Р Е Ш Е Н И Е №246

гр.Стара Загора, 10.07.2023 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд в публичното заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

Членове:

при секретаря Николина Николова

и в присъствието на прокурора , като разгледа докладваното от БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 285 по описа за 2023 г, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание с чл.99 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от М.П.Е. *** чрез пълномощника й адвокат Д.Д. против Заповед № 10-00-801/ 02.05.2023 г. на Главния архитект на Община Стара Загора, с която е отменено удостоверение №19-32-946/17.11.2022 г., издадено от Главния архитект на Община Стара Загора, за търпимост на недвижим имот „масивна стопанска сграда“, намиращ се в гр. Стара Загора и представляващ сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед поради постановяването й извън срока по чл.102, ал.1 от АПК и липса на посоченото в нея правно основание за възобновяване на производството. В съдебно заседание се поддържа, че мотивите на заповедта касаят постройка, която не е предмет на удостоверението за търпимост. Направено е искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Главен архитект на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава идентичност на имота по оспорената заповед и издаденото удостоверение за търпимост. В представена писмена защита поддържа, че удостоверението за търпимост е нищожен акт, тъй като сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара Загора не отговаря на приложимите материално правни норми за определяне като търпим строеж и този въпрос е бил решен към 20.10.2020г с влязъл в сила съдебен акт. Обосновава пречка за влизане в сила на този акт поради нищожността му, поради което счита, че оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт и това е Въз основа на подробно изложени доводи е направено искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на жалбоподателката.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства намира за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед № 10-00-1789/ 05.09.2019г на Кмета на Община Стара Загора е разпоредено премахване на незаконен строеж "Триетажна масивна жилищна сграда” № 51 по приложение № 1, находящ се в УПИ I-ОДО в кв.19а по плана на гр.Стара Загора, одобрен с решение № 1940, протокол № 46 от 25.06.2015г на Общински съвет Стара Загора /бивша улица с о.т.4474 и о.т.4476 по плана на гр.Стара Загора „Стара Загора разширение-III етап“, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г/. По жалба от М.И.А. срещу тази заповед е образувано адм.д.№ 686/ 2019г по описа на Административен съд Стара Загора. По делото е постановено решение № 23/ 28.01.2020 г, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е оставено в сила с Решение №1199/29.01.2021 год., постановено по адм. дело № 13117/ 22.10.2020г по описа на ВАС на Република България.

Със заявление вх.№ 19-31-587/ 13.09.2022г до Главния архитект на Община Стара Загора М.П.Е. е поискала издаване на удостоверение за търпимост на сграда с идентификатор № 68850.512.987.5 с административен адрес ул.“Витоша“№ 95. Към заявлението са приложени пълномощно, удостоверение за наследници на И.Г.Е.изх. №4385/21.07.2022 г.; декларация от М.П.Е., заверена нотариално на 24.08.2022 г.; скица на сграда №15-940242/19.08.2022 г.; извадка от ПУП. С удостоверение № 19-32-649/ 17.11.2022 г, издадено от Главен архитект на Община Стара Загора, на основание §127, ал.1 от ПЗР На ЗУТ се удостоверява търпимостта на недвижим имот „масивна стопанска сграда“, намиращ се в УПИ I-_987,ОДО, кв.19_а по плана на гр. Стара Загора и представляващ сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара Загора.

На 13.12.2022 год. е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 171, том ХI, рег.№ 26668 по нот. дело № 1845/2022 год. на Нотариус с рег.№181 в регистъра на Нотариалната камара, с който М.П.Е. е призната за собственик на масивна жилищна сграда с идентификатор 68850.512.987.5 по КККР на гр. Стара Загора.

Видно от удостоверение №17-11-66/ 10.02.2023г, издадено от Административно бюро Лозенец при Община Стара Загора, имот с идентификатор № 68850.512.987 е с нов административен адрес – ул. “Витоша“№ 66 /лист 17 от делото/. Този адрес е заявен като настоящ на М.П.Е. от 21.02.2023г, съгласно удостоверение за настоящ адрес изх.№ 12-01-603/ 21.02.2023г, издадено от длъжностно лице при Община Стара Загора.

С писмо изх.№10-11-5026/ 12.04.2023 год. на Главния архитект на Община Стара Загора М.П.Е. е уведомена на основание чл.26, ал.1 от АПК, че се възобновява производството по подаденото от нея заявление рег.№19-31-587/ 13.09.2022 г. Издадена е Заповед №10-00-801/ 02.05.2023 год. на Главния архитект на Община - Стара Загора, с която е отменено удостоверение за търпимост №19-32-649/ 17.11.2022г. Като правно основание е посочена разпоредбата на чл.99, т.1 от АПК - съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. От фактическа страна заповедта е обоснована с липса на правен интерес у жалбоподателката М.Е. да заяви издаването на удостоверението за търпимост, тъй като не са били налице доказателства, удостоверяващи правото й на собственост върху сградата или поземления имот. Върху имота-общинска собственост, в който е изградена сградата са били учредявани каквито и да е било вещни права в полза на жалбоподателката или друго лице. При издаването на удостоверението за търпимост не са били съобразени обективни факти и обстоятелства от съществено значение за законосъобразността на административният акт, а именно, че по отношение на същата сграда е издадена влязла в сила заповед на Кмета на Община Стара Загора за нейното премахване като незаконна. В хода на съдебното производство по обжалването й вече е изследван въпросът за търпимостта на сградата. Затова по отношение на този строеж при съобразяване с правилото на §21 от ПЗР на ЗУТ и всичко изложени е прието, че той не отговаря на приложимите материалноправни норми за определянето му като търпим.

Заповедта е изпратена от Главния архитект на Община Стара Загора с писмо изх.№10-11-5823/ 03.05.2023г и е получена от жалбоподателката на 04.05.2023г.

По делото е приет като доказателство Акт № 19679 / 19.03.2021г за частна общинска собственост на УПИ I-ОДО в кв.19а по плана на кв. Лозенец гр.Стара Загора, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68850.512.987, както и скици на този имот, издадени от СГКК Стара Загора според действащата кадастрална карта и от Община Стара Загора според действащ ПУП-ПР.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, и като насочена срещу годен за обжалване акт е допустима.

Разгледана по същество, се явява основателна.

Възобновяването на административното производство на основанията на чл.99 от АПК е средство да се отмени или измени влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съд, т. е. това е правен способ, чрез който органът сам може да премахне от правния мир един незаконосъобразен административен акт. Производството по възобновяване е проява на принципа на правовата държава и на следващата се от него нетърпимост в правния мир да съществува незаконосъобразен акт на административен орган, който последният не би издал, ако знаеше за обстоятелствата станали причина за отмяната му. Формалната законна сила, с която се ползва влезлият в сила и неоспорен пред съда административен акт, налага да се гарантира, в съответствие с принципите на законност и съразмерност, на определените в чл. 100 и чл. 101 от АПК субекти правен инструмент за преразглеждане на въпроса, решен с акта. Тази правна възможност законодателят е допуснал при лимитативно изброени в чл. 99, т. 1-7 от АПК предпоставки и при определен в чл.102 от АПК срок.

При така очертаната нормативна уредба съдът намира, че процесната Заповед № 10-00-801/ 02.05.2023г е постановена от компетентен орган – Главният архитект на Община Стара Загора, който е издател на удостоверение за търпимост №19-32-649/ 17.11.2022г, чиято отмяна е разпоредена. Издадена е в изискуемата писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, но при погасена възможност за упражняване на правомощието за възобновяване по реда на АПК.

Съгласно приложимата норма на чл.102, ал.1 от АПК, възобновяване на производството може да се направи в тримесечен срок от влизане в сила на акта. В случая удостоверение за търпимост №19-32-649 е издадено на 17.11.2022г и няма данни кога е съобщено на адресата, а това обстоятелство подлежи на доказване от ответника. Доколкото е благоприятен акт за заявителя, който е жалбоподателката по настоящето дело, за нея липсва правен интерес да го оспори. Други страни в производството по издаването му няма. По аргумент от чл. 149, ал. 4 АПК оспорване е могло да бъде направено само от прокурора в едномесечен срок от издаването му, т. е. до 17.12.2022 г., когато най-късно следва да се приеме, че удостоверението е влязло в сила. От тази дата започва да тече тримесечният преклузивен срок за възобновяването на административното производство по издаването му и изтича на 17.03.2023г. Процесната заповед е издадена едва на 02.05.2023г, което означава, че е извън законовия срок.

Неоснователно е възражението на ответника, че удостоверение за търпимост №19-32-649/ 17.11.2022г представлява нищожен административен акт и поради това срокът за възобновяване на производството спрямо него по чл.102 от АПК въобще не е започнал да тече. За да приеме тази теза, съдът трябва да извърши преценка на валидността на този акт, т.е. да извърши косвен съдебен контрол в рамките на съдебно производство по обжалване на друг административен акт. Но такава възможност има само общият съд в рамките на общото гражданско производство по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК, не и административният съд по реда на препращащата норма на чл. 144 АПК. Това е така, тъй като АПК в чл. 149, ал. 5 предвижда, че всяко лице с правен интерес може да оспори всеки административен акт с искане за обявяване на неговата нищожност без ограничение във времето. Съществуващата изрична норма в АПК, уреждаща оспорването на административни актове с твърдения за тяхната нищожност, прави разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК неприложима, а доказателства за атакуване на удостоверение за търпимост №19-32-649/ 17.11.2022г по надлежния ред няма. Ето защо то се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и държавните органи и частноправните субекти следва да го зачитат като валиден акт до изричното му прогласяване за нищожен.

След като е налице пропускане на срока по чл. 102, ал. 1 АПК е безпредметно обсъждането на доводите на ответника по приложението на материалния закон. Дали е законосъобразно издадено удостоверение за търпимост №19-32-649/ 17.11.2022г и дали описаният в него имот е разпореден за премахване като незаконен строеж са въпроси, относими към предпоставките по чл. 99, т. 1 АПК, но възможността за възобновяване на административното производство по реда на тази разпоредба е преклудирано още преди издаване на оспорения акт и затова те не могат да се изследват в настоящото производство. По тези съображения Заповед №10-00-801/ 02.05.2023г на Главния архитект на Община Стара Загора следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на спора основателно е искането на жалбоподателката за присъждане на разноски. Видно от представените по делото доказателства, те възлизат на 1 260 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 1 250 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.05.2023г. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното такова в производствата по ЗУТ е 1 250 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М.П.Е. ЕГН ********** *** Заповед №10-00-801/ 02.05.2023 год. на Главния архитект на Община Стара Загора, като незаконосъобразна.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на М.П.Е. ЕГН ********** *** разноски в размер на 1 260.00 /хиляда двеста и шестдесет/ лв.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.

СЪДИЯ :