МОТИВИ към присъдата по Н.Ч.Х.Д.№ 257 по описа за 2007г. на Районен съд- Провадия

На 30.05.2007г. в Районен съд- гр.Провадия е постъпила тъжба от С.К.М., с ЕГН: ********** ***-Варна срещу М.Ю.С., с ЕГН: ********** ***. с която му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 130 ал.1 от НК.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет предявеният от тъжителката срещу подсъдимият С. граждански иск в размер на 3000 лв.- представляващи обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди, ведно с законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на увреждането-13.05.2007г. до окончателното й изплащане.

Повереника на тъжителката адв.С. поддържа обвинението по отношение на подсъдимият, като в пренията по същество предоставя на съда да определи вида и размера на наказанието, което следва да му бъде наложено и пледира за уважаване на гражданският иск в предявения размер.

Защитниците на подсъдимият М. - адв.Г. и Н., излагат твърдения, че деянието не е общественоопасно, тъй като е извършено при неизбежна отбрана и на основание чл. 12, ал. 1 НК пледират за постановяване на оправдателна присъда.

Подсъдимият М.Ю.С. не се признава за виновен, като в последната си дума, изразява съжаление за случилото се.

Преценявайки доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият М. Ю. С. ***.

Тъжителката С.К.М. и синът на С. известно време живяли на семейни начала в дома му, като от съвместното си съжителство имали дете Наазан. След раздялата им М. и детето се преместили при родителите й.

М. категорично се противопоставяла и осуетявала всеки опит за контакт на бащата и родителите му с детето.

На 13.05.2007г.следобяд подсъдимият минавал с каруца покрай дома на тъжителката и решил, независимо от нежеланието й да се отбие за да види внучето си.В този момент М. била сама и приспивала детето.С. извикал и свидетелката излязла навън, но когато го видяла незабавно се прибрала в къщата.Подсъдимият влязъл в двора през отключената входна врата.

За да го прогони тъжителката взела малък кухненски нож за белене на плодове и излязла. Опитала се да избута подсъдимия от стъпалата и размахала ножа пред лицето му. Тогава С. хванал ръцете й и успял да я събори на земята. При опита да й отнеме ножа пластмасовата дръжка се счупила, но с острието й нанесъл повърхностни порезни рани в областта на лявата мишница и гръдния кош, след което продължил да й нанася удари по лицето, гърба и я ритнал в корема.М. се разплакала, при което С. й казал, че ако не я съжалявал, щял да я убие и си тръгнал.

Тогава при нея отишла съседката й – М., която прибрала пострадалата в дома, а след това се обадила на майка й- свидетелката С. В. А..

Малко по-късно пострадалата се обадила в полицията. Отзовалият се на сигнала мл.РИ свидетелят Л. Н.И. намерил подсъдимия пред селското барче във видимо нетрезво състояние и го задържал.

С Постановление изх.№ 897/16.01.2008г. на прокурор при Районна прокуратура-Провадия образуваното срещу С. ДП № 4282/2007г. е частично прекратето досежно предявеното му обвинение по чл. 129 ал.1 от НК.

Видно от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено при прегледа на пострадалата М. са установени следните травматични увреждания: счупване на носните кости с разместване на костните фрагменти; прободно-порезни рани по мишницата на лявата ръка и гръдния кош с дължина между 6-8 мм, отоци и кръвонасядания по лицето, шията, горните крайници, ожулвания по дясната ръка и по предмишницата на лявата ръка, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Порезните рани са резултат от действието на предмет с режещ ръб, вкл.и нож, а останалите от удари с или върху твърди, тъпи предмети, като е възможно да бъдат причинени и от удари с юмруци, ритане с крака или от удари върху земната повърхност.

При така установената доказателствена съвкупност, съдът намира че подсъдимият М.Ю.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на повдигнатото му с тъжбата обвинение по чл. 130 ал.1 от НК.

Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, който твърди, че е ударил на пострадалата само един шамар, при което тя паднала на земята и категорично отрича да й е нанасял удари с нож, като намира, че същите са депозирани единствено с оглед изграждане на една твърде неубедителна защитна версия.

Тези твърдения категорично се опровергават от заключението на в.л. по изготвената съдебно-медицинска експертиза, видно от която на пострадалата са нанесени множество порезни рани в различни части от тялото, а другите травматични увреждания не биха могли да бъдат причинени по описания от С. механизъм, а са получени в резултат на удар с или върху твърди, тъпи предмети, а счупването на носните кости – от силни удари с или върху подобни предмети, но с ограничена удряща повърхност/ възможно при удар с юмрук или ритник/.

Съдът не цени и показанията на свидетелката Л. М.Ю./ дъщеря на подсъдимия/, която не е пряк очевидец на инцидента, но споделя, че същия ден е придружила баща си до сградата на РУ-Провадия, където видяла и М., която изглеждала добре и нямала видими наранявания в областта на лицето, т.к. същите са изолирани, тенденциозни и явно повлияни от родствените й отношения с подсъдимия.Житейски оправдан и логичен е стремежа на свидетелката,чрез показанията си да оневини своя баща.

При тези фактически положения неприемлива е позицията на защитата за неизбежна отбрана, респ. за превишаване на нейните предели. След като ножа й е бил отнет пострадалата само се е опитвала неуспешно да се защити и въпреки, че за С. не е съществувала реална, непосредствена опасност от възобновяване на нападението той продължил да й нанася удари.

От субективна страна подсъдимия е осъществил деянието с пряк умисъл, т.к. е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните последици.

При индивидуализацията на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия С. за престъплението по чл. 130 ал.1 от НК, съдът като взе предвид, че в санкционната част на нормата се предвиждат две алтернативни наказания- лишаване от свобода и пробация, намира, че по-адекватното измежду тях с оглед личността на дееца, която не се характеризира с висока степен на обществена опасност/ действително той е осъждан, но тези предходни осъждания са отдалечени във времето, последното е от 1995г. което е индиция за положителна промяна на предшестващото му асоцииално поведение към зачитане на установените порядки, морални ценности и правов ред на обществото/е наказанието „пробация”. Същевременно съдът намира, че са налице и изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно, че поведението му е било изцяло провокирано от съществуващите неприязнени отношения между двете семейства и категоричния отказ на пострадалата да им разреши да се срещат и виждат внучката си, обремененото му материално и семейно положение, исреното разкаяние от стореното му наложи наказание при условията на чл.55 ал.2 б.”в” от НК- „ГЛОБА” в размер на 300 лв., който съобрази с имотното му състояние.

С присъдата си съдът се произнесе и по предявеният от тъжителката М. срещу подсъдимият С. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за обезщетение за причинените й с деянието неимуществени вреди.

Като прецени характера на причинените й телесни увреждания - независимо,че са й нанесени множество травматични наранявания те са повърхностни, интензитета на претърпените болки и страдания, непродължителният възстановителен процес ги оцени по справедливост на 1300 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-13.05.2007г., като ОТХВЪРЛИ иска за разликата до общо предявения размер от 3000 лв.

С присъдата си, съдът осъди подсъдимият С. да заплати и следващата се държавна такса върху уважения размер на предявената искова претенция в размер на 52 лв.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: