ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 995
Хасково, 01.11.2023 г.
Административният съд - Хасково - II състав, в закрито заседание в състав:
Съдия: |
ИВА
БАЙНОВА |
Като
разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА административно
дело № 20237260700906 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Ответникът, Кмет на Община Хасково, при представяне на
административната преписка излага съображения за недопустимост на жалбата и
моли същата да се остави без разглеждане. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид и обсъди
поотделно и в съвкупност представените доказателства, намира за установено, от
фактическа страна следното:
С писмо рег. инд. 94С-7563-2#1/07.06.2023г. Кметът на Община
Хасково, позовавайки се на представеното със заявлението съгласувателно писмо с
ВиК , е уведомил С.С.С., че следва да представи разрешение за водоснабдяване на
имота с питейна вода. В тази връзка от страна на заявителя е било представено
Уведомление рег. инд. 94С-7563-2#2/13.06.2023г.
Към
административната преписка е приложен Регистър на новообразуваните имоти по §4
ПЗР ЗСПЗЗ за жр. „***“, видно от който за новообразуван имот ***със стар №1686
по КП, одобрен със Заповед №969/88г. , е отразено, че е закупена площ от 531
кв.м. от ползвателя Х. Г. Т., не са отразени данни за правоимащ стар собственик
или такъв към датата на приемане на помощния план, а в графата „ Заповед на
Кмета по §62, ал.4 от ППЗСПЗЗ и платежен документ“ е посочен номер на заповед и
дата на платежен документ.
Видно
от приложения н.а. №23, том II, дело №90/2020г., С.С.С. е придобил чрез
покупко-продажба от И. Х. Т.собствеността върху ПИ ***по КККР на гр.Хасково, с
площ 529 кв.м., с трайно предназначение – урбанизирана територия и НТП – ниско
застрояване, с номер по предходен план 1686.
От
допълнително представеното Удостоверение за наследници №826/17.08.2023г.,
издадено от Община Хасково, се установява, че И. Х. Т.е наследник на Х. Г. Т.,
посочен в Заповед №УТ-433/11.08.2023г. на Кмета на Община Хасково.
При така установеното от фактическа страна, се налагат
следните правни изводи:
Противно
на твърденията на административния орган, изложени в Становище рег.инд.
94-С7563-3#1/11.08.2023г., съдът счита, че в случая е налице годен за обжалване
административен акт. С оглед заявеното искане с рег.инд.
94-С-7563-2/25.05.2023г. и предвиденото в чл.124б от ЗУТ, кметът на общината е
имал две възможности – да издаде заповед по ал.4 или да постанови отказ по ал.5
от посочената разпоредба т.е. следвало е да се произнесе с изричен акт. При
постановяване на отказ, законодателят в
чл.124б, ал.5, изр.2 от ЗУТ е предвидил възможност за
заинтересованите лица да обжалват същия по реда на чл.215 от ЗУТ.
В случая, видно от съдържанието на писмо рег.инд.
94-С7563-2#3/07.08.2023г. , административният орган нито е издал заповед по
124б, ал.4 от ЗУТ, нито е отказал да разреши изработването на ПУП и да одобри
заданието по чл.125 от ЗУТ, а на практика е отказал да разгледа по същество
отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт.
Предвид изложеното, обективираният в писмо рег.инд.
94-С7563-2#3/07.08.2023г. отказ на Кмета на Община Хасково, представлява такъв
по смисъла на чл.197 от АПК и подлежи на съдебен контрол.
За жалбоподателя, като отправил искането в Заявление
рег.инд. 94-С-7563-2/25.05.2023г., е налице правен интерес от оспорване на
обективирания в писмото от 07.08.2023г. отказ. Независимо от липсата на данни
за съобщаването на процесното писмо на оспорващия, с оглед датата на издаването
му и датата на депозиране на жалбата, следва да се приеме, че е спазен
предвидения в чл.197 от АПК 14-дневен срок.
Предвид горното, жалбата е допустима, а разгледана по същество, е и основателна.
Оспореният отказ е постановен от компетентен орган и е
обективиран в писмена форма. От фактическа страна отказът е обоснован с
обстоятелството, че процесният имот попада в обхвата на ПНИ на ж.р. ***,
гр.Хасково по реда на чл.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и е необходимо да се изяснят всички
обстоятелства и факти, свързани с прилагането на този закон.
Съдът счита, че оспореният отказ е незаконосъобразен.
В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че са били налице всички условия за произнасяне по същество по
подаденото от жалбоподателя заявление. Обстоятелството, че процесния имот попада
в обхвата на ПНИ на ж.р. ***, гр.Хасково, което не е спорно, в конкретния
случай не може да бъде основание за непроизнасяне с изричен акт – такъв по ал.4
или по ал.5 на чл.124б от ЗУТ. Изложените
в тази връзка съображения в писменото становище на ответника, че е било
необходимо да се изясни кое лице може да бъде възложител по отношение на
процесния имот с оглед наличието на два титула за собственост, не могат да
бъдат споделени. Качеството на възложител на жалбоподателя се потвърждава от
приложения към заявлението му нотариален акт, легитимиращ го като собственик на
процесния имот, а към датата на издаване на оспорения отказ /07.08.2023г./
заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ не е била издадена.
Наред с горното, дори и да се приеме, че за имота има два
титула за собственост, при което действително не може да бъде даван превес на
никой от тях, то в конкретния случай качеството на възложител няма как да бъде
отречено по отношение на жалбоподателя само по причина, че за имота има и друг
документ за собственост. Видно от приложения към преписката Регистър на
новообразуваните имоти по §4 ПЗР ЗСПЗЗ за ж.р. „***“, административният орган е
разполагал с данни за правоимащото по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ лице, а видно от
представеното
Удостоверение за
наследници №826/17.08.2023г. - и
с данни за неговите наследници, като сред последните е и лицето, от което
съгласно представения нотариален акт жалбоподателят е придобил собствеността
върху процесния имот, поради което не става ясно какви точно факти и
обстоятелства е следвало да се изясняват в случая, вкл. по отношение на това
кое е лицето – възложител.
В становището си по жалбата, ответникът навежда доводи
за наличие на спор за материално право без да съобрази конкретиката на случая.
Тези си доводи обаче, при положение, че се е съмнявал в качеството на
възложител на жалбоподателя, е следвало да обективира в изрично произнасяне по
същество по заявлението на последния. Подобни съмнения в случая явно е нямало,
доколкото в хода на започналото производство по чл.124а от ЗУТ, жалбоподателят
е бил възприет именно като възложител, което се потвърждава от съдържащото се
по преписката писмо рег.инд. 94С-7563-2#1/07.06.2023г. на Кмета на Община
Хасково. В изпълнение на същото жалбоподателят е представил Уведомление рег.
инд. 94С-7563-2#2/13.06.2023г.,
след което не са му били изисквани каквито и да било документи, нито са му били
давани указания, а е последвал оспореният отказ.
При положение, че жалбоподателят е представил
необходимите документи за провеждане на поисканата със заявлението му от
25.05.2023г. процедура, както и при налични у административния орган данни
относно възложителя, съдът счита, че в случая са били налице всички условия за
произнасяне по същество по отправеното от жалбоподателя искане.
По изложените съображения оспореният отказ
следва да се отмени. Преписката
следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по същество по
подаденото от С.С.С. искане по Заявление №94-С-7563-2/25.05.2023г.
При
този изход на производството, на жалбоподателя се следват разноски в размер на
внесената държавна такса от 10.00 лв.
Водим
от горното и на основание чл. 200, ал.1 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
преписката на административния орган за произнасяне по същество по подаденото
от С.С.С. искане по Заявление №94-С-7563-2/25.05.2023г.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на С.С.С. *** с посочен съдебен адрес:***,
направените по делото разноски в размер на 10,00 /десет/ лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му.
Съдия: |
||