Р Е Ш
Е Н И Е
РАЙОНЕН СЪД
КОТЕЛ, граждански състав, на осемнадесети ноември през две
хиляди и десета година, в публично съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ………………………………
……………………………….
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : …..............……………..
…...............……………..
секретар С.П.
.............................................…………………………………...……………………
прокурор
………………………………………………………………............................................................…
като разгледа
докладваното от Председателя ЙОВКА
БЪЧВАРОВА гражданско дело номер 266 по описа за 2010 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е
образувано по молба на Ж.А.Д. и П.Й.Д. с искане съдът да прекрати с развод
сключения между тях граждански брак по взаимно съгласие, като в молбата
представят споразумение, което урежда въпросите по чл.51, ал.1 от СК.
В
съдебно заседание молителите се явяват лично и заявяват категоричното си
желание брака да бъде прекратен. Молителят се представлява по пълномощие от
адв. Х.К., която поддържа молбата.
Съдът, след като обсъди доводите
на молителите и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Молбата за допускане
на развод по взаимно съгласие е основателна и следва да се уважи. Налице са
изискванията, предвидени в разпоредбата на чл.50 от СК. Молителите
по делото са сключили граждански брак на 19.10.1996 г. в град Котел. По време на брачния процес
съгласието на съпрузите да се разведат бе сериозно и непоколебимо. От
брака си молителите две непълнолетни деца – В., родена на *** г. и И., родена на *** г. В споразумение молителите са се споразумели родителските права да се
предоставят на бащата, на адреса на когото да бъде и тяхното местоживеене, като
на майката е определен режим на лични контакти и същата се е съгласила да
заплаща на децата месечна издръжка в размер на 60.00 лева на всяко от децата.
Молителите са заявили, че нямат взаимни претенции за издръжка помежду си и че не притежават жилище, което да има
характер на семейно. След прекратяване на брака молителката желае да носи
предбрачното си фамилно име П. Молителите са се споразумели в дял на молителя Д.
да бъде поставен придобития по време на брака в условията на СИО товарен автомобил марка „Ифа-Л 60”, като за уравнение на
дяловете отношенията са уредени извънсъдебно.
Съдът прецени, че така
постигнатото между молителите споразумение е пълно и изчерпателно урежда
въпросите, установени в чл.51, ал.1 от СК. Споразумението охранява и интересите
на децата, в какъвто смисъл е и становището на Отдела по закрила на делото при
ДСП Котел, изразено в изготвения социален доклад и поддържано в съдебно
заседание от социалния работник В. Бъчваров. Съдът изслуша детето В., което
заяви, че е наясно с отношенията между родителите си и че при уреждане на
въпроса за родителките права те са се съобразили с нейното желание тя да остане
да живее при бащата, подпомаган от майката на молителката Ж.Д..
Молителите дължат окончателна
държавна такса в размер на 40.00 лева, от които 25.00 лева са внесени при
образуване на делото. Разликата от 15.00 лева следва да се плати от молителката
Ж.Д., която следва да бъде осъдена да заплати и държавна такса върху размера на
присъдената издръжка в размер на 86.40 лева. Молителят П.Д. следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата 5.00 лева,
представляващи държавна такса върху стойността на дела (1/2 идеална част,
доколкото по силата на чл.28 от СК се предполага, че при прекратяване на
имуществената общност дяловете на съпрузите са равни) от товарния автомобил, на
който той става собственик по силата на споразумението – чл.7, т.2 от Тарифата
по ГПК.
Ръководен от изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА на
основание чл.50 от СК с развод сключения на 10.10.1996 г. в община Котел граждански
брак между Ж.А.Д., ЕГН **********,***, и П.Й.Д., ЕГН **********,***, и УТВЪРЖДАВА
постигнатото между тях споразумение, както следва :
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 от ГПК Ж.А.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета
на съдебната власт сумата 15.00 (петнадесет) лева, представляващи окончателна
държавна такса, както и сумата 86.40 (осемдесет и шест лева и четиридесет стот.),
представляващи окончателна държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА П.Й.Д., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на бюджета на съдебната власт сумата 5.00 (пет)
лева, представляващи окончателна държавна такса върху стойността на дяла, който
му се поставя в собственост.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
П Р Е
Д С Е Д А Т Е Л :