гр. Силистра,
01.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданска колегия,
в
открито съдебно заседание на дванадесети
май,
две хиляди двадесет и първа година в
състав :
Председател: Кремена Краева
при секретаря Е.Николова разгледа
докладваното от председателя т.д. № 81 по описа за 2020 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
ИЩЕЦЪТ
– ИЩЕЦЪТ – Земеделска кооперация Златно зърно“, ЕИК 118517700 е предявил срещу
МАНЕКС ЕООД, ЕИК 118537101 иска за заплащане на сума от 231227,70 лв, представляваща продажната цена за 700,690 т.
(седемстотин тона шестстотин и деветдесет килограма) пшеница, за което е
издадена Фактура № 1621 от 29.10.2020 год., ведно със законната лихва от
18.11.2020 год. (датата на предявяване на настоящата искова претенция) до
окончателното заплащане на главницата.
Претендира
разноски за исковото производство.
В
исковата молба се излагат твърдения, че ответникът не е изпълнил задължението
си за заплащане на дължимата продажна цена на доставена и първоначално вложена
при ответника зем.продукция, надлежно
индивидуализирана във фактура, платима по банков път.
Това
го мотивира да предяви претенциите си по исков ред.
ОТВЕТНИКЪТ
– МАНЕКС ЕООД, ЕИК 118537101 счита, че
не дължи сумите по представената фактура, тъй като ищецът не е доставил и
реално не е предал на МАНЕКС ЕООД описаните в нея (във фактурата) стоки. Ищецът
не е представил документи, които удостоверяват както предаването на стоките,
предмет на иска, така и приемането им от купувача – товарителници, кантарни бележки и т.н. По представения с исковата молба
договор за влог от 23.07.2020г. в складовете на МАНЕКС ЕООД не са вкарвани
никакви количества пшеница от страна на ищеца. В условията на евентуалност, ако
се приеме, че са налице някакви доставки на стоки, то твърди, че е налице
неизпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на стоките съобразно
договореното, а именно - че тези доставки / описаните във фактурата количества/
не отговарят на договореното качество или на средното такова.Същите са с
качествени показатели ,които не позволят използването им по предназначение.
Имат примеси, влага, мухъл и зарази.
Съдът,
като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По
делото е представен договор за влог от 23.07.2020
г. и двустранно подписана фактура, цитирана по-горе, с която ищецът доказва
твърденията си, че страните през 2020г. са сключили договор за влог на пшеница,
реколта 2020г., която продукция по - късно през октомври 2020г. е закупена от
ответника. Размерът на задължението, количеството и вида на стоката, както и
предаването й се установяват с представената по делото двустранно подписана
фактура № 1621 от 29.10.2020 год. и заключението на счетоводната експертиза. Процесната фактура отговаря на
изискванията на ЗСч и е подписана за получател от Миглен
Манев - управител на ответното дружество. От данните от заключението на
счетоводната експертиза релевантните за спора факти са, че тази фактура е отразена в счетоводството на ответника –
купувач, включена е в дневника за покупките
за данъчен период м.октомври 2020г., съставен е протокол по ЗДДС, което
представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване в какъвто
смисъл са решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г. на ВКС, I т.о.,
решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС II т.о. и др. Издаването
на други документи като товарителници, кантарни
бележки, приемо-предавателни протоколи не е задължително
и такива не са необходими за доказване получаването на стоката при наличието на
двустранно подписана фактура. Предвид това съдат не
обсъжда допълнително представените от ищеца пътно – прехвърлителни
разписки и свидетелските показания, установяващи механизма на извършване на
доставки и спедиция в рамките на търговските
отношения между страните. Съобразно нормата на чл. 324 ТЗ и предвид липсата на
доказателства за направени възражения от купувача съдът намира, че стоката е
одобрена от същия като отговаряща на постигнатото съглашение и изисквания за
качество.
Въз
основа на това съдът приема, че продавачът е изпълнил задълженията си по
сделката, но липсват доказателства за извършено плащане от страна на купувача
за фактурираните му стоки. Поради това
съдът приема, че претенцията на ищеца е доказана и основателна.
При
този изход на делото, в тежест на ответника е да понесе направените от ищеца
разноски по производството, възлизащи общо на 16 749, 11 лв.
Така
мотивиран, ОС
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА МАНЕКС
ЕООД, ЕИК 118537101 да заплати на Земеделска кооперация Златно зърно“, ЕИК
118517700 сумата от 231227,70 лв, представляваща
продажната цена за 700,690 т. (седемстотин тона шестстотин и деветдесет
килограма) пшеница, за което е издадена Фактура № 1621 от 29.10.2020 год.,
ведно със законната лихва от 18.11.2020 год. (датата на предявяване на
настоящата искова претенция) до окончателното заплащане на главницата.
ОСЪЖДА
МАНЕКС ЕООД, ЕИК 118537101 да заплати на Земеделска кооперация
Златно зърно“, ЕИК 118517700 сумата от 16
749, 11 лв – разноски по делоно,
ведно
със законната лихва върху всички присъдени разноски, считано от датата на
влизане на решението в сила до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: