Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 03.02.2023 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски градски съд, гражданско
отделение, втори „В” въззивен състав, в публичното заседание, проведено на
двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ И.
мл. съдия
ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при
секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 3175
по описа за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 459767 от 27.07.2018 г.,
постановено по гр. д. № 27944/2016 г.,
Софийският районен съд е:
-
признал за установено на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Ю.Д.Х. и Н.И.Х.,
че И.М.И. и С.М.И. са собственици на реална част от 28 кв.м. от имот, описан в
нотариален акт № 84, т. ІІ, рег. № 2439, дело № 266 от 28.06.2007 г., при
съседи на реалната част: улица, поземлен имот с идентификатор № 68134.4329.412
и останалата част от имот с идентификатор № 68134.4329.412, защриховани на
комбинирана скица приложение към приетата СТЕ, и Ю.Д.Х. и Н.И.Х. са осъдени да
предадат на И.М.И. и С.М.И. владението върху описаната реална част от имот с
площ 28 кв.м., защрихован на комбинирана скица на л. 127 – приложение към
приетата съдебно-техническа експертиза, представляваща неразделна част от
решението
-
осъдил на основание чл. 109 от ЗС, Ю.Д.Х. и Н.И.Х. да преустановят
неоснователните си действия, с които смущават правото на собственост на И.М.И.
и С.М.И. върху процесната реална част с площ 28 кв.м., като премахнат изградената
не по вярната имотна граница ограда между имот с идентификатор № 68134.4329.412
и имот с идентификатор № 68134.4329.413;
-
признал за установено на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение на Ю.Д.Х.
и Н.И.Х., че И.М.И. и С.М.И. са собственици на реална част от имот с площ 28
кв.м. от имот, описан в нотариален акт № 94, т. ІІ, рег. № 2439, дело № 266 от
28.06.2007 г., при съседи на реалната част: улица, поземлен имот с
идентификатор № 68134.4329.412 и останалата част от имот с идентификатор №
68134.4329.412, защриховани на комбинирана скица приложение към приетата СТЕ,
към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед № РД-18-74 от 20.10.2009 г. на ИД на АГКК.
Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционото
производство като постановено при допуснато процесуално и материално-правно
нарушение и необоснованост, с искане същото да бъде отменено и постановено
друго, с което се отхвърлят предявените искове. В жалбата се сочи, че
допуснатото процесуално нарушение се изразява в неправилно определяне от съда
на цената на исковете, а оттам – и до неправилно определяне на дължимата
държавна такса. Излага се довод за противоречие в изводите на районния съд
относно установяването на решаващото за изхода на спора обстоятелство – дали
построената от праводателите на ответниците ограда, чрез която спорната част е
приобщена към техния имот, съвпада или се разминава с актуалната регулационна и
кадастрална линия. Съдът противоречиво бил приел, че е налице такова съвпадане,
за да уважи иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, но също така приел, че не е налице
такова съвпадане, за да отхвърли направеното от ответниците възражение за
придобивна давност. Сочи се, че по делото е доказано, че така построената през 1963 г. ограда напълно
съвпада с вътрешната регулационна граница между двата имота съгласно актуалния
регулационен статут на имотите, определен с Протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС,
и с кадастралната линия, определена със Заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на
АГКК, като е налице разминаване между тази ограда и регулационната линия между
двата имота по предходния план от 1963 г. Поддържа се, че районният съд
неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ,
приемайки, че придобиването по давност на процесната маломерна част от
ответниците е невъзможно поради пречки от регулационно естество. В тази връзка
се излага довод, че нормата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ не забранява придобиване
по давност на вече придаден по регулация имот – дори в случаите, когато това
придаване е било неправилно. Именно такъв бил настоящият случай – с новата
регулация от 2001 г.
процесният маломерен имот е бил придаден от имота на ищците към имота на
ответниците, т.е. фактическата граница между имотите /поставената ограда/ напълно съвпада с вътрешната регулационна
граница между тях, като претенцията за придобивна давност е в съответствие с
настоящия регулационен статут на имотите. Сочи се, че след промяната в
регулационните граници е възможно придобиването върху маломерната част както
чрез сделка, така и по давност, поради което следва да се приеме за основателно
направеното възражение за придобиване на процесния имот по давност.
В писмения си отговор въззиваемите оспорват жалбата и
настояват за потвърждаване на обжалваното решение. Поддържат, че по делото е
доказано от заключенията на СТЕ, че частта от имота на ищците с площ около 28
кв.м. неправилно е заснета и нанесена като част от имота на ответниците.
Оспорват направеното с въззивната жалба възражение за неправилно приложение от
съда на нормата на чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с което сочат, че
причината, поради която в регулационния план от 2001 г. частта от имота на
ищците е включена в границите на имота на ответниците, не е придаване по
регулация, а е грешка в заснемането и нанасянето на имотните граници на двата
имота в кадастралната основа на регулационния план.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Ищците И.М.И. и С.М.И. твърдят в исковата молба, че на
основание реституция и наследяване от Ц.М.И. /по мъж/, а по паспорт Ц.Й., са
собственици на УПИ VІІ-2007, находящ се в гр. София, район „Овча купел”, по
регулационния план на м. „Вилна зона Горна баня” от 1961 г., кв. 51, с площ 1029
кв.м., при съседи: улица, УПИ Х-89, УПИ V-2006, УПИ ІХ-2006 и УПИ VІ-2006 г. Твърдят, че наследодателката им Ц. И. е
придобила чрез делба по гр.д. № 557/1950 г. на Софийски околийски съд имот пл.
№ 2007 г.,
за който били отредени УПИ VІІ-2007 и УПИ ХІ-2007 г. по регулационния
план от 1961 г.
Преди делбата имот пл. № 2007 бил част от нива, описана в пункт 7 на нот. акт №
27, т. І, регистър № 152, дело № 223/1940 г. – собственост на Й.М.М./баща на Ц.Й.
С./. Впоследствие били уредени сметките по регулация за придаваеми общо 20
кв.м. към УПИ VІІ-2007. Твърди се, че УПИ VІІ-2207 и УПИ ХІ-2007 били
впоследствие отчуждени и за тях били съставени актове за държавна и общинска
собственост. След проведени съдебни производства по молба на Ц. С.за
възстановяване собствеността върху УПИ VІІ-2007, през 2006 г. било отменено
отчуждаването на този имот и същият бил отписан от актовите книги на
имотите-общинска собственост. В хода на реституционното производство с решение
№ 112 по протокол № 32/10.12.2001 г. бил одобрен нов регулационен план на
местността, с който УПИ VІІ-2007 по плана от 1961 г. бил нанесен като
имот пл. № 412, за който бил отреден УПИ ІХ-412 в кв. 51. Ищците твърдят, че
имот пл. № 412 не бил нанесен с верни имотни граници – границите на имота не
съвпадали изцяло с границите на УПИ VІІ-2007, като разминаването било в южната
граница на имота към УПИ VІІІ-413. Южната граница на имот пл. № 412, по който е
прокарана и регулационната граница на УПИ ІХ-412, била изместена в северна
посока спрямо вярната действителна граница на имота на ищците, представляващ
УПИ VІІ-2007 по предходния регулационен план, с което площта на имота им е
намалена с около 28 кв.м. Тези 28 кв.м. били заснети и нанесени като част от
имот пл. № 413, за който е отреден УПИ VІІІ-413 по действащия регулационен план
от 2001 г.
Имотът на ищците бил заснет с действащата кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, като поземлен имот с
идентификатор № 68134.4329.412. Границите на този имот по кадастралната карта
съвпадат с границите по действащия регулационен план от 2001 г., в който същите са
невярно нанесени и не отговарят на правото им на собственост. Ищците инициирали
процедура по отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта, като
ответникът Ю.Д.Х.– собственик на УПИ VІІІ-413, подал възражение срещу издадения
акт за непълноти и грешки, в резултат на което бил постановен от началника на
СКГГ – София отказ за изменение на кадастралната карта. Ищците твърдят, че УПИ
VІІІ-413 по действащия регулационен план бил придобит от ответниците Ю.Д.Х. и Н.И.Х.
по време на брака им.
С оглед на горните твърдения ищците са отправили следните
искания:
- за
признаване за установено, че към момента на заснемане на кадастралната основа
на действия регулационен план от 2001
г. имотната граница между имот пл.№ 412 /за който е
отреден УПИ ІХ-412/ и имот пл. № 413 /за който е отреден УПИ VІІІ-413/,
находящи се в кв. 51, м.
„Вилна зона Горна баня”, не е вярно нанесена, като реална част от собствения на
ищците имот, представляващ УПИ VІІ-2007 по предходния регулационен план с площ
около 28 кв.м., неправилно е заснета и нанесена като част от съседния имот пл.
№ 413, както и към момента на одобряване на действащата кадастрална карта
същата реална част неправилно е заснета като част от съседния поземлен имот с
идентификатор № 68134.4329.413;
- за
признаване за установено, че ищците са собственици на реална част с площ около
28 кв.м. от бившия УПИ VІІ-2007
г. по регулационния план от 1961 г., която реална част
неправилно е заснета като част от имот пл. № 413, за който е отреден УПИ
VІІІІ-413 по действащия регулационен план от 2001 г., при съседи на
реалната част: улица, имот пл. № 412, и останалата част от имот пл. № 413,
която реална част неправилно е заснета като част от поземлен имот с
идентификатор № 68134.4329.413 по действащата кадастрална карта, и за осъждане
на ответниците да предадат на ищците владението върху посочената част;
- за
осъждане на ответниците да премахнат изградената от тях не по вярната имотна
граница ограда между двата имота, попадаща в гореописаната процесна реална
част.
Ищците
сочат, че претендираната от тях реална част е обозначена графично на приложена
към исковата молба комбинирана скица, изготвена от „Г. – 93” ЕООД, и попада в
защрихованата част на скицата.
В
подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответниците Ю.Д.Х. и Н.И.Х.
оспорват исковете. Твърдят, че са собственици на спорния имот от 28 кв.м. на
основание покупко-продажба на целия имот, евентуално – на основание придобивна
давност. Твърдят, че регулационните и кадастрални граници от 2001 г. отразяват правилно
извършената регулация през 1961
г. и съответстват на имуществените права на страните.
Ако се установи твърдяното от ищците разминаване, ответниците възразяват, че в
тяхна полза е изтекла придобивна давност - чрез упражнявано добросъвестно
владение върху спорната част от техните праводатели и от тях от 1963 г. до момента.
Ответниите не оспорват, че имотите на страните са съседни – имотът на ищците е
на север, а този на ответниците – на юг. Твърдят, че съобразно регулационния
план от 1961 г.
границата между двата имота се измества, като западният й край отива на север,
а източният край – отива на юг. Така едновременно се придават и взимат части от
двата имота – пространство от 68 кв.м. се придава към северния имот
/понастоящем собственост на ищците/ на южния имот /собственост на ответниците/,
което пространство се намира в западната част на граничната им линия. Също така
пространство с площ 14 кв.м. се взимат от южния имот /към онзи момент пл. №
VІ-2006, понастоящем собственост на трети лица/ и се придават към северния имот
/понастоящем собственост на ищците/. Тази регулация била приложена съгласно
нотариални актове №180/1963 г. и № 139/1971 г. Твърди се, че след прилагане на
регулацията фактическата граница между двата имота на страните била определена
с протокол от 11.07.1963 г. за даване на строителна линия и ниво, когато била
изградена оградата между двата имота, съществуваща и понастоящем. Оттогава до
настоящия момент ответниците /и техните праводатели/ владеят имота от южната
страна на оградата, включително и посочения в исковата молба участък от 28
кв.м. Ответниците оспорват твърдението в исковата молба, че тази ограда е
поставена в отклонение от регулационната линия, определена с регулационния план
от 1961 г.,
евентуално оспорват размера на това отклонение. Поддържат, че с последната
регулация от 2001 г.
регулационната граница на двата имота съответства на реалното положение на
оградата, както и определената с действащата кадастрална карта кадастрална
граница съответства на реалното положение на оградата.
Въззивният съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Ищците
са наследници на Ц.Й. С./Ц.М.И./, починала на 08.03.2006 г.
С протоколно определение от 07.12.1951 г. по гр.д. №
557/1950 г. на Софийски околийски съд в дял на Ц.М.И. е поставена една трета от
нива в м. „Маджарица”, цялата от 9 дка.
С нотариален акт № 139, т. ХІ, дело № 2107/1971 г. на
Софийски народен съд за собственост на недвижим имот, придобит по регулация, на
основание § 108 от ППЗПИНМ, Ц.М.И. е призната за собственик на празно място от
14 кв.м., което се взема от имот пл. № 2006, и на празно място от 6 кв.м.,
което се взема от имот пл. № 89, като двете места се придават по регулация към
парцела на молителката – VІІ-2007 в кв. 51 по плана на София, м. „Горна баня –
вилна зона”. Представена е скица на парцел VІІ-2007 г. от 1970 г., от която е видно че
с регулационния план от 1961
г. е предвидено придаване към този имот на 20 кв.м. от
имоти пл. № 2006 и пл. № 89, като площта на парцела е 1029 кв.м.
На 17.06.1974 г. е съставен акт за държавна собственост
за празно дворно място от около 1800 кв.м., съставляващо парцел ХІ-2007 от кв.
69 и парцел VІІ-2007 от кв. 51,
м. „Горна баня, в.з.”, при съседи: парцел V-2006, улица,
имот 2005, парцел ХVІІІ-89, парцел VІІІ-89 и парцел VІ-2006 и улица. Посочено е
в акта, че имотът е бивша собственост на Ц.Й.С.. Впоследствие за този имот е
съставен АОС № 291/09.03.1998 г.
На 27.06.2003 г. е съставен АОС за УПИ VІІ-2007 в кв. 51
по плана на м. „В.з. Горна баня”, одобрен със заповед № 263/23.03.1961 г., с
площ 1030 кв.м., при съседи: УПИ V-2006, улица, УПИ Х-89 и УПИ VІ-2006 и УПИ
ІХ-2006. Като бивш собственик на имота е
посочена Ц.Й. С..
Със заповед № РД-43-13/03.08.2006 г. на кмета на Столична
община, издадена на основание чл. 2 от ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др., е отменено
отчуждаването на парцел VІІ-2007, кв. 51, м. „Вилна зона Горна баня”, собственост на И.М.И.
и С.М.И., като наследници на Ц.Й. С., отчужден с протокол № 2/10.01.1963 г. на
ИК на СГНС. Със заповед № РД-57-495/21.12.2006 г. на кмета на СО е наредено
отписване от актовите книги на общинската собственост на горепосочения УПИ
VІІ-2007.
Според представената скица № АБ-9400-226/2007 г. на УПИ
ІХ-412 от кв. 51 на м. „В.з. Горна баня” по регулационния план, одобрен с
решение № 112, протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, същият е част от парцел
VІІ-2007 от кв. 51, описан в горепосочената заповед № 43-13/03.08.2006 г.
Посочено е в „забележка”, че имот пл. № 412 от кв. 51 не е нанесен с вярна
имотна граница и следва нанасяне по чл. 134 от ЗУТ. Писмо в същия смисъл е
изпратено от СО до И.М.И. изх. № АБ-04-00-226/22.02.2007 г.
С нотариален акт № 94, т. ІІ, рег. № 2439, дело № 266/2007
г. на нотариус К.А.И.М.И. и С.М.И. са признати за собственици на основание
възстановяване на правото на собственост по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ
и др. на недвижим имот, находящ се в гр. София, район „Овча купел”, кв. „Горна
баня”, съставляващ УПИ ІХ-412 /стар УПИ VІІ-2007/ от кв. 51, целия с площ по
скица 984 кв.м., при съседи: улица, УПИ Х-410, УПИ V-411, УПИ VІ-415, УПИ
VІІ-414 и УПИ VІІІ-413.
С нот. акт № 38, т. V, рег. № 5038, дело № 767/27.12.2007
г. на нотариус К.А.С.М.И. е продал на И. М. И. 1/6 ид.част от УПИ ІХ-412 /стар
УПИ VІІ-2007/ от кв. 51 по плана на гр. София, м. „В.з. Горна баня”, целия с
площ 984 кв.м.
С
нотариален акт № 154, дело № 1008/19.03.1963 г. на Софийски народен съд ТКЗС
„Кирков” – Горна баня е продало на П.С.Г., И. П.Г.и Н.П.Х. дворно място с площ
1360 кв.м. с неуредени сметки по регулация за 68 кв.м., съставляващо парцел
VІ-2006 от кв. 51 по плана на гр. София, м. „Горна баня вилна зона”, при
съседи: от две страни път и парцели VІІ и V.
С нотариален акт № 180, т. ІV, дело № 807/06.05.1963 г.
на Софийски народен съд, П.С.Г., И. П.Г.и Н. П. Х. са признати за собственици
по регулация на празно дворно място от 68 кв.м., което се взема от мястото на Ц.М.И.
– имот пл. № 2007, което дворно място се придава към парцел VІ-2006 в кв. 51, м. „Горна баня вилна
зона”. Видно от скица на парцел VІ – 2006, изд. на 31.03.1963 г., по
регулационния план от 1961 г.
е предвидено придаване по регулация към този имот на 68 кв.м. от имот пл. №
2007.
С протокол № 11/1963 г. по заявление на П.С.Г. е
определена строителна линия и ниво за изграждане на ограда в парцел VІ-2006 от
кв. 51 по регулационния план на „Вилна зона Горна баня”.
С протоколно определение от 30.01.1976 г. по гр.д.
№790/75 г. на Софийски районен съд е одобрена спогодба, по силата на която в
дял на Н.П.Г. и Д.В.Х. е поставен в дял новообразуваният парцел VІ-2006 от кв.
51 по плана на гр. София, м. „Вилна зона Горна баня”, целият с площ 759 кв.м.,
заедно с недовършена вила-близнак, обособена като самостоятелен обект. В дял на
И. П.Г., С.С.Я., П.С.Г. и А.С.Г. е поставен новообразуван парцел ІХ-2006 от кв.
51, целия с площ 678, ведно с недовършената част от вила-близнак, обособена
като самостоятелен обект.
С нотариален акт № 68, т. ХІХ, дело № 2999/81 г. на
Софийски районен съд, Н.П.Г. и Д.В.Х. дарили на сина си А.Д.Х. вилно дворно
място с площ 759 кв.м., представляващо парцел VІ-2006 от кв. 51 по плана на
София, м. „Вилна зона Горна баня”, заедно с построената в него къща-близнак.
С нотариален акт № 117, т. ХХVІІ, дело № 4467/87 г. на
Коларовски районен съд, А.Д.Х. дарил на Н.П.Г. дворно вилно място с
пространство 759 кв.м., съставляващо парцел VІ-2006 от кв. 51 по плана на гр.
София, м. „Вилна зона Горна баня”, заедно с построената в него къща-бизнак.
С нотариален акт № 34, т. І, рег. № 1015, дело № 30 от 2005 г. на нотариус Б.
Таскова, Н.П.Г. е продала на Ю.Д.Х. УПИ VІІІ-413 от кв. 51 по плана на гр.
София, в.з. „Горна баня”, който имот е идентичен с имот VІ-2006 от кв. 51 по
плана на гр. София, в.з. „Горна баня”, при съседи: от две стани улици, УПИ
ІХ-412, УПИ VІІ-414, заедно с построената в имота вила-близнак. Към момента на
сключване на договора Ю.Д.Х. бил в брак
с отв. Н.И.Х..
Според представената скица № АБ-94-Н-107/04 г. на УПИ
VІІІ-413 от кв. 51 по регулационния план на в.з. ”Горна баня”, одобрен с
решение № 112, пр. № 32/10.12.2001 г., този имот е площ 759 кв.м. и е
собственост на Н.П.Г. съгласно нот. акт № 117/1087 г. В „забележка” е посочено,
че имотът, отразен в нот. ак № 117/87 г. съставлява част от УПИ VІІІ-413 от кв.
51, м.
„В.з Горна баня” и не е нанесен с вярната граница.
Видно от представената скица № 15-171423/11.04.2016 г. на
СГКК на поземлен имот с идентификатор № 68134.4328.412 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-74/20.10.2008 г. на ИД на
АГКК, този имот е с площ 1025 кв.м. и съставлява незастроен имот за жилищни
нужди, идентичен с номер по предходен
план ******парцел ІХ.
Според
основното заключение на СТЕ от 28.03.2017 г., за м. „В.з. Горна баня” са
одобрявани, както следва: 1. Стар /отменен/ план, одобрен със заповед №
263/23.03.1961 г.; 2. Действаш план, одобрен с решение № 112/23.03.2001 г. и
решение № 25/15.04.2002 г. на СОС; 3. Действаща кадастрална карта, одобрена със
заповед № РД-18-74/10.12.2009 г. на АГКК. Регулацията с плана от 1961 г. досежно имотите на
страните е приложена, при което регулационната граница на парцел VІІ-2007 от
кв. 51 по стария план от 1961
г. е следвало да стане имотна граница на поземлен имот
пл. № 412 по новия план от 2001
г. При изработването на кадастъра за новия план оградата
между двата имота е заснета така, както е изпълнена на терена, а именно – така,
както е заснета и нанесена в действащия кадастрален и регулационен план от 2001 г. като южна имотна
граница на ПИ 412 и в кадастралната карта от 2009 г. като южна имотна
граница на ПИ с идентификатор № 68134.4329.412. След съпоставка на приложените
по делото скици и направени контролни измервания на място, вещото лице е
установило, че южната граница на парцел VІІ-2007 по стария план от 1961 г. не съответства на
южната имотна граница на имот пл. № 412 по действащия план от 2001 г., като изместването е
от 1,8 м.
в северната посока в западния край на границата и 1,0 м. в южна посока в
източния край на границата. Въз основа на това вещото лице е направило
заключение, че южната граница на УПИ VІІ-2007 по регулационния план от 1961 г. не е нанесена вярно
в действащия регулационен план от 2001 г. Имот пл. 412 по плана от 2001 г. е идентичен с имот с
идентификатор № 68134.4329.412 по кадастралната карта от 2009 г. Южната граница на
парцел VІІ-2007 по стария рег. план от 1961 г. не съответства на имотната граница на
ПИ с идентификатор № 68134329.412, т.е. не е нанесена вярно в кадастралната
карта. Към заключението е приложена комбинирана скица № 1, на която е
защрихована частта от УПИ VІІ-2007 по стария план е заснета като част от имот
пл. № 413, като същата е с площ 28 кв.м. На скица № 2 към заключението е
отразена материализираната на място ограда.
Към
приетото допълнително заключение на СТЕ от 06.03.2018 г. е приложена изготвена
от вещото лице комбинирана скица с очертани границата между имотите преди
регулацията от 1961 г.,
границата съобразно приложената регулация от 1961 г. и действително
изградената ограда. Според заключението, от всички графични материали и от
огледа на място е установено, че действащите регулационни граници /определени с
протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС/ и понастоящем действащите кадастрални
граници по кадастралната карта не съвпадат с изградената през 1963 г. ограда между
имотите. При разпита му пред съда вещото лице разяснява, че старите и новите
парцеларни граници не съвпадат, защото оградата не е била изпълнена по тогава
действащия регулационен план и има отклонения, като изработването на плана от 2001 г. е въз основа на тази
стара съществуваща на място ограда, която ограда тогава е била възприета за
действителна граница. Границите по плана от 2001 г. и кадастралните
граници от 2009 г.
съвпадат с оградата, но не съвпадат със старите регулационни граници от 1961 г.
Според
показанията на св. П. Г. /братовчед на отв. Х./, той притежава имот, граничещ
от север с този на ищците. Сочи, че оградата между имотите на ищците и
ответниците е била изградена през 1968 г. от дядо муП.Г., която не била променяна
във времето.
По
делото е отделено като безспорно, че процесната част от 28 кв.м. се владее от
ответниците.
Въз основа на така установените
факти, правните изводи на съда са
следните:
Предявени
са обективно съединени искове, както следва:
1. Иск
по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР – за признаване за установено, че при изготвянето на
кадастралната карта, одобрена със заповед № РД-18-74/20.1. 2009 г. на ИД на АГКК, е
била допусната грешка, изразяваща се в погрешно заснемане на площ от 28 кв.м., отразена на приложена към исковата
молба комбинирана скица, като част от
съседния собствен на ответниците ПИ с идентификатор № 68134.4329.413, вместо
към собствения на ищците ПИ с
идентификатор № 58134.4329.412.
2. Иск
по чл. 108 от ЗС – за признаване за установено, че ищците са собственици на
реална част с площ от 28 кв.м., представляваща част от УПИ VІІ-2007 от кв. 52
по регулационния план на гр. София, м. „Вилна зона Горна баня” от 1961 г., неправилно заснета
с действащия кадастрален и регулационен план от 2001 г. като част от имот
пл. № 413, респ. с действащата кадастрална карта като част от имот с
идентификатор № 68134.4329.413, собственост на ответниците, вместо като част от
собствения на ищците имот УПИ ІХ-412,
представляващ ПИ с идентификатор № 68134.4329.412, и за осъждане на ответниците
да предадат на ищците владението върху тази реална част;
2. Иск
по чл. 109 от ЗС – за осъждане на ответниците да прекратят неоснователните
действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост
върху горепосочения имот, като премахнат оградата, изградена в техния имот в
отклонение на регулационната граница между имотите, определена с регулационния
план от 1961 г.
Така
предявеният иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е допустим предвид твърденията на
ищците за допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на границата
между имотите на
страните, довело до неправилно
заснемане на част от имота на ищците към имота
на ответниците.
Така
предявените искове по чл. 108 и чл. 109 от ЗС са допустими предвид твърденията
в исковата молба, че ищците са собственици на спорната реална част на конкретно
придобивно основание, която част неоснователно се владее от ответниците, както
и наличието на неоснователно действие от ответниците, изразяващо се в
изграждане в имота им на ограда, пречеща им да упражняват правата си на
собственици.
С оглед
обстоятелството, че предявеният иск за собственост е основан на твърдението на
ищците за допусната в кадастралната карта грешка, изразяваща се в погрешно
заснемане на спорната част към имота на ответниците, от което твърдение те
извеждат правния си интерес за предявяване на този иск, същият се явява
обусловен от изхода на спора по предявения иск за установяване на тази грешка,
който от своя страна е обуславящ спрямо ревандикацинния иск. С оглед на това
предявените искове по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС следва да се
разгледат в поредността съобразно тяхното съотношение на обуславящ и обусловен,
а не както ги е разгледал районният съд.
Преди
разглеждането на исковете по същество и в отговор на въведеното с жалбата
възражение за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно
определяне на дължимата държавна такса и цената на исковете, следва да се
посочи, че въпросът за размера на събраната държавна такса няма отношение нито
към допустимостта, нито към правилността на постановеното решение. Цената на
исковете е от значение за родовата им подсъдност, за която съдът следи
служебно. В случая исковете са разгледани от родово компетентния районен съд
съобразно чл. 104 от ГПК с оглед цената на всеки от тях – съответно исковете по
чл. 108 от ЗС и по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР съобразно данъчната оценка на спорната
реална част от имота, която е предмет на исковете, и иска по чл. 109 от ЗС като
неоценяем.
Разгледани по същество исковете
са основателни.
По иска с правно основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР.
В чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е въведена
оборима презумпция на вярност на данните от кадастъра, като неправилното
отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или
погасяване на правото. Презумпцията досежно данните за вещните права, записани
в кадастралния регистър, съществува доколкото следва да бъзе зачетен
легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на
записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост. Когато в
кадастралната карта и кадастралния регистър са налице непълноти или грешки,
изразяващи се в несъответствия в отразените в тях данни за недвижимите имоти
спрямо действителното им състояние и същите са свързани със спор за материално
право, те се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР /актуална редакция, ДВ, бр. 49/2014 г., предишна редакция чл. 53,
ал. 2, изр. 2/. Спорът за материално
право най-често се изразява в това, че реална част от един недвижим имот е
заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като самостоятелен, а е
инкорпориран в съседен имот.
Искът по чл. 54, ал.2 от ЗКИР има
за цел да се установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. Съдебното
решение, с което е установено наличието на непълнота или грешка в кадастралната
карта, придружено със скица, ще бъде основание за изменение на кадастралната
карта от органите по кадастъра, а когато имотът се намира в урегулирана
територия и имотните граници не съвпадат с регулационните, това е основание за
изменение на влезлия в сила ПУП по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на това предназначение на иска по чл.
54, ал. 2 от ЗКИР, установяването както на спорното право на собственост, така
и на неточното отразяване на обема на това право, е към момента на предявяване
на иска, респективно – към момента на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, като при решаването на спора се вземат предвид
и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които
имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Предмет на установяване е
наличието на грешка в кадастралния план или кадастралната карта към настоящия
момент с цел нейното отстраняване по предвидения за това ред и определяне на
пространствения обхват на правото на собственост на настоящия собственик на
имота, засегнат от грешката. В това производство подлежи на изследване
положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната
карта, всички последователни регулационни промени, както и всички други факти,
които имат значение за правилното отразяване в кадастралната карта на
пространствения обхват на правото на собственост върху засегнатите имоти. В този смисъл са дадените с ТР №
8/2014 г. на ОСГК разрешения.
В случая е безспорно между
страните, а се установява от писмените доказателства, че наследодателката на
ищците Ц.М.И. е била собственик на основание делба на парцел VІІ-2007 в кв. 51
по регулационния план на „Вилна зона Горна баня” от 1961 г. Този имот е бил
отчужден от нея, а впоследствие е бил възстановен на ищците по реда на чл. 2 от
ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. със заповед за отмяна на отчуждаване от 03.08.2006
г.
Безспорно е също, че
праводателите на ответниците - Н. Х. и Д.В.Х. са придобили чрез съдебна делба
през 1976 г.
парцел VІ-2006 от кв. 51 по плана на гр. София, м. „Вилна зона
Горна баня” от 1961 г.,
с площ 759 кв.м. Така полученият от тях в дял имот е образуван чрез разделяне
на парцел VІ-2006, целия с площ 1360 кв.м., който е бил придобит отП.Г., И. Г.
и Н. Х. чрез покупко-продажба от 1963
г. Впоследствие този имот е бил предмет на
прехвърлителни сделки, като Н. Х. го е придобила чрез дарение през 1987 г.
Установява
се от представените скици на имотите и от заключението на СТЕ, че с
регулационния план от 1961 г.
е предвидено придаване по регулация на части от гореописаните имоти, както
следва: към парцел VІІ-2007 /собственост на наследодателката на ищците Ц. И./
се придават 14 кв.м. от имот пл. № 2006 и 6 кв.м. от имот пл. № 89; респективно
към парцел VІ-2006 /собственост на праводателите на ответниците/ се придава
част от 68 кв.м. от имот пл. № 2007 /собственост на Ц. И./. Сметките по
регулация са били уредени между собствениците на придаваемите имоти - дължимите
обезщетения са били изплатени, което обстоятелство не е спорно между страните и
се установява от съставените нотариални актове по регулация. Следователно,
дворищната регулацията по плана от 1961 т. е била приложена. В резултат на
прилагането на регулацията по този план определените с нея парцелни граници на
имотите са се трансформирали в имотни. Така пространственият обхват на правата
на собственост на праводателите на страните върху бившите УПИ VІІ-2007 и УПИ
VІ-2006 от кв. 51 е бил определен от регулационния план от 1961 г.
Установено
е безспорно, че през 1963 г.
е била изградена ограда между двата имота от праводателите на ответниците,
която ограда не съвпада с регулационната граница на имотите, определена с
приложения план от 1961 г.
Оградата навлиза в УПИ VІІ-2007, като това навлизане е графически изобразено на
приложената към заключението на СТЕ скица, с което е отнета площ от 28 кв.м. от
посочения УПИ. Не са установени основания за изграждане на оградата на
посоченото място. Няма данни за последващо придаване на части между двата имота
след влизане в сила на плана от 1961
г., нито за възникване на други юридически факти, водещи
до придобиване на собствеността върху заетата с поставянето на оградата реална
част от имота на ищците. Без правно значение е въпросът дали оградата е
изградена в съответствие с приложения по делото
протокол за определяне на строителна линия и ниво от 1963 г. Протоколът за
определяне на строителна линия, както и всеки друг документ с технически и
административен характер относно изграждането на строежи, няма отношение към
вещно-правния режим на имотите.
През 2001 г. е одобрен нов
регулационен план на местността, в която е намират имотите на страните. С този
план имотът на ищците е УПИ ІХ-412 идентичен с бившия УПИ VІІ-2007/, а имотът
на ответниците е УПИ VІІІ-413 /идентичен с бившия УПИ VІ-2006 г./. При изработването
на този план от 2001 г. парцелните граници на имотите, определени с
предходния приложен регулационен план от 1961 г., следва да се приемат за имотни. С този
нов план, обаче, регулационната граница между имотите на страните е заснета по
материализираната на място граница по изградената вече ограда, а не по
действителната имотна граница, определена с предходния план от 1961 г. Както бе посочено,
съществуващата към този момент ограда е била изградена не по регулационната
граница между имотите на страните, а част от нея /отразена на приложената към
заключението на СТЕ комбинирана скица/ попада имота на ищците. Не се установява
с новия план от 2001 г.
да е било предвидено придаване по регулация на части от тези имоти към съседни
имоти, нито да са настъпили други факти с правопораждащ вещен ефект относно
спорната реална част, находяща се между имотната граница и изградената ограда.
Така следва да се приеме, че имотните границите на процесните имоти и след
одобряването на новия план от 2001
г. са останали непроменени. С новия план от 2001 г. регулационната
граница в спорната й част /отразена в щрихи на комбинираната скица – приложение
№ 1 към заключението на СТЕ, л. 127 от първоинстанционното дело/ е неправилно
заснета в отклонение с имотната такава, т.е. не отразява действителния
пространствен обем на правата на собственост върху тези имоти. Не са налице регулационни промени
или други факти, водещи до промяна на границите между процесните имоти. Поради
това не е имало основание с регулационния план от 2001 г. границата между
имотите на страните да бъде заснета в отклонение от границата, определена с
предходния план. Този извод за неправилно заснемане на границата между двата
имота с плана от 2001 г.
се подкрепя и от отразеното като „забележка” в представените скици на имотите
по този план, че имот пл. № 412 от кв. 51 не е нанесен с вярна имотна
граница и следва нанасяне по чл. 134 от ЗУТ, в какъвто смисъл е и писмото на СО
до И.М.И. изх. № АБ-04-00-226/22.02.2007 г.
Тук
следва да се отбележи, че независимо, че ищците са реституирали имота през 2006 г., т.е. след
одобряването на плана от 2001
г., същите са го придобили в границите преди отнемането
му от праводателката им. Предмет на реституцията
е отнетия имот – със статута и границите му към момента на одържавяването. В
случая на ищците е възстановен парцел VІІ-2007 г. по отменения план от
1961 г.
С действащия към момента на издаване на заповедта за отмяна на отчуждаване
регулационен план от 2001 г.
границата на собствения на праводателката на ищците преди отчуждаването имот е
била неправилно заснета, при което част от този имот е заснета в съседния имот
на ответниците. Тези
съображения са в отговор на застъпената от въззивниците с писмените бележки
теза, че към датата на изготвяне на новия план от 2001 г. собственик на имота,
по отношение на който се твърди грешка, е била общината, която с извършената
промяна в регулационните граници се е съгласила с отнемането на част от нейния
имот в полза на имота на ответниците. Както бе посочено и по-горе, предмет на
установяване по иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР е наличието на грешка в плана към
настоящия момент с цел нейното отстраняване по предвидения за това ред и
определяне на пространствения обхват на правото на собственост на настоящия
собственик на имота, засегнат от грешката, поради което и въпросът за това кой
е бил собственик на засегнатия от грешката имот към момента на изготвяне на
плана няма самостоятелно обуславящо значение за основателността на иска. При непълнота или грешка в плана
действителният собственик не губи правото си на собственост върху частта от
имота, която неправилно е заснета към друг имот.
В обобщение следва да се приеме,
че с регулационния план от 2001
г. границите на имотите
на страните са били заснети не съобразно границите на правото им на
собственост, определени съобразно предходния приложен план от 1961 г. и легитимиращите ги
актове за собственост. Заснемането на урегулираните поземлени имоти с плана
няма за последица промени в правото на собственост. Урегулирането на имотите е
свързано само с устройствения им режим, като вътрешните регулационни линии
следват имотните граници – чл. 17, ал. 1 от ЗУТ.
Установено е, че с одобрената
през 2009 г.
кадастрална карта собственият на ищците имот е заснет като ПИ с идентификатор №
68134.4329.412, а този на ответниците – като ПИ с идентификатор №
68134.4329.413. Установява се от приетото заключение на СТЕ и приложената към
него комбинирана скица /на л. 127 от първоинстанционното дело/, че границите на
имотите са заснети с кадастралната карта така, както са материализирани на
място – граничната линия между процесните имоти е по съществуващата ограда,
т.е. не съответства и е в отклонение с действителните имотни граници по регулационния
план от 1961 г.
Това заснемане на имотите в кадастралната карта съответства на регулационните
граници по действащия план от 2001
г., но този план, както бе прието, не съответства на
действителните вещни права върху тези имоти. Налице е разминаване в границите
на парцелите на страните по плана от 1961 г. спрямо поземлените имоти, заснети с
действащата кадастрална карта, като това отразяване е графично отразено в
защрихованата част в горепосочената комбинирана скица, изготвена от вещото
лице, с площ от 28 кв.м.
Заснемането на имотите в
кадастралната карта не според границите на правото на собственост няма
вещно-правни последици. След като кадастралната ката не отразява вярно
границите на имотите, е налице грешка в кадастралната карта по смисъла на § 1, т.
16 от ДР на ЗКИР досежно така изобразената реална част с площ от 28 кв.м.,
която погрешно е нанесена като част от собствения на ответниците ПИ с
идентификатор № 68134.4329.413, вместо към имота на ищците с идентификатор №
68134.4329.412. Както бе посочено, не се установяват основания за
придобиване на тази площ от праводателите на ответниците след влизане в сила на
регулационния план от 1961 г.,
определящ пространствения обхват на правото на собственост на страните върху
съседните имоти.
Ответниците
са направили възражение за придобиването на спорната част от 28 кв.м. по
давност, започнала да тече от момента на изграждането на оградата през 1963 г. Имотите на страните
са урегулирани поземлени имоти още с плана от 1961 г. В разпоредбите на
чл. 40, ал. 2 от ЗПИНМ /отм./, впоследствие чл. 59 от ЗТСУ /отм./, аналогична с
чл. 200 от ЗУТ, е установена забраната за придобиване на реална част от парцел.
Тази забрана за придобиване на реална част от парцел е безусловна при
действието на ЗПИНМ /отм./ и до изменението на чл. 59, ал.1 от ЗТСУ /ДВ, бр.
34/2000 г./. След посоченото изменение на ЗТСУ придобиване по давност на реална
част от парцел е допустимо само, когато частта се присъединява към съседен имот
при условията на чл. 28 от ЗТСУ – за образуване на повече на брой самостоятелни
парцели, за упълномеряване с части от съседен парцел, за създаване на
съсобствени урегулирани имоти, а оставащата част отговаря на изискванията за
минимални размери по площ и лице на парцела и също се присъединява. В случая не
е налице нито една от хипотезите на чл. 28 от ЗТСУ /отм./, поради което давност
върху процесната реална част не е текла при действието на този закон. В чл.
200, ал. 1 от ЗУТ /2001 г./ е предвидена възможност за придобиване по давност
на реални части от парцели, само ако са спазени изискванията за минимални
размери по чл. 19 от същия закон. Не се изисква спазване на изискванията на чл.
19 за придобиване по давност на реални части от парцели по ЗУТ, ако частта от
поземления имот се присъединява към съседен парцел при условията на чл. 17, а
останалата част отговаря на изискванията или също се присъединява към съседен
парцел. В случая не е налице нито една от хипотезите предвидени в чл. 200, ал.
1 и ал. 2 от ЗУТ, при които да е допустимо
придобиване по давност на реална част от парцел. С оглед на това е
неоснователно възражението на жалбоподателите, че с новата регулация от 2001 г. процесният маломерен
имот е бил придаден от имота на ищците към имота на ответниците, поради което
било допустимо придобиване по давност на този имот. Планът от 2001 г. не е предвиждал
придаване по регулация на части от имота на ищците към този на ответниците и с
него не е извършено присъединяване при условията на чл. 17 от ЗУТ.
С оглед
на горното изводът е, че при изготвянето на действащата кадастрална карта,
одобрена със заповед № РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, е допусната грешка, изразяваща се в погрешно
заснемане на площ от 28 кв.м.,
изобразена защриховано на комбинирана скица - приложение № 1 към заключението
на СТЕ от 28.03.2017 г. /л. 127/ като част от ПИ с идентификатор №
68134.4329.413, собственост на ответниците, вместо към собствения на ищците ПИ
с идентификатор № 68134.4329.412, която скица, приподписана от настоящия
съдебен състав, представлява неразделна част от решението.
По иска
с правно основание чл. 108 от ЗС.
С оглед
основателността на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за установяване наличието на
грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на
горепосочената площ от 28 кв.м. към имота на ответниците ПИ с идентификатор №
68134.4329.413, вместо към имота на ищците ПИ с идентификатор № 68134.4329.412,
основателен е обусловеният от него иск за признаване за установено, че ищците
са собственици на тази част от имота и за осъждането им да предадат владението
върху нея. Процесната площ е част от собствения на ищците имот, представляващ
УПИ ІХ-412 от кв. 51 по действащия регулационен план от 2001 г., идентичен с УПИ
VІІ-2007 от кв. 51 по отменения план от 1961 г., придобит от тях на основание
наследяване и реституция. Тази част се владее от ответниците, за което същите
не са доказали правно основание.
По иска
с правно основание чл. 109 от ЗС.
Искът
по чл. 109 от ЗС предоставя защита на собственика или носителя на ограничено
вещно право от неоснователни преки или косвени въздействия върху имота му, с
които се пречи, ограничава или смущава възможността на титуляра на вещното
право да осъществява в пълен обем правомощието си да ползва имота.
По
делото не е спорно, че праводателите на ответниците през 1963 г. са построили ограда
откъм съседния им имот, представляващ по действащия тогова план УПИ VІІ-2007,
собственост на ищците, която ограда съществува и понастоящем. Установено е, че
тази ограда попада изцяло в имота на ищците, заснет с действащата кадастрална
карта като ПИ с идентификатор № 68134.4329.412. С оглед приетата основателност
на предявения от ищците срещу ответниците ревандикационен иск досежно частта от
имота, в който попада така изградената ограда, следва да се приеме, че
поддържането от ответниците на съществуващата ограда съставлява неоснователно
действие, което пречи на ищците да упражняват в пълен обем правото си на
собственост върху имота. С оглед на това ответниците следва да бъдат осъдени да
прекратят това неоснователно действие като премахнат тази ограда, отразена в
черен цвят на комбинираната скица – приложение към допълнителното заключение на
СТЕ на в.л. Т. Т./л. 174/, която скица, приподписана от настоящия съдебен
състав, представлява неразделна част от решението.
Поради
пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.
При
този изход на делото пред настоящата инстанция и с оглед направеното от
въззиваемите искане за разноски, въззивниците следва да бъдат осъдени да им
заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Воден от
горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 459767/27.07.2018 г. по гр.д. № 27944/2016 г. на Софийски районен съд, с
което са уважени предявените от И.М.И. и С.М.И. срещу Ю.Д.Х. и Н.И.Х. искове по
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, чл. 108 и чл. 109 от ЗС, като:
- е
признато за установено, че при
изготвянето на действащата кадастрална карта, одобрена със заповед №
РД-18-74/20.10.2009 г. на ИД на АГКК, е допусната грешка, изразяваща се в
погрешно заснемане на площ от 28 кв.м.,
изобразена защриховано на комбинирана скица - приложение № 1 към заключението
на СТЕ от 28.03.2017 г. /л. 127/ като част от ПИ с идентификатор №
68134.4329.413, собственост на ответниците, вместо към собствения на ищците ПИ
с идентификатор № 68134.4329.412, която скица, приподписана от настоящия
съдебен състав, представлява неразделна част от решението;
- е признато установено, че И.М.И.
и С.М.И. са собственици на гореописаната реална част и Ю.Д.Х. и Н.И.Х. са
осъдени да им предадат владението върху нея;
- Ю.Д.Х.
и Н.И.Х. са осъдени да премахнат изградената ограда между имоти с
идентификатори №
68134.4329.412 и № 68134.4329.413, изобразена с черен цвят на комбинирана скица към допълнителното
заключение на СТЕ на в.л. Т. Т./стр. 174/, която скица е неразделна част от
решението, приподписана от настоящия съдебен състав.
ОСЪЖДА Ю.Д.Х. и Н.И.Х. да
заплатят на И.М.И. и С.М.И. сумата 600 лв. за разноски във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.