М О Т И В И към Присъда № 354 от 19.11.2010 г., постановена по н. о. х . дело № 1936 по описа на Районен съд- П. за 2010 г.

Районна прокуратура- П. е повдигнала обвинение против подсъдимия И.Ф.У. ***, за това, че за периода от месец април 2010 г. до 12.05.2010 г. в с. А. изкупувал отпадъци от черни метали- 1 560 кг. на стойност 468 лева без лиценз, който се изисква по силата на чл. 54 ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО)- престъпление по чл. 234б ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

Подсъдимият не се признава за виновен по така предявеното му обвинение, дава подробни обяснения, в които твърди, че се занимава с изкупуване на билки, шипки и гъби, но не и на метали, а за лично ползване рециклира автомобили. Намерените в двора му отпадъци били останали от закупена по- рано стара къща и от събирани в течение на времето ненужни железарии и стари вещи. Моли за оправдателна присъда. Упълномощеният му защитник от своя страна намира обвинението за недоказано, като излага съображения за това, че наличните доказателства изключвали изцяло тезата на прокуратурата, че подсъдимият се занимавал с дейност по изкупуване на метали.

Прокурорът пък поддържа обвинението във вида, в който е внесено, като намира, че от събраните гласни и веществени доказателства категорично се установило, че подсъдимият извършвал нерегламентирана дейност по изкупуване на метални отпадъци. Пледира за осъждането му чрез налагане на наказанието „лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок, както и за налагане на кумулативно предвиденото в нормата наказание „глоба” в размер около минималния.

Районният съд, след като обсъди събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства, прие за установено следното:

Подсъдимият има къща в с. А., област П., като дейността му през последните няколко години била свързана с изкупуване на гъби, билки и шипки. Без да притежава обаче необходимия лиценз, изискуем по чл. 54 от ЗУО, в периода от време между месец април 2010 г. и 12.05.2010 г. подсъдимият изкупувал и отпадъци от черни метали, като бил обособил за целта своеобразен пункт на ливадата пред дома си. Жители на селото уведомили за това полицейския инспектор за района- св. В.В., като му сигнализирали за тази нерегламентирана от дееца дейност. В резултат служителят извършил проверка на място, установил, че това действително е така и от своя страна уведомил с докладна записка сектор „Икономическа полиция” по случая. При последваща проверка на място свидетелят отново видял различни отпадъци от метали, за които подсъдимият му обяснил, че ги съхранява и изкупува. Освен това хора от селото също му се оплаквали в качеството му на квартален полицай, че откакто бил открит този „пункт”, кражбите по домовете им зачестили и се увеличили, а същевременно много от къщите в района били празни, защото обитателите им не живеели там. Със същите искания да се вземат мерки по преустановяване на дейността на подсъдимия, жители на селото се обърнали за помощ и към кметицата- св. В.Г., която лично виждала и то нееднократно как през пролетта тази година на мястото се разтоварвали каруци със железа, които се премервали на кантара, а после хората й се хвалели, че били спечелили добре от продажбата, за която им било плащано от подсъдимия. Купчините железария се извозвали от неговия двор с големи камиони тип „щипка”, по който повод възникнал нов проблем за селото във връзка с преминаването на тежкотоварния автомобил през частен имот и опасността от спукване на пластмасови отводнителни тръби в него.

В началото на месец май 2010 г. внучето на св. М.К., също жител ***, видяло как две жени им свалят мрежата от имота им и веднага след това при проверка в пункта на подсъдимия открила същата там сгъната, но деецът не ги допуснал да си я вземат. На мястото освен мрежи имало много голям куп от железа, като вечер там се пазело и осветявало с голям прожектор.

В своята дейност подсъдимият бил подпомаган от своите близки от семейството, а като помощник си бил взел св. В.Д., който обяснява, че в пункта идвали както хора от селото, така и непознати, но на всички се плащало веднага, а през няколко дни пристигал и камиона тип „щипка”, с който се извозвали металните отпадъци. Не се водила никаква документация за дейността. Свидетелят помагал също и при разглобяването на стари автомобили, които подсъдимият купувал за рециклиране и от които сглобявал работещи за себе си коли. Такъв именно бус- „Форд Транзит” той бил купил през пролетта на 2010 г. от св. М.М., защото автомобилът му бил с блокиран двигател и не бил в движение, от който У. използвал частите му за ремонт за своя стар бус, който пък му бил нужен в дейността по изкупуване на гъби и шипки. Свидетелят му продал и ненужно желязо, събрано от вкъщи, което използвал да натовари в буса, за което получил сумата от 150 лева, но без да му се издаде документ. Св. Б.К. преди две години бил дал на подсъдимия бракувана лека кола, която не му вършела работа, за сумата от 250 лева да я ползва за сглобяване на своя работеща или за резервни части, като бил чувал от трети лица, че по- рано У. се бил занимавал с изкупуване на метал, но основната му дейност била изкупуването на гъби.

От св. Т.П. подсъдимият пък бил получил отпадъчно желязо от машини през месец април 2010 г. в замяна на дадени му от дееца гуми от комбайн, които ставали за неговия трактор, използван в дейността му по обработване на земя като земеделски производител. От своя страна св. Г.К. също предложил на подсъдимия да му даде отпадъци от желязо, които не ползвал, останали му в двора от стар камион, като насрещно изпълнение по направена му от дееца услуга по изораване на двора.

Св. Ф.У.- баща на подсъдимия отрича сина му да се занимава с изкупуване на метали, като заявява, че дейността на семейството била свързана само с изкупуване на билки и гъби, а наличните в двора отпадъци били събирани с години, включително и от него и представлявали останали от времето ненужни неща или елементи от ремонтираните автомобили, а част от тях се били получили от стара къща, която той купил и в нея имало пружини от легла, останали от намиращия се до селото някогашен лагер. Само веднъж и то случайно той бил извикал камион „щипка”, който видял, че минавал наблизо, за да се разчисти двора.

Св. И.М. помагал подсъдимия в дейността му по изкупуване на билки. Той потвърждава, че У. закупувал стари автомобили за ремонт и рециклиране, като само веднъж през началото на месец май 2010 г. тежкотоварен камион „щипка” дошъл да извози събрани на място ненужни отпадъци около 2 тона, като тогава хора от селото разбрали, че ще идва голям камион и веднага дошли с каруци да разтоварват железа при подсъдимия, който обаче ги изгонил, защото не изкупувал метали и за да се разотидат, свидетелят се принудил да им плати по няколко лева, за да си тръгнат.

На 12.05.2010 г. бил получен пореден сигнал срещу У. и полицейска група посетила дома му, където бил извършен оглед, съставен протокол и фотоалбум. Било констатирано, че на място се намират 1 560 кг. отпадъци от черни метали, сред които имало варели, купе от микробус, газова бутилка, вододържател от бойлер, рамки и пружини от легла, ламарина, тел, капаци от леки автомобили и други подобни метални отпадъци и железарии. Същите в последствие били претеглени и предадени на отговорно пазене. От изслушаната по делото оценителна експертиза се установява, че стойността на намереното и иззето отпадъчно желязо от подсъдимия възлиза на сумата от 468 лева.

Горната фактическа обстановка съдът възприе след анализ на събраните доказателства- частично от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите К., В., Г., П., Д.,***, К. и Ил. М., приобщените по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК показания от ДП на свидетеля Д., заключението на оценителната експертиза на вещото лице Г., както и приложените по ДП- докладни записки (л. 3 и л. 8), протоколи за оглед на местопроизшествие с албуми към тях (л. 9- 15 и л. 17- 26), протоколи за отговорно пазене (л. 16 и л. 28), кантарна бележка (л. 27), справка за съдимост (л. 48- 49), характеристична справка (л. 50), декларация за материално положение и имотно състояние (л. 51) и приемо- предавателен протокол (л. 52).

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият У. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния състав на чл. 234 б ал. 1 от НК, като за периода от месец април 2010 г. до 12.05.2010 г. в с. А. е изкупувал отпадъци от черни метали- 1 560 кг. на стойност 468 лева без лиценз, който се изисква по силата на чл. 54 ал. 1 от ЗУО.

В тази връзка съдът цени като достоверни показанията на свидетелите К., В., Г., приобщените по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК показания на св. Д., както и показанията на св. М.М.. Двама представители на държавната власт в селото- кварталният полицейски инспектор и кметицата на населеното място, са били сигнализирани от живущи хора там за това, че след започване на дейността на подсъдимия по изкупуване на метални отпадъци били зачестили кражбите в селото от къщите им. В тази връзка св. К. открила в пункта отнетата от двора им метална мрежа, както и куп оставени железа, а и лица, които помагат на дееца за складирането на отпадъците. Лично св. В. е правил проверки на място, на които е установил стоварени отпадъци, за които У. му бил казал, че ги складира и изкупува, като по случая е била изготвена и докладна записка до икономическа полиция. От своя страна св. Г. неколкократно е забелязвала, че на пункта до дома на У. се разтоварват каруци с железа, като в последствие хората й се хвалили, че добре им било платено за изкупените метали. Кметицата дори въобще не се била усъмнила, че деецът нямал лиценз за извършване на тази дейност, защото години наред той свободно се занимавал с това. В тази връзка проблем създавали и тежкотоварните автомобили, с които регулярно се извозвали събираните отпадъци, защото камионите минавали през частен имот, чийто собственик пък й се бил оплаквал, че е възможно да му се спукат канализационните тръби. Помощникът на У.- св. В. в показанията от ДП дава яснота по механизма на извършваните в пункта сделки- пристигали хора, разтоварвали железата, плащало им се веднага, не се водела документация, камиони тип „щипка” през няколко дни извозвали събраното. Няма основание съдът да не цени тези показания на св. Д., макар те да са дадени пред орган на ДП и да се отрекоха в съдебната зала. От една страна чл. 281 ал. 4 от НПК дава възможност за приобщаването им в процеса при наличия на съществени противоречия между тях и дадените на съдебното следствие, както е в случая. От друга, това е процесуална норма, която действа за напред и е била в сила по времето, когато са били дадени показанията от свидетеля пред разследващия полицай. Съдът не споделя тезата на защита за това, че при събирането на тези гласни доказателства в ДП били допуснати процесуални нарушения, защото свидетелят бил неграмотен и по отношение на него бил указван натиск. Видно от протокола за разпит на лицето (л. 36 от ДП), същият е проведен в присъствието на две поемни лица, които са удостоверили законността на извършеното процесуално- следствено действие, като изрично свидетелят е заявил, че показанията му са записани правилно, за което се е и подписал. В този смисъл дадените му в съдебно заседание показания, в които посочва, че по време на разпита бил сам със следователя и заплашван от него, категорично се опровергават от изготвения протокол за разпит от ДП, подписан от него. Затова показанията му пред съда не следва да се кредитират, защото свидетелят сам си противоречи и с тях обслужва изцяло защитната теза на подсъдимия, от който е бил и икономически зависим в периода от време, когато е работил за него, в който смисъл е обяснимо поведението му пред съда. Макар никой от изброените по- горе свидетели да не е видял конкретно извършена продажба, в която дадено лице предлага за изкупуване желязо, а подсъдимият плаща за него, събраните гласни доказателства дотук са достатъчни, за да се направи изводът, че деецът се занимава именно с такава неразрешена му търговска дейност. Налице е една последователна и непрекъсната верига от косвени доказателства, всяко от които е достоверно и допълва другото и в съвкупността си всички те водят до безпротиворечивото заключение за доказаност на обвинението. Св. В. поучава оплаквания за зачестили кражби от домовете на жители на селото след откриване на пункта за изкупуване на метални отпадъци и прави проверка на място, където деецът му признава, че ги изкупува, св. К. намира там отнетата от двора им метална мрежа, св. Г. вижда разтоварващи на мястото каруци с отпадъци, а в последствие водачите им споделят, че им било платено добре от подсъдимия за върнатото желязо, св. Д.- работещ на мястото, разкрива механизма на дейността, а камион „щипка” извозва складираните в двора метални елементи. Цялата поредица от факти води до единствения извод за осъществявани сделки в нарушение на държавно установения лицензионен режим. Нещо повече- налице е и пряко доказателство- св. М.М. разказва как давайки буса си с блокирал двигател на У. за резервни части, му бил предложил също така и да изкупи събраното и ненужно от избата му желязо, чието количество било около 500 кг., за което му било платено към 150 лева. В тази си част показанията на свидетеля бяха приобщени отново по ред на чл. 281 ал. 4 от НПК, като свидетелят след това ги потвърди в разпита си пред съда с обяснението, че просто не си е спомнял конкретика, но нещата били точно такива. Няма основание да не се кредитират показанията на горепосочените свидетели с мотива, поддържан от защитата за влошени отношения на някои от лицата с подсъдимия. От справката за съдимост и от гласните доказателства наистина се установи наличие на образувано наказателно производство по отношение на У. във връзка със събаряне на общинска тоалетна в селото, но делото е приключило с влязла в сила присъда преди инкриминираното деяние, поради което не може да се приеме, че предходният процес има отношение в настоящия в насока създаване на настроение срещу дееца от страна на кметицата. От друга страна св. В. е трето незаинтересовано по случая лице, а освен това е и представител на властта като полицейски служител в района, чиито служебни задължения са свързани именно със следене за спазване на реда, поради което също няма основание показанията му да не се вземат предвид. Свидетелите Д. ***, които дори са получавали пари от подсъдимия, т.е. имали са финансова изгода от отношенията си с него, споделят за дейността по изкупуване на метални отпадъци, а същевременно не се установи св. К. да е в спор за посеви и ниви с У., каквото твърдение той навежда в обясненията си, за се приеме, че и тя има личен интерес от поддържане на обвиненията срещу него. Тук е необходимо да се отбележи, че видно от протоколите за оглед по време на извършената от полицията проверка на място се е установило голямо количество отпадъчни железа от различен характер, които са надлежно иззети (варели, купе от автомобили, пружини от легла, ламарина, тел, капаци), което също потвърждава тезата, че до дома си подсъдимият е складирал изкупуваните метали, които е приготвял за предаване на камиона „щипка”, който ги е извозвал. Показанията на св. Б.К. не установяват инкриминираното деяние, защото, макар и в тях да се съдържат някакви сведения за подобна нерегламентирана дейност на подсъдимия, те касаят период извън времевия обхват на обвинението, поради което не са относими по случая. Въпреки това обаче, в заключение следва да се отбележи, че съвкупният анализ на изброените гласни и писмени доказателства мотивира съдът да приеме за категорично доказано повдигнатото спрямо У. обвинение, като то не се основава единствено на прочетените показания по реда на чл. 281 ал. 4 от НПК, а на всички събрани по делото данни, които в своята цялост и логическа връзка доказват извършеното престъпление.

Съдът не кредитира за достоверни обясненията на подсъдимия, според които той се занимавал само с изкупуване на шипки и гъби, а не развивал дейност по изкупуване на метали. Това е негова защитна позиция в процеса, която, макар и да се подкрепя от показанията на свидетелите Ф.У., И.М. и отчасти от показанията на св. П. и К., стои изолирана от останалия доказателствен материал, а и е вътрешно противоречива и нелогична. От една страна няма спор, че деецът е изкупувал гъби и билки, което се признава от всички, както и се доказа, че същият е закупувал стари автомобили за рециклиране- за да ги ремонтира и използва годните им части за сглобяване на действащи коли. Всичко това е установено по делото от гласните доказателства, но то по никакъв начин не изключва престъпното деяние на У., нито пък оборва обвинителната теза. Не може да се приеме за достоверно обстоятелството, че намерените му в двора отпадъци представлявали останали ненужни части от ремонтираните автомобили, наследени от закупената от баща му стара къща или дадени му от трети лица непотребни за тях железни предмети. Дори и това да е вярно, то на място от полицейската проверка са били намерени и иззети различни по вид и в доста по- голямо количество и други отпадъци, по отношение на които подобно обяснение за заварени вещи звучи нелогично. От друга страна, също буди недоумение фактът, че хора, на които деецът бил правил услуги, понеже нямали пари да му платят, му давали ненужното си желязо, което събирали от дома си. Първо, по делото е установено, че това се е случило само два пъти по отношение на св. П. и К., като полученото от тях количество желязо въобще не е било голямо, щом е било събрано в микробус, за да може да докаже дори и част от цялото количество намерени отпадъци, възлизащо на около тон и половина. Второ- няма житейско обяснение фактът, че един задръстен с ненужни отпадъци двор ще чака години наред да се трупа с излишни не само на ползвателите му, но и на трети лица метални вещи, които ги носят там, защото не им трябват или защото се чувстват задължени за направена им услуга, като това състояние продължава до момента на случайното преминаване (според св. Ф.У.) един ден на камион тип „щипка” наоколо. Нещо повече- св. И.М. заявява, че камионът „щипка” изчистил двора началото на месец май 2010 г., като му било платено за два тона и по двора останали само неща за нарязване- каросерия от камион и няколко пружини от легла, а същевременно извършената следващите дни по- късно на 12.05.2010 г. проверка на контролните органи установила железни отпадъци в количество над 1, 5 тона. Трето, съвсем нелогична пък е тезата, че докато чакали камионът да се напълни, се бил пуснал слух в селото, че в двора на У. се изкупува желязо и веднага към там тръгнали хора с каруци, за да стоварват ненужни боклуци от къщите си, като идващите лица били гонени насила от подсъдимия, тъй като той не събирал желязо- теза, по отношение на която дори той сам си противоречи в обясненията, като първо говори за пристигнали каруци с железа, а в последствие само за едно „малко циганче”, носещо смачкани тенекии от сирене. Дори и в конкретния момент обаче да е станало така, това се е дължало на обстоятелството, че регулярно деецът е изкупувал метали и хората наоколо са го знаели, защото в съседство нямало друг подобен пункт и са били подготвени за предаване на отпадъци, които няма как да са били събрани в последния момент с каруци за толкова кратко време и то по инцидентен повод във връзка със случайно пристигнал извозващ камион. Въобще показанията на св. Ф. У. и И. М., следва да се обсъждат твърде критично предвид родствените отношения на дееца с първото (негов баща) и търговските му отношения с второто лице (бизнес партньор), поради което те са силно заинтересовани, но и извън това, както вече беше посочено, се разминават с останалите доказателства и се намират в противоречие с житейската логика. С тях се обслужва изцяло защитната теза на подсъдимия и те се дават само едностранчиво, изключително в негова полза, поради което и не са обективни откъм съдържание, именно заради отсъствието на безпристрастност у лицата, които са ги изложили. Затова и съдът не ги кредитира, нито пък споделя позицията на подсъдимия от неговите обяснения или защитната теза на пълномощника му, защото останалият доказателствен материал извън това установява съвсем различна фактическа обстановка, съответстваща изцяло на поведение на подсъдимия, насочено към осъществяване на вмененото изпълнително деяние.

От обективна страна с престъплението са засегнати обществените отношения, които осигуряват условията и реда за извършване на търговска дейност с черни метали, която изисква специално лицензиране по реда на чл. 54 ал. 1 от ЗУО с оглед упражняването на контрол по спазване на необходимите правила. Престъплението е осъществено чрез действия, с които са били извършвани поредица от възмездни сделки- покупко- продажби на отпадъци от черни метали.

От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния характер на деянието- че не разполага с лиценз за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни метали, предвиждал е неговите обществено опасни последици- че нарушава нормативно установения за съответната дейност и е искал настъпването им- целял е извличането на печалба от неправомерното си поведение.

При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия У. за извършеното от него деяние, съдът се ръководи от изискванията на чл. 36 от НК относно целите на наказанието и чл. 54 от НК при неговата индивидуализация.

Съдът отчете сравнително високата обществена опасност на деянието поради въведените завишени изисквания за законово осъществяване на тази дейност с цел упражняване на контрол от страна на държавата върху този тип специфична търговска дейност. Следва да се има предвид обаче и обществената опасност на конкретното деяние, която е не е много висока, като се вземат под внимание сравнително ниската стойност на предмета на престъплението (468 лева според експертизата) и значително краткия период на инкриминираното деяние (около месец и половина), за което е повдигнато обвинение.

При определяне вида и размера на наказанието, като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства за подсъдимия следва да се отчетат затрудненото му материално положение, ниската стойност на предмета на деянието и краткият инкриминиран период на вмененото престъпление. Като отегчаващи обстоятелства следва да се имат предвид съдебното му минало и негативните му характеристични данни.

Целта на наказанието е с него да намери реализация идеята на законодателя за поправяне и превъзпитание на дееца и без да се оказва ненужно негативно и неблагоприятно въздействие върху него, да се получи максимален резултат от наложената санкция. В този смисъл за поправянето на лицето съдът приема, че не е наложително наказанието да се изтърпява ефективно, след като са налице предпоставките на закона за приложение на института на условното осъждане (наказанията по предишните две осъждания на дееца са „глоба”), поради което съдът при значителен превес на смекчаващите обстоятелства наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК отлага с изпитателен срок за 3 (три) години. С така определеното близко до минималния размер наказание могат да се постигнат целите на чл. 36 от НК, като най-вече се въздейства предупредително и превъзпитателно върху дееца и се мотивират очаквания да се постигнат целените промени в съзнанието му към спазване на законите и добрите нрави, а би се постигнал ефектът и на генералната превенция.

Нормата на чл. 234 б ал. 1 от НК предвижда и кумулативното налагане на наказание „глоба” в границите от 1 000 до 20 000 лева. Законодателят е въвел това допълнително наказание към основното именно, за да засили ефекта от санкцията спрямо деец, извършващ с цел извличане на печалба незаконна търговска дейност по изкупуване на метали без да притежава лиценз. Съдът намира, че с оглед финансовото състояние на подсъдимия, налагането на глоба в минималния размер, който в случая е сравнително висок точно заради превантивната си цел, е достатъчен за постигане на търсения от законодателя ефект. В този смисъл съдът определи наказанието „глоба” да бъде в размер на 1 000 (хиляда) лева, които следва да се платят в полза на държавата по бюджета на съдебната власт.

Като последица от деянието по смисъла на чл. 234 б ал. 2 от НК, металните отпадъци, предмет на престъплението, трябва да се отнемат в полза на държавата. В конкретния случай същите- 1 560 кг. тънко желязо, след надлежното им изземване от подсъдимия, са били предоставени на отговорно пазене в „М.К.” ООД- град П., от където следва да се отнемат за унищожаване.

На основание чл. 53 ал. 1 буква „а” от НК се отнемат в полза на държавата и вещите, принадлежащи на виновния, които са послужили за извършване на престъплението. В случая това е електронната везна, с която са били измервани предаваните за изкупуване отпадъци желязо. Съдът не споделя тезата на защитата, че тази вещ служела единствено за дейността на подсъдимия по претегляне на гъби и билки, а не и на по- тежки предмети, защото е безспорно, че тя се е намирала в обособения незаконен пункт на дееца към момента на проверките, на нея той е извършвал измерванията и тя е обслужвала цялостната му търговска дейност, т.е. била е предназначена да го ползва в работата му, част от която обаче попада в състава на престъпното деяние. Същата следва да се изземе от мястото, на което е оставена на съхранение- РУП- град П..

Предвид осъдителната присъда и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК в тежест на подсъдимия бяха присъдени направените разноски по делото за изготвената оценителна експертиза в размер на 35 (тридесет и пет) лева, платими в полза на ОД на МВР- П., както и сумата от 15 (петнадесет) лева за явяване на вещото лице в съдебно заседание, платими по сметка на Районен съд- П..

Причините за извършването на престъплението са ниската степен на обществено съзнание и правна култура на подсъдимия, незачитането на установения правов ред в страната и желанието му за облагодетелстване по незаконен начин.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ :

/Александър Точевски/