гр. Бургас, 31 януари 2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, през
две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА
РАДИКОВА АХД № 2656 по описа за 2021
година и за да се произнесе, съобрази:
Производството e по реда на чл. 26, ал.4 от Закона за гарантиране
вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
(ЗГВРСНР) във вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, подадена
от А.В.И., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Я.К. против
Разпореждане № 4506-40-270/27.10.2021г., издадено от директор на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на А.В.И. е
отказано изплащане на гарантирано вземане .
Жалбоподателката счита, че
разпореждането е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила- чл.35 и чл.36 от АПК. Поради това иска оспореният акт да бъде отменен,
а преписката върната на административния орган за ново разглеждане. Претендира
присъждане на разноски при хипотезата на чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от
ЗА.
В съдебно заседание, не се явява
и не изпраща представител. На 24.01.22г. по делото е постъпила молба, подадена
от пълномощника на жалбоподателкята, с която същият заявява, че поддържа
жалбата и направените с нея, искания.
Ответникът по оспорването –
директор на Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", чрез
процесуалния си представител гл. юрисконсулт Ч., иска жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт. В случай на уважаване на жалбата счита, че адвокатското
възнаграждение за представителство по делото на жалбоподателката следва да бъде
определено към минимума, предвиден с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Жалбата е процесуално допустима.
Подадена е срещу административен
акт, подлежащ на съдебен контрол, от лице, с доказан правен интерес от
оспорването- адресат на акта, в предвидения от закона срок.
І. ФАКТИТЕ:
На 07.09.2021г. А.В.И. подала до
директора на ТП на НАП гр.Бургас заявление- декларация за отпускане на
гарантирано вземане вх.№ 4502-02-26.
В същото посочила, че е работила
в „Политур 2016“ ЕООД като технически сътрудник през периода 19.09.2019г.-
03.02.2020г., поради което поискала да й бъде отпуснато гарантирано вземане по
Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при несъстоятелност
на работодателя.
Със заявлението представила
справка изх. № 890519-І-ГВРС/29.07.2021г. за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ и други нормативни актове, издадена от „Политур 2016“ ЕООД,
гр.Созопол, ЕИК 203971630.
Според справката, за периода на
заемане на длъжността „технически сътрудник“ 19.09.2019г.- 03.02.2020г., на И.
били начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения, както следва: за
м. септември 2019г.- 206,32лв.; за м. октомври 2019г.- 750,00лв.; за м. ноември
2019г.- 750,00лв.; за м. декември 2019г.- 750,00лв.; за м. януари 2020г.-
750,00лв. За последният месец на осн. чл.224, ал.1 от КТ била начислена, но
неизплатена и сума в размер на 272,73лв.
След подаване на заявлението и въз основа на постъпил сигнал относно извършване на проверка на основание чл. 21, ал. 1 от Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя /ЗГВРСНР/, чл. 5, ал. 1 от Наредбата за реда и начина за
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/
старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ гр.Варна извършил проверка по
разходите на държавно обществено осигуряване на „Политур 2016“ ЕООД.
За резултатите от проверката бил
съставен констативен протокол № КВ-5-03-01004085/15.09.2021г.
Според този документ, със
Задължителни предписания ЗД-1-03-00977924/12.08.2021г., връчени на 17.08.2021
г. от „Политур 2016“ ЕООД било поискано
представяне на документи във връзка с извършваната със Заповед №
ЗГ-5-03-00966955/23.07.2021 г. /връчена на 17.08.2021 г./ проверка на основание
чл. 21, ал. 1 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя. На 23.08.2021г. на дружеството била
връчена Заповед за проверка №
ЗГ-5-03-00966955/23.07.2021 г. с променен /до 14.11.2021 г./ срок за извършване
на проверка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове. На 29.07.2021 г. осигурителят „Политур
2016“ ЕООД изготвил справки за размера на начислените, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на
труда и други нормативни актове /Приложение № 1/ към чл. 4, ал. 1 oт
НРНИРСОИГВНР, при нормативно определен срок за изготвяне на справката 21 дни от
вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРНР в търговския регистър, който срок
бил спазен.
Със Заявления вх. №
1029-02-17533/11.08.2021 г. и вх. № 1029-02-17534/11.08.2021г., С.Т.Т.- управител
на „Политур 2016“ ЕООД, чрез пълномощника си Г.И.С., представил справки
/Приложение № 1/ към чл. 4, ал, 1 от НРНИРСОИГВНР за 21 лица.
Декларация Приложение № 2 към чл.
5, ал. 2 от Наредба за реда и начина за информиране на работниците и служителите
и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя от 23.07.2021 г. била подадена в ТП на НОИ - Бургас вх. №
1004-02-35/29.07.2021 г. от Г.И.С., представляващ „Политур 2016“ ЕООД, ЕИК
203971630. Представителят декларирал, че „Политур 2016“ ЕООД е осъществявал
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността -
14.07.2021г. за времето от 01.07.2019 г. до 31.05.2021 г.
Във връзка със Задължителни
предписания № ЗД-1-03-00977924/12.08.2021г., връчени на 17.08.2021 Г, от
дружеството било поискано представяне на следните документи: за информиране
/обява на подходящо място в предприятието или съобщение с обратна разписка на
всеки работник и служител/ на работниците и служителите за датата на вписване
на съдебното решение по чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на
работниците и служителите, при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ в
търговския регистър и реда за получаване на гарантирани вземания по ЗГВРСНР; удостоверяващи упражняването на дейност
най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно на
свръхзадължеността - копие от данъчната декларация, счетоводни отчети, сключени
търговски сделки, удостоверение от банките за финансова активност; досиета на
работниците и служителите, имащи право на гарантирани вземания и РПВ/фишове/ за
начислените, но неизплатени възнаграждения; удостоверяващи последните плащания
на възнаграждения и обезщетения, оборотни ведомости, аналитичност на сметки:
разходи за персонал, каса, банка.
На 09.09.2021 г. били изпратени
трудовите досиета за 21 лица, съдържащи трудови договори, справки за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ и заповеди за прекратяване на
трудови правоотношения, фишове за начислени, но неизплатени възнаграждения
/разпечатки от програмата за РЗ/ и справка за актуалното състояние на всички
трудови договори.
Не били представени документи за
информиране на работниците и служителите за датата на вписване на съдебното
решение по чл. 6 от Закона за гарантираните вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ в търговския регистър
и реда за получаване на гарантирани вземания по ЗГВРСНР, документи,
удостоверяващи упражняването на дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността - копие от
данъчната декларация, счетоводни отчети, сключени търговски сделки,
удостоверение от банките за финансова активност, документи удостоверяващи
последните плащания на възнаграждения и обезщетения, оборотни ведомости,
аналитичност на сметки: разходи за персонал, каса, банка.
С констативен протокол №
КВ-5-03-01004085/15.09.2021г. били отчетени и резултатите от извършена
проверка, удостоверена с констативен протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021г. С
последният било установено, че за 2019г. дружеството не е подало ГДД. Според
данни, предоставени от ТД на НАП гр.Варна за обобщени обороти на фискални
устройства, липсвали обороти за период .06.2019г. - .12.2020г.
С констативен протокол №
КВ-5-03-01004085/15.09.2021г. било прието и че „Политур 2016“ ЕООД е
упражнявало търговска дейност през периода 13.06.2016г. - 30.06.2019г, чрез
предоставяне на хотелиерски услуги в нает обект от „Синчец ММ“ ЕООД, ЕИК
124539181, представляващо хотелски комплекс „Дана палас“ в к.к. Златни пясъци“.
Доказателсва за сочения факт по делото не са представени.
Съдът отбелязва, че констатациите
в протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021г. са базирани на справка, получена от
ТД на НАП гр.Варна и липсата на представени от осигурителя счетоводни и банкови
документи.
Въз основа на посочените факти и
поради липса на документи контролният орган на ТП на НОИ, съставил констативен
протокол № КВ-5-03-01004085/15.09.2021г. преценил, че не може да се установи
правото на гарантирани вземания на лица, работили в „Политур 2016“ ЕООД,
съгласно чл. 4 от Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите
при несъстоятелност на работодателя.
Като взел предвид констатациите в
двата посочени протокола директорът на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите" издал оспорения акт, с който отказал на
жалбоподателката изплащане на гарантирано вземане.
Приел, че с решение
№53/13.07.2021г. на Окръжен съд гр. Бургас било открито производство по
несъстоятелност на „Политур 2016“ ЕООД, гр.Созопол, ЕИК 203971630. Решението
било вписано на 14.07.2021г. При това положение 36 месечния период, за който се
гарантират начислените, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични
обезщетения е от 1.07.2018г. до 30.06.2021г.вкл.
Посочил, че на жалбоподателката
били начислени и неизплатени трудови възнаграждения за периода 19.09.2019г.-
31.01.2020г., но не можело да бъде удостоверена по безспорен начин извършвана
от дружеството дейност след 01.07.2019г. Затова и липсвало правно основание за
изплащане на гарантирано вземане.
Като доказателства по делото са
представени извлечения от регистъра на осгурените лица и регистъра за трудовите
договори, информацията от които потвърждава фактите, указани в подаденото от
жалбоподателката заявление- декларация за трудовия и осигурителния й статус.
Представени са и документи,
подадени от „Политур 2016“ ЕООД по т.д. № 200/2021г. по опис на Окръжен съд гр.
Бургас- молба за откриване на проивзодство по несъстоятелност, в която се сочи,
че дейността на дружеството е била фактически прекратена през 2020г.; баланс на
дружеството към 31.12.2020г.; отчет за приходите и разходите за 2020г.;
документи, удостоверяващи задължения на дружеството към НАП и към работници и
служители (за периода .07.2019г.- 01.2020г.); заключение на счетоводна
експертиза, при извършването на която вещото лице е взело предвид и движенията
на парични средства от 2019г.- 12.06.2021г.
ІІ. ПРАВОТО:
Оспореният акт е издаден от
компетентен орган по см. на чл. 26, ал. 3 ЗГВРСНР. Спазена е предвидената от
закона форма. В оспорения акт са посочени фактическите и правни основания за
издаването му.
Съдът намира, възраженията за
процесуална незаконосъобразност за основателни, тъй като не са изяснени и
доказани всички факти, въз основа на които да е възможно да се направи
законосъобразна преценка за липсата на предпоставките за изплащане на
гарантирано вземане.
Гарантираните вземания по ЗГВРСНР
се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от
работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен
институт по седалището на работодателя в тримесечен срок от датата на вписване
на решението по чл. 6 или от датата на информиране на работниците и служителите
от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по
несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава – чл. 25
ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 3 ЗГВРСНР,
гарантирани вземания на работниците и служителите са начислени и неизплатени
трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори,
както и парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен
акт.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 1
ЗГВРСНР определя лицата, които имат право на гарантирани вземания по ЗГВРСНР -
работници и служители, които са или са били в трудово правоотношение с
работодателя по чл. 2, а втората алинея на чл. 4 ЗГВРСНР въвежда условие за
ползване на правото на гарантирани вземания права по този закон - работодателят
да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6.
ЗГВРС е приложим за всички
физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и
спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на
Търговския закон или по реда на специални закони – чл. 2 ЗГВРСНР.
Правото на гарантирани вземания
за работниците и служителите по чл. 4, ал. 1, според разпоредбата на чл. 6
ЗГВРСНР, възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за: 1. откриване на производство по несъстоятелност; 2. откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност; 3.
откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване
дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране
на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на
разноските по производството.
На основание чл. 29 ЗГВРСНР е
приета Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и
за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на
работодателя.
Нормата на чл. 3, ал. 1 от
Наредбата регламентира задължение работодателят да информира работниците и
служителите си за датата на вписването в търговския регистър на съдебното
решение по чл. 6 ЗГВРСНР (във връзка с откритото производство по
несъстоятелността) и за реда за получаване на гарантираните вземания по ЗГВРСНР
и то в 14-дневен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в
търговския регистър. В случаите, в които трудовото правоотношение на работника
или служителят е прекратено през месеца на вписване в търговския регистър на
решението по чл. 6 от закона или през последните 36 предходни календарни
месеца, информирането се извършва чрез изпращане на съобщение с обратна
разписка на всеки работник и служител – чл. 3, ал. 2 от Наредбата.
Следващата разпоредба от
Наредбата – чл. 4, задължава работодателя да изготви за всяко правоимащо лице
справка по образец съгласно приложение № 1, в срок от 21 дни от вписване на
съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в ТР. Изисква се справката да се изготви в 3
екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя, като екземплярът за правоимащия
работник или служител се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски
оператор с обратна разписка. Наредбата предвижда и извършване на проверка от
страна на контролните органи на НОИ, по реда на Инструкция № 1 от 3 април 2015
г., както и възможност работниците и служителите да оспорят данните в справката
по чл. 4, като подадат възражение.
Част от изложените до тук
предпоставки за възникване на правото за изплащане на гарантирано вземане,
досежно наличието на вписано в търговския регистър решение за откриване на
производство по несъстоятелност, наличие на трудов договор, начислено и
неизплатено трудово възнаграждение и подадено заявление в срока по чл.25 от ЗГВРСН,
са доказани като издателят на оспорения акт приема за недоказана тази по чл. 4,
ал.2 от ЗГВРСНР.
По делото няма спор, че с решение
№53/13.07.2021г. на Окръжен съд гр. Бургас, постановено по т.д. № 200/2021г. по
отношение на „Политур 2016“ ЕООД,
гр.Созопол, ЕИК 203971630 е открито производство по несъстоятелност, което
решение е вписано в Търговския регистър 14.07.2021г.
Въпреки липсата на информация за
уведомяване на работниците и служителите за посочения факт, в предвидения от
наредбата срок дружеството е изготвило и представило справка по образец за
всеки един от работниците, вкл. и за жалбоподателката А.И..
Доказано е и че същата, по силата
сключен и регистриран трудов договор, е заемала в „Политур 2016“ ЕООД
длъжността „технически сътрудник“ за периода 19.09.2019г.- 03.02.2020г., за
който период и е начислено, но неизплатено трудово възнаграждение, както и че е
подала заявление- декларация в тримесечен срок от вписване на решението за
откриване на производство по несъстоятелност в Търговския регистър.
Доказано е, че дружеството е
подало декларация Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредба за реда и начина
за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя, с която е
декларирано, че „Политур 2016“ ЕООД е осъществявало дейност най-малко 12 месеца
преди началната дата на неплатежоспособността - 14.07.2021г., за времето от
01.07.2019 г. до 31.05.2021 г.
Както вече бе посочено,
административният орган приема за недоказана предпоставката по ал.2 на чл.4 от ЗГВРСНР.
Според тази разпоредба, лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че
работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата
на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6.
Извода за липсата на
доказателства за осъществяване на дейност най-малко 12 месеца преди началната
дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в
решението по чл. 6, е направен въз основа на констатациите в констативни протоколи №КВ-5-03-01004085/15.09.2021г.
и № КП-5-03-00901703/30.03.2021г., като същите са базирани единствено върху
факта на непредставяне от „Политур 2016“ ЕООД на изискани документи. Изключение
прави само констатацията за липса на подадена ГДД за 2019г. и за липсващи
обороти за период .06.2019г. - .12.2020г.,
която информация е предоставена от ТД на НАП гр.Варна.
Същевременно индикация за
извършване на търговска дейност за периода .06.2019г. - .12.2020г. се съдържа в
документите, представени пред Окръжен съд гр.Бургас в хода на производството по
несъстоятелност и подадената декларация по приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от Наредбата
за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя.
Отделно от това, липсата на подадена ГДД за 2019г. и на обороти за период .06.2019г.
- .12.2020г., не предпоставя автоматичен извод за липса на извършвана търговска
дейност. Възможно е дружеството да не е извършвало дейност по непосредствено предоставяне
на хотелиерска услуга на конкретни лица, така че да реализира оборот чрез
регистрираните фискални устройства, но да не е преставало да търси възможности
за това, чрез водене на преговори с евентуални контрагенти или сключване на
търговски сделки за предоставяне на хотелиерски услуги.
Извод за липса на извършвана
дейност не може да се гради и само върху обстоятелството, че дружеството не е
представило изисканите от него документи.
Издателят на оспорения акт е следвало да положи необходимите усилия за
изясняване на релевантните за спора обстоятелства, каквото задължение има по
силата на чл. 35 и чл. 36 от АПК, но не
го е сторил.
От съответното поделение на НАП
биха могли да бъдат изискани всички, подавани от дружеството документи през
процесния период, касаещи дейността му, с изключение на съдържащите данъчна и осигурителна
информация или и такава, получена по реда на чл.74, ал.2, т.1 от ДОПК. Не
съществува пречка и за допускане в хода на административното производство на
съдебно икономическа експертиза.
Нещо повече, законодателят е
предвидил изрична възможност за спиране на производството- чл. 26, ал. 2, т.1
от ЗГВРСНР, когато са налице доказателства, които могат да доведат до издаване
на разпореждане за отказ.
В случая без съмнение са били
налице такива данни- получена информация за липса на подадена ГДД за 2019г. и
на реализирани обороти за период .06.2019г. - .12.2020г., тези данни обаче
предпоставят необходимост от събиране и на други доказателства.
Вместо да извърши предвиденото от
закона процесуално действие и да спре производството за събиране на достатъчно
доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи обоснован извод
дали през процесния период дружеството е извършвало дейност, административният
орган е постановил отказ в нарушение на разпоредбите на чл.35 и 36 от АПК.
Отделно от това оспореният акт не
е съответен и на целта на закона- закрила на работниците и служителите в случай
на неплатежоспособност на работодателя, за да им се осигури минимално ниво на
защита, в частност за да се гарантира изплащането на дължимите им вземания.
Оспорваният акт не е съобразен и със социалната цел на Директива 2008/94/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата
на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния
работодател.
Предвид изложеното съдът намира,
че Разпореждане № 4506-40-270/27.10.2021г., издадено от директор на Фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите" следва да бъде
отменено, а преписката върната на административния орган за прилагане на закона
съобразно дадените с това решение, указания за тълкуването и прилагането му.
Предвид изхода на спора и с оглед
изрично направеното искане, и представените доказателства, съдът намира, че са
налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 от ЗА и на адвоката, оказал безплатна
правна помощ на жалбоподателката в настоящото производство, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размера, определен в наредбата по чл. 36,
ал. 2 от ЗА така, както е поискано. На основание чл. 8, ал. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения Агенция по вписванията
следва да бъде осъдена да заплати на адв. Я.Д.К. ***, сумата от 500.00
(петстотин) лева – минимален размер адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес.
Поради изложеното и на основание
чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Бургас, ІV-ти състав,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №
4506-40-270/27.10.2021г., издадено от директор на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите", с което на А.В.И. е отказано изплащане на
гарантирано вземане .
ИЗПРАЩА административната преписка на
Директор на Фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административен акт по
заявление с вх. № 4502-02-26/07.09.2021 г., подадено от А.В.И., съобразно дадените в мотивите на
настоящото съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт
да заплати на адв. Я.Д.К. *** сума в размер на 500лв.,
представляваща възнаграждение за адвокат.
Решението може да бъде обжалвано
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: