№
гр.София, 15.11.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7918 по описа за 2019 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 226, ал.1 КЗ (отм)., от
Е.Л.Л. и С.Л.П. срещу З. „Л.И.“ АД, за сумите от по 26
000 лв., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.06.2019 г. до окончателното плащане, претендирани
от всяка една от ищците, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на техния брат С.Н.М.,
настъпила вследствие на ПТП, реализирана
на 19.06.2014 г., в гр. София, по вина на П.П.Я. –
водач на лек автомобил марка “Фолксваген”, модел “Поло”, с peг.
№ СА ***СС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти” при ответното застрахователно дружество.
В исковата молба се поддържа, че на посочената дата, около 21,50 ч., в гр.
София, на бул. „Тодор Александров“, С.М.- брат на ищците, болен от ДЦП, ползващ
две патерици, пресичайки улицата, е блъснат от автомобил, управляван от П.Я.,
който е бил с 1,6 на хиляда алкохол в кръвта и е карал с несъобразена скорост
над 55 км/ч. След като С.М.е ударен в областта на краката, пада на земята, а
водачът на автомобила го прегазва, за да избяга от местопроизшествието по улица
„Опълченска“, в посока бул. „Сливница“.
Поддържа се, че пострадалият постъпва в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД в увредено
общо състояние, като поради многото съчетани травми, умира на 20.06.2014г. Поддържа
се, че във връзка с причиненото пътнотранспортно произшествие е образувано
наказателно производство, като с повторна присъда № 13 от 17.01.2017 г., по
НОХД № 1741/2016 г. на СГС, НО, 31 състав,
П.Я. е признат за виновен.
Ищците поддържат, че след безвъзвратна загуба на брат им С.М., преживяват
изключително силен емоционален шок, непоносима душевна болка и страдание. Сочат, че са едноутробни сестри
на С.М., имат обща майка. Ищците, както и бащата на С.М., му дават пари, за да
придобие апартамент в ж.к. „Дружба“. След смъртта на майка им Н.Д.през 1989 г. и
смъртта на баща му през 2007 г., единствените живи роднини са неговите сестри,
тъй като С.М.не се е женил и няма семейство. Брат им изпада в депресия и губи
поради имотна измама апартамента в „Дружба“, като отива да живее при сестрите
си в Люлин. Ищците се грижели за своя брат – готвят, чистят, перат и му помагат
с пари, той също се опитва да им помага
с каквото може в домакинството. Поддържат, че отношенията между тримата се
характеризират с взаимна грижа и привързаност в по-голяма степен и именно
поради това страданията им от загубата на брат им надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.
Ответникът З. "Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа,
че не се твърди, че поради определени житейски обстоятелства пострадалият да е
имал отношения на особена близост с ищците, което да обосновават житейска
връзка, различна от обичайната между братя
и сестри. Поддържа, че не се твърди и настъпване на друго особено
житейско обстоятелство, по причина на което ищците и пострадалия да са имали
отношения с особена връзка, различни от обичайната между близки родственици. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия брат на ищците, като твърди, че С.М.,
като пешеходец не се е изпълнил задълженията си по чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал.
1, т. 1 и т. 2 и чл. 114, т. 1 и т.2 от ЗДвП.
Третото лице помагач на страната на ответника П.П.Я.
оспорва предявените искове, по основание
и размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Фактическият състав на отговорността по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.),
произтича от следните обстоятелства: в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност
към датата на деянието е застрахована при ответника, са настъпили неимуществени
вреди за ищците, представляващи болки и страдания от смъртта на техния
близък.
Когато пострадалият е починал, материално легитимирани да получат обезщетение
за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.
и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд,
и по изключение всяко друго лице,
което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. (Тълкувателно решение 1/2016 г.от
21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС).
По аргумент от чл. 300 ГПК, съдът е обвързан от задължителната сила на
влязлата в сила присъда №13/17.01.2017 г., на СГС, 31 с-в, постановена по НОХД
№1741/2016 г., с която П.П.Я. е признат за виновен за
престъпление по чл. 343, ал.1, пр. 1 и пр. 6, б „б“
НК, при което по непредпазливост е причинил смъртта на С.Н.М., като деянието е
извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол 1,6 промила на хиляда.
Присъдата е влязла в законна сила на 02.02.2017 г.
Видно от удостоверение за наследници
изх. № УН-1049 от 10.07.2014 г. на СО, 03 район „Възраждане“, ищците С.Л.П. и Е.Л.Л. са сестри на С.Н.М..
От удостоверение за постоянен адрес изх.
№ РВЕ21-УГ51-58/17.02.2021 г. се установява, че постоянния адрес на С.Н.М.е в
гр. София, ул. „Цар Симеон“ № 236, от 25.10.2004 г.
Не е
спорно обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищците деликвент към датата на процесното
пътнотранспортно произшествие е застрахована при ответника.
От
заключението на изслушаната и приета по делото комплекса автотехническа
и съдебномедицинска експертиза се установява, че към момента на инцидента С.М.
е бил с концентрация приблизително 1,34 промила, което отговаря на лека степен
на алкохолно опиване. След изчисления, в експертизата се сочи, че скоростта на
лекия автомобил „Фолксваген Поло“ в момента на удара е 50 км/ч, а преди това
54,94км/ч., като са дадени варианти за времето на движение на пешеходеца от
мястото на навлизане върху платното за движение до мястото на удара. Ако между
автомобила и пешеходеца не е имало други обекти, които да нарушават видимостта,
пешеходецът в момента на навлизане върху платното за движение е имал възможност
да възприеме светлините на идващия лек автомобил от няколкостотин
метра. Тъй като, в материалите по делото няма данни за липсата или наличието на други автомобили,
които да нарушават видимостта на пешеходеца спрямо идващия лек автомобил
„Фолксваген Поло“, не е възможно да се даде конкретен отговор на въпроса бил ли
е видим за пешеходеца лекият автомобил. В съдебно заседание вещото лице доц. Х.
пояснява, че на мястото е нямало пешеходна пътека.
В мотивната
част на Тълкувателно решение 1/2016 г.от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСНГТ на ВКС, е прието, че в традиционните
за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и
страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение
за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
Съгласно решение № 92 от 17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. на ВКС, ТК, от посочените разяснения следва категоричният извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: 1) създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и 2) действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г.
на Пленума на Върховния съд.