О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 260305 Година 2021,05.02. Град Бургас

Бургаски окръжен съд граждански състав

На пети февруари Година две хиляди двадесет и първа

В закрито заседание в следния състав:

Председател : Антоанета Андонова-Парашкевова

Членове : ………....…………………………

Съдебни заседатели :  …………………… ………………

Секретар…………………………………………………………………………...

Прокурор ..............................................................................................................

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело номер 2080 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В.С.С. с посочен съдебен адресат адв. адв. Диан Димов с адрес на кантората гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ № 15, ет.1, е предявил против „Кроз“АД, ЕИК 200869182 частичен иск за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 30000 лв. като част от обща сума от 80000 лв., представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди, накърняване в значителен размер на репутацията му в обществото и причинените от това душевни болки и страдания от отправените срещу него клеветнически твърдения, съдържащи се в материал с тематично заглавие: “EXSCLUZIVE:В.С. КУПИЛ АПАРТАМЕНТ И ОФИС ЗА ОБЩО 7801 ЛЕВА“, разпространен в брой 15/454/ НА 10-18.04.2019 год., във вестник „Галерия“ ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на разпространението - 10.04.2019 год. – до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. Развива подробни съображения. Представя и ангажира доказателства.

Предявените искове са с правно основание в чл.49 и чл.86 от ЗЗД.

Ответникът „Кроз“АД, ЕИК 200869182 е депозирал своевременно писмен отговор/преценката за спазване на срока е направена в разпореждане № 2306 от 04.06.2020 год. по настоящото дело/, като в първия абзац от него, т.I, е направил на основание чл.119, ал.4 от ГПК възражение за неподсъдност на делото. Заявил е, че счита за приложима в случая общата местна подсъдност по чл.105 от ГПК, като е аргументирал становището си с липсата в исковата молба на каквото и да е обстоятелство, което да обосновава прилагането на специална подсъдност.

В предоставения от съда срок на ищеца за становище по възражението на ответника за местна неподсъдност на спора, е постъпило по имейл такова, придружено от сканирано пълномощно, изготвено от адв.Делян Иванов и подписано от него с електронен подпис. Ищецът чрез пълномощника заявява, че намира за неправилно изтъкнатото възражение относно подсъдността, доколкото то не е конкретизирано като изтъкнати доводи и искане на ответника за подсъдността на спора, според конкретен компетентен да го разгледа съд, с оглед правилата на общата местна подсъдност по смисъла на чл.105 от ГПК. Счита възпражението за формално, невалидно и изразяващо желанието на ответника в обратния случай - да се разпитват поисканите с отговора свидетели на ответника по делегация пред СРС, с оглед разходите за пътуване и довеждането им пред БОС. Аргументира приложението на специалната местна подсъдност с твърдения, че деликтът е извършен с печатно издание с национален обхват и разпространение, както и засяга обстоятелства и увреждащи твърдения относно ищеца, свързани с дейността му като публична фигура и избран представител на обществеността именно в регион Бургас. Смята, че в съдържанието на исковата молба са изложени достатъчно обостяетлства, от които могат да се направят изводи за това как е извършен деликта, къде и как да настъпили негативните последици за репутацията на ищеца, включително и къде следва да се приеме „местоизвършването на деликта“ по смисъла на посочената разпоредба в закона. Позовава се на ноторно известния факт, че е бил избиран многократно като представител на обществеността от гр.Бургас на различни изборни длъжности. Намира, че вредоносния резултат за него от публикацията е настъпил предимно в гр.Бургас, където е постоянният му адрес и неговото местопребиваване извън ангажиментите му като народен представител в гр.София по време на публикацията, като цитира и чл.67 от Конституцията на Република България. Счита, че може да се приеме, че деянието е настъпило както в гр.Бургас, така и в гр.София. В заключение, отново се позовава на националния характер на изданието на ответното дружество,разпространявано на територията на цялата страна.

Бургаски окръжен съд, като обсъди възражението за местна неподсъдност и доводите на страните във връзка с него, намира следното:

Заявеното възражение за местна неподсъдност е допустимо. Заявено е в срока по чл.119, ал.4 от ГПК, а именно с отговора на исковата молба от ответната страна, който отговор от своя страна е постъпил по делото в срока по чл.131, ал.2 от ГПК /мотиви на разпореждане № 2306 от 04.06.2020 год./ Разгледано по същество възражението е и основателно.

Съобразно нормата на чл. 105 от ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. На основание чл.119, ал.4 от ГПК е направено възражение за местна неподсъдност от ответната страна, в което е посочена като приложима по отношение на настоящия спор разпоредбата на чл.105 от ГПК. Не е необходимо при отвод за местна неподсъдност ответникът да посочи и конкретния съд, който счита че е компетентен да разгледа правния спор. Съгласно чл.118, ал.1 от ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно, независимо дали възражението е повдигнато служебно или от страна, а на основание чл.118, ал.2 от ГПК, ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. Следователно, задължение на съда, разглеждащ отвода за подсъдност, е както да прецени дали той е основателен, така и да изпрати делото на съда, който според съответното приложимо законово правило, има правомощие да се произнесе. В настоящия случай не е необходимо да се излагат конкретни обстоятелства във връзка с възражението, нито да се прилагат доказателства, тъй като ответникът е търговец, седалището на търговците се обявява в публичен регистър и при посочен ЕИК от ищеца в исковата молба, приложение намира ал.6 на чл.23 от ЗТРРЮЛНЦ. Ето защо становището на ищеца, че не е налице валидно възражение по подсъдността е несъстоятелно.

Правилото, предвидено в чл.115, ал.1 на ГПК е изключение от принципа за компетентност на съдилищата по седалището или постоянния адрес на ответника, и се основава на наличието на особено тясна връзка между спора и юрисдикциите по мястото, където е настъпило вредоносното събитие. Мястото, където е настъпило вредоносното събитие, може да бъде източник на особено полезна за доказването и организацията на процеса информация, а следователно и за целите на добро правораздаване. По тази причина е уредена и специалната местна подсъдност по горния текст. Местоизвършването на деянието е различно от мястото, където настъпва вредата, и тъй като вредата може да има широк обхват, т.е. да настъпва на различни места,включително и от местоизвършването на деянието, то именно последното е прието като определящ фактор за целта - предвидимост на правилата за компетентност. Именно то едновременно позволява на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, а на ответника - разумно да предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован. Преценката за това къде е „местоизвършването на деянието“ се извършва въз основа на изложението на обстоятелствата в исковата молба и петитума на предявения с нея иск.

В настоящия случай, извън възпроизвеждането на съдържанието на печатния материал и описанието на претърпените вреди, данни за местоизвършване на деянието - публикуване и разпространение на статия във вестник „Галерия“, съдържаща клеветнически и неверни твърдения, няма. Едва в становището, депозирано на 29.06.2020 год., се обосновава приложимостта на нормата на чл.115, ал.1 от ГПК със следните обстоятелства: деликтът е извършен с печатно издание с национален обхват и разпространение, както и засяга обстоятелства и увреждащи твърдения относно ищеца, свързани с дейността му като публична фигура и избран представител на обществеността именно в регион Бургас.

Горните обстоятелства обаче, са без значение за подсъдността по чл.115, ал.1 от ГПК. Касае се за материал, поместен във вестник, който преди да бъде разпространен, се създава и печата, а и самото разпространение започва от мястото на отпечатване.

При това положение, няма данни нито в исковата молба, нито в становището на ищцовата страна, от които да се направи извод за тясна връзка на между района на действие на настоящия съд и местоизвършването на деянието-публикуване и разпространение на клеветнически твърдения чрез материал, поместен в брой на вестник “Галерия“ издаван от ответното дружество, а оттук и за приложение на специалната местна подсъдност по чл.115 от ГПК.

Ето защо, приложима е общата подсъдност по чл.105 от ГПК, а именно по седалището на ответника, което, видно както от исковата молба, а и от служебна справка в електронния търговски регистър на съда, е в град София. Компетентен да разгледа и се произнесе по възникналия спор, съобразно посочените по-горе правила е Софийски градски съд.

По изложените съображения и на основание чл. 119, ал. 4 във връзка с чл. 105 от ГПК, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2080 по описа за 2019 год. на Бургаския окръжен съд.

ИЗПРАЩА делото за разглеждане по подсъдност на Софийски градски съд.

Определението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.

СЪДИЯ: