РЕШЕНИЕ

№ ...99

гр. Самоков, 12.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди двадесет и първата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 485 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

„А. – 1” ООД, гр. Д. (понастоящем със седалище и адрес на управление в гр. С. З.), е предявило срещу „Т ..” ЕООД, гр. С. следните искове, уточнени по видове с молба, постъпила на 05.08.2020 г.: за установяване на съществуването на свое вземане срещу ответника за сумата 932,40 лв., представляваща неплатена цена с ДДС на 2 броя свине-майки, доставени от ищеца съгласно фактура № 8936/13.12.2018 г. на основание сключен между тях на 13.12.2018 г. неформален договор за продажба, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 151,01 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 17.12.2018 г. до 20.07.2020 г. – денят, предхождащ датата на подаване на исковата молба чрез куриер.

Твърди се в исковата молба, че между страните били установени трайни търговски отношения за продажба на свине. Така като търговска практика между страните било установено да се подписва експедиционна бележка за удостоверяване теглото на стоката, а уговорената при конкретната заявка цена за един килограм живо тегло да се посочва в издаваните от ищеца фактури, предвид ежедневната промяна в цената на свинското месо, включително и за живо тегло. В рамките на тези търговски отношения на 13.12.2018 г. ответникът поръчал по телефона закупуване на 2 броя свине-майки, които следвало да бъдат доставени в стопанисваната от ответното дружество кланица в с. Д., Община Самоков. Тогава страните уговорили, че цената на 1 килограм живо тегло на стоката – предмет на заявката, е 1,50 лв. За предаването на животните била съставена експедиционна бележка, в която било посочено, че общото им тегло е 518 кг. За транспортирането на живите свине-майки до уговореното място на доставка било издадено ветеринарномедицинско свидетелство съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност, в което официален ветеринарен лекар, работещ към Българската агенция за безопасност на храните, удостоверил с какъв конкретен автомобил и докъде ще се извърши транспортирането на животните, както и кой е техен придружител, а именно Ст. Л. – водач на транспортното средство с рег. № ... Последният подписал експедиционната бележка, с която се констатира теглото и броя на животните. За извършената доставка ищецът издал фактура № 8936/13.12.2018 г., в която съгласно уговорката между страните за цената на килограм живо тегло на животните била посочена обща цена на доставените животни с включен в нея ДДС, а именно 932,40 лв. С оглед търговската практика в сферата на продажбата на живи животни ищецът определил отложен падеж от 3 дни за плащане по фактурата, но посочената в нея сума не била заплатена от ответника преди или на датата на падежа. Ищецът изчакал плащането по фактурата да бъде извършено и след падежа, но в разумни срокове, след което предприел телефонни разговори за доброволно плащане, но не получил такова.

За вземането си за цената на доставената стока в размер 932,40 лв. с ДДС ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 228/2020 г. на РС – Самоков. Съдът уважил заявлението с издаване на заповед за изпълнение за тази сума, но в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът подал възражение срещу заповедта. Поради това съдът указал на ищеца за възможността да предяви установителен иск за оспореното вземане в едномесечен срок от съобщението и заявителят – настоящ ищец спазил този срок относно предявяване на иск за съществуване на главницата, което обосновава според твърденията му правния му интерес от предявяване на установителен иск за това вземане. Видно от съдържанието на уточняващата молба, постъпила в съда на 05.08.2020 г. в изпълнение на указанията на съда за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, с този иск ищецът е съединил осъдителен иск срещу ответника за заплащане на сумата 151,01 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение, дължимо за периода от 17.12.2018 г. до 20.07.2020 г. – денят, предхождащ датата на предявяване на иска, в размер на законната лихва върху главницата.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете изцяло, заявил е становище за тяхната неоснователност и е поискал отхвърлянето им. Оспорил е твърденията на ищеца в исковата молба, че на 13.12.2018 г. между страните е сключен неформален договор за продажба въз основа на заявка на ответника за доставка на 2 броя свине-майки; че между страните била уговорена цена за 1 килограм живо тегло свинско месо в размер 1,50 лв., както и че цената следвало да бъде обективирана в издадена от ищеца фактура. Изложил е доводи, че експедиционната бележка удостоверява теглото на животните, ако същите са били приети, но не и цената им, обективирана във фактурата. Изтъкнал е, че независимо, че доставката се е осъществила в с. Д., Община Самоков, нито фактически, нито юридически ответното дружество надлежно е приело стоката и не се е договаряло с ищеца за конкретната доставка. Посочва, че съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност всички прасета над определена възраст имат идентификационни данни, чрез които може да се определи тяхната възраст, пол, здравословен статус и прочие, от което да се направи извод за тяхното качество. В тази връзка посочва, че след последващ извършен от ответното дружество преглед на доставените животни се установило, че те не съответстват на изискуемото се според възрастта им качество – включително и по отношение на месна телесна маса, мазнина и недохраненост, както и заболявания, което съставлявало съществено отклонение от стандарта за този тип животни. Това от своя страна, според твърденията на ответника, определяло тяхната цена по друг, различен от претендирания начин. Твърди се в отговора на исковата молба, че ответникът нееднократно заявил тези обстоятелства на различни представители на ищцовото дружество. Наред с това са изложени и доводи, че издаденото ветеринарномедицинско свидетелство за транспорт не удостоверява никакви официално установени факти, за които то да има материална доказателствена сила, тъй като в него не бил посочен здравословния статус на животните, нито техните индивидуални качества. Посочва се също така в отговора на исковата молба, че процесната фактура била осчетоводена в счетоводството на ответното дружество поради грешка, обусловена от големия обем на дейност на ответника – търговец в стопанисваната от него кланица и от това, че фактурата постъпила по електронната поща на счетоводителя, обслужващ ответника на място, което е различно от мястото на управление на дружеството.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. М. М., който в хода на устните състезания изразява становище за основателност на исковете и моли същите да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от пълномощника си адв. Б. Б., който заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата молба и в хода на устните състезания моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски и възразява за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове – установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ относно съществуването на вземане на ищеца срещу ответника за сумата 932,40 лв. с ДДС, представляваща неплатена цена на 2 броя свине-майки, доставени от ищеца на ответника съгласно фактура № 8936/13.12.2018 г. на основание сключен между тях договор за продажба от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 151,01 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за период от 17.12.2018 г. до 20.07.2020 г.

Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ е допустим с оглед установените от приложеното ч. гр. д. № 228/2020 г. на РС – Самоков обстоятелства, че срещу издадената в заповедното производство заповед за изпълнение с предмет вземането за неплатена цена на стоките длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана възможността да предяви установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение в едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен. Искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е на общо основание допустим, а съединяването на двата иска е допустимо с оглед т. 11.б от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС.

По съществото на исковете съдът намира следното:

От детайлната и съвкупната преценка на представени и неоспорени писмени доказателства – експедиционна бележка от 13.12.2018 г., ветеринарномедицинско свидетелство № BG 2018-050017 от 13.12.2018 г., фактура № 8936/13.12.2018 г., приетото заключение по съдебно-счетоводна експертиза, както и от показанията на св. Й. В., се установява, че между страните е възникнало облигационно отношение, основано на сключен неформален договор за продажба на стоки, по силата на който ищецът се задължил да предаде на ответника два броя свине-майки, а ответникът – да заплати цена, определена въз основа на тяхното тегло при цена от 1,50 лв. за 1 килограм живо тегло. Свидетелят В., който е син на управителя на ответното дружество и сам той е едноличен собственик на капитала му, потвърждава в показанията си, че е уговорил доставката на стоките в телефонен разговор с предишния управител на ищцовото дружество (впоследствие починал) и че по този начин в трайните към края на 2018 г. търговски отношения между страните била уговаряна и тяхната цена. От експедиционната бележка се установява, че на 13.12.2018 г. ищецът е предал на С. Л. (за който се установява от показанията на В., че е бил шофьор в ответното дружество) 2 броя свине-майки с общо тегло 518 кг. за транспортиране с превозно средство с рег. № .., като теглото на стоките е удостоверено и с приложена кантарна бележка от същата дата. Ветеринарномедицинското свидетелство удостоверява, че с това превозно средство, управлявано от С. Л., стоките е следвало да бъдат транспортирани до кланица на ответното дружество в с. Д., Община Самоков, каквато не е спорно, че то притежава и стопанисва. Фактурата за доставката на стоките, в която е посочена и цената за килограм живо тегло без ДДС – 1,50 лв., както и общото им тегло – 518 кг., е осчетоводена в ответното дружество, което представлява извънсъдебно признание на ответника, че 1,50 лв. за 1 килограм живо тегло без ДДС е уговорената между страните основа, на която се определя цената на доставените стоки съобразно общото им тегло. За приемане на стоките с цел транспорт до кланицата на ответното дружество, негов работник – в случая шофьорът С. Л. – не е необходимо да бъде изрично упълномощен и той е удостоверил с подписа си, че е приел за транспорт два броя свине майки с общо тегло 518 кг. Ако теглото на животните не е отговаряло на посоченото в експедиционната и кантарната бележки, то по аргумент от чл. 301 от ТЗ надлежен представител на ответника е следвало да възрази за това обстоятелство веднага след узнаването му, но св. В. потвърждава пред съда, че макар и в кланицата на ответника да е имало кантар, тези животни не са измервани на него, но са приети в кланицата. В допълнение – осчетоводяването на фактурата в редовно воденото счетоводство на ответното дружество също е външен израз на приемане на доставените стоки. Доводите на ответника, че осчетоводяването на фактурата станало погрешка, поради големия обем на доставки в дружеството, противоречат на останалите релевантни писмени и гласни доказателства, а и сами по себе си са недоказани дори от показанията на св. В.. Ето защо за ответника е възникнало задължение да плати на ищеца цената на доставените свине-майки, определена по следния начин: за 518 кг. живо тегло по 1,50 лв. без ДДС за килограм – 777,00 лв. или 932,40 лв. с ДДС. Не е спорно, че до приключване на устните състезания ответникът не е изпълнил това свое парично задължение към ищеца.

Възражението на ответника, че доставените му свине-майки били недохранени след раждане и не били годни за клане, е недоказано. Във ветеринарномедицинското свидетелство от 13.12.2018 г. са посочени индивидуални идентификатори на продадените 2 бр. свине майки. Изводът, че това са идентификаторите на предадените в същия ден животни не се опровергава от посочването в свидетелството, че общият брой животни е 32, предвид безспорното обстоятелство, че предмет на правен спор между същите страни по друго производство (по гр. д. № 486/2020 г. на РС – Самоков) е цената по доставка на други 30 животни от края на 2018 г. Обстоятелството, че посочените в свидетелството индивидуални идентификатори са на предадените на 13.12.2018 г. две животни в действителност не е оспорено от ответника и при това положение би било възможно установяването по делото на конкретните им качества и характеристики, но доказателства в тази насока не са ангажирани, а това е в тежест на ответника. Съдът не кредитира показанията на св. В. в частите им, в които той сочи пред съда, че по телефона уведомил предишния управител на ищцовото дружество, че животните не били подходящи за клане и че по този начин била постигната уговорка те да бъдат върнати на ищеца, но той не предприел действия по обратното им приемане. На първо място, тези показания са неясни за обстоятелството кога св. В. е уведомил управителя на ищцовото дружество за твърдяните недостатъци на стоките, а както съгласно чл. 324 от ТЗ, така и според общата разпоредба на чл. 194, ал. 1 от ЗЗД, за да черпи права от недостатъци на стоките, купувачът е длъжен да възрази пред продавача за такива недостатъци незабавно след прегледа им, тъй като в случая (с оглед самите твърдения на ответника) не се касае за скрити недостатъци. В тази връзка при оценка на неяснотата на показанията на свидетеля Й. В., сочещ, че провел телефонния разговор с предишния управител на дружеството – ищец „когато се случиха нещата”, съдът взема предвид заинтересуваността на свидетеля в полза на ответното дружество, тъй като той е едноличен собственик на неговия капитал, а и е син на управителя. Дори и това обстоятелство да бъде пренебрегнато, съвършено нелогично е въпреки неформалния характер на установените към края на 2018 г. търговски отношения между страните, ответникът, на когото е противопоставена за плащане фактура, дори и да я е осчетоводил поради грешка или недостатъци в организацията на работата му (което остава недоказано), по никакъв начин да не възрази писмено за качеството на стоките, посочени в нея и то дори не само незабавно, а въобще – до предявяване на иска. При липсата на доказателства за надлежно съгласно чл. 324 от ТЗ, вр. чл. 194, ал. 1 от ЗЗД уведомяване на ищеца - продавач от ответника - купувач, че стоките – предмет на продажбата, а именно 2 бр. свине майки са с недостатъци, същите следва да се считат приети от ответника като отговарящи на изискванията за средно качество съгласно чл. 64 от ЗЗД и за продажбата им той дължи уговорената цена, обективирана във фактурата, като доводите на ответника, че поради твърдяни недостатъци на стоките тяхната цена би следвало да бъде определена по друг начин, са неоснователни. В допълнителна подкрепа на този извод е и отбелязването във ветеринарномедицинското свидетелство, че свинете-майки са били клинично здрави към датата на предаването им.

Ето защо съдът приема за установено, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ е основателен и доказан, поради което следва да бъде изцяло уважен.

Във фактурата за доставката на процесните стоки е посочено, че падежът на плащане на цената им, посочена в нея е 16.12.2018 г. Следователно от 17.12.2018 г. (денят, следващ настъпване на падежа) до 20.07.2020 г. (последният ден преди предявяване на иска чрез подаване на исковата молба чрез куриер на 21.07.2020 г.) ответникът е в забава за плащане на цената и съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение за забавата в размер на законната лихва. При използване на автоматизирана изчислителна система (http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html) и без на съда да са необходими специални знания, се установява, че за този период законната лихва за забава върху сумата 932,40 лв. е 150,74 лв. До този размер осъдителният иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния му предявен размер от 151,01 лв. същият е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

С оглед направеното от ищеца искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 636 лв. за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 228/2020 г. по описа на РС – Самоков и в настоящото исково производство.

От тази сума 25 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 228/2020 г. на РС – Самоков за внесена държавна такса за разглеждане на заявлението. С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищеца и разноски в исковото производство в размер 611 лв., от които 75 лв. за довнесена държавна такса в исковото производство върху цената на уважените искове, 230 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и 306 лв. за платено адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимите от ответника разноски на ищеца за платено адвокатско възнаграждение съдът намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. Предмет на спора са вземания, произтичащи от едно облигационно отношение и по делото са проведени две открити съдебни заседания, в първото от които ищецът не е представляван от упълномощения от него адвокат. Затова на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира, че следва да присъди за заплащане от ответника разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно – 306 лв.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземане на „А. – 1” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление понастоящем в гр. С. З., бул. „А. Б.” № .., ет.., офис .., срещу „Т ..” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.” № ., за сумата 932,40 лв. с ДДС, представляваща дължима на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ цена на 2 броя свине-майки, доставени от „А. – 1” ООД на „Т .” ЕООД съгласно фактура № 8936/13.12.2018 г. на основание сключен между тях договор за продажба от същата дата, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска на 21.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Т .” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „П.” № .., да заплати на „А. ” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление понастоящем в гр. С. З., бул. „А. Б.” № .., ет. ., офис .., сумата 150,74 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цената на стоките по фактура № 8936/13.12.2018 г. за период от 17.12.2018 г. до 20.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения му размер до пълния му предявен размер от 151,01 лв., претендиран като обезщетение за забава за същия период.

ОСЪЖДА „Т ..” ЕООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „П.” № ., да заплати на „А.” ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление понастоящем в гр. С. З., бул. „А. Б.” № ., ет. ., офис ., сумата 636,00 лв. за разноски, от която 25,00 лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 228/2020 г. по описа на РС – Самоков и 611,00 лв. са разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: