Мотиви към присъда № 22 по НОХД № 11/2018г. по
описа на Районен съд- В Т.
Повдигнато е обвинение от Районна прокуратура
- гр. В Т срещу Б.И.Г., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, не
работи, за това, че на 15.11.2016 г. в гр. В Т, при управление на собствения си
лек автомобил „БМВ Х5" с per. № ***** по ул. „Б С" в посока с. Б -
гр. В Т, като водач, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани
в: чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като не контролирал
непрекъснато превозното средство, което управлявал; чл. 21, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата, установяващ забрана за движение в населено място със
скорост над
Производството
по делото е разгледано по реда на глава двадесет и седма от
В съдебно заседание, представителят на ВТРП поддържа повдигнатото спрямо Б.И.Г. обвинение, така както е предявено, за престъплението подробно описано в обвинителния акт и счита, че същото е доказано изцяло и по несъмнен начин от събраните по делото доказателства. Заема становище, че по отношение на подсъдимия следва да се определи наказание при наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства. Предлага да му бъде определено наказание с приложение на пробационни мерки, както и подсъдимият да бъде лишен от правото му да управлява МПС за срок от осем месеца.
По делото бе
приет за съвместно разглеждане своевременно предявения от Община - В Т срещу
подсъдимия граждански иск за сумата от 396,00лв., представляваща обезщетение за
настъпилите в резултат на извършеното от Б.Г. престъпление имуществени вреди.
На основание чл. 84, ал. 1 от НПК, ощетеното юридическо лице бе конституирано в
настоящото наказателно производство като граждански ищец.
В съдебно заседание упълномощеният представител на гражданския ищец поддържа обвинението срещу подсъдимия и предявения граждански иск.
Упълномощеният от подсъдимия защитник (адв. Л. Б.), заема становище, че при определяне на наказанието следва да се вземат предвид смекчаващите вината обстоятелства. Моли съда, с оглед предприетите от подсъдимия действия по намиране и започване на работа да му бъде определено наказание, различно от направеното от ВТРП предложение, а именно на такова свързано с лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено, по реда на чл. 66 от НК. Претендира размерът на това наказание да бъде - към предвидения в закона минимален размер. По отношение на предявеният граждански иск, счита че същият е доказан по своето основание и размер, поради което намира, че същият следва да бъде уважен.
Подсъдимият
дава обяснения имащи характер на самопризнание и изразява съжаление за
извършеното престъпление. Моли съда за
снизхождение и налагане на минимално наказание. Декларира желание за поправяне
и възстановяване на причинените щети, както и предприети от него действия по
намиране на работа.
Съдът след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:
Б.И.Г. е роден на *** ***, не е осъждан, няма постоянна работа и доходи, не е женен и няма деца. Същият е правоспособен водач на МПС, категория „В", като в личния му картон, като водач на МПС, са вписани, 4 наложени санкции за извършени нарушения на разпоредбите на ЗДВП.
Б.И.Г.
притежава л.а. марка „БМВ Х 5", с peг. № *****. Вечерта на 14.11.2016г.
подсъдимият бил в гр. В Т, на гости на свои приятели, които учели в местния университет.
Там той се запознал със св. Х В. На 15.11.2016г., около 01.00 ч. Г. и В решили
да се разходят, из града, с автомобила на подсъдимия. В изпълнение на това,
подсъдимият покарал автомобила си по улиците на гр. В Т и в околностите на
града. Около 01.30 часа Г. ***. Движел се в посока от с. Б към центъра на
града, в полагащата му се лента за движение, със скорост от
В резултат на описаните удари, които се реализирали между автомобила и посочените по- горе четири обекта били причинени следните имуществени вреди:
Напълно
разрушени общо
Мотиви към присъда по НОХД № 11/2018г. по
описа на Районен съд- В Т, лист 2.
На
павилион за търговска дейност, стопанисван от фирма „Лазур 60" ЕООД, гр. В
Т, с ЕИК *****, представляващ метална конструкция, монтирана на бетонна основа,
със стени от панели с външно ламаринено покритие, изолация и вътрешно
ламинирани плоскости, с едноскатен покрив, също от панели, с фасада от PVC витрина,
остъклена със стъклопакет и входна врата и с по един PVC прозорец със
стъклопакет на северната и южната фасада, с обща застроена площ от
При
това, общият размер на причинените щети възлиза на обща стойност 4486.40лв..
Посоченият размер представляващи сбора на сумата от 75 лв., необходима за демонтаж
и монтаж върху метална конструкция, след укрепването й на запазените 17.50 кв.м
стенни и
Към
момента на деянието осъществено от подсъдимия, с оглед на извършваната от„Лазур
60" ЕООД, гр. В Т търговска дейност, в обекта се намирали и съхранявали
стоки и обзавеждане, собственост на дружеството. При преминаването през обекта,
управляваният от Б.И.Г. автомобил ударил, премазал, деформирал и чупил:
търговски шкаф, тип „витрина", с размери 1.5/0.5/0.75 м (същият бил
премазан и непоправимо деформиран, а стъклата му били изпочупени);
луминисцентно осветително тяло, двойка х
Общата стойност на причинените имуществени вреди на фирма „Лазур 60" ЕООД, гр. В Т, с ЕИК *****, съобразно заключенията на изготвените по делото съдебно - оценъчни експертизи, които не са оспорени от страните и възприети от съда като обективни и безпристрастни, възлиза на 8254, 35лв.
В
резултат на извършеното от подсъдимия деяние, били причинени имуществени вреди,
на разпределителен шкаф собственост и стопанисван от „БТК", ЕАД, гр.
София, ЕИК *****, който осигурявал захранването с Интеренет и телефоните линии на разстояние от
На
следващо място, в резултат на извършеното от подсъдимия деяние, били напълно
били разрушени и общо
Общата стойност на причинените с деянието вреди на фирма „Лазур 60" ЕООД, гр. В Т, с ЕИК *****, на Министерство на отбраната на Република България, на Община В Т и на „БТК" ЕАД гр. София с ЕИК ***** възлиза на 9973.35 лв.
Видно
от заключението на назначената по делото авто - техническа експертиза, което не
е оспорено от страните и възприето от съда като обективно и безпристрастно, при
движение в района на ПТП, със скорост по-ниска от граничната за странично
занасяне от
От заключението на назначената по делото техническа експертиза, което не е оспорено от страните и е възприето от съда като обективно и безпристрастно, се установява, че техническото състояние на л.а БМВ не е в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП.
Мотиви към присъда по НОХД № 11/2018г. по
описа на Районен съд- В Т, лист 3.
Приетата за установена фактическа обстановка е идентична с установената в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се обосновава и доказва от направените по реда на чл. 371, т. 2 от НПК самопризнания на подсъдимия и събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства от досъдебното производство, непосредствено използвани при постановяване на присъдата, съобразно разпоредбата на чл. 371, т. 1 от НПК.
Възприетата от съда фактическа обстановка, обосновава следните правни изводи:
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият Б.И.Г., с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а", вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От
обективна страна, подсъдимият, на 15.11.2016г., в гр. В Т, при управление на
собствения си лек автомобил „БМВ Х5" с peг. № *****, по ул. „Б С", в
посока от с. Б към гр. В Т, като водач, нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата,
като не контролирал непрекъснато превозното средство, което управлявал и в чл.
21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, установяващ забрана за движение в
населено място със скорост над
Подсъдимият е извършил деянието при форма на вината несъзнавана непредпазливост. Деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици – причинените на ощетените юридически лица имуществени вреди, и не е желаел настъпването им, но е бил длъжен (с оглед придобитата правоспособност за управление на МПС) и е могъл да ги предвиди (с оглед своя опит като водач на МПС).
Като причина за извършване на престъплението се явява проявеното от страна на подсъдимия невнимание по време на шофиране.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид следното:
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени
като ниска, след обсъждане на
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчете: младата възраст на дееца, чистото му съдебно
минало и изразено съжаление. В тази връзка
направените от подсъдимия самопризнания не се взеха предвид, тъй като същите
обективират приложението на разпоредбата на чл. 58а от
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете. Размерът на причинените вреди, не следва да се взима предвид, тъй като същите, съставляват съставомерен квалифициращ признак на извършеното деяние като конкретен престъпен състав. По отношение на наведените от държавното обвинение доводи за наличие на санкционирани нарушения на правилата за движение по пътищата, от страна на подсъдимия, съдът приема, че действително, по делото са налице обективни данни за определени административни санкции, на Г., като водач на МПС, но по делото не се събраха доказателства за влизане в сила актовете, с които същите са наложени.
При това положение наказанието следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, по вид и размер наказание, предвидено в закона, за извършеното престъпление.
За извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б."А", вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК са предвидени алтернативни наказания от лишаване от свобода до една година или пробация.
С оглед изложеното, и като съобрази осъществяваната от
подсъдимия трудова дейност, съдът приема, съобразно разпоредбите на чл. 57, ал.
1 от НК, че следва да наложи подходящото по вид и размер наказание. Като такова
съдът приема да бъде определено във вид на лишаване от свобода, тъй като такова
свързано с налагане на пробационни мерки, би препятствало свободното му
движение и свобода за пътуване, което би ограничило или затруднило
реализирането му на пазара на труда, като възможност за неговото поправяне и
превъзпитаване, както и за осигуряване на възможност за репариране на
причинените имуществени вреди.
С оглед на целта, поради която се налага наказанието като израз на държавна репресия, като се има предвид наличието на смекчаващите вината обстоятелства съдът, ръководейки се от идеята за използване на минимум наказателна репресия в борбата с престъпността и като съобрази разпоредбите на чл. 373, ал.2 от НПК и чл. 58 а, ал. 1 от НК, наложи на Б.И.Г. наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, от което и след като се осъществи предвидената в закона редукция (намаляване с 1/3), подсъдимият следва да изтърпи четири месеца лишаване от свобода.
Съдът като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание не надвишава три години, същият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително да изтърпи наложеното наказание, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи изпълнението на постановеното на Г. наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът лиши Б.И.Г. от право да управлява МПС за срок от шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне размера на наказанието съдът взе предвид изложеното по-горе относно обществената опасност на деянието и дееца, както и липсата на изразена и доказана пряка необходимост, свързана с работа или живота на подсъдимия, от правоуправление на МПС. С оглед изложеното срокът на наказанието следва да бъде в размер, клонящ към минималния, предвиден за него в НК.
Съдът счита,че така наложените по вид и размер наказания, са съобразени с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК, и същите ще изиграят своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и за въздействие предупредително върху подсъдимия.
По отношение на предявеният и приет за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск от Община В Т, ЕИК № 0001336634 съдът намери, че същият е доказан по своето основание, доколкото ощененото юридически лице е претърпяло имуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от престъплението извършено от подсъдимия.
Безспорно установено е, че подсъдимият чрез своите виновни и противоправни
действия, противозаконно е разрушил общо
Мотиви към присъда по НОХД № 11/2018г. по
описа на Районен съд- В Т, лист 4.
Съгласно заключението на съдебно оценъчна
експертиза, причинените имуществени вреди възлизат на обща стойност 396
лв. От посочения размер, сумата от 265 лв. е стойността на материалите, които е
необходимо да се вложат за възстановителен ремонт, а сумата от 131 лв. е цената
на остойностения вложен труд затова.
По отношение на тези причинени имуществени вреди, до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционният съд, не е налице възстановяване или заплащане, което мотивира съда да приеме, че ищцовата претенция се явява основателна и доказана за размер от 396,00 лв.
С оглед на изложеното Б.И.Г. *** Търново, ЕИК № *****, с адрес за корекспонденция в гр. В Т, пл. *****, сума в размер на 396,00 лева /триста деветдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди настъпили в резултат на извършеното от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б."А", вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК вр. с чл.20, ал.1 и чл. 21, ал.1 от ЗДВП.
При това основателна и доказана се явява и претенцията на гражданския ищец за заплащане на законната лихва върху сумата, считано от датата на увредата 05.11.2016г. до окончателното и заплащане, поради което подсъдимият бе осъден за нейното заплащане.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди Б.И.Г., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд гр. В Т, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50,00 (петдесет) лв., направените по делото разноски в размер на 872,42 лв. (осемстотин седемдесет и два лева и 42 ст.), както и 5,00 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :