ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 302

гр. Перник, 04.05.2020 г.

ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 04.05.2020 г., Ш-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов

като разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 121 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод частна въззивна жалба от С.В.Д., с ЕГН: **********, от ***, чрез адвокат Е.Д.Й. със съдебен адрес:***, против Определение № 1508 от 23.10.2019 г. постановено по гр.д. № 2211 по описа на Районен съд Д. за 2019 г., с което съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост.

Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно. Молят съда да го отмени и върне делото на РС Д. за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат съображения.

Окръжен съд Перник, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Пред Районен съд Д. е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК. В исковата си молба ищецът е посочил, че е заинтересована страна по изп. дело № 20147420400069 по описа за 2014 г. на ЧСИ В.А., като собственик на имот, предмет на публична продан по същото изпълнително дело, а освен това е участвал и в първата публична продан, проведена в периода от 23.02.2017 г. до 23.03.2017 г. Жалбоподателят твърди, че ЧСИ В.А. е изготвила по изпълнителното дело документи, които според него са с невярно съдържание: 1. Протокол от *** г., с който ЧСИ е констатирала, че в срока на продажбата от 23.02.2017 г. до 23.03.2017 г. в служба „деловодство" на РС К. не са се явили наддавачи и не са постъпили по опрределения процесуален ред никакви наддавателни предложения; 2. Протокол от *** г., с който се предприемат действия за втора по ред публична продан на недвижимия имот за времето от 30.04.2018 г. до 30.05.2018 г.; 3. Протокол от *** г., е който се приема, че втората по ред публична продан за времето ог 30.04.2018 г. до 30.05.2018 г. е приета за редовно прогласена и 4. Протокол от 31.05.2017 г., с който се извършва втора по ред публична продан за времето от 30.04.2018 г. до 30.05.2018 г.

Поискал е съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че посочените протоколи, изготвени от ЧСИ А. по посоченото изпълнително дело са с невярно съдържание.

За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е счел, че за ищеца липсва правен интерес, който може да бъде защитен по реда на ал. 4 от чл. 124 от ГПК.

Съгласно чл. 124, ал. 4 от ГПК може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ. Иск за установяване съществуването или несъществуването на други факти с правно значение се допуска само в случаите, предвидени в закон.

В случая е направено е искане да бъде признато за установено, че ЧСИ В.А. е изготвила по изпълнително дело 20147420400069 по описа за 2014 г. документи (4 броя протоколи), които са с невярно съдържание. В исковата молба ищецът е обосновал правния си интерес от предявения иск с възможността да иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК на влязлото в сила Решение № 228/08.08.2019 г. по в.гр.д. № 249/2018 г. на ОС К., с което е оставена без уважение жалбата му срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от *** г., издадено по изп. дело № 20147420400069 по описа на ЧСИ В.А., рег. № ***, с район на действие ОС К., както и с възможността да търси отговорност от ЧСИ А. за вреди, претърпени от нейното процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение.

Въззивната частна жалба е депозирана в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по мотивите изложени от Районен съд Д., които настоящият въззивен състав изцяло възприема и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.

За пълнота на изложението и с оглед наведените твърдения във въззивната жалба, следва да се посочи и следното:

Производството по чл. 124, ал. 4 от ГПК е установително и наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за воденето му. Разпоредбата на чл. 56 от Конституцията прогласява като общ принцип правото на защита при нарушаване или застрашаване на права или законни интереси, но не урежда начините и средствата за реализирането на тази защита - последното е предоставено за уреждане от обикновения законодател, разполагащ с определени правомощия при законодателното нормиране. Законодателят е в правото си да уреди както съдебна, така и извънсъдебна защита, а така също - конкретните способи за тази защита. В случаите на съдебна защита законодателят може да предвиди дали тя ще се осъществява по наказателно правен ред, по административно правен ред или по гражданско правен ред, както и чрез какво конкретно правно средство тя ще се реализира. По-специално, когато е предвидена искова съдебна защита в преценката на законодателя е чрез какъв вид иск тя ще е възможна - установителен, осъдителен или конститутивен. Защитата чрез първите два иска е предоставена на всяко лице, което твърди, че негово право е нарушено или застрашено, а защитата чрез конститутивен иск - само на лице, което законът изрично предвижда възможността да предявява подобен иск.

Съгласно нормата на чл. 124, ал. 4 от ГПК всеки може предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, когато има интерес от това - с други думи: всеки може да оспори истинността на документ, без значение от това дали е частен или официален и доколко обвързва съда, стига да се твърди, че засяга правната сфера на оспорващия. С ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден отрицателен отговор на въпроса, допустим ли е иск за установяване истинността на документ по чл. 124, ал. 4 изр. 1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по реда на чл. 193 ГПК. В мотивите към решението на Общото събрание на ГТК на ВКС е съобразено, че изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото си по исков ред да установява неговата неистинност, когато правният интерес се обосновава с висящия процес, в който е направен пропускът. Аналогично е и положението, когато възможността на ищеца да оспори документа по делото, по което е представен, още не е преклудирана. Основният принцип, на който се основава даденото по т. 1 от цитираното ТР разрешение е, че спорът за истинността на документа трябва да бъде повдигнат и изяснен във висящия процес, а не по друго дело, за да се предотврати възможността страната да заобиколи предвидената в чл. 133 от ГПК преклузия. Следва да се отбележи, че в производството по в.гр.д. № 249/2018 г. на ОС К., жалбоподателят С.В.Д. не е оспорил посочените в исковата молба протоколи изготвени от ЧСИ. В допълнение на изложеното следва да се има предвид, че с Решение № 45 от 03.02.2011 г. по гр. д. № 242/2010 г. на I гр. о., постановено по чл. 290 от ГПК е прието, че защитата на длъжника при нищожни и неправилни действия на частния съдебен изпълнител по въвод във владение може да се осъществи освен чрез обжалване действията му и чрез предявяване на владелчески иск по чл. 75 от ЗС, а не чрез иск за установяване нищожност на действия на частния съдебен изпълнител. Този извод е основан на чл. 358 от ГПК, който допуска владелческа защита за всеки, чието владение е отнето по нареждане, или със съдействието на съдебния изпълнител независимо дали тези действия подлежат на обжалване, и дали са обжалваеми, а в производството съдът проверява тяхната законосъобразност.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд и относно липсата на правен интерес от предявения иск, тъй като в производство срещу ЧСИ по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, вр. с чл. 441 от ГПК и чл. 45 от ЗЗД, съдът при наведени от жалбоподателя доводи за неистинност на процесиите протоколи ще се произнесе в мотивите на решението си или с отделен диспозитив относно истинността на посочените документи.

С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд определение за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, Окръжен съд Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1508 от 23.10.2019 г., постановено по гр. дело № 2211 по описа на Районен съд – Д. за 2019 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчване препис от определението на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.