МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 1303/2010г на Окръжния съд – Плевен:

Срещу подсъдимия С.Ц.Ц. *** е повдигнато обвинение за това, че: На 12 март през 2010г. в гр. Искър отнел чужди движими вещи – сто и десет лева от владението на Л.К.П.с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Л. П. – престъпление по чл. 199,ал.2,т.2,пр.1 ,във вр. с чл. 198,ал.1 от НК.

Съдебното производство пред първата инстанция се проведе по реда съкратеното съдебно следствие по глава „двадесет и седма” от НПК, хипотезата на чл. 371,т.2 от НПК по искане на подсъдимия и неговия защитник.

Подсъдимият заявява, че разбира обвинението, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Прокурорът поддържа обвинението намира, че то е доказано по несъмнен начин. Излага доводи в подкрепа на фактическите положения изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.. Предлага подсъдимия С.Ц. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение ,като му бъде наложено наказание лишаване от свобода не по – високо от дванадесет години и осем месеца, след като се приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, което да изтърпи в затвор при първоначален „строг” режим.

Служебният защитник на подсъдимия – адвокат П.В. не оспорва фактическата обстановка в обвинителния акт и правната квалификация на деянието. Пледира за наказание, определено при многобройни , смекчаващи вината обстоятелства – чл. 55 от НК – под минимума от петнадесет години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета, на основание чл. 58а от НК – действащата редакция, като по- благоприятна за подсъдимия.

Съдът като взе предвид обвинението, повдигнато срещу подсъдимия С.Ц., доводите изложени от страните и след обсъждане на доказателствата, събрани на досъдебното производство намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият С.Ц. е неграмотен, не работи, няма семейство, живее в гр. Искър и често прекалява с употребата на алкохол.

Л.К.П. на седемдесет и шест години живеела сама в къщата си в гр. Искър на ул.”*******” № 55. На 08 март. 2010г. Л. П. получила пенсията си от 265.38 лева от пощенската станция в гр. Искър.

На 12 март платила задълженията си към телекомуникационната компания в размер на 18.20 лева, към „Водоснабдяване и канализация” и посетила св. Д.М. от която си купила прясно мляко.

Същият ден – 12 март 2010г. подсъдимият С.Ц. сутринта посетил със своите познати П.Г. известен като „Пако” и Л.М. с прякор „Гарвана заведението „Жокер” в централната част на гр. Искър, където докъм 14.00 часа пили кафе и играли карти. След това се преместили в дома на подсъдимия за да се черпят, като по пътя си купили вино и лимонада. Към компанията им се присъединил св. Цв. Ц.. Около 17.00 часа всички,с изключение на св. Л.М.,се преместили в дома на св. Ц., където продължили да пият и да се веселят.

Около 20.30 часа подсъдимият Ц. решил да се прибира. Тъй като бил студено, а той нямал връхна дреха, св. А.Д. му дала едно от якетата на Цв. Цв.- зимно, гълъбово на цвят, с повреден цип и фабричен етикет „Монтана” от вътрешната страна. Подсъдимият Ц. се отправил към центъра на града в посока – болницата и по пътя срещнал св.М.. Двамата решили да продължат да се черпят в някое от заведенията, но не разполагали с пари за това. Тогава подсъдимият заявил, че знае едно място, от където могат да се снабдят с пари и повел св.М. към къщата на Л. П., за която знаел че живее сама и наскоро е получила пенсията си. Тъй като по това време на денонощието входната врата за двора на П. била заключена, подсъдимият минал по близката дига, отишъл до другата порта, на която успял да вдигне резето и да я отвори. Двамата влезли в двора. Подсъдимият се отправил към къщата, а св.М. останал да чака на двора. Кучетата на Л. П. усетили чуждото присъствие и започнали да лаят. Обезпокоена от това, П. излязла в остъкления вход на къщата и видяла подсъдимият Ц.. Уплашена, започнала да вика и бързо се прибрала в стаите. Това не разколебало подсъдимият, който с дъска, намерена в двора , разбил едно от стъклата на антрето и влязъл в къщата.Л. П. се залостила в една от стаите. Тогава подсъдимият излязъл отново на двора и разбил един от прозорците на стаята. След това бързо се върнал отново в къщата, като държал и дъската. Успял да влезе и в стаята, която П. не успяла да залости и й наредил да му даде парите си. Жената отказала да реагира, поради което той започнал да я удря с дъската и да настоява да му каже къде държи парите си. П. му посочила синя престилка, намираща се на закачалка до печката ,но в джоба й подсъдимият намерил само десет лева, които взел. Продължил да удря възрастната жена,където му падне, настоявайки да му даде парите си, при което дъската се счупила. Възползвайки се от това, жената успяла да избяга в друга стая като пищяла за помощ. Извадила от шкаф кутийка, в която държала парите си, заедно с личната карта, но му заявила ,че го познава. Тогава подсъдимия се върнал в остъкленото антре на къщата от където взел метална тръба с дебелина около два пръста и заострен край.Започнал да удря с тръбата по мебелите, счупил дървен стол и настоявал да му предаде всичките си пари. Ядосан от това ,че П. не реагира, заудрял с металната тръба и нея. Уплашена за живота си , жената му дала две банкноти по петдесет лева, но пак му казала,че го е познала. Тези думи ожесточили подсъдимият Ц. и той започнал да удря Л. П. с металната тръба в крайниците, гръдния кош, лицето и главата с всичка сила. Тя паднала на леглото, а той продължил да я удря докато тя престанала да се движи и да дава признаци на живот. Едва тогава напуснал къщата с пръта в ръце и с отнетите сто и десет лева, между които и личната карта на Л. П..На улицата подсъдимият Ц. забелязал, че дрехите му, както и металната тръба са изцапани с кръвта на жертвата и решил да ги скрие. Металната тръба изхвърлил в близкото дере. Якето, което заел от св. Ц. ***- надолу в двора на необитаема къща. Близо до центъра на гр. Искър се разделил набързо със св.М. и решил да се успокои с алкохол в някое близко заведение.На кръстовището между улиците „В. Терешкова” и „******* незабелязано изпуснал личната карта на Л. П.. В заведението „Вкусен свят” в близост до автогарата, подсъдимият си купил бира и цигари, като платил с банкнотата от десет лева, която отнел от П..

На следващия ден, подсъдимият Ц. се отървал и от дънките си, по които също имало петна от кръв, като ги скрил в близката до дома му горичка, където се изхвърляла сметта на гр. Искър. От магазин „Болеро” си купил дрехи, с които да се облече – черни дънки и жълто- кафяв суитчър за 44 лева ,както и чифт маратонки за сестра си за 37 лева, които платил с парите отнети от Л. П.. По- късно същият ден, преместил окървавените дънки на друго място. Скрил ги в една дупка между два храста в близост до стара сграда на предприятието БКС.

Междувременно, на св. Л. Х. направило впечатление, че осветлението на входната на Л. П. свети през деня, входната врата е отворена , а животните й тичат из двора и вдигат шум гладни.Споделила това със св. М., която веднага съобщила това на органите на МВР. Дежурен екип на МВР посетил дома на Л. П., където на леглото в една от стаите бил открит окървавения труп на Л. П..

От заключението на съдебно- медицинската експертиза за изследване на труп № 58/2010г., изготвена на досъдебното производство от Доц. д-р Петко Лисаев, д-р П. Доровски и д-р Николай Мирочник(л.171-175 от ДП) се установява ,че на Л. П. са причинени: раздробени ребра в лявата половина на гръдния кош, разкъсване на плеврата и кръвоносните съдове под тях, довели до кръвоизлив в лявата гръдна половина, разкъсно- контузни рани по главата. Съгласно заключението, смъртта на Л. П. е причинена от острата кръвозагуба, резултат от тежката гръдна травма. Уврежданията в областта на гръдния кош са резултат от удари с ограничена, цилиндрична повърхност, като фатален е бил ударът в областта на гърдите и шията ,нанесен с голяма сила в посока от отгоре – надолу.

На 17 март 2010г. подсъдимият Ц. бил задържан дома на свои близки, който при разпит пред съдия на 18 март 2010г, направил пълни признания.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин както от самопризнанията на подсъдимия, така и от останалите доказателства, събрани на досъдебното производство установени чрез показанията на разпитаните свидетели: М. Т., е. К., Цв. М., Д. В-, Т. Х., Цв. Ц., А. Д., Л.М., Цв. Т.; от извършените първоначален и последващ оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване, доброволно предаване на вещи ,както и от изготвените съдебно – медицински експертизи за изследване на веществени доказателства, трасологична експертиза, от веществените доказателства, протоколите за доброволно предаване, както и от веществените доказателства иззети при огледите и предадени доброволно- лична карта на жертвата, яке, дънки , метален прът.

От протоколите за първоначален и допълнителен оглед на местопроизшествие, извършени на 14 март 2010г. (л.2-5 е л.21-24 от ДП,т.І)и фотоалбум към тях (л. 10-20 ДП т.!) се установява, че Л. П. е открита мъртва в една от стаите, като по трупа ясно се виждат следи от причинените й травми, а по намиращите се в стаята вещи и мебели ,по които са открити кървави петна. Открит и заснет е столът, по който подсъдимия обяснява, че е ударил с металния прът, за да сплаши възрастната жена, като по него ясно личат следите от удара. От протокол за оглед от 16 март 2010г.(л. 62-63 ,т.І ДП) и направеното при него претърсване и изземване се установява , че в двора на необитаем дом на ул. „******* „ № 50 в гр. Искър е открито гълъбово мъжко яке, с повреден цип и етикет „Монтана” на предния ляв джоб, върху което са открити засъхнали червено- кафяви петна . Видно от показанията на св. Цв. Ц. ( л. 97-99 т.І ДП( и св. П.Г. (л. 100-102) и А.Д. ( 106-107 т.І ДП№ с това яке подсъдимият е бил облечен вечерта на 12 март 2010г когато напуснал дома на Ц.. Дала му го жената, с която св. Ц. живее – св. А.Д., тъй като подсъдимият помолил, защото било студено, а той дошъл през деня без връхна дреха. От показанията на св. Цв. М.(л. 76-77, т.І ДП) се установява, че това яке, той е видял в двора на необитаемата къща, собственост на Г.Б., на ул. „*******№ 50 сутринта на 16 март 2010г, когато отишъл да провери дали всичко в имота е наред.

От заключението на съдебномедицинската експертиза за изследване на веществени доказателства(л. 167-169,т.І ДП) изготвено от вещото лице Иван Герговски се установява, че по това гълъбово яке,иззето с протокола от 16.03.2010г с което подсъдимият е бил облечен вечерта на 13.март 2010г са открити петна от кръв, с кръвно- групова принадлежност, съвпадащ с тази на Л. П..

Съдът приема заключението на в.л. Иван Герговски като обективно , безпристрастно и компетентно, тъй като то е основано на доказателствата по делото – като същото потвърждава достоверността на обясненията на подсъдимия дадени пред съдия на досъдебното производство. От взетите образци от кръвта на подсъдимия и направеното изследване е установено ,че петната от човешка кръв по якето не произхождат от него, тъй като неговата кръвно- групова принадлежност е 0( алфа,бета) – различна от тази на жертвата.

От обясненията на подсъдимия Ц., дадени на 17 март 2010г пред съдия на досъдебното производство(; л. 1460 148 т.І ДП), както и от протоколите за оглед, претърсване и изземване извършени на 17 март 2010г.( л. 113-113; л. 121-122 т.І ДП и фотоалбуми към тези протоколи – л. 117- 120 и л. 125-131 т. І ДП) се установява, че на местата посочени от подсъдимия действително са открити дрехите с които е бил облечен при извършване на деянието: горнище на анцуг, дънки,както и металната тръба, с която е умъртвена Л. П..

От съдебно – медицинската експертиза за изследване на веществени доказателства № 24/ 2010г изготвена от вещото лице Иван Герговски се установява, че по дънките открити в дупка в близост до изоставена сграда и турско гробище, с които подсъдимият е бил облечен при извършване на деянието са открити петна от човешка кръв, която по кръвно – групова принадлежност съвпада с тази на жертвата Л. П.. Съдът приема заключението на в.л. Герговски като компетентно и обективно, тъй като изводите му се основават на доказателствата събрани по делото и са обосновани като се посочени методите на изследване и получените резултати, послужили при изготвяне на заключението.

От показанията на св. К.К.( л. 158- 160 т.І ДП)- служител в група „Тежки престъплания4 в сектор „Криминална полиция ОД на МВР- Плевен се установява ,че на 17 март 2010г.в разговор с подсъдимия С.Ц. – за когото имали предположения, че е извършил убийството на Л. П., той си признал и подробно разказал как и защо е извършил деянието, какви са били подбудите му, къде е укрил и изхвърлил металната тръба, както и дрехите, с които е бил облечен при извършване на деянието, тъй като по тях имало петна от кръв. По тези негови предварителни устни обяснения, органите разследването са извършили съответните процесуални действия – оглед, претърсване и изземване на посочените от подсъдимия места, като действително са открили както дрехите му така и металната тръба.

По делото е изготвена съдебно – трасологична експертиза (л. 206-209,т.ІІ ДП) изготвена от експерта Цветослав Попов. Видно от заключението на тази експертиза, както и от фотоалбума към нея, следите от увреждания по облегалката на стола, открит в една от стаите в дома на Л. П. е възможно да са причинени по начина описан в обясненията на подсъдимия и с металната тръба, открита и иззета с протокола за оглед от 17.03.2010г(л 121-122 ДП) в коритото на реката в близост до кръстовището на улиците „******* 4 и „Братя Миладинови”, където подсъдимият е признал ,че го е изхвърлил и с който е нанасял ударите по тялото и крайниците на Л. П., както и по стола.

От протокола за доброволно предаване на лична карта № 139592378, на Л. П. от 14.март 2010г( л. 58, т.І ДП), както и от показанията на свидетелите Марияна Т.(л. 59 и Е.К.(л. 60 ДП) се установява ,че на 14 март 2010г. те са намерили личната карта на П. в близост до автогарата, където тя е изпусната от подсъдимия, непосредствено след деянието.

От показанията на св. Цв. Т. се установява ,че на 13 март 2010г. подсъдимият е купил от магазина, в който тя работи чифт дънки и суичър за себе си ,както и маратонки за сестра си, като й заплатил с банкнота от 50 лева.

От анализа на доказателствата по делото, които са събрани и установени по реда и със средствата на НПК, съдът намира за безспорно установено ,че подсъдимият Светослав Ц. е извършил деянието ,за което е предаден на съд. През нощта на 12 март 2010г. той е проникнал с взлом в дома на Л. П. и е отнел от владението й сумата 110 лева , с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на Л. П..

ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:

Съдът намира за безспорно установено, че подсъдимият С.Ц. е извършил горното деяние с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.

За представите на дееца и неговите намерения съдът направи заключението си въз основа на действията му, в които тези представи и намерения са се обективирали.

От заключението на комбинираната съдебно психологическа, психиатрична експертиза( л. 245-251 том 2 ДП) изготвена от вещите лица7 д-р Надя Луканова, д-р Людмил Тумбев и от клиничния психолог Антоанета Андреева се установява ,че подсъдимият С.Ц. не страда от слабоумие, нито от психическо разстройство, което да нарушава способността му да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Макар да е примитивно структуирана личност с акцентуиран характер, и поведение от дисоциален тип, тези особености на личността и характера не лишават подсъдимия от възможността да осъзнае противоправния и обществено опасе характер на деянието си, нито са го лишили от възможността да ръководи постъпките си.

Към момента на деянието подсъдимият е бил в средна степен на алкохолно опиване, която макар да е затруднила до известна степен бързината на реакциите на подсъдимия и да притъпила волевите задръжки, не го е лишила от възможността да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Съдът приема заключението на комбинираната съдебно- психиатрична, психологическа експертиза, тъй като то е последователно и подробно обосновано на доказателствата по делото. Вещите лица са използвали утвърдени научни способи при проведеното изследване, подробно описани в заключението, от които става ясно въз основа на какви конкретни данни и по какъв начин вещите лица са сигнали до направените от тях изводи.

Подсъдимият е решил да се снабди с пари на всяка цена, и за това последователно и рационално се е насочил към самотна възрастна жена, за която е знаел ,че скоро е получила пенсията си. Не са го възпрели нито заключените порти, които той е намерил начин да преодолее, нито лаят на кучетата, нито светната лампа в остъкленото антре. Не са го възпрели виковете и съпротивата на Л. П.. Като е нанасял силни удари с метална тръба по тялото , крайниците и главата на жертвата си, подсъдимият добре е съзнавал, че може да причини смъртта й. Интензивността на нанесените удари, силата и насочеността им – в уязвими части на тялото- шията , гръдния кош и главата на жертвата , средството, с което е нанесъл тези удари – метална тръба , както и пораженията – счупени ребра, размачкани тъкани и кръвоносни съдове ,показват, че намерението на подсъдимият е било да причини смъртта на Л. П., за да не го издаде, че я е ограбил.

Този начин на действие, напълно съвпада с психологическия профил, направен на подсъдимия от тройната, съдебно – психиатрична и психологическа експертиза.

По изложените съображения съдът намира,че обвинението срещу подсъдимия С.Ц. за извършено престъпление по чл. 199,ал.2,,т.2,пр.1,във вр. с чл. 198,ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за виновен.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

При решаване на въпросите относно вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът следва да приложи задължително разпоредбата на чл. 58а от НК, с оглед императивната разпоредба на чл. 273,ал.2 от НПК, във вр. с чл. 372,ал.4 от НК.

Защитата на подсъдимия, пледира за приложение разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията действаща към момента на постановяване присъдата, а не към момента на извършване деянието – 12 март 2010г., като навежда доводи, че тя е по- благоприятна за подсъдимия. Същевременно пледира за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК, тъй като счита ,че са налице многобройни смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, поради което и най- лекото предвидено наказание е несъразмерно тежко. Сочи ,че направените от подсъдимия устни признания пред разследващите органи на 17 март 2010г. са дали възможност той да бъде категорично разкрит като извършител на грабежа и убийството на Л. П., като освен начина на действие е разкрил и посочил местата ,където е укрил дрехите, с които е облечен, петната по които го уличават като извършител,а също така и средството, с което е извършил принудата , съответно убийството на жертвата.

Защитата предлага , съдът на основание чл. 55 от НК да определи наказание лишаване от свобода, под минималния размер петнадесет години, предвиден в пр. 1 на чл. 199, ал.2, т.2,пр.1 от НК, което след това на основание чл. 58а от НК да намали с една трета.

Съдът намира за основателни, доводите на защитата за прилагане разпоредбата на чл. 58а от НК в сега действащата редакция, тъй като тя е по- благоприятна за подсъдимия. Съгласно разпоредбата на чл. 58а НК, към момента на извършване деянието 12 март 2010г., съдът е задължен да не налага най- тежкото по вид наказание, когато алтернативно са предвидени няколко. В случая това би означавало ,че на подсъдимия не следва да се налага само наказанието „доживотен затвор без замяна „ – най- тежкото предвидено за това престъпление. Може обаче да му наложи както доживотен затвор, така и лишаване от свобода в рамките от петнадесет до двадесет години.

При редакцията на чл. 58а от НК, действаща към момента на постановяване присъдата, разпоредбата на чл. 58а НК, мълчаливо изключва в хипотезата на чл.372,ал.4 от НК на подсъдимия да бъде наложено наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, тъй като това наказание няма времева рамка, която да бъде намалена с една трета. Законът изрично урежда ,че на подсъдимия се определя наказание лишаване от свобода, чийто размер се намалява с една трета. Тази хипотеза е по- благоприятна за подсъдимия Ц., тъй като , съдът е длъжен да му определи по общия ред наказание лишаване от свобода в определен размер, по първата алтернатива на чл. 199, ал.2, т.1 от НК в рамките на петнадесет до двадесет години, което след това да намали с една трета.

Основателни са доводите на защитата, че по делото има едно изключително , смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство – направеното от подсъдимия устно самопризнание, с което той сам се е уличил като извършител на едно от най- тежките престъпления. С обясненията си, подсъдимият не само е посочил мотивите и начина на извършване на деянието ,но е посочил и местата, на които е скрил дрехите си и оръдието на престъплението, по които има следи и които категорично установяват, че именно той е извършител на престъплението. Без тези признания, щеше да е малко вероятно да се докажат по безспорен начин, както изисква закона както авторството ,така и вината на подсъдимия.Разследващите органи са открили само якето, с което е бил облечен, но то не е негово и без останалите доказателства, трудно би се установило, че свидетелите А.Д. и Цв. Ц. казват истината в показанията си.

В случая обаче, законът не дава възможност да се прилагат едновременно хипотезите на чл. 58а НК – действащата редакция и чл. 55, ал.1, т.1 от НК, както предлага защитата на подсъдимия.

Както вече се посочи,при последвала промяна в закона, съдът следва да избере най- благоприятния закон, но не може да прави компилации от сега действаща и изменена разпоредба на чл. 58а от НК. След като съдът приема, че редакцията на чл.58а от НК е по- благоприятен за подсъдимия закон в сегашната й редакция, съдът следва да се съобрази и с разпоредбата на чл. 58а,ал.4 от НК, съгласно която едновременното приложение на чл. 58а ал. 1-3 и чл. 55 от НК е невъзможно.

Ето защо, съдът отчита самопризнанието на подсъдимия и съдействието , което е оказал на разследващите при издирване на доказателства, установяващи вината и авторството като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства, които имат превес и поради това определя на подсъдимия С.Ц. наказание в размер на минимума – петнадесет години лишаване от свобода .

На основание чл. 58а, ал.1 от НК намалява това наказание с една трета( пет години) и осъжда подсъдимия на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при „строг” първоначален режим.

На основание чл. 311,ал.1,т.11 от НК, съдът се разпореди, веществените доказателства, които принадлежат на подсъдимия и не са послужили за извършване на престъплението(1 бр. дълги панталони /дънки/ с надпис „Langona”; яке – светло сиво /гълъбово/ на цвят с дълъг ръкав, като от вътрешната страна има фабрично пришит етикет с надпис „Montana”; 1 бр. сив мъжки суитчър с надпис „Ofelia” на задния джоб; 1 бр. зелено-жълт суитчър с дълъг ръкав, качулка и надпис „66”; 1 бр. сиво горнище от анцуг с дълъг ръкав и надпис „Одбин”; 1 бр. тъмно сини дънки с дълъг крачол и емблема „Maxi”; 1 бр. светло сини избелели дънки с дълъг крачол и надпис „Bsk yarmets”; 1 чифт маратонки, бели на цвят с бели връзки и надпис на двата езика „BAOLAIDI”; бяла памучна тениска с къс ръкав, със сини и бели надписи на гръцки език отпред в средата и изображения – „купа”, „топка” и „сърце” – под символа на купа има надпис „ACTIVE”; 1 бр. горнище на анцуг с основен черен цвят с надпис „MILAN” НА ГЪРБА; 1 бр. панталон от дънков плат с фабрично пришит етикет от вътрешната страна на колана, върху който има надпис „SEXY GIRL”; 1 бр. тъмносиня блуза с бяло бие, бели ивици, минаващи под мишниците и на гърба с надпис „CADINSPORTS” в областта на гърдите; 1 чифт бели маратонки, на езика на всяка от които има правоъгълна емблема с надпис „SUDA” )да му бъдат върнати след приключване на наказателното производство.

Веществените доказателства(Парче смачкана хартия с червеникавокафяво зацапване; 1 бр. бутилка с надпис „Мераклийско”; парче бинт с червеникавокафяво зацапване по него; 3 бр. дървени парчета с червеникави петна по тях; 5 бр. купони за хляб с червеникавокафяви зацапвания; фактура и фискален бон за платена сметка за вода м. февруари; черна кожена дамска чанта с две дръжки; 4 бр. полиетиленови пликове; празен кафяв хартиен плик; 3 бр. лъжици с червеникавокафяви петна по тях; картонена кутийка с надпис „TODAY” и червеникавокафяви петна; дървен стол с нарушена цялост на облегалката и червеникавокафяви петна по него; сиво-бежов вълнен елек; черно синтетично поло; 1 бр. черен клин /долнище на анцуг/; синя пола; 1 бр. одеало и чаршаф; нокти, взети от лява и дясна ръка при аутопсията на Л. П.; лична карта № 139592378 на Л.К.П.с ЕГН **********; тъмносин пуловер с бели ивици по ръкава; нокти, взети от дясна ръка на С.Ц.Ц.; метален прът с дължина 1,85 м. заострен в единия си край) да бъдат унищожени след приключване на наказателното производство.

При този изход на делото, на основание чл. 189,ал.3 от НПК подсъдимият следва да заплати по сметка на ОД на МВР – Плевен, деловодните разноски в размер на 935 лева, направени на досъдебното производство за заплащане възнагражденията на вещите лица.

Воден от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕН: