С.***“ ООД. Към тази дата /и считано
от 11.01.2018г./, „С.***“ ООД не е могъл валидно да приеме плащане по
застрахователен договор, доколкото вече не е могъл валидно да упражнява застрахователно
и презастрахователно посредничество, т.е. плащане по договора не е могло да
бъде осъществено чрез „С.***“ ООД. Плащането от
стана на ищцата не е надлежно, същата е платила на нелегитимиран да получи
плащането правен субект, поради което плащането е „лошо“ и не води до целените
правни последици – да погаси задължението й по застрахователния договор за
внасяне на втората част от застрахователната премия.
Съдът намира още, че не са представени и надлежни доказателства
за плащане на сумата от ищцата в полза на С.*** ООД. Наличието на вписване на
този факт в отчет, изготвен от трето за делото лице / С.*** ООД/, не може да се цени като допустимо по ГПК доказателство,
тъй като представлява гласни доказателства /доколкото е твърдение за факт от
трето за делото лице/ в писмен вид, а не е приходен или разходен оправдателен
документ /касова бележка, вноска бележка, ПКО или др./.
Съгласно чл. 368 от КЗ, в
случаите на разсрочено плащане вноските от застрахователната премия се плащат в
срока, уговорен в застрахователния договор. При неплащането на разсрочена
вноска от застрахователната премия застрахователят може да извърши едно от
следните действия:
1. да намали застрахователната
сума по договора, съответно на частта от неплатената премия;
2. да измени условията по
договора;
3. да прекрати договора.
Съгласно ал. 3 на чл. 368 от КЗ, Застрахователят може да упражни едно от правата по ал. 2 не
по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено уведомление
от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за връчено и
договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по
ал. 2, т. 3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за
прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на разсрочената
вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В случаите на изречение
второ допълнително изрично писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования не е необходимо.
Доколкото изрично е посочено в
полицата №BG0201 18 000001479, че договорът ще се смята за прекратен след
изтичането на 15 дневен срок от датата на падежа на разсрочената вноска, то по
силата на посочената разпоредба на КЗ, договор между страните е прекратен
автоматично, без да е изискуемо изявление от страна на застрахователя, на 12.11.2018г.
/15 дни след датата на падежа – 27.10.2018г./
Доколкото датата на твърдяното
застрахователно събитие е 11.12.2018г., към посочената дата договорът между
страните вече е бил автоматично прекратен по силата на чл. 368 ал. 3 от КЗ. Поради това
ответникът не дължи заплащане на застрахователно обезщетение за вредите от
него. Искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че с оглед изхода на делото в полза на
ответника се следват разноски, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, като същите са
в размер на 150лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда
на чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.Н.М., ЕГН **********,
с пост. адрес *** и наст. адрес гр. *****, срещу
З.Д.Ж.и з. АД, ЕИК *****, с адрес ***.*****, представлявано от Ж.С.К.и Б.Г.И.изпълнителни
директори, да бъде
прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за
изпълнение от 05.07.2019г., постановена по ч.гр. дело № 22769/2019г. на СРС,
51състав, сумата от 463.84 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 84 ст.
/, представляваща застрахователно
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на лаковото
покритие на преден десен калник и предна дясна врата, причинени в резултат на
застрахователно събитие, настъпило на 11.12.2018 г. в гр. Варна, на паркинга
пред магазин *****, по застраховка „Каско“, застрахователна полица №BG0201 18
000001479, със срок на валидност от 27.07.2018г. до 26.07.2019 г., за лек
автомобил марка Нисан, модел Микра с ДК №*****, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявление за издаване на заповед на изпълнение –
22.04.2019г. до оконателното плащане на задължението, на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 405 от КЗ.
ОСЪЖДА М.Н.М., ЕГН **********,
с пост. адрес *** и наст. адрес гр. *****, ДА
ЗАПЛАТИ НА З.Д.Ж.и з. АД, ЕИК *****, с адрес ***.*****, представлявано от Ж.С.К.и
Б.Г.И.изпълнителни директори, сумата
от 150лв. /сто и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК вр. с чл. 78 ал. 8 от ГПК във вр. с
чл. 25 ал. 1 от НЗПП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: