М   О   Т   И   В   И   :

                           Производството  е по реда на чл.378 от НПК.

                           Обвинението срещу И.Щ.С. е по чл.154, във връзка с чл.26 ал.1 от НК, за това, че в периода 1997г.- 15.09.2008г. в с.А., общ.П. б.и в гр.К., обл.С.З. в условията на продължавано престъпление се е съвкупявал със свой низходящ- дъщеря си Н.И.Т.          

                           В с.з. нарушителят се признава за виновен, а представителят на РП поддържа обвинението и постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

           От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства: писмени и свидетелски показания, кореспондиращи в по- голямата си част с обясненията на нарушителя, дадени на досъдебното производство, всички преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин следната фактическа обстановка: През 1993г. Т.В.Т. сключил брак с Н.И.Т. В началото на семейният им живот двамата съпрузи живели в бащината къща на Т. в с.А. общ.П.б. Още в самото начало на брака си, последният забелязал необичайно голяма привързаност между съпругата си- свидетелката Т. и нейния баща- нарушителя И. Щ. С.. Т. твърди, че в началото на брака им св.Т. му споделила, че когато била дете, баща й правил опити за сексуална близост с нея- "прегръщал я е отзад и си е опирал члена в задните й части". Съмненията на Т. се засилвали все повече с годините, когато ставал свидетел на необичайните взаимоотношения между съпругата си и нейния баща, без двамата дори да ги крият. Нещата в семейния живот на двамата съпрузи се влошили още повече, когато след като се преместили да живеят в гр.К., в семейното им жилище се преместил да живее и подсъдимия. Т. и двете деца били изолирани от Т., нейното внимание било ангажирано да обгрижва своя баща и безволево да му се подчинява. Често двамата били заварвани до стоят в дома неприлично облечени, Т. и С. спели дори сами в стая в апартамента, а Т. нощувал с децата си. Многократните опити на Т. да промени така създалата се ситуация останали напразни, поради което последния решил да напусне семейното жилище, заедно с голямото дете. Гласните доказателства по делото установяват, че в периода 1997г.- 15.09.2008г. в с.А., общ.П. б. и в гр.К. нар.И.С. се е съвкупявал с дъщеря си- св.Н.Т.. Свидетели- очевидци на тези сексуални контакти са ставали св.Х. и св.С. Те са се осъществявали в с.А., общ.П.б.и в гр.К.. През 1997г. Х. станала свидетел на осъществяване на сексуален контакт между нарушителя и св.Т. в къщата на семейството в с.А., общ.П.б., но затаила обстоятелството, за да запази семейството. Св.С. посочва, че данни за сексуални контакти между двамата е установила едва преди няколко години. Споделя наблюденията си за „любовните” отношения между баща и дъщеря, като също е ставала очевидец на сексуалното им съвкупяване. Същата описва изградената по време на възпитанието зависимост на дъщерята от волята на баща й, стремеж към доминиране и обсебване, но може да се направи извод, че сексуалните контакти са имали доброволен характер.

Описаната фактическа обстановка се подкрепя от показанията на по-голямата част от свидетелите .

Назначените в хода на разследването комплексни съдебно психиатрични психологични експертизи на С. и Т. подкрепят твърденията на свидетелите по делото относно подчинеността на Т. спрямо нейния баща. Силно депресивното състояние на Т. наложило същата да бъде настанена и по отношение на нея да бъде извършено клинично изследване, при което е установено, че Н.Т. се намира в психологична зависимост от своя баща. Описанието на личностовата структура на нарушителя сочи, че същия е агресивен, неотстьпчив, самоуверен. Абсолютно противоположни са чертите от характера на Т., от което може са се направи обоснован извод, че С. е въздействал върху нейната психика от дете, подчинил я е на себе си, без да й дава право на избор. В този дух са показанията на Н.Т., която сочи, че от дете е малтретирана от баща си, както тя, така и останалите членове на семейството. Нарушителят бил много строг и винаги налагал своето мнение, без да й даде възможност да направи сама своя избор, сочи че и след като създала свое семейство, той продължил да доминира в живота й. Що се отнася до предмета на доказване по настоящото наказателно производство, Тенева категорично отрича да е имала полов контакт с баща си- нар.С..

Такъв род взаимоотношения в нормалното и цивилизовано общество каквото е днешното са укорими, аморални и дори престъпни, според българския законодател. Разбираемо е поведението на Т. в ситуацията, в която е поставена- да изложи на показ престъпните взаимоотношения между нея и рождения й баща. Обосновано може да се твърди, че Т. е станала жертва на деспотичното отношение на собствения си баща, който е подчинил поведението й на себе си, в това число и нейната сексуалност.

Направената справка в „Бюро съдимост" при К.РС за съдебното минало на нарушителя сочи, че С. не е осъждан. Изготвената характеристична справка сочи лоши характеристични данни за него.

С оглед гореизложеното съдът приема, че нарушителя е осъществил, от субективна и обективна страна,  горецитирания престъпен състав.

От субективна страна И.Щ.С. е извършил деянието, обект на настоящото производство, умишлено- подчинил е поведението на дъщеря си- свид.Н.Т. на своите желания, включително и сексуални такива, без да й даде право на избор и противопоставяне.

От обективна страна нарушителят е осъществил изпълнителното деяние на чл.154, във връзка с чл.26 ал.1 от НК чрез действие- престъпно сношение с низходящ, поради което съдът счита, че същия следва да бъде признат за виновен по това обвинение, но на основание  чл. 78а от НК- да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание- глоба в размер на 500/петстотин/ лева.

                           Причина за извършване на деянието е ниската правна култура на нарушителя.

                           Воден от горните мотиви съдът постанови решението си.

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: