Производството е образувано по жалба на "Д."ЕООД, с.Стара река, община Тунджа, обл.Ямбол, ЕИК 202325133, представлявано от Г.Т.Г., против Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор при Дирекция"Инспекция по труда"-гр.Бургас, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между К.П.А., ЕГН **********, изпълняващ длъжността "Арматурист" в "д."ЕООД, в качеството му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г.Със същото постановление е предписано работодателят "д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника К.П.А., ЕГН ********** сключване на трудов договор в писмена форма със срок 29.05.2023г.Постановлението, ведно с инкорпорираното в същото предписание е връчено на жалбоподателя на 18.05.2023г.Жалба в Административен съд Ямбол е постъпила с вх.№1250/30.05.2023г. като се иска отмяна и на двата акта, по съображения за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материално-правни разпоредби на закона и несъответствие с целта на закона.Посочва се, че дружеството не извършва никакви СМР на обекта в гр.Приморско, където е било установено лицето К.П.А., нито е наемано от жалбоподателя, като не са му известни причините, поради които това лице е декларирало, че работи за дружеството.

В съдебно заседание за жалбоподателят се представлява от адв.А. ***, която моли съдът да постанови решение, с което да уважи подадена жалба, която счита за основателна по изложените в нея съображения.Претендира направените разноски, за което представя списък.

За ответната страна се явяват лично издателя на постановлението и предписанието Р.И.Ж. и старши юрисконсулт С. Н., редовно упълномощена.

Заинтересованото лице К.П.А., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.Същият е депозирал становище чрез адв. Г.Г. от * с вх. № 1967/05.09.2023г.-посочва, че заедно с негови родственици и познати бил тръгнал да си търси работа за летния сезон.Един от тях се обадил на общ познат Г.М. А., който работи във фирма на морето.Той им казал, че обекта им е къмпинг, но бил в момента в Приморско и се срещнали.В момента на разговора им се появили непознати лица, които се представили за проверяващи.Виждайки него и останалите там решили, че работят на строителния обект на посочения адрес и го накарали да попълни и подпише декларация, че работи на обекта като оператор режещи машини(на 24.04.2023г.) и като общ работник(на 15.05.2023г.) без да има сключен договор с фирмата "Д."ЕООД.Декларациите са попълнени под диктовка на проверяващите, а той само е подписал същите без да разбира съдържанието и значението им.По тази причина след като получил от Дирекция“Инспекция по труда“гр.Бургас оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с дата 18.05.2023г., подписал другата приложена по делото декларация.Счита жалбата за основателна и претендира разноски.

По допустимостта на спора съдът взе предвид, че жалбата е депозирана в 14-дневен срок от връчване на Постановлението, ведно с инкорпорираното в същото предписание, от адресат на двата акта, неблагоприятно засегнат, поради което счита жалбата за допустима за разглеждане.

По съществото на спора съдът взе предвид събраните писмени и гласни доказателства, от които се установява следното:

Видно от Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. (т.2 от протокола), служители на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас са извършили проверка по спазване на КТ, ЗБУТ в ***, обл.Бургас, общ.Приморско на "Д. "ЕООД, ЕИК 202325133, седалище и адрес на управление с.Стара река, общ.Тунджа, обл.Ямбол, ПК 8675, ул.“Граф Игнатиев" № 12, представлявано от управителя Г.Т.Г. и са установили, че на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в ***, лицето К.П.А. извършва строително-монтажни работи на обекта – връзване на арматура, като в справка на основание чл.402, ал.1, т.3 и ал.2 КТ същият собственоръчно е декларирал, че работи за „Д." ЕООД на длъжност „оператор режещи машини" в обекта, с работно време от 08.00 до 17.00 ч., с два почивни дни и трудово възнаграждение 60 лв. на ден.На 15.05.2023 г. е извършено повторно посещение в обекта като отново е установен К.П.А., същият отново декларира данни за трудово правоотношение.На 18.05.2023г. при проверка по документи в Дирекция „Инспекция по труда"-гр.Бургас не са представени документи, касаещи трудовото правоотношение на лицето К.П.А. към 24.04.2023г., когато е установен да полага труд. При извършена справка в Информационната система на ИА „ГИТ“, регистъра на трудовите договори в НАП по ЕГН на лицето, не са се установили данни за регистриран трудов договор между К.П.А. и дружеството към датата на извършване на проверката на място, а именно 24.04.23г.. Поради това е прието, че „Д. " ЕООД, ЕИК 202325133, в качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 на Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, на 24.04.2023 г. в 14.40 ч. на място в строителен обект: Жилищна сграда, находящ се в ****, не е уредил като трудови правоотношения, отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К.П.А., с което е нарушен чл.62, ал.1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.За отстраняване на нарушенията и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл.405а, ал.1 от КТ е дадено предписание да бъде обявено трудово правоотношение между „Д.“ЕООД в качеството му на работодател и К.П.А. на длъжност „Оператор режещи машини“ считано от 24.04.2023г..Протоколът е подписан от Г.Г.-управител на „Д." ЕООД, със забележка „не съм съгласен с протокола“(л.44 от делото) и от длъжностните лица инспектори в Дирекция“ИТ“-Бургас.

На същата дата 18.05.2023г. инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас е издал Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г., с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между К.П.А., ЕГН **********, изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД, в качеството му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г.Със същото постановление е предписано работодателят "Д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника К.П.А., ЕГН ********** сключване на трудов договор в писмена форма със срок 29.05.2023г.

Като част от преписката са представени съставените в хода на административното производството: справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ от 24.04.2023г., попълнена от К.П.А., работещ в обект-строителен обект ***, предприятие „Д." ЕООД, дата на постъпване – от една година, с вписана длъжност оператор режещи машини, раб.време от 08.00 до 17.00ч., почивни дни седмично-два дни, почивки в работния ден – един час, уговорено трудово възнаграждение – 60лв. на ден;справка-декларация на основание чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 КТ попълнена от К.П.А. на 15.05.2023 г., работещ в обект-строителен обект ***, предприятие „д." ЕООД, дата на постъпване – 15.05.23г.с вписана длъжност общ работник, раб.време от 08.00 до 17.00ч., почивни дни седмично-два дни, почивки в работния ден – един час, уговорено трудово възнаграждение – 40лв. на ден.

Към жалбата на "Д."ЕООД е представена нова Декларация от К.П.А., че не работи и никога не е работил, както и че не му е възлагана работа, свързана с извършване на строително-монтажни дейности на обект в *** от фирма "Д."ЕООД, с.Стара река, ЕИК 202325133, от Г.Т.Г. на 24.04.2023г., на 15.05.2023г. или когато и да било. Вписаните от негово име данни в декларации от 24.04.2023г. и от 15.05.20223г., предоставени на Дирекция“Инспекция по труда“гр.Бургас са неверни, а декларацията е подписана от незнание и под диктовка, без да съзнава какво е отразено в нея.

В хода на съдебното производство са приобщени писмо с изх. № 23052853/06.06.2023 г. от Дирекция“ИТ“гр.Бургас до Административен съд Ямбол, Решение от 05.06.2023г. към Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г. , с което се оттеглят приложените с Протокол № ПР2315150/18.05.2023г. спрямо „Д.“ЕООД, ЕИК 202325133, принудителни административни мерки в частта от т.1 до т.5, и Определение № 254/12.06.2023 г. по адм.дело № 155/2023 г. на Административен съд Ямбол, с което е прекратено производството, образувано по жалба на„д.“ЕООД срещу предписание, обективирано в Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023г., издадено от инспектор при Дирекция“ИТ“-Бургас да се обявят трудовоправни отношения между дружеството и посочените лица.

По делото е разпитан като свидетел Г.М. А., който дава показания за следното: Работи в „Д.“ ЕООД, който се представлява от Г.Г., познава К.П.А.. Работи строителни работи, които му възложат във фирмата.Тази година работили на къмпинг „Юг“, ремонтирали басейн в хотел. В Приморско ходил да закара едно скеле с кола на фирмата-месец април. Когато ходил в Приморско, си направили среща с К.,***. Поддържат връзка и знаел, че е в Приморско с баща си и с още две момчета от селото. Отишъл там, разтоварили скелето. Направили си среща до обекта. Говорили си малко, седнали да пият по нещо и дошли на проверка от „Инспекция по труда“. Питали го дали работи за фирмата и той потвърдил. Извикали и К.. Нищо не са извършвали в момента на този обект в Приморско. Имало други фирми, които работели на този обект в Приморско. Една или две седмици след това ходил на този обект да взема останали неща от скелето, които трябвало да транспортира другаде. Срещнали се пак с К. на същия обект, където било скелето. Той се обадил да дойдат да му помогнат да качи нещо, защото сам не можел. Пак дошли проверяващите в същия момент. Не са извършвали там никакви дейности, само товарили и разтоварвали скелето. Имало работници на други фирми, тези, които правели фасадата.Не знае какво е попълвал К..***. Направили си среща първия път, втория път той ги помолил да дойдат да му помогнат.

Разпитаният като свидетел В.А.В.-инспектор в Дирекция „ИТ“-Бургас дава показания за следното: На 24 април тази година, около 14.40 часа, съвместно с колегите инспектори Ж., Р. и А. започнали проверка по спазване на трудовото законодателство на строителен обект в ***. На работниците, полагащи труд на обекта, дали справка-декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ. Един от работниците К.А. собственоръчно попълнил справката, като декларирал освен имената си и ЕГН-то, че работи за „Д.“ ЕООД, на длъжност „оператор на режещи машини“, посочил работно време, работно място, почивни дни и възнаграждение - все елементи на трудовото правоотношение. На 15.05.2023 г., около 11.15 часа, отново посетили обекта с цел извършване на проверка. Същият работник К.А. отново работел, също си попълнил справка, която му предоставили, с подобно съдържание. При представените в „Инспекцията по труда“ документи се установило, че няма сключен трудов договор в писмена форма между „д.“ ЕООД и К.А., поради което инспектор Ж. издал постановление по реда на чл. 405а, ал. 1 от КТ. На обекта имало още две фирми и техни работници, на които фирми също били извършени проверки и съответните работници попълнили справки, но посочили, че работят за други дружества.При първата проверка работниците полагали арматура върху земята в двора на *, а при другата проверка на 15-и май сглобявали кофраж пак на същото място.Имало един малък камион на обекта, който бил маркиран с надпис „д.“ ЕООД и бил с Ямболска регистрация.По време на проверката всички работници, които установили, попълнили справки. Имало работници, които заявили, че са неграмотни и доколкото си спомня, К. им помогнал да си попълнят справките.

Съдът предяви на свидетеля В. Протокол за извършена проверка от 18.05.2023 г. и Решение от 05.06.2023 г. към същия, свидетелят заяви, че е подписал протокола, но решението не му е известно.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за основателна.

Съгласно чл.399, ал.1 от Кодекса на труда(КТ), цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.Съгласно чл.21, ал.1 и ал.2 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, с които се възлага контрол на агенцията, като правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация.Изрично в чл.23, ал.1, т.1 и т.2 от Устройствения правилник са предвидени правомощия за контролния орган при установяване на нарушение на законодателството да прилага принудителни административни мерки и да издава постановление по чл.405а от Кодекса на труда за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Предвид това съдът приема, че оспорените актове - постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение и инкорпорираното в него предписание - са издадени от инспектор при дирекция „Инспекция по труда”-гр.Бургас в рамките на неговата компетентност.

Не е налице нарушение на формата на акта – изявленията на контролния орган са обективирани писмено с излагане на мотиви от фактическа и правна страна.

Същевременно съдът констатира съществено процесуално нарушение, довело до неправилно приложение и на материалния закон. Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор при Дирекция"Инспекция по труда"-гр.Бургас, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между К.П.А., ЕГН **********, изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД, в качеството му на работник и "д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г., и е предписано работодателят "Д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника К.П.А., ЕГН ********** сключване на трудов договор в писмена форма със срок 29.05.2023г., е издадено без да бъдат изяснени всички спорни факти и обстоятелства.

Приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 от КТ е обусловено от наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. При формирането на извод, съобразно който правоотношението между възложителя и изпълнителя на една работа по своя характер е трудово следва да бъде установено по безспорен начин договаряне между тях по основните елементи на трудовия договор съгласно чл. 66, ал. 1 от КТ: място на работа, наименование на длъжността и характера на работата, начало на изпълнение, времетраене на работата, продължителност на работния ден, почивки или отпуски, основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл съдът следва практиката на Върховния административен съд, застъпена в Решение № 7785 от 18.06.2020 г. по адм. д. № 591/2020 г. и Решение № 5006 от 28.04.2020 г. по адм. д. № 457/2020 г. на Върховния административен съд.

За да се формира извод за характера на съществуващото правоотношение, от значение е дали работата е била организирана от лицето, сочено за работодател, и дали се е осъществявала под неговото ръководство, алтернативно - дали изпълнителят е действал по възлагане на друго лице или самостоятелно. По делото не се установява възложена работа на К.П.А. от "Д."ЕООД. Само от попълнените две декларации на К.П.А. от 24.04.2023г. и от 15.05.2023г., не може да се формира извод за възложена работа от "Д."ЕООД.За тези декларации заинтересованото лице заявява пред съда, че са попълнени под диктовка на проверяващите, а той само е подписал същите без да разбира съдържанието и значението им; по тази причина след като получил от Дирекция“Инспекция по труда“гр.Бургас оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение с дата 18.05.2023г., подписал другата приложена по делото декларация.

По делото не се събраха доказателства за престирана от К.П.А. работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение. От свидетелските показания на единственият безспорно установен на мястото на проверката работник на „Д.“ЕООД - Г.М. А., както и от тези на разпитаният инспектор В.А.В., се установява инцидентна дейност. В тази връзка се констатира разминаване и в естеството на работата, която органът е приел, че К.П.А. е изпълнявал – в подписаната от лицето декларация от 24.04.2023г. е вписано, че работи като „оператор на режещи машини“, при втората декларация от 15.05.2023г. е вписана различна работа – „общ работник“, в постановлението е вписано, че работи като „арматурист“, свидетелските показания на Г.М. А. сочат за друга дейност по пренасяне, качване, сглобяване и разглобяване на скеле.

В случая липсват доказателства и за съществуването на правна връзка между „Д.“ ЕООД и К.П.А. извън физическото присъствие на последния на 24.04.23г. и 15.05.2023г. на мястото на проверката, за което свидетелят Г.М. А. дава показания, че е било лична уговорка между двамата. В нарушение на материалния закон административният орган е приел това физическо присъствие на А. и за достатъчно основание да обяви съществуването на трудово правоотношение и да даде предписание за сключване на трудов договор.

По никакъв начин не е изяснено от какъв характер са възраженията на лицето, представляващо дружеството Г.Т.Г. – на същия на датата на издаването им 18.05.2023г. са връчени едновременно както Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г., така и издаденото Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор при Дирекция"Инспекция по труда"-гр.Бургас, което сочи за липса на въобще предоставена възможност за възражения.

По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна, оспорените административни актове са издадени от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обусловили и неправилно приложение на материалния закон, което налага тяхната отмяна.

При този изход на спора основателни са претенциите за разноски на жалбоподателя в размер на 1100 лева(за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение) и на заинтересованата страна в размер 200 лева(за платено адвокатско възнаграждение), за които по делото са представени писмени доказателства за реалното им заплащане.

Водим от горното, Административен съд Ямбол

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение от 18.05.2023г. на инспектор при Дирекция"Инспекция по труда"-гр.Бургас, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между К.П.А., ЕГН **********, изпълняващ длъжността "Арматурист" в "Д."ЕООД, в качеството му на работник и "Д."ЕООД, ЕИК202325133, в качеството на работодател, считано от 24.04.2023г. и даденото със същото постановление предписание работодателят "Д."ЕООД, ЕИК202325133, да предложи на работника К.П.А., ЕГН ********** сключване на трудов договор в писмена форма със срок 29.05.2023г.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, да заплати на „Д.” ЕООД с.Стара река, община „Тунджа”, обл.Ямбол, ул.„Гр.Игнатиев” №12, с ЕИК 202325133, представлявано от Г.Т.Г. сумата от 1100 (хиляда и сто) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", със седалище и адрес на управление: гр. София, район "Оборище", бул. "Княз Александър Дондуков" № 3, да заплати на К.П.А., ЕГН **********, направените разноски в размер на 200 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок.

	Съдия:	/п/ не се чете