Р Е Ш Е Н И Е № 1959

гр.Пловдив, 12.05.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V гр.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и четиринадесета година, в състав

Председател: Росица Кюртова

секретар: Елена Димова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №5515 по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.505, ал.1 и чл.538, ал.1 ТЗ.

Ищецът “И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ”ЕООД, ЕИК 131363278, седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Околовръстен път” №260, представляван от Г. И. Г., чрез п. адв.Г.И., твърди, че е кредитор по запис на заповед от ***г, издаден от “АГРОСТРОЙ-2008”ЕООД и авалиран от ответника, за сумата 20 765,41 евро, платима на предявяване със срок за предявяване не по-късно от 10.12.2013г. Твърди, че записът на заповед обезпечавал изпълнение на задълженията по договор за лизинг между ищеца и издателя, по който договор ответникът встъпил като съдлъжник. Ищецът се задължил с договора да достави и предаде на лизингополучателя лек автомобил срещу задължение на последния да заплати цена в размер 19 423,98 евро без ДДС в периода от 10.11.2008г. до 10.10.2013г. чрез заплащане на първоначална вноска, 60 лизингови вноски и остатъчна стойност в края на срока. Лизинговите вноски включвали главница и лихва и следвало да се заплащат всеки месец съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Твърди, че изпълнил задължението си да предаде лизинговия автомобил, като задължението на лизингодателя не било изпълнявано съгласно заложеното в договора. За това лизингодателят предявил на получателя и съдлъжника издадения запис на заповед чрез нотариална покана. Доброволно плащане на остатъка от дълга, равняващ се на сумата 4 081,27 евро, не последвало. Твърди, че подал заявление по чл. 417 ГПК срещу длъжниците по записа на заповед, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№***г. по описа на ПРС. Тъй като ответницата възразила срещу издадената заповед за изпълнение, за ищеца се породил правен интерес от предявяване на претенция за установяване на вземане за сумата 4 081,27 евро по запис на заповед от ***г., ведно със законна лихва от 24.08.2012г. до окончателното плащане и деловодни разноски в заповедното производство в размер 614,99 лв., от които 159,63 лв. държавна такса и 455,36 лв. разноски за адвокат. Претендират се и сторените в хода на настоящото исково производство разноски.

Ответникът С.П.Д., ЕГН **********,***, представлявана от пълномощника адв.К.Т., оспорва претенцията като недопустима и неоснователна. Счита, че е недопустима установителна претенция, извлечена от съществуващо между страните каузално правоотношение, тъй като заповедта по чл.417 ГПК била издадена по запис на заповед. Възразява, че липсва връзка между записа на заповед и твърдяното каузално правоотношение от ищеца. Възразява още, че договорът за лизинг съдържал неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.т.1 до 6, 8, 9, 11, от 13 до 18 във връзка с чл.146 ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. По изложените съображения моли искът да се отхвърли.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се установява и от приложения по делото документ, че ответницата е авалист по запис на заповед с място на издаване гр.С., дата на издаване ***г., място на плащане гр.С. и падеж на предявяване, с който издателят “АГРОСТРОЙ-2008”ЕООД се е задължило безусловно да заплати на ищцовото дружество в качеството му на поемател сумата 20 765,41 евро.

Видно от приетите нотариални покани, записът на заповед е връчен на издателя и авалиста чрез нотариална покана по реда на чл.47, ал.5 ГПК от н. №*** от регистъра на НК с район на действие РС Пловдив. На ответницата връчването е извършено на 08.05.2012г. чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на адреса, посочен в договора.

Установява се от приетия договор за лизинг от ***г., че между ищеца в качеството на лизингодател и издателя на записа на заповед “АГРОСТРОЙ-2008”ЕООД е сключен договор, по силата на който първият се е задължил да придобие и достави на лизингополучателя лек автомобил, описан в договора, а последният е поел задължение да заплати първоначална вноска в размер 5 827,19 евро, 60 лизингови вноски, и остатъчна стойност 971,20 евро, като при изтичане срока на договора има право да придобие собствеността върху автомобила. Съгласно т.2.7. лизинговите вноски се състоят от главница и лихви и са заплащат ежемесечно съобразно погасителен план, част от договора. Към всяка вноска се добавя и такса за обслужване. В т.2.15 от договора е предвидено, за обезпечение на задълженията по същия да се издаде запис на заповед. Ответницата С.Д. е съдлъжник на лизингополучателя, подписал договора и погасителния план към същия. Установява се от приетия по делото приемо-предавателен протокол, че на 14.10.2008г. автомобилът, предмет на договора, е предаден от лизингодателя на лизингополучателя.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съществуват неплатени задължения за месечни вноски по горния договор, като към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК същите са в общ размер 7 441,38 лв., в т.ч. главница, лихва, такса за обслужване, неустойка и други разходи, като сумата се равнява на 4 081,27 евро и съответства на претендираната в заповедното производство.

Видно от приложеното ч.гр.д.№***г. на РС Пловдив, *** бр.с., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за исковите суми, ведно със законна лихва върху главницата от 27.08.2012г., когато е подадено заявлението, до окончателното изплащане. В срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил срещу заповедта. В предоставения на ищеца от съда 1-месечен срок за това е подадена настоящата искова молба.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Установителният иск по реда на чл.422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок в резултат от своевременно депозирано възражение от длъжника в заповедно производство, имащо за предмет същите вземания. Няма пречка в хода на исковото производство заявителят да навежда доводи и за съществуващо между страните каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, въз основа на която е издадена заповед за изпълнение, като в този случай той трябва да докаже редовността на менителничния ефект от външна страна, връзката между ценната книга и каузалното правоотношение, което е причина за издаването на записа на заповед, така и съществуването на вземането въз основа на соченото от него каузално правоотношение с ответника. (в този смисъл е решение №149/05.11.2010г. по т.д.№49/2010г. на ВКС, І т.о.) Ето защо доводите за недопустимост на производството са неоснователни.

От своя страна ответникът в производство по иск за установяване съществуване на вземането по запис на заповед може да прави два вида възражения: абсолютни – срещу формата и съдържанието на ценната книга и/или основани на пороци на волята при издаването на записа на заповед, и релативни – произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед. Допустимо е ответникът да въведе възражение за нищожност на каузалното правоотношение, както в настоящия случай, като в негова тежест е да докаже пълно и главно правоизключващото си възражение. (В този смисъл Решение №143/01.02.2013г. по т.д.№870/2011г., ВКС, І т.о.)

От приетия по делото запис на заповед, който отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание, се установява, че между ищеца и трето лице – поемател, е възникнало валидно менителнично правоотношение, с което поемателят се е задължил безусловно да изплати на ищеца на посочения в записа падеж, който е настъпил при предявяването на ефекта, посочената в записа на заповед сума. Ответницата е надлежно обвързана със задължението по ценната книга в качеството си на авалист, тъй като е спазена предвидената в чл.484 ТЗ форма на менителничното поръчителство и авалът е валидно възникнал. Съгласно чл.485, ал.1 ТЗ поръчителят отговаря, както лицето, за което е поръчителствал, като отговорността на двамата съгласно чл.513, ал.1 ТЗ е солидарна.

От приетия договор за лизинг се установява връзката между двете сделки – менителнична и каузална. В него изрично е предвидено, че за обезпечаване на вземанията се издава запис на заповед, който е издаден в деня на сключване на договора и касае окончателната сума, дължима от лизингополучателя. Правоотношението по договор за лизинг е валидно и в тази връзка неоснователни са възраженията на ответника за нищожност на клаузите поради неравноправност. Следва да се отбележи, че възражението е изключително общо формулирано, без посочване на конкретните клаузи, които ответникът счита за неравноправни. Затова следва общо да се отговори, че при прочит на договора и общите условия към него съдът не намира такива клаузи, които да могат да се квалифицират като неравноправни по смисъла на сочената от ответника директива. Договорът е при общи условия, които са приети от ответника писмено, както изисква разпоредбата на чл.16, ал.1 ЗЗД. Наличието само и единствено на общи условия, обаче, не предпоставя неравнопоставеност на страните, тъй като съгласно чл.3 от ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, тя се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В конкретния случай такава значителна неравнопоставеност не се констатира. С оглед липсата на конкретика във възражението съдът не намира за нужно да обсъжда всички клаузи от договора, следва само да се отбележи, че изпълнението на задълженията на лизингодателя не е поставено под условие, нито пък на потребителя са наложени клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. От страна на ответника, върху когото лежи доказателствената тежест по възражението за нищожност, не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят горните изводи. Ето защо и следва да се приеме, че страните са били обвързани от валидно договорно правоотношение.

От приетото по делото заключение на ССЕ се установява несъмнено, че част от задълженията по договора за лизинг, чийто краен срок за плащане е изтекъл на 10.10.2013г., не са изпълнени. От страна на ответника не се твърди и не се доказва пълно изпълнение. Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните. Посочената от вещото лице сума съответства на претендираната от ищеца и е по-малка от тази, за която ответницата се е задължила солидарно по менителничния ефект, ето защо и искът се явява изцяло основателен и следва да се уважи, като се признае за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата в качеството й на авалист за сумата 4 081,27 евро по запис на заповед, издаден в гр.С. на ***г., с място на плащане гр.С. и падеж – на предявяване, предявен на 08.05.2012г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по чл.417 ГПК - 27.08.2012г., до окончателното изплащане, и ведно с присъдените в хода на заповедното производство разноски. Тук следва да се отбележи, че в писмените си бележки по делото адв.Т. е въвел ново възражение, а именно – че ответницата не дължи заплащане на всички лизингови вноски, тъй като автомобилът е бил върнат обратно на лизингодателя. Това възражение е направено извън срока по чл.131, ал.1 ГПК, същото касае фактите по делото, не е включено в доклада на съда по делото и като преклудирано не следва да бъде разглеждано по същество.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцовата страна следва да се присъдят сторените деловодни разноски в исковото производство, които съобразно представения списък и разходооправдателни документи по делото се равняват на общата сума 942,80 лв. и включват държавна такса размер 159,65 лв., възнаграждение за вещо лице в размер 100 лв. и адвокатско възнаграждение в размер 683,15 лв.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение С.П.Д., ЕГН **********,***, представлявана от п. адв.К.Т., че същата, в качеството си на авалист, дължи на “И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ”ЕООД, ЕИК 131363278, седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от Г. И. Г., чрез п. адв.Г.И., сумата 4 081,27 евро (четири хиляди осемдесет и едно евро и 27 е.ц.) по запис на заповед, издаден в гр.С. на ***г., с място на плащане гр.С. и падеж – на предявяване, предявен на 08.05.2012г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК - 27.08.2012г., до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски за държавна такса в размер 159,63 лв. (сто петдесет и девет лева и 63 ст.) и адвокатско възнаграждение в размер 455,36 лв. (четиристотин петдесет и пет лева и 36 ст.), за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№***г. на ПРС, *** бр.с.

ОСЪЖДА С.П.Д., ЕГН **********,***, представлявана от п. адв.К.Т., да заплати на “И ЕФ ДЖИ АУТО ЛИЗИНГ”ЕООД, ЕИК 131363278, седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Околовръстен път” №260, представлявано от Г. И. Г., чрез пълномощника адв.Г.И., сумата 942,80 лв. (деветстотин четиридесет и два лева и 80 ст.) – деловодни разноски в производството по гр.д.№***г. по описа на ПРС, V гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ Р. Кюртова

Вярно с оригинала: ЕД