М О Т И В И

към Присъда № 65 от 17.03.2014 г. по НОХД № 2289/13 г.

по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 24 с-в

Софийската градска прокуратура е внесла в съда обвинителен акт, с който е повдигнала обвинение срещу М.И.С. за това, че на 14.11.2005г. в гр.С., в Данъчно подразделение „Център", при Териториална Данъчна Дирекция С.-град, находящо се на ул."6-ти С.", като данъчно задължено лице - в качеството си на управител на „М.****" ООД, вписано по ф.д.№425/2002г. по описа на Благоевградски окръжен съд, ФО, и промяна от 24.11.2004г. по ф.д.№12600/2004г. по описа на Софийски градски съд, ФО, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в големи размери - в размер на 3900.00лв. /три хиляди и деветстотин лева/ ползвал, като подал в данъчно подразделение „Център" на Териториална Данъчна Дирекция С.-град, счетоводен документ с невярно съдържание „Справка-декларация" с вх. № 38053 / 14.11.2005г. по Закон за данък върху добавената стойност за данъчен период 01.10.2005г.-30.10.2005г. на хартиен носител, като не е отразил сключена сделка за покупко-про дажба и не е вписал в „Дневника за продажби" данъчна фактура № 0000000775 / 06.10.2005г. на стойност 23400.00лв. /дведесет и три хиляди и четиристотин лева/ и начислен ДДС на стойност 3900.00лв. /три хиляди и деветстотин лева/, с посочен издател „М.****" ООД и получател „ТЕЦ М.И. 2" ЕАД, с което укрил данъчни задължения /данък добавена стойност/ в големи размери -3 900.00лв. /три хиляди и деветстотин лева/. Престъпление по чл.256, алт.2 от НК /ред.ДВ бр.62/1997г., изм. ДВ бр.75/ 2006г./.

По делото е приет за съвместно разглеждане и граждански иск от министъра на финансите, в качеството му на представляващ държавата, чрез ст. юрисконсулт И.Ц..

В хода на проведеното съкратено съдебно следствие пред първоинстанционния съд подсъдимият С. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и даде съгласието си за същите да не бъдат събирани доказателства.

В хода на съдебните прения прокурорът от СГП поддържа обвинението срещу С., като пледира за налагане на наказание при условията на чл. 66 от НК .

Представителя на Министерство на финансите в съдебно заседание моли съда да уважи предявения граждански иск в размер на 3900 лева, като основателен и доказан.

Защитникът на подсъдимия моли съда да приложи разпоредбата на чл. 66 от НК, което обстоятелство ще дадени възможност на подсъдимия да заплати останалата част от дължимата сума.

С оглед на направеното от подсъдимия самопризнание и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съдът намира за установено следното:

Подсъдимият М.И.С. роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН **********.

Фирма „М.****" ООД е вписана в Търговския регистър с Решение № 793 / 21.03.2002г. на ОС-Благоевград по фирмено дело № 425, със седалище и адрес на управление гр.Г.Д., ул.Т.К. № **. Капиталът на дружеството е бил 5000.00лв. със съдружници С.М.Я. и „С.И."АД, с управител С.М.Я..

С Решение № 2441 от 02.10.2002г. на ОС-Благоевград е вписана промяната за прехвърляне на дялове от съдружника „С.И." АД на А.Б.Я..

На 26.06.2003г. фирма „Места 200ГООД с ЕИК по БУЛСТАТ ******** е регистрирана по ЗДДС.

На 03.09.2004г. С.М.Я. е продал дружествените си дялове на М.И.С., а А.Б.Я. е продала дружествените си дялове на И. С. А. и промяната е вписана с Решение № 2683 от 16.09.2004г. от ОС-Благоевград.

С Определение от 24.11.2004г. и Решение № 1 от 15.04.2004г. СГС, ФО вписва в Регистъра за търговски дружества, под № 88532, том 1119, стр.140 по ф.д.№ 12600 / 2004г. преместване на седалището и адреса на управление на фирма „М.****"ООД от гр.Г.Д., ул."Т.К."№** в гр.С., Район „Л.", ул.."Р.Д." №**, вх.А. Фирмата е със съдружници М.И.С. и баща му И. С. А.. Представляващ и управляващ дружеството е М.И.С..

Дружеството е било данъчно регистрирано по ЗДДС в ТД на НАП считано от 26.06.2003г. и е дерегистирано по инициатива на данъчните органи на13.01.2006г.

С Решение от 20.12.2007г. по ф.д.№ 9190 / 2004г. СГС, ФО, вписва прехвърляне на предприятието на ЕТ"А.-В-М.С." рег.по ф.д. № 9190 / 2004г. по описа на СГС, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на „М.****"ООД, рег. по ф.д.№ 12600 / 2004г. по описа на СГС и е вписано прекратяване на ЕТ"А.-В-М.С." и заличаването му в Търговския регистър.

На 17.12.2007г. съдружниците М.И.С. и И. С. А. продали дяловете си от капитала на дружеството на Г.И.С. и с Решение № 1 от 15.04.2008г. на СГС,ФО е вписана промяната и дружеството е регистрирано вече като ЕООД. От този момент последния е собственик и управител на дружеството и към настоящия момент.

Съгласно Закона за данъка върху добавената стойност действал от 01.01.1999г. /отменен с § 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност - ДВ, бр.63 от 4 август 2006г., в сила от 01.01.2007 г./ регистрираното по ЗДДС лице, за всеки данъчен период подава Справка-декларация, съгласно чл.ЮО от ЗДДС /обн.ДВ бр.153/98г., отм.ДВ бр.63/04.08-2006г./, съставена въз основа на отчетните регистри - Дневник за покупки и Дневник за продажби, съгласно чл.104 от ЗДДС /обн.ДВ бр.153/98г., отм.ДВ бр.63 от 04.08-2006г./.

Стойностите за данъчния кредит в Справката-декларация се сформират от отчетните регистри - Дневници за покупки и за продажби, които се явяват неразделна част от Справка-декларация за същият период, съгласно Правилника за прилагане на ЗДДС. В Дневника за продажби се отразяват всички извършени от дружеството сделки, в които то е изпълнител, като освен стойността на сделката в общата продажна стойност се отразява и начисления и платен от контрагента на дружеството ДДС в размер на 20% от стойността на сделката. Тези обстоятелства, събрани за едномесечният данъчен период се отразяват в част „А", кл.31 от Справката-декларация по чл.ЮО от ЗДДС /обн.ДВ бр.153/98г., отм.ДВ бр.63/04.08-2006г./. В Дневника за покупки се отразяват всички закупени стоки и услуги от дружеството, по които то е получател, като освен стойността на покупката към общата стойност се включва и платеният от дружеството към неговите доставчици ДДС, в размер на 20% от стойността на сделката. Тези обстоятелства се отразяват в част „Б" кл.41 от Справката-декларация по чл.ЮО от ЗДДС /обн.ДВ бр.153/98г., отм.ДВ бр.63/04.08-2006г./. След като се установи данъка за внасяне и данъка за възстановяване по сделките в едномесечния период, в част „В" от Справката-декларация по чл.ЮО от ЗДДС /обн.ДВ бр.153/98г., отм.ДВ бр.63/04.08-2006г./ се отразява в кл.50 данъка за внасяне, а в кл.60 - данъка за възстановяване.

Правото на приспадане на данъчен кредит, в рамките на данъчен период, е визирано в чл.64 от ЗДДС/отм./, като предпоставка за това е наличието на доставка, по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./, а именно „Чл. 6. (1) (Предишен текст на чл. 6 - ДВ, бр. 109 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г.) Доставка по смисъла на този закон е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи."

Счетоводната отчетност се води от данъчно задълженото лице, съгласно Закона за счетоводството /ЗС/. Един от основните принципи в счетоводството е принципът за документална обоснованост на стопанските операции. В чл.4, ал.З-та на Закона за счетоводството (ДВ бр. 98/16.11.2001 г.) е определено, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действуващото законодателство а именно, те да се отразяват най-напред в счетоводни документи класифицирани като първични - „данъчна фактура", носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, вторични - „справка-декларация", като носител на обобщена информация, получена от първичните счетоводни документи и регистри „дневник за покупки" и „дневник за продажби", като носители на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични или вторични счетоводни документи.

Процесното дружество е водило двустранно счетоводно отчитане, в съответствие с Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност и същото е водило задължителните регистри „Дневник за покупки" и „Дневник за продажби". За всеки данъчен период е подавало „Справка-декларация по ЗДДС" в сроковете, определени в чл.100 ал.З от ЗДДС. За извършените продажби дружеството е издавало данъчни фактури, които е описвало в „Дневника за продажби", в съответствие изискванията на ЗДДС, а издадените от доставчиците данъчни фактури са описвани в „Дневника за покупки".

На 06.10.2005г. от фирма "М.****"ООД, представлявана от М.И.С., е била съставена фактура № 0000000775, с която същия е фактурирал на получателя ТЕЦ "М.И. 2"ЕАД, доставка на стоки на обща стойност 23400.00лв. с включен ДДС (20%) в размер на 3900.00лв.

На 14.11.2005г.в Данъчно подразделение „Център" при ТДД -С. град, находящо се на ул."Ш. С." гр.С. е подадена от името на фирма "М.****"ООД „Справка-декларация" по чл.100 от ЗДДС (обн.ДВ бр.153/98г., отм.ДВ бр.63/04.08-2006г.) с вх.№ 38053 от обв.М.И.С., в която е отчетен данъчния финансов резултат за отчетен период 01.10.2005г. - 30.10.2005г. на дружеството и приложения към нея отчетен регистър -„Дневник за продажби", за отчетния период м.октомври 2005г.

При извършена насрещна проверка на един от доставчиците на ревизираното дружество ТЕЦ "М.И. 2" ЕАД, за данъчен период 01.08.2005г.- 31.08.2006г, а именно контрагента фирма "М.****" ООД, тъй като представител на последното не се е явил за получаване на искането за представяне на документи за извършваната насрещна проверка, а и такъв не е открит на посочения адрес за кореспонденция - Гр.С., ул."Р.Д." № **, ревизиращия екип не е признал правото на данъчен кредит в размер на 50 262,00 лева на ТЕЦ "М.И. 2"ЕАД и констатацията е отразил в Ревизионен акт № 9900029 / 14.05.2007г., издаден от ТД "Големи данъкоплатци и осигурители".

След приобщаване и запознаване с документацията /фактури в оригинал, складови разписки, дневници за продажби на "М.****"ООД/, е установено, че в периода 06.10.2005г.-29.11.2005г. ТЕЦ "М.И. 2" ЕАД е получила облагаеми доставки от "М.****"ООД, за които последното е издало фактури с обща сума на данъчните основи в размер на 251 310, 00 лева, а начисления по тях ДДС е в размер на 50 262,00 лева. От предоставените към фактурите складови разписки е видно в кои складове стоката е внесена за съхранение в ТЕЦ "М.И. 2" Е АД, която се е разплатила изцяло с доставчика по банков път.

От приобщените „Справки-декларации" по ЗДДС, подавани в офисите на ТД на НАП и приложените към тях „Дневници за продажби" за ревизирания период е установено, че част от фактурите са включени в тях, като е посочено, че не са отразени само фактури с номера № 775/ 06.10.2005г., № 1134 / 20.10.2005г., № 1135 / 24.10.2005г. и № 1136 / 28.10.2005г. и начисления по тях ДДС в размер на 20100,00лв. не е деклариран в „Справка-декларация" по ЗДДС, подадена на 14.11.2005г.

Установено е, че упълномощено да се разпорежда с банковата сметка на "М.****"ООД открита в „ОББ"АД по която са превеждани сумите по фактурите, е лицето Г.С.А..

В хода на досъдебното производство, след разкрита данъчна информация по реда на ДОПК, по отношение на "ТЕЦ М. И. 2" ЕАД и по отношение на "М.****"ЕООД (по настоящем) са приобщени Ревизонния акт, изготвен от ТД „Големи данъкоплатци и осигурители" и Ревизионния доклад към него, както и оригинала на „Справка-декларация" по ЗДДС, депозирана от фирма "М.****"ООД. Установено е, че в СД не е вписана инкриминираната по делото фактура № 0000000775 / 06.10.2005г.

Изискана и приобщена по делото е предоставената от "ТЕЦ М.И. 2"ЕАД информация за служителите отговорни за приемането, заприхождаването и разходването на закупените стоки по въпросните фактури, като същите са разпитини в процесуалното качество на свидетел, както и са приложени документи в тази връзка, от които е видно, че стоката е приета, заприходена и последващо изписана и разходвана.

Съдът прие изложената по-горе фактическа обстановка по делото въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК и подкрепящите го доказателства, събрани в досъдебното производство, а именно – показанията на свидетелите, бивши и настоящи служители на "ТЕЦ М.И. 2"ЕАД св.Д.Ц.Д.-началник отдел „Материално -техническо снабдяване", св.П.П.З.-Зам.началник отдел „Материално-техническо снабдяване", св.Г. И. Д.-Началник склад № 3, Д.М.В. -Склададжия в склад №3 и Изпълнителния директор през процесния период св.А. А. Димитров, посочен като МОЛ в процесиите фактури, изясняват обстоятелствата относно реално извършената сделка. Показания дават още свидетелите А.В.Д., Г.Н.С., Г.И.С., Г.Р. Х., Д.М.В., И. Й.Н., О.С.М..

В хода на досъдебното производство от Б. „ОББ"АД са изискани и предоставени по делото в оригинал всички документи, въз основа на които в "ОББ"АД, е била открита банкова сметка № 800231067444511 с титуляр "М.****"ООД /искане, договор, спесимен на подписи, пълномощни и съпровождащи документи/, както и клона на Б.та от който са били изтеглени превежданите по процесиите фактури плащания.

Също в хода на досъдебното производство е разпитан и свидетеля Г.С.А., упълномощен да се разпорежда с банковата сметка на „М.****” ООД, открита в Б. „ОББ” АД, по която са били превеждани сумите, като свидетеля посочва, в показанията си, че е предавал сумите на управителя на фирмата, а именно подсъдимия С..

Съдът базира своите изводи и на изготвените и приложени по досъдебното производство графическа експертиза, съдебно счетоводна експертиза.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимия С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението визирано, в чл. 256, алт. 2 от НК (ред. ДВ бр. 62/1997 г., изм. ДВ бр. 75/2006 г.).

От обективна страна подсъдимия С. ***, в качеството си на управител на „М.****" ООД, вписано по ф.д.№ 425 / 2002г. по описа на Благоевградски окръжен съд, ФО, и промяна от 24.11.2004г. по ф.д.№12600 / 2004г. по описа на Софийски градски съд, ФО, е осуетил установяването на данъчни задължения в големи размери избегнал плащането на данъчни задължения в големи размери - 3900.00лв., като е потвърдил неистина в подадена пред ТДД на НАП, гр.С. - в Данъчно подразделение „Център", при ТДД С. - град, находящо се на ул."Ш. С.", в „Справка - декларация" с вх.№ 38053 / 14.11.2005г. и по този начин намалил полагащия се данък по ЗДДС за м.10.2005г. със сумата от 3900.00лв. представляваща 20% от стойността на сумата 19500.00лв. като данъчно задължено лице, с цел да осуети установяването на данъчни задължения в размер на 3900.00лв. /три хиляди и деветстотин лева/ ползвал, като подал в данъчно подразделение „Център" на ТДД С.-град, счетоводен документ с невярно съдържание - „Справка-декларация" с вх.№ 38053 / 14.11.2005г. по Закон за данък върху добавената стойност, за данъчен период 01.10.2005г.-30.10.2005г. на хартиен носител, като в нея не е отразил сключена сделка за покупко-продажба и не е вписал в „Дневника за продажби" данъчна фактура № 0000000775 / 06.10.2005г. на стойност 23400.00лв. /дведесет и три хиляди и четиристотин лева/ в т.ч. начислен ДДС на стойност 3900.00лв./три хиляди и деветстотин лева/, с посочен издател „М.****" ООД и получател „ТЕЦ М.И. 2" ЕАД, с което укрил данъчни задължения /данък добавена стойност/ в големи размери - 3 900.00лв./ три хиляди и деветстотин/ лева).

От субективна страна, деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимия е знаел какво е съдържанието на подписаната от него декларация и че в нея не е отразен верен финансов резултат от продажби и че по този начин се укрива начисляването на дължимия ДДС. Подсъдимият С. с декларирането на неверните обстоятелства е целял избягване на плащането на задължения в големи размери към Републиканския бюджет, който престъпен резултат е и бил постигнат. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици, искал е тяхното настъпване и те са настъпили.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С., за осъществяване на инкриминираното деяние съдът съобрази санкционата част на разпоредбата на чл. 256, алт. 2 от НК (ред. ДВ бр. 62/1997 г., изм. ДВ бр. 75/2006 г.), която предвижда наказание лишаване от свобода за срок от една до пет годинии глоба от хиляда до пет хиляди лева. Освен това беше отчетена и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК, която задължава съда при провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК да наложи наказание с приложение на чл. 58А от НК. Съдът констатират, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно чистото съдебно минало към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, готовността му да възстанови дължимата сума, както и факта на осъщественото самопризнание, което от своя страна води до по бързото осъществяване на съдопроизводствените действия, поради което прие, че са налице предпоставките на чл. 55, вр. чл. 58А, ал. 4 от НК и наказанието следва да се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.

За постигане целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК съдът определи на подсъдимия наказание в размер на единадесет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години.

По отношение на предявения в производство граждански иск от страна на Министерство на финансите в размер на 3900 лева, съдът уважава същия в размер на 3140 лева, като го отхвърля в останалата му част като недоказан по размер. От представените по делото доказателства е видно, че подсъдимия С. е възстановил част от дължимата сума в размер на 760 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. С. беше осъден да заплати в полза на Държавата и по сметка на СГС сумата от 115,00 лева – разноски по делото, както и сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист, както и държавна такса от 125.60 лева върху уважената част на предявения по делото граждански иск

Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: