Р Е Ш Е Н И Е

№ …………...../……………..…, гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

при секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3547 по описа за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „П.“ АД ЕИК 831079085 със седалище ***, подадена чрез адв. Т.П. ***/2019год. на с.д. директор на ТД „Северна морска в Агенция Митници“, с което на основание чл. 110, ал.1 от ЗАДС на въззивното дружество е било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв. за нарушаване нормата на чл. 44, ал.1 т.6 и ал.3 от същия закон.

В жалбата си въззивникът не оспорва извършването на нарушението, но излага доводи за неговата маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание процес. представител на въззивното дружество поддържа жалбата. Същият не оспорва фактите изложени в акта и НП, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено на основанията изложени в жалбата.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.

ВРП, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, от надлежна страна, поради което същата се явява процесуално допустима.

На 08.04.2019год. въззивното дружество подало акцизна декларация за енергийни продукти и електрическа енергия за месец март 2019год. която декларация била заведена с вх.№ BG002000/01-00378/08.04.2019год.. В декларацията дружеството декларирало дължим акциз в размер на 19 750.34лв.

Посочената сума била внесена по сметка на компетентното митническо учреждение на 18.04.2019год.

На 21.05.2019год. до въззивното дружество била изпратена покана за явяване на негов представил с оглед даване на обяснения досежно невнесен в срок акциз по посочената декларация и съставяне на АУАН.

На 29.05.2019год., М.А. – главен експерт в Агенция „Митници“ ТД Северна морска, отдел „Акцизна дейност“, сектор „Обслужване“ съставила срещу въззивното дружество АУАН №31 в който посочила ,че същото е нарушило разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.6 и ал.3 от ЗАДС, тъй като не внесло в срок до 14.04.2019год. дължимия акциз за месец март 2019год. с което било осъществило състава на чл. 110, ал.1 от същия закон. Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващата въззивното дружество, който го подписала вписвайки в него като възражение, че към датата на която е следвало да бъде внесен акциза дружеството не е имало обективна възможност а извърши плащане поради закъснели плащания към него от страна на бюджетни учреждения.

На 31.05.2019год. били подадени и писмени възражения срещу акта, в които по същество се излагали доводи за маловажност на същото основание неплащане от страна на негови контрагенти бюджетни учреждения. Представен бил и списък на тези учреждения с посочване на дължимата сума падеж и дати на плащане.

На 15.07.2019год. въз основа на акта, с.д. директор на ТД „Северна морска“ в Агенция „Митници“ издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивника е нарушил разпоредбата на чл.44, ал.1, т.6 и ал.3 от ЗАДС и на основание чл. 110, ал.1 от същия закон му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв.

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи, кредитират се от съда изцяло и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи.

Така приетата фактическа обстановка не е спорна между страните.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуването и провеждането на адм.наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат обст. И факти, които описват в достатъчна степен вмененото на въззивника нарушение, посочени са обстоятелствата при които е било извършено нарушението, както и нарушената законова разпоредба като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в пода на адм. наказателното производство съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.1, т.6 от ЗАДС Дължимият акциз се внася в държавния бюджет по сметката на компетентното митническо учреждение от лицензирания складодържател или от регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация;

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал.3 от същия член на закона Акцизът се смята за внесен в държавния бюджет от датата, на която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното митническо учреждение по ал. 1. Безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден. Когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, включително виртуално, по реда на чл. 4, ал. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.

Съгласно разпоредбата на чл.87, ал.3 от ЗАДС лицата регистрирани по чл. 57а и 57в са длъжни да подадат акцизна декларация в компетентното митническо учреждение по регистрация на лицата в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период.

По делото няма спор, че въззивното дружество е регистрирано по чл. 57а, ал.1, т.2 от ЗАДС лице и като такова е било длъжно да подава акцизни декларации за съответните данъчни периоди в 14-дневен срок от тяхното изтичане. Горното явства и от приложената към АНП акцизна декларация за периода месец март 2019год. в която този факт (факт на регистрацията по ЗАДС) е бил посочен от самия жалбоподател. Няма спор и по отношение на това, че въззивника е подал акцизна декларация за месец март 2019 в срока предвиден в нормата на чл. 87, ал.3 от ЗАДС (в случая срока за подаване на декларацията е бил до 16.04.2019год. доколкото 14.04.2019год. е ден събота), но не е внесъл в посочения срок дължимия акциз. В тази насока са както приложените към АНП акцизна декларация вх.№ BG002000/01-00378/08042019год. и справка от Българската акцизна централизирана информационна система, така и от представената от страна на въззивника разпечатка от банкова сметка.

***становени факти,следва въззивника да бъде санкциониран.

Още във възражението си срещу акта, а и в последствие във въззивната жалба и в хода на пренията чрез процес. представител въззивника е изразил становище, че нарушението попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН аргументирайки се с това, че сумата е внесена с минимално закъснение, а невнасянето в срок се дължи на неизплатени към оня момент задължения от страна на държавни и общински учреждения.

На свой ред АНО счита, че случаят не може да бъде определен като маловажен защото нарушението било извършено от ЮЛ и това разкривало по-голяма степен на обществена опасност. Като аргумент в подкрепа на този си извод за по-висока степен на обществена опасност АНО посочил нормата на чл. 126б, ал.1 от ЗАДС която давала възможност за маловажни нарушения да се налага глоба с фиш само на ФЛ.

Съдът не споделя аргументите на АНО. Действително ЗАДС определя в чл. 126б от ЗАДС маловажни случаи на определени нарушения, за които може да се налага глоба с фиш, сред които нарушения не е това по чл. 110, ал. 1 от ЗАДС. Това обаче не означава, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение не може да бъде преценявана по общия ред с оглед прилагане на чл. 28 от ЗАНН, в частност, че по ЗАДС изобщо няма маловажни случаи, за които тази разпоредба да се прилага, а за всички нарушения следва да се налага санкция, било с НП, било с фиш. В горната насока е Решение № 541 от 12.03.2015 г. на АС - Варна по к. а. н. д. № 142/2015г. и ред др.

В случая според настоящия съд разглежданото нарушение отговаря на критерия за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от същия вид първо защото акциза е бил внесен по инициатива на въззивното дружество с незначително закъснение (на втория ден след изтичане на срока) и в период прехождащ значително установяване на нарушението и съставяне на акта. На следващо място няма как да не бъде отчетен и факта, че действително видно от представените в хода на адм.наказателното производство писмени доказателства към 16.04.2019год. в сметката на въззивника не е имало сума покриваща акциза, като към този момент въззивника е имал длъжници с просрочени плащания към него като всички тези длъжници са институции на държавна или общинска издръжка, а веднага след постъпване на сума покриваща акциза същата е била преведена на митническото учреждение още в деня на постъпването. Горното наред с факта, че нарушението е първо за въззивника, с оглед липсата на доказателства в подкрепа на противното, и предвид на това, че очевидно след като въззивника е подал акцизната декларация в срок не е целял да се укрие или да избегне плащане на задълженията си към държавата мотивира съда да приеме, че конкретното нарушение представлява типичен маловажен случай на нарушение по чл.110, ал.1 от ЗАДС в сравнение с останалите случаи на административни нарушения от посочения вид, поради което и хипотезата на чл.28 от ЗАНН е била налице и въззивника изобщо не е следвало да блъде наказван, а само предупреден. И доколкото преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол и според настоящата инстанция конкретния случай е именно такъв, като не е приложил чл.28 от ЗАНН, а е издал НП наказващия орган е нарушил материалния закон. Горното налага отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно издадено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Варненският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36 от 15.07.2019год. на началника на с.д. Директор на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на „П.“ АД ЕИК 831079085 на основание чл.110, ал.1 от ЗАДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: