МОТИВИ: Производството е образувано по повод постановление на РП-Сливен, с което се иска налагане на административно наказание на обвиняемата С.И.П. по реда на чл.78А от НК за извършено от нея престъпление по чл.182, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание С. районна прокуратура, редовно и своевременно призована не изпраща свой представител.

В съдебно заседание обвиняемата, нередовно призована не се явява. Явява се назначения служебен защитник, който моли съда да освободи обвиняемата от наказателна отговорност и да й наложи административно наказание „Глоба” в минимален размер.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

През 2011г. обв. С.П. живеела при родителите си в къща, находяща се в гр. Т. на ул. „П. Хилендарски” №9. От средата на 2011г. и през първите няколко месеца на 2012г. тя имала интимен приятел от гр. С, на който не помнела имената и същият не е бил установен по делото. От връзката си с него тя забременяла и на 10.01.2013г. родила син- и.с.и. След забременяването на обв. П. приятелят й я напуснал. Около два месеца след раждането на сина си обв. П. заживяла на съпружески начала със св. Д.п. Живеели в къщата на родителите му на ул. „Балкан” №18 в гр. Твърдица. Жилището представлявало двуетажна къща като двамата ползвали втория етаж от къщата. В това жилище съвместно отглеждали малолетното дете. Обв. П. не поддържала добри отношения, както със собствените си родители така и с родителите на св. П. Това била една от причините тежестта за родителските грижи и отглеждането на няколко месечното бебе да е основно върху нея. Обв. П. не полагала необходимите грижи за детето. В продължение на месеци след раждането тя не осигурявала на детето нужната подходяща храна и не изградила у него хранителен режим. Хранела го основно с кисело мляко. Хигиената в жилището не била поддържана и то било в крайно неприемливо състояние за отглеждане на бебе. Обв. П. не полагала никакви усилия в тази насока. Отделно от това не полагала грижи и за облеклото на детето, обличала го с неподходящи дрехи. Не се грижела за възпитаването му и като краен резултат от всичко гореизложено детето започнало да изостава в психическото си и физическо развитие.

През месец ноември 2013г. детето на обв.П. се разболяло от бронхит. Въпреки проведеното лечение поради неадекватните грижи на майка му скоро след оздравяването си детето се разболяло отново. В началото на месец декември 2013г. социални работници предупредили обв. П., че следва да полага повече грижи за детето, но това било без резултат.

На 15.12.2013г. обв. С.П. била сама с детето в къщата на ул. „Балкан” №18 в гр. Т. В един момент тя решила да излезе из града по „някаква работа”. Излязла без да вземе детето със себе си и го оставила само без надзор, в стая без отопление, без подходящи дрехи и гладно. Това било констатирано при проверка на място от социални работници от отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане”- С, между които и св. С.с. Обв. П. отново била предупредена да изпълнява родителските си задължения. Въпреки това само два дни по- късно на 17.12.2013г. обв. П. отново оставила детето само, без надзор и излязла из града. Оставила детето в студена и мрачна стая, без да е облечено с нужните дрехи. Освен това детето било гладно и мръсно. В този момент отново била извършена проверка от св. С, която сигнализирана ла тел. 112 и спрямо изоставеното от майка му дете била поискана и предоставена полицейска закрила. Впоследствие със заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”- Я и решение на РС- Я детето било настанено в ДМСГД- Я до навършване на 3 годишна възраст.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Д.П, И.Р, И.С, П.Н и С.С дадени в хода на съдебното производство, тъй като са последователни, безпротиворечиви и кореспондират напълно с всички останали събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира и обясненията на обвиняемата дадени в хода на досъдебното производство, тъй като те не противоречат на показанията на цитираните по- горе свидетели, както и на останалия събран по делото доказателствен материал.

Съдът дава вяра и изцяло кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Съдът счита, че с деянието си обв. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.182, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК, затова че в периода от 15.12.2013 г. до 17.12.2013 г. в гр. Т, обл. С. при условията на продължавано престъпление като родител оставила малолетния си син И.С.И на 11 месеца, намиращ се под родителските й грижи без надзор и достатъчно грижа и с това създала опасност за неговото физическо развитие.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че посоченото в обвинението деяние е извършено от обвиняемата П.. По несъмнен начин се установи, че същата не се е грижела за своето дете, което е било едва на 11 месеца и два пъти служителите на Дирекция „Социално подпомагане” са констатирали, че то е оставено само гладно, мръсно, в неотоплено жилище и не добре облечено за сезона. Доказа се по несъмнен начин, че със своите действия обв. П. го е поставила в опасност както относно неговото здраве, така и за живота му. Двете деяния обв. П. е осъществила в условията на продължавано престъпление, тъй като те осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

В двата случая, при които обв. С.П. оставила детето си само, на студено и без необходимите дрехи то е било на едва 11 месеца и е съществувала реална опасност не само за здравето, но и за живота му. По този начин тя създала реална опасност за физическото развитие на сина си.

Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в ниската правна култура на обвиняемата и не съобразяване от нейна страна с нуждите на бебето.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие чистото съдебно минало на обвиняемата и направеното от нея самопризнание по време на досъдебното производство.

Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на обвиняемата П. съдът се съобрази с обстоятелството, че са налице законните условия за прилагане на разпоредбата на чл.78А от НК, а именно чисто съдебно минало на обвиняемата, която не се е ползвала досега от привилегията на чл.78А от НК, размерът на наказанието, предвиден в НК за този вид престъпления, а именно наказание „Лишаване от свобода” до три години и „Обществено порицание” и липсата на причинени от престъплението имуществени вреди. Ето защо съдът счете, че следва да освободи от наказателна отговорност обв. П. като й наложи административно наказание „Глоба” в полза на Държавата. Съдът намира, че като се вземат предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, липсата на отегчаващи такива и с оглед постигане целите на генералната и на специалната превенция следва да наложи на обв. П. минималния предвиден в закона размер на административното наказание „Глоба”, а именно в размер на 1000 лева.

Съдът счита така определеното административно наказание за максимално справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.

Ръководен от гореизложеното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: