Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
гр.
Силистра, 04.11.2011г.
Силистренският окръжен съд
,гражданска колегия, в открито заседание на шести октомври две хиляди и единадесета година, като
разгледа, докладваното т.д.№45/
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът „ ИС- Илбих” ЕООД
гр.Дулово, твърди, че с ответника „ Гелиг”ЕООД гр.София, поддържат трайни търговски отношения , по силата на които е доставил и
предал на ответника различни по вид
промишлени стоки , за което били издадени данъчни фактури, подробно описани в
исковата молба. До датата на подаване ИМ, ответникът
не изпълнил задължението си да заплати
стойността им, това е сторено само за част от задължението по фактура №000000510/12.09.2010г,
като разликата до 39, 13 лв. каквато е остатъчната стойност на
задължението, е заплатена от ответната
страна преди предявяване исковата молба. Претендира от съда да постанови
решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сума в общ размер от 50 456.06лв. от
които сумата от 43 300.93 лв. представляващи сбора на дължима, но
незаплатена цена на доставени стоки по ф-ри №1000000510/12.06.2009г,№1000000528/24.06.2009г,№1000000529/24.06.2009г.,№1000000541/30.06.2009г.,№1000000546/09.07.2009г,№1000000553/14.07.2009г,№1000000565/22.07.2009г,№1000000575/31.07.2009г,№1000000576/31.07.2009г,№1000000611/30.08.2009г,№1000000617/31.08.2009ги
№1000000681/02.10.2009г ,ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на подаване исковата молба до изплащане на сумата , сумата от 7 155,13лв. представляваща сбор от
дължима по всяка от главниците мораторна лихва за периода от датата на отделните доставки на
стоката до 07.02.2011г. Претендира
разноски.
В срока по чл.367
ГПК ответникът „ Гелиг”ЕООД гр.София , не е депозирал писмен отговор, в с.з. не се представлява.
ОС, като взе предвид събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от
страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Налице са търговски продажби, по смисъла на чл. 318, ал. 1 от
ТЗ, , по силата на които ищецът е доставил на ответника промишлени стоки. В
съответствие с чл. 321 от ТЗ за извършените продажби са издадени 12 бр. ДДС фактури - №1000000510/12.06.2009г
за сумата от 7039,13лв, №1000000528/24.06.2009гза сумата от
5289,32лв,№1000000529/24.06.2009г. за сумата от 5111,29 лв,№1000000541/30.06.2009г
за сумата от 3748,61лв., №1000000546/09.07.2009г за сумата от 5239,01 лв.,№1000000553/14.07.2009г
за сумата от 4987,78лв.,№1000000565/22.07.2009г за сумата от
5840,87лв.,№1000000575/31.07.2009г за сумата от
757,99лв.,№1000000576/31.07.2009г за сумата от 991,33,№1000000611/30.08.2009г
за сумата от 5754,06лв. ,№1000000617/31.08.2009г за сумата от 4999,68лв.и
№1000000681/02.10.2009г за сумата от 541,86лв,
които са приети по делото, съдържат всички реквизити относно елементите
от съдържанието на договора за търговска продажба и са подписани за получател
от С.Вейсел, управител на ответното дружество към
датата на съставянето им. Подписът на това лице удостоверява изрично, че стоката е получена и
затова се дължи плащане на цената, арг чл. 326 и чл. 327 ТЗ . Липсват
твърдения , а и доказателства по делото
за плащане по фактурите /освен заявеното от ищеца частично изпълнение по
първата от фактурите/, поради това
предявеният иск с правно осн.чл.327, ал.1 ТЗ следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. С оглед акцесорния характер на претенцията и предвид съображенията по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ , съдът приема, че ответникът като длъжник в забава дължи обезщетение на ищеца в размер на законната лихва върху главницата по всяка фактура от съответната дата до 07.02.2011г., което съобразно неоспорената справка е в общ размер на 7 155,13 лв.
С оглед
изхода на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 3 758лв.
– разноски по делото.
На основание
горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда „ Гелиг” ЕООД гр.София, да
заплати на „ИС- Илбих” ЕООД гр.Дулово, сумата от 43 300.93
лв. представляващи сбора на дължима, но незаплатена цена на доставени стоки по ф-ри
№1000000510/12.06.2009г,№1000000528/24.06.2009г,№1000000529/24.06.2009г.,№1000000541/30.06.2009г.,№1000000546/09.07.2009г,№1000000553/14.07.2009г,№1000000565/22.07.2009г,№1000000575/31.07.2009г,№1000000576/31.07.2009г,№1000000611/30.08.2009г,№1000000617/31.08.2009ги
№1000000681/02.10.2009г, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване исковата молба – 09.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата, обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД в общ
размер на 7 155,13 лв. за периода
от датата на издаване на всяка една от фактурите до 07.02.2011г , направените
по делото разноски в размер на 3 758лв.
Решението подрежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.