Мотиви по Наказателно дело 148/2016г.

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 203, ПОСТАНОВЕНА ПО н.о.х.д. № 148 / 2016 г. по описа на РС - гр. К.

К. районна прокуратура е повдигнала и предявила обвинение срещу Б.И.С., ЕГН ********** *** за това, че на 15.02.2015 г, около 19.30 часа, на ул. „К.”, гр. Г., обл. С., при управление на лек автомобил марка / модел „Опел Астра” с ДК № СО 63 24 АВ, собственост на Р.И.Й., в лявото платно за движение, с поска на движение от кв. „Т.” към центъра на гр. Г., като е използвал за движение лявата половина на пътя и лявото крайпътно пространство, по отношение на посоката си на движение, имал е реална възможност да възприеме наличие на пешеходци в зоната на пътното платно, не е проявил необходимата предпазливост и внимание към пешеходците, не е предприел своевременно действия по спиране движението на лекият автомобил, при възникнала опасност, управлявайки технически неизправен автомобил, като видимостта пред фрoнта на автомобила е била силно затруднена / спукано челно панорамно стъкло /, нарушил е правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно:

- Чл. 8, ал. 1 от ЗДвП- „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго”;

- чл. 20 ал. 2 изр. 2 ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат когато възникне опасност за движението”

- чл. 116 ЗДвП – „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,…”,

- чл. 139. (1) ЗДвП – „Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: 1. технически изправни….» и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на лицето С.А.И.,*** – пешеходец в лявата лента за движение по посоката на движене на автомобила, чрез тангенциален /допирателен/ удар по задно-дясната повърхност на тялото й, изразяващи се в бималеоларна фрактура /на вътрешния и външния малеоли/ на дясната подбедрица, което увреждане е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десен долен крайник, за срок от около 4 - 5 месеца – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2, във с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК

В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът поддържа обвинението като сочи, че с оглед на събраните доказателства подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъплението по 343 ал. 1 б. „б” пр. 2, във с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК. Поддържа се становището, че деянието е извършено по непредпазливост по смисъла на чл. 11 ал. 3 пр. 1 от НК, тъй като подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Същият счита, че причинените от деянието извънсъставомерни имуществени вреди, подробно описани в обвинителния акт, вреди върху лекия автомобил , са обезпечени със сключената застраховка „Гражданска отговорност”. Представителят на РП – К. моли съдът да наложи на подсъдимия наказание, над средния размер, а именно : 2 / две / години „Лишаване от свобода”, което да се намали при условията на чл. 58а ал. 1 от НК, при изпитателен срок от 4 / четири / години, както и наказание „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 / две / години.

Пострадалата С.А.И. редовно призована явяват се лично и с упълномощения си защитник адв. Т. Н. – САК. Същата е заявила в съдебно заседание, че няма да предявява граждански иск, а ще се конституира като частен обвинител.

Адв. Н. подкрепя изцяло заявеното от представителя на РП – К., като се наложи наказанието посочено от прокурора.

Подсъдимият Б.И.С. редовно призован явява се лично и със служебния си адвокат Л. М. - САК, назначена с постановление от 18.03.2016 г. на досъдебното производство.

Същият е заявил в съдебно заседание на 16.06.2016 г., че подзащитният му желае да се възползва от правото си по чл. 371 т. 2 от НПК. Подсъдимият също е заявил, че желае да се ползва от правото си по чл. 371 т. 2 от НПК като е заявил, че признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират обстоятелства по тези факти.

Адв. М. и подсъдимият молят делото да се проведе по съкратеното съдебно следствие по реда на глава двадесет и седма от НПК, като се определи наказание, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

Съдът разясни на подсъдимия разпоредбата на чл. 372 ал. 4 от НПК и определи, че при постановяване на присъдата ще се ползва от направените самопризнания на подсъдимия, както и от събраните и приобщените при условията на чл. 283 от НПК доказателства в хода на досъдебното производство, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът, след като изслуша доводите на страните и ги прецени във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият Б.И.С., ЕГН ********** е *** и *** гражданин. Роден е на *** ***. Същият е ***, с *** образование и е ***.

Същият е правоспособен водач на МПС категория В и АМ, за което му е издадено свидетелство за управление на МПС № 255557506 от 21.06.2007 г. валидно до 30.05.2017 г. На лицето е наложено наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 / осем / месеца с присъда по НОХД № 209 / 2009 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, което е изтърпяно за периода 05.09.2009 г. – 05.05.2010 г. След изтичане срока на наложеното наказание Б.С. не се е явил и не е получил свидетелството си от ОДМВР – С..

Към месец 02.2015 г., подсъдимият владеел и управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с ДК № СО 63 24 АВ, собственост на Р.И. ***. Същият се управлявал от Б.С. в недобро техническо състояние, като бил ударен в областта на страничната част на преден ляв калник, счупено стъкло на преден ляв фар, липсващ преден ляв габарит и пътепоказател, липсващо дясно странично огледало за обратно виждане, спукано челно панорамно стъкло, с нарушена цялост във вид на равностранен триъгълник, центъра на който се намирал на около 40 см. от долната страна на рамката и на около 6 см. в дясно от лявата странична част на рамката. В областта на спукването стъклото било деформирано в посока към пътническият отсек.

На 15.02.2015 г. в гр. Г., обл. С. се провеждал традиционен местен празник „Поклади“. Б.С. се включил в празнуването като в следобедните часове се намирал пред хранителения магазин на центъра на гр. Г., кв. „Т.“, където се били събрани много хора. Същият употребявал алкохол, неустановено количество ракия. Около 17.30 ч. на същото място отишли и съпрузите Н.М.И. и С.А.И.. Двамата си носели бутилка водка от 100 мл., която си разделили и храна. Около 19.30 ч в тъмната част на денонощието семейство И. решили да се прибират в дома си, находящ се на ул. „Детелина“ № 12. Двамата се придвижвали пеша. Св. И. бил облечен в яке с жълт, светлоотразителен надпис „Пътстрой“. Двамата свидетели се движели по ул. „К.“, свързваща кв. „Т.“ с гр. Г., в посока центъра на населеното място. Атмосферните условия били добри за сезона. Пътната настилка била асфалтова, суха, без неравности, без пътна маркировка. Пътното платно е с две пътни ленти предназначени за двупосочно движение, без пътна маркировка, с широчина 3.30 м. и пътен банкет 0.5 м. От лявата страна на пътното платно в посока центъра на гр. Г., били поставени улични лампи, които към момента функционирали. Пътят имал наклон в посока гр. Г.. Семейство И. се движели в редица по пътният банкет от лявата страна на пътното платно в посока към центъра на гр. Г., с нормален ход. Първи вървял Н.И., непосредствено след него се придвижвала съпругата му . На около 224 м. след къщата на А.Ц.А., по прякор „Родата“, двамата били застигнати от лек автомобил марка „Опел“ , модел „Астра“, ДК № СО 63 24 АВ, управляван от Б.С.. Възприемайки приближаването на последния св. И., казал на съпругата си да се движи плътно след него, за да се предпази от преминаващите автомобили. Моторно превозното средство управлявано от подсъдимия С. се движело със скорост между 20 и 30 км./ч., като същият не използвал дясната пътна лента по посока на движението си, а се движел в лявата такава. Въпреки че възприел движещите се по пътният банкет от лявата му страна свидетели подсъдимият не проявил нужната предпазливост и внимание към последните като пешеходци, не намалил скоростта на движение при наближаването им и не осигурил достатъчно странично разстояние за безопасно разминаване. В резултат на последното последвал удар между предната лява част на лекият автомобил управляван от С. и задната повърхност на тялото на С.И.. В следващият момент пострадалата усетила преминаване на автомобилната гума през десният и крак в областта на глезена. От силата на последния свидетелката политнала напред върху съпруга си и паднала, като извикала от болка. Подсъдимият спрял управляваното МПС и излязъл от него.Докато Н.И. се опитвал да помогне на съпругата си, С. се молел да не подават сигнал за произшествието, тъй като е *** и има малко дете. Същият обещал да заплати всички разходи по лечението на пострадалата. Тъй като били съграждани и добри познати св. Н.И. и С.И. се съгласили да не уведомяват органите на МВР. Св. И. съобщил в телефонен разговор за случилото се на дъщеря си, св. М.Н. Деянова. Последната придружена от съпруга си, св. Д.Д.Д. се придвижили незабавно до мястото на произшествието. Двамата заварили пострадалата И. седяща в колата на подсъдимия, докато последният и св. Н.И. се намирали извън нея. Семейство Д. транспортирали И. до УМБАЛСМ „Пирогов“ - гр. С., където същата била оставена на лечение. На следващият ден и е оказано оперативно лечение с извършена кръвна репозиция и метална остеосинтеза на фрактурата на дясна подбедрица. Изписана е на 22.02.2015 г. с препоръка за продължаване на домашно лечение. Въз основа заключението на назначената СМЕ се установява, че в резултат на произшествието на С.И. е причинено бималеоларна фрактура / на вътрешните и външните малеоли/ на дясната подбедрица, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 4-5 месеца. Според вещото лице увреждането се дължи на грубо механично въздействие упражнено в областта на дясната глезенна става и може да е получено при пътнотранспортно произшествие.

От приложеното по делото заключение на изготвената авто - техническа експертиза / т. I, л. 86 – л. 92 / се установява, че ударът е бил предотвратим за водача при условие, че е използвал дясната половина на пътя по посоката си на движение, а не лявата.

Въз основа заключението на назначената комплексна съдебно – медицинска и авто- техническа експертиза / л. 104 – л.112, т. І - ви от ДП / се установява, че полученото от пострадалата двуглезенно счупване на дясната подбедрица се намира в пряка причинно – следствена връзка с пътно транспортното произшествие. Според експертите в резултат на удара по задно – дясната повърхност на тялото на И. от автомобила управляван от С. и рязко завъртане на тялото на последната и десният и крак, при фиксирано на терена дясно ходило е настъпило по индиректен ротационен механизъм двуглезенно счупване на дясната подбедрица. Според вещите лица опасната зона за спиране на лекият автомобил при движение със скорост от 20 км / ч. е около 12 м., а при движение с 30 км / ч. е около 19 м. Експертизата сочи, че водачът на автомобила е могъл да избегне настъпване на пътно транспортното произшествие, при условие че пострадалата е вървяла от лявата страна на пътното платно по права линия. Същите сочат, че ударът е бил предотвратим дори при условие че пострадалата е залитнала, ако С. е осигурил безопасна странична дистанция, която е следвало да е не по – малко от 1 м. при скоростна движение на автомобила от 20 км / ч и не по- малко от 1.5 м. при скорост на движение на последния от 30км / ч.

Въз основа приобщените писмени доказателства, се установява че на И. в резултат на деянието са причинени имуществени вреди в размер на 2 641.43 / две хиляди шестстотин четиридесет и един лева и четиридесет и три стотинки / лева, разходи за лечение и медикаменти, които до момента не са възстановени от подсъдимия.

Описаната по – горе фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от следните събрани по делото доказателства : обясненията на подсъдимия / т. I, л. 15 / показанията на свид. С.И. / т. I, л. 39 – 40, л. 52 – 53, л. 64 – 65, л. 72 /, показанията на свид. Н.И. /т. I, л. 42 – 43, л. 54 – 55, л. 71 /, показанията на свид. М.Д. / т. I, л. 44 - 45 /, показанията на свид. Д.Д. / т. I, л. 48 /, показанията на свид. Р.Й. / т. I, л. 46 - 47 /, показанията на свид. И.И. / т. I, л. 51 /, показанията на свид. Н.Г. / т. I, л. 56 – 57, л. 66 – 67/, показанията на свид. Л.И. / т. I, л. 58 – 59 /, показанията на свид. М.Б. / т. I, л. 60 – 61 /, показанията на свид. С.И. / т. I, л. 62 – 63, л. 68 - 69 /, заключение на автотехническа експертиза / т. I, л. 86 – 92 /, съдебно – медицинска експертиза / т. I, л. 82 /, комплексна съдебно – медицинска и химическа експертиза / т. I, л. 97 - 98 /, допълнителна комплексна съдебно – медицинска и химическа експертиза, тройна / т. I, л. 104 - 112 / от приложените писмени доказателства : свидетелство за съдимост / т. I, л. 10 - 12 /, както и други документи и протоколи прочетени и приети на основание чл. 283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Видно от внесения обвинителен акт по НОХД № 148 / 2016 г. по описа на РС - гр. К. от страна на РП - гр. К. е, че подсъдимият Б.И.С. е обвинен в извършването на престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2, във с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.

Съдът е длъжен да спази нормативното изискване на чл. 301 ал. 2 от НПК, а именно да обсъди и реши въпросите залегнали в разпоредбата на чл. 301 ал. 1 от НПК.

I. Относно повдигнатото обвинение на подсъдимия за извършено престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2, във с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.

По чл. 301 ал. 1 т. 1 от НПК - съдът счита, че е извършено едно деяние, същото е извършено от подсъдимия Б.И.С. и е извършено виновно от него с оглед на събраните по делото доказателства.

По чл. 301 ал. 1 т. 2 от НПК - извършеното деяние от подсъдимия Б.И.С. осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2, във с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК.

По чл. 305 ал. 3 изр. 1 и изр. 2 от НПК - събраните и кредитирани от съда доказателства кореспондират помежду си. Не се откриват противоречия в самите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.

По чл. 31 ал. 1 от НК - несъмнено е, че подсъдимият отговаря на изискванията за субект на престъпление и за субект на наказателна отговорност. Видно от събраните по делото доказателства е, че Б.И.С. е пълнолетно физическо лице към периода на извършване на престъплението 15.02.2015 г., което е извършило деянието в състояние на вменяемост. По делото не съществува никакво съмнение, а и липсват каквито и да било индиции или доказателства, за да се направи извода, че подсъдимият е действал при условията на една от хипотезите на невменяемост, посочени в чл. 33 ал. 1 от НК. Следователно към момента на извършване на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководите постъпките си, което е основна предпоставка за съществуването на виновно поведение.

Безспорно се установи, че с така описаната фактическа обстановка подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението визирано в чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2, във с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, тъй като на 15.02.2015 г, около 19.30 часа, на ул. „К.”, гр. Г., обл. С., при управление на лек автомобил марка / модел „Опел Астра” с ДК № СО 63 24 АВ, собственост на Р.И.Й., в лявото платно за движение, с поска на движение от кв. „Т.” към центъра на гр. Г., като е използвал за движение лявата половина на пътя и лявото крайпътно пространство, по отношение на посоката си на движение, имал е реална възможност да възприеме наличие на пешеходци в зоната на пътното платно, не е проявил необходимата предпазливост и внимание към пешеходците, не е предприел своевременно действия по спиране движението на лекият автомобил, при възникнала опасност, управлявайки технически неизправен автомобил, като видимостта пред фрoнта на автомобила е била силно затруднена / спукано челно панорамно стъкло /, нарушил е правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно:

От СУБЕКТИВНА СТРАНА по отношение на престъплението по чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2, във с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК, съдът приема, че подсъдимият Б.И.С. е извършил деянието по непредпазливост по смисъла на чл. 11 ал. 3 пр. 1 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Видно от приложеното по делото и прието като доказателство свидетелство за съдимост е, че подсъдимият Б.И.С. е ***.

По чл. 301 ал. 1 т. 3 от НПК - ПО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО :

Несъмнено е, че с оглед на извършеното престъпление, деецът следва да понесе съответната наказателна отговорност и подлежи на наказание извършеното от него деяние.

Смекчаващи вината обстоятелства – добрите характеристични данни, направените самопризнания и изразеното съжаление от страна на подсъдимия.

Отегчаващо вината обстоятелство – предишно ***е на лицето

Причини и условия – причините и условията, довели до извършване на деянието са несъобразяване с атмосферните условия и условията на конкретната пътна обстановка.

В конкретния случай по чл. 372 ал. 4 от НПК, съдът при осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът в конкретния случай наложи наказанието при условията на чл. 58 а ал. 1 от НК.

Наложи на основание чл. 343 ал. 1 б. „б” пр. 2, във с чл. 342 ал. 1 пр. 3 от НК вр. с чл. 58а ал. 1 от НК наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛОЖИ изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г, вр. чл. 343б вр. с чл. 37 т. 7 от НК ЛИШАВА подсъдимият Б.И.С. от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 / две / години.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК подсъдимият Б.И.С. да заплати по сметка на МВР (BG 66 BNBG 9661 3100 1465 01, САД ПУБ МВР, БНБ ЦУ, BNBGBGSD) направените разноски на досъдебното производство в размер на 1 328.60 / хиляда триста двадесет и осем лева и шестдесет стотинки / лева и по сметката на Районен съд - К. направените по делото разноски в размер на 150.00 / сто и петдесет / лева.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :