М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 59/12 г. на РОС.

Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимите в престъпленията както следва:

М.Т.Д., в това, че:

I. През периода 01.09.2005 г. - 12.02.2009 г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на шест пъти, като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - *******, сама като извършител и в съучастие, подпомогната от Р.М.Н. *** като помагач, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, както следва:

1. На 19.07.2006 г. и на 05.03.2008 г. нарушила служебните си задължения, произтичащи от

чл. 17, ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото,

като поискала да се прекрати процедурата по чл. 15 ал.2 от Закона за държавната собственост за предоставянето на управлението върху сградите от ***ата резиденция ”Липник” в полза на Министерството на ******** и същите да останат под управлението на *********** *******, въпреки твърдените от нея липса на средства за поддръжката им и липса на необходимост от тези сгради за нуждите на *****, с цел да запази възможността си да се разпорежда с този имот в частен интерес;

2. През периода 01.09.2005 г. - 12.02.2009 г. не изпълнила служебните си задължения, произтичащи от

***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост,

чл.14 ал.2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите -*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин,

чл.25, ал. 1 и 2 от Закона за държавната собственост, според който поддържането и ремонтите на имотите - ***********, се извършват от ведомствата, на които са предоставени, като необходимите средства за поддържането им се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства и

чл. 7, ал.1, т.6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, според който ръководителите на организациите от публичния сектор отговарят за съхранението и опазването на активите от погИ.е, като

не организирала поддръжката и ремонта на сградите на ***ата резиденция”Липник” и не предвидила необходимите средства за това в бюджетите на ***** за съответната година-2006г.,2007г. и 2008г., с цел предполагаемото недобро състояние на държавния имот и липсата на средства за поддръжката му да обоснове целесъобразността на бъдещото разпореждане с този имот в частен интерес;

3. През периода 19.11.2008 г. - 03.12.2008 г. нарушила служебните си задължения, произтичащи от

*** от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността,

***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията на областта и

чл. 14, ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите - *********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, като

приела непълни, неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.М.Н. оценки на заменяемото недвижимо имущество- Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 4 бр. апартаменти, частна собственост на „Хотел менджмънт”АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на §1а т.2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот, като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе;

4. На 03.12.2008 г. нарушила служебните си задължения, произтичащи от

чл. 17, ал. 6 от Конституцията на Република България,според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото,

*****от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността,

чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите - *********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, като

изпратила невярна, необективна и непълна информация до *****а на регионалното развитие и благоустройството, съдържаща се в приложените оценки, изготвени от *********** Р.Н. и в становището на *********** М.Т.Д. за целесъобразността на сделката, като част от преписката, с която М.Т.Д. предлагала на *****а на регионалното развитие и благоустройството да се извърши замяна на горепосочените недвижими имоти, с цел да се създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, у ресорния *******, отговарящ за разпореждането с държавната собственост и у членовете на комисията по чл.62 ал. 1 от Правилника за приложението на Закона за държавната собственост и в резултат на тази невярна представа да получи съгласието на *****а на регионалното развитие и благоустройството по чл. 45 ал. 1 от Закона за държавната собственост /ред. ДВ бр. 17 2006 г./;

5. На 22.12.2008 г. нарушила служебните си задължения, произтичащи от

чл. 17, ал. 6 от Конституцията на Република България, поред който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото,

***** от Закона за администрацията,според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията на областта и

отново приела непълни, неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.М.Н. повторни оценки на заменяемото недвижимо имущество - Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 5 бр. апартаменти, частна собственост на „Хотел менджмънт” АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на §1а т. 2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот, като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите,собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе;

6. На 23.12.2008 г. нарушила и не изпълнила служебните си задължения, произтичащи от чл. 17, ал.6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото,

***** от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността,

***** от Закона за администрацията, с поред който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията на областта и

чл. 14 ал.2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите - *********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, като

не изпълнила в пълна степен указанията на ******* К.Р., с които преписката за предлаганата замяна била върната в ***** без даване на необходимото съгласие по чл. 45 ал. 1 от ЗДС, като повторно изпратила в МРРБ невярна, непълна и необективна оценка на недвижимия имот, частна ***********, в която отново липсвало описание на сградите от него, което да дава реална представа за вида и за състоянието им при липсата на фотоснимки, била посочена невярна година за построяването на тези сгради, както и липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби, като това довело до необосновано занижаване на посочената в оценката стойност на държавния имот, в сравнение с реалната му пазарна стойност, както и повторно изпратила в МРРБ неверни, непълни и необективни оценки на предлаганите в замяна апартаменти, частна собственост, в които отново липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби, което довело до необосновано завишаване на посочените в оценките стойности на апартаментите - частна собственост в сравнение с реалната им пазарна стойност, с цел да създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, у ресорния *******, отговарящ за разпореждането с *********** и у членовете на комисията по чл . 62 ал. 1 от ППЗДС

с цел да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 647 600лв., представляваща разликата между действителните пазарни цени на заменените имоти, незаплатена от „Хотел мениджмънт”АД-Русе в полза на българската държава, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за българската държава в размер на 647 600лв., представляваща разликата между действителните пазарни цени на заменените имоти, непостъпила по сметка на държавния бюджет, както и неимуществени такива, изразяващи се в уронване на престижа на *****ната власт и на ***** и на доверието на гражданите в установения в страната правов ред, като случаят е особено тежък –

престъпление по чл. 282, ал.3, вр. ал. 2 пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

II. През периода 03.12.2008 г. - 12.02.2009 г., в гр.Русе, в качеството си на длъжностно лице - *******, като извършител, в съучастие с Р.М.Н. ***, като помагач, при посредствено извършителство чрез Б.Б.С.-*******,

съзнателно сключила неизгодна сделка - Договор за замяна № 9600-15/12.02.2009 г., с който заменила имот, частна ***********, актуван с АЧДС № 4434/16.10.2008 г. и представляващ Домове за гости № 1, № 2 и № 3, намиращи се в лесопарк ”Липник” в землището на с. Николово обл. Русе, с обща разгъната застроена площ от 3308 кв.м. и сутерени с обща площ от 1692 кв.м., на стойност 1 032 800 лв. срещу 5 апартамента, собственост на „Хотел мениджмънт” АД-Русе, намиращи се в гр.Русе П.”Свобода”№5, с обща застроена площ от 295,28 кв.м., на стойност 385 200 лв. и от това произлязла значителна вреда за българската държава, която тя представлявала, в размер на 647 600 лв., представляваща разликата в стойността на заменените имоти, като случаят е особено тежък –

престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

III. На неустановена дата през периода 27.10.2008 г. - 22.12.2008 г., в гр.Русе, като подбудител, в съучастие с Р.М.Н. - извършител,

подбудила Р.М. Н., като *****, *******, издаден от *******, като умишлено я склонила

да даде невярна оценка в 11 бр. експертни оценки за определяне пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество –

за 5 бр апартаменти, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе, намиращи се в гр.Русе, П.”Свобода” № 5, с обща застроена площ от 295,28 кв.м., като необосновано да завиши стойността на посочените в оценките апартаменти,частна собственост в сравнение с реалната им пазарна стойност

и за Домове за гости № 1, № 2 и № 3 - частна ***********, актувани с АЧДС №4434/16.10.2008 г. и намиращи се в лесопарк”Липник” в землището на с. Николово, обл. Русе с обща разгъната застроена площ от 3308 кв.м. и сутерени с обща площ от 1692 кв.м., като необосновано да занижи посочената в оценката стойност на държавния имот, в сравнение с реалната му пазарна стойност и

от това на 12.02.2009 г. е произтекла щета в немаловажен случай за българската държава, в размер на 647 600 лв. ,представляваща разликата в действителните пазарни стойности на заменените имоти –

престъпление по чл. 260, ал. 1, вр. чл. 20, ал.3 от НК.

IV. През периода 10.09.2008 г. - 14.03.2009 г. в гр. Русе, като длъжностно лице - *******, в съучастие, като извършител, подпомогната от подсъдимите Г. Т.А. - ******* *******, К.П.В. - ******* *******, Д.Д.Я. - ******* *******, С.И.Г. - ******* ******* и Н.А.Н. - ******* *******,

присвоила чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж - овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр.тапицирани дървени столове; 1бр.мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6 бр. полилеи с по 6 бр. осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6 бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици, имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела, имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр.ниски маси, 4 бр. скулптурни фигури на жени, изработени от гипс, ело на ***** Н. Т.-Ж.; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

на обща стойност 24 329 лв., собственост на българската държава, поверени й да ги пази и управлява,

като за улесняването на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно :

1. престъпление по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 и ал. 4, вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено от Г. Т.А.-******* ******* и като *********** със Заповед № *******, К.П.В.-******* *******, Д.Д.Я.-******* *******, С.И.Г.-******* ******* и Н.А.Н.- ******* ******* -***********, тъй като

на 29.12.2008 г. в гр.Русе, в съучастие помежду си, като съизвършители и подбудени от М.Т.Д., като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти, в кръга на службата си, съставили официални документи -

1.1. предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности,в резултат на извършена инвентаризация в изпълнение на Заповед № 9500-457/10.09.2008 г.;

1.2. 4 броя протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/ активи с номера от № 4, № 5, № 6 и № 8 от 29.12.2008 г. и

1.3. 11 броя протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008 г., в които удостоверили неверни обстоятелства, че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи: 6 бр. маси с мраморен плот; 10 бр. табуретки от гарнитура; 4 бр. дИ.и от гарнитура; 4 бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр. четирикрилен гардероб; 1 бр. огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр. полилеи с по 6 лампи; 13 бр. огледала комплект; 1 бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 15 бр. табуретки; 12 бр. единични легла; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1 бр. статуя; 4 бр. медни пана; 1 бр. голям лампион; 1 бр. висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. голяма мраморна маса; 1 бр. малка мраморна маса; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. липсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 7 бр. столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня; намиращи се в Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник” и представляващи движими вещи, частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и

2. престъпление по чл. 282, ал.2, пр. 1 и пр.2, вр.ал.1 от НК, извършено от М.Т.Д., тъй като

през периода 10.09.2008 г. - 14.03.2009 г., в гр.Русе, като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - *******,

не изпълнила служебните си задължения, произтичащи от

чл. 61 от ЗДС - разпореждането с движими вещи - частна ***********, предоставени на ведомства, да се извършва възмездно от ръководителя на ведомството,

чл. 64 ал.1 от ЗДС-продажбата на излишни вещи да се извършва чрез търг или на стоковите борси;както и от Наредба № 7/14.11.1997 г. за продажба на движими вещи - частна ***********, издадена от Министерството на финансите - продажбата на движими вещи-частна ***********, стопанисвани от *******, които вещи са излишни, да се продават по реда на тази наредба, като не провела процедура за продажбата на движимите вещи, частна ***********, намиращи се в помещенията на Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция”Липник”,

с цел да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329 лв., представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи, частна ***********, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за българската държава в размер на 24 329лв., представляващи стойността на същите движими вещи,

като длъжностното присвояване е в големи размери –

престъпление по чл. 202 ал.2 т. 1, вр. ал.1 т.1, вр. чл.201, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

Р.М.Н., в това, че

I. През периода 27.10.2008 г. - 22.12.2008 г., в гр. Русе, в условията на продължавано престъпление, на единадесет пъти, в съучастие с М.Т.Д., като помагач,

умишлено улеснила подсъдимата М.Т.Д. чрез набавяне на средства - изготвила и й предоставила 11 бр. непълни, неверни и в отклонение от сключените договори за изработка оценки на заменяемото недвижимо имущество – Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 5 бр . апартаменти, частна собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на § 1а т.2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот, като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите, собственост на „Хотел мениджмънт”, като по този начин

подпомогнала М.Т.Д., като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение - *******, да наруши и да не изпълни служебните си задължения, както следва:

- през периода 19.11.2008 г .- 03.12.2008 г. да наруши служебните си задължения, произтичащи от

чл. 17, ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото

*** от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността

******* от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията на областта и

чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите - *********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин,

като М.Т.Д. приела непълни,неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.Н. оценки на заменяемото недвижимо имущество - Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 4 бр. апартаменти, частна собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на §1 а, т.2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот,като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите,собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе;

- на 03.12.2008г. - да наруши служебните си задължения, произтичащи от

чл. 17 ал.6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото

***** от Конституцията на Република България,според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността

***** от Закона за администрацията,според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията на областта,

чл. 14 ал.2 от Закона за държавната собственост,според който имотите и вещите – *********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, като

М.Т.Д. изпратила невярна, необективна и непълна информация до *****а на регионалното развитие и благоустройството, съдържаща се в приложените оценки, изготвени от *********** Р.М.Н. и в становището на *********** М.Т.Д. за целесъобразността на сделката, като част от преписката, с която М.Т.Д. предлагала на *****а на регионалното развитие и благоустройството да се извърши замяна на горепосочените недвижими имоти, с цел да се създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, у ресорния *******,отговарящ за разпореждането с *********** и у членовете на комисията по чл.62 ал. 1 от Правилника за приложението на Закона за държавната собственост и в резултат на тази невярна представа да получи съгласието на *****а на регионалното развитие и благоустройството по чл. 45 ал. 1 от Закона за държавната собственост ;

- на 22.12.2008 г. - да наруши служебните си задължения, произтичащи от

чл. 17 ал. 6 от Конституцията на Република България,според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото

*****от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността

чл.14 ал.2 от Закона за държавната собственост,според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,за които са предоставени,с грижата на добър стопанин,като

М.Т.Д. отново приела непълни,неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.М.Н. оценки на заменяемото недвижимо имущество - Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 5 бр. апартаменти, частна собственост на „Хотел менджмънт” АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на §1 а т. 2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот,като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите,собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе;

- на 23.12.2008 г. - да наруши и да не изпълни служебните си задължения, произтичащи от

чл. 17 ал.6 от Конституцията на Република България,според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото,

***** от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността

чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, като

М.Т.Д. не изпълнила в пълна степен указанията на ******* К.Р. , с които преписката за предлаганата замяна била върната в ***** без даване на необходимото съгласие по чл. 45 ал.1 от ЗДС, като повторно изпратила в МРРБ невярна, непълна и необективна оценка на недвижимия имот, частна ***********, в която отново липсвало описание на сградите от него ,което да дава реална представа за вида и за състоянието им при липсата на фотоснимки, била посочена невярна година за построяването на тези сгради, както и липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби, като това довело до необосновано занижаване на посочената в оценката стойност на държавния имот, в сравнение с реалната му пазарна стойност, както и повторно изпратила в МРРБ неверни, непълни и необективни оценки на предлаганите в замяна апартаменти,частна собственост, в които отново липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби, което довело до необосновано завишаване на посочените в оценките стойности на апартаментите, частна собственост в сравнение с реалната им пазарна стойност, с цел да създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, у ресорния *******, отговарящ за разпореждането с *********** и у членовете на комисията по чл.62 ал. 1 от ППЗДС

с цел да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 647 600 лв., представляваща разликата между действителните пазарни цени на заменените имоти, незаплатена от „Хотел мениджмънт”АД-Русе в полза на българската държава, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за българската държава в размер на 647 600 лв., представляваща разликата между действителните пазарни цени на заменените имоти, непостъпила по сметка на държавния бюджет, както и неимуществени такива, изразяващи се в уронване на престижа на *****ната власт и на ***** и на доверието на гражданите в установения в страната правов ред,

като случаят е особено тежък -

престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 26 ал.1 от НК.

II. През периода 27.10.2008 г. - 22.12.2008 г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на 11 пъти, като помагач, в съучастие с М.Т.Д. - извършител,

подпомогнала М.Т.Д., в качеството й на длъжностно лице - *******, като умишлено я улеснила

чрез набавяне на средства - изготвила и й предоставила 11 бр. неверни оценки за стойността на оценявано недвижимо имущество -5 бр. апартаменти, намиращи се в гр.Русе, Домове за гости № 1, № 2 и № 3, намиращи се в землището на с. Николово обл.Русе,

съзнателно да сключи при посредствено извършителство чрез Б.Б.С. неизгодна сделка - Договор за замяна № 9600-15/12.02.2009г., с който да замени имот, частна ***********, актуван с АЧДС № 4434/16.10.2008 г. и представляващ Домове за гости № 1,№ 2 и № 3, намиращи се в лесопарк”Липник” в землището на с. Николово, обл.Русе, с обща разгъната застроена площ от 3308 кв.м. и сутерени с обща площ от 1692 в.м., а стойност 1 032 800 лв. срещу 5 апартамента, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе, намиращи се в гр. Русе П. ”Свобода”№ 5, с обща застроена площ от 295,28 кв.м., на стойност 385 200 лв. и от това да произлезе значителна вреда за българската държава, която Д. представлява, в размер на 647 600 лв., представляваща разликата в стойността на заменените имоти,

като случаят е особено тежък –

престъпление по чл. 220 ал.2, вр. ал. 1, вр.чл. 20 ал.4, вр. чл. 26 ал.1 от.

III. На 19.11.2008г. и на 22.12.2008г.в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на 11 пъти, като извършител, в съучастие с М.Т.Д. - подбудител, подбудена от М.Т.Д., като *****, *******, издаден от *******,

дала невярна оценка в 11 бр. експертни оценки за определяне пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - за

5 бр. апартаменти, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе, намиращи се в гр.Русе, П. ”Свобода” № 5, с обща застроена площ от 295,28 кв.м., като необосновано завишила стойността на посочените в оценките апартаменти, частна собственост в сравнение с реалната им пазарна стойност, като оценила веднъж 4 апартамента с площ от 243,86 кв.м. на общо 767 550лв. без ДДС при действителна пазарна цена на същите в размер на 385 200.лв. и втори път като оценила пет апартамента с обща площ от 295,28кв.м. на общо 851 650лв. при действителна пазарна цена на същите в общ размер на 385 200лв. и за

Домове за гости № 1, № 2 и № 3 - частна ***********, актувани с АЧДС № 4434/16.10.2008 г. и намиращи се в лесопарк ”Липник” в землището на с. Николово обл. Русе с обща разгъната застроена площ от 3308 кв.м. и сутерени с обща площ от 1692 кв.м., като посочила невярна година за построяването на сградите на Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 – 1965 г. при действителна такава 1981 г., както и като необосновано занижила посочената в оценката стойност на държавния имот, в сравнение с реалната му пазарна стойност, като го оценила на веднъж на 792 800 лв. и втори път на 841 960лв. при действителна пазарна стойност от 1 032 800лв. и от това на 12.02.2009 г. е произтекла щета в немаловажен случай за българската държава, в размер на 647 600лв., представляваща разликата в действителните пазарни стойности на заменените имоти –

престъпление по чл. 260 ал. 1, вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

Г.Т.А., в това, че

през периода 10.09.2008 г. - 14.03.2009 г. в гр.Русе, в съучастие като помагач с К.П.В.-******* *******, Д.Д.Я.-В.-******* *******, С.И.Г.- ******* ******* и Н.А.Н.- ******* *******-също помагачи,

подпомогнала извършителя – длъжностното лице М.Т.Д. ***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж - овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6 бр.полилеи с по 6 бр.осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6 бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела,имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. скулптурни фигури на жени, изработени от гипс, дело на ***** Н. Т.-Ж. ; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

на обща стойност 24 329 лв., собственост на българската държава, поверени й да ги пази и управлява, като умишлено я улеснила по друг начин, като за улесняването на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание, а именно:

1. престъпление по чл. 311 ал.1, вр.чл.20 ал.2 и ал.4, вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено от Г. Т.А.-******* ******* и като *********** със Заповед № ******* К.П.В.-******* *******, Д.Д.Я.-******* *******, С.И.Г. - ******* ******* и Н.А.Н.- ******* ******* - ***********, тъй като на 29.12.2008 г. в гр. Русе в съучастие помежду си, като съизвършители и подбудени от М.Т.Д., като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти, в кръга на службата си, съставили официални документи:

1.1. предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности, в резултат на извършена инвентаризация в изпълнение на Заповед № 500-457/10.09.2008г.;

1.2. 4 броя протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от № 4, № 5, № 6 и №8 от 29.12.2008 г. и

1.3. 11 броя протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008 г., в които удостоверили неверни обстоятелства, че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи: 6 бр. маси с мраморен плот; 10 бр. табуретки от гарнитура; 4 бр. дИ.и от гарнитура; 4бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1 бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр. четирикрилен гардероб; 1 бр. огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр. полилеи с по 6 лампи; 13 бр. огледала комплект; 1 бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 15 бр. табуретки; 12 бр. единични легла; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1 бр. статуя; 4 бр. медни пана; 1 бр.г олям лампион; 1 бр висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. голяма мраморна маса; 1 бр. малка мраморна маса; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. елипсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 7 бр. столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня; намиращи се в Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник” и представляващи движими вещи, частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства;

2. престъпление по чл. 282 ал.2 пр. 1 и пр.2, вр. ал. 1 от НК, извършено от М.Т.Д., тъй като през периода 10.09.2008г. - 14.03.2009г , в гр.Русе, като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение -*******, не изпълнила служебните си задължения, произтичащи от

чл. 61 от ЗДС - разпореждането с движими вещи-частна ***********, предоставени на ведомства, да се извършва възмездно от ръководителя на ведомството,

чл.64 ал.1 от ЗДС-продажбата на излишни вещи да се извършва чрез търг или на стоковите борси; както и от

Наредба №7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи - частна ***********, издадена от Министерството на финансите - продажбата на движими вещи - частна ***********, стопанисвани от *******, които вещи са излишни, да се продават по реда на тази наредба, като

не провела процедура за продажбата на движимите вещи, частна ***********, намиращи се в помещенията на Дом за гости № 1, Дом за гости № и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник”, с цел да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329 лв., представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи, частна ***********, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за българската държава в размер на 24 329 лв., представляващи стойността на същите движими вещи,

като длъжностното присвояване е в големи размери -

престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.

К.П.В., в това, че

през периода 10.09.2008 г. - 14.03.2009г. в гр.Русе, в съучастие, като помагач с Д.Д.Я. – В. - ******* *******, Г.Т.А.-*******” *******, С.И.Г.- ******* ******* и Н.А.Н. - ******* *******-също помагачи,

подпомогнал извършителя-длъжностното лице М.Т.Д.-***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6бр.полилеи с по 6бр.осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици,имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела,имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. скулптурни фигури на жени, изработени от гипс, дело на ***** Н. Т.-Ж. ; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

1. престъпление по чл. 311 ал.1, вр. чл.20 ал.2 и ал.4, вр.чл.26 ал.1 от НК, извършено от Г. Т.А.-******* ******* и като *********** със Заповед № ******* К.П.В.-******* *******, Д.Д.Я.-******* *******, С.И.Г. - ******* ******* и Н.А.Н.- ******* ******* - ***********, тъй като на 29.12.2008 г. в гр. Русе в съучастие помежду си, като съизвършители и подбудени от М.Т.Д., като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти, в кръга на службата си, съставили официални документи:

1.1. предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности, в резултат на извършена инвентаризация в изпълнение на Заповед № 500-457/10.09.2008г.;

1.2. 4 броя протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от № 4, № 5, № 6 и №8 от 29.12.2008 г. и

1.3. 11 броя протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008 г., в които удостоверили неверни обстоятелства, че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи: 6 бр. маси с мраморен плот; 10 бр. табуретки от гарнитура; 4 бр. дИ.и от гарнитура; 4бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1 бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр. четирикрилен гардероб; 1 бр. огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр. полилеи с по 6 лампи; 13 бр. огледала комплект; 1 бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 15 бр. табуретки; 12 бр. единични легла; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1 бр. статуя; 4 бр. медни пана; 1 бр.г олям лампион; 1 бр висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. голяма мраморна маса; 1 бр. малка мраморна маса; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. елипсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 7 бр. столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня; намиращи се в Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник” и представляващи движими вещи, частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства;

чл. 61 от ЗДС - разпореждането с движими вещи-частна ***********, предоставени на ведомства, да се извършва възмездно от ръководителя на ведомството,

чл.64 ал.1 от ЗДС-продажбата на излишни вещи да се извършва чрез търг или на стоковите борси; както и от

като длъжностното присвояване е в големи размери -

престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.

Д. Д.Я.-В., в това, че

през периода 10.09.2008 г. - 14.03.2009г. в гр.Русе, в съучастие, като помагач с К.П.В.-******* *******, Г.Т.А.-*******” *******, С.И.Г.- ******* ******* и Н.А.Н.- ******* ******* - също помагачи,

подпомогнала извършителя - длъжностното лице М.Т.Д. ***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6 бр. полилеи с по 6 бр. осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици,имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела, имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. скулптурни фигури на жени, изработени от гипс, дело на ***** Н. Т.-Ж.; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

1.1. предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности, в резултат на извършена инвентаризация в изпълнение на Заповед № 500-457/10.09.2008г.;

1.2. 4 броя протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от № 4, № 5, № 6 и №8 от 29.12.2008 г. и

1.3. 11 броя протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008 г., в които удостоверили неверни обстоятелства, че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи: 6 бр. маси с мраморен плот; 10 бр. табуретки от гарнитура; 4 бр. дИ.и от гарнитура; 4бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1 бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр. четирикрилен гардероб; 1 бр. огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр. полилеи с по 6 лампи; 13 бр. огледала комплект; 1 бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 15 бр. табуретки; 12 бр. единични легла; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1 бр. статуя; 4 бр. медни пана; 1 бр.г олям лампион; 1 бр висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. голяма мраморна маса; 1 бр. малка мраморна маса; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. елипсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 7 бр. столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня; намиращи се в Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник” и представляващи движими вещи, частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства;

чл. 61 от ЗДС - разпореждането с движими вещи-частна ***********, предоставени на ведомства, да се извършва възмездно от ръководителя на ведомството,

чл.64 ал.1 от ЗДС-продажбата на излишни вещи да се извършва чрез търг или на стоковите борси; както и от

като длъжностното присвояване е в големи размери -

престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.

С.И.Г., в това, че

през периода 10.09.2008 г - 14.03.2009 г., в гр.Русе, в съучастие, като помагач с Д.Д.Я.-В. - ******* *******, Г.Т.А.-*******” *******, К.П.В. - ******* ******* и Н.А.Н.- ******* ******* –също помагачи,

подпомогнала извършителя - длъжностното лице М.Т.Д. ***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6 бр.полилеи с по 6 бр.осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6 бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици,имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела,имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. скулптурни фигури на жени, изработени от гипс, дело на ***** Н. Т.-Ж. ; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

1.1. предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности, в резултат на извършена инвентаризация в изпълнение на Заповед № 500-457/10.09.2008г.;

1.2. 4 броя протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от № 4, № 5, № 6 и №8 от 29.12.2008 г. и

1.3. 11 броя протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008 г., в които удостоверили неверни обстоятелства, че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи: 6 бр. маси с мраморен плот; 10 бр. табуретки от гарнитура; 4 бр. дИ.и от гарнитура; 4бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1 бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр. четирикрилен гардероб; 1 бр. огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр. полилеи с по 6 лампи; 13 бр. огледала комплект; 1 бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 15 бр. табуретки; 12 бр. единични легла; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1 бр. статуя; 4 бр. медни пана; 1 бр.г олям лампион; 1 бр висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. голяма мраморна маса; 1 бр. малка мраморна маса; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. елипсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 7 бр. столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня; намиращи се в Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник” и представляващи движими вещи, частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства;

чл. 61 от ЗДС - разпореждането с движими вещи-частна ***********, предоставени на ведомства, да се извършва възмездно от ръководителя на ведомството,

чл.64 ал.1 от ЗДС-продажбата на излишни вещи да се извършва чрез търг или на стоковите борси; както и от

като длъжностното присвояване е в големи размери -

престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК.

Н.А.Н., в това, че

през периода 10.09.2008 г. - 14.03.2009 г. в гр.Русе, в съучастие, като помагач с Д.Д.Я.- В.- ******* *******, Г.Т.А.-*******” *******, К.П.В.-******* ******* и С.И.Г.- ******* *******-също помагачи,

подпомогнала извършителя-длъжностното лице М.Т.Д.-***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6 бр. полилеи с по 6 бр. осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6 бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици,имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела,имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. скулптурни фигури на жени, изработени от гипс, дело на ***** Н. Т.-Ж. ; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

1.1. предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности, в резултат на извършена инвентаризация в изпълнение на Заповед № 500-457/10.09.2008 г.;

1.2. 4 броя протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от № 4, № 5, № 6 и № 8 от 29.12.2008 г. и

1.3. 11 броя протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008 г., в които удостоверили неверни обстоятелства, че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи: 6 бр. маси с мраморен плот; 10 бр. табуретки от гарнитура; 4 бр. дИ.и от гарнитура; 4бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1 бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр. четирикрилен гардероб; 1 бр. огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр. полилеи с по 6 лампи; 13 бр. огледала комплект; 1 бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 15 бр. табуретки; 12 бр. единични легла; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1 бр. статуя; 4 бр. медни пана; 1 бр.г олям лампион; 1 бр висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. голяма мраморна маса; 1 бр. малка мраморна маса; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. елипсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 7 бр. столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня; намиращи се в Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник” и представляващи движими вещи, частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства;

чл. 61 от ЗДС - разпореждането с движими вещи-частна ***********, предоставени на ведомства, да се извършва възмездно от ръководителя на ведомството,

чл.64 ал.1 от ЗДС-продажбата на излишни вещи да се извършва чрез търг или на стоковите борси; както и от

като длъжностното присвояване е в големи размери -

престъпление по чл. 202 ал. 2 т.1, вр. ал.1 т.1, вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от.

Обвиненията против подсъдимите Д. и Н. по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 пр. 1 и 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 /съотв. ал. 3, 4/, вр. чл. 26 ал. 1 от НК, чл. 220 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 2 ал. 2 /ал.4/ и чл. 260 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 /ал. 2/ от НК са

придобили гореизложената си окончателна редакция относно размерите на щетите след изменение по реда на чл. 287 ал. 1 пр. 1 от НПК в с.з. от 27.06.2012 г., с даден и изтекъл срок по чл. 287 ал. 3 от НПК. При внасянето му в съда, както горепосочените стойности на щетата, представляваща разлика между действителните справедливи пазарни цени на процесните заменяеми имоти, както и на самите цени на заменяемите имоти, са били конкретизирани съответно на 631 400 лв., 1 390 300 лв. и 407 900 лв.

По същия начин

обвиненията по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20 ал. 2 /респ. ал. 4 за останалите без Д./ от НК против подсъдимите Д., А., Н., В., Я.-В. и Г., в частите им

относно вещите, предмет на присвояването е добило гореописания си окончателен вид след заявено и допуснато по реда на чл. 287 ал. 1 пр. 1 и ал. 3 от НПК изменение. Така към първоначално конкретизираните с обвинителен акт са

прибавени 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици.

По делото е конституирана като граждански ищец Българската държава и е присъединен за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданският й иск с правно основание чл. 45 и 49 от ЗЗД против подсъдимите Д. и Н. за сумата 647 600 лв. /в съответствие с развитието на обвинението първоначално за 634 400 лв., след допуснатото изменение увеличен до този си размер/ обезщетение за причените с процесните престъпления имуществени щети на държавата, ведно със законните последици.

При устните състезания

прокурорът поддържа обвиненията в гореописания вид, както са внесени и с посочените изменения,

с изключение само на обвиненията по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20 ал. 2 /респ. ал. 4 за останалите без Д./ против подсъдимите Д., А., Н., В., Я.-В. и Г. в частите им относно

движимите вещи 2 бр. столове, 1 бр. мивка от алпака, комплект мека гарнитура, 4 бр. единични легла, 4 бр. единични легла, 3 бр. единични легла, 2 бр. маси мраморни, 2 бр. единични легла, 2 бр. единични легла, 1 бр. табуретка, 2 бр. единични легла, 1 бр. бюро повредено и 2 бр. столове повредени, като похабени и негодни, и за стойността на предмета на това престъпление

над сумата 24153 лв., приета от комплексната ценова стокова експертиза /до първоначално формулираната в обвинителния акт 24329 лв./, които

не се поддържат и се пледира за оправдателна присъда само за тях.

След като прецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните

съдът прие от фактическа и *** страна следното:

ПО ФАКТИТЕ:

Подсъдимата М.Д. e родена на *** г. в *******, с постоянно местоживеене ***, българска гражданка, с висше образование ***********, омъжена, понастоящем работи като *******, неосъждана.

Подсъдимата Р.Н. e родена на *** ***, българска гражданка, с постоянено местоживеене ***, с висше ******* образование, омъжена, работи като ***********, неосъждана.

Подсъдимата Г.А. e родена на ******* българска гражданка, с постоянно местоживеене ***, с висше ******* образование, омъжена, не работи, неосъждана.

Подсъдимата Н.Н. e родена на *** г., българска гражданка, с постоянно местоживеене ***, с висше ******* образование, омъжена, работи като ******* *****, неосъждана.

Подсъдимата Д.Я. e род. на *** г., българска гражданка, с постоянно местоживеене ***, с висше ******* образование, омъжена /*******/, работи като ******* при *****,неосъждана.

Подсъдимия К.В. e роден на *** г., български гражданин, с постоянно местоживеене ***, с висше ******* образование, женен /*******/, работи като *****„*******” ******* *****, неосъждан.

Подсъдимата С.Г. e родена на *** г., българска гражданка, с постоянно местоживеене ***, с висше образование, омъжена, работи като ******* ***** „***********” *******„***************” *******, неосъждана.

В инкриминирания период подсъдимите заемали длъжностите, респ. упражнявали дейността както следва:

Подсъдимата М.Д. била ***********, назначена с ******* ***********, считано от същата дата.

Подсъдимата Н. работела като *****, с *** ***********.

Подсъдимата А. работела по трудов договор като ***********, а от 17.04.2008 г. – като *********** „***************” /по-долу с обревиатурата *****/ към ***** /по-долу с абревиатурата *****/.

Подсъдимият В. работел по трудов договор като ******* *******.

Подсъдимите Д. Д. В.-Я., Ст. И. Г. и Н. А. Н. работели по трудови договори всяка от тях като ******* ***** „***********” ***** „*****” при *****.

Един от *****-******* в същия период бил свидетелят Б.С. – назначен с ******* на ***** - председателя ***********.

Съгласно *** от Конституцията на Р България, управлението в областта се осъществява от ***********, подпомаган от областна администрация, а

съгласно *** от същия текст ***** осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защита на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

Конституцията не съдържа чл. 17 ал. 6, а посочения в обвинителния акт като такава разпоредба текст се съдържа в чл. 18 ал. 6.

Съгласно ***от Закона за администрацията, ***** е едноличен орган на *****ната власт в ***, който осъществява държавното управление по места.

Съгласно ******* от същия закон, ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията на ***.

Чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост посочва,че имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, а съгласно

*** от същия закон, имотите – ***********, които не са предоставени за управление по съответния ред, се управляват от *********** по местонахождението им.

Съ***** от Закона за администрацията при осъществяването на своята дейност, в качеството й на ***********, подсъдимата като *********** в дейността си била подпомагана от *** *** и от ***.

На горепосочения *** *********** – св. Б.С. със заповед на подсъдимата Д. като *********** бил възложен контролът по дейностите на екологията, младежта и спорта, отбранително-мобилизационната подготовка, защитата на населението при бедствия и аварии, гражданската регистрация и административното обслужване на населението, дейността във връзка с поддържането на зоната на ГКПП ”Дунав мост”, дейността на териториалните звена на централната администрация на *****ната власт и проблемите на регионалното развитие в тези сфери.

Структурата и организацията на работата на подчинената на подсъдимата ******* за инкриминирания период били уредени в

Разпределение на функциите и отговорностите между звената и длъжностите в областната администрация-Русе, което пък, относно детайлите и персоналните отговорности на съответните служители, препращало към

длъжностните характеристики.

Това разпределение било част от Системата за финансово управление и контрол /СФУК/, обхващаща още счетоводна политика, правила за вътрешен контрол, документооборота, за съставянето и движение на счетоводни и други документи и др. Системата била утвърдена със заповеди № 646/26.09.2006 г. и № 9500/19.02.2008 г. /том 7, папка п.22 л. 108-149 от досъдебното производство и л. 1121 -1336 от съдебното дело, първата частично отменяща сродна заповед № 9500/139/21.02.2006 г. на предходния *********** Р. *****/

в изпълнение на горните задължения и правомощия на подсъдимата като *********** и

на основание

чл. 32 ал. 1 от Закона за администрацията, чл. 7, т. 11 и 15 вр. чл. 4 ал. 1 и чл. 5 ал. 2 и чл. 12 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, чл. 2 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор,

Устройствения правилник на областните администрации, приет от Министерския съвет въз основа на чл. 58 от Закона за администрацията /МПС 121/2000 г., с многобройни последващи изменения несъществени тук/,

Указания № 2/27.06.2003 г. за изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол издадени от Агенцията за ***** вътрешен финансов контрол и след последвалите ги

Методически насоки по елементите на финансовото управление и контрол, издадени от МФ през 2006 г.,

Указания за осъществяване на управленската отговорност в организациите от публичния сектор,

Указания за осъществяване на предварителен контрол,

и актуалните тогава изменения в законодателството.

Заповедите както обикновено били изготвени от ресорните длъжности лица при администрацията, в случая ******* – подсъдимата Д. Я. и съгласувана от ******* ***** – св. С. ******* и *********** – св. В. В./ .

В съответствие с тези правила се разпределяли персоналните задължения и отговорности при осъществяването на дейността на *****.

Със заповед № 9500-01 от 5.01.2007 г. на подсъдимата Д. при *** администрация ******* на основание чл. 74 от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост била назначена

постоянно действаща комисия в състав: св. В.В. - ***********; Г. ******* - *********** ”***************”/*****/; св. Д. ******* - *********** ”***********” в ******* ”*****”; подсъдимата Г.А. - тогава ***** ********** ”***********” и подсъдимата С.Г. - тогава ***** ******* в ******* ”*****” /*****/. Със заповедта подсъдимата Д. възложила на тази комисия следните

задачи:

1. да разглежда преписките по разпореждане и управление на имоти-частна ***********,намиращи се на територията *******;

2. да дава становище по тяхната законосъобразност и целесъобразност;

3. да приема пазарните оценки на имоти - частна ***********,изготвени от ***** на имоти, както и

4. да изготвя протоколи за своите заседания, които да представя на подсъдимата Д. за одобрение в тридневен срок.

Съставът тази комисия бил частично променен със заповед № ***** на подсъдимата Д. , като на мястото на Г. *******, която напуснала *******, била включена подсъдимата Н.Н. - ******* в ******* ”*****” .

След заемането на длъжността длъжността ***********, на подсъдимата Д. станало известно, че на *****, наред с другото, е

предоставен за управление и стопанисване недвижим имот - Домове за гости № 1, 2 и 3 в лесопарка”Липник”, че имотът е

актуван като публична *********** С Акт № 2698/05.09.2003 г. и че

към него е проявен интерес от страна на МВР да му бъде предоставен безвъзмездно.

Подробното описание на възникването, характеристиката и обзавеждането на този имот към момента на изграждането му е залегнало в обстоятелствената част на обвинителния акт, очевидно като обосноваващо тезата за причинените значителни вредни вкл. и неимуществени последици от престъплението по чл. 282 ал. 3 ал. ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а също и особената тежест на случая. Следователно обхваща относими факти, поради което ангажира и съда с аналогична изчерпателност.

В тази насока

по делото се установява следното:

Ситуирането на този имот като сграден фонд и местонахождение и попадането му в патримониума ******* е станало по следния начин:

„Дом за гости” № 2 в находящия се на 12 км. от гр. Русе лесопарк „Липник” бил изграден в периода м. април 1980г. до май 1981 г. по нареждане на Окръжния комитет на БКП. Той трябвало да служи за ежегодни срещи между тогавашните държавни глави на Българската и Румънска държави Т. Ж. и Н. Ч. във връзка с изграждането на българорумънския Завод за тежко машиностроене при с. Мартен, Рус. обл. Бързало се З.ди насрочена през м. май 1981 г. среща между Ж. и Ч., каквато обаче в действителност не се провела.

Преди това строителство на мястото съществувала стара едноетажна сграда, построена през 1965г., тип ”мотел”, която се използвала от ловци след лов /Дом за гости № 1 по горния АДС/. Съществувала и друга сграда на дваа етажа и един мансарден етаж /Дом за гости № 3/, която била почивна станция на завод ”Юта”.

Строителството започнало през м. април 1980, формално незаконно

- без надлежни строително технически разрешение и документация, без промяна на предназначението на терена /представлявал 500 дка гора/ и отреждане по отреждане по кварталнозастроителня и силуетен планове без надлежни изчисления на конструкцията. Въпреки това по поръчение на тогавашния Окръжен комитет на на Българската комунистическа партия, свид. *** П. изготвил и завършил през есента на 1980 г. ***урен проект за строежа /„Дом за гости № 2/.

Строителството приключило през месец април-май 1981 г., пак тогава завършило и обзавеждането на сградите. Ж. и Ч., обаче, не дошли, а се явил известният партиен и ловен активист от онези години П. К. .

Обектът не бил приет от приемателна комисия.

Проектът на св. *** П. представлявал две двуетажни сгради с огледално разположение, с по един голям апартамент за за Т. Ж. и Л. Ж., респ. за Н. Ч. и неговата съпруга, съчетани с една сграда за заседания и обеди между тях, трите свързани с топла връзка - едноетажни остъклени коридори. Имало помещения за охраната на държавните глави на първия и втория етажи. Дневните на апартаментите били с площи по около 45 кв.м. и оборудвани с камина. Ресторанта в предверието бил с размери 15 на 36 м.

Пред централния корпус на Дом за гости № 2 била оформена кръгова алея с фонтан в средата, а целият терен от 500 дка бил оформен като парк. Комплексът, който се намирал в гората на лесопарка, бил ограден с висока ограда с плътни зидове и декоративна врата отпред и високи мрежи отстрани. До портала било изградено и малко помещение за охраната, което служело като пропуск.

Обзавеждането на сградите също било извършено под ръководството на св. *** П.. Подовите покрития били направени от английски мокети и мрамор. Отоплението се осъществявало с локална отоплителна инсталация за целия комплекс, като била изградена и хидрофорна уредба за осигуряване на водоснабдяването в случай на липса на достатъчно налягане. Свидетелят П. установява, че подбирал мебелите от мостри в изложбените зали в различни производствени и търговски предприятия в България, а не са били изработвани по поръчка – т. 7, папка 4, л. 114 /приобщени по реда на чл. 282 ал. 1 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК/. В сградите навсякъде били монтирани ламперии, декоративни тавани и решетки пред отоплителните тела от обгорена иглолистна дървесина /в обвинителния акт употребена предпочитаната от мнозина чуждица „чам”/, от същата дървесина били и всички интериорни врати. Мебелите в апартаментите за държавните глави били от били от варен бук или бряст, а осветителните тела - аплици и полилеи били внесени специално от Италия и от Чехословакия. В баните за държавните глави, всички с вносно обзавеждане, били монтирани внесени от Италия необичайни и непознати за масовия български гражданин тогава специални шкафове с монтирани в тях огледала и осветление. Останалите осветителни тела във всички останали помещения били българско производство, както и спални, гардероби, нощни шкафовчета, скринове, маси за кътове, мека мебел били продукт на масово производство за износ и вътрешния пазар, с използувани плоскости от дървени частици и масивно дърво.

Над всички камини били монтирани медни пана, изработени от русенския ***** - св. Г.Р., който направил и медния обков към камините. От двете страни на входа към централната зала в специални ниши били поставени две гипсови женски фигури, като такива имало и във ф**йетата на вторите етажи на огледалните сгради, изработени от ***** Н. Т. – Ж.. Тези гипсови статуи били копия на аналогични каменни такива, изработени също от него, наречени ******* в т.н. „Пантеон на възрожденците”, изграден на мястото на съборената през 70-те години най-голяма християнска църква в гр. Русе „Вси святих”.

Също незаконно - без каквито и да било строителни книжа, разрешения и предвиждане

основно реконструирана била и ***ата почивна станция на завод ”Юта”, която след реконструкцията си станала Дом за гости № 3.

Пост фактум било издадено разрешение за строеж от 10.06.1981 г. /том 4, л. 104 от досъд.пр./, макар че строителството вече било завършено. В разрешението било посочено, че се касае за Дом за гости на ОК на БКП-Русе. Преди това, през 1969 г. било издавано строително разрешение за хижа за младежката комунистическа организация /ДКМС/ - т. 4, л. 105 от дос.пр. Обсъждането на адекватността и въобще законосъобразността на тези строителни разрешения е извън предмета и правомощията на съда по настоящото дело.

След завършване на строителството Домове № 1, № 2 и № 3 се

ползвали от тогавашното държавно и партийно ръководство, въпреки. Били известни като „резиденция”, въпреки че никога не са имали такъв легален статут. Те

никога не са били публично достъпни и познати за гражданите и обществото като цяло.

С Акт № 5149/13.04.1990г. на ОбНС-Русе този недвижим имот бил актуван като като ***********, описан като

***** терен с площ 18 000 кв.м. в лесопарка „Липник” /край гр. Русе/;

Дом за гости № 1, с площ 1094 кв.м., на един етаж, монолитно строителство, година на построяване 1965;

Дом за гости № 2, с площ 192 кв.м. /очевидно основа, тъй като същевременно е посочена застроена площ 985 кв.м. и обем 7635 куб.м./, на два етажа, конструкция скелетна, година на построяване 1982 г, състоящ се от три блока, свързани с топла връзка, с разположени в сутерена складови помещения и бойлери за топла вода, на първи и втори етаж спални помещения със санитарни възли към всяка, на втори етаж общ офис, бл. „Б” огледален на бл. „А”, бл. „в” – ниско тяло, състоящо се от малка зала, офис, общи т**летни, зала за делови разговори, приемна със сцена, главно ф**йе, кинокабина и

Дом за гости № 3, ***а собственост за завод „Юта”, заплатен от ОК на бКП през 1982 г. 59539 лв., състоящ се от: първи етаж с площ 158 кв.м. с офис, склад-заготовка, стол-трапезария и сервизни помещения с душове, втория етаж с площ 158 кв.м. - спални помещения със санитарни възли към всяко от тях и на мансарден етаж с площ 145 кв.м. - спални помещения и 1 склад.

В този акт било посочено, че сградите са построени въз основа на отстъпено право на строеж в полза на Висшия съвет на БСП-София /каквото всъщност, както и БСП, не съществували при построяването/, а оперативното му управление е възложено на ОбНС-Русе /което, видно от доказателствата по делото, никога не е ставало/.

Като година на изграждане в този акт пък е била посочена 1975 г.

Видно от писмените доказателства по делото, вкл. удостоверения на листи 101-103, том 4 от досъдебното производство,

сградите описани в този акт са строени без наличие на строителни книжа, в землището на с. Николово /само по себе си също незаконно/, а статута им в инкриминирания период при „*******” Устройство на територията” при Община-Русе е бил на търпим строеж по смисъла на ЗУТ, неподлежащ на премахване и забрана за ползуване.

След като този недвижим имот

станал *********** по силата на Закона за имуществото на Българската комунистическа партия, Българския земеделски народен съюз, Отечествения фронт, Димитровския комунистически младежки съюз, Съюза на активните борци против фашизма и капитализма и Българските професионални съюзи /ДВ бр. 105/91 г./

със заповед № 917/01.04.92 г. на *****а на финансите бил иззет от БСП и реално

предаден на държавата/цялото недвижимо и движимо имущество в сградите/. В заповедта имотът бил описан като къща за отдих в лесопарк ”Липник”, състояща се от Домове № 1, 2 и 3, с площ 3069 км.м. и парк 500 дка.

Със заповед № 136/27.11.1992 г. на тогавашния ******* Домове № 1, № 2 и № 3 били

предоставени за ползване на Свободна безмитна зона-Русе срещу заплащане на определен наем.

С фактура от 17.11.1995г. ***** продала на „Свободна безмитна зона”ЕАД-Русе част от мебелите, с които била обзаведена ***ата резиденция - 56 бр. фотьойли; 124 бр. столове; 24 бр. маси.

С решение № 471/23.11.95 г. на Министерския съвет били предоставени за нуждите на областните администрации недвижими имоти - ***********, от които

Домове № 1, 2 и 3 от „Къща за отдих” в лесопарка ”Липник” били предоставени на ***** за стопанисване и управление.

Във всички тези актове на Община-Русе, ***** и Министерския съвет,

не било посочено, че земята върху която са изградени процесните Домове за гости и която безспорно при действието и на двете Конституции от 1971 г. и 1991 г., респ. приложимите редакации на ЗС, ЗДС и др. е ***********, е част от държавния горски фонд и не е изключвана от него и, следователно, че

не може да бъде под разпореждането на ***********. Липсвало и аналогично отбелязване относно оградата, пропускателния пункт и всички други приращения върху земята от държавния горски фонд.

През 1996г. Свободна безмитна зона-Русе извършила за своя сметка ремонт на сградите на Домове № 1, № 2 и № 3, като за сумата от 257 560 лв. били подменени покривите, за сумата от 56 802 лв. била ремонтирана котелната инсталация, а за сумата от 81 300 лв. била ремонтирана дограмата.

През 2001 г. бил извършен финансов одит на „СБЗ”ЕАД-Русе от АДВФК-ТД-Русе, при който ревизиращите установили, че в описите, с които на „СБЗ”ЕАД-Русе било предадено държавното имущество, намиращо се в ***ата резиденция, не фигурирал един кристален масивен полилей. Същият не бил и собственост на „СБЗ”ЕАД, но въпреки това бил наличен в сградата на Дом № 2. Поради това от АДВФК издали предписание № 944/01.10.2011 г. до *********** *******, този полилей да бъде оценен и заведен като ДМА в *****. Това предписание било изпълнено едва през м. ноември 2003 г., когато на подсъдимата Н. било възложено да оцени въпросния полилей. В заключението си същата посочила, че пазарната му стойност към 06.11.2003 г. е 1560 лв.

На 15.11.2002г. „Свободна безмитна зона” ЕАД преустановила ползването на сградите, като при това освобождаване бил съставен

протокол от 15.11.2002 г. за приемо-предаването на намиращото се в ***ата резиденция държавно имущество. Към въпросния протокол били изготвени и приложени описи на движимите вещи-***********, намиращи се *****ните стаи на трите сгради към него момент, като било посочено в резиденцията оставал на съхранение един кристален полилей, собственост на „СБЗ”. Това било сторено въпреки дадено през 2001 г. предписание от АДВФК. Закупените с фактурата от 17.11.1995г. мебели били изнесени от сградите на резиденцията и прибрани в складове на „Свободна безмитна зона”ЕАД.

След това предаване била извършена инвентаризация, при която комисията предложила от вещите, намиращи се в ***ата резиденция, да се бракуват като негодни само посуда и хавлиени кърпи.

С Акт № 2698/05.09.2003 г. сградите Домове за гости № 1, № 2 и № 3, заедно с имота в който били построени № 000510 в землището на с. Николово, с площ целия от от 275,259 дка /в забележката в края на акта е посочено, че това е правилното изписване на площта на имота, а не 18000/257,259 ид.ч. от имота/, били актувани като публична ***********.

На 18.07.2003 г. тогавашният ******* - Р. ***** сключил договор за наем върху 5 кв.м. от земята в имота с „Мобилтел”ЕАД-София, за монтиране на телекомуникационни съоръжения, срещу 80 долара на месец, за срок от 3 години, с автоматично продължаване на действието при изтичане на срока. Договорът ясно сочи, че областната администрация е считала, че земята в имота е под тяхно разпореждане също както и сградите.

В края на 2003 г. тогавашният *********** - Р. ***** предоставил ***ата резиденция за

безвъзмездно ползуване на Българския олимпийски комитет. По този повод

с протокол от 01.12.2003 г. трите сгради били предадени от областната администрация на представители на сдружение „Клуб Олимпиец-Русе”, между които бил и св. Л.М., заедно с движимото имущество в тях. Така към протокола за предаването били снимани и приложени същите описи на движими вещи, като тези приложените към протокола от 15.11.2002 г.

След като ползувателят влязъл във владение на сградите, се установило, че вътре няма столове и фотьойли. По споразумение между ръководствата на клуб „Олимпиец”, вкл. св. М. и „Свободна безмитна зона” ЕАД последната продала на клуба въпросните мебели - 56 бр. фотьойли; 124 бр. столове; 24 бр. маси, които били върнати от складовете на „СБЗ” ЕАД в сградите на ***ата резиденция.

През м. август 2004 г. клуб ”Олимпиец” и БОК преустановили ползването на сградите на ***ата резиденция, като

на 09.08.2004 г. сградите с намиращите с в тях движими вещи били предадени на представители на Областната администрация, за което бил съставен

приемо-предавателен протокол. Към него били приложени описи на движимите вещи, ***********, като Приложение № 1 се отнасяло за вещите, намиращи се в Дом за гости № 3, а Приложение №2 - за вещите, намиращи се в Домове за гости № 1 и № 2. В никой от тези протоколи

не било посочено, че обзавеждането на ***ата резиденция е негодно за използване. Към същия протокол били изготвени и описи на вещи /Приложения № 3, 4 и 5/, които били собственост на Клуб ”Олимпиец”, но по неясни причини оставали на съхранение в държавния имот. Това били предимно чаршафи, калъфки, олекотени завивки, хавлиени кърпи и дребен градински инвентар, както и мебелите, закупени от „СБЗ” ЕАД-Русе-56 бр. фотьойли; 124 бр. столове; 24 бр. маси.

След освобождаването на сградите от БОК, същите били заключени, запечатани и достъпът до целия имот бил ограничен, като вътре можело да се влезе само след издадена изрична заповед от *********** за това.

С писмо, заведено в МРРБ под № 90-04-1010/09.09.2004 г.

***** Р. *****

предложил актуваният с АДС № 2698/05.09.2003 г. имот – публична ***********, да бъде обявен за такъв частна ***********. По този повод

при МРРБ била образувана преписка под № 90-04-1010/9.09.2004 г. и бил подготвен проект на доклад за приемане на решение на МС за такова преактуване на имота, който бил изпратен до всички министри за съгласуване. При това съгласуване от

Министерството на земеделието и горите /МЗГ/ в писмо с техен изх. № 0406-3/14.01.2005 г. изразили становище, че

земята и гората с площ 275,259 дка, описани в горепосочения АДС, са ***** горски фонд и следвало да се управляват от МЗГ, респ. от НУГ, а под управлението на *********** следвало да остане само сградния фонд. Посочвало се също така,че

за да се предостави право на ползване върху земята, е необходимо да се спази процедурата по чл. 16 от отменения Закон за горите.

С писмо изх. № 9463/27.04.2005 г. тогавашният

***** на ******** – Г. П., поискал от *********** ******* да даде положително становище за това правото на управление върху актувания с АДС № 2698/05.09.2003 г. ***** имот

да бъде предоставено безвъзмездно на МВР за осигуряване на база за обучение и повишаване на квалификацията на личния състав на Регионална *******-Русе и център за обучение и на други служители от министерството, като за целта

да се образува преписка по чл. 15, ал. 2 от ЗДС пред Министерския съвет и се прекрати процедурата по преобразуването на имота от публична в частна *********** /том 7, папка 2, л. 56, 59 от дос.пр./.

В отговор на това писмо Р. ***** изпратил до МРРБ своето становище с изх. № 0400-118/05.05.2005 г., с което подкрепил искането на *****а на ********, поискал да се прекрати процедурата за преобразуване на имота от публична *********** в частна държавна и да се внесе в МС проект на предложение за безвъзмездно предоставяне по реда чл. 15 от ЗДС на имота на Министерството на ********.

Така инициираната от Р. ***** и образувана при МРРБ

преписка под номер 90-04-1010/9.09.2004 г. за дектуването на имота като публична *********** и актуване като частна държавна такава продължила да съществува под същия номер, вкл. след поставянето на въпроса за предоставяне на имота на МВР, при запазване на статута му като публична ***********.

Последващите предложения от новия *********** – подсъдимата – били завеждани и разглеждани при МРРБ и по тях било отговаряно по същата преписка – това е видно от писма № 90-04-1010/31.08.2006 г. на МРРБ /л. 66, том 7, папка 2 от дос. пр./, № 90-04-1010/4.02.2005 г., № 0400-176/12.02.2007 г. , 0400-208/04/29.01.2007 г. /в същатата папка/ между МРРБ и *********** /подсъдимата и предходния *****/.

След горепосоченото назначаване на подсъдимата Д.

с писма до *****а на регионалното развитие и благоустройството с изх. № 400-208/2.06.2006 г., изх. № 400-176/12.05.2006 г., изх. № 0400-208/19.07.2006 г. и изх. № 0400-176/12.02.2007 г., подписани от нея в качеството на ***********,

било заявено, че се поддържа становището за преобразуването на имота актуван с АДС № 2698/05.09.2003 г. от публична в частна ***********.

Било предложено също /посоченото писмо от 19.07.2006 г./

поради непотвърждаване желанието на *****а на ******** за предоставяне на имота по реда на чл. 15 от ЗДС на МВР Д същия смисъл и показанията на ******* св. В. В. – л. 515 съд.пр./,

преписката по този повод да бъде прекратена /както се посочи друга преписка всъщност липсвала, а всички действия след инициативата на Р. ***** се водели под така образуваната под № 90-04-1010/9.05.2005 г./.

За това искане от МРРБ отново уведомили Министерството на земеделието и горите. С писмо изх.№ 0406-3/26.07.2006 г. *****ът на земеделието отново отговорил, че приема направеното предложение, но подчертал, че преобразуването на вида *********** трябва да се отнася само за сградите, тъй като само те са предоставени за управление на Областната администрация-Русе, а земята представлявала ***** горски фонд и за промяна на предназначението й следва да се водят надлежните производства по Закона за горите..

С писмо изх. № 90-04-1010/31.08.2006 г.

тогавашният ******* на ******* - св. К.Р., уведомил подсъдимата Д. за становището на земеделския *****, относно статута на земята, върху която били построени сградите на деловия център”Липник” /процесните Домове за гости 1, 2 и 3/.

При така поддържаното становище на МЗГ

с писмо от подсъдимата като *********** до Министерството на земеделието и горите изх. №0400-208/04/29.01.2007г., като отново подробно се изтъквали величината и неотложността на проблемите около разходите и експл**тацията на имота

се предлагало като решение

да се извърши забележка в АПДС № 2698/05.09.2003 г. в смисъл, че под управление на областната администрация остават всички построени в имота сгради, ведно с прилежащия им терен, съгласно §1 т.6 от ДР на ЗДДС, т.е. 27,526 дка, а останалите 247,733 дка представляват ***** горски фонд съ**чл. 20 ал. 1 от Закона за горите и били под управлението на МЗГ, респ.на Националното управление по горите /НУГ/.

За това предложение било уведомено и МРРБ с горепосоченото поредно писмо изх. № 0400-176/12.02.2007 г., с потвърждаване на предложението след получаване на отговор от МЗГ процедурата за обявяване на имота от публична в частна *********** да бъде продължена.

Проектът за писмото бил изготвен в съответствие с разпределението на функциите/ от тогавашния *********** „*****” Т. ******* и ******* ******* В. В..

С писмо изх. № 0400-05/14.03.2007г. от МЗГ, Национално управление по горите било отговорено на подсъдимата като *********** и МРРБ, че целият терен от 275,259 дка, дори и съгласно Акт за публична *********** №2698/05.09.2003г. представлява ***** горски фонд и следва да се управлява от МЗГ, респ.от НУГ. Отново й били напомнено, че с решението на Министерския съвет от 1995г. за стопанисване и управление на ***** се предоставяли единствено сградите на Домове № 1, № 2 и № 3, както и че съгласно чл. 20 от отменения Закон за горите всички държавни гори били под управлението и контрола на НУГ.

С поредно писмо с изх. № 0400-77 от 05.03.2008 г. от подсъдимата Д. в качеството на ******* до *****а на *******-св. А.Г.

се предлагало *****ът да издаде заповед за отписването на имота по АПДС № 2698/05.09.2003 г. като публична ***********. В писмото, наред с отново, подробно изложените съображения, че за сградите на Домове № 1, № 2 и № 3 изначално не били налице предпоставките на Закона за държавната собственост за актуването им като публична собственост, имота е описан в съответствие с горните корекции и становище на МЗГ като

състоящ се само от сградите, а

терена върху който са построени - като част от държавния горски фонд. Изразявало се становище, че в новия акт за частна *********** следва да се включат само сградите, като се отрази, че те са построени върху земя от държавния горски фонд. Видно от съдържанието на писмото – т. 4 л. 372-374 от дос пр. – то е изготвено от ******* при ***** – св. Д. ******* и съгласувано от *********** тогава – св. В. В..

На 19.05.2008г. тогавашния ******* на *** - св. К.Р. - с изх.№ 90-04-1010 изпратил копие от това писмо до Държавната агенция по горите за становище.

Препис от това писмо на св. Р. постъпил в ***** на 23.05.2008г. и било заведено с вх. № 0400-77. Подсъдимата Д. резюлирала същото на св. В.В.-тогава *******, а тя от своя страна го възложила на св. Д. ******* - тогава ***********”*****”.

Като окончание на тези процедури и кореспонденция

със заповед № РД 02-14-981/02.09.2008г. на тогавашния ***** на ******* - св. Г., на основание чл. 78 ал.2 от ЗДС било разпоредено описаният в АПДС № 2698/05.09.2003 г. имот - сгради на Домове № 1, № 2 и № 3 и ПИ №000510 по плана за земеразделяне на с. Николово, обл. Русе –

да се отпише от актовите книги на имотите публична ***********.

Заповедта била мотивирана с изложени съображения, че

актът за публична *********** е бил съставен неправилно, в него не било посочено правното основание за този начин на актуване на имота и не били налице предпоставките по чл. 2 от ЗДС да бъде актуван като публична ***********. В заповедта се посочвало, че същата влиза в сила от датата на съставяне на акт за частна *********** за гореописания имот.

Тази заповед била получена в ***** и заведена с вх. № 0400-77/08.09.2008 г.

Новият акт за частна *********** върху имота бил съставен на 16.10.2008г. под № 4434. Видно от кл. 12 на акта актосъставител е *** *****Н. М.. Подсъдимата Д. утвърдила акта в качеството си на ***********. В него били отразени единствено сградите на Домове № 1, № 2 и № 3, като се посочвало, че същите са построени в поземлен имот 0000510 по картата на възстановената собственост на землището на с. Николово с начин на трайно ползване - лесопарк, собственост на ДАГ.

Сред служителите в областната администрация, както и между подсъдимата като *********** и ***** й, вкл. св. Б.С.,

били известни и се коментирали проблемите по използуването и стопанисването на този недвижим имот – липсата на приходи, затрудненията поради отдалечеността му от града, постоянните разходи за охрана, местни данъци и такси, вода и електричество, нуждата от текуща поддръжка и ремонти, при липса на средства за това. св. *******, С., Р., В. и приложените писмени доказателства. Последните подкрепят в това отношение и обясненията на подсъдимата Д. за лошото име на тази „резиденция след периода 2003-2004 г., когато там имало трафик на хора, вкл. проституция, за което се водело и досъдебно производство /л. 1174 съд.д./. За имота били публично известни и крайно негативните обществени отзвуци за случвалото се там в периода на стопанисването му от клуб „Олимпиец”, в местните и централни медии широко било оповестено свързаното с тези обстоятелства наказателно дело. Извършвана била проверка за безстопанственост от инспектората при ресорното министерството. Най-сетне, през м. май 2008 г., по сигнал на ***ия *********** Р. ***** за лошо стопанисване, неподдържане и увреждане на процесния Делови център „Липник” /Домове за гости № 1, 2 и 3 в лесопарка „Липник”-Николово, при Русенската окръжна прокуратура била образувана преписка № 495/2008 г., която, след извършена надлежна проверка със средствата и структурите на на МВР, приключила с постановление за отказ за образуване на наказателно производство. По тази преписка /л. 603-613 от съдебното дело/освен другото

били констатирани и коментирани и горепосоченните обстоятелства, за предприетите от подсъдимата Д. действия за продължаване на процедурата за преактуване на имота от публична в *********** на имота като публична, както е кореспонденцията й с МРРБ и МЗГ в тази връзка.

РОП е констатирала, че не са налице действия или бездействия на на служители на ***** и конкретно на *********** *****, които да са увредили ***********, не са налице данни за престъпления от общ характер или на замеса на прокуратурата по Надзора за защита на законността.

По преписката били снемани и писмени обяснения в полицията на подсъдимата Д. в качеството й на ***********.

В проектобюджета на ***** за 2006 г. не били заложени средства за ремонтни дейности имота Домове за гости № 1, 2 и 3.

През м. юли 2006г. с писмо изх.№ 0400-268/11.07.2006 г., адресирано до Министерството на държавната администрация и административната реформа, подписано от подсъдимата в качеството на *******, били поискани допълнителни финансови средства за издръжката на администрацията през 2006 г. за шест вида различни дейности, между които и около 25 000 лв. за ремонт на покривите на сградите на делови център”Липник” и още около 10 000 лв. за ремонт на отоплителната инсталация в тези сгради.

С писмо № 400-25/25.01.2007 г., подписано от подсъдимата Д. като ***********, изготвено видно от съдържанието му от *****а на ***** при ***** – св. Д. ******* /том 7, папка 2, л. 18, 17 дос.пр./, отново били поискани средства за основен ремонт на сгради, *********** и за премахване на освидетелствани за събаряне държавни сгради, включително и 25000 лв. за ремонт на отоплителната инсталация на делови център ”Липник”.

И двете искания не били уважени – средствата не били отпуснати и бюджетната сметка на Областната администрация не била коригирана с поисканите суми.

В края на 2007г., в проектобюджета за 2008г. отново не били предвидени никакви средства за поддръжката на сградите на ***ата „резиденция”.

От края на 2005 г. до есента на 2008г. търговското дружество дружеството „Хотел Мениджмънт” АД построило жилищна сграда с магазини, офиси и заведения на П.”Свобода” № 7 в гр. Русе, като прилежаща част към съществуващия там хотел „Дунав Плаза” /*** х-л „Дунав”/.

Новата сграда попадала върху ***ата сладкарница на хотелския комплекс, както и площи части в централната част на града. Дружеството притежавало хотела и съществувало главно с цел неговото управление.

Търговското дружество ”Хотел мениджмънт” АД било регистрирано в Окръжен съд-Русе първоначално като ООД, а през 1994г. било преобразувано в АД. В края на 1996 г. *****т понастоящем *** от гр. В. М. П. М. бил приет за ******* на това дружество, а от м. август 1998 г. М., заедно със С. С. представлявал същото. През м. февруари 2002 г. С. бил освободен като *******, а М. напуснал дружеството.

Към инкриминирания период 781 450 броя броя от всички акции в „Хотел Мениджмънт” АД се притежавали от търговското дружество „Интертрейд”АД-В., в чието управление, в качеството на *******, също участвували Е.М., св. Х.Х. и св. Е.М..

Като известен крупен *** и ******* *****т М. се познавал с Кмета на Община-Русе. При делови и други срещи с него се запознал и с подсъдимата Д.. По същия начин възникнало познанството с подсъдимата и на свидетелите Х., М. и Е. М..

Ръководството на „Хотел Мениджмънт” АД проявявало интерес към сградите на „***ата държавна резиденция „Липник” тъй като считало, че местността където се намира, е много атрактивна /св. Е. М. – том 7, папка 3 , лист 23 от досъдебното производство/, бил подходящ за конферентен и културен туризъм, вкл. бизнес център /св. Х./, разчитали да привлекат там чужденци /св. Е. М. – т. 7, п.3, л. 29 дос.пр., също приобщени към доказ. материал от съдебното следствие по реда на чл. 373 ал. 1, вр. чл. 372 ал. 3 вр. 371 т. 1 от НПК/, М. бил работел в тази сфера и имал позиции да доведе чужденци. Дружеството възнамерявало да придобие сградите и да ги превърне в хотел за по-важни и платежоспособни гости, каквито притежавало и на други места в страната, вкл. курортни селища. Ето защо следели дали тези сгради ще бъдат предложени за продажба или за замяна, за да ги придобият. *****т М. – *** на св. Е. М. /също починала *****/ също бил в течение на тази сделка и проявявал интерес към имота.

С писмо от „Хотел Мениджмънт” АД до Областната администрация-Русе, подписано от св. Х. в качеството му на ***********, заведено в деловодството при ***** под № 0400-77/23.05.2008 г., било заявено, че дружеството би проявило интерес, ако собствеността върху тази „почивна база” е изяснена и могат да се водят преговори за нейното стопанисване или друг вид сътрудничество с област-Русе. Според писмото дружеството узнало от пресата за проблемите на областната администрация с тяхното поддържане и стопанисване, в същия смисъл са и показанията на сви. Х., както и на св. М., /т. 1 л. 33, л. 27 и сл. от дос.пр., л. 519 от съдебното дело/.

На това писмо било отговорено същия ден с писмо изх. № 0400-77/23.05.2008 г., подписано от подсъдимата Д. като ***********, че

поради актуването на имота като публична *********** той е извън гражданския оборот, че областтта е предприела действия при МРРБ за отстраняване на грешката с такова актуване и че след преактуването му ще уведоми дружеството „с оглед предприемане на съвместни действия по бъдещото експл**тиране и управление на Делови център Липник”. Посмото било изведено само на хартия и не било отразено в електронната деловодна система на администрацията, въпреки задължителното отразяване и на изходящата кореспонденция в тази система. Писмото било изготвено, видно от съдържанието му /т. 1, л. 34 гърба/, от ******* при ***** – св. Д. *******.

Впоследствие контактите, вкл. кореспонденцията „Хотел Мениджмънт” АД с областната администрация-Русе се поддържали от св. Х. като ***********.

На неустановена дата в последвалия период, преди придобИ.ето на имота от „Хотел Мениджмънт” АД, с разрешението на подсъдимата Д., бил извършен оглед имота от св. Е.М., съпругът й М., две служителки от областната управа /вкл. св. *******/ и св. Х. като ***********на отишли до лесопарка „Липник”. Портиерът им отворил портала и те огледали постройките отвън.

На 07.11.2008 г. подсъдимата Д. издала Заповед № 9500-544 за разрешаване на

достъп до деловия център ”Липник” през периода от 10.11.2008 г. до 26.11.2008г.

на комисията за инвентаризация на дълготрайните материални и нематериални активи на областната администрация /с горепосочения персонален състав/, назначена със Заповед № ******* както

и на св. В.В., св. Д. ******* и подсъдимата Н.Н., които трябвало да огледат и да констатират физическото състояние на сградите. За последното те следвало да съставят протокол, който да предоставят на подсъдимата Д. в срок до 26.11.2008 г.

Съгласно чл. 43 ал. 2 от ЗДС разпореждането с имоти - частна *********** ставало на база на оценки на имотите, извършени от *** *****, не по-ниски от данъчните оценки.

За целта било необходимо да се изготви пазарна оценка на трите сгради от *****.

Подсъдимата Н., притежавала в този период, както се посочи, *** ***********, издаден от *******. На нея и преди това било възлагано от областната администрация да изготвя оценки.

С договор за изработка от 27.10.2008 г., заведен при ***** под № 9600-90, между *********** – подсъдимата Д. като възложител и подсъдимата Н. като *****, на втората, срещу възнаграждение от 100лв., било възложено

да извърши експертна оценка за установяване на справедливата пазарна цена /непрецизната редакция на фразата следва тази по договора и обвинителния акт/ на трите сгради на Дом № 1, №2 и № 3.

Видно от съдържанието му /т. 1, л. 58-60 дос.пр. /

договорът е изготвен от началника на *** при ******* ***** – св. *******, съгласуван е от ******* В. В., а

за възложител под № 2, заедно с подписалата се под № 1 подсъдима Д. в качеството на *********** се е подписала и св. И. ******* в качеството на *********** /в хода на нак. производство П./.

Според показанията на св. *******, съвпадащи в това отношение напълно с обясненията на подск. Н., тя именно /*******/ подбрала Н. *** от предходни взаимоотношения ***********, поканила я за работата, сключила с нея процесните договори за изработка и и предоставила съответните книжа, като след това уведомила подс. Д. за стореното.

Според чл. 7 т.6 от този договор, при изготвянето на оценката подсъдимата

Н. трябвало да се съобрази с определението на понятието ”пазарни цени”, съгласно § 1а т. 2 от ДР на ЗДС, който в редакцията си към м. октомври 2008г. гласял, че „"Пазарни цени" са осреднените цени от сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни *****и, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота”.

Съгласно чл. 4 от договора,

*****ският доклад трябвало да се предаде от подсъдимата Н. с предавателен протокол на експерта, комуто била възложена преписката - в случая св. Д. *******, а приемането му да се извърши отново с протокол от цялата комисия, назначена със Заповед № 9500-35/29.01.2008 г. Като приложение към *****ския доклад, съгласно чл. 7 т.7 б”а” от договора, подсъдимата Н. следвало да представи и референция, издадена от съответната институция, на която тя била извършвала пазарни оценки и която да съдържала данни за периода, в който са били извършени тези оценки.

Тъй като работата по преписката, образувана в Областната администрация във връзка с предстоящото разпореждане със сградите на деловия център ”Липник” била възложена на св. Д. *******, тя била лицето, което трябвало да организира извършването на оглед от страна на подсъдимата Н. на трите държавни сгради. Същевременно през този период достъпът до тях бил ограничен, като били запечатани с лепенки и печати на Областната администрация. Влизането в сградите в имота по принцип ставало само с изрична писмена заповед на подсъдимата Д. /св. *******/ за всеки конкретен случай и конкретно лице, която заповед се показвала на охраната, а след това сградите се запечатвали отново по същия начин.

Подсъдимата Н. изготвила възложената съгласно горния договор за изработка експертна оценка за определяне пазарната стойност на трите държавни сгради - Дом за гости №1, № 2 и № 3, актуализирана към 10.11.2008 г. и

на 19.11.2008 г. я предала на св. ******* с приемопредавателен протокол от същата дата.

Протокол за приемане от комисията по чл. 74 от ППЗДС, както изисквал чл. 4 от договора за изработка, не бил съставян. Към оценката не били приложени изискващите се с договора за поръчка референции за подсъдимата Н. като *****.

За да определи пазарната стойност на държавния имот подсъдимата Н. използвала два метода за оценка: 1. методът на ”възстановителна стойност” или наричан още „метод на разходите” и „вещна стойност” и 2. метод на „пазарните сравнения”. В заключителната част на страница 10 от тази експертна оценка декларирала, че е „извършила външен оглед на всички сравняеми продажби, описани в доклада”. Като цена общо за на трите сгради към м. ноември 2008 г., определена по метода на възстановителната стойност, подсъдимата посочила сумата от 1 011 230 лв.; като цена, определена по метода на пазарните сравнения посочила сумата от 768 500 лв., а като крайна оценка на сградите - 792 800 лв. без ДДС.

В заключението били посочени

както данните, съдържащи се в акта за частна ***********,

така и други такива, неописани там. Както основателно е заявено от обвинението,

в него се съдържали също така повече или по-малко противоречиви констатации.

Така в раздел „описание на имота” била посочена година на построяване на сградата в имота „Дом № 1” 1965г., за сградите „Дом за гости” № 2 и № 3 в този раздел не била посочена година, етажността на сградите била посочена на един етаж, за подовете - че били с балатум в лошо състояние, както и че липсвала отоплителна инсталация.

Същевременно на стр. 6 от заключението освен другото били посочени двуетажните постройки и аламантите им, на л. 7 от заключението пък било посочено, че на обекта има подобрения като отоплителна инсталация, луксозна дограма, подови настилки от мокет, мрамор, декоративни елементи и др., които обаче са остарели и не се вписват в съвременните понятия за модерно обзавеждане /последното се поддържа и от св. Х. – *******на *******, също както и за обзавеждането в сградите като цяло /.

В експертната оценка не било изрично посочено, че в имота и из самия парк имало направени асфалтови алеи, както и имало ограда с портал за целия имот.

Същевременно на стр. 6 било посочено, че пътната мрежа е изградена и е в много добро състояние, транспортната достъпност е много добра, има място за паркиране на автомобили, че обектът се намира в лесопарка „Липник” – район много привлекателен за краткотраен отдих и спорт, изграден е натериторията на горския фонд, което е предпоставка за сравнително слабо бъдещо строителство и че сградата е с добра инженерна инфраструктура, разположена сред горски насаждения, с преобладаващо южно и източно изложение на стаите.

На страница 7 от заключението било посочено от една страна, че качеството на изпълнение, състоянието, външното и вътрешното оформление и инженерната инфраструктура на имота са в „добро” състояние , а същевременно на следващата осма страница - че всички вътрешни и външни инсталации на Дом № 1 и 3 са в лошо състояние.

На стр. 6 от оценката /т.1, л. 75 дос. пр./ било дадено подробно описание на сградите, с посочване и на разгънатите им площи, вкл. с данни, непосочени в акта за ***********. Така посочено било, че: Дом № 1 представлява монолитна едноетажна сграда със застроена площ 1094 кв.м., състоящ се от спални помещения с бани и т**летни, кухня, зала за хранене, кафе бар, складове; Дом № 2 представлява монолитна двуетажна постройка, състояща се от три блока , свързани с топла връзка - бл. А със застроена площ 192 кв.м. и разгъната 576 кв.м. /непосочената в акта за ***********/, представляващ масивна двуетажна сграда със сутерен със скелетна конструкция състоящ се от спални със санитарни помещения и общ офис на втория етаж, бл. Б представляващ двуетажна монолитна постройка, с площ застроена 192 кв.м., а разгъната 576 кв м. /непосочена в АДС/ представляващ масивна двуетажна сграда със сутерен със скелетна конструкция състоящ се от спални със санитарни помещения и монолитно тяло със сутерен – бл. В – сутерен едноетажен със застр. площ 985 кв.м. и разгъната площ 1970 кв.м. /непосочена в АДС/, състоящ се от малка зала, офис, зала за делови разговори, приемна със сцена, главно ф**йе, кинокабина и общи т**летни. В раздела оценка по метода на възстановителната стойност

на стр. 8 от заключението били посочени общите площи на сградите – Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 – бл. А, бл. Б и сутерен, Дом за гости № 2 – бл. В и сутерен и Дом за гости № 3 – със сутерен: съответно 1094, 382, 192, 384, 192, 985, 985, 461 и 145 км.м., част от които /за 382, 384, 985 и 461 кв.м./ липсвали като данни в акта за ***********.

В експертната оценка липсвало описание на конкретни ”сравними обекти или продажби”. Вместо това на стр. 11 било посочено, че била ползувана информация за отдавани или продавани недвижими имоти от кантори за недвижими имоти и общински наредби.

На същата дата 19.11.2008 г. св. Х., в качеството си на ***********на ******* изпратил до подсъдимата като *********** писмо, с което предлагал управляваното от него дружество да започне преговори с *********** за закупуването на „Държавната почивна база, намираща се в областта на Лесопарк-с.Николово”. Това писмо било заведено в Областната администрация с вх. № 0400-77/19.11.2008 г. На същата дата подсъдимата Д. го резолирала за ******* ******* - св. В.В., а тя от своя страна веднага го разпределила на св. Д. *******, като й указала, че следва да внесе предложението на „Хотел мениджмънт”АД за разглеждане в горепосочената Комисия за управление и разпореждане с *********** по чл. 74 от ППЗДС.

На 24.11.2008 г. било проведено заседание на постоянната комисия по чл. 74 от ППЗДС при дневен ред с единствена точка разглеждане предложението на „Хотел Мениджмънт” АД за закупуване на процесния ***** имот. Комисията заседавала в горепосочения си състав – свидетелките В. В. /******* *******/ и Д. ******* /*********** ** при *****/ и подсъдимите Г.А., С.Г. и Н.Н. /съответно ***** първата и ******* последните две в ******* *****/.

Комисията взела решение, с което предложила на *********** – подсъдимата Д., да покани ******* ***** на дружеството да отправи писмено предложение за замяна на държавния имот с имоти, собственост на дружеството, като представи надлежните документи относно имотите, състоянието на дружеството решение за замяната от ръководния му орган. Видно от съдържанието на протокола комисията обсъдила вариантите за отчуждаване на имота чрез търг /единствения законоустановен тогава способ за продажбата му/ и чрез законоустантовената й алтернатива - замяна. Така

като мотиви за решението било посочено, че:

при евентуалната продажба на търг на държавния имот не би се достигнала висока продажна цена поради ниската стартова цена /предвид отдалечеността на имота от града, ниската данъчна оценка – тогава около 80 000 лв./; поради „световната финансова криза и отражението й върху паЗ. на недвижими имоти … достигнатата продажна цена би била по-ниска от очакваната”;

при евентуално ползуване като база за делови срещи, обучение, отдих и туризъм, поддържането на имота би било свързано със значителни средства поради отдалечеността му и за текущи разходи - електричество, отопление, персонал, охрана, ремонти;

при замяна придобИ.ето на друг равностоен имот/и/ би увеличил държавните ведомствени жилищни или нежилищни имоти за предоставяне за управление на ведомства.

Към м. ноември 2008 г. Областната администрация-Русе разполагала с 33 ведомствени жилища, като само в осем от тях били настанени нейни служители и към същия период нямало подадени молби от други служители, които да чакали настаняване в такова жилище. Според свид. С. – *** *********** – в този период имало подадени молби от две или три служителки в обсластната администрация да бъдат настанени в държавни жилища, а намяло такива свободни /т. 7, п. 3 л. 2 от дос. пр., приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 мр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК/.

Протоколът за проведеното заседание бил одобрен без забележки от Д., след което

с нейно писмо от същата дата, изх. № 0400-77/24.11.2008г. било предложено на ръководството на дружеството да инициират замяна на държавния имот, намиращ се в лесопарка ”Липник”, с равностоен имот/и, собственост на дружеството. В писмото не било посочено какъв вид имот да бъде предоставен на държавата в замяна, а единствено, че следвало да бъде „равностоен”.

Това писмо, както и останалите при кореспонденцията между областната управа и ръководството на дружеството, видно от показанията на горепосочената св. *******, отговаряща по преписката, не били изпращани по пощата, а при комуникация по телефона било получавани и пренасяни от служители на дружеството.

Към м. ноември 2008г. в горепосочената нова сграда на „Хотел Мениджмънт” в центъра на града имало останали непродадени жилища, магазини и офиси.

На 25.11.2008 г., на заседание на ***** ******** на дружеството в горепосочения състав /св.Е. М., св. Е. М. и св. Хр. Х./, протоколирано съгласно изготвения протокол като проведено на към 10 часа на същата дата в административната сграда на дружеството в гр.Русе П. ”Свобода” 5 /сградата на хотел ”Дунав”/,

било взето решение дружеството да придобие държавния имот, намиращ се в землището на с.Николово в замяна срещу 4 апартамента, намиращи се в сградата на П. ”Свобода”№ 7 - апартаменти с номера 6, 7, 8 и 10, както и че

съветът упълномощавал ******* ***** св. Х. да извърши всички необходими действия за това, вкл. да подписва всички необходими документи и да представлява дружеството пред съответните институции.

Тези апартаменти апартаменти - № 6, 7 и 8 на първия жилищен етаж във вход № 5, апартамент № 10 на първи жилищен етаж във вход № 1 в новопостроената сграда на площад ”Свобода” № 7 - били с по-малка квадратура, без преградни стени между отделните помещения в тях, на първия жилищен етаж, с изглед към вътрешния двор и остъкления покрив на подземния етаж на търговския център, както и в близост до климатичната инсталация на цялата търговска част. Дружеството разполагало с още 16 свободни апартамента, намиращи се на жилищните етажи от 3 до 8, както и с 28 магазина. От протокола на заседанието, както и показанията на свидетелите Х., М., М. или който и да било друг свидетел, по делото не се установява конкретна причина да се подберат точно тези апартаменти за замяната.

За тези четири апартамента, както и за апартамент № 25, намиращ се на втори жилищен етаж във вход № 1 /останалите обекти в сградата не касаят предмета на делото/

дружеството се било снабдило с нотариални актове за собственост от 25.11.2008 г., както и удостоверения за данъчна оценка от 24.11.2008 г.

В съответствие решението на ******* ******** на дружеството

с писмо изх. № 476/25.11.2008 г. *******т му ***** /св. Х./ изпратил на *********** - подс. Д. – тези нотариални актове и удостоверения за данъчни оценки /за четирите апартамента № 6, 7, 8 и 10 съ**решението/ като приложил и удостоверение за актуално състояние на „*******”АД, извлечение от устава на дружеството и протокола от заседанието на ******* ********. Писмото изиграло ролята на писменото предложение за замяна, предвидено в чл. 61 ал. 3 от ППЗДС.

Това писмо, както и предходните в хода на кореспонденцията между дружеството и областта /съгласно горепосочените показания на св. *******/ не било изпратено по пощата, а било занесено „на ръка” от служител на дружеството, поради което постъпването му в областната администрация не било отразено в компютърната деловодна система. Върху самото писмо бил поставен вх. № 0400-77/25.11.2008 г. Видно от приложеното по делото копие върху писмото била поставена резолюция от подсъдимата Д. за св. *******.

Съгласно чл. 61 ал. 6 от ППЗДС *********** трябвало да възложи на *** ***** да изготви пазарна оценка на заменяемите имоти - предложените от дружеството апартаменти.

Такъв договор бил сключен, по същия начинкато предходния за държавния имот, заведен с № 9600-98/25.11.2008 г., видно от съдържанието му /т. 1, л. 62 дос.пр./, изготвен от св. ******* /***** ******* ** при *****-*****/, съгласуван със свид. В. В. /*****/, и подписан от името на възлогжителя от подсъдимата Д. като *********** и от ******* св. И.П. /тогава *******/.

С този договор подсъдимата Н. поемала ангажимент да изготви експертна оценка за установяване на справедливата пазарна цена на четирите жилища, собственост на „Хотел мениджмънт”АД, в срок от 30 дни, срещу възнаграждение от 300 лв. Според чл. 7, т. 6 от този договор, при изготвянето на оценката подсъдимата Н. трябвало отново да се съобрази с определението на понятието ”пазарни цени”, съгласно §1а, т. 2 от ДР на ЗДС, а съгласно чл. 4 от договора, *****ският доклад трябвало да се предаде от подсъдимата Н. с предавателен протокол на експерта, водещ преписката - св. Д. *******, а приемането на извършената работа да стане с протокол от цялата горепосочена комисия по чл. 74 от ППЗДС, назначена със Заповед № 9500-35/29.01.2008 г. Като приложение към *****ския доклад,съгласно чл. 7, т. 7, б ”а” от договора, подсъдимата Н. пак следвало да представи и референция, издадена от съответната институция, на която тя била извършвала пазарни оценки и която да съдържала данни за периода, в който са били извършени тези оценки.

Този договор бил изведен в края на работното време като последен изходящ документ в списъка на изходящата кореспонденция за 25.11.2008 г. в компютърната деловодна система на администрацията.

В експертните оценки за тези четири апартамента подсъдимата Н. се съдържали данни, съвпадащи с тези в нотариалните актове за собственост, както и други такива. И за четирите апартамента

подсъдимата посочила, че се състоели от отделни помещения - спалня, дневна, кухня, входно антре, сервизни помещения, склад, макар че в действителност жилищата нямали вътрешни преградни стени , докато в действителност те представлявали едно общо помещение, като

отделена със стена и врата била само банята и т**летната.

Останалата част от описанието на оценяваните жилища включвало общи фрази за цялата сграда, като: ”Общото състояние на сградата е отлично. Качеството на изпълнение и поддръжка на помещенията и инсталациите е луксозно. Покривната конструкция е плосък покрив и хидроизолация. Дограмата е пластмасова. Всички вътрешни и външни инсталации са изпълнени и са в отлично състояние. При огледа не са забелязани пукнатини и обрушвания от деформации и слягане.” Същото описание подсъдимата Н. дала и за апартамент № 10, въпреки че в него по стената под и около балконските врати имало силна влага, която прониквала там поради обратния наклон на терасата. В експертните си оценки подсъдимата не описала конкретни ”сравними обекти или продажби”. В заключителната част на страница 9 от заключенията декларирала, че е „извършила външен оглед на всички сравняеми продажби, описани в доклада”. В заключенията на подсъдимата се съдържали и противоречия относно площта на оценяваните апартаменти. Така за ап.№ 6 на стр. 6 от заключението била посочена площ от 87,81 кв.м., а на стр. 3, 7 и 8 била посочена площ 64,92 кв.м., която съответствала на площта по нотариалния акт. За ап. № 7 на стр. 6 била посочена площ от 86,60 кв.м., а на стр. 3, 7 и 8 - 63,71 кв.м.; за ап. № 8 на стр. 6 - 86,61 кв.м., а на стр. 3, 7 и 8 - 63,72 кв.м.; за ап. № 10 - на стр. 6 - 70,23 кв.м., а на стр 3 ,7 и 8 - 51,51 кв.м.

За да определи пазарната стойност на четирите апартамента, подсъдимата Н. използвала

три метода за оценка: 1. метод на ”възстановителна стойност” или наричан още „вещна стойност”; 2. метод на пазарните сравнения /аналога/ и 3. метод на приходната стойност или „на наемния множител”.

Като цена към м. ноември 2008г., определена

по метода на възстановителната стойност, Н. посочила сумите, както следва: за ап. № 6 от 64,92 кв.м. - 126 616 лв.; за ап. №7 от 63,71 кв.м. - 125 285лв.; за ап. №8 от 63,72 кв.м. - 125 296 лв. и за ап. № 10 от 51,51 кв. м . - 101 803 лв. Като цена, определена

по метода на пазарните сравнения посочила сумите, както следва: за ап. №6 -214 236 лв. или 3300лв./кв.м.; за ап. № 7 - 210 243 лв.или 3300 лв/кв.м.; за ап. № 8 - 210 276лв. или 3300лв./кв.м. и за ап. №10 - 169 983 лв. или 3300лв./кв.м. Като цена, определена

по метода на приходната стойност посочила сумите, както следва: за ап.№6 - 211 170 лв.; за ап. № 7- 207 230 лв. ; за ап. № 8 - 207 260 лв. и за ап. № 10 - 167 550 лв. След прилагане на тези три метода

крайната оценка на апартаментите била определена от подсъдимата Н. по следния начин – за ап № 6 - 204 250 лв. без ДДС; за ап. № 7 - 200 540 лв. без ДДС; за ап. № 8 - 200 570 лв. без ДДС и за ап. № 10 – 162 190лв. без ДДС. Така общата стойност,която определила за четирите жилища възлязла на 767 550 лв. без ДДС. При така определената цена за „Хотел мениджмънт”АД оставало да доплати на държавата 25 250лв.

Така изготвените четири експертни оценки подсъдимата Н. предала още на следващия ден - 26.11.2008г. на св. ******* с протокол, подписан от тях двете.

Тези оценки също, както и първата, не били приети с приемателен протокол от Постоянната комисия за ***********,както изисквал чл. 4 от договора за изработка и към тях не били приложени изискващите се с договора за изработка /в обв. акт „за поръчка”, очев. техн. грешка/ референции за подсъдимата Н. като *****. И по отношение на тези оценки

от показанията на св. ******* се установява, че била установена практиката оценките да се предават само на длъжностното лице от областта, натоварено да отговаря за съответната преписка, не се извършвало предаване и на комисията по чл. 74 от ППЗДС, договорът оставал в счетоводството на рпазпхоложение на всеки от членовете на комисията, отговорника, в случая св. ******* уведомявала устно членовете на комисията и *********** за оценката, пак тя проверявала за аритметически или други технически грешки в заключението, разчитали на становището на МРРБ. Същата свидетелка установява и това, че референции към заключенията по принцип не се прилагали в случаите, когато познавала *****я, какъвто е и процесния.

След получаването на тези експертни оценки в областната администрация, на основание чл.61 ал.7 от ППЗДС

с писмо с изх. № 0400-77/26.11.2008 г. от *********** - подсъдимата Д. - ръководството на „Хотел Мениджмънт”АД /видно от съдържанието му, както и останалите, изготвено от *****а на ***** при ***** св. Д. *******/ било уведомено за така определените стойности на държавния имот и на техните апартаменти. В писмото се искало в кратък срок дружеството писмено да отговори дали е съгласно с така определените оценки.

Както и горните от кореспонденцията с „Хотел Мениджмънт” АД и това писмо било изведено само на хартия, но не било отразено в компютърната деловодна система на Областната администрация като изходяща кореспонденция.

Със същата дата 26.11.20008 г. св. *******, св. В.В. и подсъдимата Н. изготвили констативен протокол от 5 реда текст, в който посочили, че били извършили оглед на сградите на ***ата резиденция, при което констатирали „незадоволително експл**тационно състояние”. Посочили, че на места се наблюдавала влага по стените и таваните на помещенията, като в някои от тях мазилката било подкожушена и паднала, че част от керемидите на покрива на основната сграда били начупени, което причинявало течове в помещенията, както и че за нормалното използване на имота същият се нуждаел от цялостен ремонт.

На 28.11.2008 г. било издадено удостоверение с изх. № 1892014559/28.11.2008 г. от община-Русе за данъчната оценка на сградите на Домове № 1, № 2 и № 3, като в него било посочено, че следва да послужи на Областната администрация пред нотариус.

С писмо изх. № 481/28.11.2008г. от „Хотел Мениджмънт” АД уведомили подсъдимата Д. в качеството й на ***********, че били съгласни с определените от така определените оценки на заменяемите имоти и можели да осъществят замяната. Това писмо било официално заведено в Областната администрация под вх. № 0400-77/02.12.2008 г.

Не било свиквано ново заседание на постоянната комисия по чл. 74 от ППЗДС и не било вземано становище на същата относно законосъобразността и целесъобразността на предложението на дружеството.

Съгласно тогава действувалите редакции на текстовете чл. 45 ал. 1 /ред. ДВ бр. 17/2006 г./ и по чл. 61 от ППЗДС /ред. ДВ бр. 78/2006 г., отм. ДВ бр. 61/11 г./

замяната на недвижими имоти – частна *********** от вида на процесния /на стойност до 1 000 000 лв./ с имот собственост на физическо или ******* лице

се извършвала от *********** по местонахождението на имота със съгласието на *****а на *********** който към инкриминирания период м.ноември-декември 2008 г. бил св. А.Г..

Съгласно актуалния тогава текст по чл. 61 ал. 8 от ППЗДС

подсъдимата Д. като *********** ***** следвало да подготви

проект на заповед за замяна на имотите, в който да посочи: цената на всеки от заменяемите имоти; точното им описание и документите, удостоверяващи правата върху тях; разликата в стойността на имотите и начина на нейното плащане; размера на режийните разноски, държавната такса и данъците, дължими от страните по замяната. Съгласно чл. 61 ал. 9 от ППЗДС /рад. ДВ бр. 78/2006 г./ този проект следвало се изпрати от *********** - Д. - на св. Г. за даване на съгласие, като заедно с него се изпратят

и документите, удостоверяващи правото на собственост върху заменяемите имоти; удостоверенията за данъчна оценка на тези имоти; скиците на имотите от одобрената кадастрална карта; оценките за определената пазарна стойност на заменяемите имоти;

документ, удостоверяващ правоспособността на *****я и

становище по целесъобразността на замяната.

В тази си дейност /по даването на това съгласие - чл. 61 ал. 1 от ППЗДС, ред. ДВ бр. 78/2006 г., изм. ДВ бр. 62/2011 г./

*****ът на регионалото развитие и благоустройството се подпомагал, съ**чл. 62 от ППЗДС, от

комисия, която разглеждала предложенията за извършване на замени и други разпоредителни сделки с имоти - частна ***********, като при нужда можело да се привличат и експерти. Такава била назначена от св. Г. със заповед № *****. В състава й влизали като *** - св. К.Р. - тогава ******* *********** и *** св. З. Д. - тогава *********** ”***” в МРРБ, св. Т.С. - *********** ”*********** *******”, св. М.Т. - *********** ”***********”, С. Х. - *********** ”*******”, св. Д. П. - *** *****в ******* ”*********** *******”, Т. И. - *** *****в ******* ”*********** *******”, както и следните ***: Е. К. - *****”*******” при *******”***”, св. В.В. - тогава *** *****в ******* ”*********** *******” и И. М. - ***** *****в ******* ”*********** *******”, като последната била и ***********. Със същата заповед св. Г. утвърдил и

Правилата за дейността на тази комисия относно разглеждане на предложенията за извършване на замени и други разпоредителни сделки с имоти - частна ***********. Съгласно тези правила, комисията се свиквала от нейния *** - св. Р. не по-малко от веднъж месечно.

Комисията разглеждала постъпилите в МРРБ предложения само ако те били окомплектовани с всички изискващи се по чл. 61 ал.9 от ППЗДС документи.

Преди внасянето му за разглеждане в комисията, предложението за разпореждане с ***** имот се проверявало от експерта, на когото била възложена работата по преписката, образувана в МРРБ. Този *****проверявал, дали са налице всички изискващи се като приложение към проекта за заповед документи, както и подготвял доклад по преписката за пред комисията. Съгласно чл. 12 от правилата, комисията изпращала представените й оценки за пазарната стойност на заменяемите имоти на ***и експерти-*****и за становище. Според създадената практика в МРРБ обикновено

експертът, на когото била възложена работата по преписката, изпращал постъпилите в министерството оценки на имоти на държавната фирма „Цеси инвест”ЕООД /в ликвидация/. Работещите там ***ирани *****и ги проверявали и давали становище по тях, като се произнасяли само по документи, без да са извършвали огледи на конкретните имоти. След изслушване на доклада на експерта, комисията обсъждала предложението за разпореждане като се произнасяла по неговата целесъобразност и законосъобразност на базата на представените пред нея документи. За работата си комисията съставяла протокол, в който отразявала своето решение и предложение до *****а на *** - св. Г. - за съгласие или за отказ за извършване на замяната или другите разпоредителни сделки при посочените условия.

Проектът съгласно чл. 61 ал. 8 от ППЗДС за заповед за замяна на процесния ***** имот с посочените четири апартамента на дружеството „Хотел Мениджмънт” АД, бил изготвен, видно от съдържанието му /л. 152-156 т. 1 от дос.пр./, от подс. Н. Н. в качеството на ******* при ******* *****-*****, съгласувана от свид. Д. ******* - ***** ** при ***** и св. В. В. ***. В него, в съответствие с изискванията по чл. 61 ал. 8 т. 3 от ППЗДС, се посочвал и начина на заплащане на разликата и режийните, а именно, че в едномесечен срок от получаване на заповедта, ”Хотел мениджмънт”АД следвало да внесе по сметката на Областната администрация - Русе сумата от 25 250лв., представляваща разликата в стойността на заменяните имоти, както и другите суми за местни данъци, ДДС и режийни разноски, които дружеството следвало да заплати.

Становището по чл. 61 ал. 9 т. 6 от ППЗДС било изготвено от името на подсъдимата като ***********. В него било посочено, че държавният имот нямал ползватели и не носел приходи на бюджета, бил отдалечен от града и поради предназначението си за делови срещи, отдих и туризъм, не можел да се използва за задоволяване на административни нужди на ведомства. Посочвало се също така, че поддръжката на този имот изисквала ежемесечни разходи за охрана и електричество, както и че състоянието му било влошено, поради неизползването му за продължителен период от време, което налагало извършването на текущ ремонт.

Доводите в ставището съвпадали с тези от горепосоченото съвещание на комисията по чл. 74 от ППЗДС от 24.11.2008 г.

Относно предлаганите от „Хотел мениджмънт”АД апартаменти в становището било посочено, че се намирали в новопостроена сграда в идеалния център на гр.Русе. В заключение предложената замяна се аргументирала с приоритетите на ***** - да се разпорежда с „имоти, които не можели да се управляват ефективно и приоритетно да се попълвал държавния жилищен фонд” – също съображения възпроизвеждащи гореизложеното становището на комисията по чл. 74 от ППЗДС.

С писмо изх. № 0400-77/03.12.2008 г., изготвено и съгласувано от същите длъжностни лица, както и проекта за заповедта за замяна на имотите /Н., ******* и В./,

подсъдимата Д. като *********** подготвила този проект, ведно с всички изискващи се по чл. 61 ал. 9 от ППЗДС документи, за изпращане на МРРБ. В комплекта били приложени както оценките на подсъдсимата Н. за пазарната стойност на заменяемите имоти, така и становище от подс. Д. като *********** за целесъобразността на предлаганата сделка. Не били приложени никакви снимки на заменяемите имоти. Изходящото писмо № 0400-77/03.12.2008 г. не било отразено в компютърната деловодна система на Областната администрация като изходяща кореспонденция, а било изведено само на хартия.

На следващия ден - 04.12.2008г., подсъдимата Д. предала лично комплекта с документи в МРРБ в гр. София.

Така образуваната преписка била разпределена на

св. К.Р., в чийто ресор като ******* влизало и разпореждането с ***********. Той от своя страна я изпратил за проверка и проучване на

******* ”*********** *******”. Там работата по преписката била

възложена на св. В.В., която към м. декември 2008г. работела в тази ******* като *** *****. Следвайки установената в министерството практика, св. В. изпратила приложените в преписката оценки за пазарната стойност на заменяемите имоти,

за проверка в „Цеси инвест” ЕООД.

Проверката била извършена от св. М.Д. и св. В.Д.. Те извършили справки в интернет сайтове за ценовия диапазон в който се предлагали подобни имоти в гр. Русе и област Русе, при което не могли да открият аналогични имоти на ***ата резиденция за продажба в региона, които да послужат за сравнение. Установили също така, че в оценката, изготвена от подсъдимата Н. оценка на пазарната стойност на държавния имот, не била включена оценка на стойността на отстъпеното право на строеж. Това се налагало, тъй като всички сгради били построени върху държавна земя, която не била предмет на предлаганата замяна. Направил им впечатление и фактът, че в оценката на подсъдимата липсвали доказателства за вида и състоянието на държавните сгради, които да аргументират определената от нея цена. По тази причина те изразили мнение, че

оценката на държавния имот следвало да се преработи, като се включели изчисления за правото на строеж, стойността на терена по метода на аналога, както и да се представели доказателства за вида и състоянието на сградите. Относно представените им оценки за пазарната стойност на четирите апартамента, св. Д. и св. Д. установили, че пазарните цени за подобни имоти в центъра на гр.Русе се движели в диапазона от 740 евро/кв.м. до 1285/евро/кв.м. с ДДС, а подсъдимата била определила цена от 1185 евро за кв.м от предлаганите в замяна жилища без ДДС или 1422 евро/кв.м. с ДДС. Поради това те изразили мнение, че

определените пазарни цени на апартаментите били по-високи от горната граница на ценовия диапазон за подобни имоти, поради което следвало да се представят доказателства, подкрепящи тази цена.

Това свое мнение св. Д. и св. Д. изложили в писмено становище до МРРБ от 18.12.2008г.

След като св. В. получила това становище, тя преценила, че не следвало да внася преписката за разглеждане в Комисията по чл. 62 ал. 1 от ППЗДС, а същата трябвало да се върне на *********** – подсъдимата - с указания да се преработят оценките на заменяемите имоти, както и за да се представят поисканите от св. Д. и св. Д. доказателства за състоянието и вида на имотите. По тази причина

св. В. подготвила, а св. Р. подписал

писмо № 90-04-1232/22.12.2008 г. до *** *********** – подсъдимата /т. 1, л. 163 дос.пр./, в което като указания се цитирало дословно становището на „Цеси инвест”ЕООД, а именно, че:

оценката на държавния имот следвало да се преработи, като се включат изчисления за правото на строеж, стойността на терена по метода на аналога, както и да се представят доказателства за вида и състоянието на сградите, аргументиращи определените цени и

определените пазарни цени на имотите-собственост на търговското дружество са по-високи от горната граница на ценовия диапазон на подобни имоти, за което следвало да се представят допълнителни доказателства, подкрепящи определените пазарни цени.

В заключение се посочвало, че след представяне на посочените по-горе документи преписката щяла да бъде разгледана отново.

Това писмо било подписано от св. Р. в 14,13 часа на 22.12.2008 г. и било изведено от компютърната деловодна система на МРРБ с изх. 090-04-1232 от същата дата. В 15,44 часа на същия ден св. Р. го изпратил по факса на факса на Областната администрация-Русе. Било заведено в компютърната деловодна система на Областната администрация като предпоследно писмо за деня от входящата кореспонденция с вх. № 0400-77/22.12.2008 г. По късно дошел и изпратения по пощата екземпляр.

Видно от резолюцията върху копието /т. 1, л. 163 от дос.пр./

подсъдимата Д. го разпределила отново на *****а в ***** св. *******, на която съгласно гореизложеното била възложена преписката и се докладвали всички документи. Последната се свързала с подсъдимата Н. и я уведомила за необходимодимостта от коригиране на оценките съгласно указанията на МРРБ.

Според св. *******

нови договори за изработка не били сключвани, тъй като във вече сключените имало клауза, че *****ят се задължава да извърши корекция на установените непълноти и неточности в оценката. Показанията й в този смисъл /л. 502 съд.пр./ се подкрепят от аналогичния текст в договорите за изработка – чл. 12 т. 1 /и по двата договора – л. 59 и 60, том 1 от дос.пр./. Важи гореизложеното и за поддържаната между св. ******* и подс. Н. /както и други ангажирани от ***** ***********/ връзка по изготвянето на процесните оценки.

В новата *****на оценка на процесния ***** недвижим имот подсъдимата Н. допълнила единствено своите изчисления за отстъпеното право на строеж. При определянето на пазарната цена на правото на строеж използувала два метода, а именно: 1. метод на възстановителна стойност /вещна стойност/ и 2. метод на пазарните сравнения /метод на аналога/. Използуването на метода на аналога изпълнявало дословно горните указания на МРРБ, въпреки, че сделки с аналогични на Домовете за гости № 1, 2 и 3 в района и за периода не били извършвани. По първия метод тя определила цена за отстъпеното право на строеж от 12 лв. на кв.м. или общо 57 864 лв., а по втория метод - 10лв./кв.м. или общо 48 220 лв. След прилагане на тегловните коефициенти за двата метода крайната цена за отстъпеното право на строеж била определена от подсъдимата на 49 000 лв. Така определената от подсъдимата Н. цена на държавния имот по метода на вещната стойност възлизала в новата оценка на 1 069091 лв., а тази по метода на пазарните сравнения - на 816 720 лв След прилагане на тегловните коефициенти подсъдимата определила крайната оценка на сградите на ***ата резиденция от 841 960 лв. без ДДС. По този начин първоначалната й оценка от м. ноември 2008г. била увеличена със сумата от 49 160 лв.

Данните за държавния имот в новата оценка се изчерпвали

с горепосоченото описание

включително с възпроизвеждане на горепосочените противоречиви обстоятелства.

По същия начин, както и в първото си заключение подсъдимата не посочила конкретни ”сравними обекти или продажби”. В заключителната част на страница 10 декларирала, че е „извършила външен оглед на всички сравняеми продажби, описани в доклада”, а на стр. 11 било записано, че ползувала информация от кантори за недвижими имоти и общински наредби, както и „интервюта на екипа на *****я с продавачи, купувачи, наемодатели на обекти, подобни или съседни на оценявания.

С писмо изх. № 0400-77/22.12.2008 г., подписано от подсъдимата Д. като *********** и изготвено отново от св. ******* /*********** ** при *****-*****/ аналогично на всички горепосочени по взаимоотношенията с „Хотел Мениджмънт” АД ръководството на последното /*******св. Х./ било уведомено за актуализацията на оценката на държавния имот на 841 960 лв. Също както и останалите писмото било изпратено не по пощата, а по служител на дружеството след телефонно обаждане от св. *******.

В отговор, по утвърдилия се порочен начин, отново на ръка от служител на дружеството, в областната администрация постъпило

писмо изх. № 503/22.12.2008 г. „Хотел Мениджмънт” АД чрез ******* му ***** - св. Х. - до *********** – подс. Д., с уведомление, че дружеството предлага в замяната да да бъде включен и апартамент апартамент № 25 от 51,42 кв.м., намиращ се във вход 1 на втори жилищен етаж на същата сграда на П. ”Свобода”№ 7.

Към писмото били приложени нотариалния акт и удостоверението за данъчната оценка на имота, изтребвани както се посочи заедно тези за останалите четири апартамента на 24 и 25 ноември 2008 г., скица на имота, както и

протокол от събрание на ******* ******** на дружеството от 22.12.2008 г., съгласно който било взето решение в този смисъл, с упълномощаване за нужните действия на *******Х.. Протоколът, освен така датиран, съдържал и посочване на часа на заседанието – 10 часа.

Въпросният апартамент, както и първите четири, бил с неатрактивно разположение в сградата, нямал преградни стени и се състоял от едно помещение, в което преградена била само банята и т**летната.

Писмото не било отразено като входяща кореспонденция в компютърната деловодна система на Областната администрация за 22.12.2008 г., а било заведено само на хартия с входящ печат под вх. № 0400-77/22.12.2008 г. То също било резюлирано от подсъдимата Д. за св. *******.

На същия ден св. ******* уведомила по телефона подсъдимата Н. за предложения допълнително от „Хотел мениджмънт” АД апартамент № 25.

Без да е сключван допълнителен договор за оценка на този апартамент, Н. изготвила такава заедно с новите оценки за останалите четири апартамента предложени от „Хотел мениджмънт” АД по първоначалния проект за замяната.

По отношение на първите четири апартамента, отново използувайки горепосочените три метода на оценка, подсъдимата Н. не променила нищо освен тегловните коефициенти. Така тежестният коефициент за метода на възстановителната стойност бил увеличен от 0,1 на 0,3, този за метода на пазарните сравнения бил намален от 0,5 на 0,4, а този за метода на наемния множител бил намален от 0,4 на 0,3. В тази насока заключенията не съдържали никакви аргументи, които да обосноват промяната в сравнение с първоначалните оценки на същите жилища от м.ноември 2008г. Така като цяло за ап. № 6 новата определена от Н. крайна пазарна оценка била 187 030 лв. без ДДС; за ап. № 7 - 183 850лв. без ДДС; за ап. № 8 - 183 880 лв. без ДДС; за ап. № 10- 148 800лв. без ДДС. По този начин, без да изложи каквито и да било други съображения, подсъдимата намалила първоначално дадената от нея пазарна оценка за ап. № 6 с 17 220 лв.; за ап. № 7 и № 8 - с 16 690 лв. и за ап. №10 - с 13 390 лв. Не били представени допълнителни доказателства, подкрепящи определените пазарни цени, каквото било горепосоченото указание на МРРБ.

В заключението си за апартамент № 25, прилагайки същите методи, като крайна пазарна цена подсъдимата посочила сумата от 148 090 лв. без ДДС /съответно 100922 лв., 169690 и 167255 лв. по методите на възстановителната стойност, пазарните сравнения и приходната стойност/.

В *****ните оценки за всеки от петте апартамента, също както и първите четири, било посочено, че се състояли от отделни помещения - спалня, дневна, кухня, входно антре, сервизни помещения, склад, макар че в действителност жилищата нямали вътрешни преградни стени, а представлявали едно общо помещение, като отделена със стена и врата била само банята и т**летната. Останалата част от описанието на оценяваните жилища включвало същите общи фрази за цялата сграда, като в първоначалните й оценки. За апартамент № 10 подсъдимата отново не посочила, че в него по стената под и около балконските врати имало силна влага, поради обратен наклон на терасата към жилището, което е индиция, че не го е огледала добре или въобще.

В *****ните си оценки подсъдимата не описала конкретни ”сравними обекти или продажби”, но в заключителната част на страница 9 от заключенията декларирала, че е „извършила външен оглед на всички сравняеми продажби,описани в доклада”, а в разд. „Информационни източници”, както и за държавния имот, било посочено, че е ползувана информация от кантори за недвижими имоти и интервюта на екипа на *****я с продавачи, купувачи, наематели, наемодатели на обекти, подобни или съседни на оценявания.

Подс. Н. написала своите оценки отново, без да извършва справка в Службата по вписвания за т. нар. ”сравняеми обекти или продажби”, така както изисквало определението за „пазарни цени” дадено с § 1а, т. 2 от ЗД към ЗДС, към който препращал чл. 7 т. 6 от сключения от нея първоначален договор за изработка.

В заключителната част на страница 9 от заключенията декларирала, че е „извършила външен оглед на всички сравняеми продажби, описани в доклада”. Отново не описала в заключенията си подробно апартаментите и тяхното разположение, а възпроизвела горепосоченото описание, вкл. с противоречията в него. Така общата стойност, която определила за петте жилища възлязла на 851 650 лв. без ДДС.

Тази сума надхвърляла горепосочената определена от подсъдимата стойност на държавния имот - 841 960 лв. без ДДС от държавата разликата от 9 690 лв.

Така изготвените оценки подсъдимата Н. предала съгласно установената практика, както се изложи, на св. *******.

За приемането на оценките този път не били съставени никакви приемателни протоколи и те не били отразени като входяща кореспонденция в компютърната деловодна система на администрацията. Според св. ******* оценките, както и договорите за изработка се предавали от нея в счетоводството, за изплащане на сумите дължими на *****я по договори, като за тези касаещи апартаментите на съконтрахента „Хотел Мениджмънт” АД – за първите 400 лв., а за вторите 600 лв. – в проектите за заповедите за извършването на замяната на имотите е посочено задължението на дружеството да ги заплати на областната управа /същотот е видно и копията на двете заповеди по делото – л. 152 и 249 том 1 от дос.пр./. В областната администрация липсвали официални счетоводни документи, от които да можело да се установи, какви суми са били изплатени в действителност на подсъдимата Н. за изготвянето на тези нови 6 бр.оценки.

На следващия ден 23.12.2008г. се провело заседание на горепосочената постоянна комисия по чл. 74 от ППЗДС, назначена със заповед № *****, в състав: св. В.В., св. Д. *******, подс. А., подс. Г. и подс. Н.. Дневният ред на това заседание включвал една точка – да се разгледа преписката по замяната държавния имот – „Делови център Липник” с имоти, собственост на *******то лице „Хотел Мениджмънт” АД.

Въпреки че преписката се водела официално възложена на св. ******* *********** ** при *****, този път пред комисията доклад по нея направила подс. Н. ******* при ******* *****.

Било взето решение, че комисията „счита за целесъобразно и предлага на *********** на обл. Русе да процедира преписката по замяна при тези условия и параметри на сделката”. Като мотиви в протокола записали, че по този начин държавата щяла да се освободи от имот, строен през 70-те години на миналия век, въпреки че основни сгради на Дом за гости № 2 както се посочи беле от началото на 80-те години на миналия век, който имот бил във влошено физическо състояние и чието управление било свързано с ежемесечни разходи. Посочено било също така, че срещу този имот държавата щяла да придобие 5 жилища в сграда, отстояща на 50 м. от административната сграда на Областната администрация.

Решението било одобрено от подсъдимата Д. без забележки с подписа й.

На същия ден - 23.12.2008 г. - подсъдимата Д. уведомила ******* ***** на дружеството св. Х. с писмо изх. № 0400-77/23.12.2008 г. за определените нови пазарни оценки на заменяемите имоти, както и изискала представляваното от него дружество да изрази писмено съгласие с тях, в случай, че ги приеме. И това писмо било изведено само на хартия и не било отразено в компютърната деловодна система на администрацията в изходящата кореспонденция за тази дата, а отново било взето на ръка от служител на „Хотел мениджмънт”АД. В отговор на това и след съгласуване с М., св. Х. веднага отговорил с писмо изх. №504/23.12.2008 г., че били съгласни с новите оценки и декларирали, че нямали претенции към държавата за разликата в стойността на заменяемите имоти.

Подсъдимата Н. /******* при ******* *****/ преработила първоначалния проект на заповедта за извършване на замяната, като включила в него и петия апартамент и коригирала пазарните оценки на заменяемите имоти.

Било изготвено и ново писмо до МРРБ с изх. № 0400-77/23.12.2008 г., подписано от подсъдимата Д. като *********** *****, с което на основание чл. 61 ал. 9 от ППЗДС изпращала на м. Г. проекта на заповед за замяна за съгласуване и с което искала неговото съгласие за извършване на предлаганата замяна. В писмото се поддържали съображенията за целесъобразността на сделката, изложени в първоначалното становище. Към него освен изискващите се по чл. 61 ал. 9 от ППЗДС документи бил приложен и констативния протокол, носещ дата 26.11.2008г. за състоянието на държавния имот, който не бил приложен към първоначалната преписка, изпратена в МРРБ на 03.12.2008г. Към писмото бил приложен и протоколът от заседанието на комисията по чл. 74 от ППЗДС от 23.12.2008г., както и 11 бр. снимки от сградата на П. ”Свобода” № 7 в гр.Русе. Снимки на сградите на ***ата резиденция не били приложени. Към писмото били приложени и новите оценки на заменяемите имоти, изготвени от подсъдимата Н.. Съпроводителното писмо до МРРБ било изведено с изх. № 0400-77/23.12.2008 г. от Областната администрация.

Веднага на същия ден - 23.12.2008 г. подсъдимата Д. занесла лично цялата преписка по замяната в МРРБ. По тази причина и

постъпването й не било отразено в компютърната деловодна система на министерството, както и върху съпроводителното писмо не бил поставен входящ печат и номер на министерството. По делото липсват доказателства /и не се твърди съществуването на такива/ в подкрепя на твърдението по обвинителния акт, че подсъдимата Д. занесла документите лично на ******* Р..

През първия работен ден след Коледните празници -

на 29.12.2008 г. - новите оценки, изготвени от подсъдимата Н., заедно с цялата преписка по замяната, образувана в министерството, били изпратени от МРРБ в „Цеси Инвест” ЕООД съгласно горепосочения установен ред. Проверката била извършена отново от св. В.Д. и от св. М.Д., като приключила същия ден. В новото становище свидетелите възпроизвели описанието на ***ата резиденция, дадено от подсъдимата Н. и в тази, както и в първата оценка. Така в становището отново залегнали горепосочените обстоятелства, вкл. че сградите в държавния имот били строени през 1965 г., че наличните в тях подобрения били остарели и не се вписвали в съвременните представи за модерно обзавеждане, че в сградите не бил извършван ремонт, имало течове от покрива, както и че вътрешните и външните инсталации били в лошо състояние. Въпреки, че при проверката на първата оценка на този имот св. Д. и св. Д. не успели да открият аналогичен имот в региона на гр. Русе, който да е бил обявен за продажба или да е бил продаден, те

при тази втора проверка те приели, че подсъдимата Н. правилно е използвала и при повторната си оценка метода на пазарните сравнения спрямо държавния имот. Отчели обстоятелството, че към изчисленията за сградите били прибавени и изчисления за отстъпеното право на строеж и посочили също така, че в това заключение липсвали аргументи за приетите теглови коефициенти, като на метода с по-висок резултат бил даден тежестен коефициент 0,1 /т.6, п. 3 л. 65 дос.пр./. Приели, че определената от Н. цена- 123,90 евро на кв.м. без ДДС била допустима. В тази насока, поради липсата на представен снимков материал за държавния имот, Д. и Д. не могли да придобият реална представа нито за вида на сградите от държавния имот, нито за тяхното състояние.

По отношение на оценките на апартаментите и след като се запознали с представените им снимки, св. Д. и св. Д. приели, че „качеството на изпълнението било луксозно” и като отчели факта, че новата определена от Н. цена за кв.м.- 1089 евро без ДДС /или 1306,80 евро /кв.м. с ДДС/, била по-ниска от първоначалната такава от 1185 евро за кв.м. без ДДС, приели, че тази нова цена попадала в установения ценови диапазон за подобни имоти. На последната страница от своето становище Д. и Д. фиксирали този диапазон от 740 до 1285 евро/кв.м. с ДДС, но не посочили на каква стойност възлизала определената от Н. нова цена за кв.м. с ДДС.

В заключение *****ите от Цеси инвест” ООД приели, че определената цена на държавния имот е допустима, както и че цените на заменяемите апартаменти на търговското дружество попадат в дииапазон за близки по местонахождение и състояние имоти.

Все на същия ден - 29.12.2008 г. това становище било получено в МРРБ, било внесено за разглеждане от комисията по чл. 62 от ППЗДС от св. В. /***** и *** *****в ******* „*********** *******” *****/, било свикано заседание на комисията от св. Р. – ******* ***

в 14.30 часа на 29.12.2008 г. било проведено заседанието на тази комисия било проведено и

приключило с решение на комисията по чл. 62 от ППЗДС.

В заседанието участвували ******* - св. Р. и ***** - св. Т.С., св. М.Т., св. В., Е. К., С. Х., Т. И.., а св. Д. П. и св. З. Д. отсъствували. Св. В. докладвала преписката, като обяснила, че подсъдимата Д. е предложила да се извърши замяна на три сгради - частна ***********, намиращи се в с. Николово обл. Русе срещу пет апартамента, собственост на „Хотел мениджмънт” АД, намиращи се на П. ”Свобода” 7 в гр. Русе. Посочила, че разликата в стойността на заменяемите имоти в размер на 9690 лв. била в полза на търговското дружество, като последното се било отказало да я претендира. Посочила, че становището от „Цеси инвест” ЕООД за пазарните оценки на имотите и е положително. Цитирала и становщето по предложението от подсъдимата Д., че държавните сгради били в лошо състояние и се нуждаели от ремонт. Посочила, че е дала указание по чл. 66 от ЗДС при постъпването на първото предложение за замяна да се представят нотариалните актове на предлаганите за замяна апартаменти на „Хотел Мениджмънт” АД”.

След като се убедили, че представените оценки на заменяемите имоти били одобрени от „Цеси инвест” ЕООД и че преписката е била окомплектована с всички необходими документи,

членовете на комисията по чл. 62 от ППЗДС при МРРБ се произнесли с решение в смисъл, че предлаганата замяна се явявала законосъобразна и целесъобразна и комисията предлага на *****а - св. Г. да даде писмено съгласие за извършването й в качеството му на ***** *****.

На следващия ден - 30.12.2008 г. св. Г., мотивиран от становището на комисията по чл. 62 от ППЗДС, дал съгласие на основание чл. 45 от ЗДС и чл. 61 ал. 1 от ППЗДС да бъде извършена предложената от подсъдимата Д. замяна, като единственото указание, което дал на основание чл. 66 от ЗДС било в заповедта за извършване на замяната да се опишели нотариалните актове, удостоверяващи правото на собственост на „Хотел мениджмънт”АД върху предложените за замяна 5 апартамента.

За това съгласие ***** била уведомена с писмо № 90-04-1232/30.12.2008 г. /т. 6, п. 3, л. 53-54, дос.пр./ В писмото наред с възприетите като допустими пазарни цени на заменяемите имоти били

посочени и данъчните им оценки – 88 995,70 лв. на частния ***** имот „Домове за гости № 1, 2 и 3” и 192 122,20 лв. /общо/ на заменяемите пет апартамента на търговското дружество, разликата по които била повече от два пъти в полза на последните.

Това съгласие било отразено в

писмо изх. №90-04-1232/30.12.2008 г., като същото било изпратено от МРРБ по факс в Областна администрация -Русе. Постъпването на този факс отново не било отразено в компютърната система на Областната администрация, а било заведено само на хартия. След пристигането му било предадено на подсъдимата Д., тя отново поставила върху него формална резолюция за св. *******, която пък го възложила на *******а в *******та - подсъдимата Н.. Последната подготвила окончателния проект на заповедта за процесната замяна, като в съответствие с указанията от МРРБ допълнила първоначалния /изготвен, както се посочи, също от нея в това й качество/ с данните за нотариалните актове на заменяемите апартаменти. Така подготвения проект бил подписан от оторизираната подсъдима Д. и бил изведен като

заповед № 9500-640/30.12.2008 г. Съгласно нея подсъдимата Д. в качеството на *********** нареждала

да се извърши замяна на недвижим имот ***********, актуван с АЧДС № 4434/16.10.2008 г., намиращ се в землището на с. Николово обл. Русе срещу пет апартамента, собственост на „Хотел мениджмънт”АД и намиращи се в гр.Русе на П.”Свобода” 7. В заповедта се посочвали и сумите, които от търговското дружество следвало да приведат в полза на държавата за режийни разноски и ДДС, както и 600 лв. по сметка на Областната администрация - Русе, представляваща разноски за изготвяне на *****ните оценки от подсъдимата Н..

Екземпляр от тази заповед бил връчен, отново по горепосочения станал рутинен начин, по куриер на ръка на св. Х. на 10.01.2009г.

На 16.01.2009 г. дружеството „Хотел мениджмънт”АД превело по банков път всички дължими суми, описани в заповедта.

На 23.01.2009 г. подсъдимата Д. издала заповед № 9500-41 от същата дата, с която разрешила на 24.01.2009 г. достъпа до сградите на ***ата резиденция за извършване на оглед от св. В.В., св. Д. ******* и св. Е.М..

След като били извършени от „Хотел мениджмънт”АД всички плащания по влязлата в сила заповед № 9500-640/30.12.2008 г.,

на основание чл. 64 от ППЗДС *********** ******* - подсъдимата Д. - следвало от името на Българската държава да сключи с това търговско дружество договор за замяна, по силата на който дружеството да придобие собствеността върху сградите на Домове за гости № 1, № 2 и № 3. Срещу това от своя страна държавата щяла да придобие собствеността върху петте гореспоменати апартамента, собственост на „Хотел мениджмънт” АД.

Проектът за договор, както и останалите документи с диспозитивен характер по преписката, бил изготвен от подсъдимата Н. като ******* при ******* ***** и съгласуван от отговарящата за преписката св. ******* /*********** *****/, както и *********** – св. В. В..

Сключването на договора за замяна било осъществено по ноторно известния способ, правно неиздържан и организационно-технически системно опорочаван, утвърдил се като рутинен в муниципалните и административни органи, както преди промените от 1990, така и след това, а именно

без договарящите и съгласуващи насрещните си волеизявления волята си страни, респ. техни представители, въобще да се видят и познават и

по правило, с полагане на подписи на дати, различни от посочената в текста на договора, а също и една от друга. Така

на неустановени дати след изготвянето му и преди 12.02.2009 г.

този проект бил подписан

от св. Х. като ******* *****, представляващ „Хотел Мениджмънт” АД, вкл. и за сделката съ**горните решения на ******* ******** на дружеството.

и от св. Б.С. като *** *******.

Поредността на полагането на подписите не е категорично установена по делото. За св. Х. важи изложеното относно комуникацията му със св. *******. Свидетелят С., на когото проекта бил поднесен за подпис от ******* – св. В. В., „мисли че вече е бил подписан от другата страна”, самата В., отговарящата за замяната св. ******* и подписалия го за дружеството св. Х. не помнят нищо конкретнно по въпроса, а според св. ******* по принцип договорите след техническото им подготвяне се предлагали първо на *********** за подпис.

В окончателния си вид договорът съдържал като дата на сключване 12.02.2009 г. и бил заведен с № 9600-15/12.02.2009 г. /в обвинителния акт очевидно поради техническа грешка е посочен номерът 9600-12/.

В текста на договора

като представляващ българската държава била посочена подсъдимата Д., в качеството й на *******, но на последната страница

срещу „заменител № 1 За ***********” било написано името на св. С., а под него на ръка били попълнени номерът и датата на горната заповед на подсъдимата Д. за упълномощаването му.

На така посочената в договора дата на сключване подсъдимата Д. ползувала отпуск /според св. С. – била в чужбина/. Съгласно нейна заповед № 9500-87/11.02.2009 г. свидетелят Б.С. – ***** - бил упълномощен да я замества за двата дни /12-ти и 13-ти февруари 2009г./, през които щяла да отсъствува. В тази заповед

липсвало изрично упълномощаване свидетелят да подписва договори за замяна на имоти - частна ***********, а само за договори за продажба на такива имоти/точка 3 от заповедта – том 6, папка 2, лист 5 от дос.пр./. В края на заповедта обаче било посочено, че посочените по-горе права са изброени примерно и не ограничават *** й я „подписва” навсякъде, където това е необходимо, като се съобразява с представителната й /на подс. Д./ власт по конкретните ******* и изцяло с правата и интересите на Българската държава.

В този си вид на 16.02.2009 г. договорът вид бил вписан в службата по вписвания-Русе съгласно изискването по чл. 64 ал. 2 от ППЗДС.

На 09.03.2009 г. подсъдимата Д. издала Заповед № 9500-115 от същата дата, изготвена аналогично на горните от ст. *******а при ******* *****, с която нареждала да се отпишат от актовите книги за недвижимите имоти-*********** сградите на Домове за гости № 1, № 2 и № 3, придобити от „Хотел Мениджмънт” АД.

На същата дата 09.03.2009 г. подсъдимата Д. уведомила

„Мобилтел” ЕАД с писмо изх. №0400-77/2008 г., че поради процесното придобИ.е на недвижимия имот „Домове за гости № 1, 2 и 3 от „Хотел Мениджмънт”АД отношенията по повод монтираните там съоръжения на телекомуникационната компания /горепосочения договор за наем от 18.07.2003г. на 5 кв.м. земя от югозападната страна на сградата на резиденция”Липник”/ следвало след 1.04.2009 г. да се уреждат с новия собственик и

„Хотел Мениджмънт” АД с писмо изх. №0400-77/2008г., че е известила „Мобилтел”ЕАД за промяната в собствеността на имота и за необходимостта телекомуникационната компания да уреди отношенията си занапред с новия собственик.

След отписването на недвижимия имот Домове за гости № 1, 2 и 3 като ***** такъв

със заповед № ***** г. на подсъдимата Д. като *********** ***** била определена

комисия в състав - св. Д. ******* - тогава *********** ”*****”, подсъдимата Н.Н. - тогава ******* в ******* ”*****”, св. С.С. - ******* в ******* ”*****” и св. В.Т. – тогава ***** *****в ******* ”*****”. Комисията трябвало да извърши

приемо-предаването на имотите, предмет на договора за замяна от 12.02.2009 г., за което да се състави протокол-опис.

Със заповед № ***** г. на подсъдимата Д. била определена

втора комисия в същия състав - св. *******, подсъдимата Н., св. С. и св. Т., която следвало да извърши и

приемо-предаването с протокол на движимите вещи, собственост на Клуб ”Олимпиец”, които били останали в ***ия ***** имот Домове за гости № 1, 2 и 3 от лятото на 2004г.

Със заповед № ***** г. на подсъдимата Д. бил

разрешен достъпа до същия имот на членовете на назначените от нея гореспомената комисия, както и на М. М. и В. Д. като представители на *******, през периода 12.03.2009 г. - 18.03.2009 г., за да се извършело приемо-предаването му на „Хотел мениджмънт”АД-Русе.

С четвърта заповед № ***** г. на подсъдимата Д. бил разрешен достъпа до същия имот за периода 12.03.2009г.-14.03.2009 г. на определената от нея комисия и на св. Л.М. и св. З.Д. - като представители на *****.

Извършеното от двете горепосочени комисии било удостоверено с протоколи, технически изготвени от св. ******* на следващия ден в ***** както следва:

с дата 13.03.2009 г., според който св. *******, св. Т., св. С. и подсъдимата Н. предали на св. М. и св. Д. вещите, собственост на Сдружението „Клуб Олимпиец”, описани в три приложения към протокола и

протокол с дата 14.03.2009 г., съгласно който комисията в горния й състав - св. *******,св. Т., св. С. и подсъдимата Н.

предала сградите на Дом за гости № 1, № 2 и № 3 на „Хотел мениджмънт”АД чрез представителите му М. М. и В. Д.. Физическото състояние на тези сгради било посочено като добро. Само за сградата на блок А на Дом за гости № 2 било посочено, че била в задоволително състояние, като се наблюдавал сериозен теч от тавана в единия от апартаментите на втория етаж.

Междувременно от сдружението „Клуб Олимпиец” били разбрали, че резиденцията вече имала нов собственик. По този повод св.М., който бил *******, разговарял със св. Х. и му предложил от „Хотел Мениджмънт”АД да закупят вещите на клуба, също съхранявани в сградите на деловия център”Липник”.

На 14.03.2009г., с автомобили на „Хотел мениджмънт”АД до ***ата резиденция отишли св. *******, св. С., св. Т. и подсъдимата Н., като представители на ******* в изпълнение на горната заповед, както и св. Х., М. М. и В. Д. - като представители на *******. На мястото ги чакали също така св. Л.М. и св. З.Д., които били дошли с камион и с работници, за да приберат имуществото на Клуб ”Олимпиец”. Малко след като пристигнали, св. ******* предала ключовете за сградите на резиденцията на св. Х. и се върнала обратно в гр. Русе, с колата, която ги докарала. На мястото останали св. Т., св. С. и подсъдимата Н.. Последната носела със себе си списъците на вещите, собственост на Клуб”Олимпиец”, които взела от счетоводството на администрацията. По тези списъци работниците на Клуб ”Олимпиец” започнали да изнасят и товарят на камиона описаните вещи, а подсъдимата Н. ги отмятала. Първоначално натоварили по-дребните предмети, като възглавници, одеала, градински инстР.ти и телевизори. След това започнали да изнасят и да товарят столовете, масите и фотьойлите, които също били част от автентичното обзавеждане на резиденцията, избрано от св. П., но били продадени от държавата на „Свободната безмитна зона”, а те от своя страна ги продали на Клуб”Олимпиец”. В този момент с автомобил пристигнал М. М. и като видял натоварения камион попитал защо се изнасят тези вещи. Обърнал се към св. Х. и му показал запазените етикети на гърба на фотьойлите и столовете. Казал му, че тези мебели трябвало да останат, тъй като били автентични от времето на Т. Ж. и били неделима част от обзавеждането на резиденцията. Тогава св. М. обяснил на М., че натоварените в камиона вещи били собственост на сдружението ”Клуб Олимпиец”. В отговор на това М. наредил на св. Х. да се платели на сдружението столовете, масите и фотьойлите. Св. М. се съгласил с това предложение и работниците разтоварили обратно от камиона мебелите. Така представителите на сдружението „Клуб Олимпиец” си тръгнали с по-дребния постелен инвентар, а мебелите били прибрани обратно и складирани в голямата зала за хранене в централния корпус на Дом за гости № 2. Св. Х. не желаел закупуването на вещите, но се съобразил с желанието на ***** М. М. вещите да бъдат закупени.

В последствие - на 20.03.2009 г. и на 30.03.2009 г. от „Дюн” АД издали на „Хотел мениджмънт”АД две фактури, с които им продали срещу 10 000 лв. без ДДС 5 дървени маси, 7 мраморни маси, 3 малки мраморни маси, 121 тапицирани столове и 56 фотьойли. От касата на „Хотел мениджмънт”АД в хотел ”Дунав” платили на св. М. веднага ДДС-то по фактурите в размер на 2000лв. и му дали още 3000лв. Обещали в последствие да платят и остатъка от 7000лв., но не го сторили.

На 16.03.2009г. В. Д. и М. М., като представители на *******, предали на свидетелите ******* и Т. и подсъдимата Н. ключовете на процесните пет апартамента с номера 6, 7, 8 и 10 и 25 в сградата на П. ”Свобода” 7 в гр. Русе.

След придобИ.ето на тези жилища от Областната администрация същите се обитавали под наем от нейни служители, както следва: апартамент № 25 - за период от една година; апартамент № 10 – за период от три месеца; апартамент № 6 - за период от 03.07.2009 г. до настоящия момент от служителя П. С..

Междувременно, все в същия инкриминиран период,

със заповед № ***** г. на подсъдимата Д. в качеството й на ***********, на основание чл. * ал. * от Закона за администрацията вр. чл. 22 от Закона за счетоводството,

била сформирана комисия в състав: *** - подсъдимата Г.А. - тогава ******* и *** - св. И. ******* - *********** в ******* ”*****; св. Г.Р. - *** *****в ******* ”*****”, подсъдимият К.В. - ***** ***** в ******* ”*****”, подсъдимата Диана Я. - ******* в ******* ”*****”, подс. С.Г. - ******* в *******”*****” и подс. Н.Н. - ******* в ******* ”*****”.

Съгласно заповедта в срок до 15.12.2008г. тази комисия следвало

да извърши пълна инвентаризация на дълготрайни материални и нематериални активи и стопански инвентар, намиращи се в сградата на Областната администрация; на материални запаси и задбалансови активи и на несъбрани вземания, в случай на необходимост да изготви предложение за бракуване на негодните активи или за отписване на определени вземания като несъбираеми.

Такива инвентаризации се провеждали при ***** ежегодно съ**чл. 22 от Закона за счетоводството /по общото правило, чл. 22 ал. 2 предвижда възможност за друга периодика/.

При процесната инвентаризация, както и при предходните, следвало да се инвентаризират вещи, които се намирали не само в сградата на Областната администрация, а също и във ведомствения апартамент над сладкарница ”Неделя” в гр. Русе, на ГКПП ”Дунав мост”, в гаражите на Областната администрация и в сградите на деловия център ”Липник”. Тази заповед не била връчена на св. С.С. - тогава ***********, въпреки че формално тя се водела като материално-отговорно лице за тези движими вещите и в п. III от заповедта било разпоредено инвентаризацията да се извърши в нейно присъствие. С. била в болнични от 10.09.2008 г. Заповедта не й била връчена и след нейното идване на работа.

С горната заповед на подс. Д. № *** г. бил разрешен

достъп и на тази комисия до деловия център ”Липник” през периода от 10.11.2008 г. до 26.11.2008г.

Към инкриминирания период в сградите на Домове за гости № 1, № 2 и № 3 /останалите са извън предмета на делото/ се намирали следните движими вещи - ***********:

5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка, вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6 бр. полилеи с по 6 бр. осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6 бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр.полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр.спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици, имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела, имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2бр.маси от бук с мраморен плот; 1бр.стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1бр.библиотека от ПДЧ; 1бр.двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. скулптурни гипсови фигури на жени изработени от ***** Н. Т.-Ж., копия на *********** от същия скулптур в „Пантеона на възрожденците” в Русе; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини от *****а Г.Р..

Тези държавни движими вещи, както и всички други под разпореждането на областната администрация, формално били зачислени на св. С.С. – *******, съвместява тогава длъжностите *******. В действителност свидетелката нямала никакъв достъп до тях, тъй като ключовете за Домове за гости № 1, 2 и 4 се съхранявали, както се посочи, от ***** ”***********” при ******* „*************** /*****/ - св. *******, а за останалите сгради на областната администрация – от друга служителка на служителка – С. *******.

От заключението на съдебносчетоводната *****иза, назначена в хода на съдебното следствие и приета в с.з. на 14.11.2012 г., базирана на събраните по делото писмени доказателства, вкл. в хода на съдебното следствие / л. 375-576, т. 4 от дос.пр., л. 974-1120 съд.д., както/, се установява следното:

За движимите вещи в Домове за гости № 1, 2 и 3 липсват първични счетоводни документи за придобИ.ето им. Правното основание за придобИ.ето им е било „ex lege” горепосочения закон за имуществото на политическите партии, ведно със страдите, където се намирало. При ***** са съществували счетоводни данни за налични краткотрайни и дълготрайни активи в сградите към 28.02.1999 г. По протокол за приемопредаване на краткотрайни активи – *********** в тези сгради /тогава Дом за гости лесопарк „Липник”/ от Свободна безмитна зона на ***** стойността на вещите е възлизала на 1 321 848 неденоминирани лв. / 1 321,85 деноминирани/. Най-ранните съществуващи инвентарни описи датират от 31.12.2000 г., съставени са като „инвентарен опис по местонамиране” – 2 броя, преди и след преоценка, след това са възпроизвеждани инвентарни описи по МОЛ от 12.12.2002 г., предхождащи предложения и актове за бракуване от 27-и и 31-и декември 2002 г. и 24.11.2003 г.

След въвеждането на стойностен праг за признаване на ДМА /дълготрайни материални активи/ от бюджетни предприятия 500 лв. без ДДС, като не се начисляват амортизации съгласно ДДС 20/14.12.2004 г.

процесните вещи в Домове за гости № 1, 2 и 3 /дотогава краткотрайни активи/ са били

изписани от баланса и осчетоводени задбалансово по сметки 9978 /други задбалансови активи/– активи по местонахождение Липник-3 и 9909 – активи Липник 1 и 2. По същия начин са били отразени и дълготрайните активи със стойност под 500 лв. Дълготрайните активи със стояност над 500 лв. са били водени по сметка 206 - стопански инвентар. Заведени са като стойност в деноминирани лв. към датата на придобИ.ето им. Не е вършена обезценка поради липса на указания на принципала. *****изата е приела 5 годишен срок на амортизация за този вид вещи.

По отношение вещите, добавени след изменението на обвинението в предмета на престъпленията по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 20 ал. 2 /респ. ал. 4 за останалите без Д./, вменени на подсъдимите Д., А., Н., В., Я.-В. и Г., а именно :

1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

съдът съобрази следното:

Това изменение е поискано от прокурора на база заключенията на комплексните ценови-стокови *****изи. Последните, с оглед предназначението и спецификата им като процесуално-технически способ за събиране и проверка на доказателства, поначало са негодни негодни сами по себе си да установят както съществуването на тези вещи, така и евентуално на кого са принадлежали в инкриминирания период или преди това. След като липсват и в счетоводната документация при областната администрация /откъдето несъмнно са преписвани активите в процесните протоколи и предложение за брак/,

обхващането им от предмета на престъпленията по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 и 2 вменени на подсъдимите Д., А., Н., В., В. и Г.

не е доказано по делото. Поради недоказаността и на други относими факти и обстоятелства, визиращи съставомерните признаци на тези престъпления, съ**вече и по-долу изложеното, предприемането на други надлежни процесуални действия относно съществуването и притежанието им е спестено от съдебния състав като неоправдани времетраене и ресурс.

В инкриминирания период ******* не са съществували вътрешни правила, регламентиращи реда и начина за извършване на инвентаризациите на активите и пасивите под нейно разпореждане, съ**чл. 22 изр. 2 от Закона за счетоводството. Това се установява непротиворечиво от заключението на назначената и приетата в хода на съдебното следствие счетоводна *****иза, неоспорено от никого в тази си част, показания на св. П. и Р., съвпадащи с показанията на подсъдимите по това обстоятелства и писмените доказателства по делото/. Такива правила са

били утвърдени едва след инкриминирания период при следващия *********** П. С. /л. 1140-1146 от съд.д./.

При управлението на подсъдимата Д. като ***********

съгласно утвърдената с горепосочената заповед № 97/19.02.2008 г. нова СФУК, елемент от която наред с другите били Счетоводната политика, Вътрешните правила за реда за съставяне и движение на счетоводните и свързаните с тях документи, Вътрешни правила за управление и разпореждане с имоти и вещи *********** и Правила за работа във финансово-счетоводния архив и и в архив „***********”. В тях

по извършването на инвентаризациите бил възпроизведен текста по чл. 22 от Закона за счетоводството, съгласно който такава се извършва за всеки отчетен период /календарна година/ с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет, а

по въпроса за реда и начина на извършването им /предоставен от изр. 2-о на ал. 1 на чл. 22 от ЗС на за определяне от органите на управление на предприятието/ било посочено, че

инвентаризации се извършват от комисия, назначена със заповед на ***********. Правилата съдържали и препращане към ДДС 20/2004 г. Те не детайлизирали действията и съставяните документите при извършването на инвентаризациите, вкл. и досежно съставянето на инвентаризационни описи, сравнителни ведомости, протоколи за компенсации на липси и излишъци и протоколи за резултатите от инвентаризацията и разчетите, каквито били утвърдени едва през м. юни 2010 г. от следващия ***********.

Съгласно длъжностната характеристика на ******* ******* /т. 4, л. 13 дос.пр./, конкретизираща отговорностите съ**чл. 27 от **четвърта на горепосоченото разпределение на функциите и отговорностите в областната администрация /т. 7, п.2, л. 127, дос.пр./ в рамките на дейността на ******* ******* ******* по ***** обслужване на областната администрация - чл. 14 т. 4 от разпределението на функциите и отговорностите/ е обхванато и

задължение на ******* да подпомага методически служителите от *******та, осъществяващи дейности във връзка със счетоводния и касов процес и контролира тяхната работа. Това негово задължение кореспондира с изискванията за образователен ценз /*****/ и стаж /ранг/, предполагащи специални знания и подготовка, каквито останалите служители в *******та не притежават. Най-сетне

първото основно задължение на заемащия длъжността „*** *****” в посочената ******* *****, която никой от подсъдимите не е заемал в инкриминирания период, изрично включва

„правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи, редовното извършване на инвентаризациите и отразяването на резултатите от тях.” /том 4, л. 12 от дос.пр./.

В изпълнение на задълженията си по процесната заповед заповед № 9500-457/10.09.2008 г. на подсъдимата Д.,

комисията за инвентаризация огледала и описала държавното имущество, намиращо се в

административната сграда на Областната администрация, ведомствените жилища на ул. ”Борисова” 19 и ул. ”П. Д. П.” 4а, обект ”Божичен”, гараж на ул. ”Муткурова” 30, ГКПП ”Дунав мост”, Областен съвет по сигурност и „Гражданска защита”, вкл. дежурна стая, намираща се в Съдебната палата.

Било установено, че

част от имуществото в тях е негодно за използване и решено да се предложи за бракуване.

За държавните движими вещи, намиращи се в Домове за гости № 1, 2 и 3

също било установено, че част това имущество е негодно за ползуване и подлежи на бракуване.

При инвентаризацията на тези вещи /В Домове за гости 1, 2 и 3/ комисията не извършила съвместно /едновременно на целия й състав/ посещение и оглед в обектите.

В резултат на инвентаризацията били изготвени

предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и материални ценности /222 пункта/ в резултат на извършена инвентаризация, в изпълнение на заповед № ******* подписано от целия й състав, както и

протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/ активи с номера 1 до 9 и

протоколи за бракуване на материални запаси с номера 1 до 15, подписани от целия състав на комисията и от св. С. С. като ******* .

Предложението за бракуване технически било изготвено от свид. П. и Р. /показанията на същите, подкрепени от тези на св. С. Х., ******* и В., съвпадащи с обясненията на подсъдимите в същия смисъл/, а протоколите за брак – от св. Р.. Описанието на движимите вещи в протоколите за брак следвало това от предложението /св. Р. преписала вещите от там/, а описанието на имуществото в предложението за брак следвало това в счетоводната документация – описи от предходни инвентаризации и счетоводни сметки – при областната администрация.

В така изготвеното

предложение за бракуване /т. 5, л. 6-12 дос.пр./

в позициите от № 1 до № 63 включително били включени вещи, които се намирали в

извън Домове за гости № 1, 2 и 3 /административната сграда на Областната администрация, ведомствените жилища на ул. ”Борисова” 19 и ул. ”П. Д. П.” 4а, обект ”Божичен”, гараж на ул. ”Муткурова” 30, ГКПП ”Дунав мост”, Областен съвет по сигурност и „Гражданска защита”, вкл. дежурна стая, намираща се в Съдебната палата/

които вещи реално били негодни и следвало да се бракуват. Тези негодни вещи били описани също така и в изготвените от комисията

протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от 1, 2, 3, 7 и 9 от 29.12.2008 г., както и в Протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 1 до № 4 включително от същата дата.

Останалите движими вещи, включени в горепосочените предложение и протоколи за бракуване, а именно:

в предложението - позициите от пункт 64 до пункт 221,

в 4 броя Протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера № 4, 5, 6 и 8 от 29.12.2008г. и

в 11 броя Протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008г.

били част от обзавеждането на Домове за гости № 1, 2 и 3, налично към периода на ревизията, както се описа детайлно по-горе.

По този начин

от всички намиращи се в Домове за гости № 1, 2 и 3 вещи – частна *********** /и други, собственост, както се посочи на клуб „Олимпиец”, купил ги от Безмитна зона-Русе, а тя – от държавата при предходните областни управители съ**горното/

в тези тези инкриминирани документи

като негодни и подходящи за бракуване, били включени следните вещи:

6 бр. маси с мраморен плот; 8 бр. табуретки от гарнитура; 3 бр. дИ.и от гарнитура; 3 бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1 бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр. четирикрилен гардероб; 1 бр. огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр. полилеи с по 6 лампи; 13 бр. огледала комплект; 1 бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 14 бр. табуретки; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1 бр. статуя; 4 бр. медни пана; 1 бр. голям лампион; 1 бр. висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. елипсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 3 бр. столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня, 2 бр. фотьойла, 1 скрин, 1 т**летка, 2 персийски килима, 1 нощно шкафче, гарнитура от един дИ. и 2 фотьойла, две малки маси с дървени плотове, един матрак, един китеник, един корниз за пано, кръгла маса и 3 бр. тапицирани столове, 2 бр. столове, 1 бр. мивка от алпака, комплект мека гарнитура, 4 бр. единични легла, 4 бр. единични легла, 3 бр. единични легла, 2 бр. маси мраморни, 2 бр. единични легла, 2 бр. единични легла, 1 бр. табуретка, 2 бр. единични легла, 1 бр. бюро повредено и 2 бр. столове.

От тях реално похабени и негодни за употреба били следните: 2 бр. фотьойла, 1 скрин, 1 т**летка, 2 персийски килима, 1 нощно шкафче, гарнитура от един дИ. и 2 фотьойла, две малки маси с дървени плотове, един матрак, един китеник, един корниз за пано, кръгла маса и 3 бр. тапицирани столове,

както и /установените като реално негодни в хода на съдебното следствие от допълнителната съдебно-ценова-стокова *****иза/ 2 бр. столове, 1 бр. мивка от алпака, комплект мека гарнитура, 4 бр. единични легла, 4 бр. единични легла, 3 бр. единични легла, 2 бр. маси мраморни, 2 бр. единични легла, 2 бр. единични легла, 1 бр. табуретка, 2 бр. единични легла, 1 бр. бюро повредено и 2 бр. столове повредени

Движимите вещи, намиращи се в сградите на Домове за гости № 1, № 2 и № 3 не били оглеждани от свидетелките П. и Р. /******* и *** *****при *****, ******* ***** в инкр. период/ като *** на комисията. За тях

Не били съставяни инвентаризационни описи и сравнителни ведомости за вещите в тези сгради.

Същевременно те двете изготвили, както се посочи, в тези както и в останалите части, предложението за бракуване на ДМА и материални запаси като ползували за описанието на съдържащите се в тях вещи данните от счетоводството при *****, а

св. Р. изготвила протоколите за бракуване на ДМА и материални запаси, като възпроизвела данните от предложението.

Данните за бройките и вида на тези движими вещи /в Домове за гости № 1, 2 и 3/, били възпроизведени от свидетелките П. и Р. по горепосочения начин въз основа на наличните в счетоводството на Областната администрация описи от предишни инвентаризации и счетоводни сметки. Първични счетоводни документи, удостоверяващ тяхното заприходяване и завеждане в баланса на администрацията през 1992г. за тези вещи поначало не съществували /в същия смисъл е и заключението изслушаната при съдебното следствие съдебно-счетоводна *****иза/.

В тези документи от предходни инвентаризации не бил описан пълния брой на всички движими вещи-частна ***********, намиращи се в сградите на „***ата резиденция”. В описите от даден вид вещ били описани по-малко бройки, от действително наличните там – като куфарник било посочено 1 бр., а в стаите били налични 19 бр. куфарници. По това обстоятелство св. П. установява, че съгласно дадените им указания служителите в счетоводството за определен вид вещ записвали наименованието й в единствено число, а като стойност посочвали общата стойност за всички бройки от този вид.

Предложението за бракуване било утвърдено от подсъдимата Д. в качеството й на *********** с подписа й.

Въпреки това, обаче,

в инкриминирания период и след това не били предприети каквито и да било действия по физическото им унищожаване или отчуждаването им. След изготвянето на процесните протоколи за брак

към 30.12.2008 г. остатъкът по тези сметки се водел нула поради бракуване на активите.

През май 2011 г. и м. септември 2012 г.

движимото имушество в Домове за гости № 1, 2 и 3 било отново осчетоводено при областната администрация-Русе по сметка 998/8 Други задбалансови активи - на обща стойност 18 402 лв. и сметка 206 Стопанки инвентар /само процесния полилей/ на стойност 1500 лв. Това се установява от заключение на съдебносчетоводната *****иза, хронологичен опис за заведени отново материални активи с номера 609 до 870 вкл. в периода 1-31.05.2011 г. /л. 1104-1120 съд.д./ и показанията на свид. Р. /л. 471 съд.д./

Счетоводно или по друг начин тези вещи не са били завеждани като имущество на „Хотел Мениджмънт” АД.

Въпреки че по документи /горепосочените протоколи за приемо-предаване от 13, 14 и 16 март 2009 г./ на новия собственик на Домове за гости № 1, 2 и 3 – „Хотел Мениджмънт” АД - било предадено владението само върху сградите, в действителност той започнал да използва и помещението за охраната, което се намирало на портала на оградата около резиденцията, като настанил там своите пазачи на имота. Декоративната врата на този портал се държала постоянно заключена от новия собственик и по този начин той ползвал и паркът около сградите, макар че същият представлявал ***** горски фонд. Впрочем аналогично било положението и при предходното отдаване безвъзмездно и под наем на Безмитна Зона ЕАД и стдружението „Клуб Олимпиец”.

По същия начин при така извършеното приемо-предаване Домове за гости № 1, 2 и 3 във владение на „Хотел Мениджмънт” АД,

всички движими вещи-*********** - както тези, описани в протоколите за брак, така и тези, които не били бракувани по документи - останали в сградите на Домове за гости № 1, 2 и 3. При това положение

възникнало обективно състояние, при което физическия контрол върху цялото това обзавеждане и оборудване вече се упражнявал не от собственика - държавата, а от собственика на сградите - процесното търговско дружество.

Така останалото във фактическа власт на дружеството обзавеждане на сградите – Домове за гости № 1, 2 и 3 включвало и горепосочените бракувани вещи, описани в Предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности в резултат на извършена инвентаризация в изпълнение на Заповед № 9500-457/10.09.2008 г. под номела от 64 до 221; в Протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от № 4, 5, 6, и 8 от 29.12.2008г. и в Протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008г., изготвени и подписани от свидетелите П. и Р. и подсъдимите А., Н., Г., Я. и В..

Така възникналото фактическо положение обхващало, както се посочи и

счетоводно зануляване поради бракуване на имуществото на сметките за тези вещи 206 и 9909 и 9978 с процесните протоколи за бракуване на ДМА № 4,5,6 и 8 и потоколи за бракуване на материални запаси № 5 до 15

Впоследствие, през есента на 2010 г., част от движимите вещи - ***********, намиращи се в сградите на ***ата „резиденция Липник” били прибрани от там от новото ръководство на Областната администрация. Част от тях - *****и, полилеи, метални фенери, лампи, гардероби, нощни шкафчета, скринове, работните бюра и мастилниците към тях от апартаментите на държавните глави, столове, шкафове, т**летки, маси, табуретки, куфарници, както и пианото, били предадени за съхранение и ползване на Регионалния исторически музей в гр. Русе.

През м. май 2011 г. движимото имущество – ***********, представляващо обзавеждане на Домовете за гости № 1, 2 и 3, било

отново заприходено чрез осчетоводяването му по сметка 997/8 Други задбалансови активи, на обща стойност 18402 лв. /съд. счетовд *****иза, хронологичен опис на л. 1103-1140 съд.д. и показ. на свид. Г. Р. – *********** при **, ******* ***** в инкриминирания период, св. П. С. – следващ ***********/. Това станало по указание на Русенската окръжна прокуратура. Накрая,

през м. септември 2012 г. – по сметка 206 Стопански инвентар бил осчетоводен и полилей 70 лампи на стойност 1500 лв.

Имуществото останало „на отговорно пазене”, очев. от собственика на сградите – „Хотел Мениджмънт” АД, на същото място в сградите, където се намира и досега /св. П. С.,Р., П. и комплексната ценова-стокома *****иза/, с изключение на предоставените на Регионалния исторически музей /впрочем по неясен правен ред и основание/ нощна лампа, 6 бр. скринове ПДЧ, 2 бр. шкафове за хладилник, гипсова статуя на жена, 6 бр. трикрилни гардероби ПДЧ, елипсовидна маса махагон, 2 бр. столове /повредени за брак/.

Последното станало при следващите *********** и служитеи при Областната администрация-Русе и МРРБ.

За цялата 2008 г. ***** извършила разходи за поддръжката на ***ата резиденция в общ размер от 25 574лв. - за телефон,електричество, вода и такса битови отпадъци. За период от една година - от м.юли 2009г. до м. юли 2010г. Областната администрация получила приходи от петте новопридобити апартамента в размер на 2148лв., като извършила разходи за същите в размер на 1601лв.

Междувременно на 11.11.2008 г. Министерският съвет на Република България внесъл в Народното събрание законопроект № 802-01-87 за изменение и допълнение в ЗСПЗЗ, ЗДС, ЗОС и ЗГ, с който се предвиждало да се забрани извършването на замени на недвижими имоти - частна държавна и общинска собственост срещу имоти на физически или юридически лица/станали печално известни като „заменките”/, освен в изрично посочените в закона случаи. Като мотиви в този законопроект било посочено, че „анализът на режима в посочените закони показва, че най-големият му недостатък е липсата на обективни критерии, доказващи равностойността на двата имота като основна предпоставка за извършване на замяната. Това създава условия за извършване на замяна при недостатъчна прозрачност и се явява генератор на корупция.” Този законопроект бил приет на първо четене от Народното събрание на 21.11.2008 г., а на 22.01.2009 г. след окончателното му приемане бил обнародван в брой 10/2009г.на ***** вестник. Параграф 18 от ПЗР към ЗИДЗДС /ДВ, бр. 10 от 2009 г./, обаче, легитимирал „заменките” по производствата, започнатите към момента на влизането и приключени до 1.03.2009 г., какъвто е процесния случай.

Видно от приложените по делото печатни медийни издания, след като сред обществеността станал известен фактът на така сключената сделка, последвали

множество критични публикации в местната и в централната преса, които

коментирали същата като крайно неизгодна за държавата и я оприличавали на размяната на „кон за кокошка”. В тези публикации се коментирала

също така бързина, оценявана като подозрителна, с която били изготвени оценките на подсъдимата Н. и с която администрацията приключила сделката, пак според тях,

точно преди коледните и новогодишните празници /както се посочи сделката всъщност била финализирана през м. февруари 2009 г./.

Правело се сравнение между определените от Н. пазарни цени и реалните пазарни оценки за същия период, като се посочвало,че къщи в близост до ***ата резиденция се продавали по 500-700 евро за кв.м., а сградите на резиденция били оценени по около 200 евро, както и че напълно обзаведени апартаменти в същата сграда с изглед към площада се продавали до 1000 евро за кв.м., а придобитите от държавата гарсониери с изглед към задния двор били оценени от Н. по 1310 евро за кв.м.

Тези публикации открито наричали сключената сделка „подарък” за М. М. и за контролираното от него търговско дружество. В тях като основен организатор и реализатор на цялата процедура по сключване на неизгодната за държавата сделка, се визирала конкретно подсъдимата Д..

Извън така ангажираното внимание на обществото останало обстоятелството, че като прествител на държавата процесната замяна бла подписана от *** *********** Б. С. както се изложи.

Било публикувано обяснение на подсъдимата Д. относно целесъобразността на сделката поради това, че имало подадени много молби от служители с жилищни проблеми и Областната администрация се нуждаела от апартаменти за тяхното настаняване, както и да прехвърли отговорността за сключване на сделката на МРРБ и на Министерския съвет, проблемите по издръжка и опазване на имота и лошата слава му слава от известните предходни събития там, свързане и с нашумяло накателно.

Предвид обстоятелството, че подсъдимата Д. в качеството си на *********** се явявала ******* и като такъв следвало да осъществява държавното управление, както

и предвид фактът, че според така оповестената и коментирана информация в това си качество подсъдимата Д. сключила сделка, с която увредила интересите на държавата и облагодетелствала частни такива

/не бил оповестяван и коментиран фактът, че замяната всъщност е сключена от *** *********** Б. С., нито че е надлежно проверена и разрешена от МРРБ както се изложи/,

тези публикации, последвалите ги обществени дискусии по темата и полученият в резултат на това негативен отзвук в обществото,

довели до сериозно уронване на престижа на *****ната власт и на представляваната от Д. ***, както и на доверието на гражданите в установения в страната правов ред.

Публикувани бил и коментар на съпругата на М. М. - св. Е.М., че не кризата, а негативното обществено мнение е спряло реализацията на неговите планове за сградите на ***ата резиденция. В същия смисъл за и показанията на св. Е. М., Х. и М..

В последствие през 2010 г. бил извършен одит от Сметната палата на финансовото управление на Областната администрация-Русе за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г., който приключил с Одитен доклад № 0800000310, приет с решение № 194/22.07.2010 г. на Сметната палата. На стр. 7 и стр. 45 от същия доклад било записано, че след извършена оценка от *** ***** е установено, че пазарната стойност на ***ия ***** имот - делови център ”Липник” е приблизително два пъти и половина по-висока от пазарната стойност на 5-те апартамента, заменени за държавния имот. Посочвало се също така, че

макар и при сключването й да са били спазени разпоредбите на ЗДС и на ППЗДС

„сделката е нецелесъобразна относно необходимостта от извършената замяна и неравностойността на заменяемите имоти, както и че в резултат на същата Българската държава е загубила над 750 000 лв. в замяна на нефункционалните имоти. Физическото състояние на заменените имоти е в несъответствие с данните в документацията на извършената замяна. Сключеният договор за замяна е неизгоден за българската държава. Част от държавния горски фонд се владее и ползва без правно основание от търговското дружество, страна по замяната.”

По отношение процесното движимо имущество, представляващо обзавеждане и оборудване в Домове за гости № 1, 2 и 3

на стр. 6, стр. 26, стр. 30 и стр. 49 от доклада проверяващите записали констатацията, че „при извършената инвентаризация за 2008г. на имуществото на Делови център”Липник” не са били изготвяни инвентаризационни описи и сравнителни ведомости, не била извършена проверка на място за установяване фактическото състояние на ДМА и материалните запаси, като данните в протоколите за бракуване са били взети от счетоводните регистри. В изготвените протоколи за бракуване комисията е посочила, че техническото състояние на активите е „негоден за употреба”, без да е извършвана фактическа проверка за това. При направената от одитния екип проверка на място, се установило наличие на включеното в протокола за бракуване имущество, включително и ДМА”, като на екипа

не били предоставени документи, отразяващи начина на преотстъпване на имуществото на настоящия собственик на имота - „Хотел Мениджмънт”АД.

Това и горните описания по одитния доклад и медийните публикации около случая

следват детайлното описание на тези обстоятелства в обвинителния акт, късето пък са залегнали като физиращи от фактическа страна съставомерните признаци за неимуществените вреди /уронен институционален престиж/, причинени от процесното престъпление по служба, както и особената тежест на случая. Ето защо, като относими, ангажират фактическите констатации на съда в цялата си обстоятелственост.

По отношение пазарна цена на процесния ***** недвижим имот /комплекс от сгради Домове за гости № 1, 2 и 3 ведно с правото на строеж за всяка от тях/ към инкриминирания момент

по делото се установява следното:

Според инкриминираната окончателна *****на оценка на подсъдимата Н. /съгласно горното/ тази цена е възлизала /общо за трите сгради ведно с правото на строеж/

по метода на вещната стойност на 1 069 091 лв.,

по метода на пазарните сравнения - на 816 720 лв. и при посочените теглови /тежестни / коефициенти /съответно 0,1 и 0,9/ като

крайна цена е приета 841 960 лв. без ДДС.

Според Сметната палата в горния одитен доклад /както се посочи третиран от обвинението като довод за неимуществените вреди от престъплението и особената тежест на случая поради обществения отзвук в публикациите, позоваващи се и на него/ цената на имота

по възстановителния метод е била 1 178 426 лв.,

по сравнителния метод /за който впоследствие петорната *****иза е дала заключение, че в случая е неприложим/ - 1 340 780 лв. и при приети теглови коефициенти по 50 %

- крайна цена 1 227 433 лв.

Съгласно заключението на назначената в досъдебното производство и изслушана и приета при съдебното следствие

тройна строително-ценова *****иза /изрично посочена в обвинителния акт като част от доказателствения материал, с която се доказва твърдяната факическа обстановка/, цената на недвижимия имот Домове за гости № 1, 2 и 3 ведно с правото на строеж възлиза

по метода на вещната стойност на 1 372 900 лв.,

по метода на приходната стойност – 1 098 540 лв. и при приети от тази *****иза теглови коефициенти от по 50 %

- крайната цена възлиза на 1 253 730 лв.

Съгласно заключението на назначената в хода на досъдебното производство и приета при съдебното следствие

петорна строително-ценова *****иза пазарната стойност на комплекса възлизала

по метода на вещната стойност на 1 137 400 лв.,

по приходния метод – 893 500 лв. и при определени също по 50 % теглови коефициенти между двата

– крайна цена 1 039 300 лв.

Допълнителната петорна строително-ценова *****иза е приела като такава пазарна цена

по метода на вещната стойност – 1 126 600 лв.,

по приходния метод - 893 500 лв. и теглови коефициенти по 50 %

- крайна цена 1 032 800 лв.

По отношение на пазарни цени на апартаментите, предмет на процесната замяна, по делото е установено следното:

Съгласно горепосочената инкриминирана оценка на подсъдимата Н. справедливите пазарни цени на апартаментите /в окончателните им варианти, ползувани при замяната/, при съчетание между трите приложени от нея методи - на възстановителната стойност, на пазарните сравнения и на приходната стойност /наемния множител/, с тегловни коефициенти съответно 0,3, 0,4 и 0,3 възлизали както следва:

за ап. № 6 – 187 030 лв. без ДДС, съответно 126 616 лв., 214 236 лв. и 211 170 лв. по всеки от методите на възстановителната стойност, пазарните сравнения и приходната стойност/;

за ап. № 7 – 183 850 лв. без ДДС /съответно 125 285лв., 210 243 лв. и 207 230 лв. по метода на възстановителната стойност, пазарните сравнения и и приходната стойност/;

за ап. № 8 – 183 880 лв. без ДДС /съответно 125 296 лв., 210 276лв. и 207 260 лв. по всеки от трите метода/;

за ап. № 10 – 148 800 лв. без ДДС /съответно 101 803 лв., 169 983 лв. и 167 550 лв. по всеки от трите метода/

за № 25 – крайна цена от 148 090 лв. без ДДС /съответно 100922 лв., 169690 и 167255 лв. по методите на възстановителната стойност, пазарните сравнения и приходната стойност/. Така

сбора от тези цени възлизал на 851 650 лв. без ДДС.

Според еспертната оценка в одитния доклад на Сметната палата сборът на пазарните цени на тези пет апартаменти е възлизал общо на

427 035 лв. по възстановителния метод и

508 555 лв. по сравнителния метод /на пазарни аналози/ и при приетите теглови коефициенти по 50 % за всеки

- крайна цена /сбор на цените на всички пет/ - 467 794 лв.

Според тройната строително-ценова *****иза, назначена на досъдебното производство и изслушана и приета и в хода на съдебното следствие /обвинението изрично се позовава и на нея като част от доказателствения материал по делото на стр. 68 от обв. акт/ сбора от пазарните цени на тези пет апартамента възлиза на

362 320 лв. по метода на вещната стойност,

631 770 лв. по метода на приходната стойност и

880 200 лв. по метода на пазарните аналози и при приетите тежестни коефициенти съответно 0,1, 0,2 и 0,70

- крайна стойност /като сбор от пазарните цени на петте апартамента/ - 778 720 лв.

Петорната строително-ценова *****иза, /по същия начин от досъдебното производство, обхваната от доказателствения материал на съдебното следствие/, този сбор възлиза на

общо 407 900 лв. /близо два пъти по-ниска от тази на тройната, при участие на общи *****и/ при съчетаване на методите на вещната стойност и приходния метод, с тежестни коефициенти съответно 80 % и 20 % /съответно 415 400 лв. и 377 800 лв./, както и

общо 423 304,02 лв. по метода на пазарните аналози съгласно разпоредбата по § 1, т. 2 от ДР към ЗДС /съгласно която са формулирани обвиненията на подс. Д. и Н./.

Най-сетне съгласно заключението на

допълнителната петорна строително-ценова *****иза, сборът от пазарните цени на заменяемите пет апартамента с номера 6, 7, 8, 10 и 25 при съчетано използуване на методите на вещната стойност и приходния метод /в същото съотношение 80 към 20 %, съответно 415 400 лв. и 264 200 лв./ и 423 304,02 лв. по метода на пазарните сравнения в съ**§ 1, т. 2 от ЗДС възлиза на

общо 385 200 лв, което е два пъти по-малко от горната оценка на тройната.

Най-сетне в инкриминирания период

данъчните оценки на процесните заменя са възлизали както следва:

на държавния недвижим имот – Домове за гости № 1, 2 е 3 в инкриминирания период – общо 88 995,70 лв., а

на процесните заменяеми апаратаменти № 6, 7, 8, 10 и 25, П. „Свобода” № 7-Русе период - общо 192122,90 лв., т.е. повече от

два пъти по-висока, в съотношение обратно на приетата разлика в пазарните им цени, което е уникален случай.

Така съобразно тези основно и допълнително заключения на петорната съдебно-ценова *****иза процесните обвинения против подсъдимите Д. и Н. по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 пр. 1 и 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 /респ. за Н. ал. 4/, чл. 260 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 3 /за Н. ал. 2/ и чл. 220 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 /респ. ал. 4/ са били формулирани в окончателната си редакция на досъдебното производство и в постъпилия в съда обвинителен акт с размер на щетата 631 400 лв., при общи стойности на заменяемите имоти на Домове за гости № 1, 2 и 3 1 039 300 лв. и на петте апартамента № 6, 7, 8, 10 и 25 на П. „Свобода № 7 - 407 900 лв., а

след изменението му съ**горното в тези му части въз основа на допълнителното заключение на петорната строителна-ценова *****иза в хода на съдебното следствие

обвинението е добило окончателния си вид

с размер на щетата 647 600 лв., а общи стойности на държавния недвижим имот 1 320 800 лв. и 385 200 лв. на петте апартамента на „Хотел Мениджмън” АД.

По отношение

пазарната цена на процесните движими вещи - ***********, намиращи се в Домове за гости № 1, 2 и 3 към инкриминирания момент, тяхната действителна годност, както и културно-историческата стойност на част от тях, по делото се установява следното:

За установяване на тези обстоятелства, изискващи знания от различни области на науката и изкуството,

на досъдебното производство по делото е била назначена комплексна *****иза, с участие на ***-*****, двама историци и уредник при Художествена галерия-Русе. Заключението на тази *****иза не е било изготвено в съответствие с изискванията на процесуалния закон и ***та теория. Липсва едно общо заключение на всички *****и определени с постановлението на прокурора от 5.10.2010 г. и подписано от всички тях. Изготвени са две самостоятелни *****ни заключения, каквито прокурорът не е назначавал. Едното от тях е изготвено и подписано само от в.л. Т., посочен в постановлението за назначаване на комплексната *****иза като ***-*****, като обаче съдържа обсъждане и изводи по всички поставени на комплексната *****иза задачи. Другото пък е изготвено и подписано от останалите три посочени в постановлението на прокурора вещи лица, посочени като специалисти в областта на изкуството, като се произнесло по въпроса за културноисторическата стойност на горепосочените процесни гипсови скулптури на жени и медни пана и обшивки на камините в апартаментите. Авторите на всяко едно от тези две заключения не са се подписвали на второто. По този начин

на досъдебното производство и при изготвянето на обвинителния акт, внесен в съда, по тези обстоятелства, от една страна са ползувани *****изи, каквито въобще не са назначавани по установения ред, а от друга са правени изводи изискващи специални знания без фактически и юридически да е била изготвена съответната надлежна *****иза.

Така допуснатото процесуално нарушение, не е от вида на обуславящите връщането на внесения в съда обвинителен акт, поради което и това не е сторено при постъпването му в съда. Касае се за попълване на делото с доказателства, за което в теорията съдебната практика е практиката на съдилищата е безспорно, че при действуващата процесуално*** уредба само по себе не дава такова основание. Като се има предвид от една страна поначало отредената на обвинението тежест на доказване, а от друга, при че не са били правени искания в тази насока от обвиняемия, неговия защитник, пострадал или повереник, било по процедурата, било по нуждата от едни или други процесуално-техническите способи в това отношение,

липсвало е нарушение на процесуалните им права, само при каквото е допустимо връщане на делото на прокурора /чл. 246 ал. 2 т. 3 от НПК, както и аргумент от чл. 348 ал. 3 т. 1 вр. чл. 335 ал. 3 пр. 2 и др./ То всъщност е визирало непълнота в доказателствата по делото, която не е необичайна по наказателните дела и рутинно се отстранява от съдебните състави, разглеждащи делата по така внесените обвинителни актове, в съответствие с принципите по чл. 13 ал. 1 и чл. 14 ал. 1 пр. 2 от НПК.

Ето защо в съдебно заседание на 14.05.2012 г., съобразявайки вече направените възражения конкретно по този въпрос от подсъдимите и защитниците им,

след като е отказано приемането на така изготвените на досъдебното производство две *****ни заключения и е

е назначена нова комплексна *****иза за установяване на тези обстоятелства /във втората съдебна фаза на наказателното производство постановлението на прокурора от досъдебното производство за назначаване на такава *****иза не може да произведе действие/, а след това и допълнителна такава по горецитираните допълнително установени негодни и необхванати в обв. акт вещи останали в Домове за гости № 1, 2 и 3.

От така назначените, изслушани и приети от съда основно и допълнително заключение на комплексната ценова стокова *****иза по делото се установяват

гореизложените обстоятелства относно годните и негодни за употреба вещи – материални /дълготрайни и малотрайни/ активи и материални запаси,

гореизложените обстоятелства относно производството на мебелите, осветителните тела и шкафовете в баните и т**летните /съвпадащи с показанията на св. П./ и

общата стойност в размер 24 153 лв. на годните за употреба движими вещи-*********** в Домове за гости № 1, 2 и 3 към инкриминирания момент, както се изложиха по вид и брой по-горе.

По същите *****изи се заключава, че измежду тези вещи

художествена и историческа стойност имали:

- трите медни пана и медни обшивки, закрепени на камините, авторска изработка на ***** Г. Р., както и

- четирите гипсови фигури на жени 180/30х25 на ***** Н. Т., представляващи копия на големите женски фигури, наречени *******, намиращи се в Пантеона на възрожденците в гр. Русе /монумент, изграден през 70-те години на мястото на съборената тогава най-голяма християнска църква в гр. Русе „Вси Святих”, в който, пак тогава, били извадени и пренесени от намиращото се в съседство старо гробище на града, костите на знакови за българската история личности, вкл. Любен Каравелов, Захари С., баба Тонка Обретенова, опълченци от Шипка и мн. др./.

*****изата е приела, че тези вещи имат историческа стойност, тъй като „са част от интериора на държавна правителствена резиденция, строена за правителствени срещи на на-високо ниво от периода 80-те години на двадесети век”.

Доколкото придаването или не на такава стойност на част от процесните вещи не от значение за съставомерността на процесните деяния, а при евентуалната преценка на степента на обществената опастност на дянията и дееца в аспекта на тежестта на санкцията,

събирането на допълнителни доказателства и в тази насока е спестено от съда като времетраене и бюджетни средства. Иначе проверката им би била наложителна като се има предвид ноторно известните диаметрално различни обществени тези относно ценността както на обектите, ползувани от специфичния партийно-***** „елит” в онези години, така и на всичко свързано с пантеона-костница, необичаен за бита и душевността на българина, заместил безвъзвратно унищожената традиционна църква по отречени от историята идеологически съображения и „разбудил” без обективна нужда костите на енигматични национални герои.

До тук изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин, тъй като се извежда от достоверни, непротиворечиви и достатъчни доказателства.

Тя, както и следващите по-долу съображения и констатации по фактите, се установяват от

събраните по делото доказателства както следва:

свидетелските показания на Б.С., В.В., Д. *******, И.П., Г.Р., С.С., Х.Х., П.С., С.П., А.Г., Т.С., Г.Р., В.Т., Л.М., М.Д., К.Р., М.Т., В.В., В.Д. , С. Г. /разпитан по делегация при СРС, З. Д. /по делегация при СРС/,

приобщените на чл. 373 ал. 1 пр. 1 вр. чл. 372 ал. 3 вр. чл. 371 т. 1 от НПК към доказателствения материал от съдебното следствие показания от досъдебното производство на Е.П., Е.М., Е.М., З.Д., Д. П., Н.Р., Д.Д., Н.К., Д.Г., С.С., П.П., И.И.,

посочените в года на изложението *****изи и

от писмените доказателства и доказателствени средства по делото събрани на досъдебното производство и приобщени по надлежния ред:

том 1: писма от *****, брой 43 от 21-22.02.2009г. на в.”Утро”, заверено копие от АЧДС № 4556, № 4557, 4558, 4559, 4560, от 6бр. протоколи за приемо-предаване на недвижими имоти на основание договор за замяна № 9600-15, 7 бр. заповеди на *********** *******, обратни разписки, писмо от ***** до „МТел”ЕАД, договор за наем, писмо до „Бат Секюрити”ЕООД, писмо до Х.Х., писмо до отдел”МДТ”, 6 бр. писма от *********** до „Хотел мениджмънт”АД, писма от ***** до МРРБ-3бр., договор за замяна 09600-15/12.02.2009 г., от 3бр. удостоверения за търпимост на строеж, от 2 бр. разрешения за строеж, от 3бр. удостоверения от Служба по вписванията, от писма на „Хотел мениджмънт”АД до *****-8бр., удостоверения за данъчна оценка - 22бр., схема на обект в сграда - 16 бр., 2бр.заявления до Службата по вписвания, искане за издаване на удостоверение за търпимост, писмо до Кмета на Община-Русе, извлечение по сметка, 5 бр. преводни нареждания, Заповед №9500-640/30.12.2008 г., писма на МРРБ до ***** ******* - 4 бр., проект на заповед – 2 бр., справка за дължими суми, данъци и такси-2бр., 11 бр. снимки, Протокол №32/23.12.2008 г., *****ни оценки от м. декември 2008г. - 6бр., нотариални актове - 11бр., *** №1044/21.06.93 г.за оценка на недвижими имоти, протокол от ******* *****ите на „Хотел менджъмнт”АД - 2 бр., становище по чл. 61 ал. 9 т. 6 от ППЗДС, констативен протокол от 26.11.2008 г., *****ни оценки от м. ноември 2008г. - 5 бр., АЧДС № 4434, скица - 5 бр., 2 бр. договори за изработка, 2 бр. предавателни протоколи, извлечение от устава на „Хотел мениджмънт” АД, от протокол № 29/24.11.2008 г., служебна бележка от Община-Русе, сектор ”МДТ”, партида на имот № 000510, декларация по чл. 14 от ЗМДТ, заповед №917/01.04.1992 г. на *****а на финансите, решение № 471/23.11.1995 г. на МС, Заповед №РД 02-14-981/02.09.2008г., АПДС №2698, от АДС № 5149, писмо на МРРБ до ДАГ, писмо от ***** ******* до МРРБ;

том 2: писмо от *********** ******* до РОП, заверено копие от договор за замяна № 9600-15/12.02.2008 г., дневник за продажбите на сбл. администрация за периода м. февруари 2009 г., 3бр. *****ни оценки от м. декември 2008г., договор за изработка-2 бр. и от предавателен протокол – 2 бр., хронологичен опис за диапазон операции ,от ежемесечен отчет за касовото изпълнение на бюджета, констативен протокол, фот**лбум, писма от обл.администрация-2 бр., 6 бр. протоколи за предаване на имот, заверено копие от 11 бр. фактури, протокол за приемо-предаване на движими вещи, описи-3 бр., заповеди на ***** – 8 бр., 5 бр. обратни разписки, писма на ***** до МТел, до „Бат секюрити”, до Община Русе отдел „МДТ”, договор за наем, писмо на ***** до Х.Х.,*** до „Хотел мениджмънт” АД - 7бр., писма на ***** до МРРБ - 4бр., 3 бр. удостоверения за търпимост на строеж, 2 бр. разрешения за строеж, удостоверения от Службата по вписвания – 3 бр., писма от „Хотел мениджмънт”АД до *********** - 8бр., удостоверения за данъчна оценка - 22бр., схеми на обект – 15 бр., заявление до Служба по вписванията – 2 бр., искане за издаване на удостоверение за търпимост по ЗУТ, писмо на Обл .управител до Кмета на Община-Русе, извлечение от сметка, 5 бр. преводни нареждания, Заповед №9500-640, писма на МРРБ до ***** *******- 2 бр., проект на заповед – 2 бр., протокол №32/23.12.2008 г., справки за дължими суми, данъци и такси - 2бр., фотоснимки – 11 бр., *****ни оценки от м. декември 2008г. – 6 бр., нотариални актове - 10бр., *** на ***** на недвижими имоти, протокол от ******* *****ите на „Хотел мениджмънт”АД - 2бр., факсово копие на писмо на МРРБ до ***** *******, становище по чл. 61 ал. 9 т. 6от ППЗДС, констативен протокол от 26.11.2008 г., *****ни оценки от м. ноември 2008 г. - 5бр., АЧДС № 4434, скица - 5бр., извлечение от устава на „Хотел мениджмънт”АД, протокол №29/24.11.2008 г., служебна бележка от Община-Русе сектор”МДТ”, партида на имот № 000510, декларация по ЗМДТ, Заповед №917/01.04.1992 г. на *****а на финансите, Решение 0471/23.11.95 г. на МС, Заповед № РД02-14-981, АПДС № 2698, писмо на МРРБ до ДАГ;

том 3:

папка № 3- 108 бр.заверени преписи от нотариални актове;

папка № 4 - 11бр. *****ни оценки на недвижими имоти;

папка№5 - 11бр.заверени копия от *****ни оценки на недвижими имоти;

папка№ 6 - тройна съдебно-строителна ценова *****иза, писмо от *****, заверени копия от заповеди на ***** -5бр., договори за наем - 4бр., от протоколи за предаване на имоти – 8 бр., заявление за прекратяване на договор за наем, анекс към договор за наем, протокол №5 /31.07.2009г., 9бр. нотариални актове, от разрешение за ползване - 2бр., протокол за установяване на годността за използване на строеж - 2 бр, АЧДС № 4560, №4557, №4558,№4556, №4559, удостоверения за данъчни оценки - 5бр., схема на обект - 5бр., скици, договор за замяна, кореспонденция между МРРБ и *******, протокол за доброволно предаване, 46 бр. снимки и 1 бр. СД;

том 4: заверени копия от заповеди на *******, длъжностни характеристики, допълнителни споразумения към трудови договори, трудови договори, договор за замяна № 9600-15, фактури, протоколи за приемо-предаване на движими вещи и на имоти, описи на движими вещи, писма на ***** до МТел, до „Бат Секюрити”ЕООД, до МРРБ, до „Хотел мениджмънт”АД, до Община-Русе, до Служба по вписвания, договор за наем, удостоверения за търпимост на строеж, разрешения за строеж, удостоверения от службата по вписвания, писма до *********** от „Хотел мениджмънт”АД и от МРРБ, удостоверения за данъчни оценки, схеми на обекти, нотариални актове, извлечения по сметки и преводни нареждания, протокол №32/23.12.2008 г., 6 бр. *****ни оценки от м. декември 2008г., от 2 бр. протоколи от ******* *****ите на „Хотел мениджмънт”АД, проекти за заповед, справки за дължими суми, данъци и такси, становище по чл. 61 ал. 9 т. 6 от ППЗДС, констативен протокол от 26.11.2008 г., 5 бр. *****ни оценки от м. ноември 2008 г., договори за изработка и предавателни протоколи към тях, АЧДС № 4434, служебна бележка от Община-Русе, скици, Заповед № РД 02-14-981, АПДС №2698, АДС № 5149, писмо на МРРБ до ДАГ, констативни протоколи, писмо от АДФК до *********** *******, *****на оценка за пазарна стойност на полилей, приемо-предавателни протоколи на имущество и описи на движими вещи към тях, предложение за бракуване на ДМА и стоково-материални ценности, справка за размера на инвестирани суми;

том 5: заверено копие от Заповед №******* предложение за бракуване на негодни за употреба ДМА, протоколи за бракуване на ДМА, протоколи за бракуване на материални запаси, протоколи за оглед на местопроизшествие - 5бр. и 3бр. СД с изготвени снимки от огледите, покана до *********** от „Хотел мениджмънт”АД, писмо от *****;

том 6:

папка № 1- писмо от ***** до РОП, ведно с приложени към същото 156 бр. пътни листи за служебни автомобили на *****;

папка № 2: писмо от Сметната палата, ведно с одитен доклад № 0800000310 за извършен финансов одит на финансовото управление на ***** за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2009 г. и 2 бр. *****ни оценка на недвижими имоти с възложител Сметната палата;

папка № 3: писма от МРРБ до РОП, ведно с приложени заверени преписи от документи, заверени копия от писма на МРРБ до ***** *******, заповеди на *****а на регионалното развитие и благоустройството, длъжностни характеристики, справки от електронната деловодна система на МРРБ за входяща и изходяща кореспонденция, заверени копия от преписка рег. №90-04-1232 на МРРБ, становища на „Цеси инвест ”ЕООД, правила за разглеждане на предложения за извършване на замени и др.разпоредителни сделки;

папка № 4: фот**лбум, писмо от „Бат секюрити”ЕООД, писмо от вестник „Утро”, ведно с приложени към същото заверени копия и оригинали на публикации в същия вестник;

папка № 5: писмо от Сметната палата до Главния прокурор на Р България, ведно с приложени към него заверени копия от част от Одитен доклад № 0800000310,в едно с одитните доказателства към него;

папка № 6 : справки от „Олимпия”ООД и от „Пристия 95” ЕООД, техническа *****иза, съдебно-счетоводна *****иза, комплексна *****иза, петорна съдебна строително-ценова *****иза;

том 7

папка № 1: писма от Областна админстрация-Русе, заверени копия от писма до МРРБ, справки от *****, заверени копия от предложение за бракуване на негодни за употреба ДМА, протоколи за бракуване на ДМА, протоколи за бракуване на материални запаси, Заповеди по Закона за държавния служител, длъжностни характеристики, данни от електронния регистър на ***** за входяща и изходяща кореспонденция,

папка № 2: писма от *********** до РОП, заверено копие от заповед №9500-87/11.02.2009 г., заповед № 9500-544/07.11.2008 г., протокол за приемане и съхранение на движимо имущество-***********, писма от ***** ******* до МДААР, заповеди за командироване на служители от Областната администрация, Решение № 732801.09.2005г. на МС на Р България, договори за наем, протоколи за предаване на имоти и от заповеди, писма на ***** ******* до МРРБ и до МЗГ, писма на *****а на ******** и от МРРБ до ***** *******, писмо на МЗГ до ***** *******, писма на МЗГ до МРРБ, Заповед № 9500-01/05.01.2007 г. и Заповед № 9500-35/29.01.2008 г., справки от електронната деловодна система на Областната администрация-Русе за входяща и изходяща кореспонденция, Заповед № 9500-646, Вътрешни правила за документооборота в *****, Разпределение на функциите и отговорностите между змената и длъжностите в областната администрация-Русе, Счетоводна политика на *****,

папка №4-трудов договор между клуб „Олимпиец” и Л. М., копие от протокол на УС на клуб „Олимпиец”

папка № 5 : справки от ГРАО за адресни регистрации, заверено копие от констативен протокол, свидетелства за съдимост, декларации, автобиографии, както и

събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства:

постановление на РОП за отказ за образуване на нодъседбно производство; справка от ОДП-Русе, материали от извършена проверка от сектор „Икономическа полиция” при ОДП-Русе с обяснения от М.Д. – *********** на ***, сигнал от *** *********** Р. Ч. ***** до окръжния прокурор на гр. Русе и констативен протокол; описи на документите към: досие на имот – *********** по АДС № 2698/5.09.2003 т. и в папка 2 към това досие, към досие на *** имот па ОДС № 5149 и към досие на *** имот по АДС № 4434/16.10.2009 г.; писмо от РОП до ***** № 1100/19.11.2010 г.; копие на ценова *****иза от 25.05.2011 г., възложена от *****; копие от заповед № 471/19.09.2008 г. на Рус. *****; писмо от РОП до ***** от 26.06.2008 г.; протокол от 22.06.1999 г.; опис на ремонтни работи извършени от „СБЗ-Русе” ЕАД в дом № 3 на Делови център-„Липник”,фактура от 17.11.1995 г., инвентарни описи по местонамиране от 31.12.2000 г. преди и след преоценка 2 бр.; информация за всички партиди от 26.11.2002 г.; опис на недвижимо имущество – малка вила; опис; инвентарни описи по МОЛ от 12.12.2002 г. и 1.12.2002 г., актове за бракуване на малоценни и малотрайни предмети № 1 и № 2 от 31.12.2002 г.; информация за всички партиди сметка 997/8; предложение за бракуване от 27.12.2002 г., справка за всички партиди от 31.12.2002 г.; *****на оценка за определяне на СПО на полилей от м. наември 2003 г.,; хронологичен опис на операции от 31.11.2003 г.; информация за всички партидиот 31.10.2003 г.; предложение за бракуване на негодни заупотреба ДМА и СМЦ в резултат на извършен оглед в резиденция „Липник” към 24.11.2003 г.; 2 бр. хронологични описи от 31.12.2003 г. за операции в диапазони 1050-1074 и 1075-1136; информация за всички партиди от 31.12.2003 г.; хронологичен опис за диапазон операции от 605 до 870 вкл. за перода 1.31.05.2011 г. и Правила за подготовка и провеждане на инвентаризация на активите и пасивите на *****, утвърдени със заповед № 247/20.06.2010 г.

Наред с изложеното

голяма част от фактическите твърдения, заявени от прокурора като обосноваващи обвинителната теза,

са лишени откаквато и да било опора в доказателствата по делото, като

за малка част от са налице недостатъчни и недостоверни такива, а

за всички се установяват както опровергаващи ги гласни, писмени и от *****ен порядък доказателства, така и

противоречия между самите тях и с правилата на формалната и житейска логика.

Касае се за факти и обстоятелства, визиращи различни съставомерни признаци на вменените на подсъдимите престъпления, недоказването на които води до необоснованост на обвинението от фактическа страна /и *** – по-долу/, което изключва постановяване на осъдителна присъда - изискуемата от закона съставомерна форма на вина, изискуемата за престъпленията по служба специална цел, спецификата на съставомерното *****но деяние в целостта му или отделни негови елементи и др., както ще се изложи по-долу.

В тази насока съдът констатира и съобрази следното:

1. Преди всичко

по делото не се установява подсъдимата Д. да е изземвала и упражнявала лично функциите и конкретните дейности на служители, звена или структури при подпомагащата я ***** /важи горното относно СФУК/, както по принцип, така и

конкретно по касаещите процесните й обвинения дейности

по изготвянето на проектобюджета и бюджета на областната управа-Русе,

текущите дейности по управление и стопанисване на намиращата се под разпореждане на ***** недвижима и движима собственост,

свързаните с тях правно и организационно обслужване,

материално-отчетническата и счетоводна дейност, договорните и други взаимоотношения на ***** с различни правни субекти,

приемане и предаване и проучване на едни или други книжа, изискващи специални професионални знания,

външната кореспонденция на администрацията и най-сетне

физическите действия по съхранение и разпореждане с материалните активи на *****.

Основателни в това отношение са доводите на защитата й, че в инкриминирания период са функционирали горепосочените институционални структури съ**СФУК, ЗА, ЗДС в ***** и МРРБ – политически съвети, постоянни комисии, специалисти при последните, „Цеси инвест” ООД и ангажираните съ**горното служители при областната и министерска администрации, всички обслужващи дейността на подсъдимата /и останалите с отговорни функции длъжностни лица/ и предпоставящи и опосредствуващи както вземането на решения тях, така и последиците от тях.

Ето защо фактически /както и логически/ несъстоятелна е тезата извършването или не на едно или друго от процесните действия, явяващо се служебно задължение на конкретен служител или звено при областната администрация-Русе и фактически осъществено /или пропуснато/ от такъв служител, да бъде директно третирано като лично нарушение и вменявано във вина на подсъдима Д..

Наред с това по делото не се установяват и твърдените от страната по обвинението факти и обстоятелства както следва:

2. Че, „след като и станало известно, че къмДомове за гости № 1, 2 и 3 е проявен интерес от страна на МВР за безвъзмездно предоставяне

подсъдимата Д. преценила, че за нея ще бъде по-изгодно да останат под нейното управление, тъй като така тя щяла да запази възможността си да се разпорежда с тях в частен интерес чрез продажба или чрез замяна” и че

по тази именно причина „с писмо № 400-208/19.07.2006 г. до МРРБ изразила становище, че целия имот актуван с АДС № 268/5.09.2003 г. следвало да бъде преобразуван в частна ***********”.

Твърденията за такива именно мотивация, решение и действия на подсъдимата Д. са лишени от опора в доказателствата по делото. Събраните го опровергават или сочат и на други хипотези, т.е. го оставят в сферата на вероятностите, което изключва несъмнени и категорични изводи в полза на която и да било страна в процеса, вкл. обвинението.

Съгласно гореизложеното

инициативата за това деактуване, по което е образувана и движена преписката при МРРБ, под същия номер и в инкриминирания период, поначало е изхождала от предхождащия подсъдимата *********** Р. *****, писмата на подсъдимата обективно се явяват продължение на искането от предходния ***********, така са и редактирани,

писмата са изготвяни от ресорните длъжностни лица в съответствие с горепосоченото разпределение на функциите и длъжностните характеристики на съответните служители и са

мотивирани са не с измислени, а

с действително съществуващи законови и организационно- финансови основания.

Визираните в процесните писма законови и материално-технически основания са били изцяло възприети и възпроизведени от оправомощения за деактуването орган в горепосочената заповед № РД 02-14-981/02.09.2008 г., с която на основание чл. 78 ал. 2 от ЗДС така протеклата процедура е приключила с такова именно деактуване на имота като публична ***********.

Деактуването е извършено не от подсъдимата или подчинено й лице, нито от лице за което се твърди, че е било неин съучастник и опосредствуван извършител, а тогавашния ***** на регионалното развитие и благоустройството. Не се твърди от никого, че това деактуване само по себе си е било неправилно, нито са налице основания за такова твърдение. В процесната заповед на *****а /т.4, л. 366 от дос.пр./ изрично е прието, че

„за имота не са налице законовите условия по чл. 2 ал. 2 от ЗДС” и „е констатирано обстоятелството, че

актът за публична *********** е съставен неправилно …”.

Това не може да означава друго, освен, че в резултат на процесните действия на подсъдимата, предходния *********** и всички останали служители при ***** и МРРБ, вкл. *****а на регионалното развитие и благоустройството

обективно е било отстранено едно закононарушение. Обратното би противоречало на правилата на ***та, а и формалната логика.

При това положение

очевидно незащитима е тезата /въобще, още по-малко като несъмнена, единствено възможна/, че с това си предложение подсъдимата е консумирала длъжностни и законови нарушения.

3. Че подсъдимата Д.

„преднамерено създавала с коментариите си сред служителите в Областната администрация впечатление, че сградите се намирали в окаяно състояние, че били ненужни за държавата и че били някакво финансово бреме за бюджета,

че областната администрация не се нуждаела от тези сгради и не можела да ги ползва поради лошото им състояние и отдалечеността им от центъра на гр. Русе. С тази цел още от началото на мандата започнала да коментира със своите заместници и подчинени служители, че Областната администрация извършвала големи разходи за охраната на сградите на ***ата резиденция, за заплащане на консумирани електричество, вода и местни данъци и такси, както и че администрацията не разполагала със средства, за да извърши ремонт на тези сгради и за да ги поддържа”.

По делото липсват доказателства за такава преднамереност и целенасоченост на действията на подс. Д., както и че именно и само тя да е правела такива коментарии.

Налице са гореизложените в обратния смисъл, а именно, че

проблемите по поддръжката, финансовата обезпеченост и опазването на имуществото в процесния държавния имот

са били известни сред служителите в *****, както са станали известни и извършените

проверки за евентуална безстопанственост от инспектората в министерството и от Русенската окръжна прокуратура, а също и

негативните отзвуци в обществото за вършени там незаконни и аморални деяния.

Никой от свидетелите по делото, вкл. ******* – св. В. В., *****а на *** при *****- св. *******, *** *********** – св. Б.С. не установява такива обстоятелства да са му внушавани от подсъдимата или другиго, още по-малко тенденциозно.

Тези проблеми по поддръжката и опазването на на обекта

и обективно са съществували в правен, организационен и финансов аспекти, както се установява от писмените доказателства по делото /том . 7, папка 1, л. 9-17, т. 7, п. 2, л. 17-22 от досъд. производство/ и показанията на св. В., *******, С., Р., П. и С.. Отдаването под наем, а след това и за безвъзмездно ползуване на Безмитна зона ЕАД-Русе, Българския олимпийски комитет, на клуб „Олипмиец”-Русе , М-тел АД, готовността на предходния *********** да се освободи от грижата за имота с прехвърлено на ползуването на МВР, са все обстоятелства в насока извода, че имотът е бил ненужно бреме за областната администрация, и то не от времето на подсъдимата като ***********.

Най-сетне горепосочената прокурорска проверка относно стопанисването на имота през м. май 2008 г., инициирана от предходния ***********, макар и окончаваща с постановление за отказ за образуване на наказателно производство, но включила и даване на писмени обяснения в полицията от подсъдимата Д. в качеството й на действуващ ***********, също не е от естество да стимулира амбиция у нея и подопечната й администрация непеременно да запазят имота под свое управление и стопанисване, а по-вероятно обратното.

4. Че подсъдимата Д. целяла да затвърди убеждението у своите подчинени и у своите заместници, че държавата не разполагала със средства, за да поддържа тези сгради и

възнамерявала чрез предполагаемото недобро състояние на този имот да обоснове целесъобразността на едно бъдещо разпореждане с него в частен интерес и

поради това именно тя /персонално/ не предвидила в проектобюджетите на ***** за 2006, 2007 и 2008 г. средства за основен ремонт сградите Домове за гости № 1, 2 и 3. Така нарушила задълженията си, произтичащи от чл. 7 ал. 1 т. 6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /”…ръководителите на организациите от публичния сектор отговаряли за съхранението и опазването на активите от погИ.е…„/ и свързаното с него по чл. 25 ал. 1 и ал. 2 от Закона за държавната собственост /”…поддържането и ремонтите на имотите-***********, се извършвали от ведомствата, на които са били предоставени, като необходимите средства за поддържането им се предвиждали всяка година в бюджета на съответните ведомства…”/.

Липсват доказателства по делото подсъдимата

по принцип да се е ръководела от такива съображения и намерения във връзка с тази или друга дейност на областната администрация, както и поради тях именно

да е оказвала някакво конкретно тенденциозно въздействие върху дейността на *****. Това се отнася и до горепосочените искания с писма изх. № 0400-268/11.07.2006 г. и № 0400-25/25.01.2007 г. до Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до тезата по обвинителния акт, че създала тази именно организация „тъй като и било известно, че обикновено подобни искания за отпускане на допълнителни целеви средства не се уважавали, както станало и в конкретния случай, поради което и бюджетната сметка на Областната администрация не била коригирана с поисканите суми”.

Същевременно тези твърдения са в противоречие с гореизложените несъмнени обстоятелства, както следва:

Видно от горепосоченото писмо горепосоченото писмо изх. № 0400-208/04/29.01.2007г. до Министерството на земеделието и горите в хода на процесната кореспонденция с МРРБ подсъдимата в качеството на *********** изрично се е позовавала и обосновавала предложението за преактуване на имота в частна *********** и с исканите /съ**горните писма 87 000 лв. за 2006 г. и 25 000 лв. за 2007 г./, но неполучени от областната управа суми за поддръжка на Домовете за гости № 1, 2 и 3 /т. 7, л. 65 посл. абзац/. Изтъкването това обстоятелство, едновременно с многобройните оплаквания за големите разходи и липса на приходи в това и останалите горепосочени писма по преписката, не се вписва логически в обвинителната теза, че подсъдимата и сляпо изпълняващата волята и областна администрация създават привидност за финансова и организационна безизходица от проблемите с имота. Ясно е, че при толкова заявки и аргументи съществува „риска” министерството да осигури исканите суми за ремонт, и така да „провали” вменените на подсъдимата инсинуации. Може да бъде логически издържана само с допълнението, че и в МРРБ е имало съзнателно участвувуващи в „заговора” лица, което не се твърди по делото и визира хипотетични конструкции, коренно различни от инвокираната от обвинението.

Както се изложи

подсъдимата Д. поначало не е имала персонално задължение да изготвя проектобюджет и бюджет, респ. „да предвижда” в него едни или други средства. В това отношение, както и досежно вменениото й нарушение „като не организирала поддръжката и ремонта на сградите от ***ата резиденция „Липник””

важи гореизложеното, че както осъществянето на нейните функции като едноличен орган на *****ната власт в ***, така и на ръководните й и координиращи функиции по отношение на подпомагащата я ***, е

било опосредствувано не само логистично, а и физически, чрез функционирането и конкретните действия на звената и длъжностите в областната администрация. Последните са предпоставяли, правели възможно и /в огромния брой случаи/ физически са материализирали изпълнението на задълженията на подсъдимата като ***********.

По отношение на така възложените на отделните служители и звена при подопечната й администрация конкретни задължения

по процесното /и всякакви други/ финансово обезпечаване,

на подсъдимата Д. никъде, вкл. във всички наведени от обвинението по делото законови текстове и горепосоченото разпределение на функциите и отговорностите, възпроизвеждащо Устройствения правилник на областните администрация по чл. 58 от ЗА

не е вменявано в задължение осъществяването на конкретните технически дейности /и няма как да е, след като законодателят е придвидил и бюдежтът издържа съответния административен апарат/, а контролни и координиращи функции.

Така в горепосоченото разпределение на функциите и отговорностите, следващо и възпроизвеждащо Устройствения правилник на областните администрации /ПМС 121/2000 г./ въз основа на чл. 58 от Закона за администращията и останалите горепосочени норматнивни актове

в този период подготвянето на предложения до Министерския съвет по проектобюджета и бюджета на областната администрация, вкл. и списъците за капиталовите разходи е

било задължение на ******* „***************”, с 17 щатни бройки, вкл. ***** – тогава Г. *******.

В инкриминирания период

ПОДГОТВЯНЕТО НА ПРОЕКТОБЮДЖЕТА И БЮДЖЕТА на областната администрация Е БИЛО ПЕРСОНАЛНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА *******. Това е видно от длъжностната характеристика на ******* ******* /т.4, л. 13 от дос. пр./, допълваща и конкретизираща задълженията на отделните длъжностни лица съ**горепосоченото разпределение на функциите и отговорностите между звената и длъжностните в областна администрация – Русе.

По делото липсват доказателства, да е подготвян и предлаган на подсъдимата Д. такъв бюджет /относно ремонти на Домове за гости № 1, 2 и 3/ и тя /или друг/, да е възпрепятствувала Д. последващи процедури с такъв или въобще изготвянето му. Напротив, в обратния смисъл са показанията на тогавашния *****„***********” в ******* *****, /от досъдебното производство - том 7, п. 3, л. 90-95, приобщени по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК и потвърдени в съдебно заседание/, че св. Г.Р. – тогава ***********, а след *** – *** *****/длъжността заела свид. И.П./ – я е викала, когато е правила проекто-бюджета, за да я пита за кои имоти е наложително да се искат капиталови средства за ремонти, но не помни дали е посочила „резиденцията” тогава.

Най-сетне, съгласно горепосоченото разпределение на функциите и отговорностите и длъжностните характеристики при областната администрация

на ******* ***** било възложено чрез служителите в нея да „организира материално-техническото снабдяване и управлението и стопанисването на собствеността на областната администрация”, а на тези при ***** - отд. „*********** – „да подготвя и осигурява придобИ.ето, разпореждането и управлението на държавното имущество на територията *******”.

Доказателствата по делото не обосновават извода тези две дирекции да са функционирали не като самостоятелна административна структура, с конкретни задължения и правомощия въз основа на надлежни професионална подготовка и опит, а като безрасъдно и безотговорно действуващ инстР.т на подсъдимата за осъществяване на горните и останали вменени й нарушения, при това материализирани чрез чужди, а не на подсъдимата конкретни действия или бездействия по служба. От друга страна, каквато и да е вероятност в това отношение, е без значение поради затконоустановената невъзможност тя да доведе до осъдителна присъда.

5. Че горепосоченото писмо изх. №0400-208/04/29.01.2007г. до Министерството на земеделието и горите било израз на продължаването на стремежа на подс. Д. да търси начини като частна собственост под нейно разпореждане да бъде актувана и част от терена на процесните Домове за гости № 1, 2 и 3, за да може в последствие тя да се разпореди и с тази земя и

„…затова предлагала да се извърши забележка в този акт /за частна ***********/ в смисъл, че под нейно управление оставали всички построени в имота сгради, ведно с прилежащия им терен, съгласно §1 т.6 от ДР на ЗДДС, т.е. 27,526дка, а останалите 247,733 дка представлявали ***** горски фонд и били под управлението на МЗГ, респ.на НУГ. ”.

Че целта на уведомяването на „Мобилтел” ЕАД и „Хотелмениджмънт” АД за процесната замяна с горните писма от 9.03.2009 г. била по този начин

подс. Д. да даде възможност на контролираното от М. М. търговско дружество да се облагодетелства неправомерно чрез получаване на наем за земя, която не е негова собственост.

И за такива намерения и съзнателни действия на подсъдимата по делото липсват каквито и да било позитивни доказателства, а са

налице опровергаващи такива и предпоставящи други версии. Каквато и да било вероятност по такива и други твърдения не е годна да обоснове решаващи изводи. Така

установено е следното:

Това писмо било част от обширната кореспонденция по повод имота между Русенските областни управители, МРРБ и МЗГ, като в него отново се развивали съображения за това, какви трудности срещала администрацията с опазването, поддръжката и разходите за този имот, а поради ограниченията относно имотите публична *********** той не можел да се управлява ефективно, към него не проявяват интерес и регионални структури на ведомства и юридически лица /посочи се, че още в първите писма от 2006 г. до МРРБ е констатирано и отпадането на итереса на МВР към имота. Видно от съдържанието на това писмо, основния мотив за предложението стремеща да се финализира процедурата по преактуването на имота, тъй като „…разрешаването на проблема не търпи отлагане…”.

Писмото е изготвено съ**правилата за разпределение и практиката в администрацията от оторизирани служители и липсват доказателствна инициативата за тази му редакция да е изхождала от подсъдимата.

Особено съществно е обстоятелството, че както в акта за публична *********** № 2698/5.09.2003 г., така и във всички гореизброени предхождащи го актове, заповеди и решение на МС, удостоверяващи режима на собственост и стопанисване и управление

липсва каквото и да било отграничаване на правата /и задълженията/ на стопанисване и управление върху сградите и терена, върху който са изградени, а напротив,

записано е че предоставеният на областната администрация имот обхваща и терена. Така описанието в АПДС № 2698/5.09.2003 г. изрично обхваща „имот № 000510 с площ 275,259 кв.м.- в землището на с. Николово, с построените в него сгради …” /т. 1, л. 14 и 15 от дос. производство, кл. 3 от акта и забележката в края му/, също така във всички горни актове е включен и терена – „…имот с площ 275,259 дка…”, „…заедно с 18 000 кв. м….”, „…заедно с парк от 500 дка…”/.

Следователно неправилната представа, че областната администрация има ангажименти и правомощия и по отношение на терена на процесния имот, поначало е намирала опора в надлежните официални удостоверителни документи, липсват доказателства такава престквава да е била инициирана и поддържана от подсъдимата, още по-малко това да е правено /от когото и да било/ съзнателно в противоречие с формирани в обратния смисъл, безспорно е материализирана в горните многобройни писма от ресорните служители съ**разпределението на функциите и в края на краищата е била коригирана в съответствие със становището на МЗГ. Най-сетне, след развилата се кореспонденция между областната администрация и двете министерства предложението е добило гореописания си окончателен вид в писмото от 5.03.2008 г., където описанието на държавния имот обхваща сградите Домове № 1, 2 и 3 и е посочено, че са построени в ***** горски фонд.

Наред с горното по делото е безспорно, че в последното писмо, предхождащо деактуването на имота като публична *********** от *****а на регионалното развитие и благоустройството № 400-77/5.03.2008 г. е посочено като становище на ***********, че терена върху който са изградени Домовете за гости № 1, 2 и 3 е част от държавния горски фонд и съ**чл. 20 ал. 1 от ЗГ се управлява и стопанисва от Държавната агенция по горите и се дава пояснението, че това обстоятелство не е било уточнвено никъде в дотогава изготвяните актове за *********** /както се изложи в горните констатации/. Следва да се отбележи, че не се твърди и липсва основание да се вменява на подсъдимата Д. принос за този неправилен начин на актуване на процесния имот.

При тези доказателства невъзможно е да се приеме за несъмнено и котегорично установено, нито дори и като единствено вероятна хипотеза подсъдимата да се е стремила да получи под „свое” разпореждане /като ***********/ земите от горския фонд, за да се разпорежда с тях впоследствие.

По уведомяването на дружествата „М-тел” ЕАД и „Хотелмениджмънт” АД видно от съдържанието на така инкриминираните писма /т. 1, л. 313 и 324 от досъд.пр./ в тях

въобще не е засяган въпроса за бъдещите наемни или други взаимоотношения върху процесния терен, а за оставащите в имота технически съоръжения на „М-тел” ЕАД в имота /съществуващите там по силата както се посочи на договор за наем, сключен от предхождащия подсъдимата ***********/, за чието опазване след процесната замяна е прекратяването на договорите на ***** за охрана тези две дружества следва да поемат отговорността си. Извън предмета на делото правилността на получаването на наемната цена за тези м. кв.м. по процесния договор за наем между ***** и дружеството, същественото и в тази насока е, че по делото не се установява както някаква користна цел, така и въобще увреждащи действия и инициатива от подсъдимата.

6. Твърденията по обвинителния акт, че

***** М. М.

напуснал през *** г. дружеството „Хотел мениджмънт” АД „само формално” /извън предмета на делото е тук да анализира какво може да означава това/ тъй като управлението било поето от негови доверени лица - свидетелите Е.М. /***** ******* *****ите/ и Х.Х. /******* *****/, че св. Х. и М. били вписани в ръководството

и на други търговски дружества, на които „реалният собственик” бил М. М., като „Вайн Селект”ЕООД-В., където св. М. бил *** собственик; „Интертрейд”АД-В.; „Плаза турс”ЕООД-Русе, чийто едноличен собственик на капитала била”Хотел мениджмънт”АД-Русе; ”Бизнес и търговски център ”ЕАД-В., с едноличен собственик „Вайн Селект”ЕООД, където св. М. бил ******* заедно с И. С.-***********, а да представлява тези дружества изрично пълномощно имала В. Я. Д. - братовчедка на М. М..

Тези обстоятелства смислово очевидно са заявени в контекста на мащабен и задкулисен замисъл и организация при процесната имотна замяна. В този смисъл, въпреки косвената им и сама по себе си недостатъчна доказателствена тежест касателно главния факт, ангажират фактическия анализ по делото.

В пълнотата и смисловия им контекст съ**обвинението те не подкрепят от събраните доказателствата. Не са такава опора сами по себе си обстоятелствата, че *****т М. М. обсъждал и изявявал щения по процесната сделка и обзавеждането на сградите пред ***** св. Е.М. и ******* ***** св. Х. /***** ******* *****/, вкл. и че вероятно и с него персонално св. Х. е съгласувал целесъобразността на замяната на процесните апартаменти. Непродадените обекти в процесната сглада в центъра на гр. Русе са изградени от дружеството с цел отчуждаване и нормално е те именно да служат като насрещна престация при проявен от него интерес към процесния ***** имот. Естественият стремеж на всяка страна по сделка да извлече максимална полза по никакъв начин сам по себе си не е достатъчен да изчерпи строго формалната казуистика и несъмнено доказване, изискващи се за налагане на наказателна отговорност.

Не се установяват такива обстоятелства и от показанията на свидетелите М. /приобщени по реда на чл. 373 ал. 1 вр. чл. 372 ал. 3 вр. чл. 371 т. 1 от НПК/ и Х. /в съдебно заседание и от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 ал. 4, вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК/. Обстоятелствата, че св. М. се познавал с М. и със съпругата му-св.Е.М. /също *******/ , тъй като бил правил ремонт на къщата им, както и че дълги години бил работил в ресторантьорството в к.к.”*****” и покрай тази си професия познавал и св.Х., който работел в същата сфера в гр.Русе, по никакъв начин сами по себе си не доказват, че те са били „подставени лица” или по друг начин са действували от името на М. или други лица. Самата свидетелка Е.М. в показанията си /дадени на досъдебното производство и приобщени на съдебното следствиепо реда на чл. 373 ал. 1 т. 1 вр. чл. 372 ал. 2 вр. чл. 371 т. 1 от НПК/ подържа, че Е. М. никога не е бил съдружник на съпруга й и не е имал обща търговска дейност с него. М. и Х., според тази свидетелка, били привлечени в ръководството на „Хотел Мениджмънт” АД поради строителната дейност на фирмата на първия и функциите като управител на хотела „Дунав плаза” в гр. Русе. Останалите твърдения за „реалната собственост” на М. върху други дружества, вкл. ръководени от лицето И. С., са напълно лишени опора в доказателствения континуум по делото, а св. М. отрича да е имал съдружие с него.

7. Че след като й станало известно, че М. – крупен *** и ******* - се интересувал от това, да стане собственик на ***ата резиденция край гр. Русе,

подсъдимата Д. решила, че е налице удобен случай да направи услуга на такъв влиятелен човек, като му помогне да осъществи желаната сделка,

в началото на 2008 г. бил извършен оглед на имота от М. М. и съпругата му св. Е.М. с разрешението на Д.,

за решението си уведомили св. Х.Х., трябвало да поддържа контакта с подс. Д.,

че подсъдимата Д. веднага уведомила неофициално св. Х. за предприетите от нея действия по отписването на имота като публична *********** и актуването му като частна такава, в отговор на което последния заявил вече официално интересът на дружеството с горното писмо №0400-77/23.05.2008 и

че след получаването на заповедта, подсъдимата Д. се уверила, че пътят за реализацията на нейните намерение вече бил открит и тя щяла да получи възможността да се разпореди със сградите на държавния имот в полза на дружеството, контролирано от М..

Тези обстоятелства относно намеренията и причината за процесните действия на подсъдимата /и горепосочените ангажирани по случая служители/ не се намират никаква опора, а се опровергават от доказателствата по делото.

Твърденията относно конкретните лични контакти, уговорки и съгласувани намерения на подсъдимата Д. със семейство М.и и ******* ***** на „Хотел Мениджмънт” АД – св. Х. не се подкрепят от каквито и да било доказателства. В обратния смисъл са показанията на свид. Х. и М., че познанството им с подсъдимата Д. е било случайно и повърхностно, по повод служебни контакти с кмета на града и лично с нея като ***********, никой от тях не установява такива уговорни и съвместни намерения и действия. В при разпита си съдебно заседание св. Х. поддържа, че „… с нея лично /Д./ служебно не съм имал контакти, не съм обсъждал нещо свързано с тази сделка. Неслужебно, при срещи, не съм разговарял за тези сделки с нея. Никой не ми е споделял, било от областта, било от моята сфера в „Хотел Мениджмънт” познати за изявено отношение на Д. към тази сделка…”, котактувал е чрез горепосочените писма и то с „г-жа *******” . Липсват опровергаващи тези показания доказателства, а са налице установени по несъмнен и категоричен начин подкрепящи ги - гореизложени обстоятелства относно подготовката и осъществяването на процесната кореспонденция със св. Х. от служители при областната администрация и преди всичко от отговарящата, в съответствие с длъжността й като *****„***********” при ***** и *** на горепосочената ******* по чл. 74 от ППЗДС св. Д. *******, която е и ***** при горното заседание от 24.11.2008 г. на комисията, приело и предложило на *********** да приеме предложението на длужеството за процесната замяна и всичко това в съответствие с голеизложения нормативно установен порядък относно разпределението на функциите и отговорностите в областната администрация.

По делото също така не се установява „в началото на 2008 г.” да е правен оглед на имота от семейство М. – довод на обвинението, че действията на подсъдимата през последвалата 2008 г. са логически и хронологически обвързани и предпоставени, наред с другите тввърдения по обв. акт в този смисъл. Напротив, Св. М. установява, че огледът бил извършен след инициирането на преговорите от св. Х. с горепосоченото писмо /а то е от м. май 2008 г., вече след последното писмо по преписката за преактуването от м. март 2008 г./, също за оглед в хода на процедурите говорят св. ******* и М.. Свид. В. В. /******* на областната областта/ говори за посещение извършено след като от дружеството платили сумата по заповедта, както и че други посещения с представители на дружеството преди това не са правили. Най-сетне, заповед за разрешаване на достъп до тези сгради на св Е. М., заедно със свид. В., *******, видно от материалите по делото /т. 1, л. 281/ е издавана от подсъдимата Д. в началото на 2009 г. /23 януари/. Показанията на свид. М. и М., Х. /т. 7, п.3 л. 29, т 3, п. 6, л. 28 от дос. пр., приобщени по реда на чл. 373 ал. 1 вр. чл. 371 т. 1 и чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т.1 и 2 от НПК/ са непротиворечиви, така както е посочено и в писмото от последния, че от публикации в пресата разбрали за затрудненията на областната управа по поддръжката и стопанисването на процесния ***** имот. Доказателства в обратния смисъл по делото липсват.

8. Че за да реализира замисъла си,

на неустановена дата през периода 27.10.2008 г. - 22.12.2008 г., в гр.Русе

подсъдимата Д. се уговорила с подсъдимата Н., която отдавна познавала,

да определи невярна пазарна цена на процесния ***** имот, като да занижи максимално същата, така че имотът да бъде придобит при най-изгодни условия от дружеството, контролирано от М. М.. Поискала също така, в случай, че се стигне до замяна, подсъдимата

Н. да завиши максимално пазарната стойност на имотите, които ще се предложат за замяна от страна на „Хотел мениджмънт”АД и така да ги направи привидно равностойни на държавния имот.

Че подсъдимата Н. се съгласила и поела ангажимент да изготви неверни оценки в поискания от Д. смисъл, като съзнавала, че по този начин ще я улесни да сключи неизгодна за държавата сделка.

Че в изпълнение на поетия към подсъдимата Д. ангажимент

Н. занижила всички получени стойности на държавния недвижим имот Домове за гости № 1, 2 и 3, завишила оценките на процесните пет апартемента на „Хотел Мениджмънт” АД и изпозувала неправилни тежестни коефициенти по използуваните три метода на оценка, нагаждала своите *****ни оценки по такъв начин, че да придаде привидна равностойност между стойността на четирите жилища и сградите на ***ата резиденция

като съзнавала ,че посочената в нея пазарна цена на държавния имот не отговаряла на реалната такава, а била силно занижена както и че по този начин тя улеснявала подс. Д. да сключи неизгодна за държавата сделка.

Поради това, че не била виждала жилищата в действителност, подсъдимата Н. не описала в процесните си заключения подробно апартаментите и тяхното разположение, а преписала единствено данните, налични в нотариалните актове за собственост по горепосочения начин, вкл. без посочване на влагата в ап. 10, посочената липса на вътрешни преградни стени освен на сервизнит помещения.

Че подсъдимата Н. занесла процесните оценки на подсъдимата Д. веднага след изготвянето им, а

последната се запознала с тях и установила, че същите са неверни и непълни и че не съответстват на изискванията поставени пред подсъдимата Н. със сключените договори за изработка, но въпреки това

ги приела, тъй като чувствително занижената пазарна стойност на държавния имот и завишените такива на частните имоти, отговаряли на намеренията й да се разпореди с този имот в полза на контролираното от М. търговско дружество.

По недоказаността на тези твърдения в частите им относно желанието на Д. да облагодетелствува дружеството „контролирано от М. М.” важи изложеното – такива изцяло липсват.

Също напълно недоказани са тези твърдения в частите им относно взаимоотношенията, уговорките, срещите и въобще познанството между подсъдимите Д. и Н.. По делото е установено по несъмнен начин, че подс. Н. /както и други *********** – св. *******/ е била ангажирана като такава и при предходните ръководства *******, /видно и от горепосочената оценка на процесния абажур/, и са и възлагани многобройни оксцертни оценки както от *****, така и от общинската администрация /*****ни оценки в т. 3, папки 4 и 5 от досъдебното производство/ и тази трайна ангажираност по никакъв начин не доказва каквито и да било лични, особено пък користни взаимоотношения конкретно с Д..

От друга страна налице са непротиворечиви доказателства, които ги опровергават. Така обясненията на Н., че тя никога не е разговаряла с подс. Д., и нищо не й е възлагано от нея, нито пък са се уговаряли за каквото и да било, при безспорната им /и естествена/ ориентация в нейна защита, напълно съответствуват и следователно се подкрепят от

показанията на ***** „***********” при ******* ***** – св. *******, отговаряща както се посочи за процесната процедура за имота. Свидетелката установява, че

в процесния случай тя именно /св. *******/ е подбрала подсъдимата Н. измежду ползуваните от ***** ***********и, това не и е било нареждано, нито инициирано, нито дори въобще известно на подс. Д.,

провела с Н. разговор и след като последната се съгласила да извърши оценката, докладвала на подсъдимата Д., че Н. ще извърши оценката и след това били сключени процесните горепосочени договори за изработка. Св. ******* установява, че договорите технически се изготвяли от длъжностните лица и след това се предлагали на ***** за подпис, преди да се дадат за подпис на *****я.

Тези показания се подкрепят от протоколите за предаване на процесните *****ни оценки от подс. Н. на свид. *******, подписани от тях двете /т. 1, л. 57 и 61 от дос. пр./. В същия смисъл са и показанията на св. В., П., Р. и Х. относно ангажираността на св. ******* по случая, а нито един установен по делото факт не им противоречи. Видно от съдържанието на договора /договор за изработка с Н. – т.1, л. 58-60/ същият е изготвен от ***** *** при ******* ***** – св. *******, съгласуван е от ******* В. В., а за възложител под № 2, заедно с подписалата се под № 1 подсъдима Д. се е подписала ******* – св. И. ******* /в хода на нак. производство П./. Следователно ситуацията е идентична с тази при останалите инкриминирани действия на подсъдимата Д. - по делото са доказани служебни действия на определени съответно отговорни служители при ***** и липсват доказателства за твърдените съзнателни нарушения или дори инициатива от страна на тази или друга подсъдими.

По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, съ**гореизложеното, че всички инкриминирани *****ни оценки изготвени от Н., физически са били предавани от нея на св. *******, а не на подс. Д., за което са изготвяни и протоколи, което е в разрез с горните твърдения за многобройните срещи, уговорки и съвместни действия на двете подсъдими.

Липсват каквито и да било доказателства въобще подсъдимата да е приемала такива или други оценки като конкретно фактическо действие, за да се приеме, че ги е „приела”, както, макар без е вършила такива фактически действия, все пак да ги е „проучвала” и анализирала досежно правилността и изчерпателността им, за да се приеме, че в съзнанието са били формирани представи относно тяхната правилност или неправилност.

Че приемането е ставало от надлежния служител за съответната процедура /преписка/, който е извършвал и проверката на оценките преди да ги докладва на комисията по чл. 74 от ППЗДС е установено, както се изложи от показанията на свидетелите по делото / *******, В., П. и др./ а по делото съ**горното е установено по несъмнен начин, че

процесните оценки са приемани персонално от свид. ******* с протокол /л. 57 и 61 т. 1 от дос. пр./ и от нея са предавани в счетоводството при ** и докладвани на комисията по чл. 74 от ППЗДС, чийто член била.

Също свид. ******* установява, че

в ***** е била установена практика референции да се искат само от ***и ***ирани *****и, които не са били познати на администрацията и не са били ползувани от нея, а на познатите референции не изисквали. Липсват доказателства този порядък да е бил иницииран и и съзнателно утвърждаван от подсъдимата, а евентуалното неупражняване на контрол в това отношение, както се посочи не се обхваща от инвокирания предмет на делото.

И по тези, както и всички останали твърдения предположенията не са годни да обосноват изводи в полза на обвинението ***о от спепента на вероятността им.

При тези доказателства необоснована е тезата, че процесните действия на подс. Н., вкл. по „занижаване” и „завишаване” на процесните имоти, са извършени от нея по причина познанство и противозаконни нейни уговорки с подсъдимата Д. и със съзнанието така да улеснява осъществяването на вменените й престъпни намерения.

Сравнението на процесните девет оценки на подсъдимата Н. с приложените по делото многобройни други нейни *****ни оценки, възлагани от областната и общинска администрпация – Русе /т. 3, п. 4 и 5 от дос.пр./ сочи, че те съвпадат почти дословно. Подсъдимата очевидно и в процесните, както и в останалите случаи, е ползувала идентични образци, променяйки наименованията на оценяваните обекти и специфичните данни. Касае за изключително разпространената /порочна и с печални функционални и кадрови отражения/ практика на т.н. „бланки”, „сламки” и пр. известни наименования на документални клишета, отличаващи се с повърхностност и чести пропуски, но създаващи привидност за свършена работа. Това, обаче, обоснована извод за не-повече от професионална немарливост от страна на подсъдмата Н., обуславяща различни по вид и интензивност отговорности от целените в настоящия наказателен процес.

Използуването на метода на аналога от подс. Н. по отношение на държавния имот /правото на строеж/

се явявало дословно изпълнение на горепосочените указания от МРРБ в писмото от 22.12.2008 г., следващо констатациите на „Цеси инвест ООД” за определяне на „стойността на правото на строеж, изчисления на терена по метода на аналога” /т. 6, п. 3, л. 62/. Последните, както се посочи, при това са били дадени, въпреки че е било констатирано, че сделки с аналогични имоти в района и за периода не били извършвани. При същите предпоставки, в този си вид, заключението е било възприето като правилно от „Цеси инвест” и постоянната комисия по чл. 62 от ППЗДС и в този смисъл е докладвано на далия разрешение *****.

Освен фактически тезата като цяло е

и логически неиздържана, след като и окончателното становище на *****ите от „”Цеси инвест” ЕООД относно формалната правилност на оценките е било положително. Това становище, както и положителната оценка на комисията по чл. 62 от ППЗДС били дадени, както се посочи,

след двукратно запознаване с гореизложените приложени документи, съдържащи и инкриминираните неописани в *****ните оценки данни

въпреки, че не били спазени собствените им указания от първата проверка по горото писмо от 22.12.2008г. да се представят доказателства за състоянието на сградите – Домове за гости № 1, 2 и 3 и на апартаментите, обуславящи констатаците за цените им и

при възприемане като

допустими определените от подс. Н. цени на процесните апартаменти, посочвайки че са направили проучване за района на гр. Русе на последната страница от становището /т.6, п.3, л. 66/ и

правилно изчислението на цената на държавния недвижим имот с включено право на строеж, вкл. с възприемане на прилагането на метода на аналога при посочения тежестен коефициент, въпреки че

не успели да открият аналогични сделки и имот /на държавния в с. Николово/ в района, също както и в неоспорената от никого горепосочена

констатация на петорната строително-ценова *****иза, че прилагането на метода на аналога поначало е невъзможно за процесния ***** имот в случая, тъй като в инкриминирания период в района не са сключвани сделки с аналогични имоти.

По отношение липсата на приемопредавателен протокол за предаване на оценките на Н. на комисията по чл. 74 от ППЗДС съ**чл. 4 от договора за изработка /както се посочи съставени били такива само за предаване на св. ******* – ***** и *****/ по делото се установява следното:

Видно от показанията на св. ******* /л. 502 от съд. дело/, подкрепени и от тези на св. В. В. /******* *******/ и при липса на доказателства в обратния смисъл,

такава била създадената практика при възлагане на оценки на *********** – приемането, както и въобще комуникацията с назначение *****, се извършвали само от служителя отговарящ за преписката, но не и от комисията. Отговорният служител уведомявал устно комисията за за оценката, а оценката, както и договорът за изработка, се съхранявали в счетоводството, на разположение вкл. и на членовете на комисията. Същата свидетелка в показанията си от досъдебното производство /т. 7, п. 4, л. 5-10, специално л. 9/, приобщени по реда на чл. 282 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК, че в частта си относно приемането на оценките, както и като цяло, тези договори били стандартни и „за съжаление” никога не са били изпълнявани, членовете на комисията не били „достатъчно специалисти”, приемането не било необходимо, тъй като преписката отивала в МРРБ, което винаги имало някакъв отговор за диапазона на изготвените оценки. Оценките, обаче, изрично са посочени в протокола на комисията по чл. 74 от ППЗДС от 23.12.2008 г., вкл. и че са съобразени указанията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството след първото предложение за процесната замяна.

По делото липсват доказателства тази практика да е била инициирана или наложена от подсъдимата Д. или другиго /и че въобще е била променяна по нейно време/, за се твърди че е обслужвала нейни користни престъпни цели.

9. По въпроса дали подсъдимата Н. е посещавала и оглеждала оценяваните недвижими имоти, въз основа на доказателствата по делото е невъзможно формирането на несъмнен и категоричен извод, което, съ**действуващата процесуална уредба, също изключва несъмнени констатации че не е имало такова посещение.

В тази насока твърди се от обвинението, че

тъй като подсъдимата Н. била наясно, че основната й задача, поставена от подсъдимата Д., била да занижи максимално стойността на държавния имот и че от нея не се искало да даде обективна оценка на същия, тя решила да оцени сградите само по предоставените й документи от досието на имота в Областната администрация, без да прави оглед на място. По тази причина тя не поискала нито от св. *******, нито от подсъдимата Д. да й осигурят достъп до сградите, за да ги огледа, поради което и подсъдимата Д. не издала заповед за това. Н. изготвила оценките без да е извършила оглед на място.

По същия начин твърди се, че тъй като подсъдимата Н. вече била поела ангажимент пред подс. Д. да даде невярна оценка и на имуществот предложено в замяна от „Хотел мениджмънт”АД-Русе като завиши максимално неговата стойност и тъй като не разполагала с достатъчно време, тя решила да напише своите заключения, без да оглежда самите жилища.

По тези обстоятелства свидетелката *******, отговорник за случая и държала, както се посочи, ключовете за сградите на Домове за гости № 1, 2 и 3, не помни да е водила подс. Н. в обекта, не знае дали друг служител е правил това, не помни на кого е давала тези ключове през 2008 г. /л. 503 съд.д./, и мисли, че е имало заповед за достъп на подс. Н. в обекта. Към този период и до предаването на страдите на „Хотел Мениджмънт” АД тя /*******/ е съхранявала ключовете за обекта в картонена кутия и не помни дали и на кои други лица ги е давала.

Самата подсъдима Н. поддържа, че е посетила и огледала няколко пъти сградите, като е била допускана от охраната след като се легитимирала пред охраната като нает *****. Обясненията й се подкрепят от

включените в изготвената от нея оценка обстоятелства, които липсват в документацията относно имота при областната управа или другаде – горепосочените липсващи в акта за *********** данни в *****изата й относно площи на елементи от имота, наличието на мраморни, мокетови настилки и декоративни елементи в сгпадите 8 стр. 8 от заключението, /т. 1, л. 74 дос. пр./, изложението на стаите в сградите /посочено е, че е предимно източно и южно/, разположението на имота, залесеността в района, достъпа и транспортната мрежа до обекта, вкл. достатъчно места за паркиране, инженерна инфраструктура.

По отношение на заменяемите партаменти на дружеството подсъдимата Н. твърди, че ги е оглеждала, в обратния смисъл са описаните отклонения от действителното им състояние, вкл. влага и липса на вътрешни преградни стени, частично ги подкрепят показанията на св. ******* и описанията на елементи в апартаментите, липсващи в нотариалните актове, като вида на дограмата, специфика на сградата в която се намират и др.

Невъзможността за несъмнени констатации по тези обстоятелства, поради тези противоречивите доказателства, в съответствие с разпоредбата по чл. 303 ал. 1 от НПК не може да обуслови друг извод освен, че обвинението е недоказано от фактическа страна и в тези части.

Същият извод се предпоставя по правилата на формалната логика съобразно гореизложената недоказаност тези подсъдими да са се уговаряли, срещали и въобще познавали, за да е поставяна „задача” от Д. на Н., в изпълнение именно на която последната да е решила, че ще оценява сградите само по документи и без оглед.

10. Липсват каквито и да било доказателства по частта от твърдяната от обвинението фактическа обстановка както следва:

Че веднага след като получила заключението на подсъдимата Н., както и определената от последната стойност на сградите на ***ата резиденция,

подсъдимата Д. съобщила неофициално този факт на св. Х., който също реагирал много бързо.

Че след като получила официалното предложение от страна на „Хотел мениджмънт”АД за закупуването на сградите на ***ата резиденция,

подсъдимата Д. преценила, че продажбата на този ***** имот от нейна страна на занижена цена на първо място би предизвикало негативен отзвук в обществото и в медиите, които вече били правили публикации за други скандални сделки нея и на второ място при продажба на държавния имот съ**ЗДС и на ППЗДС тя следвало да проведе търг ,който предполагал участието и на други кандидат-купувачи и респ.намалявал шансовете на дружеството контролирано от М. М. да придобие имота.

По тази причина Д. решила, че „по-сигурен” вариант за разпореждане с държавния имот в полза на това дружество, се явявала замяната, тъй като от една страна при нея било 100% сигурно че М. чрез „Хотел мениджмънт”АД ще станел собственик на ***ата резиденция, а от друга по този начин тя си осигурявала „алиби” за пред медиите и обществото, относно целесъобразността на подобна сделка - чрез неверните оценки на подс. Н. било възможно да се придаде привидна висока стойност на частното имущество, предложено за замяна с държавното и така да се обоснове изгодността на сделката.

Тези свои намерения подсъдимата Д. съгласувала със св. Х., като ***********на „Хотел мениджмънт”АД, а той- с М.

От тяхна страна получила съгласие,тъй като те решили,че за тях ще е изгодно в замяна да предложат на държавата останали непродадени неатрактивни апартаменти в новопостроената от „Хотел мениджмънт”АД сграда на площад”Свобода” в гр.Русе,за които трудно би се намерил купувач-апартаменти с малка квадратура,без преградни стени между отделните помещения в тях,с неблагоприятно разположение-на първия жилищен етаж, с изглед към вътрешния двор и остъкления покрив на подземния етаж на търговския център, както и в близост до климатичната инсталация на цялата търговска част.

Получили също така уверение от обв.Д., че тя ще въздейства върху подсъдимата Н. да даде максимално висока оценка на предложените от тях имоти, за да не се налага да предлагат допълнителни такива или да доплащат на държавата разликата до стойността на държавния имот.

Всички тези договорки обв.Д. провеждала лично, без да уведомявала за тях служителя,на когото била възложена работата по преписката, свързана с разпореждането с ***ата резиденция-св.Д. *******…21…

Че подсъдимата Д. уведомила членовете на *******-свидетелките В.В. и Д. ******* и обвиняемите А., Г. и Н., че смята да замени ***ата резиденция”Липник” с имоти, които й предложели от „Хотел Мениджмънт”АД. Поради вече разпространеното от подсъдимата Д. мнение, че сградите на този ***** имот не били нужни на администрацията, че били в много лошо състояние и се нуждаели от основен ремонт и големи разходи за поддръжка и охрана, както и поради наложения от подс. Д. авторитарен стил на управление, насаден страх и несигурност, „тих ужас” у служителите,

членовете на постоянната комисия комисия по чл.74 от ППЗДС нямали друг избор, освен да гласуват за замяната на държавния имот срещу имоти, предоставени от „Хотел мениджмънт”АД и

така се било стигнало до горепосоченото решение на комисията от 24.11.2008 г.

Че Св.*******,св.В.В. и обв.Н. решили,че няма смисъл да посещават на място имота и да го описват, а че било достатъчно да изготвят протокол, в който да опишат твърдените от Д. недостатъци на сградите /горния протокол за състоянието на имота от 26.11.2998 г./,

тъй като вече знаели за намерението на подс. Д. да замени сградите на ***ата резиденция за имот, предложен от дружеството, контролирано от М. М., както и че държавният имот следвало да се представи като непривлекателен и в лошо състояние,за да се оправдае ниската му оценка при предстоящата замяна. Че тъй като решението вече било предопределено от подс. Д., членовете на тази комисия сметнали, че не е нужна и не поискали предварително информация за нуждата на областната администрация от увеличаване на жилщния й фонд.

Към оценката не били приложени изискващите се с договора за поръчка референции за обв.Н. като *****

Че не е било възможно подс. Н. да изготви новите оценки между пристигането на горепосочените първо становище от МРРБ на 22.12.2008 г. и заседанието на комисията по чл. 74 от ППЗДС при ***** на 23.12.2008 г.

Че не бил съставян нов договор за изработка за новите /всъщност оконмателни, съобразявани при процесната замяна, респ. разрешение от МРРБ/ оценки от м. декември 2008 г.

Че тъй като подс. Д. много бързала да приключи процедурата по разпореждане с държавния имот, разпоредила на св. ******* да ни се изпраща по пощата, а се носи на ръка кореспонденцията с дружеството - горните писма изх. № 0400-77/24.11.2008г, № 0400-77/26.01.2008 г. и № 0400-77/22.12.2008 г., на ръка й било донесени и писмата вх. №0400-77/25.11.2008 г. и № 481/28.11.2008 г. № 503/22.12.2008 г. от дружеството …24, поради което не били отразявани в компютърната система.

Че по същата причина, както и поради това, че разбрала, че първото й предложение за процесната замяна не било одобрено от МРРБ, а оценките на Н. – върнати за преработка, тя не го била резюлирала. Решила че предвид предстоящите Коледни и Новогодишни празници нямало никакво време, за да се движела преписката по обичайния ред с разпределяне на съответния служител, поради което се заела сама с уреждането на въпроса. Това било наложително, тъй като в противен случай подсъдимата Д. нямало да може да изпълни ангажимента си, поет пред М. М., сделката да бъдела финализирана до края на 2008г. Решила, че на всяка цена документите трябвало да се преработят и подготвят за няколко часа, за да можела тя на следващия ден - 23.12.2008г. да занесе отново лично цялата преписка на място в МРРБ. Работното време на Областната администрация приключвало в 17,30 часа, за което време от един час и 45 минути, подсъдимата Н. трябвало да преработи оценките на заменяемите имоти, според указанията на МРРБ, да ги представи в *****, след което обв.Д. да уведоми св. Х. за новите оценки. Посъдимата Д. се обадила на подсъдимата Н. и й прочела писмото, изпратено по факса от МРРБ, като й напомнила, че и новите оценки, които щяла да изготви, трябвало да са максимално ниски за държавния имот и максимално високи за частните имоти, за да им се придадяла отново привидна равностойност. Поискала от нея да ги напише веднага същия ден и да ги донесе в Областната администрация. Подсъдимата Н. поела ангажимент да спази тази уговорка.

Че подсъдимата Д. обяснила на подсъдимата Н. при сключването на договора за изработка № 9600-98/25.11.2008г. относно първите четири процесни оценки на заменяемите апартаменти чл.61 ал.6 от ППЗДС.

че трябвало да изготви оценките в максимално кратък срок, за да се осъществяла по-бързо замянат., а след като направила тези изчисления,

подсъдимата Н. уведомила по телефона подсъдимата Д. за тази крайна цена на държавния имот, респ. и носела готовите оценки за да се запознае с тях, а Д. ги „приемала”..

Важи изложеното за липсата на позитивни доказателства, а наличие на такива опровергаващи твърденията подсъдимите Н. и Д. да са контактували лично, още по-малко да са имали тези и всички други вменени им користни и незаконосъобразни уговорки, респ. Н. да е действувала поради такива мотиви и с такова съзнание. Следователно не може да се приемат за доказани горните твърдения, вкл. че подсъдимата Д. се обаждала, разговаряла и уговаряла с Н., Х. и М. др. съ**горното, те или други се при това съгласили да извършат гореказаното, подсъдимата Д. да е решавала решила „се заела сама с уреждането на въпроса”, целейки „да изпълни ангажимента си поет пред М. М. сделката да бъде финализирана до края на 2008 г., за какъвто ангажимент и въобще лични контакти съ**изложеното по делото липсват каквито и да било доказателства.

Важи гореизложеното за липсата на подкрепящи доказателства, а наличие на опровергаващи такива относно процесните твърдения за лични контакти и уговорки във връзка с инкриминираната замяна между свидетелите Х. и ***** М. М. от една страна и подсъдимата Д. от друга.

Твърдяната от обвинението обстановка на страх, несигурност, „тих ужас”, следене на всеки от всеки, непротивопоставяне на подсъдимата Д., сляпо изпълнение на казаното им от Д., съзнание за предрешеност на въпросите по процесната замяна, вкл. и на членовете на ковисията по чл. 74 от ППЗДС *** ***** С., не се подкрепя от дадените в съдебно заседание показанията на никой от тези свидетели – Д., *******, В., С., П., Р., С., П., Т., което би било логично да сторят незавмисимо дали е вярно или не с оглед омаловажаване на персоналното им участие в процесните инкриминирани събития. Свидетелят С. е заявил в съдебно заседание, че показанията му в този смисъл на досъдебното производство били пресилени. Като се има предвид физическото му участие при сключването на процесната замяна, което, при различна от възприетата от обвинението конструкция за посредствено извършителство на подсъдимата Д., би могло да е основание да му се дири наказателна отговорност същата или дори вместо тази на Д., това отричане се разкрива в логически план като твърде достоворенно.

Свидетелите *******, В. В. - ******* по чл. 74 от ППЗДС, както и който и да било по делото, не установяват подсъдимата Д. да им е давала гореописаните противозаконни разпореждания, както и те или други членове на комисията да се ръководели в горните си действия по служба от така вменените им съображения и намарения, да са считали двете процесни решения на комисията за предопределени от Д.. Непротиворечиво установяват, че са посещавали и оглеждали като члеове на комисията недвижимия имот – Домове за гости № 1, 2 и 3 и имат лични впечатления за състоянието му. Тези свидетелки, както и св. Х. и Е. М., също както и подсъдимата Н., поддържат изцяло в показанията по делото така удостоверените от тях обстоятелства, съвпадаши с иззетия по делото фотоматериал за състоянието му към момента на предаването му на дружеството „Хотелмениджмънт”, като допълват, че имало следи и увреждания от гризачи, до степен електрическите табла и части от обзавеждането да са неизползваеми. Най-сетне, както се изложи, в решенията си комисията си се е позовала на съображения /подробно изложени горе/ относно ползите и недостатъците при вариантите продажба или замяна, вкл. ниската данъчна оценка, явяваща се база за цената при продажба на търг /както се посочи два пъти по-ниска от тази на процесните апартаменти/.

По визираните в обвинителния акт обстоятелствата дали членовете на тази комисия се запознали със състоянието на предлаганите в замяна имоти и оценките, изготвени от подсъдимата Н. по делото липсват писмени доказателства, от гласните такива, дадени от членовете й /показания на свид. ******* и А. и обясненията на подс. А., Г. и Н./ се установява, че само св. ******* е посещавала процесните апартаменти, така както и държавния имот Домове за гости № 1, 2 и 3, като *****от общината, на когото е била възложена преписката по процесната замяна, а останалите са посещавали единствено държавния имот Домове за гости № 1, 2 и 3, при горепосочените огледи и при инвентаризацията на активите ******* /по-долу/. Обясненията на подсъдимите А., Г. и Н., че са посещавали Домовете за гости № 1, 2 и 3 на свои разноски, без да са им издавани и плащани командировъчни заповеди и пари се потвърждават от показанията на св. С., П. и Р. /както се *** и посочи *****и при **/, че при еднодневни пътувания по служба извън града, вкл. и при предходни посещения „в Липник”, на на служителите от администрацията не са били плащани командировъчни /л. 474, 466 и 472 от съд.д./.

При тези доказателства не може да се приемат за установени, още по-малко по несъмнен и категоричен начин, твърдените от обвинението действия и взаимоотношения на подсъдимата и свързаните и произтичащи от тях мотивация и причина за изложените действия на подс. Н. ***.

Важи изложеното относно поддържаните от св. ******* като отговаряща по преписката контакти със св. Х.. От нейните показания, както и от каквито и да било други доказателства по делото, вкл. воделата кореспонденцията св. Е.П.

не се установява Д. да е нареждала за каквито и да било случаи да не се изпраща кореспонденция по пощата, а се носи на ръка. От писмените и гласни доказателства по делото се установява, че

факсът на областната администрация се намирал при свидетелката Е.П.. Последната съвместявала длъжността и функциите на *****при ******* ***** и ******* Д. - св. Е.П.. По принцип тази свидетелка винаги носела получените факсове в деловодството, като уведомявала за получаването им ******* – подс. Д.. Ако получената по този начин кореспонденция била важна, понякога показвала конкретния факс на Д.. Свидетелката счита, че било възможно някой от такива важни факсове да са оставали при подсъдимата, но не помни такива случаи. Конкретно за полученото по факса писмо от МРРБ № 090-04-1232/22.12.2008 г. свидетелката не помни нищо.

Ето защо твърденията по обвинителния акт, че „Както винаги в подобни случаи, св. П. уведомила подсъдимата Д. за пристигналия факс и й го показала. Подс. Д. го прочела,след което го дала на св. П. да го занесе в деловодството за завеждане.” са вероятни, но не несъмнени, а твърдението, че „върху самото факсово копие на писмото от МРРБ подс. Д. не поставила никаква резолюция”

се опровергава от доказателствата по делото, което го елеминира като довод, че подсъдимата сторила това „тъй като установила, че направеното от нея предложение не било одобрено, а неверните оценки на подс. Н. не били одобрени”.

Установеното по несъмнен и категоричен начин се свежда до обстоятелствата, че писмото е получено и заведено като предпоследно писмо за деня от входящата кореспонденция с вх. № 0400-77/22.12.2008 г. в деловодната система на областната администрация, както и че върху самото факсово копие на писмото от МРРБ липсвала резолюция на подсъдимата Д. по същество, а само такава за докладване на писмото на *****а в ***** св. ******* /т. 1, л. 163 от дос.пр./, на който съгласно гореизложеното била възложена преписката и се докладвали всички документи. Последната се свързала с подсъдимата Н. и я уведомила за необходимодимостта от коригиране на оценките съгласно указанията на МРРБ.

Най-сетне от доказателствата по делото е несъмнено, че подсъдимата е процедирала по същия начин и с второто, даващо съласие за процесната замяна писмо изх.№90-04-1232/30.12.2008г. от МРРБ, получено по факс в *****, с неотразено постъпване в компютърната система на Областната администрация, а заведено само на хартия и „тъй като след пристигането му св. П. веднага го предала на Д., а тя с „формална резолюция” го разпределила на отговорника *******, която пък го възложила на подс Н..

Наред с това доводите на обвинението от този и останалите случаи на непълно или въобще неотразени по съответния ред книжа от кореспонденцията на ** се разколебават значително и поради безспорния факт, че не се твърди и

несъстоятелно е да се поддържа, че подс. Д. по същия начин е станала причина не се заведе по никакъв начин в компютърната система при министерството, нито с печат и входящ номер преписката за процесната замяна, занесена от нея на 23.12.2008 г. в МРРБ на св. Р.. Предпоставяните от последното обстоятелство, както и много други установени по делото, версии различни от формулираните по делото за извън неговия предмет.

По неприлагането на референции изискващите се с договора за поръчка референции за подсъдимата Н. като *****. св. ******* потвърждава обясненията на подс. Н. и липсват каквито и да било доказателства в обратния, поддържан от обвинението смисъл, че към *****ните оценки от ****** *****и никога не са били прилагани референции, никога не са били искани такива. ******* уточнява /детайл явяващ се признак за достоверност на показанията й като цяло/ че такива е искала само ако не познава *****я/. Дали това е била или не правилна практика в слечая не е от значение, същественото е дали в конкретния случай е процедирано по такъв начин с умисъл да се причини щета на дъжавата в нечия полза или просто по силата на трайно установена неправилна практика. Доказателствата по делото обосновават втората хипотеза, а опровергават първата, поддържана от обвинението.

Същата свидетелка установява, че практика при ***** била при коригиране на вече изготвени оценки, какъвто бил и процесния случай, ангажирания *****да извършва корекцията, за своя сметка, без да се сключват нови договори за изработка. Показанията се подкрепят от изричните текстове в този смисъл в процесните договори за изработка – чл. 12, т. 1 л. 63.

По отношение заплащането същата свидетелка е казала, че това става след като заключенията се приемат и предедат в счетоводството, което тя вършела.

Същата свидетелка, както и ******* ******* св. В. В., подкрепя с показанията си обясненията на подс. Н., че изготвянето за един ден на новите /вторите, след връщането на препискат от МРРБ/ оценки е било възможно, тъй като Н. ползувала вече готовите такива, запаметени в компютъра й, и нанесла горепосочените корекции по отношение на имотите, които вече познавала. Че подсъдимата е изготвяла заключенията си рутинно и въз основа на почти изцяло съвпадащи компютърно запаметени бланки /с изключение на наименованията на обектите и някои специфични характеристики/ се вижда и от иззетите и приложени към досъдебното призводство нейни многобройни *****ни зкюлочения – том 3, папки 4 и 5 от дос.пр./.

11. По делото не се установява

причината за издаването на Удостоверението за данъчна оценка на сградите на Домове № 1, № 2 и № 3 изх. № 1892014559/ 28.11.2008 г, преди завеждането на горното писмо № 481/28.11.2008 г. за съгласието на дружеството с определените от подс. Н. оценки на 2.12.2008 г.,

да е била, че подсъдимата Д. била неофициално уведомена, че сделката по замяната ще се осъществи.

Липсват доказателсва за специално разпореждане в този смисъл на подсъдимата, а съвсем логично е при вече подготвената преписка, решение на комисията по чл. 74 от ППЗДС от 24.11.2008 г. и протокол за състоянието от 26.11.2008 г. да е изтребвана и тази оценка от съответното бюджетно учреждение.

Не се твърди по делото подсъдимата да има принос при определянето на тази оценка при данъчните служби в размер два пъти по-нисък от тази на заменяемите апартаменти.

12. Че подсъдимата Д. не счела за необходимо предложението на дружеството за конкретните четири апартамента да се разглежда от Постоянната комисия по чл. 74 от ППЗДС, която би следвало да даде становище по неговата законосъобразност и целесъобразност и не било свикано заседание на същата и членовете й не били запознати нито с вида и броя на предлаганите в замяна имоти, нито с оценките, изготвени от подсъдимата Н.,

тъй като вече била решила да сключи подготвяната от нея сделка, за която

съзнавала, че няма да е изгодна за държавата, тъй като реалната пазарна стойност на държавния имот многократно надхвърляла тази на апартаментите, последните не били необходими за нуждите на *****, същата разполагала и с други празни ведомствени жилища, а желаещи служители да живеят в тях под наем липсвали.

Позитивни доказателства че по тази именно причина не е провеждано заседание на постоянната комисия по този въпрос липсват. Логичността на свикване на такова заседание след като комисията се е занимала с въпроса на другите две процесни заседания – 24.11.2008 г. и 23.12.2008 г. сама по себе си не доказва това твърдение.

При това, за разлика от императивно предвиденото участие на комисията по чл. 62 от ППЗДС в законоустановените случаи на даване на съгласие на при *****а на регионалното развитие и благоустройството за разпоредителни сделки с държавно имущество /какъвто е процесния/

назначаването на комисия при *********** за разглеждане на такива преписки и даването на становища по тяхната законосъобразност и целесъобразност по чл. 74 от ППЗДС е

само възможност /съ**ред. на чл. 62 ППЗДС „…*****ът …се подпомага от комисия, която разглежда …”, докато съ**законовата редакция по чл. 74 от ППЗДС „*********** може да назначи”. Последното означава, че само по себе неползуването на такава помощ от *********** не може да се третира като нарушение, следователно от себе си не може да бъде му бъде вменявано във вина, още по-малко в наказателноправен аспект.

Най-сетне, съобразно гореизложеното, всички предпоставки и елементи на процесната предлагана замяна, вкл. всички съображения относно целесъобразността й и пазарните цени на всички заменяеми имоти според оценките на подсъдимата Н. в първоначалния им и окончателен варианти, били изложени в документацията изпратена на МРРБ към първото предложение за процесната замяна, вкл. горното писмо изх. № 0400-77/03.12.2008 г. и проекта за заповедта за замяната /както се посочи изготвени не от подсъдимата, а от служителите Н., ******* и В./ както и във все пак проведеното на 23.12.2008 г. заседание на постоянната комисия по чл. 74 от ППЗДС. Това, както и горните показания на отговарящата за преписката св. ******* /подкрепени от тези на св. В., Р. и П./ означава, че

комисията все пак е била запозната с условията и предпоставките за предлаганата замяна, вкл. и при първото й изпращане в МРРБ, писмото към което посочените нейни членове подготвили и представили на подсъдимата за подпис като ***********. Последното е в логическо противоречие с така твърдяната от обвинението теза. Още по-неиздържана в логически план е тезата подсъдимата подсъдимата да счете участието на постоянната комисия в единия случай като опасно, а в другия като благоприятно за намеренията й, при положение че е имала твърдяното идентично съзнание за нецелесъобразноста и незаконноста на процесната замяна, която комисията, съ**обвинението, можело да разбере, и че в горепосочените указания от МРРБ след връщането на преписката липсва констатация и препоръка, че липсата на такова обсъждане в комисията е грешка. Тезата е логически неиздържана по съпоставка с горепосочените твърдения по обвинителния акт, че членовете на комисията били мотивирани, наплашени и действуващи съобразно дадените от подсъдимата изрични указания сделката да бъде осъществена, и то бързо.

Както се изложи, след процесната замяна в три от придобитите жилища са били настанени служители на областната администрация.

13. Не се подкрепя от събраните доказателствата по делото, а противоречи някои от тях, както и на правилата на формалната и *** логика

фактическата конструкция както следва:

Че подсъдимата Д. съзнателно и целенасочено, със свои и на съучастниците и подчинените й персонални действия, заблудила и манипулирала *****а и *******а на регионалното устройство и планирането, членовете на комисията по чл. 62 от ППЗДС, както и *****ите от ангажираната с проверката на процесните оценки „Цеси инвест” ЕООД, превръщайки ги, както и цялата *****, в беропотно и сляпо действуващо свое оръдие. В този смисъл от обвинението по делото се твърди следното:

Като знаела, че в съответствие с установения в МРРБ ред на работа *****ът членовете на комисията и *****ите от „Цеси инвест” ЕООД щели да се произнасят само въз основа на представените им документи, без да са извършили оглед на заменяемите имоти имоти

подсъдимата Д. намирала, че от съществено значение било съдържанието на изпратени там документи да създадяло неверни представи у лицата, които щели да ги четат, за „окаяното” състояние на държавния имот и за „изключителната привлекателност” на предлаганите от „Хотел мениджмънт”АД апартаменти.

Чрез така създадените неверни представи у длъжностните лица от МРРБ, подсъдимата Д. се надявала да успее да ги убеди, че предлаганата от нея замяна е не само равностойна, но и много изгодна за държавата. В това отношение неверните и непълни оценки на пос. Н. щели да послужат за нейните цели, тъй като те придавали привидна равностойност на заменяните имоти. Липсата в тях на подробни подробни описания на тези имоти щяла да попречи се придобие реално впечатление за вида и състоянието им. По тази причина и подсъдимата

Д. решила да не прилага към комплекта с документи за МРРБ снимки на имотите, макар че такава била обичайната практика.

От съществено значение бил и фактът, че посочената от подс. Н. година на построяване на сградите от държавния имот-1965г., ”състарявала” тези сгради с близо 20 години.

Именно да затвърди тази невярна и необективна информация, подсъдимата Д. от своя страна изготвила становище за целесъобразността на предлаганата от нея сделка, съгласно изискването на чл. 61 ал. 9 т. 6 от ППЗДС.

Тази подготовка /изготвянето и окомплектоването на становището до МРРБ за процесната замяна/ подс. Д. извършила, съзнавайки ясно, че предлаганата от нея сделка е неизгодна за държавата, но се ръководела от стремежа си да облагодетелства контролираното от М. търговско дружество. Тъй като тя бързала изключително много да осъществи тази сделка, решила лично да занесе преписката в МРРБ. По тази причина и изходящото писмо .№0400-77/03.12.2008 г.не било отразено в компютърната деловодна система на Областната администрация като изходяща кореспонденция, а било изведено само на хартия. На следващия ден - 04.12.2008г., подсъдимата Д. предала лично комплекта с документи в МРРБ в *****.

След връщането на оценките на подс. Н. за преработване

за подсъдимата Д. било ясно, че ако се спазели указанията на МРРБ, стойността на държавния имот щяла неминуемо да се увеличи след включване на цената на отстъпеното право на строеж, цената на предложените от „Хотел мениджмънт”АД четири апартамента дори следвало да се намали. Така предложените за замяна имоти ставали неравностойни и това налагало от страна на „Хотел мениджмънт”АД да се предоставел допълнителен имот. Подсъдимата Д. уведомила веднага за това обстоятелство св. Х. неофициално. След като междувременно подс. Н. изготвила новата оценка на държавния имот съ**горното при включване на правото на строеж, подсъдимата Д. извикала веднага св. ******* и й казала да подготви от нейно име писмо до „Хотел мениджмънт”АД, с което да ги уведоми за новата определена пазарна цена на сградите от ***ата резиденция, както и за необходимостта да се предложи в замяна и друг имот от дружеството. Св. ******* подготвила, а Д. подписала и изпратила посоченото писмо изх.№ 0400-77/22.12.2008г. Същото било изведено и взето на ръка от служител на „Хотел мениджмънт”АД-Русе.

От своя страна св.Х. вече бил подготвен за това,че щяло да се наложи дружеството да предостави в замяна още някой имот и след съгласуване с М. М. решили,че това щял да бъде апартамент № 25 от 51,42кв.м.,намиращ се във вход 1 на втори жилищен етаж на същата сграда на П.”Свобода”7. За този апартамент от „Хотел мениджмънт”АД се били снабдили с удостоверение за данъчна оценка,скица от кадастъра и с нотариален акт още на 24.11.2008г., респ.на 25.11.2008г., заедно с документите за първоначалните четири апартамента, предложени в замяна, но поради поетия ангажимент от обв.Н. да завиши максимално стойността на предлаганите от тях имоти и съответно да занижи максимално цената на държавния имот, М. и Х. решили да запазят петия апартамент и да не го предлагат тогава. Въпросният апартамент, както и първите четири, бил с неатрактивно разположение в сградата,нямал преградни стени и се състоял от едно помещение, в което преградена била само банята и т**летната.

След като вече била съгласувана с М. необходимостта в замяната да се включел и апартамент № 25, от „Хотел мениджмънт”АД подготвили нов протокол от

мнимо заседание на ******* *****ите на дружеството, като използвали за това файла, съдържащ предишния такъв протокол от 25.11.2008 г. В новия протокол от 22.12.2008 г. посочили, че на заседанието, провело се в сградата на хотел”Дунав” в гр.Русе, присъствали и тримата ***** - св. Х. , св. М. и св. М., като и тримата единодушно решили да предложат в замяна срещу държавните сгради на ***ата резиденция още един апартамент, а именно този с № 25. Поради бързината, с която се действало,в протокола

като час на провеждане на заседанието бил посочен 10,00 часа преди обяд,

макар че факсът от МРРБ, с който първоначалните оценки се връщали за преработване, бил пристигнал в Областната администрация в 15,44 часа след обяд.

После от „Хотел мениджмънт”АД подготвили, св. Х. подписал като *******горното и изпратили до подс. Д. писмото с изх. № 503/22.12.2008 г. с предложението да бъдел включен и апартамент № 25, с приложени нотариалния акт, удостоверението за данъчна оценка и скицата от кадастъра за това жилище. Писмото било

занесено лично на Д., която /след формалната й резолюция за *******/

уведомила веднага по телефона подс. Н. за предложението и

без да е сключвала с нея договор за изработка за оценката и на това жилище,

подсъдимата Д. я помолила да го оцени по същия начин, както и предходните четири апартамента.

След донасянето на този отговор в Областната администрация,

подсъдимата Д. решила, че предвид върнатото веднъж от МРРБ предложение за замяна, за нея по-изгодно било преписката по предстоящата сделка да се разгледала от Постоянната комисия по чл.74 от ППЗДС. Използвайки наложения авторитарен стил на управление и насадения страх у служителите в Областната администрация,обвиняемата можела да влияе върху решенията на членовете на комисията и била сигурна, че те щели да одобрят желаната от нея сделка. По този начин тя щяла да оправдае своите последващи незаконосъобразни действия по сключване на неизгодната за държавата сделка, с тяхното решение.

Че на всички присъствуващи на спешно свиканото горепосочено заседание на 23.12.2008 г. на Постоянната комисия по чл. 74 от ППЗДС било ясно, че подсъдимата Д. вече е решила да сключи сделката, поради което

за тях нямало друга възможност, освен да дадат формално становище, че същата е целесъобразна и в интерес на държавата. Изложените мотивио относно държавния имот изцяло преповтаряли разпространяваните от подс. Д. твърдения.

Д. веднага подготвила горното писмо за искане на съгласие от ***** Г., като поддържала своите съображения за целесъобразността на сделката, въпреки че съзнавала, че сделката, за която искала одобрение, нямало да е изгодна за държавата, тъй като реалната пазарна стойност на държавния имот значително надвишавала тази на предлаганите от частното дружество имоти. В писмото, приложила освен изискващите се по чл.61 ал.9 от ППЗДС документи и горния констативен протокол от 26.11.2008г. за състоянието на държавния имот и протоколът от заседанието на комисията по чл.74 от ППЗДС от 23.12.2008г., както и 11бр.снимки от сградата на П.”Свобода”№7 в гр.Русе. Снимки на сградите на ***ата резиденция умишлено не били приложени, за да не можели длъжностните лица от МРРБ и *****ите от „Цеси инвест” ЕООД да придобият реална представа за техния вид и състоянието им. Заедно с това писмо подсъдимата Д. подготвила за изпращане и новите неверни оценки на заменяемите имоти,изготвени от подсъдимите Н.. При това подс. Д. съзнавала, че посочените в тях пазарни цени на имотите не отговаряли на реалните такива, че в тях липсвало описание на сградите от държавния имот, което да дава реална представа за вида и за състоянието им при липсата на фотоснимки, че била посочена невярна година за построяването им, както и че във всички нови оценки отново липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби.

Била наясно и с фактът, че указанията на св. Р., с които преписката била върната, не били изпълнени в пълна степен, тъй като не били представени никакви доказателства за вида и състоянието на държавните сгради, аргументиращи определените цени,както и такива, подкрепящи определените пазарни цени на апартаментите.

Надявала се, че чрез необосновано занижената стойност на държавния имот необосновано завишените стойности на апартаментите ще се създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, у ресорния *******, отговарящ за разпореждането с *********** и у членовете на комисията по чл.62 ал.1 от ППЗДС.

До положителното становище на проверяващите при „Цеси инвест” ЕООД, с гореописаните възприети от тях обстоятелства относно характеристиката и пазарните цени на процесните имоти, както и на постоянната комисия по чл. 62 от ППЗДС се стигнало, тъй като на първо място те нямали реална представа за вида и състоянието на сградите от държавния имот и на второ място поради обстоятелството, че становището на подс. Д. за целесъобразността на сделката и неверните оценки на подс. Н. придавали привидна равностойност на заменяемите имоти, като имотите на търговското дружество дори били оценени с близо 10000 лв. повече от държавния.

В резултат на това било дадено и процесното съгласие на ***** Г. от 30.12.2008 г.

Както се посочи по делото

липсват доказателства подсъдимата Д.

да е изготвяла и окомплектовала процесните преписки, вкл. отн. снимков материал и др. доказателства, като по този начин да е изземвала и замествала конкретните действията на служителите при **, регламентирани от трудовите и служебни функции и съответствуващи на професионалния им ценз,

въобще да се е запознавала подробно със съдържанието на процесните оценки и приложените към тях документи /както и това по предходната кореспонденция преди преактуването на имота/,

за да й се вмени всичко гореизложено относно тяхното съдържание, окомплектоването, способи за кореспондиране и преследваните с всичко това цели.

Важи гореизложеното, че за по делото липсват доказателства подсъдимата Д. да е изземвала функции и да е вършела служебни задължения на нейни подчинени, както и тя сама персонално да е изготвяла всички процесни официални документи подписвани от нея в качеството на ***********.

Неясно защо според обвинението

писмата изходящи от *******а на регионалното размитие и благоустройството са „изготвени от св. В. и подписани от *******а св. Р.”, процесното разрешение за замяната е „подписано от ***** Г.” след като той е „мотивиран от решението на комисията по чл. 62 от ППЗДС”,

въобще всички процесни действия при МРРБ, довели до процесните писмо от ******* Р. и разрешение за замяната на ***** Г., са вършени или най-малко подготвяни ОТ СЛУЖИТЕЛИ в министерството или *****и, всички са плод на чужди служебни и професионални усилия, формално санирани от едноличния орган на държавна власт там /респ. *** му/ с положения подпис,

докато всички процесни книжа с подписа ***********, а също и недокументираните инкриминирани служебни действия *******

са изцяло материално и интелектуално творение на подсъдимата Д..

Този необясним и напълно алогичен дуализъм касае както документите от комуникационно-кореспонденски порядък, така и диспозитивните такива, като заповедите на *****а на регионалното развитие и благоустройството за отписване на процесния ***** имот като публична ***********, за да се актува като частна такава и заповедта за даване на разрешението по чл. 45 от ЗДС, материализиращи рещаваща воля като елементи и условия, без които не би се стигнало до процесната сделка.

От друга страна, съобразно изложеното

не се установява да е имала процесните познанство и лични контакти, още по-малко уговорки и съвместни действия, с подс. Н., за да се приеме, че са съгласували и вършели горното.

Изложиха се и констатации за липса на доказателства впечатленията на служителите в ***** за проблемите по опазването и издръжката на държавния имот да си били плод на съзнателно и целенасочено разпространявани от подсъдимата неверни твърдения, както и администрацията, вкл. комисията по чл. 74 от ППЗДС, да е действувала безропотно и безкритично под нейно разпореждане, вкл. по инкриминираните въпроси.

Важи изложеното за липса на каквито и да било позитивни доказателства, а наличие на опровергаващи такива, по твърденията за поддържани лични и то от инкриминираното користно и целенасочено естество взаимоотношения и контакти между подсъдимата Д. от една страна и ръководството на „Хотел мениджмънт” АД от друга, вкл. с лицата М., Х. или други, за физически осъществяване персонално от нея кореспонденция с дружеството.

По делото липсват доказателства и е нелогично

подсъдимата Д. да има принос или въобще да е могла да повлияе на „завидната бързина” /по текста в обв. акт/ на протеклите на 29 и 30 декември 2008 г. горепосочени процедури по образуването на преписката при МРРБ, задействуването на комисията по чл. 62 от ППЗДС, изпращането й на „Цеси инвест” ЕООД, извършването и изготвяненето на резултата от проверката на последната, заседанието на комисията по чл. 62 от ППЗДС с вземане на решение и предложение до *****а на РРБ и даването на съгласие от последния. Всичко това в периода между Коледните и новогодишни празници, когато ноторно известни са организационните проблеми, вкл. присъствени във висшата администрация на страната. Не се установява, вкл. и от показанията на тогавашния ******* св. Р., твърдението по обвинтелния акт подсъдимата да е носела лично на него преписката на 23.12.2008 г. или на друга дата. Най-сетне по никакъв начин не се установява по делото *******а, *****а на регионалното развитие и благоустройството, членовете на комисията и *****ите при „Цеси инвест” ЕООД да са били дествували в това или други отношения като безропотно и несъпротивляващо се оръдие на подсъдимата Д., както служителите при *****. По скоро обратното е вероятно както съобразно действуващата нормативна уредба в страната, така и ноторно известните административни практики и житейска логика. Така действително уникалното за администрацията в страната съчетание между изключителната експедитивност по даването на това разрешение при МРРБ и момента когато то е дадено, фактически и логически не е и не може да е организирано и причинено от подсъдимата Д.. От друга страна, такова радикално отклонение от административните практики /св. Р. е посочил, че за такива преписки е нужен около месец, ноторно известно е че такива, а и много по-маловажни и необемисти процедури не приключват за един ден и то мегжду Коледа и Нова година, камо ли пък в министерства и др. ведомства/, то

очевидно има някакви други причини и обяснение, несвързани подсъдимата, а коренящи се в лица и дейности при самото МРРБ и други необхванати със заявения предмет на доказване. Последното пък обуславя различни от формулираната с процесното обвинение версии относно организацията, инициативата, логиката и персоналните изяви в хода на инкриминираните събития, довели до процесната щета за държавата.

Както се посочи, изготвянето на процесните становища и писма, вкл. и окомплектоването на преписките са извършвани от отговарящите за това служители при *****, в случая свид. ******* и подс. Н. /без обвинения по процесната замяната на недвижими имоти/. Това изключва възможността да се приеме за установено, че конкретно подсъдимата, водена от инкриминираните й намерения, изготвила по този начин становищата до МРРБ и преднамерено не ги окомплектувала с едни или други документи и снимки. Посочи се, че писмо изх.№0400-77/03.12.2008г. е изготвено и съгласувано от същите длъжностни лица, също както и както и проекта за заповедта за замяна на имотите /Н., ******* и В./, подписано от подсъдимата Д. в длъжностното си качество като *********** . От друга страна, при това

обстоятелства изложени в становището, довело до издаването на процесното съгласие /също както и предходното от 3.12.2008 г./

всъщност са изцяло верни, вкл. и видно от *****изите при сметната палата и назначените по делото относно местонахождението на процесните апартаменти и историческата и културна стойност на централната част на града, където се намират. Доказателствава по делото изцяло подкрепят изложеното в становището, подписано и придвижено по този начин от подсъдимата Д.,

че държавният имот нямал ползватели и не носел приходи на бюджета, бил отдалечен от града и поради предназначението си за делови срещи, отдих и туризъм, не можел да се използва за задоволяване на административни нужди на ведомства, че поддръжката на този имот изисквала ежемесечни разходи за охрана и електричество, както и че състоянието му било влошено, поради неизползването му за продължителен период от време, което налагало извършването на текущ ремонт, че предлаганите от „Хотел мениджмънт” АД апартаменти се намирали в новопостроена сграда в идеалния център на гр. Русе.

По обстоятелството, че нови договори за изработка не били сключвани, горепосочения отговорник по преписката – св. К.- установява, че това било така тъй като

във вече сключените имало клауза, че *****ят се задължава да извърши корекция на установените непълноти и неточности в оценката /показ. на св. ******* – л. 502 съд.д./ , както и че такава била въобще практиката при възлагане на оценки на незанисими *****и. /л. 508съд.д./ .

По придобитата от *****ите при „Цеси инвест” ООД представа да процесните имоти по делото е безспорно установено, че на тяхно разположение са били изпратените с процесната преписка и описани като приложения в горепосочените писма официални документи, удостоверяващи обстоятелства, непосочени конкретно в процесните оценки на подск. Н., или съ**горното противоречиво или непълно посочени. Изложи се също, че редица обстоятелства, непосочени в едни части на процесните *****ни оценки на подс. н., са посочени в други – наличието на отоплителна инсталация, подови настилки от мрамор и мокет, транспортен достъп, паркинг, инфраструктура, както и че съществените от тях са потвърдени и от строително-ценовите *****изи по делото.

Тази *****на проверка, както и проверката с оглед даването на процесното разрешение за замяната, има за предмет именно правилността на оценките на Н. и становището на подсъдимата Д.. Следователно тези проверки, освен запознаване с оценките и становището изцяло, а не *****ни техни части,

не се изчерпват с оценките на Н. и становището на Д., по естеството си не могат да се обосновават с тях, а

имат за цел да ги дублират и евентуално коригират. За това служат приложените в преписката документи, на разположение на ангажираните *****и от „Цеси инвест” ООД и служители при МРРБ, а при нужда и други намерени за удачни допълнителни справки /като горепосочената им справка в електроннните масиви относно аналогични сделки в русенския регион/.

При тези предпоставки очевидно фактически и логически несъстоятелна е тезата, че всички изброени лица – *****, *** министъп, членовете на комисията по чл. 74 от ППЗДС и най-вече *****ите от „Цеси инвест” ООД са били заблудени от *****ните оценки на подс. Н. и становището на подс. Д. като ***********. Така

по отношение годината на завършването на изграждането на срадите - Дом за гости № 2 – 1982 г., непосочена както се посочи изрично в процесните заключения на подс. Н. /там е посочена само годината на изграждане на Дом № 1- 1965 г./, , видно от съдържанията както на първото, така и на второто писма, респ. становище от ***** до МРРБ от 3 и 23 декември 2008 г. /т. 1, л. 160 и 254 от дос.пр./,

тази година е ЯСНО УДОСТОВЕРЕНА В ИЗПРАТЕНИТЕ В МРРБ ДОКУМЕНТИ, приложени към становището и оценките. Тази година на изграждане на

изрично фигурира не само в приложените и към двете писма акт за *********** № 4434/16.10.2008 г., който акт е посочен както в двете писма под № 2 като приложение, така И ДВЕТЕ ПРОЦЕСНИ *****НИ ОЦЕНКИ НА ПОДСЪДИМАТА Н..

Тази година на построяване – 1982 г.

Изрично е записана и

И В ДВАТА ПРОЦЕСНИ ПРОЕКТА НА ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАМЯНА – том 1, лист 155 от дос. пр., ред 11 и лист 252, ред. 12, листи 158, л. 254 и лист 32, гърба, кл. 13, ред 6.

На всички тези места в тези документи, несъмнено предоставени на МРРБ, респ. комисията по чл. 62 от ППЗДС при него и на *****ите при „Цеси инвест” ЕООД

е записано че „блоковете са построени през 1982 г.”.

Последните обстоятелства фактически и логически изключват възможността за извеждане на несъмнени и категорични констатации в полза на тези твърдения на обвинението. Не може да се приеме, че органите в МРРБ и ползуваните от него *****и са били заблудени и манипулирани по твърдяния от обвинението начин. Това е така, защото очевидно е, че

смисълът и целта на даването на процесното съгласие от МРРБ, съответните помощни действия за това на комисията, и

особено на проверката, извършвана от „Цеси инвест” ЕООД, произтичащи от закона и формалната логика, безусловно се изразяват в

обстойното изследване на всички важни за пазарната цена на процесните имоти обстоятелства, което изследване при това, както се поддържа от обвинението и се вменява на подсъдимата по гореизложения начин, се извършва от всички тези оторизирани органи и *****и

по принцип се ограничава до ПРЕДСТАВЕНИТЕ ИМ ДОКУМЕНТИ.

Посочи се, че констатаците за законосъобразността и целесъобразността на предлаганата процесна замяна изхождат при процесната втора проверка на 29.12.2008 г. от същите *****и при „Цеси инвест” ЕООД и същите членове на комисията по чл. 62 от ППЗДС при МРРБ /и същия *******/, които са извършили първата проверка и са дали горепосочените указания с писмото от 22.12.2008 г., очевидно приемайки, правилно или не, че нередовностите са отстранени. При това положение незащитима е тезата, че инкриминираните несъответствия, непълноти и нередовности несъмнено са били известни и преднамерено инсинуирани и използувани на подсъдимата, за която, за разлика от всички тези лица, липсват каквито и да било доказателства обстоятелствено и задълбочено да е проучвала процесните *****ни оценки и преписките до МРРБ с приложенията в тях.

По отношение горните събития на 22 и 23 декември 2008 г., вкл. безспорно установеното несъответствие в часовете на получаването на писмото от МРРБ в ***** и решението на управата на „Хотелмениджмънтг” АД по делото са налице следните доказателства:

Според свид. Х. това записване на часа на заседанието – 10 ч. - било техническа грешка, тъй като изготвилият го служител ползувал бланка от компютъра от друг протокол, като актуализирал датата и протоколираните действия и решения. Техническа грешка предполагат и св. М. и М..

По въпроса за инициативата за тази корекция св. Х. противоречиво изнася в показанията си в съд. заседание /л. 520 съд.пр./, че решението било взето най-вероятно след съгласуване с М. М. /”г-н М. или някой друг, не мога да се сетя ми се обади, …по указания на г-н М.”/, а на досъдебното производство /т. 3, п. 6, л. 28 – че това било поискано от *********** /”впоследствие бяхме уведомени от ***********, че трябва да предоставим още един недвижим имот за изравняване на цената на недвижимите имоти/”. Въпросният апартамент, както и първите четири,бил с неатрактивно разположение в сградата, нямал преградни стени и се състоял от едно помещение, в което преградена била само банята и т**летната.

14. Доказателствата по делото не обосноват и категорични изводи в полза заявеното с обвинителния акт

относно действията и съзнанието преди и по време на сключването на процесната за замяна на подс. Д. и на св. Б. С., който фактически е материализирал волята на държавата като страна по сделката. А именно, че:

подсъдимата Д. съзнавала, че сделката била неизгодна за държавата и решила да се подсигури, като възложи формалното сключване на този договор на своя ***** - св. Б.С.. Последният, поради професията му като *** и ресора му по въпросите на *********** нямал никаква представа от въпросите, свързани с управлението, стопанисването и разпореждането с държавната собственост, изцяло запазен за подсъдимата Д.,никога не бил ходил и не познавал както ***ата „резиденция Липник”, така и процесните апартаменти. Не знаел нищо за уговорките между подс. Д. и М. М., като в тази насока смятал, че собственик на хотел”Дунав” и на дружеството, желаещо замяната, бил св. Х., когато познавал само по физиономия. Бил чувал разпространяваните от подс. Д. твърдения, че тези сгради били само „тежест” и безполезни за държавата. Бил му добре известен авторитарният стил на управление, налаган от подс. Д. в администрацията, като според него всички служители работели в „тих ужас”, при отворени врати, за да „следял всеки всекиго” и не смеели да коментират нищо, най-вече сключваните от подсъдимата Д. сделки с държавни имоти. По тази причина и самият св.С. не смеел да се меси и да се противопоставя на взетите от подсъдимата Д. решения и бил склонен сляпо да се подчинява на разпорежданията й.

Тази склонност на св.С. го правела много подходящ за намеренията на подс. Д., която решила да използва неговите неосведоменост, липса на опит и най-вече страх, за да го използва при сключването на договора за замяна, с който щяла да приключи дълго подготвяната от нея неизгодна сделка. Така тя решила да излезе в отпуск за два дни-12-ти и 13-ти февруари 2009г. и да възложи през това време на св.С. да подпише неизгодния договор за замяна. Устно подсъдимата Д. уведомила св. С., че всички документи по подготвяната замяна на ***ата резиденция”Липник” били готови, било получено съгласие от *****а на регионалното развитие и благоустройството, поради което той трябвало да подпише само окончателния договор за замяната. Тъй като св. С. нямал никаква представа за неизгодността на тази сделка и тъй като винаги се бил подчинявал на разпорежданията на подсъдимата Д., се съгласил. На следващия ден,12.02.2009 г., подготвеният договор за замяна с №9600-12/12.02.2009г. му бил донесен за подпис от св. В.В., след като същият вече бил подписан от св Х., като представител на „Хотел мениджмънт”АД. Поради своята неопитност и поради това,че вече бил заблуден от подсъдимата Д. за целесъобразността и изгодността на сделката, той се подписал под екземплярите от договора без да прочете документите, съдържащи се в преписката по замяната и без да предполага, че с подписа си финализирал една неизгодна за държавата сделка.

Тази фактическа конструкция принципно не може да се приеме за доказана поради изложеното за недоказаността на процесните вменени на подсъдимата Д. намерения, взаимоотношения, уговорки, цели и действия относно процедурите и сделката с имота и свързано с всички гореизложени лица при „Хотел Мениджмънт” АД, областната администрация, и подсъдимата Н. – възприемането й като констатация по делото би означавало възприемане на всичко гореизложено предпоставящо я в мотивите и действията на Д., в разрез с доказателствата по делото.

Наред с това, в противоречие с твърдяното относно детайлите й, по делото е установено следното:

Съгласно изложеното подсъдимата не е упълномощавала или нареждала *** и - св. С. - да извършва процесната сделка в съответствие с чл. 30 ал. 2 от Закона за администрацията, както и въоще да извършва сделки за замяна имоти – *********** с други такива. Съществените разлики между правния режим на замените и другите видове сделки с траснлативен ефект налагат извода, че за сключването им е било нужно изрично упълномощаване. В конструкцията на обвинителната теза така подписалият процесния договор Б. С. е

осъществил правно действие, което е от компетентност единствено на ***********, за което не е бил изрично упълномощаван, като е упражнил представителна власт по отношение на Българската държава, каквато не му е изрично преучредявана от упражняващия я „ex lege” едноличен орган на тази власт в областтта - подсъдимата. Както се посочи, в съответствие с действуващата нормативна уредба –*** от Закона за администацията /ЗА/, Устройствения правилник за областните администрации по чл. 58 от ЗА и горното Разпределение на функциите и отговорностите при ***** предвиждат за този останалите ******* статут на подпомагащи административни звена, аналогичен с този на областната администрация, но за разлика от последния изцяло и в детайли зависещ от управленската воля на единствено обладаващия *****ната власт и осъществяващ държавното управление ***********.

По делото се установява, че след предварителните му разговори с подс. Д., че предстои финализиране на сделката, проектът му е бил поднесен за подпис от ******* – св. В. В., „мисли че вече е бил подписан от другата страна”, самата В., отговарящата за замяната св. ******* и подписалия го за дружеството св. Х. не помнят нищо конкретно по въпроса, а според св. ******* по принцип договорите след техническото им подготвяне се предлагали първо на *********** за подпис.

В текста на договора като представляващ българската държава била посочена подсъдимата Д., в качеството й на *******, но на последната страница срещу „заменител № 1 За ***********” било написано името на св. С., а под него на ръка били попълнени номерът и датата на горната заповед на подсъдимата Д. за упълномощаването му.

Правното значение на тези обстоятелства ще се обсъди по-долу.

При разпита му в съдебно заседание св. С. не поддържа горните, заявени с разпита му на досъдебното производство /също приобщен по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и 2 от НПК/ обстоятелства, предпоставили и процесните твърдения на прокурора, за „тих ужас”, страх, взаимно следене, непротивопоставяне мненията на подсъдимата, особено по сделките с недвижи имоти, който ресор /” управлението, стопанисването и разпореждането с държавни имоти”/ бил „изцяло запазен за самия *********** – подс. Д.”. Обяснил е, че стилът на работа на подсъдимата действително до голяма степен е бил авторитарен и голяма част от служителите били под напрежение, но „някои по емоционални изрази би ти неутрализирал и че мисли че е пресилено казаното от него за „тих ужас, а някои от служителите работеха под напрежение. ”. От друга страна, както се посочи, никой от горепосочените свидетели - служители при ***** не установява действията му да били обусловени и извършвани при и като резултат на такива емоционално-психологически и мотивационни условия. Важи и изложеното, че по делото не се установява впечатленията на служителите при администрацията за организационните и финансови проблеми около процесния ***** имот да са били изграждани, и то преднамерено от подсъдимата, както и че такива проблеми обективно са съществували.

Посочи се също, че доказателствата по делото не сочат по никакъв начин всички въпроси свързани с управлението, стопанисването и разпореждането с държавни имоти да са били изключителен ресор на подсъдимата – както процесните събития, така и горепосочените нормативноустановен порядък, административна праткика и житейска логика изключват това.

15. Не са доказани по делото и процесните твърдения

по отношение обзавеждането в процесните домове за гости № 1, 2 и 3 както следва:

Че според уговорката на М. М. с подсъдимата Д., контролираното от него дружество трябвало да получи в свое владение не само сградите, но и тяхното обзавеждане, без да го заплаща допълнително на държавата. По тази причина и обзавеждането не било оценявано, респ. заплащано или възмездявано по друг начин.

Че за да постигне тази цел подсъдимата Д. решила да заобиколи законовия ред за разпореждане с държавни движими вещи съ**чл.61 от ЗДС, чл.64 ал.1 от ЗДС и в Наредба №7/14.11.1997г. на Министерството на финансите за продажба на движими вещи-частна ***********.

В изпълнение на тези си намерения, въпреки че й било известно, че тези вещи не са негодни за ползване и не представляват брак, било съвсем запазено и почти неупотребявано, нуждаело се само от почистване, Д. решила да разпореди на членовете на назначената от нея комисия по инвентаризация формалното бракуване по документи на всички държавни движими вещи в тези сгради /***ата резиденция/, след което, вместо да организира изнасянето им от деловия център”Липник” да ги остави на място и така да предаде изцяло обзаведени сгради във владение на контролираното от М. търговско дружество.

В изпълнение на този свой замисъл на 29.12.2008г. подсъдимата Д. наредила на св. И.П. /******* при **/ и подс. А. /***********/, наличните в сградите на ***ата резиденция държавни движими вещи да се бракували формално, само по документи, без да се оглеждат и описват от членовете на комисията и да се оставели в помещенията, където се намирали. Подс. А. уведомила комисията – включваща свидетелите П. Г.Р. и подсъдимите Г., Н., Я. и В., за това нареждане на подс. Д., както и че нямало да се ходи до деловия център”Липник”, за да се оглеждало наличното там имущество за инвентаризиране. След това нареждане на членовете на комисията, вече добре осведомени за отдавнашното решение на поддсъдимата Д. да извърши замяна на сградите от ***ата резиденция срещу имоти, предоставени от „Хотел мениджмънт”АД, вече им станало ясно и че тя възнамерявала да предаде тези сгради напълно обзаведени на новия собственик, без той да е заплатил това обзавеждане на държавата, под предлог, че същото е бракувано и представлявало вещи без стойност.

Че поради тези именно причини и предпосавки за резултатите от инвентаризацията и наличното имущество в другите проверени обекти-административната сграда на Областната администрация, ведомствените жилища на ул.”Борисова”19 и ул.”П.Д.П.”4а, обект”Божичен”,гараж на ул.”Муткурова”30, ГКПП”Дунав мост”,Областен съвет по сигурност и „Гражданска защита”

били изготвени инвентаризационни описи и сравнителни ведомости, докато

за тези от инвентаризацията в Домове за гости № 1, 2 и 3

не били съставяни инвентаризационни описи за фактическото намерено имущество, нито били съставени сравнителни ведомости за сравняване на фактическата наличност със счетоводните данни.

Причината за тази разлика била, че комисията не била огледала и не била описала същото, а постъпила така поради горното сведено от подс. А. нареждане на подс. Д..

По нареждане на подс. А. св. Г. Р. подготвили предложение за бракуване и протоколи за бракуване на негодните вещи, установени по време на инвентаризацията на останалите горепосочени сгради на *****, към което включила и държавните движими вещи, намиращи се в сградите на ***ата „резиденция”.

Въпреки че не били броили и не били оглеждали какво е действителното състояние на тези описани вещи от сградите на Домове за гости № 1, 2 и 3, подсъдимите А., Г., Я., Н. и В. подписали инкриминираните Предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности и 4 бр. протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от № 4, 5, 6 и 8 от 29.12.2008 г. и 11 броя протоколи за бракуване на материални запаси с номера от №5 до № 15 включително от 29.12.2008 г. Това те сторили,

с цел да улеснят подсъдимата Д. в намерението й да се разпореди с тези държавни вещи безвъзмездно в полза на „Хотел мениджмънт”АД-Русе.

Въпреки че подсъдимата Д. била одобрила предложението за бракуване на тези вещи, през периода от 10.09.2008г.- 14.03.2009 г.

тя умишлено не предприела никакви действия, за да организира процедура за тяхната продажба като излишни вещи чрез търг или на стоковите борси,така както изисквал от нея чл.64 ал. 1 от ЗДС и при спазване на разпоредбите на Наредба №7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи-частна ***********,издадена от Министерството на финансите.

Така по разпореждане на подс. Д., водена от горното си решение си да облагодетелствува максимално ръководеното от М. М. дружество и в изпълнение на уговорката си с него дружеството да получи не само сградите, а и обзавеждането им

цялото намиращо се в резиденцията обзавеждане – както вещите, описани в протоколите за брак, така и тези, които не били бракувани по документи, било оставено в сградите на Домове за гости № 1, № 2 и № 3, за да бъдат предадени във владение на новия собственик, заедно със самите сгради.

Важи изложеното относно липсата на каквито и да било подкрепящи доказателства и наличие на такива опровергаващи всички части на обвинението относно

твърдените лични контакти, уговорки и съгласувани действия на подсъдимата Д. от една страна и М. М. /респ. ******* ***** на дружеството св. Х./, както и че

служителите при *****, вкл. св. *******, А., П., Р., С., Т., както и останалите подсъдими, да са действували със съзнанието и целта да обслужат горните користни цели и уговорки на подсъдимата Д., като нейни марионетки наред с тези от МРРБ и подс. Н..

Тезата освен недоказана съдържа и вътрешно-логически противоречия, а именно:

- от една страна подсъдимата Д. при тези си действия, упражняваща съгласно обвинението пълен и безапелационен контрол върху всички подведени и неподведени под наказателна отговорност гореизложени служители при *****, имала намерение и „разпоредила” безвъзмездното предаване на това обзавеждане да се извърши „am blok”, чрез бракуването на всички намиращи се в Домовете за гости вещи, а от друга страна действуващата като нейно оръдие комисия все пак не сторила това - част от обзавеждането безспорно е останало извън тези протоколи;

- всички вещи в тези вещи били напълно годни и тя добре знаела това, а от друга страна, че част от тях все пак са били негодни, както установяват неоспорените в тези си части съдебноценови *****изи, че, както е установила и инвентаризационната комисия комисията и се приема за вярно и от обвинението;

- че така осъществявайки користните си цели неясно защо подс. Д. все пак е изоставила първоначално възприетия метод да се бракуват всички вещи в домовете, „разпореден” по горния начин на подсъдимите и свидетелите и

след цялата вменена й сложна, безкомпромисна и прецизирана в детайлите подготовка и организация,

се примирила с процесното положение за част така останалото в сградите обзавеждане да не е „създадено” такова или каквото и да е друго основание за отписването му от активите на *****.

Наред с това

съобразно изложеното по делото не се установява един от основните фактически доводи на обвинението за вменените на подсъдимите Д., А., Г., Н., Я. и В. деяния и умисъл по отношение процесните движими вещи – твърдението, че само за процесните движими вещи в Домовете за гости № 1, 2 и 3 не били съставяни ивентаризационни описи и сравнителни ведомости при процесната инвентаризация.

По делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че инвентаризационни описи, както и сравнителни ведомости за сравняване на фактическата наличност със счетоводните данни

въобще не са били изготвяни от процесната комисия не само за процесната инвентаризация на вещите, но

и при инвентаризациите във всички останали сгради под разпореждането на областната администрация-Русе. Това се установява от назначената в хода на съдебното следствие съдебно счетоводна *****иза, според която липсват такива описи и ведомости за тази ревизия за който и да е от обектите. Последната е базирана и се подкрепя изцяло от писмените доказателства по делото, вкл. на л. 904-1081 съд.д., допълващи дублиращите част от тях приложени от досъдбното производство, частично подкрепени и от показанията на св. С., че само отмятали по вече съществувалите документи в счетоводството.

Важи и гореизложеното относно липсата в инкриминирания период при ***** на вътрешни правила правила съ**чл. 22 ал. 1 изр. 2 от Закона за счетоводството, регламентиращи реда и начина за извършване на инвентаризациите на активите и пасивите под нейно разпореждане /счетоводна *****иза, неоспорено от никого в тази си част, показания на св. П. и Р., съвпадащи с показанията на подсъдимите по това обстоятелства и писмените доказателства по делото/. Такива правила са

били утвърдени едва след инкриминирания период при следващия *********** П. С. /л. 1140-1146 от съд.д./.

При управлението на подсъдимата Д. в съществуващата СФУК по общото правило по чл. 22 от ЗС такава се извършвала за всеки отчетен период /календарна година/ с цел достоверното им представяне в годишния финансов отчет, а

длъжностната характеристика на ******* ******* /т. 4, л. 13 дос.пр., т. 7, п.2, л. 127, дос.пр./, предвиждаща изрично като негови задължения

да подпомага методически служителите от *******та ***** /в чийто ресор били финансово-счетоводното обслужване и стопанисването на собствеността на **/, осъществяващи дейности във връзка със счетоводния и касов процес и контролира тяхната работа.

Това негово задължение кореспондира с

изискванията за образователен ценз /***********/ и стаж /ранг/, предполагащи специални знания и подготовка, каквито останалите служители в *******та, вкл. подсъдимите, не притежават /единственият *** между тях В. е „***” и видно от длъжностната му характеристика има различни задължения и изисквания за професионални знания/.

По делото се установява, че в хода на инвентаризациите

във всички сгради на областната администрация се извършвало отмятане по съществуващите при счетоводството й описи от предходни инвентаризации и сметките, по които се се водели вещите. Последното, вкл. и като ТРАЙНА ПРАКТИКА ГОДИНИ ПРЕДИ ВСТЪПВАНЕТО НА Д. КАТО *********** е видно и от приложените по делото писмени доказателства - преписи от тези описи, вкл. копията изискани в съдебно заседание – л. 987-988 съд.д. от м. ноември 2002 г., л. 1040-1041 съд.д. – от м. декември 2001 г., л. 1068-1070, л. 1066-1067 съд.д.. от 2003 г., л. 1082-1088 съд.д., където по идентичен с процесния начин и извършвано отмятане върху предходни описи, вкл. и в предложение за бракуване на ДМА и СМЦ, години преди Д. да бъде назначена като ***********. Специално относно помещенията на административната сграда на ***** се ползували съществуващите там описи на имуществото във всяка от стаите /св. С. - л. 474 с.д./. С. установява, че всяка стая /в сградата на *****/ имало опис на вещите в нея и по него проверявали. Очевидно за Липник такива не е имало.

Тези констатации почиват на обективни данни – писмените доказателства по делото, както и изводите на съдебно-счетоводната *****иза, извършила обстойна проверка на относимата документация при *****. Те не могат да бъдат опровергани от изолираните и неконкретни части от показанията на свид. Р. и П., че за останалите обекти на ***** се съставяли такива описи и ведомости, и същевременно, че основната разлика между ревизиите в тези обекти била, че единствено в Домовете за гости № 1, 2 и 3 тези свидетелки не са присъствували на оглед на движимите вещи, но са ходели при предишни инвентаризации. Освен неяснотата и противоречието си с писмените доказателства по делото тези показания са обременени като признак за недостоверност с безспорния интерес за всяка от тези свидетелки да не се установи грубото неизпълнение на горепосочените им задължения съ**длъжностните им характеристики /детайлизиращи разпределението на функциите и отговорностите при *****/ по правилното провеждане и осчетоводяване на инвентаризациите, вкл. и методическото ръководство по отношение на останалите ангажирани в процесните дейности служители. Същата причина е налице и за показанията на тези свидетелки и св. С., че от подсъдимата Д. знаели, че тези вещи следва да се бракуват и че след това им било сведено от подс. А., които са единствената фактическа опора за пространните гореизложени инкриминирани действия на подсъдимите с процесните движими вещи в хода на инвентаризацията и след нея.

Тези констатации опровергават конструкцията, че с инкриминираните действия по тази инвентаризация подсъдимите /а и на останалите членове на комисията, непривлечени като обвиняеми/ са извършили нещо изключително и отклоняващо се от съществувалия преди инкриминирания период порядък относно извършването на инвентаризациите, вкл. и относно бракуването на вещи /л. 1041-1043 съд.д./, респ. че такава промяна е наложена от подс. Д. с вменените на нея и останалите користни цели и съзнание. Доказателствата по делото обосновават извода, че процесната инвентаризация, вкл. и съставянето на протоколи за брак, са протекли по обичайния рутинен преди и към инкриминирания период за ***** начин.

Важи изложеното относно начина на изготвянето на процесните протоколи и предложение за брак от свид. П. и Р., както и персоналните им задължения по извършването на инвентаризацията, респ. бракуването, документирането и методическото ръководство по отношение на останалите участвуващи служители /подсъдимите/, непритежаващи техните специални професионални знания.

Свързано с това не се установява и друг основен фактически довод по същите обвинения – че водени от горепосочените си намерения, уговорки и цели, подсъдимите А., Г., Н., Я. и В., в изпълнение на нареждането на подс. Д. и за да я подпомогнат, въобще не посетили сградите на Домовете за гости и не огледали обзавеждането в тях. Напротив, от гласните и писмени доказателства

по делото е установено по несъмнен и категоичен начин, че тези вещи при тази инвентаризация не са били оглеждани и домовете не са били посещаване от свид. Р. и П., които обаче, съобразно изложеното, все пак са изготвили процесните протоколи и предложение за брак.

Обясненията на тези пет подсъдими, че са посещавали, макар и не всички заедно/ последните четири пътували до там с личен транспорт, А. - отделно с градски транспорт/

от една страна са в противоречие с безспорната липса на командировъчни заповеди за такива пътувания, но от друга

се подкрепят от горната заповед Заповед № 9500-457/10.09.2008 г. на подс. Д., с която им е разрешен достъп за периода 10-26.10.2008 г., от неопроверганите с нищо показания на свидетелите *******, П. и Р., че

в областната администрация било практика да не се издават и заплащат командировъчни заповеди и пари при пътуване извън града в рамките на един ден, като такива случаи са имали и самите свидетелки.

16. Най-сетне

по отношение на пазарните цени на процесните заменяеми имоти,

обосноваващи обвинителната теза в частите й относно стойността на щетата, обективно възникналата за държавата , както и относно, съзнанието, респ. мотивацията и целта на инкриминираните действия /визиращи и и съставомерния умисъл/ на подсъдимата Д. и останалите /вкл. горепосочените участници съ**обв. акт/ и неимуществените щети и особената тежест на случая за процесното престъпление по служба в резултат на горните публикации в пресата,

е установено следното:

Съобразно горепосочените изводи на строително-ценовите тройна и петорна *****изи като цифрово изражение на процесната имуществена щета

по делото се установяват значителни разлики в приетите стойности, както в крайните оценки, така при различните възприети методи за оценка.

На оценката по одитния доклад се позовава обвинението като доказателство за неимуществените щети от процесното престъпление по служба чрез горепосочените публикации с конкретизираните щета и специфики на сградите. Освен че са предмет на установяване в наст**щото наказателно производство, твърденията там сами по себе си също сочат на големия диапазон на защитимите варианти относно условно приетия критерий „пазарна цена” или „справедлива пазарна оценка” за процесните иоти, и то при спазване на законоустановите процедури и критерии и без оспорване на професионалните знания на *****ите, камо ли законосъобразността на действията им, правилността на оценките и ползуваната информация.

Така

в *****ните оценки към одитния доклад на Сметната палата и трите заключения на /тройна и основна и допълнителна петорни/ строително ценови *****изи по делото /всичките с различни резултати, при това с участие освен другите на едни и същи три вещи лица – Л. В., Е. Ж. и Г. Г., а *****ят В. Д. В. освен участник в петорните *****изи по делото е и автор на *****ната оценка към одитния доклад/

размерът на процесната щета /като крайна цена/ варира от „над 750 000 лв.” в одитния доклад до 457 010 лв. в заключението на тройната съдебно-ценова *****иза, в рамките на назначаваните и приети по делото строително-ценови *****изи делото този размер варира от 457 010 лв. до 647 600 лв.,

пазарната цена на държавния недвижим имот - от 1 032 800 лв. в последното заключение на допълнителната петорна строително-ценова *****иза до 1 253 730 лв. според тройната строително-ценова *****иза и

От заключението на петорната строително-ценова *****иза се установява и верността на част горепосочените в процесните заключения на подс. Н. обстоятелства, а именно, че към момента на огледа на имота - м. октомври 2010 г. , в тези сгради /Домове за гости № 1, 2 и 3/

е имало изградена локална отоплителна инсталация, която не функционира, че

външните и вътрешните инсталации са в незадоволително физическо състояние, както и че

в помещенията се наблюдава наличие на влага, а на места и течове, в следствие на физическа амортизация и липса на поддръжка от години,

подовите настилки от мрамор и други качествени материали, камини и висококачествени стенни облицовки за времето, в което са били изпълнени, са били луксозни и уникални по рода си,

но към момента на огледа не влияят на пазарната стойност на имотите.

Специално

по метода на пазарните множители /аналога/, съответствуващ на критерия за понятието „пазарни цени” съ**§ 1 т. 2 от Допълнителните разпоредби /ДР/ към Закона за държавната собственост /в същия см. е и заключението на петорната строително-ценова *****иза по делото т. 6, п. 6, л. 111 дос. пр./,

несъобразяването с който залегнало в основата на процесните обвинения против подсъдимите Д. и Н.,

за държавния недвижим имот /комплекс Домове за гости № 1, 2 и 3 ведно с правото на строеж/ към инкриминирания момент такава пазарна цена е определена

единствено в *****ната оценка към горния одитен доклад на 1 340 780 лв.

Във всички останали такава въобще не е определяна, тъй като

„Пазарна стойност по смисъла на резпоредбата по § 1 т. 2 но Закона за държавната собственост за „Пазарни цени” на Комплекса от Дом за гости № 1, 2 и 3 … не може да бъде изготвена поради

липса на вписани сделки за покупко-продажба на аналогични имоти не само в Русенска област, но и за цялата страна в същия период”.

Този извод е изрично формулиран и залегнал в заключенията на основната и допълнителна петорни строително-технически *****изи /т. 6, папка 6, л. 111, точка 2 дос.пр./ , като е поддържан от всички членове на *****изите, вкл. и от ***ия ***** В. Д. В.. Последният, като автор и на горепосочената *****на оценка към одитния доклад, е посочил в тази му част/том 6, папка 5 от досъд. пр., на стр. 8/, че

като пазарен аналог за сравнение при изготвената оценка по сравнителния метод е продажби на хотел и две къщи в с. Николово /т. 6, папка 5, л. 40 от досъдебното производство/.

Тази невъзможност означава, че изискването по чл. 7 т. 6 от процесния договор за изработка на „справедлива пазарна цена” на държавния недвижим имот „Домове за гости № 1, 2 и 3”, ако се тълкува в смисъл, че може да означава единствено оценяване по метода на аналога /пазарни множители/, е в колизия с текста по чл. 7 т. 4 от същия договор, съгласно който *****ят е длъжен да приложи минимум два метода на оценяване.

Наред с това цитираната от обвинението разпоредба по чл. 7 т. 6 от договора за изработка задължава *****я „да се съобразява”, а не да ограничи с критерите по парагр. 1а т. 2 от ДР на ЗДС. Буквално по същия начин е редактирано и задължението в същата разпоредба със същия номер в договора за изработка по пазарните цени на процесните апартаменти, което не е попречило на всички гореизложени *****и при сметната палата и в наказателното производство да приложат, както и подс. Н. и други методи измежду поне петте допустими съ**чл. 9 от Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки по чл. 26 от Закона за приватизацията и следприватизационния контрол.

На подсъдимите Н. и Д. е вменено като престъпно именно несъобразяването на критерия за пазарна цена по см. на по § 1а т. 2 от ЗДС съ**чл. 7, т. 6 от договорите за изработка при изготвянето на процесната справедлива пазарна цена за процесния ***** имот, означаващо извършване на оценка по метода на аналозите.

Както се изложи горе използуването на метода на аналога при определянето на пазарната цена на правото на строеж върху терена за Домове за кости № 1, 2 и 3, както и изчерпването на приложението на този метод само до правото на строеж, а не и за сградите, всъщност изпълнявало дословно горните указания на МРРБ /т. 6, папка 3, л. 61, ред 23 от досъд.пр./.

При формулираната по делото конструкция в това отношение за подсъдимата Н., след като установи липсата на аналогични имоти и сделки в инкриминирания период, са съществували две възможности:

да откаже да изготви заключението поради неизпълнимост на изискването по чл. 7 т. 6 от договора за избработка за съобразяване с критерия по § 1а, т. 2 от ДР към ЗДС, с вероятните договорни отговорности за неизпълнение или

да изготви оценките при използуване на други измежду приложимите методи съ**чл. 9 от Наредбата по чл. 26 от ЗПСК, което именно тя е сторила, а така израпобените оценки са били възприети от *****ите в „Цеси инвест” ООД, както и комисиите при МРРБ и *****.

Изложеното изключва възможността да се приеме за доказана, още по-малко по несъмнен и категоричен начин, обвинителната теза,

че причините за неприлагането на този именно метод в процесните оценки

се свеждат до процесните нейни и на подс. Д. съзнателни и користни действия.

Тази невъзможност произтича както от гореизложената фактическа установеност по делото, така

и от правилата на формалната логика. Както се посочи залегналото в конструкцията на обвинението задължително съобразяване на критериите по § 1а, т. 2 от ДР към ЗДС, означава *****ят непременно да определи цена по метода на аналога. При положение, че /както е констатирала петорната строително-ценова *****иза по делото/

в случаите, като процесния, когато липсват аналогични сделки в периода, разпоредбата по §а 1а, т. 2 от ДР към ЗДС е неприложима, тази конструкция

води до очевидния парадокс, че във всички тези случаи би било въобще невъзможно определянето на пазарната цена от *** ***** съ**чл. 45а от ЗДС, респ. законосъобразното разпореждане с такъв имот. Тя води също и до логическия парадокс, че изпълнението на изискването по чл. 7 т. 6 от договора за изработка в такива случаи води до нарушение на това по чл. 7 т. 4 и обратното. Най-сетне противоречи и на безспорно установения факт, че *****ите при МРРБ както се посочи „Цеси инвест” ООД, са приели, че такава нередовност формално не е налице след като в първото си становище са указали да се извърши оценка на терена по метода на аналога.

По отношение пазарната цена на

процесните заменяеми пет апартамента специално

по метода на аналога /пазарни сравнения/, съотвествуващ на критерия „пазарни цени” съ**§ 1 т. 2 от Допълнителните рпазпоредби /ДР/ към Закона за държавната собственост, както е посочено и в заключението на петорната строително-ценова *****иза по делото – т. 6, п. 6, л. 111 т. 1 и 2 от досъд. пр. и листи 780 и 783 от съд.д./ и

на база който се вменяват процесните престъпления на подсъдимите Д. и Н.,

видно от изложеното

сбора от пазарните цени на тези апартаменти варира от 423 304,02 лв. в петорната съдебно-ценова *****иза до 880 200 лв. в тройната съдебноценова *****иза /както се посочи, заявена с обвинителния акт като част от обосноваващия го доказателствен материал и изпълнена от вещи лица, явяващи се членове и на петорните *****изи/.

Съществено се различават процесните *****изи и по

базовата цена на кв.м. площ за определяне на цената на процесните апартаменти по метода на пазарните сравнения в констатациите на Сметната палата /залегнали както се посочи в обвинителната теза като конкретни факти и като отражение на същите в общественото съзнание/. В това отношение в надлежно приетите в хода на наказателното производство горепосочени заключения на вещите лица се наблюдава следното разнопосочно развитие:

В одитния доклад на сметната палата по отношение пазарните цени на заменяемите апартаменти

по метода на пазарните сравнения е приета цена

базова цена 650 EUR за кв.м. /около 1280 лв./ въз основа на установени оферти за продажби за 785, 657 и 725 EUR за кв.м., при корекционенни коефициенти 0,90 – съответно 707, 590 и 652 EUR за кв.м. Посочено е, че апартаментите са разположени в жилищна сграда, изградена в идеалния център на гр. Русе, на самия площад „Свобода”, местоположението на сградата е свързано местоположението на множество сгради с административно, търговско и културно предназначение, мястото е изключително комуникативно и леснодостъпно, инфраструктурата в района е напълно изградена. Посочено е, че централната част на града е известна с уникалната си ***ура от края на 19-ти и началото на 20-ти век, в старите сгради са широко застъпени стиловете „Барок”, „Модерн”, „Неокласицизъм” и „Сецесион”. Посочено е също, че в града е най-голямото пристанище в страната на р. Дунав, че през него минава най-късата пътна връзка до Румънската столица Букурещ и че голяма част от търговията между двете страни минава по намиращия се също тук мост през р. Дунав, тогава единствен на българска територия. Установено е некачествено изпълнение на част от довършителвните работи, главно хидроизолацията на откритите площи – тераси и монтирани дограми. На стр. 43 , 44 и 45 от одитния доклад на Сметната палата било направено описание на новопридобитите жилища от Областна администрация, като се посочвало, че фактическото им състояние не отговаряло на вписаните в договора за замяна данни, тъй като всички апартаменти представлявали общо, непреградено помещение с баня и т**летна и малко тъмно помещение, като наклонът на терасата на ап. № 10 бил към жилищната част. Посочвало се, че тези жилищни площи били нефункционални и отдаването им под наем било трудно осъществимо - към момента на проверката били отдадени под наем само два от тях, въпреки че петте ”апартамента” се намирали в идеалния център на гр. Русе. Отбелязвало се също така, че строителството било ново, но вече имало напукана и ронеща се мазилка в жилищата.

Тройната съдебно-ценова *****иза е установила /т. 3, п. 6, л. 72 от дос. пр./, че цените на апартаменти от вида на процесните е варирала в широк диапазон, но за процесния период ноември- декември 2008 г. цените са били

1125 EUR на кв.м. / 2200 лв./кв.м. по акт. курс видно от заключението/. И тази *****иза отчита от една страна местоположението на имотите, вида на конструкцията, екологичната обстановка инфраструктурното оборудване, транспортната достъпност и благоустроеност на района от една страна и недобрата функционалност на жилищата поради обединената функция на основните жилищни помещения.

В заключението на петорната строително-ценова *****иза /както се посочи включваща в състава си този на тройната, както и автора на *****ната оценка към одитния доклад/ е

изходено от цена 1433,57лв. на кв.м., като варира между 1118,68 лв. и 1790,11 лв., а като проверени аналози са цитирани цените, записани в пет нотариални акта /т. 6, п. 6, л. 114 дос.пр./. Това заключение е посочено също, че

липсата на преградни стени в тези апартаменти не се отразява пряко на пазарната им стойност,че качеството на изпълнените СМР в тях, в това число инсталации, дограма, подови настилки, стенни облицовки,монтирани радиатори и осветителни тела се определят като добри, без да са луксозни и без да са във висок ценови клас. Установено е също така, че съобразно конкретното си разположение в сградата на П.”Свобода”№ 7,

жилищата формират различни пазарни цени, като разположението

на първи и последен етаж в сградата определят по-ниски коефициенти при ценообразуване.

Разположението на апартаментите на първия етаж, в близост до климатичната инсталация на цялата сграда, ги определя допълнително като по-малко привлекателни, а

изложението на петте апартамента, които са ориентирани изцяло към вътрешния двор не се отразява на пазарната им стойност. От вещите лица е било

съобразено и обстоятелството, че конструкцията на жилищната сграда е скелетна безгредова, която е по-качествена технология, отразява тенденциите на новото строителство и калкулира по-висока себестойност. Посочено е също така, че при извършения оглед

през м.октомври 2010г. и в петте апартамента има наличие на влага, просмукваща се от външни стени,дължаща се на строителни недостатъци, като този фактор понижава пазарната стойност на имотите на първо жилищно ниво.

Същата *****иза приема по отношение на процесните апартаменти, че „липсата на преградни стени не се отразява пряко на стойността на апартаментите”.

Публично известен е и

фактът на занижаването на записаните в огромния брой нотариални актове покупно-продажни цени на недвижимите имоти, обикновено по фискални съображения. На последните се позовава и подсъдимата Н. в обясненията си относно разликата между последните и приетите от нея. Извън предмета на делото са обективно предпоставящите и улесняващите ги /както и инкриминираните обстоятелства/ пороци.

По делото, прочее, се установяват

диапазони от 1/4

до два пъти

във вариантите за пазарните цени както на процесните заменяеми имущества, така и

за формираната щета като разлика между тези стойности, а също и

за пазарната цена на квадратен метър жилищна площ за имотите при оценка по метода на аналозите.

Следователно

по делото са установени варианти за определяне на пазарни цени на процесните имоти към инкриминирания момент, съществено различаващи се помежду си, от дадените в процесните окспертни оценки на подс. Н., от формулираните с обвинението на различни стадии от наказателното производство така и най-сетне от тези на Сметната палата, участвувалите при формирането на общественото възмущение от сделката.

Тези твърде различаващи се „пазарни цени”, са залегнали в гореизложените *****ни заключения, които при това са възприети като правилни от обвинението, неоспорени досежно пълно и адекватно изследване на базовата информация, действително притежаваните от *****ите професионални знания и правилното и добросъвестно прилагане на последните във всички тях.

От друга страна съ**изложеното, в редица отношения, съображенията и изводите на подсъдимата Н. в процесните й *****изи са подкрепени от тройната и петорната строително-ценови *****изи.

Тази многовариантност поначало внася съмнение по въпроса доколко обективно погрешни са били процесните оценки на подс. Н. към момента на изготвянето им, но същественото по предмета на делото е, че

в комплекс с останалата установеност по отношение на подсъдимите Н. и Д. изключва възможността да се приемат за установени по несъмнен и категоричен начин вменените им деяния и съзнание,кати визиращи умишлено изготвяне и използуване на неверни оценки с користни подбуди и цели.

Тези обстоятелства правят възможна и достоверна хипотезата за неумишлено допуснати от Н. пропуски и грешки, вкл. и поради немарливост, но без да е имала целта да помага на подс. Д. или другиго при увреждане на държавата и противоправно да мотивира когото и да било да сключи неизгодна за държавата сделка. Този извод логически и на плоскостта на доказателствата по делото се подкрепя и от гореизложената недоказаност на процесната конструкция относно нейните и на подс. Д. съгласувани действия, цели и съзнание и въобще познанство. Сама по себе си по-голяма или по-малка разлика на приетата от определен ***** оценка с друга такава може да обоснова дирене на нормативно установената гражданско и административно *** отгонорности - договорна и в рамките на гилдията – която обаче е извън предмета на настоящото наказателно производство.

Наред с горното тези разлики установяват по несъмнен и категоричен начин и за процесния случай ноторно известното положение, че

каквито и да било „извънсъбитийни”, становища относно пазарните цени на недвижими имоти, вкл. *****ни оценки от *********** като процесните, били те предварителни, последващи или дори текущи,

остават в сферата на относителността, конюктурността и вероятностите

по отношение на обективно формираната и материализирана парична равностойност на определен имот при конкретна сделка, реализирана на паЗ. на недвижими имоти. Те всъщност са не повече от *****ни „версии” за обстоятелство /реализируемата насрещна престация на паЗ. на недвижимите имоти в парична равностойност/, което обаче става реално и е несъмнено едва с реализирането на съответната възмездна сделка.

Ноторно известната относителност и несигурност на предвижданията за цените на недвижимите имоти /както и на всякакви други феномени с качества на стоки в необятния и динамичен комплекс на определящите ги фактори/ е обусловила приложението на

отдавна рутинните способи за достигане на максимално адекватни на обективните стойности чрез максимална концентрация на оферти от различни съконтрахенти като брой, вид и специфика, каквито са търговете, конкурсите и пр.

Възможността за процесното разпореждане при избягване на характеризиращата нормалните пазарни условия публичност на офертите и конкуренция на съконтрахентите на държавата е съществувала по силата на действуващата в страната нормативна база и трайно установени практики, а се е осъществила със санкцията на контролиращия орган – *****а на регионалното развитие и благоустройството.

По тези части на твърдяната от обвинението фактическа обстановка,

липсата на каквито и да било подкрепящи я преки или косвени доказателства сама по себе си предпоставя единственият възможния обоснован извод, че те

не са установени по делото въобще.

От друга страна, за да обоснове тези твърдения обвинението се позовава на редица обстоятелства, правещи ги повече или по-малко вероятни. Такива са

необичайната бързина на придвижването на преписката по замяната, особено в МРРБ, и то в периода между Коледните и новогодишни празници, ноторната известност в обществото, вкл. в гр. Русе, на *** *** М. М., познанството на последния, както и на съпругата му и останалите ******* на Дружеството „Хотелмениджмънт” като *********** с подсъдимата като *********** с кмета на града, интересът на немалка част от обществото към обекти ползувани от партийно-държавния елит в страната към и дори митологизирането на тяхната стойност.

При действуващата процесуална уредба,

вероятността, респ. предположението за достоверност на /част от/ тези обстоятелства,

също изключва такива констатации, респ. базирана на тях осъдителна присъда /чл. 303 ал. 1 от НПК/.

При това доказателствената съвкупност по делото не обоснова като единствено възможни дори и такова предположения, тъй като, съобразно изложеното, прави и други хипотези твърде вероятни, в повечето случаи по-вероятни, касателно причината, целта и съображенията на процесните събития и лица.

Така

изложи се, че нищо по делото не обосновава извод, а и е напълно нелогично

„завидната бързина” /по текста на обв. акт/ на разглеждането и решаването на въпроса при МРРБ, както и несъобразяването както се посочи на собствените указания на „Цеси Инвест” ООД и комисията по чл. 62 при МРРБ при вземането на окончателното решение да са били предизвикани и контралирани от подс. Д., каквато е логиката на цялата обвинителна конструкция за събитията довели до процесната замяна в съвкупността им. Напротив, принципите на субординацията, опиращи се на действуващата нормативна уредба и ноторно известната практика в държавната администрация, особено пряко доминирана от управляващата *****на власт, обосноват извода, че

такава бързина и пренебрегване могат да имат инициативата и причината си именно в МРРБ или други успоредни или висшестоящи на него структури на държавна власт.

Това пък разкрива очевидни предпоставки за съвсем различни хипотези относно цялосната интициатива и организация на случилото се, вкл. на всичко сторено /или несторено/ от пряко подчинената и зависеща от висшестоящите звена в *****ната власт подсъдима. Още по-основателни са такива версии именно при участието на „крупен *** и *******” /също буквално съ**твърденията по текста в обв. акт/, с публично известните му различни социални изяви и релации на ***** М. М. не само в гр. Русе, а и в републикански, а също и в международен мащаб, неизбежно намиращи, както също е ноторно известно, едни или други благоприятни отзиви след значими и влиятелни политически и административни фигури.

В тази връзка установените от свид. *******, Р. и П. препоръки на подс. Д. да се бърза с преписката относно Домовете за гости № 1, 2 и 3 очевидно могат да се обхванат в контекста и на различни от твърдените по делото инициативи, щения и най-важното съображения, вкл. по скорошно освобождаване от станалите традиционни проблеми с имота, довели подсъдимата и до статута на заподозряна в престъпна дейност и то поради обстоятелства, възникнали и непроменящи се далеч преди назначаването й.

В същата връзка, при процесната конструкция на обвинението, обхващаща /като визиращи фактически и интелектуално-волеви комплекс/ инкриминираните действия на подсъдимата Д. за повече от четири години, още „заемайки длъжността ***********” /есента на ***** г./, през всички посочени вменени й писма от 2006, 2007 и 2008 г., та до цитираните писма от пролетта на 2009 г. до „М-тел” и „Хотелмениджмънт”

тезата за необичайните експедитивност и инициативност на подсъдимата, и то по користни подбуди, е незащитима. Изложи се на първо място, че процедурата по преактуването на имота от публична в частна ***********, препоставяща и прекратяването на процедурата по отдаването му за безвъзмездно ползуване на МВР, е инициирана далеч преди встъпването на Д., от други лица, години преди това областната управа е търсела всякакви начини да прехвърли грижата за „резиденцията” на други правни субекти. При това положение не е налице необичайна бързина на събитията /респ. инкриминираните действия на Д. и останалите по обв. акт/ в тяхната заявена с обвинението цялост.

Необичайна е била единствено бързината, и то в периода между Коледните и новогодишни празници, с която преписката е придвижена в МРРБ и подпомагащите я *****и, за която, както се посочи, не се установява и не може да има принос на подсъдимата, което само по себе си разрушава цялата конструкция на обвинението.

Отосно последното доводите на обвинението при устните състезания относно оказано съдействие на Д. от ******* Р. поради „еднаква партийна принадлежност” на ******* – св. Р. и подсъдимата Д.„поискано му съдействие от страна на Д.”, „вероятно се касае за нормална услуга между хора с принадлежност към една и съща политическа сила” са лишени от опора в доказателствата по делото и логиката – нищо поделото не сочи този свидетел да е контролирал изцяло дейността на МРРБ и ангажираната „Цеси инвест”, а ако би било така очевидно процедурата по замяната е могла да приключи, вкл. и при „Цеси инвест” ООД още при първото постъпване на преписката при МРРБ.

Пе делото не е установено подсъдимата да е носела процесните документи лично на св. Р., води до отпадане и на свързаните с това твърдение аргументи относно ползуването на служебния автомобил „Мерцедес Е 230 и отчитането на пътните му листи /обичайно е най-добрите учрежденски служебни автомобили да се ползуват изключително от ръководителя/ и завеждането на коресподенцията при МРРБ и *****.

Посочи се, че по делото не е установено, а се опровергава подс. Д. да е посочвала Н. за ***** и да й е възлагала каквото и да било, както и да е приемала или предавала нещо с нея, което води до отпадане и на аргумента, че и е възлагала пазарна оценка много преди това да е било необходимо. Иначе изготвянето на такава пазарна оценка очевидно има значение и във варианта продажба с оглед преценка на по изгодния за държавата способ, каквато, съобразно изложеното действително е правена от постоянната комисия по чл. 74 от ППЗДС.

Най-сетне в хода на гореизложената процедура по преактуването на имота от публична в частна *********** не може да бъде възприет и доводът на обвинението, че „ако подс. Д. била загрижена да реши проблема със стопанисването на тези сгради и освободи ***** от този проблем, по логично било тя да се обърне към лицето вече заявило интерес към стопанисването на имота, а именно *****а на ********”. Извън правомощията на подсъдимата като *********** е да преценява, камо ли да предлага на други учреждения възложеното й стопанисване и управление, това е е от компетентността на МРРБ, респ. МДА и Министерския съвет тогава. Влизането в подобни диалози пряко с МВР от предходния *********** е извън предмета на делото. Закоосъобразно подсъдимата се обърнала и по този въпрос към МРРБ, в чийто правомощия е било да предприеме съответните институционални проучвания и предложения. Изложи се, че стореното там не сочи на каквито и да било нарушения по служба на подсъдимата /и ангажираните по процедурата лица съ**горното/.

Извън предмета на делото е по какъв начин предоставянето на процесната „резиденция” Лесопарка „Липник” край с. Николово, Рус. обл. на Министерството на ******** би облекчило бюжетната му издръжка и би подобрило специфичните му функции и дейност.

Най-сетне при ноторни известните диаметрално противоположни становища сред български граждани относно цеността на обекти като процесната „резиденция” /от изключително ценни до вредни - „Мавзолеят на Г. Д.”*** бе демонстративно разрушен/,

не може да се приеме „а приори”, че всички от участниците в процесните събития са имали съвпадащото мнение за изключителната стойност на процесния ***** имот и на тази база са били формирали и осъществили вменените им общи съзнание и действия.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Установените съгласно гореизложеното факти и обстоятелства,

не визират и не изчерпват в тяхната пълнота съставомерните признаци на престъпленията, в които са обвинени всеки от подсъдимиге, както и заявените от обвинението тяхна задружна престъпна дейност /частичното доказване или предположенията за такива съ**чл. 303 и 304 от НПК обуславят оправдателна присъда/. Освен че всички те по никакъв начин не могат да се приемат за доказани по несъмнен и категоричен начин, някои от обвиненията са налице конкретно опровергаващи ги доказателства, а материалите по делото и житейската логика обуславят и други възможни от инкриминираните версии за случилото се, респ. ***та му интерпретация.

Установените по делото действия и субективно-психическо отношение на всеки от подсъдимите не могат да бъдат квалифицирани по посочения от обвинението начин при спазване на действуващия материален наказателен закон.

Най-сетне *****ни свои части, самата юридическа формулировка на обвиненията не намира опора в материалния закон, но поради обхващането и неразривната връзка на тези части в комплексността и спецификата на процесната обвинителна конструкция е било изключено отделното им констатиране по реда на чл. 250 ал. 1 т. 2 от НПК още при постъпването на обвинителния акт в съда. Възможността е била неприложима и при комплексното съобразяване на „суверенитета” на прокурора при формулирането на обвиненията в досъдебното производство, очевидната незаконосъобразност на евентуалното прекратяване на процесното съдебно производство изцяло /и в частите, по които деянието би могло да съставлява престъпление, при къето в условията по чл. 250 ал. 1 т. 2 делото не се връща, а процесът приключва/, основния принцип за централното място на съдебното производство и не на последно място с оглед т.н. „процесуална икономия”.

Конкретно по всяко от процесните обвинения тези общи констатации се разкриват в детайли както следва:

По обвиненията против подсъдимата М.Т.Д.:

I. По делото не е установено подсъдимата Д. да е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението

по чл. 282 ал. 3, вр. ал. 2 пр. 1 и 2 вр. ал. 1 вр. чл.20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, като:

през периода 01.09.2005 г.-12.02.2009 г., в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на шест пъти, като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение-*******, сама и в съучастие, като извършител, подпомогната от Р.М.Н. ***, като помагач, нарушила и не изпълнила служебните си задължения, тъй като:

1. на 19.07.2006 г. и на 05.03.2008 г.,

нарушила служебните си задължения, произтичащи от

чл.17 ал. 6 от Конституцията на Република България,според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото,

като поискала да се прекрати процедурата по чл.15 ал.2 от Закона за държавната собственост за предоставянето на управлението върху сградите от ***ата резиденция”Липник” в полза на Министерството на ******** и същите да останат под управлението на *********** *******, въпреки твърдените от нея липса на средства за поддръжката им и липса на необходимост от тези сгради за нуждите на *****, с цел да запази възможността си да се разпорежда с този имот в частен интерес,

2. през периода 01.09.2005г. -12.02.2009г.,

не изпълнила служебните си задължения, произтичащи от

чл. ***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост; от

чл.14 ал.2 от Закона за държавната собственост,според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,за които са предоставени,с грижата на добър стопанин; от

чл.25 ал.1 и ал.2 от Закона за държавната собственост, според който поддържането и ремонтите на имотите-***********,се извършват от ведомствата, на които са предоставени,като необходимите средства за поддържането им се предвиждат всяка година в бюджета на съответните ведомства и от

чл.7 ал.1 т.6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор,според който ръководителите на организациите от публичния сектор отговарят за съхранението и опазването на активите от погИ.е,

като не организирала поддръжката и ремонта на сградите на ***ата резиденция”Липник” и не предвидила необходимите средства за това в бюджетите на ***** за съответната година-2006 г., 2007 г. и 2008 г., с цел предполагаемото недобро състояние на държавния имот и липсата на средства за поддръжката му да обоснове целесъобразността на бъдещото разпореждане с този имот в частен интерес;

3. През периода 19.11.2008 г.-03.12.2008 г.

нарушила служебните си задължения, произтичащи от

чл.17 ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото; от

*****от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността; от

***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията *******; от

чл.14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,за които са предоставени, с грижата на добър стопанин,

като приела непълни, неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.М.Н. оценки на заменяемото недвижимо имущество - Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 4 бр. апартаменти, частна собственост на „Хотел менджмънт”АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на §1а т.2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот, като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе

4. На 03.12.2008 г.

нарушила служебните си задължения, произтичащи от

чл.17 ал.6 от Конституцията на Република България,според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото; от

*** от Конституцията на Република България,според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността; от

чл.***** от Закона за администрацията,според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията *******; от

чл.14 ал.2 от Закона за държавната собственост,според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,за които са предоставени,с грижата на добър стопанин,

като изпратила невярна, необективна и непълна информация до *****а на регионалното развитие и благоустройството,съдържаща се в приложените оценки, изготвени от *********** Р.Н. и в становището на *********** М.Т.Д. за целесъобразността на сделката, като част от преписката, с която М.Т.Д. предлагала на *****а на регионалното развитие и благоустройството да се извърши замяна на горепосочените недвижими имоти, с цел да се създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, у ресорния *******, отговарящ за разпореждането с държавната собственост и у членовете на комисията по чл.62 ал.1 от Правилника за приложението на Закона за държавната собственост и в резултат на тази невярна представа да получи съгласието на *****а на регионалното развитие и благоустройството по чл.45 ал.1 от Закона за държавната собственост ;

5. На 22.12.2008 г.

нарушила служебните си задължения, произтичащи от

чл. 17, ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото; от

чл.14 ал.2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,за които са предоставени,с грижата на добър стопанин,

като отново приела непълни,неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.М.Н. повторни оценки на заменяемото недвижимо имущество-Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 5 бр. апартаменти, частна собственост на „Хотел менджмънт” АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на §1 а т.2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот,от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот, като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе.

6. На 23.12.2008 г.

нарушила и не изпълнила служебните си задължения,произтичащи от

чл. 17 ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото; от

*****от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността; от чл. ***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията *******; от

чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост,според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин,

като не изпълнила в пълна степен указанията на ******** К.Р., с които преписката за предлаганата замяна била върната в Областна администрация - Русе без даване на необходимото съгласие по чл.45 ал.1 от ЗДС, като повторно изпратила в МРРБ невярна,непълна и необективна оценка на недвижимия имот,частна ***********, в която отново липсвало описание на сградите от него, което да дава реална представа за вида и за състоянието им при липсата на фотоснимки, била посочена невярна година за построяването на тези сгради, както и липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби, като това довело до необосновано занижаване на посочената в оценката стойност на държавния имот, в сравнение с реалната му пазарна стойност, както и повторно изпратила в МРРБ неверни, непълни и необективни оценки на предлаганите в замяна апартаменти,частна собственост, в които отново липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби, което довело до необосновано завишаване на посочените в оценките стойности на апартаментите, частна собственост в сравнение с реалната им пазарна стойност, с цел да създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, у ресорния ***** - *****, отговарящ за разпореждането с *********** и у членовете на комисията по чл. 62 ал. 1 от ППЗДС

с цел да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 647 600лв., представляваща разликата между действителните пазарни цени на заменените имоти, незаплатена от „Хотел мениджмънт”АД-Русе в полза на българската държава, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за българската държава в размер на 647 600 лв., представляваща разликата между действителните пазарни цени на заменените имоти, непостъпила по сметка на държавния бюджет, както и неимуществени такива, изразяващи се в уронване на престижа на *****ната власт и на ***** и на доверието на гражданите в установения в страната правов ред, като случаят е особено тежък.

По делото са установени само част от съставомерни признаци на това престъпление, а именно специфичния признак относно субекта на престъплението по основния състав /ал. 1 на чл. 282 от НК/ по - че подсъдимата е имала

качеството на длъжносно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б. ”а” и б. ”б” от НК, както и квалифициращия такъв по ал. 3 – че е имала качество на

лице заемащо отговорно служебно положение по см. на чл. 282 ал. 2 от НК.

В това отношение напълно се споделят от съдебния състав като правилни доводите на обвинението по качествата на подсъдимата Д. като длъжностно лице и такова заемащо отговорно служебно положение, опиращи се на разпоредбите по ***от Закона за администрацията и *** и *** от Конституцията на Република България, чл. *** от ЗА и*** от Закона за държавната собственост и чл. 19а ал. 1 от ЗА и удачно цитираните Тълкувателно решение № 73/23.12.1974 г. по н.д. № 66/74 г. на ОСНК и ВС Постановление № 8/30.11.81 г. по н.д. № 10/81 г. на Пленума на ВС.

Действително подсъдимата е имала съ**чл. *** от ЗА правомощията да провежда държавната политика в областта, координира работата на органите на *****ната власт и на техните администрации на територията ******* и взаимодействието им с местната власт; осигурява съответствие между националните и местните интереси, организира разработването и изпълнението на областни стратегии и програми за регионално развитие, осъществява взаимодействие с органите на местното самоуправление и местната администрация; отговаря за опазването и защитата на държавната собственост на територията *******; осигурява спазването на законността на територията ******* и осъществява административен контрол по изпълнението на административните актове; упражнява контрол по законосъобразността на актовете и действията на органите на местното самоуправление и местната администрация; осъществява връзка с териториалните звена на централната администрация на *****ната власт на територията ******* и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите им; координира и контролира дейността на териториалните звена на министерствата и на другите административни структури, които осъществяват административно обслужване на територията *******, ***о от тяхната йерархическа подчиненост; координира и контролира изпълнението на актовете и действията на ръководителите на териториалните звена на централната администрация на *****ната власт на територията *******; организира и ръководи дейностите по защитата на населението, културните и материалните ценности, околната среда при бедствия.

По отношение съставомерния признак

настъпване на немаловажни вредни последици за държавата в резултат на процесния договор за замяна

по делото съдът прие следното:

От формалноюридическа гледна точка, след като по делото въз основа на горните заключения на трите строителни-ценови *****изи са приложени и изчерпани законоустановените способи за установяване на тези обстоятелства,

следва да се приеме за доказана имуществена вреда за държавата от процесния договор за замяна в размер на 647 600 лв., представляваща разликата между реалните пазарни цени на заменяемите имоти.

По това обстоятелство, обаче, важи и гореизложеното, че

аналитичната преценка на „пазарните цени” на процесните /и други/ недвижими имоти, по по какъвто и да е метод, вкл. *****ен,

винаги е прогностична, вероятна и в по-голяма или по-малка степен, но винаги не повече от приближаваща се,

относително вярна по отношение на единствено несъмнената цена, която имуществото получи при реално сключена сделка в нормални пазарни условия, като безспорно и обективно реализирана. За случаи като процесния

единствена търгът е бил правноуредения способ за постигане на съответствуващите на такава обективна цена конкуренция на оферти, по брой, вид и специфика, при това с допълнителни правноуредени гаранции относноправно текущия и последващ сделката контрол, максимално защитаващ интересите на държавата.

Начинът на процесното разпореждане с *********** е печално известен в страната /и чужбина/ като „заменките”. Публично известно е /поради което ненуждаещо е от доказване/, че в преди и по време на инкриминирания период този начин на разпореждане с държавно недвижимо имущество е бил твърде масов и рутинен, като в огромния брой случаи има две изключително типични и известни групи от последици, довели до санкции от договорно-фискално естество от страна на Европейския съюз, както и до горепосоченото отпадане на възможността за такива „заменки” по законодателен път. Тези последици са на първо място масовите имуществени щети за държавата, изразяващи се в залегналото нереално съотношение на цените на заменяемите имоти и на второ място

законността на тези сделки, довела до принципната невъзможност да се третират като начално недействителни.

Колективността и многопластовостта на предпоставящите тези сделки с тях органи и процедури практически изключва доказването в пълнотата им, по несъмнен и категоричен начин, на съставомерните признаци на едно или друго престъпление по служба по отношение на отделни от персонално ангажираните служители. Това усложнение е особено голямо за ръководителите на учрежденията, по принцип неизпълняващи такива конкретни функции и непритежаващи специални знания относно текущите конкретни дейности, специализирани преценки, взаимоотношения и окомплектоване по преписките, а само подписващи поднесените им корепонденция и проекти. Това е причината за ръководните длъжности при този тип нарушения реално осъществима да е отговорност по други текстове, необванати като фактология и *** формулировка в настоящото производство.

На подсъдимата Д. /както и Н./ очевидно

не може да бъде вменено във вина поначало масовото прилагане на този начин /чрез замяна/ на разпореждане с държавно имущество. Същото се отнася и за конкретния подбор за процесната сделка. Касае се за правен способ за разпореждане с държавно имущество, ПРЕДПОЛАГАЩ ПО ЕСТЕСТВОТО СИ твърде голямо отклонение от изискванията на свободната пазарна конкуренция и следователно от себе си елиминиращ методиката да се оптимизира ползата с методите на паЗ., който обаче е бил рутинен в инкриминирания период за ***** и цялата държава рутинен, санкциониран като правилен и целесъобразен от законодателя в действулата нормативна уредба и за конкретния случай одобрен и от надлежния санкциониращ орган – *****а на регионалното развитие и благоустройството. Същевременно се поддържа приложимостта на критерия „пазарна цена” и дирене на аналози като сделки.

По делото липсват доказателства подсъдимата Д. да е подбрала въобще, още по-малко целенасочено и съзнателно използуването на този начин на разпореждане в процесния и други случаи. Напротив, както се изложи такова решение е било взето и й е било предложено от Постоянната комисия по чл. 74 от ППЗДС на горепосоченото заседание, с подробно изложени мотиви и съображения, вкл. и твърде ниската данъчна оценка на държавния недвижим имот Домове за гости № 1, 2 и 3 /както се посочи, впоследствие оказал се два пъти по-нисък от тази на заменяемите апартаменти/ която щяла да обуслови твърде ниска стартова цена при един търг. Изложиха се съображения по останалите доводи на комисията, базирани като цяло на верни, обективно съществували обстоятелства.

Размерът на имуществената щета като разлика в стойностите варира в защитените по делото тройна и петорна *****изи, както и тази към цитирания от обвиненишето одитен доклад

от „над 750 000 лв.” в одитния доклад /основа на горните публикации, визиращи неимуществените вредни последици/ до 457 010 лв. в заключението на тройната съдебно-ценова *****иза,

в рамките на назначаваните и приети по делото строително-ценови *****изи делото този размер варира от 457 010 лв. до. 647 600 лв.,

на заменяемите пет апартамента /като сбор/ - от 385 200 според окончателното заключение на допълнителната петорна строително-ценова *****иза до 778 720 лв. според тройната строително-ценова *****иза /надхвърлила с повече от 300 000 лв. дори и аналогичната оценка към процесния одитен доклад/. Важи и гореизложеното за относителността и вероятността на такива оценки. това, че подобни оценки са повече или по-малко вероятни, а сигурната и реална цена е действително получената в пазарни условиявинаги са относно /вж. горе/ на същата е от значение при анализа относно субективната страна по това и останалите обвинения на подс. Д. и подс. Н. по замяната, както и относно евентуалната тежест на санкцията.

Освен другото тази многовариантност и относителна вярност от обективна страна сама по себе си не създава категорична база за консумиране на наказателна отговорност както от обективна страна с оглед съставомерния престъпен резултат, така и от субективна страна с оглед очевидната възможност не само подсъдимата Н., но и назначените по делото *****и, вкл., кактго се изложи горе, едни и същи от тях в различните *****изи, да приемат значително различни варианти на процесните пазарни цени.

Съдът отчете и безспорното от материално гражданско*** гледна точка положение, че незаконният строеж по естеството си представлява съвкупност от строителни материали, а не конструктивно и функционално обособен обект. При липса на специални актове за узаконяване, с конкретизирани фактически и правни основания, това обстоятелство е останало непроменено. То е извън предмета и удостоверителната компетентност на административните органи, издали процесни гореизложени актове за отчуждаване и публична и частна ***********. Процесните апартаменти не са обременени с такъв недостатък. Най-сетне във всяко отношение относимо към главния факт по делото е състоянието на имота към инкриминирания период, а не това при изграждането му.

При тези предпоставки трудно може да се приеме, че така установения по делото паричен еквивалент на имуществената щета по принцип изчерпва обективния съставомерен признак „значителни вредни последици”.

Категорично, обаче, на плоскостта на установеността в делото не може да бъде направен несъмнен извод за наличие на съставомерната причинно-следствена връзка между такива значителни вредни последици и установената по делото деятелност на подс. Д., както както да са се обхващали тези последици съзнанието на подсъдимата, за да се приемат за доказани съставомерните умисъл и специална цел.

Този въпрос е различен от възможността за дирене на различни от процесната видове отговорност, вкл. за имуществената щета в паричен еквивалент. Изложените обстоятелства биха били от значение за обема на евентуалната отговорност на всяка подсъдимите, вкл. административна, имуществена на гражданско, респ. трудовоправно основания и професионална в рамките на гилдията /за Н./ и политическа /за Д./, всички от които са извън предмета на настоящото наказателно производство.

Неимуществените вредни последици от процесната замяна са конкретизирани от обвинението като материализирани чрез горепосочените публикации в местните и централни печатни медии. Последните почиват на първоначалните констатации в одитния доклад, които обаче съ**гореизложеното са значително коригирани в хода на наказателното производство, а по отношение приложения единствено там критерий по § 1а т. 2 от ДР на ЗДС, вменен на подсъдимите Д. и Н. като съставомерно нарушение, тройната и петорна *****изи, както се изложи, във всичките си три заключения са приели, че за конкретния случай това е невъзможно. Процесните публикации са съдържали и житейски оценки, като съотношението „кон за кокошка”, които са твърде популистки и двусмислени, както и, най-вече, обилни коментарии за съзнателното и целенасочено поставяне на *********** при сключването на сделката - подс. Д. – в услуга на ***а М. П. М. и контролираното от него дружество, което, съ**изложеното, по никакъв начин не е доказано по делото /а обстоятелството, че замяната всъщност е подписана от *** *********** Б. С. е спестено като информация за обществото/.

Като се имат предвид от една страна тези обстоятелства, а от друга страна поначало дискусионните, а не аналитични, камо ли решаващи, специфика и функция на медиите,

сами по себе си тези публикации не могат да обосноват категоричен извод, че от процесната замяна е произлязло инвокираното уронване на институционалния престиж. Същественото с процесния предмет е, обаче, че

на плоскостта на установеността по делото

не може да се констатира съставомерната причинно-следствена връзка между така твърдяното от обвинението уронване на престижа на *****ната власт и ***** и на доверието на гражданите в установения в страната правов ред и вменените на подс. Д. /и Н./ престъпни деяния, които при това са доказани по делото така както се твърдят, още по-малко с действително установените по делото дейхни действия и съзнание, както се изложиха горе.

Най-сетне, посочи се също, че характеристиката и интериора на сградите в имота никога не са били достояние на широката общественост, а становищата в обществото за този вид „резиденции са твърде различни, особено за процесната след скандалните истории там около клуб „Олимпиец”. Ето защо

трудно защитим е и доводът, че обществената представа за „резиденция Липник” и от съществено значение в аспекта на съставомерните неимуществени вреди, прозиращ в контескта на конструкцията относно процесните неимуществени вреди.

Цитираното от обвинението Решение № 33 по н.д.№ 35/72 г. на ОСНК на ВС се възприема, както и останалите цитирани, безрезервно от събедния състав, но залегналите в него правни разрешения не намират опора в установеността по делото.

Съобразно изложеното като цяло

И по отношение на отношение на този вид /неимуществени/ съставомерни от процесната сделка съдът намира, че по делото не е доказана съставомерната причинно-следствена връзка между такива и конкретно публикациите в пресата и виновни деяния на подс. Д.. Това е така първо защото

при недоказаност на вменената и престъпна дейност от обективна и субективна страна такъв извод не може да бъде направен, второ защото съобразно гореизложеното

сключването на процесната сделка е резултат от институционално-организационен комплекс от действия на горепосочените и други различни лица и трето поради гореизложеното относно

опровергаването на съществени части от цитирания там одитен доклад и диаметрално различните виждания в българското общество относно цеността на „резиденции” като процесната.

При невъзможност за дирене на наказателна отговорност от подсъдимите Д. и Н. тези обстоятелства също са от значение за обема на евентуалните форми на отговорност - административна, обща или специална гражданско и трудово*** /договорна, различна от процесната деликтна/, професионална към съсловието на ******* на Н. и политическа на Д..

Останалите съставомерни признаци на това престъпление

не са установени въобще или не са установени по начина и в степента, изискуеми от наказателно-процесуалния закон.

Така не са доказани

специфичната за престъпленията по чл. 282 от НК користна цел - деецът да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда,

специфичните форми на *****ното деяние – нарушение или неизпълнение на служебно задължение, превишаване на властта или правата на дееца,

авторството на подсъдимата конкретно по вменените й инкриминирани действия,

причинно следствената връзка между персонално нейни, при това СЪЗНАТЕЛНИ И ВИНОВНИ действия по служба и съставомерния резултат /връзката с непредпазливи или поради немарливост действия е извън предмета на наказателното производство, както ще се коментира по-долу по гражданския иск/,

субективно-психически представи в съзнанието й да осъществява обективните съставомерни признаци /при това последните недоказани/ и най-сетне

съставомерната форма на вина – пряк умисъл, обхващащ наред с осъзнаването на всички инкриминирани обстоятелства предвиждане на всички съставомерни последици от такова престъпление и стремеж към настъпването им.

Доказателствата по делото не подкрепят тезата на обвинението, че подсъдимата Д. съзнателно и целенасочено, по заявения с обвинението начин, е нарушила служебните си задължения, като в пределите на своята компетентност и в кръга на възложените й функции е извършила дейност, която не е съобразена с установените изисквания на заеманата длъжност и на закона - в нарушение на гореизброените разпоредби на Конституцията на Р България, на Закона за държавната собственост, на Закона за администрацията и на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

В тази насока

преди всичко незащитима е конструкцията, особено с оглед дирене на наказателна отговорност,

че всяко нарушение, респ. възникнала щета в хода на дейността на ***** /и която и да е административна структура/, безусловно рефлектира в сферата на отговорностите на нейния ръководител /в случая и едноличен орган на власт - ***********/ и

само по себе си може да бъде вменено като нарушение пряко на последния, в процесния случай - на обобщените редакции относно задължения на в подсъдимата като ******* в инвокираните от обвинението разпоредби от Конституцията, Закона за администрацията, Закона за държавната собственост, Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор. При това тези разпоредби са се източник на права и задължения за неограничен брой лица, вкл. и пряко ангажираните с процесните процедури длъжностни лица при ***** и МРРБ..

Незаконосъобразно и в разрез с ***та теория и константната практика на съдилищата е да се смесват в това отношение адмистративната, гражданско и трудово*** и политическа отговорности на ***********

с формалистично уредената и изискваща детайлно доказване относно всички съставомерни признаци наказателна отговорност.

Наред с това, законовите текстове, на които се позовава обвинението, не изчерпват уредбата на правомощията и задълженията на ******* дори и в рамките на цитираните закони, а заедно с други разпоредби са развити в подзаконови *******. Изпълнението на цитираните по делото, както и останалите задължения на подсъдимата като едноличен орган на власт имплицитно и по закон обхваща задължения за създаване на условия и контролиране пълноценното и нормално функциониране на подпомагащата *********** администрация. Неизпълнението на последните, обаче е от естество да обоснове различни от формулираните по делото правни квалификации. Отговорността на подсъдимата Д. в процесното й качество като длъжностно лице, не може да се обоснове въз основа на дейстиията й и нормативните текстове, заявени от обвинението.

Съ**чл. *** от Закона за администрацията при осъществяването на дейността си като ***** орган на власт съ*****от ЗА /едно от вменените й нарушения/ подсъдимата като *********** се подпомагала от *** ******* и ***** *****.

Към инкриминирания период структурата и дейността на областната администрация били регламентирани в

горепосоченото разпределение на функциите и отговорностите между звената и длъжностите в *****, утвърдено като част от СФУК съ**изложеното със заповеди на подсъдимата № 646/26.09.2006 г. и № 9500/19.02.2008 г./, следващо текстовете от посочените в заповедта ******* и специално ЗА и /почти дословно/ горепосочения Устройствен правилник на областните администрации по чл. 58 от ЗА.

Така подробно били посочени

правомощията, функциите и отговорностите

на ***** и *** *******, ******* и финансовия контрольор и

на отделните звена, а чрез препращане към длъжностните характеристики –

и на отделните служители.

Съгласно този нормативно установен порядък, визиращ служебните задължения на Д. и останалите подсъдими /без Н./, а също и на посочените свидетели *******, В., П., Г.Р., Д. Д., Св. С. и Е. П.

областната администрация подпомагала *********** при осъществяване на правомощията му, осигурявала технически дейността му и извършвала дейности по административно-правното обслужване на гражданите и юридическите лица. Тя обхващала /наред с политическия кабинет/

*******, финансов контрольор и служител по сигурността на информацията управителобщата администрация, които били пряко подчинени на *********** и

административни звена, обособени в

обща и специализирана администрация.

Общата администрация била организирана в ******* „***************” /*****/ и била предназначена да осигурява технически дейността на ***********, специализираната администрация и дейностите по административно-правното обслужване на граждани и юридически лица.

Специализираната администрация била организирана в 2 дирекции – ******* „***************” и ******* „Техническо съдействие, координация и управление на регионални програми и планове”. Тя подпомагала и осигурявала осъществяването на дейността на ***********. Най-сетне

по отношение организацията на работата съгласно тези правила дейността на **

се осъществява от служителите и звената в нея

в съответствие със Закона за администрацията, Кодекса на труда и другите *******,

Разпределението на функциите и длъжностните и

длъжностните характеристики за отделните длъжности.

Ноторно известно е, че това е и обичайното положение в органите на *****ната власт в страната и въобще за административните органи, по правило съчетаващи в дейността си спецификите на субординацията на властта /вкл. единоначалието/ с колективността на изпълнението.

Ноторно известно е също, че е физически невъзможно, финансово и логически безсмислено и правно неиздържано всичко свързано с дейността на която и да било колективна структура да се върши от нейния ръководител.

Изложеното означава, че

както предприемането /или не/ на отделни конкретни действия по служба на подсъдимата Д. в качеството й на ***********, така и обективно възникващите /или не/ резултати от такива действия,

са били предпоставяни, опосредствувани и зависещи от други конкретни инициативи и действия на съответните звена и длъжности в подопечната й структура. При процесния регламент и порядък на функзионирането на ***** /типичен за всяка администрация/

поначало е невъзможна конструкцията подсъдимата със свои персонални действия, и то съзнателно, „да не предвиди средства в бюджета” и „да не организира ремонта и поддръжката” и по този начин умишлено да осъществи вмененото й престъпление по служба, тъй като се касае за служебни действия осъществявани от конкретни служители в подопечната й администрация. Неправилно е да се смесват тези обстоятелства с другите, че официалната кореспонденция, вкл. и досежно бюджета с подготвените по един или друг начин искания, изхожда от името на подсъдимата в качеството на ***********. Евентуално възможна е друга, в различни форми на съучастие между ръководителя и служителите в администрацията, различти хипотези на неупражнен контрол, каквито не са заявявани, поради което без значение е, че също не намира съответна опора в доказателствата по делото. Неупражняването на контрол от страна на подсъдимата, без доказани сътавомерно съзнание и специална цел, могат да обосноват съвсем други квалификации, каквито не са предмет на делото.

По вмененото на Д. нарушение на задълженията й, произтичащи от чл. 17 ал. 6 от Конституцията на Рупублика България следва да се посочи, че

текстът по чл. 17 от Конституцията на Република България се състои от общо пет алинеи и не обхваща разпоредба „държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото”. Последната се съдържа в ал. 6 на 18 от Конституцията. Вероятно поради техническа грешка в обвинителния акт на подсъдимата е вменено нарушение на чл. 17 ал. 6 от Конституцията на Р България. Изменение на обвинението в тази му част не е правено, но при устните състезание представителят на обвинението цитира измежду нарушенията на подсъдимата вече чл. 18 ал. 6 от Конституцията.

При тази ситуация съдът е длъжен да констатира, че

подсъдимата Д. няма как да е допуснала нарушение на разпоредбата чл. 17 ал. 6 от Конституцията на РБ, тъй като такава не съществува, а

нарушение на разпоредбата по чл. 18 ал. 6 от Конституцията не и е надлежно вменявано /с плед**рията при устните състезания това не може да стане/.

Най-сетне за частта от инкриминирания период след 2.09.2008 г., този или други текстове по чл. 18, както и чл. 17 поначало са неотносими, тъй като касаят публичната ***********, докато

съ**горепосочените заповед на *** Г. и новия акт от № 4434/16.10.2008 г.

процесният ***** имот вече е бил частна ***********. Това се отнася до четирите от обхванатите от обвинението общо 6 инкриминирани деяния на подс. Д., а именно на 19.11.2008 г., 3.12.2008 г., 22.12.2008 г. и 23.12.2008 г.

Наред с това

позоваването на тази и по *****разпоредби от Конституцията на Република, а също и на горните общи законови разпоредби по ******* от Закона за администрацията, чл. 14 ал. 2 и чл. 25 ал. 1 т. 2 от Закона за държавната собственост, чл. 7 ал. 1 т. 6 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор,

като пряко вменяващи конкретни служебни задължения на подсъдимата Д. и ангажиращи нейната и на останалите подсъдими наказателна отговорност съ**твърдяното в обвинителния акт,

създава две групи от проблеми в настоящото дело.

Единият е общо теоретичен, а именно

дали такава конструкция е поначало приемлива, в смисъл издържана от правнологическа гледна точка.

Може да се поддържа становището, че това не е възможно. Конституцията на Републиката безспорно има пряко приложение, което обаче не може да се тълкува в смисъл, че която и да било от нейните разпоредби е пряк източник на право и дава разрешения по всички всички житейски, респ. правни области, ***о от спецификата касаеща отделните хипотези и правни субекти. Подобна постановка е очевидно несъстоятелна, тъй като би довела до направо куриозни дискусии относно например съществуването и институционализирането въобще на законодателната дейност в страната, съществуването на Конституционния съд и др. под. Не нужно тук да се развиват съображения относно причината за създадената от законодателя

отделна и специална уредба относно наказателната оттговорност и наказателното преследване. С оглед нейната изключителност като изключение от конституционните и международноправни принципи свобода и неприкосновеност, както и присъщите и редакционна казуистичност и доказателствена пункт**лност,

може да се поддържа становището, че формулирането на обвинения за престъпления, базирани на нарушения на конституционни разпоредби, при действуващата в страната *** уредба, няма как да бъде издържано по принцип, а особено като отговаря на изискванията за изчерпателност и конкретност от фактическа и *** страна.

Специално за престъпленията по служба, такова

позоваване пряко на конституционни разпоредби, а и на други, общо формулирани правила касаещи дейността на едни или други административни органи, е

в разрез с цялата съществуваща константна практика на съдилищата.

Настоящият съдебен състав приема, че

такава формулировка по принцип е възможна. Тя, обаче, предполага изключително сложна и специфична конструкция и изчерпателност на фактите и обстоятелствата, визиращи надлежните съставомерни признаци. Това означава, че такъв метод по начало е изключително необичаен и труден за ефикасно осъществяване в материално и процесуалноправен аспекти - като формулировка и като доказване. Както Конституцията, така и законите, по естеството си, имат приложение към неограничен брой случаи и лица, несравнимо по широко е неконкретизирано от уредбата на статута и правомощията на отделни длъжности.

Спецификата на наказателната отговорност като материално*** уредба и презицност на доказването на предпоставките й изисква прецизно и изчерпателно конкретизиране на връзката на цитираните нормативни разпоредби със специфичните съставомерни признаци на съответното престъпление, както от обективна и субективна страна. Последното освен всичко друго изисква по делото да е доказано, че дееца познава из основи Конституцията и законовата уредба в страната. Обичайния вариант е служителите и длъжностните лица на всички нива да се запознават с непосредствено касаещите ги вътрешноведомствени и сведени до знанието им правила от нормативен и организационен порядък. Това е причината за трайно установената съдебна практика практика

на длъжностните лица да се вменяват като съставомерни нарушения на задълженията, конкретизирани във връчени при заемането на длъжността и отнасящи се конкретно за длъжността правила и изисквания. В масовия случай това са т. н. „длъжностни характеристики”, могат да бъдат и други актове с нормативен характер. В отправното по това престъпление Постановление на Пленума на Върховния съд № 2/80 г. по н.д. № 2/80 г. като такива *******, посочващи такива служебни задължения се сочат правилник, наредба, постановление, разпореждане. В същото постановление като форма на *****ното деяние „нарушаване на служебно задължение” се дефинира като извършване на дейност, несъобразена с „установените изисквания за заеманата длъжност”.

Спецификата за случаи като процесния, когато по-широките мащаби на правомощията и взаимоотношенията на едноличния орган на власт, какъвто е *********** / ***** и пр./ са предпоставили и

по-общата нормативноустановена уредба относно неговите права и задължения по некакъв начин не означава, че него отпада необходимостта от тази детайност и прецизност за дирене на наказателна отговорност. Такава постановка, освен, че е в грубо противоречие с действуващата *** уредба, би насочила към отминали и отречени исторически периоди и правни системи. Обективната отговорност е чужда на действуващото в страната наказателно право.

Изложеното важи в особена степен за случаи като процесното престъпление по служба, характеризиращи се със специфична форма на *****ното деяние, с изискуемите конкретика служебните задължения на дееца, касаещи конкретната му перманентно осъществявана функция, осъзнавани и умишлено нарушавани от него с користна цел. Специално

по настоящото дело тези изисквания, опиращи се на действуващия материален закон, теорията и константната практика, не са налице.

С оглед изложените съображения, и като се имат предвид и гореизложените детайлни и конкретни служебни задължения на звената и служителите от подпомагащата подсъдимата Д. ***,

процесната конструкция на обвинението в частите й относно така формулираните служебни задължения на подс. Д., които тя нарушила, елиминирайки и замествайки конкретните функции и отговорности на горепосочените длъжностни лица и звена при ***** от,

не може да бъде възприета като визираща съответния съставомерен признак

за всяко от вменените й горепосочени 6 деяния.

Наред с това и двете горепосочени разпоредби по чл. 17 и 18 от Конституцията, намирайки се в **първа на Конституцията, оза***а „Основни начала”, уреждат въпроси от фундаментално устройствено и организационно естество. Следователно те поначало нямат за предмет пряко вменяване на права и задължения на когото и да било. Въобще

текстовете от Конституцията като устройствен закон с основен предмет регулации поне от републикански порядък, поначало нямат за непосредствен предмет уреждане на персонални права и задължения. Ето защо формулирането на последните по принцип изисква допълнително конкретизиране през специалната уредба на отделните специфични правни области, особено в аспекта на наказателното преследване и отговорност.

В процесния случай за посочените конституционни и законови текстове по ЗА, ЗДС, ЗА и ЗФУКПС в обвинението липсва такова детайлизиране, и то не не като пропуск /горе се обсъди въпроса за неприложимостта в случая на възможностите по чл. 250 ал. 1 т. 1 и чл. 248 ал. 1 т. 3 от НПК/, а

като формулирана и поддържана теза, че там именно са конкретно и изчерпателно уредени съставомерните служебни задължения, които подсъдимата Д. нарушила и не изпълнила.

При тези и следващите изводи, изключващи възможността за осъдителна присъда по внесените обвинения, се очертава като ненужно обсъждането на вероятността подсъдимата Д. да е запозната или не със съдържанието на Конституцията на Република България и законите, за да е несъмнено от субективна страна поне че са и били известни всички тези инвокирани от прокурора разпоредби, за да ги е нарушила съзнателно.

Наред с изложеното това обвинение е недоказано и се опровергава от събраните доказателства

в частите му

по основния обективен съставомерен признак – *****ното деяние, в случая – за всяко от заявените с обвинителния акт 6 бр. деяния на горепосочените дати, обхванати в общото продължавано престъпление.

В тази насока съдът съобрази, че в процесната конструкция на продължавано престъпление

всяко от вменените на подс. Д. горепосочени шест деяния следва да изчерпва в пълния им обем всички обективни и субективни признаци на процесното престъпление по служба - съ**чл. 26 ал. 1 от НК следва да осъществяват един или различни СЪСТАВИ на едно и също престъпление. Несъстоятелно би било да се поддържа, че те се допълват с едни или други свои визиращи съставомерните признаци елементи и така, като цяло, образуват едно престъпление в условията на чл. 26 от НК, както би могло да бъде при съвсем различната от процесната хипотеза на продължено престъпление. Това означава, че

липсата на който и да било от съставомерните признаци за всяко от тези деяния води до отпадането му като такова от общия комплекс, а на всички - на предпоставките за наказателна отговорност.

За да е съставомерно, също така, в рамките на процесната конструкция на продължавано престъпление

всяко от така вменените на подс. Д. деяние по естеството си трябва да представлява нарушение или неизпълнение на нейно конкретно установено служебно задължение. Нарушението следва да реално, вмененото й дейние обективно да е в разрез с нейно задължение по служба, а не да е част от компетенциите й, което има право да върши, но е могло или реално се е оказало нецелесъобразно и е довело до повече или по-малко неизгодни за държавата последици. Несъответствието между изискуемото и реално осъществено поведение трямва да е начално, при осъществуването на действието, а не да се преценява че е такова по евентуалните му последици. Последното визира съвсем различни от процесните хипотези и правни квалификации.

Тъй като това доказване не е постигнато само по себе си по делото, ненужно е позоваването на липсата и на други предпоставки по по чл. 26 ал. 1 от НК като осъществянето на деянията през непродължителни период от време /по делото четири и половина години от 1.09.2005 г. до 12.02.2009 г./ и при една и съща обстановка /по отношение процесния недвижим имот ситуацията, респ. възможните незакосоъбразни действия са били коренно различни през 2005 и през 2008 г. Обвинението очевидно приема, че още с назначаването й като *********** на 1.09.2005 г., много преди първото вменено й *****но деяние на 19.07.2006 г., подсъдимата се е отдала на незаконосъобразна служебна активност с цел да набави облага за „контролираното от ***** *** от В. М. П. М. дружество”, с когото обаче се запознала не по-рано от 2008 г., а появата му като *** в Русе датира съ**горното от 2006 г., когато станал ******* на „Хотел Мениджмънт” АД.

Освен че са недоказани тези твърдения очевидно са и вътрешно противоречиви, което ги прави и логически невъзприемаеми като основа за решаващи изводи.

Конкретно

по отделните *****ни деяния съ**обвинителния акт съдът съобрази следното:

В частта си

относно първото *****но деяние, консумиращо процесното престъпление по служба, основополагащо вменената на подс. Д. и останалите задружна престъпна дейност обвинението напълно несъстоятелно. Като престъпно на подсъдимата е вменено това, че

поискала да се прекрати процедурата за предоставянето на управлението върху процесната „резиденция Липник” на Министерството на ******** по чл. 15 ал. 2 от Закона за държавната собственост и сградите да останат под управлението на *********** *******.

Това тя решила веднага след като узнала, че имота е под разпорежданена на *****, имала за цел да запази възможността си да се разпорежда с този имот в частен интерес, въпреки твърдените от нея липса на средства за поддръжката им и липса на необходимост от тези сгради за нуждите на *****.

Деянието било извършено на 19.07.2006 г. и 5.03.2008 г.

Поначало така заявеното предложение на подсъдимата само по себе се, като обективен факт, не визира каквото и да било нарушение, за да осъществи *****ното деяние по чл. 282 ал. 1 от НК.

***о от това

съобразно гореизложените констатации и съображения по делото

не е доказано подсъдимата да е изхождала от такива именно противозаконни намерения и да е преследвала такива користни цели. Изложи се, че

процесните писма от тези дати на подсъдимата като *********** до *****а на регионалното устройство и благоустройството са част от многобройни писма в хода на кореспонденцията във връзка с преактуването на имота от публична в частна ***********, че са изготвяни не от нея, а от екипа при ***** /*******, съгласувано с началник *** при ***** и *******, че писмата не доказват нито текстово, нито смислово стремеж на подсъдимата да се осигури и разпореждане с процесната земя от държавния горски фонд, че процедурата преписката по тази промяна е инициирана и преписката е образувана не от нея, а от предходния *********** Р. *****, той е изпратил първото писмо в хода на довелата до преактуването процедура, заявеното при него желание на МВР да получи ползуването на имота като публична *********** е отпаднало впоследствие /извън предмета на делото е състоятелността на такова разрешение, както и че в края на краищата тези /и останалите горепосочени/ писма / са довели действително да деактуването на имота като публична *********** и актуването му като частна такава и ползуването му не е претендирано от МВР или другиго. Същевременно по делото или където и да било, вкл. и от МВР или представителя на държавното обвинение по делото

по никакъв начин не се оспорва обосноваността и законосъобразността на процесната заповед за деактуването на имота като публична *********** № РД02-14-981/2.09.2008 г. на *****а на регионалното развитие и благоустройството. Именно до тази заповед обективно са довели инкриминираните действия на подс. Д. /и изложените предхождащи я с години/, а съ**изложеното заповедта почива изцяло на законови основания идентични с тези в инкриминираните писма писма на Д. и предхождащия я ***********.

Основателен е и доводът на защитата на подсъдимата, че доколкото въобще е имало процедура при МРРБ по обсъждане на предложението на предходния *********** от 5.05.2005 г., подкрепящо желанието на МВР да му бъде предоставено ползуването на имота по реда на чл. 15 ал. 2 от ЗДС, то

тази процедура „ex lege” е била приключила в предвидения в чл. 15 ал. 4 с.з. месечен срок за произнасяне на комисията при МС, години преди встъпването на подс. Д. и не е била подновявана с чието и да било ново предложение, така че няма как обективно подсъдимата да я е прекратявала. Отделен е въпросът, че поначало извън правомощията на *********** е било да преценява и предлага на кого да се предоставя управлението и стопанисването на едни или други държавни имоти, прерогативите са на съответното министерство или МС, а предложението може да изхожда от заинтересовано, в случая ведомство, в кореспонденция между самото него и оторизирания ***** орган. Очевидно незаконосъобразно е институцията на която е поверено управлението и стопанисването на ***********, вместо да полага нужните за целта усилия, да „ходатайствува” пред принципала за възлагането му на други институции. Важи изложеното, че очевидния смисъл и цел на процесната кореспонденция при управлението на подс. Д., продължаваща предходната, е била преактуването на държавния имот от държавна в частна собственост, което е и било в края на краищата разпоредено от принципала с констатациите, че по този начин се отстранява едно закононарушение.

Сами по себе си двете вменени на подс. Д. писма от 19.06.2006 г. и 5.03.2008 г. не визират каквито и да било нарушения на нейни служебни задължения, освен че не водат и до каквато и да било *** или фактическа промяна, а се наслагват в последователността от действия в хода на общата, инициирана преди нея, и приключила безспорно законосъобразно с процесната заповед на *****а на регионалното развитие и благоустройството. Важи гореизложеното относно съображенията по предложението, изцяло почиващи на съществувалото обективно положение и действувалата нормативна уредба.

При тези обстоятелства, на плоскостта на доказателствата по делото и формалната и юридическа логика, освен недоказаността на вменените на подсъдимата Д. съставомерни специална цел и пряк умисъл, та дори и че обективно тя е изготвяла съдържанието на тези писма, за да ги е познавала дори и текстово

очевидно незащитима е тезата, че с процесните писма от 19.07.2006 г. и 5.03.2008 г. въобще е допуснато каквото и да било закононарушение. Напротив, съдържанието на заповедта на *** Г. сочи, че е

всъщност е отстранено е закононарушение, тъй като имотът неправилно е бил актуван като публична ***********. Въпросът какво е пречело МВР да афишира по какъвто и да било начин евентуалния си интерес към имота и след преактуването му, очевидно логически съвсем основателен в конструкцията на обвинението, не е третиран от прокурора, а при установеността по делото наслояването му към корните констатации е ненужно.

Най-сетне, не на последно място, но в съответствие с формулировката на обвинението,

само по себе си процесното действие по служба – да се поиска да се прекрати процедурата по отдаване на процесната „резиденция” на Министерството на ******** – не съставлява и няма как да съставлява нарушение или неизпълнение на служебно задължения на подс. Д. ***. Касае се за незабранено изрично действие по съображения за целесъобразност в рамките на правомощията на подсъдимата като ***********, респ. служителите в администрацията. Незаконосъобразна е тезата то да се третира като нарушение, без изрично да е такова като противоречащо на едни или други излично вменени задължения на подсъдимата, само защото във връзка с него /и други/ се е стигнало до вредни последици. Последните не винаги обуславят наказателна отговорност. Изложиха се съображения, че липсата на средства за поддръжка на държавния имот и проблематичността на експл**тацията му въобще не са били хипотетични, разпространявани от подс. Д. твърдения, а действителни проблеми, известни на горепосочените многобройни свидетели – служители при *****.

Съобразно изложеното по делото

не се установява в периода 1.09.2005 г. – 12.02.2009 г. подсъдимата Д. да не е организирала ремонта и поддръжката на сградите в „резиденция Липник” и не предвидила необходимите средства за това в бюджетите на ***** за 2007, 2007 и 2008 г. с цел обосноваване целесъобразността на бъдещото разпореждане с него. Важат гореизложените подробни констатации в това отношение относно конкретните ангажименти по тези дейности на длъжностни лица при *****, чиито функции липсват доказателства Д. да е изземвала и саботирала, неуважаването на обективно изпратените през 2006 и 2007 г. искания до МРРБ за отпускане на такива средства /т.7, п. 2, л.17-18 и 19-22 дос. пр./, цитирано като мотив и в инкриминираното писмо относно преактуването на имота, както и липсата и на доказателства за вменените на Д. й користни подбуди и цел.

По делото

не се установява в периода 19.11.2008-3.12.2008 г. и на 22.12.2008 г. подсъдимата Д.

да е приемала, предавала и изпращала процесните горепосочени, общо 11 *****ни оценки оценки на заменяемото недвижимо имущество - Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 4 бр. апартаменти № 6, 7, 8, 10 и 25 частна собственост на „Хотел менджмънт”АД-Русе.

Съобразно гореизложеното тези, както първите пет, така и и следващите шест оценки на заменяемите имоти

въобще не са били физически получавани от подс. Д.. Приемани са, и то с горепосочените писмени протоколи, от отговарящата за случая св. ******* – ***** *********** при ******* *****, проверявани са също от нея, ******* е подбрала подс. Н. като *****, сключила е с нея процесните договори за изработка на *****ните оценки, с посочените приемопредавателни протоколи е приемала оценките и ги е докладвала на постоянната ковисия по чл. 74 от ППЗДС и *********** – подс. Д., подготовката на процесната преписка за МРРБ е била подготвяна от отговарящия екип – *******, съгласувано с ******* и началник *** при *****.

Не се установява от подс. Д. да е зависело дали в преписката да се прилага или не снимков материал или каквото и да било друго, да се е запознавала и анализирала съдържанието на оценките или приложените писмени доказателства, поради което

няма основание да и бъде вменено обективно като нейно действие, респ. допуснато нарушение това, че в процесните *****ни оценки не били посочени сравняемите обекти на продажба, непълни, неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.М.Н., не била приложена разпоредбата на §1а т.2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот, като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе.

Основателно се навежда от защитата на подсъдимата, че преписките като цяло и в детайлите на всеки от приложените в тях документи са са били и са изпратени такива, каквито са ги изготвили техните автори, вкл. длъжностните лица при *****, изпълняващи съответнит функции, съ**горното.

***о от това важи гореизложеното по фактите, че в *****ните оценки в непосочени в едни части особености на държавния са били посочени в други, в значителна част от констатациите си са потвърдени и от заключенията по делото, тройната и основно и допълнително заключение на строително-ценовите *****изи по делото установяват, че инкриминираното неприложение на критерия по § 1а т. 2 от ДР към ЗДС В СЛУЧАЯ Е БИЛО ПРАВИЛНО, че данните, чието непосочване се вменява като престъпно, вкл. годината на изграждане на бл. Б, изрично са посочени в приложените към преписката документи, описани в писмото и *****изите, както и в самия проект за договора за замяна, така че са били на разположение на всички горепосочени лица в МРРБ и „Цеси инвест” ООД, както и че приетите по делото *****ни оценки са защитили вариращи от 1/4 до два пъти разлики в приетите стойности.

Всичко това по никакъв начин не може да мотивира несъмнен и категоричен извод за съзнателно и целенасочено подготвяне и използуване на неправилни оценки.

Най-сетне

тези първи пет оценки от инкриминираните по делото общо 11 оценки /на държавния Домове за гости № 1, 2 и 3 и апартаментите № 6, 7, 8 и 10, обхванати в комплексността на така вмененото на подс. Д. съставомерно деяние

обективно въобще не са в причинно следствена връзка с процесната щета, тъй като

безспорно не са послужили за даването на разрешението от *****а на МРРБ от 30.12.2008 г. и сключването на процесния договор за замяна от 12.02.2009 г., тъй като

тогава вече са били изготвени други, различни от тях - следващите процесни шест *****ни оценки, както се посочи с различни от първите пет крайни резултатиизпратени в МРРБ, респ. ползувани при *****. Ето защо и по тази причина, освен другите,

от обективна страна деятелността на подс. Д. или когото и да било при приемането на първите пет оценки /деяние на 19.11- 3.12.2008 г./ е несъставомерна в контекста на формулираното обвинение.

4. По отношение вменените на подс. Д. престъпни деяния на 3.12.2008 г. и на 23.12.2008 г.

по делото не може да се приеме за доказано, че невярната представа относно процесните заменяеми имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, *******а, комисията по чл. 62 от ППЗДС и *****ите при „Цеси инвест” ООД е в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с персонални съзнателни действия на подс. Д. при гореописаното изпращане на преписките за одобряване на процесната замяна съ**чл. 45 от ЗДС.

Важи изложеното относно съществуването на данните, непосочени според обвинението, в самите оценки, както и в приложените, описани в тях документи и СПЕЦИАЛНО В ПРОЕКТИТЕ НА ДОГОВОРА ЗА ЗАМЯНА, позоваването и на други проверки от „Цеси инвест” ООД, дословното спазване от Н. на указанията на МРРБ относно метода за оценка на правото на строеж за държавния терен, изготвянето и окомплектоването на преписките от горепосочените конкретно ангажирани служители при *****.

Основателни са и доводите на защитата на подсъдимата, че при сложната и многопластова причинно-следствена последователност между установените служебни действия на подсъдимата предхождащи процесната замяна /които съ**горното въобще не обхващат вменените й с обв. акт/ от една страна и даването на разрешението по чл. 45 от ЗДС от *****а от друга, без което сключването е невъзможно,

през опосредствеността на цялата инститицуионална структура и порядък в ***** и МРРБ, вкл. политически съвет като нормативноустановен инситуционален орган, обсъжданията и решенията на две работни комисии, персоналните анализи на специалисти по имотите в тези комисии, както и през специализираното *****но „Цеси инвест” ООД,

невъзможно е формирането на несъмнен и категоричен извод, че Д. е формирала неправилни представи в съзнанието на *****а. Още по-малко чрез такъв ефект да се конструира вменената на подсъдимата съставомерна специална цел и пряк умисъл да се облагодетелствува „контролираното от М. дружество” чрез ощетяване на държавата, чиито интереси също охраняват *****а и подпомагащите го структури при даването на процесното разрешение.

Съобразно гореизложеното по делото не се установява подсъдимата Н.Н. да е вършила каквото и да било за да улесни умишлено подсъдимата Д. в извършването на престъплението по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК, вкл. и че с тази именно цел да се уговаряла с нея и поради това именно да е изготвила и предоставила на Д. 11 бр. непълни, неверни и в отклонение от сключените договори за изработка оценки на заменяемото недвижимо имущество, както и въобще те двете да са се познавали преди и в инкриминирания период.

При липса на решаващи изводи относно консумирало престъпление конкретно лице не може да се обсъждане дали случаят е „особено тежък” по см. на чл. 282 ал. 3 от НК, тъй като легалната дефиниция по чл 93 т. 8 от НК обхваща комулативно и критерия за обществената опастност на дееца, с неограничен брой касаещи го персонални преценки, вкл. на поведението му. Това е несъмнено поради очевидния текст на закона и е безспорно в теорията и константната практика на съдилищата, вкл. от цитираната в обвинителния акт и безрезервно възприемани от съдебния състав Решение № 241/07.07.95 г. по н.д. № 97/95г. на ВС и Постановление № 9 от 10.12.75 г., цитиращо и Решение №50 от 27.01.77г.по н.д. №3/77 г.на ВС.

При недоказаност подс. Д. да е консумирала вменените й нарушения на служебни задължения и твърдените с обвинителния акт обективни деяния не може да се приеме за установено пряка /и непоследствена/ причинно-следствена връзка между извършените от Д. нарушаване и неизпълнение на служебните й задължения и настъпилите значителни вредни последици за българската държава от имуществен и неимуществен характер. Впрочем причинно-следствената връзка в случая е опосредствувана обективно от самостоятелни проучвания почиващи съ**горното на документални и в електронните информационни масиви, изискващите се от заеманите длъжности професионални знания и *****ните заключения на гореизложените служители при *****, МРРБ, постоянните комисии по чл. 74 и 62 от ППЗДС при ***** и МРРБ и специално ситуираната при последното *****на фирма „Цеси инвест” ООД.

По делото не се установява изискуемата от състава на престъплението специална користна цел, в случая - че от 1.09.2005 г. до 12.12.2009 г. подс. Д. е преследвала целта да набави облага за „Хотел Мениджмънт” АД-Русе имотна облага. Съобразно изложеното обосноваващите този признак твърдения относно уговорки и съгласувани действия на подсъдимата Д. с ***** М. М., св. Х., подс. Н. и горепосочените ангажирани по процедурата и преписките по замяната на имотите служители при ***** не почиват на никакви доказателства по делото, а се опровергават от събраните такива.

Признаците относно субективната страна на престъплението, както се изложи относими към всяко от формулираните 6 процесни деяния, не могат да се приемат за установени по делото. Не се установява подсъдимата да е имала при пряк умисъл, съзнавайки, че деянията й /като цяло и обективно недоказани/ са общественоопасни и предвиждайки и стремейки се към настъпването на съставомерните общественоопасни последици. Не се установява общност на неин и на подс. Н. умисъл /с която, както се посочи въобще не се е познавала и контактувала/.

Както се изложи доказателствата по делото опровергават твърдението подс. Д. да е решавала или предизвикала избора на замяната като вариант за процесното разпореждане, комисията по чл. 74 от ППЗДС е изложила мотиви защо приема такава необходимост, намиращи опора в обективните данни по делото и този начин е бил твърде разпространена практика. При тези доказателства този подбор не доказва користна цел или умисъл от нейна страна.

Основателен е доводът на прокурора, че за субективната страна на деянието се съди по установените по делото обективни обстоятелства, каквито са и преди всичко действията на дееца. Доказателствата по делото изключват решаващи изводи в навежданата от страната по обвинението насока, тъй като, съгласно гореизложеното,

не подкрепят твърдяната от обвинението фактология относно обективно осъществените действия на подс. Д., както и относно преследваните от нея цели, установени и поддържани контакти, съгласувани и координирани действия и предизвикани от нея отклонения от нормалната и законосъобразна дейност на *****, МРРБ и „Цеси инвест” ООД. При недоказаност на твърдяните в тази насока обективни данни, невъзможно е да се приемат за установени по делото извличаните от тях по аналитичен път съставомерни субективни признаци на процесните престъпления.

Така съобразно гореизложените подробни констатации и съображения по делото

не е доказано, а са налице редица опровергаващи доказателства по твърденията че въобще са осъществени, или че са имали инкриминираните причини, цел и смисъл обстоятелствата: че подс. Д. е правила опити да получи под свое управление и част от земята, върху която са построени сградите на ***ата резиденция; че поискала от подсъдимата Н. да изготви неверни оценки на заменяемото имущество във вреда на държавата; че приела тези оценки и ги е изпратила в МРРБ; че умишлено е създавала невярна представа у служителите на Областната администрация и у длъжностните лица от МРРБ за „изключително лошото състояние”на държавния имот и за „изключителната привлекателност” на предлаганите в замяна частни едностайни„апартаменти”; че разпространявала неверни твърдения за нуждата на Областната администрация от още ведомствени жилища за настаняване на нейни служители; размяната на кореспонденцията с „Хотел мениджмънт”АД за по-малко от 1 час и 45 минути; че подс. Д. лично се ангажирала като куриер да пренася документацията по замяната от гр.Русе до МРРБ; че е предоставила на новия собственик напълно обзаведени помещения с формално бракувани само „на хартия” годни държавни движими вещи без те да са заплатени на държавата.

Изложиха се съображенията по несъстоятелността на аргумента относно „бързината” на процедурите, по обективната възможност за изготвянето на изготвянето на вторите оценки на общо 6 недвижими имота на 22-23.12.2008 г. поради ползуването на компютърните бланки на вече готовите /св. ******* и В., аналогични окспертни оценки в т. 3 п. 3 и 4 дос.пр./

Съобразно изложеното това обвинение против подсъдимата Д. не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Ето защо и в съответствие с чл. 304 от НПК съдът се произнесе по него с оправдателна присъда.

II . По делото не е установено подсъдимата Д. да е осъществила състава на престъплението

по чл. 220 ал.2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК,

като през периода 03.12.2008 г.-12.02.2009 г. в гр.Русе, в качеството си на длъжностно лице-******* като извършител, в съучастие с Р.М.Н. ***, като помагач, при посредствено извършителство чрез Б.Б.С.-***** *******, съзнателно сключила неизгодна сделка-Договор за замяна №9600-15/12.02.2009 г., с който заменила процесния имот - частна *********** Домове за гости № 1, № 2 и № 3, срещу процесните 5 апартамента № 6,7,8, 10 и 25, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе и от това произлязла значителна вреда за българската държава, която тя представлявала, в размер на 647 600 лв., представляваща разликата в стойността на заменените имоти, като случаят е особено тежък.

По съставомерните признаци –

качеството на подс. Д. като длъжностно лице по см. на чл. 93 т. 1, б ”а” и б ”б” от НК

и размера на щетата, касателно съставомерния признак от сключването на сделката да произлезе „значителна вреда

важат гореизложените съображения, вкл. относно публикациите за случая и относителната верност на „извънпазарните” еукспертни оценки от всякакъв вид.

Доколкото е длъжен да се произнесе по обвинението в целостта му, по заявените аргументи относно неизгодността на сделката и произлизането от нея на значителни вреда от нея съдът съобрази, че

дали е имало или не необходимост от допълнителни ведомствени жилища за ***** не би могло да се прецени по несъмнен начин по принцип за една административна структура само въз основа на притежаваните в момента жилища и подадените молби за настаняване, респ. настанените в процесните жилища три лица. Това важи с особена сила за областна управа в голям административно-териториален център, намиращ се на държавната граница с единствената съседна държава от Европейския съюзи Румъния и на 60 км. от Румънската столица, на Европейския транспортен и културен символ р. Дунав, с публично известните трайно установени и интензивно развиващи се взаимоотношения от всякакъв вид поради всички тези предпоставки. Важи и гореизложеното относно и констатациите на съдебно-ценовите *****изи по делото, установяващи наред със „студийното” им разпределение и влагата от первазите на тези жилища, същевременно и достойнствата с оглед местонахождението им в съвременна луксозна сграда с различни търговски обекти, в непосредствен ансамбъл с аддминистративните сгради и културноисторическите обекти там. Като се има предвид и безспорното отпадане на непрекъснато нарастващите разходи за „резиденцията /само за цялата 2008 г. 25 574 лв. както е видно от писм. доксателства по делото, срещу фактически положително салдо от – 2148 лв. получен наем и 1601 лв. разходи,

не може да се приеме за несъмнено твярдяното от обвинението, че се касае за получаване на безполезна престация.

Съобразно гореизложеното следва да се приеме, че с процесната сделка е довела до намаляване на активите на българската държава, преценено като парична равностойност на отчужденото и придобита със сделката имущество поради установената разлика в пазарните им цени. Това характеризира сделката като увреждаща представляваната от подс. Д. /в случая и от подписалия я св. С./ Българска държава. В тази насока, по размера на паричния еквивалент на тази разлика резоннно обвинението се е позовало на Решение № 235/10.12.2003 г. на ВКС по н.д. №79/200 3г., III н.о./, Решение № 14/79 на ОСНК на ВС и Решение №196/30.03.2010г.на ВКС и Решение№312/2008г.на III н.о., по н.д. №110/2010г., III н.о., НК. Съ**последното „значителни имуществени вреди” са налице, когато паричната им равностойност е не по-малка от 14-минимални работни заплати за страната към момента на извършване на деянието.Към периода м.декември 2008г.- м.февруари 2009г., когато е реализиран сложният фактически състав на замяната,средната минимална работна заплата за страната е била 230лв., а „значителни вреди” се явява всяка сума, надхвърляща 3 220лв.

Следва да се отбележи, обаче, че състава на престъплението по чл. 220 от НК очевидно не се ограничава само до имуществени вреди, което пък означава че във варианта имуществени такива паричния еквивалент сам по себе не изчерпва критериите за „значителност”.

Същевременно според така цитираната константна практика следва да се имат предвид не само конкретните параметри на самата сделка, но „и всички условия, при които е обективирана волята на страните и е постигнат консенсус между тях, както и предпоставящите сделката съвкупни обстоятелства”. В процесния случай

всички останали твърдяни от обвинението обстоятелства относно тези условия, в цялата им гореобсъдена мащабност и сложност, се опровергават от доказателствата по делото. Като се има предвид и гореизложеното относно многовариантността на защитимите пазарни цени на процесните имоти, принципната приблизителност и относителната достоверност на процесните /и каквито и да било други / *****ни оценки, по мнение на съдебния състав

така установената по делото разлика в пазарните цени на имотите сама по себе си не може да обоснове котегорични изводи и по обективния съставомерен признак „значителна вреда”.

Не се установява деянието да е извършено от подсъдимата Д. в съучастие, като при това тя е била подпомогната от подсъдимата Н. чрез набавяне на средства – процесните 11 бр. неверни оценки за стойността на заменяемото 5 бр. апартаменти № 6,7, 8, 10и 25 и Домове за гости № 1, № 2 и № 3.

Важат горните подробни съображения и констатации, че по делото с никакви доказателства не се установяват твърдените от обвинението контакти, уговорки и съгласувани действия на тези две подсъдими, както и въобще те да са се познавали, а напротив, събраните такива сочат за изложените обстоятелства, че подбора на Н. за ***** по случая, комуникацията с нея, вкл. и приемането, проверката и придвижването на процесните експхертни оценки са били работа на отговарящата за случая като ***** *********** при ***** при ***** св. *******, както и останалите горепосочените ресорни служители.

Важи и гореизложеното относно недоказаността, а основание за различни версии, на обвинителните твърдения относно стремежа на подс. Д. да убеди било с процесните оценки, било по друг начин, *****а на регионалното развитие и благоустройството, членовете на назначената от него комисия по чл. 62 ал. 1 от ППЗДС, че предлаганата от нея замяна е целесъобразна и изгодна за държавата, да създаде у тези лица неверни представи за тези обстоятелства, да ги подведе за параметрите на подготвяната сделка и да укрие действителното й съдържание, респ. да получи изискващото се съгласие на *****а. По делото не е доказано, наред с останалото, че подсъдимата Д. въобще е познавала в детайли последните параметри.

По делото не е доказана съставомерната за това престъпление форма на вина – че Д. умишлено се е стремила да сключи неизгодна за държавата сделка, още по-малко да е действувала при твърдяния от обвинението пряк умисъл /по отношение самото сключване/, като е съзнавала неизгодността на сключената от нея сделка, както и да е била налице общност в умисъла на извършителя и помагача /Д. и Н./ за извършване на това престъпление. Данните, на които обвинението обосновава тезата си по този въпрос не са установени по делото. Така

по делото не е установено, още по-малко несъмнено, в съзнанието на подсъдимата Д. да са били оформени вменените й „ясни представи за неизгодния и увреждащ българската държава характер на сделката, водеща единствено до облагодетелстване на контролираното от М. М. търговско дружество”. Изложиха се съображения, че нищо по делото не доказва Д. да е познавала въобще съдържанието на процесните *****изи и приложените в двете преписки документи, още по-малко да ги е анализирала и съобразявала своите и чужди действия с това съдържание, нито пък да е изземвала и замествата функциите и действията на служителите от подпомагащата я ***** пряко осъществявали процесните служебни дейстия и контакти. Подписването или пренасянето на изготвените преписки по некакъв начин само по себе си не може да обоснове такъв категоричен извод. Липсват доказателства и се опровергават от събраните фактическите доводи по вината на подсъдимата относно нейни контакти и координирани действия с ***а М. М. и др. горепосочени лица, свързани с търговското дружество, както и подс. Н.. Именно познанството, уговорките и координираните й действия с последната / Н./ са в сърцевината на фактическите доводи и относно умисъла на Д. за сключване на неизгодна за държавата сделка чрез процесната замяна. Многократно се посочи, че и по отношение тези обстоятелства обвинението е напълно опровергано от доказателствата по делото. По същата причина няма как да се приеме, че е доказана и общност на умисъла на подсъдимите Д. и Н..

Цитирането на Решение № 156/1980г.-ВК на ВС би било удачно ако твърдените от прокурора фактически доводи относно осъществяването на тези субективни признаци биха били доказани по делото, което обаче не е така.

Съдът споделя напълно съображението на обвинението, рутинно и безспорно в теорията и практиката, че за субективната страна на деянието се съди по действията на дееца, че установените по делото фактически данни обективират наличието или не на интелектуално и волево съдържание на умисъла дееца – в случая на подс. Д., относно неизгодността на сделката, удачно подкрепен с позоваване на Решение № 166/21.05.2009 г.на САС по ВНОХД № 814/2008 г., I н. състав, потвърдено с Решение № 359/17.11.2009 г.на ВКС по н.д. № 395/2009г., III н.о., НК.

По делото, обаче, не са установени именно фактическите твърдения, на които обвинението обосновава вменените на Д. /и Н./ субективно-психически представи относно неизгодността на сделката, това че тя че е осъзнавала неизгодността на сделката, изразяваща се съ**обвинението в явно несъответствие в цените на заменяемите имоти. Такъв извод не може да бъде направен по делото след като, съ**изложеното,

липсват каквито и да било доказателства, а са налице такива в обратния смисъл подсъдимата да е познавала инкриминираните, визиращи именно тази разлика *****ни оценки, въобще това да е било неин ангажимент и фактически да ги е проверявала /вместо натоварените с това длъжностни лица при *****/, както и останалото гореизложено по този въпрос.

Още по-малко такъв извод може да е категоричен при положение, че

и назначаваните в хода на наказателното производство строително-ценови *****изи сочат, както се посочи, на възможност да се защитават оценки на процесните имоти вариращи в значител диапазон, както и че, съ**горното,

данъчната оценка на заменяемия ***** имот е била два пъти по-ниска от тази на процесните апартаменти. При ноторно известните разлики между данъчните и „пазарните” цени на недвижимите имоти, абсолютно безспорно е значението и на данъчните оценки като критерий за съпоставимост, особено при такава голяма разлика, в насока обратна на вменената в съзнанието на двете подсъдими.

Наред с горните твърдени като обосноваващи умисъла на подс. Д. при осъществяването на това престъпление обстоятелства

не са доказани и обстоятелствата, или доказателствата по делото им придават друго значение /важи гореизложеното по фактите/, както следва: че подс. Д. е поискала от подс. Н. да изготви неверни оценки на заменяемото имущество във вреда на държавата; че приела е тези оценки и ги е изпратила в МРРБ; че умишлено е създавала невярна представа у служителите на Областната администрация и у длъжностните лица от МРРБ за „изключително лошото състояние” на държавния имот и за „изключителната привлекателност” на предлаганите в замяна частни едностайни„апартаменти”; че подс. Д. е разпространявала неверни твърдения за нуждата на Областната администрация от още ведомствени жилища за настаняване на нейни служители.

Изложиха се съображения по алогичността и възможността за анализиране в насока съвсем различна от процесната версия за случилото се на наведеното от обвинението в същата връзка обстоятелство за „бързината” на процедурите по замяната, вкл. особено тази с която Д.Д. е настоявала да се приключи сделката, размяната на кореспонденцията с „Хотел мениджмънт”АД за по-малко от 1 час и 45 минути; обстоятелството, че Д. лично се ангажирала като куриер да пренася документацията по замяната от гр.Русе до МРРБ. Важи изложеното по обяснената от св. ******* възможност за изготвянето вторите 6 оценки на недвижими имота на 22.12.2008 г. при използуване на изработените, и очевидно системно използувани компютърни бланки /процесните са същите като многобройните приложени в папки 3 и 4 , т. 6 от дос. пр./, с минимални проомени на тегловите коефициенти за апартаментите и добавяне на стойността на провото на строеж за „резиденцията” както се посочи.

При това положение, вкл. при изложените опровергаващи конкретни инкриминирани твърдения в конструкцията на заявената обща схема, изискуемата от процесуалния закон несъмненост и котегоричност на изводите, вкл. и относно прекия умисъл и престъпното съзнание на подс. Д., и то общо с това на Н., не се постигат и изчерват от съвпадението на датирането на процесния договор за замяна с ползуваните от Д. два дни отпуск.

Съдът споделя напълно развитото в обвинителния акт и удачно подкрепено с позоваване на Решение № 2197/28.02.2006 г. на ВАС по адм.д. №10193/2005г., трето отд. виждане, че замяната на недвижим имот-частна *********** с имот на физически или юридически лица представлява сложен фактически състав, който е уреден в разпоредбите на чл. 61-чл. 65 от ППЗДС и който освен самия договор, включва и предхождащи административни актове /в случая процесното съгласие от *****а на регионалното развитие и благоустройството и заповедта на *********** по чл. 63 ал.1 от ППЗДС, като самият транслативен ефект на замяната, съгласно чл. 65 ал. 1 от ППЗДС, настъпва със сключването на договора, в какъвто смисъл удачно е споменато /.

Процесният случай, обаче, съдържа специфични особености относно сключването на сделката, които са от съществено значение при наказателно***та му интерпретация.

Важи изложеното, че от името на Държавата процесният договор за замяна е подписан фактически от *** *********** св. Б.С., при посочване в самия договор на името на подс. М.Д., а при подписа изпълнен фактически от С. бил изписан номера на процесното пълномощно.

При това

подсъдимата Д. не е упълномощавала или нареждала *** и - св. С. - да извършва процесната сделка в съответствие с чл. *** от Закона за администрацията, както и въоще да извършва сделки за замяна с имоти – *********** с други такива. Следва да се отбележи, че законодателната уредба чрез тази разпоредба се изчерпва до персоналното определяне временно изпълняващия функциите на *********** негов *****. Тази уредба, по мнението на настоящия състав, не може да се тълкува с смисъл, че така упълномощения *** *********** придобива в пълен обем качеството и правомощията на ***********, особено за действия, които специално са му вменени от закона. В тази насока следва да се различават правомощията на *********** от организационно-ръководен порядък от тези, легитимиращи го като представител на Българската държава, явяващи се инстР.т да предизвиква безвъзвратни промени пряко в патримониума на принципала. Този съдебен състав намира, че

ако за поемането на типичните административно-управленски функции на *********** е достатъчно упълномощаване по реда на чл. *** от ЗА чрез посочване единствено на конкретния *****, то

за сключване на определени видове правни сделки това не е достатъчно, а е нужно и детайлизиране на правния способ и параметрите на конкретната сделка. Това важи преди всичко за сделките чрез които се извършва разпореждане с ***********, а измежду тях особено за процесните замени, явяващи се изключение от общия принцип и характеризиращи се със специфичен правен режим, елиминиращ публичността, конкуренцията като вид и брой на съдоговорители и оферти, текущия и последващ контрол при сключването.

В конструкцията на обвинителната теза така подписалият процесния договор Б. С. е

Устройствения правилник за областните администрации по чл. 58 от ЗА и горното Разпределение на функциите и отговорностите при ***** предвиждат за този и останалите ******* статут на подпомагащи административни звена, аналогичен с този на областната администрация, но за разлика от последния изцяло и в детайли зависещ от управленската воля на ***********, единствено обладаващ и осъществяващ ******* Най-сетне посочи се, че договорът е бил поднесен за подпис на св. С. от св. В. – ******* *******, а изготвен като текст и редакция, видно от съдържанието му /т. 1, л. 304 гърба дос. пр./ от ресорните служители при ***** – *******, ***** ***** и *******.

Преценени в аспекта на предмета на делото тези обстоятелства по сключването на процесната замяна имат значение

от една страна като разколебаващи достоверността на съществена част от общата конструкция на обвинението.

От друга страна те внасят допълнителни затруднения по и без това твърде

специфичната и сложна формулировка на това обвинение против подс. Д. /и помагача Н./ като осъществено в условията на посредствено извършителство. В това отношение съдът съобрази от една страна, че

вмененото на подсъдимата *****но деяние – сключване на сделка - не е просто физическо, удостоверително и пр. действие, като например при престъпления като кражба, разрушаване, невярно документиране и пр., когато физическото осъществяване на *****ното деяние изчерпва напълно стореното от използуването лице и напълно и лесно се разграничава от субективно-психическите представи и интелектуалната и волева сфери на посредствени извършител на престъплението.

При престъпления като процесното *****ното деяние се изразява в сключване на сделка, касае се за юридически факт водещ до промяна в правния мир, касаещ патримониума на ***, която подс. Д. /а в конкретния случай св. Б. С./ представлява. Този юридически факт представлява от себе си

сложен комплекс от явления от нематериален и материален порядък - формиране, съгласуване, съчетаване и материализиране чрез полагането на подписи в двустранна възмездна сделка на насрещни волеизявления на страните по сделката. При това, в съответствие с приложимата тогава законова уредба относно такива „заменки” и съ**гореизложеното,

формирането и съгласуването на волите на съдоговорителите е било осъществено преди тяхното окончателно съчетаване материализиране чрез подписването на сделката.

Формирането на съзнателни представи и, което е особено съществено за случая, на правно валидна воля, е явление присъщо винаги и само на конкретно, персонално определено мислещо същество, в случая правен субект /или негов представител/, тъй като по естеството си се явяват функция на човешкото съзнание, съществуват само чрез, в рамките и нематериалната „форма” на това индивидуално съзнание, като иманентна същност на отделния човешки индивид. Никой не може да формира воля в съзнанието на другиго, нито да формира чрез своето съзнание представи и воля на другиго /принудата, въвеждането в заблуждение и пр. също визират порочно провокирана, но все пак собствена на формиралия ги воля/.

В случаи като процесния самото осъществяване на *****ното деяние на престъплението – *** сделка, като основен ОБЕКТИВЕН признак, съвсем отделен от субективните, изисква и обхваща формиране на такава именно правно валидна воля, както и мотивиращи я субективно-психически представи относно ползата /или не/ от сделката, които съ**изложеното няма как да заместят тези на друго лице, което да се явява извършител при посредствено извършителство.

Касае се не за физическо действие, което може да бъде извършено от едно лице вместо друго, а за

формиране и обективиране на правновалидна воля, импилицитно съдържащо в себе си не само физическо действие, а и интелектуална дейност, и този комплекс от „нематериални” явления в пълнотата си се осъществява

от конкретна личност, в нейното самостоятелно и уникално съзнание.

Това няма как да стане с отделяне на физическото изпълнение от един правен субект, а интелектуално-волевата сфера в друг.

От друга страна, след като материализираната от положилия подписа С. правно валидна воля е формирана от също индивидуални субективни представи за редовността на процесната сделка,

и в конкретността на делото разграничението между консумираните от него и подс. Д. субективни признаци по принцип става твърде трудно доказуемо, а това е единственото основание за отграничаване и квалифициране на деятелността на подс. Д. и неговата собствена, респ. третирането му като „оръдието” на престъплението.

По мнение на този състав за такива сделки, както и въобще по редица хипотези, обхванати от НК, конструкцията на т.н. „посредствено извършителство” е неприложима. Изложените разсъждени биха могли да бъдат значително улеснени с по-лесни за възприемане от всеки примери, като тези дали е възможно въобще формулиране на посредствено извършителство при редица престъпления от разделите „Разврат”, „Измама”, противозаконно отнемане на чуждо МПС с намерение за ползуване и много други. По делото не е от съществено значение общотеоретичното значение на този въпрос, главно поради недоказаността на други основни съставомерни признаци това престъпление, както се изложи преди всичко изискуемия пряк умисъл.

Тези разсъждение не са в противоречие с указанията дадени с цитираното от обвинението ТР № 2/2009 г. на ОСНК на ВКС, коетотози съдебен състав безрезервно споделя, тъй като разгледаните там хипотези не обхващат сключването на *** сделка, както в случая, изискваща формиране на *** воля, като иманентно присъщо само на конкретно определен индивид, както само по себи си, така и като елемент от фактическия състав на възникването на ***та сделка като юридически факт, пораждащ /процесната/ вещно*** промяна.

Дори и

ако се приеме, както очевидно намира представителят на обвинението по делото, че такава конструкция е правнологически издържана

то в процесния случай тя е недоказана.

Това е така

от една страна поради гореизложените обстоятелства относно пространната представа на св. С. за финансовите, организационни, та и „прокурорски” проблеми с „резиденцията”, показанията и на св. В. ***, че според нея С. е бил запознат с детайлите на сделката, каквото е питал му е обяснено, чел е съдържанието на преписката – л. 514 от съд.д., както и несъмнения факт, че макар и без специално ******* образование /впрочем както и Д./ *** *********** на ******* Б. С. е далеч от съсоянието на „малолетния, невменяемия или заблудените лица” каквито обикновено биват „оръдията” на престъпления в условия на посредственото извършителство. Както основателно се навежда от защитата на подсъдимата, наред с гореизложеното при разпита му в съдебно заседание свидетелят С., който е с ***** образования, е заявил „моето становище категорично беше, че държавата няма нужда от този имот”, „считах, че общинската администрация и друга администрация нямат нужда от такава сграда. Не виждах за какво друго може да се използува. Моето становище категорично беше, че държавата няма нужда от този имот”, „не ми е казвала, че трябва да подпиша на всяка цена”.

От друга страна така формулираното обвинение не може да обоснове осъдителна присъда и поради вече многократно посочената недоказаност на вменените на подс. Д., неразривно обхванати в тази обвинителна, конструкция користни контакти, подбуди, цели и действия в заявената им с обв. акт и обсъдена горе пълнота.

Що се отнася до общността на съзнанието и умисъла на подсъдимите Д. и Н. по този именно специфичен механизъм на осъществяване на процесното *****но деяние, както впрочем и за всички съпътствуващи задължителни условия за осъществяването на процесната замяна при МРРБ и „Цеси инвест” ООД, в това отношение липсват не само каквито и да било доказателства, а и ясно формулирана от обвинениетофактическа и *** постановка, та дори и само в хипотезата по чл. 21 ал. 2 от НК.

Ето защо съдът не възприе и процесната конструкция в общия контекст на обвинението процесното престъпление да е извършено от подсъдимата Д. при посредствено извършителство чрез св. Б.С., който подписвайки договора за замяна, не е имал представа, относно действителните параметри на сделката - никога не бил виждал заменяемите имоти, не знаел каква е реалната им пазарна стойност и респ. че се явяват неравностойни, не знаел също така, че изготвените от подсъдимата Н. оценки са неверни и не бил известен за уговорките /напълно недоказани/ между Д. от една страна и Н. и М. от друга.

Поради неосъществяване и на останалите до тук и по-долу изложени съставомерни признаци на това и останалите процесни престъпления този въпрос не е от решаващо значение за окончаването на наказателното производство, както и други, като възможността за евентуално саниране или не на сделката без надлежна представителна власт /респ. при евентуални корекции/, възможността за поправяне на грешка дължаща се на пресмятането съ**чл. 28 ал. 2 от ЗЗД и пр. Настоящият съдебен състав е ограничен от формулирания предмет на наказателното производство и деликтното естество на процесните граждански искове по делото, отделно и от забраната по чл. 88 ал. 2 от НПК, поради което последиците, отговорностите и възможностите на договорна /вкл. спец. трудово***/ основа не могат да се обсъждат тук.

Тези съображения не са в колизия нито по принцип от правнологическа гледна точка, нито на в конкретността на делото, с цитираното от представителя на обвинението и също споделяно от съда Решение № 160 от 29.02.96 г. по н.д. № 929/95 г., II н.о. на ВКС с докладчик съдията Р. Н., което съдът безрезервно споделя.

Изложеното е достатъчно за да изключи възможността за постановяване на осъдителна присъда и по това обвинение, поради

неосъществяване на съществени признаци относно състава на престъплението, в случая

преди всичко недоказаност на изискуемата съставомерна форма на вина – умисъл. Посочи се, че обвинението твърди наличие на пряк такъв /какъвто законът изисква по отношение непосредственото сключване на неизгодната сделка/, но доказателства по делото не могат да обосноват извод и за евентуален /по отношение съставомерните последици/, поради липса на доказателства за осъзнаване и предвиждане на съставомерните общественоопасни за държавата последици.

И по това обвинение обсъждането относно осъществяването или не на тежкоквалифициращия съ**чл. 220 ал. 2 от НК съставомерен признак „особено тежък случай” е невъзможно, тъй като комулативно предвидения в легалната дефиниция на понятието по чл. 93 т. 8 от НК параметър – обществената опастност на дееца – при липса на констатиран по делото такъв няма как да бъде преценяван. Това съображение е в пълно съзвучие и с цитираните от обвинението Решение №241/07.07.95г. по н.д.№97/95г.на ВС, Постановление №9 от 10.12.75г./което не е отменено/ Пленумът на Решение№50 от 27.01.77 г. по н.д.№3/77г. на ВС, постановили, в съответствие с буквата на закона, в същата насока, че за квалифициране на случая като „особено тежък” следва да се отчете и високата морална и социална укоримост на инкриминираното поведение, което накърнява важна сфера на обществените отношения, свързани с дейността на органите на *****ната власт по места и предпоставя сериозен обществен отзвук. Касае се безспорно за преценка на поведението на лицето, осъществило престъплението по основния.

Съставомерната причинно следствена връзка, предвидена от състава на престъплението по чл. 220 от НК не е пряка, както се поддържа от обвинението, и то като доказано, а опосредствувана през настъпилите от сделката паследици в /непридивдимото им при сключването/ многообразие и пълнота. Важи изложеното за настъпила имуществена щета процесната сделка като разлика в пазарните стойности на заменяемите имоти, без да е категорично установено, че е осъществен съставомерния признак „произлизане на значителна вреда стопанството или за учреждението, предприятието или организацията”, която дееца представлява в причинно следствена връзка с конкетно установени действия на тази подсъдима.

Ето защо съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по това обвинение.

III. По делото не е установено подсъдимата Д. да е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението

по чл. 260 ал.1, вр. чл. 20 ал. 3 от НК,

като на неустановена дата през периода 27.10.2008г.-22.12.2008г., в гр.Русе, като подбудител, в съучастие с Р.М.Н.- извършител,

подбудила Р.М. Н., като *****, *******, издаден от *******, като умишлено я склонила

да даде невярна оценка в 11 бр. *****ни оценки за определяне пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - за 5 бр. апартаменти, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе, намиращи се в гр. Русе П. ”Свобода”№ 5, с обща застроена площ от 295,28 кв.м.,

като необосновано да завиши стойността на посочените в оценките апартаменти, частна собственост в сравнение с реалната им пазарна стойност и за Домове за гости № 1, № 2 и № 3-частна ***********, актувани с АЧДС № 4434/16.10.2008 г. и намиращи се в лесопарк”Липник” в землището на с.Николово обл.Русе с обща разгъната застроена площ от 3308 кв. м. и сутерени с обща площ от 1692 кв.м., като необосновано да занижи посочената в оценката стойност на държавния имот,в сравнение с реалната му пазарна стойност и от това на 12.02.2009 г. е произтекла щета в немаловажен случай за българската държава,в размер на 647 600лв.,представляваща разликата в действителните пазарни стойности на заменените имоти.

Съгласно гореизложеното

по делото по накакъв начин не се установява, а се опровергава от събраните доказателства обвинителната теза че: чрез своите действия подс. Д. е формирала у подсъдимата Н. мотиви и решение за извършването на престъплението по чл. 260 ал.1 от НК; да е съзнавала елементи от състава на това престъпление - конкретните фактически обстоятелства, както и обстоятелствата, относно извършителя; че е познавала Н. отдавна и е ползвала нейните услуги за извършване на оценки по възлагане от Областната администрация; че поставяла на Н. каквито и да било изисквания и съзнавала каквото и да било от това относно всички процесси 11 бр. оценки.

По размера на щетата в патримониума на държавата важи като паричен еквивалент – приатата по делото разлика в пазарните цени на заменяемото имущестгво – важи гореизложеното.

Щетата се намира в опосредена връзка с процесната деятелност на подсъдимата Н. /процесните *****ни оценки/, както и на останалите горепосочени служители при *****, МРРБ, вкл. ***** и ******* и *****и при „Цеси инвест”, при неустановена по делото, съ**изложеното долу по обвинението на Н., съставомерна вина от нейна страна /за останалите липсва обвинения/. В този контескт може да обуслови други форми на отговорност /извън процесната деликтна, на каквото иснование е предявен и гражданския иск/ които са извън предмета на настоящото наказателно производство.

По делото липсват доказателства да у бил формиран съставомерния пряк умисъл у подс. Д., общ с такъв на подс. Н.. По обосноваващите обвителната теза в това отношения твърдения изложи се, че

по делото липсват каквито и да било доказателства, а са налице опровергаващи такива /относно подбора и комуницирането с Н. от съвсем други лица при *****, че Д. и Н. въобще не са се познавали и контактували, камо ли да координират и вършат общи дейности, процедирането с процесните оценки и документи, взаимоотношенията с „Хотел мениджмънт” АД”/ подсъдимата Д. умишлено да е склонявала подс. Н. към извършване на престъпление по чл. 260 ал.1 от НК, както и че изготвените от Н. оценки ще бъдат неверни и от това ще произтече щета за българската държава, но е действала, ръководена от желанието си да облагодетелства търговското дружество-заменител.

Ето защо съдът призна подсъдимата за невинна и я оправда по това обвинение.

IV. По делото не се установява подсъдимата Д. да е осъществила състава на престъплението по чл. 202 ал. 2 т.1 вр. ал. 1 т. 1 вр.чл. 201 вр. чл. 20 ал. 2 от НК,

като през периода 10.09.2008 г. - 14.03.2009г. в гр.Русе, като длъжностно лице - *******, в съучастие, като извършител, подпомогната от Г. Т.А.-******* *******, К.П.В.-******* *******, Д.Д.Я.-******* *******, С.И.Г. - ******* ******* и Н.А.Н.-******* *******,

присвоила чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж - овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114бр.тапицирани дървени столове; 1бр.мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6 бр. полилеи с по 6 бр. осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6 бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици, имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела, имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр.ниски маси, 4 бр. скулптурни фигури на жени, изработени от гипс, ело на ***** Н. Т.-Ж.; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

на обща стойност 24 329 лв., собственост на българската държава,поверени й да ги пази и управлява,като за улесняването на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления,за които по закон не се предвижда по-тежко наказание:

1. престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и 4, вр.чл.26 ал. 1 от НК, извършено от Г. Т.А.-******* ******* и като *********** със Заповед№*****, К.П.В.-******* *******,Д.Д.Я.-******* *******, С.И.Г.- ******* ******* и Н.А.Н. - ******* ******* -***********,тъй като на 29.12.2008 г. в гр. Русе в съучастие помежду си, като съизвършители и подбудени от М.Т.Д.,като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти, в кръга на службата си, съставили официални документи-

1.1.Предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности,в резултат на извършена инвентаризация в изпълнение на Заповед№9500-457/10.09.2008г.;

1.2. 4 броя Протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи с номера от №4,№5,№6 и №8 от 29.12.2008г. и

1.3. 11 броя Протоколи за бракуване на материални запаси с номера от №5 до №15 включително от 29.12.2008г.,

в които удостоверили неверни обстоятелства, че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи: 6 бр. маси с мраморен плот; 10 бр. табуретки от гарнитура; 4 бр. дИ.и от гарнитура; 4бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1 бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр. четирикрилен гардероб; 1 бр. огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр. полилеи с по 6 лампи; 13 бр. огледала комплект; 1 бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 15 бр. табуретки; 12 бр. единични легла; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1 бр. статуя; 4 бр. медни пана; 1 бр.г олям лампион; 1 бр висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. голяма мраморна маса; 1 бр. малка мраморна маса; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. елипсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 7 бр. столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня; намиращи се в Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник” и представляващи движими вещи, частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства;

2. престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК, извършено от М.Т.Д., тъй като през периода 10.09.2008 г. - 14.03.2009 г., в гр.Русе, като длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение-*******, не изпълнила служебните си задължения, произтичащи от чл. * от ЗДС-разпореждането с движими вещи-частна ***********, предоставени на ведомства, да се извършва възмездно от ръководителя на ведомството; от чл.64 ал.1 от ЗДС-продажбата на излишни вещи да се извършва чрез търг или на стоковите борси;както и от Наредба №7/14.11.1997г. за продажба на движими вещи-частна ***********, издадена от Министерството на финансите- продажбата на движими вещи-частна ***********,стопанисвани от *******, които вещи са излишни,да се продават по реда на тази наредба, като не провела процедура за продажбата на движимите вещи, частна ***********, намиращи се в помещенията на Домове за гости № 1, 2 и 3 от ***а резиденция ”Липник”, с цел да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329лв., представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи, частна ***********, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за българската държава в размер на 24 329лв., представляващи стойността на същите движими вещи,като длъжностното присвояване е в големи размери .

От съставомерните признаци на това престъпление

по делото съ**горното се установяват само

качеството на подсъдимата Д. като „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т.1 б”а” и б”б” от НК и

съставомерната релация - процесното имущество да се явява поверено й в това й качество. Основателни и резонни в тази насока съображенията и позоваването на съдебната практика на обвинението относно разпоредбите по чл. 29 ал.2 от ЗДС, чл. 31 ал. 1 т. 3 от Закона за администрацията, т. I. 5, т. I. 12 от Постановление № 3 от 25-27.06.1970 г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Постановление №9/10.12.1975 г. и Постановление № 7 от 26.07.1987 г. по н.д. № 7/87 г.

По делото

не се уставява подсъдимата Д. /или друго лице/ да е осъществила основния съставомерен обективен признак на това престъпление – *****ното деяние, а именно да е присвоила тези чужди за нея вещи.

Установените по делото нейни и чужди действия по никакъв начин не представляват ******* или фактическо действие, довело до отпадане на това имущество от патримониума на държавата. Неправилно е последният да се смесва с ангажиментите и правомощията на *****, респ. ***********, по стопанисването и управлението на имуществото, в тяхната пълнота, чието нарушение не винаги води до имуществена, специално вещно*** щета за държавата. Както е известно пропуснати ползи, каквито например могат да са неполучени наеми, обезщетения за ползуване и пр. доходи и компенсации по определение не са от вида на съставомерната за присвояването щета.

В тази насока съдът съобрази преди всичко, че

по делото не се установяват каквито и да било действия на подсъдимата Д., намиращи се в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с фактическото оставане на процесното обзавеждане в Домове за гости № 1, 2 и 3. Рутинното назначаване на комисия за инвентаризация, както съ**горното, всяка календарна година и последващите й действия по одобряването на процесните предложение и протоколи за брак, също изцяло в духа на многогодишната практика в ***** /и при други *******/ сами по себе по никакъв начин не могат да се приемат като такива действия. По делото не са доказани, както се изложи, действия или нареждания на подс. Д. непосредствено насочени към това и предпоставили да не бъде прибрано обзавеждането от „резиденцията” след замяната. Освен, че подсъдимата обективно не е сторила в това отношение нищо необичайно и видимо тенденциозно, възникналата при нейното ръководство ситуация в това отношение по никакъв начин не се е променила и при следващия ***********, както се изложи.

В конкретиката на установената деятелност на подс. Д. /и останалите/ съобразно

гореизложеното процесното обзавеждане на Домове за гости № 1, 2 и 3 по никакъв начин не е променяло местонахождението си в инкриминирания период /10.09.2008-14.03.2009 г./ и след него /с изключение на също по неясен ред предоставените на Русенския музей горепосомчени вещи/, било е „счетоводно занулено” при ***** като бракувано, не е било заприходявано от придобилото сградите търговско дружество и

след процесните събития отново е било заприходено в счетоводството на ***** през 2011 г., по същите сметки за Други задбалансови активи по които се е водело преди това. По делото

не се твърди и не се установява в резултат на инкриминарите действия на комисията по инвентаризацията, респ. на подсъдимата Д. това имущество да е било погубено по какъвто и да било начин, или дори да е да е станало физически или юридически невъзможно възстановяването на фактическа власт на ***** върху него. На всичкото отгоре, както се изложи, с изключение на предоставените на Русенския музей малобройни вещи/към което Д. няма каквото и да било отношение и е станало след инкриминирания период/

и след новото заприходяване на това обзавеждане при ***** то е останало пак в притежаваните от „Хотел Мениджмънт” АД сгради, като е било оставено с протокол-описи на отговорно пазене на собственика „Хотел Мениджмънт” и както сочат свидетелите в хода на съдебното следствие „и досега е там” – св. П.С., който е *** *** ***********, св. Р., П., В., писм. доказателства и съдебно-счетоводна *****иза по делото, както се изложиха. Последното обстоятелство не е обосновало инкриминиране на деятелността приемниците на подс. Д. ***.

Най-сетне, съ**гореизложеното, поначало в инкриминирания период Областната администрация-Русе и който и да било въобще не е ползувала т.н. „резиденция Липник”, вкл. и обзавеждането в него, така че и в това отношение никаква промяна не е настъпила нито на 14.03.2009 г., нито след това при новото заприходяване на процесното обзавеждане и фактическото му наново оставяне там /части в Русенския исторически музей/.

Прочее оставането на обзавеждането в Домове за гости № 1, 2 и 3 само по себе си не е и не може да се третира като фактическо действие, визиращо *****ното деяние на длъжностното присвояване като безвъзмездно и невъзстановимо физическо потребяване, изконсумирване на тези вещи, невъзможност те да се ползуват отново като физическа субстанция от собственика им /респ. оторизираната *****/. Отделен е въпросът, че в конкретността на установеността по делото за подс. Д. то сочи единствено на едно или друго бездействие, при каквото обвинението в присвояване е несъстоятелно.

Не може да се възприеме и тезата, че подс. Д. извършила присвояване със фактическо действие, „тъй като ги е предала във владение на това дружество, заедно със сградите на ***ата резиденция”. Съобразно гореизложеното по делото е безспорно, че

подс. Д. нищо не е приемала и предавала на това дружество. Нещо повече,

такова предаване конкретно на инкриминираните вещи не е правено въобще от когото и да било, вкл. с горепосочените протоколи от 14.03.2009 г. и 13.03.2009 г. на комисията в състав свидетелите *******, Т., С. и подсъдимата Н. – предавани са сградите като цяло и са описвани горепосочените вещи на клуба „Олимпиец”, но не и процесните/т. 4, л. 72, 51-66 от дос.пр./.

Още по-очевидно е по делото, че в случая не е налице *****ното деяние, характеризиращо длъжностното присвояване и като ******* действие. Не е налице такова невъзстановимо, водещо до безвъзвратна промяна в смисъл отпадане на имуществените права на държавата върху тези вещи след процесната замяна на обзавеждането в Домовете за гости № 1, 2 и 3. Липсва каквото и да било правно основание за отпадане на имуществените права на Държавата върху тези процесни вещи. Осчетоводяването или неосчетоводяването на едно или друго имущество чрез заприходяване и всякакви други форми никога не е имало, обслужвало и водело до транслативен вещноправен ефект.

След като не е налице „изконсумирване”, „невъзстановимост” на процесното имущество по принцип незаконосъобразно е да се поддържа, че установената „съдба” на тези вещи визира длъжностно присвояване.

Несъстоятелна е формулираната с обвинителния акт теза, че подс. Д. е осъществила противозаконна сделка - дарение, като е постигнала договорка да предостави държавните движими вещи безвъзмездно на търговското дружество. Освен че, съ**гореизложеното, такива договорки не са доказани по делото, липсва както изискуемата от чл. 225 ал. 2 от ЗЗД писмена форма на такава сделка и въобще каквото и да било двустранно документиране навеждащо на подобни съждения, така и реално предаване съответствуващо на такива уговорки за дарение /описите и предаването съ**горното са касели сградите и останалите там вещи на клуба „Олипмиец”.

При липса на такова прехвърляне с транслативно ******* действие, липсва предмет да се обсъжда тук дали то е било законно или не съ**чл. 61 и чл. 63 ал.1 и ал. 3 от ЗДС.

Основателни са и доводите на защитата в това отношение, че и процесния одитен доклад на Сметната палата констатира горепосочените нарушения по извършването и документирането на процесната инвентаризация и бракуване /идентични както се изложи с всички предхождащи ги в ***** и преди Д./, като съответно е довел до гореизложеното ново заприходяване в счетоводството /без каквито и да било фактически и правни промени/. Липсват обаче констатации въобще за разпореждане с тези вещи, респ. за незаконосъобразно такова. По мнение на съдебния състав тази установеност е можела да напъти органа на досъдебното производство да спести наказателнопроцесуалния ресурс, както е сторил това първия наблюдаващ прокурор по делото, прекратявано веднъж с постановление от 7.06.2010 г., отменено от състав на РОС по съображения относно процедурата /т. 7, п. 5, л. 1-1о и л. 11-24/.

Гореизложеното, /а и следващото за липса на пряк умисъл и специална цел/ изключва съставомерността на деянието по отношение цялото така заявено имущество, което прави ненужно обсъждането дали цялото това имущество представлява движими вещи, които не са са трайно прикрепени към недвижима вещ, по начин, че това да не позволява да се отделят от нея, без да се наруши субстанцията и целостта им /като например медните обшивки на двете камините и др./

По делото не се установява деянието е извършено от подсъдимата Д. в съучастие, като при това тя е била подпомогната от подсъдимите А., В., Я., Г. и Н., които умишлено са я улеснили по друг начин, което създали официални документи с невярно съдържание, чрез които придали привидна непригодност за употреба на предмета на престъплението-гореизброените държавни движими вещи и така я улеснили в намерението й да се разпореди с тях.

По обвинението за престъпление по чл. 311 ал. 1 вр.чл. 20 ал 2 и ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено от обвиняемите А., В., Я., Г. и Н. в съучастие помежду им като съизвършители, към което те са били умишлено склонени от Д.

съображенията тук следва да се ограничат с недоказаността подсъдимата Д. да е склонявала умишлено тези подсъдими да вършат такова или друго престъпление. Съгласно гореизложеното по делото не установен твърдения от обвинението фактически комплекс от техни и на Д. уговорки, координирани и съвместни действия и користни съвпадащи цели. Позоваването на т. II.1. от Постановление № 3 от 25-27.06.1970 г. на Пленума на ВС е удачно в случая само в общо-правн**налитичен аспект, но не и в конкретната фактическа установеност по делото.

По недоказаността на това обвинение за всеки от подсъдимите А., В., Я., Г. и Н. ще се изложат съображения по-долу за всеки от тези подсъдими.

По обвинението против подс. Д. относно второто улесняващо присвояването престъпление -

по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК, при аналогични на горните констатации за качествата „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т. 1 б”а” и б”б” от НК, заемащо и отговорно служебно положение

останалите съставомерни признаци на това престъпление не са установени по делото по начина предвиден в НПК.

По делото по никакъв начин не е доказана съставомерната специална цел, конкретизирана от обвинението като „стремеж на подсъдимата да се облагодетелствува търговското дружество, контролирано от М. М., като получи процесните вещи на стойност 24329 лв.”.

На подсъдимата Д.

като визиращ съставомерния признак „значителни вредни последици” е вменено и

конкретизирано причиняване на имуществени такива, в размер на 24 329лв., представляващи стойността на непродадените по реда на Наредба №7/14.11.1997 г. движими вещи.

Доказателствата по делото изключват извода за настъпването на такъв вид последици. Важи изложеното относно липсата на щета в патримониума на собственика на вещите - Държавата - поради липса каквито и да било юридически актове с транслативно вещноправно действие, както физически действия довели до физическо погубване и невъзстановимост на имуществото. Куриозно е да се твърди такава имуществена щета успоредно на безспорно непроменяните местонахождение и НАЛИЧНОСТ на имуществото, заприходяването му при *****, при това отново и при следващия *********** предоставяне „за пазене” от новия собственик.

Не се твърдят неимуществени вредни последици в рамките на това обвинение, очевидно защото в горепосочените публикации в пресата коментарии по този въпрос липсват.

По вменените на подс. Д. като визиращи съставомерното *****но деяние чрез бездействие - „неизпълнение на служебните задължения”,

изразяващи се в това, че тя не предприела действия, свързани с изискванията на службата й и установени в нормативен актове - *** и чл. 64 ал.1 от ЗДС и Наредба №7/14.11.1997г. - за продажба на движими вещи-частна ***********, издадена от Министерството на финансите, като не провела процедура за продажбата на процесните движими съдът съобрази следното:

Преди всичко важи гореизложеното относно опосредствуваността и зависимостта при осъществяването или не тези и другите законоустановени задължения на подсъдимата през конкретните служебни задължения на служителите *******, изключващо тезата, че всяко неизпълнение на нормативноустановени изисквания, вкл. процесните, „прескача” подпомагащия апарат и рефлектира директно в сферата на нейната отговорност, в обективен и субективен порядък и то до степен да са изчерпани признаците на вмененото й престъпление.

Същевременно по делото не са установени факти, обосноваващи извода, че Д. е повлияла или предизвикала непредприемането на такива действия по осребряването на включените в процесните протоколи за брак вещи.

Тезата е и напълно нелогична, тъй като, в конструкцията на вменените й мащабни, целенасочени и упорити користно ориентирани действия /от които доказано е само назначаването, както всяка календарна година, на процесната комисия за инвентаризация на активите при *****/ необяснимо е защо подсъдимата Д. е пропуснала да „се осигури” докрай, вкл. с документиране на някоя законосъобразните форми за „осребряване” на вещите, което, ако е действувала по вменения и от обвинението начин, също би могло да стане без каквото и да било нейно персонално, вкл. документирано участие.

Същото се отнася и за подробно коментираното горе обстоятелство, че в процесните протоколи за бракуване и предложение не са били описани всички налични в процесните Домове за гости № 1, 2 и 3 движими вещи – ***********, имало и такива, които не са били „бракувани”. Те са са последвали идентична с „бракуваните” съдба при фактическото им оставане във властта на новия собственик на сградите, но за разлика от „бракуваните” не са били временно „занулявани” при счетоводството, поради което и не се е наложило да се заприходяват наново. Напълно нелогично е подс. Д. и съучастниците й съ**обвинението да допуснат такъв крупен пропуск при твърдените им мащабни, целенасочени безкомпромисни действия.

Основателен е доводът на защитата на подсъдимата в това отношение, че периодът, през който фактическо бракуване или разпореждане с процесните вещи не е било извършено под разпореждането на Д. като *********** е несравнимо по-кратък от този при следващите ******* и служители при *****, без това да води до инкриминиране на деятелността им, вкл. и с оглед користната цел да се облагодетелствува едно или друго търговско дружество или напр. Регионалния исторически музей с горепосочените хладилни шкафове, скринове и гардероби от ПДЧ, елипсовидна маса и гипсова статуя на жена. Очевидно резонно е и съображението, че при положение че процесните вещи никога не са били заприходявани при „Хотел Мениджмънт” АД, нито безспорно са придобивали някаква печалба от тях, а и въобще да са ги ползували, касае се всъщност за безплатно съхранение „на склад”, което само по себе си може да обоснове дори и извод за спестени разноски на Държавата, но не сочи на каквато и да било реална щета или дори /несъставомерната/ пропусната полза.

По делото не е доказана съставомерната форма на вина - пряк умисъл - у подс. Д., обоснован от обвинението с недоказаните твърдения за уговорките и стремежа на подсъдимата да достави тези и другите процесни материални блага на търговското дружество, контролирано от М. М., както и за съзнанието й, че няма право „да се разпорежда по този начин” с държавните движими вещи /посочи се, че разпореждане по смисъла на закона липсва/. Това се отнася както до съставното престъпление присвояване, така и до улесняващото престъпление по служба. За второто по делото не е установена и съставомерната специалната цел. В това отношение важат подробните гореизложени констатации за недоказаността в детайли и пълнотата им на фактическите доводи целещи обосноваването на престъпния умисъл по тези обвинения. Наред с тях

неоснователен е и доводът на обвинението, че изявления на ***** *** М., че фотойлите и столовете били негови като част от автентичното обзавождане от Т. Ж., доказвали негова уговорка с подс. Д.. Освен че сами по себе си такива изявления по никакъв начин не доказват точно такива уговорки,

съгласно и твърденията по обвинителния акт тези разговори на М. със св. Т. и М.

тези разговори и изявления на М. са касаели /при посоченото приемане на сградите/ гореописаните вещи в сградите /вкл. 56 бр. фотьойли и 156 бл. Столове/, собственост на клуба „Олимпиец”, купени този клуб от „Свободна безмитна зона” ЕАД през м. декември 2003 г., на която пък зона ги била продала ***** с фактура от 17.11.1995 г. Продажбата е станала 13 години преди инкриминирания период и не се вменява на подс. Д.. Както се изложи, по указание на М. св. Х. се договорил с клуба „Олимпиец” дружеството да закупи тези вещи. И в обвинителния акт изрично е записано /стр. 36, абз. 19-22/, че за тези според М. „автентични от времето на Т. Ж. и неделима част от обзавеждането на резиденцията” вещи св. М. „обяснил на М., че … били собственост на сдружението „Клуб Олимпиец”.

При недоказаност на състовомерните признаци на това престъпление в пълнотата им ненужно е тук да се обсъждат иначе безспорните доводи относно критерия „големи размери” и неприложимостта на чл. 205 от НК в светлината на т.IV.6. от Постановление № 3 от 25-27.06.1970 г. на Пленума на ВС.

Ето защо съдът призна за невинна и по това обвинение и оправда подсъдимата Д..

По обвиненията против подсъдимата Н..

I. По делото не е установено подсъдимата Н. да е осъществила състава на престъплението по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,

като през периода 27.10.2008 г.-22.12.2008 г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на единадесет пъти, в съучастие с М.Т.Д., като помагач, умишлено улеснила М.Т.Д., чрез набавяне на средства-изготвила и й предоставила 11 бр. непълни, неверни и в отклонение от сключените договори за изработка оценки на заменяемото недвижимо имущество-Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 5 бр.апартаменти, частна собственост на „Хотел менджмънт”АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на §1а т.2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот,от което да се придобие представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот, като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите, собственост на „Хотел мениджмънт”,като по този начин подпомогнала М.Т.Д.,като длъжностно лице,което заема отговорно служебно положение-*******, да наруши и да не изпълни служебните си задължения, както следва:

1.През периода 19.11.2008 г. - 03.12.2008 г. да наруши служебните си задължения, произтичащи от чл. 17 ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото; от *****от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността; от ***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията *******; от чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин,

като М.Т.Д. приела непълни,неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.Н. оценки на заменяемото недвижимо имущество-Домове за гости №1,2 и 3, частна *********** и 4 бр. апартаменти,частна собственост на „Хотел менджмънт”АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба, не била приложена разпоредбата на §1а т. 2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот, като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе;

2. На 03.12.2008г. - да наруши служебните си задължения, произтичащи от чл. 17 ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото; от *****от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността; от ***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията *******; от чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин,

като М.Т.Д. изпратила невярна, необективна и непълна информация до *****а на регионалното развитие и благоустройството, съдържаща се в приложените оценки, изготвени от *********** Р.М.Н. и в становището на *********** М.Т.Д. за целесъобразността на сделката, като част от преписката, с която М.Т.Д. предлагала на *****а на регионалното развитие и благоустройството да се извърши замяна на горепосочените недвижими имоти, с цел да се създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството, у ресорния *******, отговарящ за разпореждането с *********** и у членовете на комисията по чл. 62 ал. 1 от Правилника за приложението на Закона за държавната собственост и в резултат на тази невярна представа да получи съгласието на *****а на регионалното развитие и благоустройството по чл. 45 ал. 1 от Закона за държавната собственост ;

3. На 22.12.2008 г. да наруши служебните си задължения, произтичащи от чл. 17 ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото; от *****от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността; от ***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията *******; от чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,за които са предоставени, с грижата на добър стопанин, като М.Т.Д. отново приела непълни, неверни и в отклонение от сключените договори за изработка с *********** Р.М.Н. оценки на заменяемото недвижимо имущество-Домове за гости № 1, 2 и 3, частна *********** и 5бр. апартаменти,частна собственост на „Хотел менджмънт”АД-Русе, в които не били посочени сравняемите обекти на продажба,не била приложена разпоредбата на §1а т. 2 от ДР към ЗДС, даваща законова дефиниция за „пазарни цени”, не било дадено описание на държавния имот, от което да се придобие реална представа за вида и състоянието му при липса на снимков материал и била посочена невярна година на построяване на сградите от държавния имот,като това довело до съществено занижаване на реалната пазарна стойност на държавния имот и до необосновано завишаване на реалната пазарна стойност на апартаментите, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе

4. На 23.12.2008 г. - да наруши и да не изпълни служебните си задължения,произтичащи от чл. 17 ал. 6 от Конституцията на Република България, според който държавните имоти трябва да се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото; от *****от Конституцията на Република България, според който ***** отговаря за защита на националните интереси и на законността; от ***** от Закона за администрацията, според който ***** отговаря за опазването и защитата на държавната собственост и осигурява спазването на законността на територията *******; от чл. 14 ал. 2 от Закона за държавната собственост, според който имотите и вещите-*********** се управляват в съответствие с предназначението им за нуждите,за които са предоставени,с грижата на добър стопанин,

като М.Т.Д. не изпълнила в пълна степен указанията на ******** К.Р.,с които преписката за предлаганата замяна била върната в ***** без даване на необходимото съгласие по чл. 45 ал. 1 от ЗДС ,като повторно изпратила в МРРБ невярна, непълна и необективна оценка на недвижимия имот,частна ***********, в която отново липсвало описание на сградите от него, което да дава реална представа за вида и за състоянието им при липсата на фотоснимки ,била посочена невярна година за построяването на тези сгради ,както и липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби, като това довело до необосновано занижаване на посочената в оценката стойност на държавния имот, в сравнение с реалната му пазарна стойност, както и повторно изпратила в МРРБ неверни, непълни и необективни оценки на предлаганите в замяна апартаменти, частна собственост, в които отново липсвало посочване на обектите на сравняеми продажби, което довело до необосновано завишаване на посочените в оценките стойности на апартаментите, частна собственост в сравнение с реалната им пазарна стойност, с цел да създаде невярна представа за равностойност на заменяните имоти у *****а на регионалното развитие и благоустройството,у ресорния *******, отговарящ за разпореждането с *********** и у членовете на комисията по чл.62 ал.1 от ППЗДС

При процесната конструкция на обвинението против подс. Н.

важи преди всичко гореизложеното по недоказаността на процесните обвинения по отношение на „извършителя” - подсъдимата Д..

Наред с това, съгласно гореизложеното

по делото по никакъв начин не се установява подсъдимата Н. да е „приела” работата и е изготвила процесните *****ни оценки при вменените й уговорки, съгласие и общи цели с подс. Д., както и въобще двете да са се познавали, да е предоставяла, а Д. да е „приемала” каквото и да било, респ. да е познавала Д. в детайли оценките й, за да ги ползува с користна цел при съзнанието, че са непълни , неверни и в отклонение от сключените договори за изработка /по делото липсват доказателства договорите въобще да са били известни като съдържание на подс. Д., посочи се че са изготвяни и движени от св. *******. Ето защо

по никакъв начин не се установява Н. да се е явявала помагач към част от деянията, включени в продължаваната престъпна дейност на подс. Д. по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК и по другите инкриминирани начини, от обективна и от субективна страна. Липсват каквито и да било доказателства за евентуална общност на умисъла между тези две подсъдими.

При липса на автор на престъпление не може да се обсъжда и дали случаят е особено тежък по смисъла на чл. 93 т.8 от НК, в светлината и на Решение № 241/07.07.95 г. по н.д.№ 97/95 г., Постановление № 9 от 10.12.75 г. на ВС и Решение № 50 от 27.01.77г.по н.д.№3/77г.на ВС,

тъй като дефиницията обхваща комулативно анализ на обществената опастност И НА ДЕЕЦА, вкл. евентуално високата морална и социална укоримост на инкриминираното поведение /на дееца/.

Относно връзката или не на всички процесни 11 *****ни оценки с процесната сделка ще се изложат съображения по-долу.

По делото не е установено наличие на пряк умисъл у Н. при общност с този на подс. Д. - Н. да е съзнавала, че по този начин улеснява Д. в качеството си на длъжностно лице да наруши и да не изпълни своите служебни задължения, с цел да облагодетелства търговското дружество-заменител, и да е предвиждала и целяла настъпването на общественоопасните последици.

По тези съображения съдът призна за невиновна и оправда подсъдимата Н. по това обвинение.

II. По делото не се установява подсъдимата Н. да е осъществила състава на престъплението

по чл. 220 ал. 2 вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,

като през периода 27.10.2008г. - 22.12.2008г. в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на 11 пъти, като помагач, в съучастие с М.Т.Д. - извършител, подпомогнала М.Т.Д.,в качеството й на длъжностно лице-*******,като умишлено я улеснила чрез набавяне на средства-изготвила и й предоставила 11 бр. неверни оценки за стойността на оценявано недвижимо имущество-5 бр. апартаменти, намиращи се в гр.Русе,Домове за гости № 1,№ 2 и № 3, намиращи се в землището на с.Николово, обл. Русе, съзнателно да сключи при посредствено извършителство чрез Б.Б.С. неизгодна сделка- Договор за замяна №9600-15/12.02.2009 г., с който да замени имот, частна ***********, актуван с АЧДС №4434/16.10.2008 г. и представляващ Домове за гости № 1, № 2 и № 3 ,намиращи се в лесопарк ”Липник” в землището на с.Николово, обл. Русе с обща разгъната застроена площ от 3308 кв.м. и сутерени с обща площ от 1692 кв.м., на стойност 1 032 800лв. срещу 5 апартамента,собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе,намиращи се в гр.Русе П.”Свобода”№5,с обща застроена площ от 295,28кв.м.,на стойност 385 200 лв. и от това да произлезе значителна вреда за българската държава,която Д. представлява, в размер на 647 600лв., представляваща разликата в стойността на заменените имоти, като случаят е особено тежък.

В конструкцията на това обвинение важи гореизложеното относно недоказаността на обвиненията против подс. Д. от фактическа и *** страна, което само по себе води до необоснованост и незаконосъобразност и наобвинението против подс. Н..

Важи и изложеното по предходното обвинение за липса на доказателства въобще за каквито и да било контакти между тях двете, още по-малко за координирани и с обща користна цел и умисъл съвместни действия. Ето защо

не се установява подс. Н. да се явява помагач към сключването на неизгодната за държавата сделка от страна на извършителя Д. чрез набавяне на средства.

Не е доказано по делото, че за да улесни подс. Д., подсъдимата Н. умишлено предоставила 11 бр. неверни оценки на процесното заменяемо имущество, със съзнанието че изготвянето и предоставянето им е създало благоприятни условия за сключването на инкриминираната сделка, тъй като чрез тях подс. Д. получила възможност да обоснове целесъобразността на извършената замяна и да придаде привидна равностойност на заменяемите имоти, а без тях Д. не би могла да убеди *****а на регионалното развитие и благоустройството, както и членовете на назначената от него комисия по чл. 62 ал. 1 от ППЗДС, че предлаганата от нея замяна е целесъобразна и изгодна за държавата, а чрез тях тя успяла да създаде у тези лица неверни представи за тези обстоятелства – да ги подведе за параметрите на подготвяната сделка и да укрие действителното й съдържание, респ. да получи изискващото се съгласие на *****а.

Относно това дали случаят е „особено тежък” по смисъла на чл. 93 т. 8 от НК важи гореизложеното.

По делото липсват доказателства за формиран в съзнанието на подсъдимата Н. пряк умисъл, като същата да е съзнавала, че по този начин улеснява подсъдимата Д. като длъжностно лице сключи неизгодната за българската държава сделка, както и че от това ще произлезе значителна вреда за държавата в размер на разликата в реалната пазарна стойност на насрещните престации, бидейки наясно, че стойността на държавния имот е много по-висока от тази на предлаганите насреща 5 гарсониери.

Липсват доказателства, а от наличните по делото се опровергават твърдените обстоятелства, визиращи съставомерната общност в умисъла на извършителя и на помагача, която общност е резултат на предварително изрично съгласуване на проявите им, както е разяснено и с Решение № 156/1980 г. ВК на ВС.

Ето защо съдът призна подсъдимата за невиновна и я оправда по това обвинение.

III. По делото не се установява подсъдимата Н. да е осъществила в пълнотата и изчерпателността им съставомерните признаци на престъплението

по чл. 260 ал. 1 вр.чл. 20 ал. 2 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,

като на 19.11.2008 г. и на 22.12.2008 г.в гр.Русе, в условията на продължавано престъпление, на 11 пъти, като извършител, в съучастие с М.Т.Д. - подбудител, подбудена от М.Т.Д., като *****,притежаваща *******, издаден от *******, дала невярна оценка в 11 бр. *****ни оценки за определяне пазарната стойност на оценявано недвижимо имущество - за 5 бр. апартаменти, собственост на „Хотел мениджмънт”АД-Русе, намиращи се в гр.Русе П. ”Свобода” № 5,с обща застроена площ от 295,28 кв.м.,

като необосновано завишила стойността на посочените в оценките апартаменти, частна собственост в сравнение с реалната им пазарна стойност, като оценила веднъж 4 апартамента с площ от 243,86 кв.м.на общо 767 550лв. без ДДС при действителна пазарна цена на същите в размер на 337 900. лв. и втори път като оценила пет апартамента с обща площ от 295,28 кв.м. на общо 851 650 лв. при действителна пазарна цена на същите в общ размер на 337 900 лв. и за Домове за гости № 1, № 2 и № 3 -частна ***********, актувани с АЧДС №4434/16.10.2008 г. и намиращи се в лесопарк”Липник” в землището на с. Николово обл. Русе с обща разгъната застроена площ от 3308 кв.м. и сутерени с обща площ от 1692 кв. м.,

като посочила невярна година за построяването на сградите на Дом за гости №2 и Дом за гости №3 - 1965г. при действителна такава 1981 г., както и като необосновано занижила посочената в оценката стойност на държавния имот, в сравнение с реалната му пазарна стойност, като го оценила на веднъж на 792 800 лв. и втори път на 841 960лв. при действителна пазарна стойност от 132 800 лв. и от това на 12.02.2009г. е произтекла щета в немаловажен случай за българската държава,в размер на 647 600лв., представляваща разликата в действителните пазарни стойности на заменените имоти .

Безспорно подсъдимата Н. се явява ***** по смисъла на Наредба за анализите на правното състояние и ***** ***** *****, тъй като на същата по реда на ***** бил издаден ***********, от *******. Въпреки че, на 15.12.2008г. влязъл в сила Законът за ***** *****, който предвиждал друг ред за придобИ.е на правоспособност на *** *****, с §5 от ПЗР на този закон била дадена възможност на *** ***** *****и от ******* по реда на Наредбата, да се впишат по право в регистъра към *** *** ***** в срок до 15.12.2009 г. В последствие с §2 ал.1 от ЗИЗНО този срок бил удължен до 30.12.2010г. Новоприетият Закон за ***** ***** не отменил Наредбата за анализите на правното състояние и ***** ***** ***** и същата е действаща и към настоящия момент.

Резонни са и доводите на обвинението, че при доказаност на останалите съставомерни признаци случаят би бил „немаловажен” по см. на чл. 260 ал. 1 от НК. Те, обаче, не се установяват по делото, както не са установени и твърдените користни взаимоотношения и действия на подсъдимата Н., чрез които тя „грубо нарушава държавния интерес и безцеремонно облагодетелства частни корпоративни интереси”.

Останалите съставомерни признаци на това престъпление не са установени по делото.

Това се отнася преди всичко до

съставомерната форма на вина – умисъл, касателно и двата и елемента – интелектуален и волеви, които не са доказани по делото. При ноторно известните огромен обем на оценки от ***** *****и и принципно относителната им адекватност на прогнозираните с тях реални пазарни цени /важи гореизложеното/, за престъпленията по чл. 260 ал. 1 от НК

границата между това, да се квалифицират допуснатите от *********** грешки като професионални опущения или да му бъдат вменени като престъпна дейност, водещи до наказателна отговорност,

се очертава от съзнателните представи за случващото се и вината на *****.

Данните по делото не обосновават несъмнен и категоричен извод, че установените по делото пропуски и грешки в процесните оценки на подсъдимата Н., както се описаха /за опроверганите поначало не може да се търси вина/ са резултат на нейно съзнателно и виновно по см. на наказателния закон поведение. В това отношение съдът съобрази следното:

Сравнението на процесните девет оценки на подсъдимата Н. с приложените по делото многобройни други нейни *****ни оценки за областната и общинска администрация – Русе /т. 3, п. 4 и 5 от дос.пр./ сочи, че

те съвпадат почти дословно, от заглавията на разделите, през редакцията на текста до детайлите и терминологичните клишета, ползувана е компютърна бланка, в която са променяни само малобройни конкретни данни за съответния имот.

Подсъдимата очевидно и в процесните, както и в останалите случаи, е ползувала идентични образци, променяйки наименованията на оценяваните обекти и специфичните им данни. Изхождала е, както всички горепосочени замесени в случая служители при ***** и МРРБ, от рутината и „клишетата” в рамките на трайно установилата се, в много случаи порочна, практика на работа. Това, обаче, може да обосноваве извод за не-повече от професионална немарливост от страна на подсъдимата Н., обуславяща различни по вид и интензивност отговорности от целените в настоящия наказателен процес.

За да се приеме за доказана съставономерната форма на вина, още повече твърдяната й от обвинението форма – пряк умисъл, са нужни и други обстоятелства от обективен порядък, каквито по делото не се установяват, а събраните доказателства водят до различни изводи.

Така обвинителната теза относно съставомерния умисъл на Н. /респ./ във волевата му част

почива на напълно недоказаните, а опровергани по делото твърдения на обвинението, че Н. се съгласила да изготви неверни оценки на заменяемото имущество във вреда на държавата, че това станало по настояване на Д. и че изготвила процесните оценки без въобще да огледа имуществото /важи гореизложеното по фактите/. Наред с това

важат гореизложените подробни съображения, че

установеното по делото сочи на различно от навежданото от обвинението обяснение на също наведените като доказващи увисъла й обстоятелства, че Н. изготвила процесните заключения без да е извършила необходимите справки за сравняеми продажби, без да е изпълнила изискванията, поставени й с договора за изработка /както се изложи за критерия по § 1а т. 2 от ДР на ЗДС принципно неизпълними за случая, но въпреки това указани и и от „Цеси инвест” ООД/, „учудващата бързина”, с която обв.Н. е работила-за по-малко от час и 45 минути успяла да даде и да напише оценки на общо 6 недвижими имота, „умишленото” състаряване на сградите от ***ия ***** имот с близо 20 години, за да се оправдае твърдяното от Д. плачевно състояние на този имот, използването на метода на пазарните сравнения при оценката на ***ия ***** имот, въпреки липсата на сделки с аналогични имоти за инкриминирания период,потвърждават /посочи се в пълно съответствие с дословните указания от МРРБ и „Цеси инвест”, които обаче също не са открили такива аналогични продажби в електронните масиви/.

Основателни са доводите на защитата на обвиняемата, че за процесните апартаменти е налице приемане от ДНСК като отговарящи на ***урните проекти и впоследствие разрешение за ползуване, въз основа на които са издадени и процесните нотариални актове, което изключва констатацията, че те въобще не са представлявали жилища, както и че липсата на преградни стени в тях се вижда от приложените и изпратени в МРРБ, респ. „Цеси инвест” ООД снимки. Тези обстоятелства също разрушават конструкцията, че „заблуждението” на далите положително становище лица при МРРБ и „Цеси инвест” /наред с процесните и при *****/, е резултат от виновни действия на подс. Н..

По делото не е доказано в съзнанието на подсъдимата Н. са били оформени ясни представи за неверността на дадените от нея оценки, респ. за произтичаща от това щета за българската държава, което разрушава и тезата за интелектуалния момент на умисъла й.

Съобразно изложеното по делото са установявени значително различаващи се варианти на пазарните цени на процесните имоти, както в крайните оценки, така при различните възприети методи за оценка. Така

Специално

несъобразяването с който залегнало в основата на процесните обвинения против подсъдимите Д. и Н.,

единствено в *****ната оценка към горния одитен доклад на 1 340 780 лв., значително надвишаваща съ**изложеното приетата от петорната *****иза по делото.

Във всички останали такава въобще не е определяна, тъй като

Тази невъзможност означава, че

изискването за по чл. 7 т. 6 от процесния договор за изработка на „справедлива пазарна цена” на държавния недвижим имот „Домове за гости № 1, 2 и 3”, разбирано като изискване за съобразяване с § 1 т. 2 от ДР към ЗДС, т.е. да означава непременно оценяване по метода на аналога /пазарни множители/, е в колизия с текста по чл. 7 т. 4 от същия договор, съгласно който *****ят е длъжен да приложи минимум два метода на оценяване. При такива противоречия недопустимо е обосноваване на наказателна отговорност.

Тези обстоятелства не подкрепят, а опрогават обвинителната теза в частите й подс. Н. въобще да е консумирала такива нарушения по процесните договори за изработка.

да изготви оценките при използуване на други измежду приложимите методи съ**чл. 9 от Наредбата по чл. 26 от ЗПСК, което именно тя е сторила.

Изложеното като цяло изключва възможността да се приеме за доказана, още по-малко по несъмнен и категоричен начин, обвинителната теза,

че причините за неприлагането на този именно метод в процесните оценки на

се свеждат до процесните нейни и на подс. Д., при това умишлени и користни действия.

Използуването на метода на аналога от подс. Н. по отношение на държавния имот /правото на строеж/ в процесната втора оценка на държавния недвижим имот Домове за гости № 1, 2 и 3, както и изчерпването на приложението на този метод само до правото на строеж, а не и за сградите,

всъщност изпълнявало е дословно горните указания на МРРБ в писмото от 22.12.2008 г., следващо констатациите на „Цеси инвест ООД” за определяне на „стойността на правото на строеж, изчисления на терена по метода на аналога” /т. 6, папка 3, л. 61, ред 23 от досъд. пр./.

Последните, както се посочи, при това са били дадени, въпреки че е било констатирано, че сделки с аналогични имоти в района и за периода не били извършвани. При същите предпоставки, в този си вид, заключението е било възприето като правилно от „Цеси инвест” и постоянната комисия по чл. 62 от ППЗДС и в този смисъл е докладвано на далия разрешение *****. Дали последното е било обмислено или не от *****ите от „Цеси инвест” и специалистите при МРРБ тук е без значение, същественото е, че

при дадено и изпълнено дословно такова указание очевидно невъзможно е да се формира несъмнен извод за умишлено престъпно поведение на формално съобразилите се с него лица.

Важи изложеното, че в процесните *****ни оценки на подс. Н. се съдържат и обстоятелства, които липсват както за държавния имот в акта за *********** и каквито и да било документи при областната управа /площ на разгънатите площи на сградите, сутерените и вторите етажи на сградите, мокетени и мраморни подови настилки, декоративни орнаменти, отоплителна инстарация, изложение, инфраструктура/, така и за процесните апартаменти – вид на дограмата и характеристика на сградата в която се намират. Това внася съмнение по довода на обвинението, че Н., в контекста на общата вменена й схема с Д., въобще не посетила оценяваните процесни обекти.

е имало изградена локална отоплителна инсталация, която не функционира, че

външните и вътрешните инсталации са в незадоволително физическо състояние, както и че

но към момента на огледа не влияят на пазарната стойност на имотите.

Следва да се отбележи, че обяснението на подс. Н. по вмененото й нарушение, че не извършила справки там относно аналози за процесните сделки, а именно че в службите по вписванията поначало не се дава такава информация, не е опровергано от доказателствата по делото, а определено съответствува на ноторно известните прийоми на работа в тази и други институции.

Евентуално допуснатите от подс. Н. немарливост, а от подсъдимата Д. и липса на контрол биха обусловили изводи в посока извън предмета на настоящото наказателно производство.

Последното се налага като най-достоверна хипотеза като се имат предвид гореизложените многобройни очевидни противоречия записани вътре в самите процесни *****ни оценки - посочени различни площи за едни и същи от заменяемите апартаменти, съществуване и несъществуване на мраморни и мокетени настилки, отоплителна инсталация в Домовете за гости № 1, 2 и 3, добро и същевременно лошо състояние на тези сгради, инфраструктурата на комплекса и др.

Очевидно

напълно нелогична е тезата, че подсъдимата Н., безспорно твърде рутинирана /***** от 1993 г./, действуваща съ**обвинителната теза под контрола на подс. Д. и в изпълнение на противозаконна сложна схема, увреждаща държавата и облагодетелствуваща търговско дружество,

ще остави такива многобройни елементарни недостатъци, а Д. съответно ще ги пренебрегне /обвинението твърди, че тя е „приела” и основно познавайки съдържанието им, използувала тези оценки за да заблуди *****а на регионалното развитие и благоустройството/. Ще направи това съзнателно и при вторите оценки след връщането на преписката от МРРБ, когато обаче същевременно перфидно ще подбере и замени удобни за преследваните от нея и Д. користни цели теглови коефициенти и *****ски методи, така че да измени крайните резултати по оценките.

И всичко това при твърдените многопластови и сложни като замисъл и изпълнение „превантивни” действия на подс. Д., включващи привличане или не на комисия по чл. 74 от ППЗДС в зависимост от ситуацията, манипулиране на безброй служители при ***** и МРРБ, фактологическа и психологическа прогностика на надлежните процедури при МРРБ, в хода на твърдяната от обвинението глобална съвместна съзнателна престъпна дейност. При известното, както се навежда от обвинението, концентриране на проверките в МРРБ и ползуваните от него *****и от „Деси инвест” ООД само в рамките на изпратените им книжа, трудно може да се приеме, че подсъдимата Н. и Д. биха допуснали такива елементарни недостатъци в процесни оценки успоредно на цялата вмененена им мащабност и сложност на съзнателни деликтни и прикриващи ги действия.

По делото, съ**гореизложеното, не може да се приеме за установено и това, че в процесните *****ни оценки подс. Н. е посочила за година на построяване на сградите Домове за гости № 2 и № 3 – 1965 г., вместо действителната 1981 г. Видно от съдържанието на оценките в раздел местоположение и характеристики –

такава година на построяване е посочена само за Дом за гости № 1, а за останалите две - № 2 и 3 въобще не е посочена година на построяване. Същевременно, както се изложи, видно от резюмето на оценката процесния акт за частна *********** на имота, където тези години са посочени, и актът е приложен, изрично е описан и е част от приложенията към нея.

При твърдяната упорита, мащабна и сложна задружна престъпност на тази подсъдимите Н. и Д., със съзнанието че се уврежда Държавата в полза на частен субект /за което се носи изключително сериозна отговорност/,

от една страна несъстоятелно е да се твърди, че Н. съвсем съзнателно е създала този дуализъм относно основни факти и приложените обективни данни. Очевидно пропускът да се посочи определено обстоятелство има съвсем различно естество и последици от посочването на невярно такова, като обуславя и различни от умишлените причини да бъде допуснат. Посочи се при това, че голяма част от вненените й пропуски и грешки всъщност не са допуснати, а преценките относно елементи на сградите се подкрепят и от приетите по делото строително-цценови *****изи. Най-сетне важи и гореизложеното относно принципната приблизителност на подобни оценки, успоредна по делото с установената твърде широка многовариантност относно цените на процесните имоти, защитена с неоспорените специално от обвинението строително-ценови *****изи.

Това важи и за посоченото също като довод на обвинението несъответствие на съдържанието на дадените от подс. Н. оценки не отговаря с изискуемото съ**дадените от Агенцията по приватизация указания в §4 от ПЗР на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки и за условията и реда за ***** *****, като не посочила конкретните източници,от които е черпила информация, а ги описала общо и бланкетно; не посочила никакви аргументи за избор на методи на оценка; не описала инвестиционните обекти, използвани за сравнение с достатъчен обем представителни сравнителни данни, както и не представила никакви аргументи и не изложила факторите за избора или за придаването на тежест на метода или методите,въз основа на които извела заключението за стойността.

Най-сетне, посочи се, че

данъчната оценка /като сбор/ на процесните заменяеми пет апартамента е два пъти по-висока от тази на процесния ***** недвижим имот – Домове за гости № 1, 2 и 3. По делото липсват доказателства и не се твърди подсъдимата Д. или друг под нейно въздействие да е станал причина за определянето на такива именно оценки. При това безспорно е, че при ноторно известната разлика /макар и в огромни диапазони, но винаги еднопосочна/ между данъчните и пазарните цени на недвижимите имоти,

по-високата данъчна оценка винаги съответствува и на по-висока пазарна такава и обратното.

Тази разлика, посочена изрично и в процесното писмо от 30.12.2008 г. за даване на съгласие за процесната замяна от МРРБ, подкрепя и гореизложените съображения на комисията по чл. 74 от ППЗДС при *****, че търгът като основен препоръчан от закона способ за отчуждаване на процесния имот би имал твърде ниска стартова цена.

Трудно защитима е тезата, че при по-висока данъчна оценка на едно от заменяните имущества, особено пък два пъти по-висока, страните по нея, респ. свързаните с нея /в случая подсъдимите Д. и Н. и ангажираните служители при ***** и МРРБ/, са имали увереността, че съотношението на пазарните цени е обратното.

Приетата от подс. Н. пазарна цена, цитирана и в процесната замяна – 841 960 лв. /както впрочем и първата/

надхвърля повече от девет пъти тогавашната данъчна оценка на държавния имот – 88995,70 лв. /за заменяемите апартаменти това съотношение е значително по-малко – 851 650 лв. при данъчна оценка за петте апартамента общо 192 122,200 лв./. И това обстоятелство обосновава изводи различни от обвинителната теза за умисъла на подсъдимата. Съгласно известната практика на съдилищата, отчитаща наред с другото и обективно предпоставената „многовариантност” на *****ните оценки на пазарните цени на недвижимите имоти, вкл. № 78/27.04.2009 г. по к.н.д. № 27/2009 г. на ВКС- първо н.о., за да е налице съзнателно дадена от *********** неверна оценка е необходимо тя да е драстично по-ниска не само от действителната справедлива пазарна цена /и то в пъти/, а и от данъчната /в горното решение 57 пъти/.

В процесния случай пазарната цена на заменяемия ***** имот надхвърля данъчната му оценка значително /9 пъти/, а разликата между нея и приетата от петорната *****иза е около 20 %.

Същевременно, както се изложи,

много по-големи разлики разкриват по тези обстоятелства изводите на трите *****изи по делото и процесния одитен доклад. И по тези обстоятелства важи подробно гореизложеното. Конкретно като справедлива пазарна цена на процесните заменяеми апартаменти тройната строителна-ценова *****иза, на която обвинението се е позовало като доказателство видно от обв. акт и е приета по делото в съответствие с неговото искане и без негови възражения,

е приела 778 720 лв. /специално по поддържания от обвинението метод на пазарните аналози на обща стойност 880 220 лв. След още две заключения, съ**изложеното, допълнителната петорна строително-ценова *****иза е достигнала процесната *****на оценка в размер на 385 200 лв.

Никой по делото не твърди, тези оценки да са умишлено изготвени като неверни, а единствено защитата е правила възражения по правилността и изрядността им, и то в други насоки, обвинението ги е приело за обосновани и законосъобразни. Всички те са и изцяло съответствуващи на установените с процесуалния закон, теорията и съдебната практика процедура по провеждането им, обоснованост, пълнота, аналитичност и професионилен ценз на участниците. При това, както се посочи, тези и другите горепосочени разлики са поддържани *****ните заключения от участвуващите в тройната и петорни *****изи едни и същи три вещи лица - Л. В., Е. Ж. и Г. Г. и наред с тях са подкрепили съществени части от фактологията по заключенията на подс. Н.. Авторът пък на процесната *****на оценка към одитния доклад на Сметната палата – *** ***** в.л. В.Д.В., е приел там справедлива пазарна цена за Домове за гости № 1, 2 и 3 в размер на 1 227 433 лв. /по метода на аналога 1 341 780 лв. , а в последвалите процесни основно и допълнително заключение на строително-ценовите *****изи, в които участвува, е поддържал последователно 1 039 300 лв. и накрая 1 032 800 лв.

Изложеното е от значение за очевидните изводи, че

сама по себе си разликата между приетите от подсъдимата Н. и установени съ**изложеното по делото пазарни цени на процесните имоти, освен, че безспорно от правнологическа гледна точка

не може сама по себе да обоснове извод за користно съзнание и съставомерен умисъл, съответствува на

масовия случай крайните резултати да са толкова, колкото са *****ите на определено имущество. Това правило, съобразно изложеното, се спази и в хода на настоящото наказателно производство, с цялата динамика на тези параметри както се изложи в хода на досъдебното и съдебно производство, без да се поддържа съставомерност на деятелността на някой от авторите на приетите по делото *****изи и автора на *****ната оценка към одитния доклад на Сметната палата.

От друга страна, както се посочи, при изготвянето на процесните оценки подс. Н. рутинно е ползувала компютърните си бланки, съвпадащи като подреденост и форма както помежду си, така и с приложените по делото многобройни такива в п. 4 и 5 т. 3 от досъд.пр., изтовяни от нея за Областната управа и Община-Русе. Сравнението с последните не разкрива каквато и да било специфика и отклонения в процесните *****ни оценки, вкл. и досежно горепосоченото съответствие указанията на Агенцията по приватизация относно §4 от ПЗР на Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки. Тази „технология” на работата й, според нейните обяснения, потвърдени и от показанията на св. ******* и В. /съответно ***** *********** при ***** и ******* при *****/, и е направила възможна за наведената от обвинението бързина на изготвянето на вторите оценки, свеждащо се до включване на гореописаните малобройни обстотелства.

Процесната конструкция относно деятелността на подс. Н. и Д. предполага съществени отклонения в начина и на работа в сравнение с останалите й експетни заключения, каквито не са налице, а доказателствата по делото сочат на обратното нищо в нейния и на който и да било от ангажираните по случая горепосочени служители не е вършел нищо различно от обичайното за подобни процедури.

Съобразно изложеното и окончателното становище на *****ите от „”Цеси инвест” ЕООД относно формалната правилност на оценките е било положително. Това становище, както и положителната оценка на комисията по чл. 62 от ППЗДС били дадени, както се посочи,

определените от подс. Н. цени на процесните апартаменти като допустими, посочвайки че са направили проучване за района на гр. Русе на последната страница от становището /т.6, п.3, л. 66/ и

изчислението на цената на държавния недвижим имот с включено право на строеж за правилно, вкл. с възприемане на прилагането на метода на аналога при посочения тежестен коефициент, въпреки че

не успели да открият аналогични сделки и имот /на държавния в с. Николово/ в района. Това е станало въпреки, съ**неоспорената /по това обстоятелство от никого/ горепосочена

При тези доказателства незащитима е тезата, че подс. Н. е осъзнавала неверността на всички тези обстоятелства е целяла и предвиждала настъпването на вменените й процесни съставомерни последици.

Всичко това, в светлината на резонно подчертаното от прокурора и безспорното в теоретичен и юрисдикционен план правило, че за субективните признаци на престъплението се съди по установените обективни данни, при това естествено преди всичко тези, на които обвинението се позовава /а изложеният анализ обхваща и други/,

не е годно да обоснове несъмнен и категоричен извод подс. Н. да е действувала при съставомерния престъпен умисъл, както във поддържания от обвинението вариант за пряк такъв, така по мнение на съдебния състав и евентуален, с неговите интелектуално и волево съдържание.

Хипотезата за „посредствено извършителство” на престъплението от страна на Д. разкрива още по-големи усложнения за евентуално формулиране на съставомерност на деянието на подс. Н., които при изложените изводи изключващи осъдителна присъда, не е нужно да затормозяват допълнително това изложение.

Основателни за доводите на защитата на тази подсъдима, че първите пет процесни оценки – на Домовете за гости № 1, 2 и 3 и апартаменти № 6,7,8 и 10 на „Х-л Мениджмънт” АД по никакъв начин не са послужили и цитирани при сключването на процесната замяна, както и даденото разрешение за нея на *****а на РРБ. Следователно те няма как да са обхванати като *****ни деяния в рамките на общата вменена на Н. продължавана престъпна дейност, нито пък да са причинно-следствена връзка с последиците от процесната сделка. Това е самостоятелно основание за постановяване на оправдателна присъда по тези части на обвинението. Обстоятелствата около тези оценки и свързаните с тях могат да се третират като относими по доказването на съставомерните умисъл и специална цел, както и евентуално по „методиката” на инкриминираната престъпна дейност. Поради пълната идентичност, обаче, на инкриминираните особености на тези и останалите 6 оценки, нямат и такова значение.

Важи гореизложеното по отношение на размера на имуществената щета на държавата от процесната сделка на стойност 647 600 лв. представляващ разликата между действителните пазарни цени на заменените имоти.

По съставомерната причинно-следствена връзка между процесните *****ни заключения и произтеклата щета за държавата съдът съобрази следното.

Съгласно чл. 13 от Наредбата за анализите на правното състояние и приватизационните оценки оценките и предложенията, съдържащи се в *****ския доклад имат препоръчителен характер и органите за приватизация не са обвързани с тях. В процесния случай причинно-следствения процес до осъществяването на сделката е

опосредствуван през горепосочените многобройни и взаимно проверяващи се действия на колективни органи при *****, МРРБ и ангажираното от последното *****но „Цеси ивест” ООД. Важи изложеното относно несъстоятелността на тезата всички тези служители да са действували като сляпо оръдие на подс. Д. /използуваща при това като средство инкриминираните оценки на под. Н./, както и че са били в обективна невъзможност да проверят и узнаят факти осносно имотите, описани в приложенита в преписката документи.

В този смисъл доказателствата по делото не обосноват несъмнен извод и относно връзката между щетата и деянието на Н., изразяваща се в това, че дадените от нея неверни оценки придават привидна равностойност на заменените престации по сключения договор за замяна. Съобразно изложеното наведените от обвинението данни относно неравностойността на на престациите са съществували в посочените от подсъдимата и приложени към заключенията писмени доказателства, както и в информационните масиви, до които проверяващите *****и от „Цеси инвест” ООД са имали достъп и задължение да проучат, също както и всички останали от постоянните комисии при МРРБ и ***** по чл. 62 и 74 от ППЗДС. От друга страна

съ**чл. 43 ал. 2 от Закона за държавната собственост възмездното разпореждането с държавни имоти, вкл. като процесното, се извършва на база оценки на имотите, извършени от *** *****, НЕ ПО-МАЛКИ ОТ ДАНЪЧНАТА ИМ ОЦЕНКА, а процесната /на държавния имот/ я надхвърля повече от девет пъти , /за процесните апартаменти това съотношение е много по-малко/. Като се има предвид и изложеното относно несъвършенствата на този вид изчисляване на „пазарните цени”, с безспорно установени и по делото защитими различни варианти със значителен диапазон /от една четвърт то повече от два пъти както се изложи/,

тези обстоятелства препяствуват формиране на несъмнен и категоричен извод за осъществяването и на този съставомерен признак.

Липсата на изискваната от наказателния закон връзка не изключва съществуването на такава препоставяща други законоустановени видове отговорност.

По делото не се установява подсъдимата Н. е била подбудена от Д., която да е била е формирала у нея мотиви и решение за извършването му, по заявения от обвинението начин.

Ето защо съдът призна за невинна и оправда подсъдимата по това обвинение.

По обвинението против подсъдимата Г.Т.А..

по делото не е установено тази подсъдима да е осъществила състава на престъплението по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл.20 ал. 4 от НК,

като през периода 10.09.2008 г.-14.03.2009 г. в гр.Русе, в съучастие с подсъдимите В., Я., Г. и Н., като помагачи, подпомогнали извършителя-длъжностното лице М.Т.Д.-***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6бр.полилеи с по 6бр.осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици,имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела,имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. гипсови скулптурни фигури на жени на ***** Н. Т.-Ж.; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

на обща стойност 24 329 лв. собственост на българската държава, поверени й да ги пази и управлява, като умишлено я улеснили по друг начин, като за улесняването на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко наказание:

1. престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, извършено от Г. Т.А.-******* ******* и като *********** със Заповед № ***** ***** г, К.П.В.-******* *******, Д.Д.Я.-******* *******, С.И.Г.- ******* ******* и Н.А.Н. - ******* ******* -***********, тъй като

на 29.12.2008 г. в гр. Русе, в съучастие помежду си,като съизвършители и подбудени от М.Т.Д., като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти,в кръга на службата си, съставили официални документи-

1.3. 11 броя Протоколи за бракуване на материални запаси с номера от № 5 до № 15 включително от 29.12.2008 г., в които удостоверили неверни обстоятелства, че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи: 6 бр.маси с мраморен плот; 10 бр. табуретки от гарнитура; 4 бр. дИ.и от гарнитура; 4 бр. фотоьойли от гарнитура; 4 бр. персийски килими; 1 бр. куфарник; 1 бр. стенна закачалка; 41 бр. нощни шкафчета; 1 бр. шкаф за телевизор; 12 бр. тапицирани столове; 1 бр. бюро; 1 бр. осветително тяло с три лампи; 1 бр. правоъгълно огледало; 1 бр. трикрилен гардероб; 1 бр. полилей от 5 лампи; 1 бр. огледало с рамка; 1 бр. осветително тяло; 1 бр.четирикрилен гардероб; 1 бр.огледало елипса; 2 бр. полилей; 10 бр. фенери за тераса; 1 бр. ниска библиотека; 1 бр. нисък стенен шкаф; 1 бр. СКШ висящ; 1 бр. огледало с осветително тяло; 1 бр. шкаф огледало комплект; 1 бр. медно пано над камина; 2 бр. полилеи с по 18 лампи; 17 бр.полилеи с по 6 лампи; 13 бр.огледала комплект; 1бр. абажур; 1 бр. гардероб; 1 бр. малък лампион; 15 бр. табуретки; 12 бр.единични легла; 1 бр. полилей с 9 лампи; 5 бр. полилей с 3 лампи; 1бр.статуя; 4бр.медни пана; 1бр.голям лампион; 1 бр. висящ шкаф; 8 бр. банки; 1 бр. секция; 6 бр. маса с метален крак; 1 бр. голяма мраморна маса; 1 бр. малка мраморна маса; 1 бр. полуелипсовидна маса; 2 бр. правоъгълни маси; 1 бр. пиано; 1 бр. елипсовидна маса; 1 бр. квадратна маса; 1 бр. крайстенни шкафове; 7 бр.столове; 1 бр. масичка; 1 бр. плетен стол; 130 бр. аплици; 7 бр. пендели; 6 бр. еднокрилни гардероби; 1 бр. маса за бридж; 1 бр. полилей с 12 лампи; 1 бр. дървена спалня; намиращи се в Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник” и представляващи движими вещи, частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства;

като не провела процедура за продажбата на движимите вещи, частна ***********, намиращи се в помещенията на Дом за гости № 1, Дом за гости № 2 и Дом за гости № 3 от ***а резиденция ”Липник”, с цел да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329лв., представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи,частна ***********, като от деянието са настъпили значителни вредни последици за българската държава в размер на 24 329 лв., представляващи стойността на същите движими вещи, като длъжностното присвояване е в големи размери

Важи изложеното относно

недоказаността на вменената на подс. Д. престъпна деятелност в общата конструкция на това обвинение –

присвояване по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и вмененото й

улесняващо престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК, което

води до отпадане и на вменените на тази и останалите по това обвинение подсъдими А., В., Я., Г. и Н. общ умисъл и задружна престъпна дейност по заявения с обвинителния акт начин.

По делото не се установяват в пълнотата им съставомерните признаци на вмененото на подс. А. улесняващо престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и ал. 4 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, респ. процесната задружна престъпна дейност с подсъдимите, В., Я., Г. и Н. в съучастие помежду им като съизвършители, към което те да са били умишлено склонени от подсъдимата Д..

Подсъдимата е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б ”а” от НК, разяснен и с Тълкувателно решение №73/23.12.1974г.по н.д.№66/74г.на ОСНК на ВС. Към инкриминирания период те са работели по трудов договор в ***** на горепосочените длъжности, като им е възложено с трудов договор да изпълняват със заплата постоянно служба в държавно учреждение-*****, която не е дейност само на материално изпълнение.

Процесните документи - Предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности, в резултат на извършена инвентаризация, протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи и протоколи за бракуване на материални запаси се явяват „официални документи” по смисъла на чл. 93 т.5 от НК, тъй като са издадени по установения от Закона за счетоводството и от утвърдените допълнителни елементи на Системата за финансово управление и контрол ред и форма от длъжностни лица в кръга на службата им.

Действително участието в комисията за инвентаризация и подписването на инкриминираните документи е извършено от тази и останалите подсъдими кръга на допълнително възложена на всеки от тях служба - съгласно длъжностните характеристики на тези обвиняеми, те имат задължение да изпълняват и други функции и задачи, възложени им от *********** – която тя е приела да изпълнява.

С процесната заповед на подс. Д. е бил определен състава на комисията по инвентаризация и са уточнени нейните задължения, като на членовете на тази комисия и на нейния председател са им

възложени допълнителни служебни задължения, извън основните им, които те са приели да изпълняват /в този смисъл е Решение №392/11.06.1969 г. по н.д. №301/69г. I н.о./. Заповедта на подс. Д. е издадена на основание т. VIII от утвърдената „Счетоводна политика на *****”, съгласно която инвентаризацията се извършва от комисия, назначена със заповед на ***********.

Тази заповед, обаче, противно на тезата на обвинението,

не детайлизира каквито и да било задължения на всички или отделни нейни членове, вкл. и на подсъдимата А.,

по документирането на извършените по служба действия в хода на инвентаризациите, също както както и въобще по реда на извършването на инвентаризациите. Съдържанието й се изчерпва с разпорежданията за извършване на пълна инвентаризация и резултатите от същата да бъдат отразени в протокол, който да бъде преставен на *********** /точки II и V от заповедта - там 5, лист 5 от дос.пр./.

Ето защо

необосновано обвинението извежда от тази заповед придаване на специфична удостоверителна функция към служебните задължения на тази и останалите подсъдими, като обхваната в кръга на тази допълнително възложена им служба.

Безспорно подсъдимата има задължението да отразява истината при съставяне официални документи, издадени в кръга на възложената й функция като *********** „***************”. Обемът и спецификата на последната са определени с длъжностната характеристика на подсъдимата /т. 4, л. 1 от дос.пр./, определяща спецификата и обема на нейните служебни задължения. От нея произтича и горепосоченото й задължение да изпълнява и други служебни задължения извън основните, вкл. възложеното й с процесната заповед № ******* участие в процесната комисия за инвентаризация. Последната обаче не съдържа каквато и да било промяна /и по мнение на съдебния състав не би могла/ да променя нищо в спецификата на служебните задължения и изискванията за образователен и практически ценз за длъжността на подсъдимата. Същото се отнася и за всеки от останалите подсъдими В., Я., Г. и Н., чиито длъжностни характеристики са приложени в том 4 на листи съответно 3-4, 17, 35 и 30 от досъдебното производство.

Важи гореизложеното относно разпределението на функциите и отговорностите ******* в инкриминирания период като част от общата СФУК, обхващаща и горепосочената Счетоводна политика. При така установеното разпределение на функциите и детайлизиране на задълженията и съобразно гореизложеното по делото е несъмнено, че

единственият член на процесната комисия за инвентаризация, имащ като специфично за длъжността му и конкретно задължение организирането и осъществяването на предварителен, текущ и последващ вътрешен одитен финансов контрол по спазване на финансовата и платежната дисциплина, ПРАВИЛНО ОФОРМЯНЕ НА ПЪРВИЧНИТЕ И ОФИЦИАЛНИТЕ СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ, РЕДОВНОТО ИЗВЪРШВАНЕ НА ИНВЕНТАРИЗАЦИИТЕ И ОТРАЗЯВАНЕТО НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЯХ, както и да ПОДПОМАГА МЕТОДИЧЕСКИ служителите от *******та при дейности в счетоводния и касов процес

е била ******* тогава – св. П.. Съответствуващи на тази й функция са и изискванията по т. 10 и 11 от длъжностната й характеристика за образователен ценз, професионален опит и умения и компетентности. От останалите подсъдими единствено подс. В. има сходно с това на другия ***** – св. Р. - ***** *****при *****, *** *********** - задължение по принцип свързано със счетоводното документиране, а именно по „проверяване на правилното оформяне на счетоводните документи”, но не за друго, а за съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, различни от процесните за невярно документиране на конкретни обстоятелства. В. и Р. са имали и изрично задължение за участие в инвентаризационни комисии, което предполага и притежаването на професионални знания по правилното осъществяване и документиране на същите, при горепосоченото методическо ръководство и основна функция на ******* тогава П.. Най-сетне този подсъдим, видно от длъжностната му характеристика като *** ***** – ***** *****при *****, подкрепяща обясненията му в тази насока, счетоводно е обслужвал имуществените вземания при ***** – плащания по сметки, платежни нареждания по банков път към доставчици и се е занимавал с осчетоводяването и др.п.

За останалите подсъдими участвували в комисията за инвентаризация както длъжностните им характеристики, така и изискванията относно професионални подготовка, опит и умения са в съвсем различна насока – Я., Г. и Н. били ангажирани с правни въпроси, а А. като ръководител на ***** – с такива от общо организационен, аналитичен и контролен порядък.

Изложеното води до извода, че

по отношение на инкриминираните документи - предложение и протоколи за бракуване - и в конкретността на установеността по делото

изпълнението или не на задължение на тази и останалите подсъдими за вярно документиране в кръга на службата им, което е безспорно,

следва да бъде преценявано както от обективна, така и от субективна страна въз основа на тяхните длъжностни характеристики, при съпоставка и с тези и на останалите членове на комисията за инвентаризация - С., Р. и П., както и конкретната фактическа уставеност по делото.

На тази база следва да се изведе както въобще съществуването и обема на тяхната отговорност по това документиране, така и в частност конкретната им възможност /или невъзможност/ да формират пълни и точни представи относно наличието или не на предпоставките за бракуване на процесното имущество и правилността или не на възприетия начин на документиране на инвентаризацията и резултатите от нея.

При тези предпоставки съдът съобрази следното:

На подсъдимата е вменено, че в съизвършителство с останалите /В., Я., Г. и Н./ е удостоверила неверни обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност, а именно че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи - частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат. Това тя и останалите сторили, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и за да улеснят подс. Д. в намерението й да се разпореди противозаконно с тези вещи.

По делото преди всичко от обективна страна не е установено, а е опровергано от събраните доказателства в инкриминираните документи обвиняемите да са удостоверявали обстоятелства „напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат”. Видно от съдържанието на процесните предложение за бракуване /л. 6-12 т. 5/ от дос.пр., протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/ активи № 4, 5, 6 и 8 /л. 16,17,18 и 20 т. 5 дос.пр./ и протоколи за бракуване на материални запаси с номера 5 до 15 /л. 30-51 т. 5 от дос.пр./

преценката за всички процесни вещи гласи „негоден /негодни/ за употреба”. За вещите описаните като дълготрайни активи /два полюлея, аплик и спалня/ са посочени на конкретни повредени, счупени и липсващи детайли /липсва обвинение в това отношение/, а за материалните запаси преценката се изчерпва с „негодни за употреба”.

По нататък по делото също така не е установено тази и останалите подсъдими

да са удостоверили неверни обстоятелства по см. на чл. 311 ал. 1 от НК

в процесното предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални /нематериални/ активи и стоково-материални ценности,

както и в

диспозитивните части на части на процесните протоколи за бракуване на ДМА № 4, 5, 6 и 8 и протоколи за бракуване на стоково-материални ценности, а именно за първите клетка „Заповед за ликвидация на материален /нематериален/ актив/ и за вторите клетка „Предложение на ръководителя”, където се съдържа одобряване на протоколите и предложение от подс. Д. като *********** да се извърши ликвидация имуществото от комисия в същия състгав.

Това е така, тъй като процесното предложение за бракуване и тези последни части от процесните протоколи

представляват диспозитивни документи. По естеството и предназначението си и фактически в случая тези документи /за протоколите диспозитивната част/ целят и обслужват не някакви удостоверителни функции на подсъдимите /или останалите горепосочени подписали ги служители при *****/.

Те материализират властнически волеизявления на подписалите ги лица, а именно: за предложението - да се предложи на ведомствения ръководител вещите описани в него да се бракуват, а за диспозитивните части на протоколите - провеждане на процедура по ликвидация на процесните вещи. Следователно по определение в съответствие с легалната дефиниция съ**чл. 93 т. 6 от НК, теорията и непротиворечивата съдебна практика по тези въпроси, тези документи и части от документи могат да бъдат само неистински /с автор различен от посочения в тях, което не се твърди/, но не може чрез тях да се осъществи невярно документиране, каквото е вменено на подсъдимите от обективна страна.

При това, както основателно се възразява от защитата, видно от съдържанието им

в диспозитивните части специално на процесните протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/ активи и стоково материални ценности, с които е предложено ликвидиране на вещите

подписи на подсъдимите А., В., А., Г. и Н. въобще липсват.

Ето защо по отношение на диспозитивните части на протоколите за бракуване и изцяло по отношение на предложението за бракуване обвинението против всеки от тези подсъдими обвинението е несъстоятелно.

В останалите им части процесните 4 бр. протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/ активи с номера 4, 5, 6 , и 8 и 15 бр. протоколи за бракуване на материални запаси с номера 5 до 15 от 29.12.2008 г.

имат характеристиката на официални удостоверителни документи. В тези им части тези протоколи са подписани от подсъдимите А., В., Я., Г. и Н. /и свидетелите П., Р. и С./ и в тях е удостоверено, че описаните в тях вещи са негодни за употреба.

По тези вещи следва да се посочи преди всичко, че

съобразно гореизложеното

измежду посочените като негодни за употреба в тези протоколи вещи – обзавеждане в процесните Домове за гости № 1, 2 и 3 –

имало такива, които действително били негодни, а именно: 2 бр. фотьойла, 1 скрин, 1 т**летка, 2 персийски килима, 1 нощно шкафче, гарнитура от един дИ. и 2 фотьойла, две малки маси с дървени плотове, един матрак, един китеник, един корниз за пано, кръгла маса и 3 бр. тапицирани столове,

както и установените в хода на съдебното следствие от допълнителната съдебно-ценова-стокова *****иза също като като реално негодни 2 бр. столове, 1 бр. мивка от алпака, комплект мека гарнитура, 4 бр. единични легла, 4 бр. единични легла, 3 бр. единични легла, 2 бр. маси мраморни, 2 бр. единични легла, 2 бр. единични легла, 1 бр. табуретка, 2 бр. единични легла, 1 бр. бюро повредено и 2 бр. столове повредени.

Сам по себе си този обективен факт е в подкрепа на обясненията на тази и останалите подсъдими по това обвинение, че действително формираната в съзнанието й представа била за негодност на процесните вещи, в смисъл неизползваемост с оглед специфичните нужди и целите на дейността на областната администрация-Русе, а за част от тях и в буквалния смисъл неизползваемост поради физическа амортизираност.

По отношение останалите, установени като използваеми съ**горната комплексна ценова-стокова *****иза по делото вещи,

преценката относно субективнопсихическите представи на подсъдимата относно годността им за употреба от ***** следва да изхожда от гореизложеното относно нейната и на останалите длъжностна характеристика и професионални ценз, подготовка и опит, както и от конкретно установената по делото фактология. На тази база съдът намира, че

по делото не е доказано тази и останалите подсъдими по това обвинение да са действували при пряк умисъл и със съставомерната специална цел.

Тези специфични за престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК съставомерни признаци са обосновани от обвинението с подробно обсъдения горе по фактите комплекс от твърдения относно общия им съзнателен и користен стремеж да подпомогнат подс. Д. при облагодетелствуването на процесното търговско дружество, ощетявайки държавата. Този комплекс не е доказан по делото, а в съществени части изрично се опровергава от събраните доказателства, както се изложи подробно.

Това престъпление е съставомерно само при пряк умисъл, данните за евентуален такъв не са достатъчни за консумирането му.

Доказателствата по делото не обосновават категоричен извод да е формиран и интелектуалния момент в съзнанието на тази и останалите подсъдими по чл. 311 ал. 1 от НК.

В това отношение важи изложеното от фактическа страна как е била „проведена” процесната инвентаризация /и другите в предходните години, също както и бракуванията на ДМА и СМЦ/. Процесните протоколи за брак са изготвени от свидетелките П. и Р., които обаче безспорно не са посещавали процесните сгради Домове за гости № 1, 2 и 3 при тази инвентаризация /били са там при предходни такива/, за разлика от подсъдимите А., В., Я., Г. и Н., които са ги оглеждали, но пък не са стоковеди и нямат ценз и непосредствени ангажименти по правилното извършване и документиране на инвентаризациите.

При положение, че провеждането на инвентаризациите и правилното им документиране е касаело специфичната функция единствено на ***** – ******* П., също и задължението й за методическото ръководство при такива дейности по отношение на останалите служители при *******та *****, непритежаващи нейните специални знания и опит и имащи други задължения, както и че безспорно технически текстовете в процесните протоколи са били изготвени изцяло от св. П. и Р., единствена със сходни задълженя и ценз,

несъстоятелна е конструкцията, че тези свидетелки, както и също подписалата *** св. С., са били уверени, че процесните вещи са негодни за употреба, а останалите подписали протоколите лица – подсъдимите А., В., Я., Г. и Н. са били уверени, че са годни и умишлено са извършили невярно документиране.

Видно от приложените по делото писмени доказателства, вкл. опис от 2002 г. /л. 992-1010 съд.д./, много преди инкриминирания период при извършени инвентаризации е констатирано за обзавеждането в тези сгради, че „покривите на помещенията в старата част са в окаяно състояние, вследствие на което имуществото е увредено и негодно за употреба, същото се отнася за таваните и стените на помещенията, няма имущество, което може да бъде описано като годно за последваща употреба, с изключение на радиаторите за парната инсталация, които са с прекъснати тръби”.

Наред с това подсъдимите А., В., Я., Г. и Н., както се изложи, не са стоковеди, образованието им в инкриминирания момент е било за последните три *******, а за А. и В. – *******.

Според обясненията им, дадени в съдебно заседание негодност, вкл. и обосноваваща нужда от ликвидация на движимо имущество не означава пълна негодност за използуване. Впрочем от същия аргумент изхожда очевидно и обвинението, като основателно поддържа, че и констатирани за негодни /за учреждението/ и предложени за ликвидация вещи все пак имат някаква ползувателна стойност и следва да се осребрят. Това поначало е и безспорния смисъл на на понятията „бракуване”, „негодност” и пр. в при такива процедури, почиващи на преценка относно необходимостта от съответните активи или материални запаси за конкретното учреждение или предприятие, а не пълната му негодност.

Следователно само по себе си редактирането на констатацията в процесните протоколи с термина „негодно за употреба”

не визира твърдяното от обвинението удостоверяване на пълна неизползваемост на имуществото за каквото и да било.

Горепосочените гласните, писмени и от *****ен порядък /назначената съдебносчетоводна *****иза в хода на съдебното следствие/ изцяло подрепят обясненията на подс. А., относно установеното от членовете на комисията лошо състояние на обзавеждането в „резиденцията”, с влага и наличие на умрели животинки, 30 годишната възраст на тези активи, становището на ресорно компетентните Р. и П. за естеството им на краткотрайни, със срокове на износване до една година и че задбалансово като тях се водят само активи които нямат балансова стойност и се водят счетоводно само за да се знае, че са налични, без да имат реална стойност. Наред с това тази и останалите подсъдими по това обвинение съобразявали посочената в счетоводната документация стойност на тези вещи, която е в пъти по-ниска от определената от ценовата *****иза по делото, както и обстоятелсдтвата, че след спадане в съответствие с ДДС 20 и Закона за счетоводството тежестта на разходите – разходи за монтаж и демонтаж, съхранение на склад, товаро разтоВ. дейност, оценка от *****, разходи за възстановяване на вещите и транспорт, то остатъчната стойност на процесните вещи, при и без това изключително ниската им задбалансова стойност, биха се свели до нула. Последният анализ не е проверяван в хода на съдебното следствие от съда, тъй като от значение за умисъла на подсъдимите са обективно съществувалите към инкриминирания момент обстоятелства, респ. възприятието им от подсъдимите, в случая реално съществувалите счетоводни записвания относно задбалансовата стойност на вещите, безспорно е, че твърдения от подсъдимата правен от комисията такъв анализ не е отразяван никъде, а по делото са налице достатъчно други доказателства, изключващи категорична констатация обвинението да е доказано от субективна страна. В същата насока са и показанията на подс. Н., подкрепени от тези на подс. В. и Я., че индивидуализирането на вещите било невъзможно и поради липса на инвентарни номера. Последното, заедно с лошжото им състояние, мотивирало тази и останалите подсъдими да се съобразят със становището на свидетелите П. /*******/ и Р., след проверка на последните в счетоводните регистри при *****, съответвуващо на изготвените, както се посочи, от тези двете процесни предложение и протоколи за бракуване.

И подс. Н., както и останалите по това обвинение, под бракуване разбирали отписване на процесните вещи от счетоводните сметки, защото те не се водят в баланса, което отписване се извършва не само когато вещта е негодна, но и когато тя не е нужна за дейността на съответното предприятие и когато от нея не би могло да се очаква каквато и да е икономическа изгода. Този начин на мислене е напълно достоверен като се има образованието на тази и останалите подсъдими А., В., Я. и Г., методическото ръководство на ******* св. П. по този вид дейности и преценки и фактически изготвените и подписани в идентичен смисъл от св. П. и Р. процесни протоколи и предложение за бракуване на вещите. Съдът отчете в това отношение и елементарната съпоставка, че понятия като „негодност” и „бракуване” могат да имат съвсем различно съдържание в зависимост от образованието, общата култура и професионален опит на индивида и какво е било то за подсъдимите следва да се установява на база конкретността в делото, а не като се изхожда от общо житейски и популярни значения /очевидно е например, че *****, монтьор и социолог ще придадат съвсем различни значения на тези и други термини/.

процесни вещи са били водени по задбалансови сметки 9978 и 9909, където се отнасят поначало неносещи печалба и неучаствуващи при основната дейност на предприятието или учреждението активи, а тези водени като дълготрайни материални активи на стойност над 500 лв. за водени по сметка 206 „Стопански инвентар”, както и че фактически въобще не са били използувани от *****. Всички вещи са заведени по стойности към датата на придобИ.ето им и обезценка не е правена, като за инкриминирания период *****изата е приела срок на годност на активи и запаси от този вид 5 години, който очевидно е изтекъл много преди инкриминираните събития. Самата първоначална стойност на завеждането почива на горепосочените извлечения от 1999 г. в хода на многократнатя промяна на съдбата на процесните сгради, като съ**показанията на св. Р. – тогава ***** *****– ***** *****, ***** *********** на ***** за конкретната придобивна стойност на процесните вещи в горепосочените години 1981-82 и 1965 не е имало каквато и да било яснота в счетоводството – „не мога да кажа как е определяна цената на тези вещи, тъй като аз ги заварих така. Не знам дали има платежни документи с цени и кой ще ти даде документи от приемането на резиденцията на Т. Ж.”.

Тези обстоятелства също по никакъв начин не обосноват несъмнен извод подсъдимите да са имали съзнанието, че процесното обзавеждане е било физически и функционално изрядно и използваемо за специфичните нужди на ***** и умишлено да са удостоверили противното, с вменените им процесни користни цели, при това обратно на останалите членове на комисията за инвентаризация /вкл. св. Р./.

Формираните у тази и останалите подсъдими субективно-психически представи, че тези вещи не са били били нужни за дейността на ***** изцяло се подкрепя от несъмнения факт, че те

по никакъв начин не са били използувани за каквито и да било основни или съпътствуващи, вътрешноведомствени или външнорелативни дейности и изяви на *****

както в инкриминирания период /а и преди него/, така и след него, вкл.

дори и след новото им заприходяване в счетоводните задбалансови сметки при **, когато съ**изложеното отново са останали „на отговорно пазене” в чуждите вече сгради на процесните „Домове за гости № 1, 2 и 3/св. П. С./, а нощна лампа, 6 бр. скринове ПДЧ, 5 бр. гардероби ПДЧ, бр. шкафове за хладилник, елипсовидна маса, гипсова статуя на жена са били предадени /по неясен ред/ на Регионалния исторически музей – гр. Русе.

Може да се обобщи, че от правнологическа гледна точка инкриминирането на извършеното от подсъдимите А., В., Я., Г. и Н. се „придава” във формата на помагачество към основната конструкция за вменената на подсъдимата Д. престъпна дейност, каквато, както се изложи, не може да се приеме за доказана по делото. Важи изложеното, че наред с другото липсва основния съставомерен обективен признак на присяването – *****ното деяние.

Така съставените официални документи не са улеснили присвояване на описаните в тях движими вещи-частна ***********, които се явяват част от всички държавни движими вещи, намиращи се в сградите на ***ата резиденция при предаването им на новия собственик, тъй като, съобразно изложеното, присвояване по см. на чл. 201 ал. 1 и сл. от НК по делото не е установено.

По делото съобразно изложеното не е установено тази и останалите подсъдими да са били побудени от подс. Д. да вършат престъпление.

По ненастъпването на значителни вредни последици за българската държава от вида на имуществена щета в размер на 24 329 лв. важи гореизложеното по обвинението против М. Д..

По делото не се установява подсъдимата А. да е консумирала вменения й пряк умисъл и специална цел на престъплението по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК - да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329лв., представляващи представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи, частна ***********, да е съзнавала, че деянието й е общественоопасно, предвиждала настъпването на общественоопасните последици и е целяла постигането именно на този резултат, водена от стремежа да си да облагодетелства търговското дружество, контролирано от М. М..

За тази и останалите подсъдими, както и за им „подбудителя” Д. необясними са в конструкцията на обвинението „алтруистичните” им подбуди да подпомагат безвъзмездно когото и да било. Друго би било положението, ако твърдените им користни намерения биха се материализирали в получаване на някаква лична противозаконна облага, със съответната *** квалификация, което би осмислило както вменените им действия, така и общата схема. Очевидните други версии за случилото се, съвсем различни от процесната /влияние „по вертикала” на властта и пр./, са извън предмета на делото.

По тези съображения съдът прие за недоказано и призна подсъдимата А. за невиновна по това обвинение.

По обвинението против подсъдимия К.П.В..

по делото не е установено този подсъдим да е осъществил състава на престъплението по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл.20 ал. 4 от НК,

1. престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, извършено от Г. Т.А.-******* ******* и като *********** със Заповед № ******* К.П.В.-******* *******, Д.Д.Я.-******* *******, С.И.Г.- ******* ******* и Н.А.Н. - ******* ******* -***********, тъй като

на 29.12.2008 г. в гр. Русе, в съучастие помежду си,като съизвършители и подбудени от М.Т.Д., като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти,в кръга на службата си, съставили официални документи-

Важи изложеното относно

недоказаността на вменената на подс. Д. престъпна деятелност в общата конструкция на това обвинение – присвояване по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и вмененото й улесняващо престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК, което води до отпадане и на вменените на тази и останалите по това обвинение подсъдими А., Я., Г. и Н. общ умисъл и задружна престъпна дейност по заявения с обвинителния акт начин.

По делото не се установяват в пълнотата им съставомерните признаци на вмененото на подс. В. улесняващо престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, респ. процесната задружна престъпна дейност с подсъдимите А., Я., Г. и Н. в съучастие помежду им като съизвършители, към което те да са били умишлено склонени от подсъдимата Д..

Подсъдимият е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б ”а” от НК, разяснен и с Тълкувателно решение №73/23.12.1974г.по н.д. №66/74 г. на ОСНК на ВС. Към инкриминирания период те са работели по трудов договор в ***** на горепосочените длъжности, като им е възложено с трудов договор да изпълняват със заплата постоянно служба в държавно учреждение-*****, която не е дейност само на материално изпълнение.

Процесните документи - Предложение за бракуване на негодни за употреба дълготрайни материални активи и стоково-материални ценности, в резултат на извършена инвентаризация, протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/активи и протоколи за бракуване на материални запаси се явяват „официални документи” по смисъла на чл. 93 т. 5 от НК, тъй като са издадени по установения от Закона за счетоводството и от утвърдените допълнителни елементи на Системата за финансово управление и контрол ред и форма от длъжностни лица в кръга на службата им.

Действително участието в комисията за инвентаризация и подписването на инкриминираните документи е извършено от този и останалите подсъдими кръга на допълнително възложена на всеки от тях служба - съгласно длъжностните характеристики на тези обвиняеми, те имат задължение да изпълняват и други функции и задачи, възложени им от *********** – която ой е приел да изпълнява.

Тази заповед, обаче, противно на тезата на обвинението,

не детайлизира каквито и да било задължения на всички или отделни нейни членове, вкл. и на подсъдимия В.,

Ето защо

Безспорно подсъдимият е имал задължението да отразява истината при съставяне официални документи, издадени в кръга на възложената й функция като *********** „***************”. Обемът и спецификата на последната са определени с длъжностната характеристика на подсъдимата /т. 4, л. 1 от дос.пр./, определяща спецификата и обема на неговите служебни задължения като. От нея произтича и горепосоченото й задължение да изпълнява и други служебни задължения извън основните, вкл. възложеното й с процесната заповед № ******* участие в процесната комисия за инвентаризация. Последната обаче не съдържа каквато и да било промяна /и по мнение на съдебния състав не би могла/ да променя нищо в спецификата на служебните задължения и изискванията за образователен и практически ценз за длъжността на подсъдимата. Същото се отнася и за всеки от останалите подсъдими А., Я., Г. и Н., чиито длъжностни характеристики са приложени в том 4 на листи съответно 3-4, 17, 35 и 30 от досъдебното производство.

Изложеното води до извода, че

изпълнението или не на задължение на този и останалите подсъдими за вярно документиране в кръга на службата им, което е безспорно,

следва да бъде преценявано въз основа на тяхните длъжностни характеристики, при съпоставка и с тези на и на останалите членове на комисията за инвентаризация - С., Р. и П., както и конкретната фактическа уставеност по делото. На тази база следва да се изведе както съществуването въебще и обема на тяхната отговорност по това документиране, така и конкретната им възможност /или невъзможност/ да формират пълни и точни представи относно наличието или не на предпоставките за бракуване на процесното имущество.

При тези предпоставки съдът съобрази следното:

На подсъдимия е вменено, че в съизвършителсто с останалите /В., Я., Г. и Н./ е удостоверил неверни обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност, а именно че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи - частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат. Това той и останалите сторили, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и за да улеснят подс. Д. в намерението й да се разпореди противозаконно с тези вещи, в полза на контролираното от М. М. търговско дружество и вреда на държавата.

По нататък по делото също така не е установено този и останалите подсъдими

да са удостоверили неверни обстоятелства по см. на чл. 311 ал. 1 от НК

както и в

диспозитивните части на части на процесните протоколи за бракуване на ДМА № 4, 5, 6 и 8 и протоколи за бракуване на стоково-материални ценности, а именно за първите клетка „Заповед за ликвидсация на материален /нематериален/ актив/ и да вторите клетка „Предложение на ръководителя, където се съдържа одобряване на протоколите и предложение от подс. Д. като *********** да се извърши ликвидация имуществото от комисия в същия състгав.

Това е така, тъй като процесното предложение за бракуване и тези последни части от процесните протоколи

При това видно от съдържанието на процесните протоколи за бракуване на дълготрайни материални /нематериални/ активи и стоково материални ценности

в диспозитивните им части, с които е предложено ликвидиране на вещите подписи на подсъдимите А., В., А., Г. и Н. въобще липсват.

По тези вещи следва да се посочи преди всичко, че

съобразно гореизложеното

Сам по себе си този обективен факт е в подкрепа на обясненията на този и останалите подсъдими по това обвинение, че действително формираната в съзнанието му представа била за негодност на процесните вещи, в смисъл неизползваемост с оглед специфичните нужди и целите на дейността на областната администрация-Русе, а за част от тях и в буквалния смисъл неизползваемост поради физическа амортизираност.

по делото не е доказано тази и останалите подсъдими по това обвинение да са действували при пряк умисъл и със съставомерната специална цел. Тези специфични за престъплението по чл. 311 ал. 1 от НК съставомерни признаци са обосновани от обвинението с подробно обсъдения горе по фактите комплекс от твърдения относно общия им съзнателен и користен стремеж да подпомогнат подс. Д. при облагодетелствуването на процесното търговско дружество, ощетявайки държавата. Този комплекс не е доказан по делото, а в съществени части изрично се опровергава от събраните доказателства, както се изложи подробно.

Доказателствата по делото не обосновават категоричен извод да е формиран и интелектуалния момент в съзнанието на този и останалите подсъдими по чл. 311 ал. 1 от НК.

Важи изложеното от фактическа страна как е била „проведена” процесната инвентаризация /и другите в предходните години, също както и бракуванията на ДМА и СМЦ/. Процесните протоколи за брак са изготвени от свидетелките П. и Р., които обаче безспорно не са посещавали процесните сгради Домове за гости № 1, 2 и 3 при тази инвентаризация /били са там при предходни такива/, за разлика от подсъдимите А., В., Я., Г. и Н..

При положение, че провеждането на инвентаризациите и правилното им документиране е касаело специфичната функция единствено на члена на комисията – ******* П., също и задължението й за методическото ръководство при такива дейности по отношение на останалите служители при *******та *****, непритежаващи нейните специални знания и опит и имащи други задължения, както и че безспорно технически текстовете в процесните протоколи са били изготвени изцяло от св. П. и Р., единствена със сходни задълженя и ценз,

Наред с това подсъдимите А., В., Я., Г. и Н., както се изложи, не са стоковеди, образованието им в инкриминирания момент е било за последните три *******, а за А. и В. – *******. Според обясненията им, дадени в съдебно заседание негодност, вкл. и обосноваваща нужда от ликвидация на движимо имущество не означава пълна негодност за използуване. Впрочем от същия аргумент изхожда очевидно и обвинението, като основателно поддържа, че и констатирани за негодни /за учреждението/ и предложени за ликвидация вещи все пак имат някаква ползувателна стойност и следва да се осребрят. Това е безспорно и поначало е смисъла на на понятията „бракуване”, „негодност” и пр. при такива процедури, почиващи на преценка относно необходимостта от съответните активи или материални запаси за конкретното учреждение или предприятие, а не пълната му негодност. Следователно само по себе си редактирането на констатацията в процесните протоколи с термина „негодно за употреба” не визира твърдяната от обвинението констатация за пълна непригодност на имуществото за каквото и да било.

Важат и гореизложените констатации на съдебно-счетоводната *****иза по воденето и характеристиката на това обзавеждане при *****, че водените като краткотрайни и дълготрайни на стойност под 500 лв. процесни вещи са били водени по задбалансови сметки 9978 и 9909, където се отнасят поначало неносещи печалба и неучаствуващи при основната дейност на предприятието или учреждението активи, а тези водени като дълготрайни материални активи на стойност над 500 лв. за водени по сметка 206 „Стопански инвентар” без въобще да са използувани от *****. Всички вещи са заведени по стойности към датата на придобИ.ето им и обезценка не е правена, като за инкриминирания период *****изата е приела срок на годност на активи и запаси от този вид 5 години, койюто очевидно е изтекъл много преди инкриминираните събития. Самата първоначална стойност на завеждането почива на горепосочените извлечения от 1999 г. в хода на многократнатя промяна на съдбата на процесните сгради, като съ**показанията на св. Р. – тогава ***** *****– ***** *****, ***** *********** на ***** за конкретната придобивна стойност на процесните вещи в горепосочените години 1981-82 и 1965 не е имало каквато и да било яснота в счетоводството – „не мога да кажа как е определяна цената на тези вещи, тъй като аз ги заварих така. Не знам дали има платежни документи с цени и кой ще ти даде документи от приемането на резиденцията на Т. Ж.”.

Тези обстоятелства също по никакъв начин не обосноват несъмнени изводи в насока подсъдимите, при това обратно на останалите членове на комисията за инвентаризация /вкл. св. Р./, да са имали съзнанието за физическа и функционална изрядност на процесното обзавеждане и умишлено да са удостоверили обратното с вменените им процесни користни цели.

Че процесните вещи очевидно не са били нужни за дейността на ***** е очевидно от несъмнения факт, че те

както в инкриминирания период /а и преди него/, така и след него, вкл. дори и след новото им заприходяване в счетоводните задбалансови сметки при **, когато съ**изложеното отново са астанали „на отговорно пазене” /св. П. С./ в чуждите вече сгради на процесните „Домове за гости № 1, 2 и 3.

Най-сетне очевидно парадоксална е постановката, поддържана от обвинението, че подсъдимите въобще не са оглеждали и броили процесните вещи, но въпреки това са имали увереността, че те са напълно изправни и нужни за дейността на *****, и то при положение че „ресорно” отговарящите по въпроса св. П. /***********/ и С. /***/ са удостоверили обратното.

Така съставените официални документи ни са улеснили присвояване на описаните в тях движими вещи-частна ***********, които се явяват част от всички държавни движими вещи, намиращи се в сградите на ***ата резиденция при предаването им на новия собственик, тъй като съобразно изложеното присвояване по см. на чл. 201 ал. 1 от НК по делото не е установено.

По делото не се установява подсъдимият В. да е консумирал вменения му пряк умисъл и специална цел на престъплението по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК - да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329 лв., представляващи представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи, частна ***********, да е съзнавал, че деянието му е общественоопасно, предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е целял постигането именно на този резултат, воден от стремежа да си да облагодетелства търговското дружество, контролирано от М. М..

За този и останалите подсъдими, както и за им „подбудителя” Д. необясними са „алтруистичните” им подбуди да подпомагат безвъзмездно когото и да било, /друго би било ако поне някой от тях е „осребрил” активността си/, а очевидните съвсем различни от процесната версии за случилото се /влияние по „вертикала” на властта й пр./ са извън предмета на делото.

Важи и гореизложеното по аналогичнот обвинение против подс. А..

По тези съображения съдът прие за недоказано и призна подсъдимата В. за невиновна по това обвинение.

По обвинението против подсъдимата Д.Д.Я. - В..

като през периода 10.09.2008 г.-14.03.2009 г. в гр.Русе, в съучастие с подсъдимите В., А., Г. и Н., като помагачи, подпомогнали извършителя-длъжностното лице М.Т.Д.-***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6бр.полилеи с по 6бр.осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици,имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела,имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. гипсови скулптурни фигури на жени на ***** Н. Т.-Ж.; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

1. престъпление по чл. 311 ал.1 вр. чл.20 ал. 2 и ал. 4 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, извършено от Г. Т.А.-******* ******* и като *********** със Заповед № ***** К.П.В.-******* *******, Д.Д.Я.-******* *******, С.И.Г.- ******* ******* и Н.А.Н. - ******* ******* -***********, тъй като

на 29.12.2008 г. в гр. Русе, в съучастие помежду си,като съизвършители и подбудени от М.Т.Д., като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти,в кръга на службата си, съставили официални документи-

Важи изложеното относно

недоказаността на вменената на подс. Д. престъпна деятелност в общата конструкция на това обвинение – присвояване по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и вмененото й улесняващо престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК, което води до отпадане и на вменените на тази и останалите по това обвинение подсъдими В., А., Г. и Н. общ умисъл и задружна престъпна дейност по заявения с обвинителния акт начин.

По делото не се установяват в пълнотата им съставомерните признаци на вмененото на подс. Я. улесняващо престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и ал. 4 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, респ. процесната задружна престъпна дейност с подсъдимите А., В., Г. и Н. в съучастие помежду им като съизвършители, към което те да са били умишлено склонени от подсъдимата Д..

Тази заповед, обаче, противно на тезата на обвинението,

не детайлизира каквито и да било задължения на всички или отделни нейни членове, вкл. и на подсъдимата Я.,

Ето защо

Безспорно подсъдимата има задължението да отразява истината при съставяне официални документи, издадени в кръга на възложената й функция като *********** „***************”. Обемът и спецификата на последната са определени с длъжностната характеристика на подсъдимата /т. 4, л. 1 от дос.пр./, определяща спецификата и обема на нейните служебни задължения като. От нея произтича и горепосоченото й задължение да изпълнява и други служебни задължения извън основните, вкл. възложеното й с процесната заповед № ***** участие в процесната комисия за инвентаризация. Последната обаче не съдържа каквато и да било промяна /и по мнение на съдебния състав не би могла/ да променя нищо в спецификата на служебните задължения и изискванията за образователен и практически ценз за длъжността на подсъдимата. Същото се отнася и за всеки от останалите подсъдими А., В., Г. и Н., чиито длъжностни характеристики са приложени в том 4 на листи съответно 3-4, 17, 35 и 30 от досъдебното производство.

Изложеното води до извода, че

При тези предпоставки съдът съобрази следното:

На подсъдимата е вменено, че в съизвършителсто с останалите /В., А., Г. и Н./ е удостоверила неверни обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност, а именно че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи - частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат. Това тя и останалите сторили, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и за да улеснят подс. Д. в намерението й да се разпореди противозаконно с тези вещи.

По нататък по делото също така не е установено тази и останалите подсъдими

да са удостоверили неверни обстоятелства по см. на чл. 311 ал. 1 от НК

както и в

диспозитивните части на части на процесните протоколи за бракуване на ДМА № 4, 5, 6 и 8 и протоколи за бракуване на стоково-материални ценности, а именно за първите клетка „Заповед за ликвидсация на материален /нематериален/ актив/ и да вторите клетка „Предложение на ръководителя, където се съдържа одобряване на протоколите и предложение от подс. Д. като *********** да се извърши ликвидация имуществото от комисия в същия състгав.

Това е така, тъй като процесното предложение за бракуване и тези последни части от процесните протоколи

имат характеристиката на официални удостоверителни документи. В тези им части тези протоколи са от подсъдимите А., В., Я., Г. и Н. /и свидетелите П., Р. и С./ и в тях е удостоверено, че описаните в тях вещи са негодни за употреба.

По тези вещи следва да се посочи преди всичко, че

съобразно гореизложеното

преценката относно субективнопсихическите представи на подсъдимата относно годността им за употреба от ***** следва да изхожда от гореизложеното относно нейната и на останалите длъжностна характеристика и професионални ценз, подготовка и опит, както и от конкретно установената по делото факторогия. На тази база съдът намира, че

несъстоятелна е конструкцията, че тези свидетелки, както и също подписалата ***ка св. С., са били уверени, че процесните вещи са негодни за употреба, а останалите подписали протоколите лица – подсъдимите А., В., Я., Г. и Н. са били уверени, че са годни и умишлено са извършили невярно документиране.

Наред с това подсъдимите А., В., Я., Г. и Н., както се изложи, не са стоковеди, образованието им в инкриминирания момент е било за последните три *******, а за А. и В. – *******. Според обясненията им, дадени в съдебно заседание негодност, вкл. и обосноваваща нужда от ликвидация на движимо имущество не означава пълна негодност за използуване. Впрочем от същия аргумент изхожда очевидно и обвинението, като основателно поддържа, че и констатирани за негодни /за учреждението/ и предложени за ликвидация вещи все пак имат някаква ползувателна стойност и следва да се осребрят. Това е безспорно и поначало смисъла на на понятията „бракуване”, „негодност” и пр. в при такива процедури, почиващи на преценка относно необходимостта от съответните активи или материални запаси за конкретното учрездение или предприятие, а не пълната му негодност. Следователно само по себе си редактирането на констатацията в процесните протоколи с термина „негодно за употреба” не визира твърдяната от обвинението констатация за пълна непригодност на имуществото за каквото и да било.

Че процесните вещи очевидно не са били нужни за дейността на ***** е очевидно от несъмнения факт, че те

както в инкриминирания период /а и преди него/, така и след него, вкл. дори и след новото им заприходяване в счетоводните задбалансови сметки при **, когато съ**изложеното отново са останали „на отговорно пазене” /св. П. С./ в чуждите вече сгради на процесните „Домове за гости № 1, 2 и 3.

По делото не се установява подсъдимата Я. да е консумирала вменения я пряк умисъл и специална цел на престъплението по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК - да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329лв., представляващи представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи, частна ***********, да е съзнавала, че деянието й е общественоопасно, предвиждала настъпването на общественоопасните последици и е целяла постигането именно на този резултат, водена от стремежа да си да облагодетелства търговското дружество, контролирано от М. М..

За тази и останалите подсъдими, както и за им „подбудителя” Д. необясними са „алтруистичните” им подбуди да подпомагат безвъзмездно когото и да било, а очевидните съвсем различни от процесната версии за случилото се са извън предмета на делото.

Важи и останалото изложено по гарните аналогични обвинения против подс. А. и В..

По тези съображения съдът прие за недоказано и призна подсъдимата Я. за невиновна по това обвинение.

По обвинението против подсъдимата С.И.Г.

като през периода 10.09.2008 г.-14.03.2009 г. в гр.Русе, в съучастие с подсъдимите В., Я., А. и Н., като помагачи, подпомогнали извършителя-длъжностното лице М.Т.Д.-***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6бр.полилеи с по 6бр.осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици,имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела,имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. гипсови скулптурни фигури на жени на ***** Н. Т.-Ж.; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

на 29.12.2008 г. в гр. Русе, в съучастие помежду си,като съизвършители и подбудени от М.Т.Д., като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти,в кръга на службата си, съставили официални документи-

Важи изложеното относно

недоказаността на вменената на подс. Д. престъпна деятелност в общата конструкция на това обвинение – присвояване по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и вмененото й улесняващо престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК, което води до отпадане и на вменените на тази и останалите по това обвинение подсъдими В., Я., А. и Н. общ умисъл и задружна престъпна дейност по заявения с обвинителния акт начин.

По делото не се установяват в пълнотата им съставомерните признаци на вмененото на подс. Г. улесняващо престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и ал. 4 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, респ. процесната задружна престъпна дейност с подсъдимите А., В., Я. и Н. в съучастие помежду им като съизвършители, към което те да са били умишлено склонени от подсъдимата Д..

Тази заповед, обаче, противно на тезата на обвинението,

не детайлизира каквито и да било задължения на всички или отделни нейни членове, вкл. и на подсъдимата Г.,

Ето защо

Безспорно подсъдимата има задължението да отразява истината при съставяне официални документи, издадени в кръга на възложената й функция като *********** „***************”. Обемът и спецификата на последната са определени с длъжностната характеристика на подсъдимата /т. 4, л. 1 от дос.пр./, определяща спецификата и обема на нейните служебни задължения като. От нея произтича и горепосоченото й задължение да изпълнява и други служебни задължения извън основните, вкл. възложеното й с процесната заповед № ******* участие в процесната комисия за инвентаризация. Последната обаче не съдържа каквато и да било промяна /и по мнение на съдебния състав не би могла/ да променя нищо в спецификата на служебните задължения и изискванията за образователен и практически ценз за длъжността на подсъдимата. Същото се отнася и за всеки от останалите подсъдими В., Я., А. и Н., чиито длъжностни характеристики са приложени в том 4 на листи съответно 3-4, 17, 35 и 30 от досъдебното производство.

Изложеното води до извода, че

При тези предпоставки съдът съобрази следното:

На подсъдимата е вменено, че в съизвършителсто с останалите /В., Я., А. и Н./ е удостоверила неверни обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност, а именно че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи - частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат. Това тя и останалите сторили, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и за да улеснят подс. Д. в намерението й да се разпореди противозаконно с тези вещи.

По нататък по делото също така не е установено тази и останалите подсъдими

да са удостоверили неверни обстоятелства по см. на чл. 311 ал. 1 от НК

както и в

диспозитивните части на части на процесните протоколи за бракуване на ДМА № 4, 5, 6 и 8 и протоколи за бракуване на стоково-материални ценности, а именно за първите клетка „Заповед за ликвидсация на материален /нематериален/ актив/ и да вторите клетка „Предложение на ръководителя, където се съдържа одобряване на протоколите и предложение от подс. Д. като *********** да се извърши ликвидация имуществото от комисия в същия състгав.

Това е така, тъй като процесното предложение за бракуване и тези последни части от процесните протоколи

По тези вещи следва да се посочи преди всичко, че

съобразно гореизложеното

Наред с това подсъдимите А., В., Я., Г. и Н., както се изложи, не са стоковеди, образованието им в инкриминирания момент е било за последните три *******, а за А. и В. – *******. Според обясненията им, дадени в съдебно заседание негодност, вкл. и обосноваваща нужда от ликвидация на движимо имущество не означава пълна негодност за използуване. Впрочем от същия аргумент изхожда очевидно и обвинението, като основателно поддържа, че и констатирани за негодни /за учреждението/ и предложени за ликвидация вещи все пак имат някаква ползувателна стойност и следва да се осребрят. Това е безспорно и поначало смисъла на на понятията „бракуване”, „негодност” и пр. в при такива процедури, почиващи на преценка относно необходимостта от съответните активи или материални запаси за конкретното учреждение или предприятие, а не пълната му негодност. Следователно

само по себе си редактирането на констатацията в процесните протоколи с термина „негодно за употреба”

Че процесните вещи очевидно не са били нужни за дейността на ***** е очевидно от несъмнения факт, че те

По ненастъпването на значителни вредни последици за българската държава от вида на имуществена щета в размер на 24 329 лв. важи гореизложеното по анологичното обвинение против М. Д..

По делото не се установява подсъдимата Г. да е консумирала вменения я пряк умисъл и специална цел на престъплението по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК - да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329лв., представляващи представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи, частна ***********, да е съзнавала, че деянието й е общественоопасно, предвиждала настъпването на общественоопасните последици и е целяла постигането именно на този резултат, водена от стремежа да си да облагодетелства търговското дружество, контролирано от М. М..

Важи и останалото изложено по геизложените аналогични обвинения против подс. А., В. и Я..

По тези съображения съдът прие за недоказано и призна подсъдимата Г. за невиновна по това обвинение.

По обвинението против подсъдимата Н.А.Н.

като през периода 10.09.2008 г.-14.03.2009 г. в гр.Русе, в съучастие с подсъдимите В., Я., Г. и А., като помагачи, подпомогнали извършителя-длъжностното лице М.Т.Д.-***, да присвои чужди движими вещи: 5 бр. дървени маси с мраморен плот; 1 бр. маса за бридж, овална; 1 бр. маса за моникс, овална; 1 бр. разтегателно канапе; 114 бр. тапицирани дървени столове; 1 бр. мивка,вградена в шкаф; 6 бр. еднокрилен гардероб; 1 бр. мека гарнитура от канапе и два фотьойла; 4 бр. единично легло от два матрака; 9 бр. единично легло с тапициран матрак; 12 бр. тапицирани табуретки; 2 бр. двукрилни гардероби; 4 бр. шкафове-комплект за баня, италианско производство с вградени огледала и осветление; 8 бр. четирикрилни гардероби; 9 бр. дървени спални с тапицирани матраци; 10 бр. скринове; 1 бр. елипсовидно огледало; 6бр.полилеи с по 6бр.осветителни тела, декорирани със стъклени и пластмасови орнаменти; 39 бр. аплици със стъклени и пластмасови орнаменти; 15 бр. фенери от ковано желязо за тераса; 9 бр. нощни лампи с мраморна основа; 39 бр. нощни шкафчета; 18 бр. т**летки с огледало; 6бр. шкафове за малък хладилник; 6 бр. ниски библиотеки от масив; 2 бр. ниски стенни шкафове от масив; 19 бр. куфарници от масив; 3 бр. лампиони; 1 бр. висока лампа с абажур; 1 бр. шкаф за телевизор с въртящ се плот; 8 бр. полилеи с по 12 бр. осветителни тела; 3 бр. бюра; 1 бр. т**летно шкафче; 1 бр. правоъгълно огледало; 13 бр. трикрилни гардероби; 9 бр. полилеи с по 5 бр. осветителни тела, имитация на дърво с елементи от ковано желязо; 9 бр. полилеи с по 5 бр. светителни тела, с елементи от порцелан; 2 бр. полилеи с по 18 бр. осветителни тела; 5 бр. спални два персона с матрак; 4 бр. шкафове за телевизор; 41 бр. порцеланови аплици и с елементи от стъкло и пластмаса; 8 бр. единични легла с фурнировани табли; 18 бр. аплици,имитация на дърво; 3 бр. полилеи с по три осветителни тела,имитация на дърво; 8 бр. банки от ПДЧ; 1 бр. кръгла маса от 8 секции; 1 бр. масивен полилей от 70 бр. лампи; 2 бр. секции от ПДЧ; 2 бр. маси от бук с мраморен плот; 1 бр. стъклена мастилница; 6 бр. фотьойли; 1 бр. пиано марка „Чайковски”; 6 бр. банкетни маси от бук; 1 бр. елипсовидна маса от бук; 2 бр. хладилни шкафове с компресор; 1 бр. елипсовидна маса от масив; 2 бр. сервитьорски шкафове; 3 бр. абажури; 1 бр. малко бюро; 2 бр. единични легла с тапицирана дървена конструкция; 1 бр. библиотека от ПДЧ; 1 бр. двукрил гардероб с надстройка; 7 бр. дървени квадратни маси; 8 бр. плетени ратанови столове; 2 бр. дървени маси с железен крак; 4 бр. ниски маси, 4 бр. гипсови скулптурни фигури на жени на ***** Н. Т.-Ж.; 3 бр. медни пана над камини и 3 бр. медни обшивки на камини, дело на *****а Г.Р., 1 бр. полилей с три тела; 2 бр. аплици с две тела; 2 бр. полилеи с 12 лампи; 1 бр. фенер за тераса от ковано желязо; 2 бр. единични аплици; 2 бр. елипсовидни дървени маси; 2 бр. единични аплици и 4 бр. двойни аплици

на 29.12.2008 г. в гр. Русе, в съучастие помежду си,като съизвършители и подбудени от М.Т.Д., като длъжностни лица, в условията на продължавано престъпление, на 16 пъти,в кръга на службата си, съставили официални документи-

Важи изложеното относно

недоказаността на вменената на подс. Д. престъпна деятелност в общата конструкция на това обвинение – присвояване по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и вмененото й улесняващо престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 от НК, което води до отпадане и на вменените на тази и останалите по това обвинение подсъдими В., Я., Г. и А. общ умисъл и задружна престъпна дейност по заявения с обвинителния акт начин.

По делото не се установяват в пълнотата им съставомерните признаци на вмененото на подс. Н. улесняващо престъпление по чл. 311 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 и ал. 4 вр.чл. 26 ал. 1 от НК, респ. процесната задружна престъпна дейност с подсъдимите А., В., Я. и Г. в съучастие помежду им като съизвършители, към което те да са били умишлено склонени от подсъдимата Д..

Подсъдимата е притежавала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 т. 1 б ”а” от НК, разяснен и с Тълкувателно решение №73/23.12.1974 г.по н.д. №66/74 г. на ОСНК на ВС. Към инкриминирания период те са работели по трудов договор в ***** на горепосочените длъжности, като им е възложено с трудов договор да изпълняват със заплата постоянно служба в държавно учреждение-*****, която не е дейност само на материално изпълнение.

Тази заповед, обаче, противно на тезата на обвинението,

не детайлизира каквито и да било задължения на всички или отделни нейни членове, вкл. и на подсъдимата Н.,

Ето защо

Безспорно подсъдимата има задължението да отразява истината при съставяне официални документи, издадени в кръга на възложената й функция като *********** „***************”. Обемът и спецификата на последната са определени с длъжностната характеристика на подсъдимата /т. 4, л. 1 от дос.пр./, определяща спецификата и обема на нейните служебни задължения като. От нея произтича и горепосоченото й задължение да изпълнява и други служебни задължения извън основните, вкл. възложеното й с процесната заповед № ******* участие в процесната комисия за инвентаризация. Последната обаче не съдържа каквато и да било промяна /и по мнение на съдебния състав не би могла/ да променя нищо в спецификата на служебните задължения и изискванията за образователен и практически ценз за длъжността на подсъдимата. Същото се отнася и за всеки от останалите подсъдими В., Я., Г. и А., чиито длъжностни характеристики са приложени в том 4 на листи съответно 3-4, 17, 35 и 30 от досъдебното производство.

Изложеното води до извода, че

При тези предпоставки съдът съобрази следното:

На подсъдимата е вменено, че в съизвършителсто с останалите /В., Я., Г. и А./ е удостоверила неверни обстоятелства, които не съответстват на обективната действителност, а именно че част от описаните в предложението и протоколите движими вещи - частна *********** са негодни за употреба, напълно амортизирани и неподлежащи на ремонт, поради което следва да се унищожат. Това тя и останалите сторили, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тия обстоятелства и за да улеснят подс. Д. в намерението й да се разпореди противозаконно с тези вещи.

По нататък по делото също така не е установено тази и останалите подсъдими

да са удостоверили неверни обстоятелства по см. на чл. 311 ал. 1 от НК

както и в

диспозитивните части на части на процесните протоколи за бракуване на ДМА № 4, 5, 6 и 8 и протоколи за бракуване на стоково-материални ценности, а именно за първите клетка „Заповед за ликвидсация на материален /нематериален/ актив/ и да вторите клетка „Предложение на ръководителя, където се съдържа одобряване на протоколите и предложение от подс. Д. като *********** да се извърши ликвидация имуществото от комисия в същия състгав.

Това е така, тъй като процесното предложение за бракуване и тези последни части от процесните протоколи

в диспозитивните им части, с които е предложено ликвидиране на вещите подписи на подсъдимите А., В., Я., Г. и Н. въобще липсват.

По тези вещи следва да се посочи преди всичко, че

съобразно гореизложеното

Наред с това подсъдимите А., В., Я., Г. и Н., както се изложи, не са стоковеди, образованието им в инкриминирания момент е било за последните три *******, а за А. и В. – *******. Според обясненията им, дадени в съдебно заседание негодност, вкл. и обосноваваща нужда от ликвидация на движимо имущество не означава пълна негодност за използуване. Впрочем от същия аргумент изхожда очевидно и обвинението, като основателно поддържа, че и констатирани за негодни /за учреждението/ и предложени за ликвидация вещи все пак имат някаква ползувателна стойност и следва да се осребрят. Това е безспорно и поначало смисъла на на понятията „бракуване”, „негодност” и пр. в при такива процедури, почиващи на преценка относно необходимостта от съответните активи или материални запаси за конкретното учрездение или предприятие, а не пълната му негодност. Следователно само по себе си редактирането на констатацията в процесните протоколи с термина „негодно за употреба” не визира твърдяната от обвинението констатация за пълна непригодност на имуществото за каквото и да било.

Че процесните вещи очевидно не са били нужни за дейността на ***** е очевидно от несъмнения факт, че те

По делото не се установява подсъдимата Н. да е консумирала вменения я пряк умисъл и специална цел на престъплението по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. ал. 1 т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 20 ал. 4 от НК - да набави за „Хотел мениджмънт”АД-Русе облага в размер на 24 329лв., представляващи представляващи стойността на предоставените безвъзмездно на това търговско дружество движими вещи, частна ***********, да е съзнавала, че деянието й е общественоопасно, предвиждала настъпването на общественоопасните последици и е целяла постигането именно на този резултат, водена от стремежа да си да облагодетелства търговското дружество, контролирано от М. М..

Важи и останалото изложено по горните аналогични обвинения против подсъдимите А., В., Я. и Г..

По тези съображения съдът прие за недоказано и призна подсъдимата Н. за невиновна по това обвинение.

По гражданските искове:

Приетите за съвместно разглеждане по делото

субективно съединени граждански искове на Българската държава против подсъдимите Д. и Н. за сумата 647 600 лв., платими солидарно - обезщетение за причените с процесното престъпление по чл. 282 ал. 3 вр. ал. 2 пр. 1 вр. ал. 1 /вр. чл. 20 съответно ал. 2 и 4 от НК престъпления имуществени щети на държавата, ведно със законните последици

са с правно основание чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Съобразно изложеното, по делото не са установени основни елементи от хипотезата на тази разпоредба, дублиращи се със съставомерни признаци на вмененото им престъпление, а именно всяка от тях да е осъществила вмененото й съставомерно и противоправно от наказателно*** гледна точка деяние, при доказване изискваната от процесната *** квалификация причинно следствена връзкака с процесната щета.

Ето защо на така обхванатото в наказателния процес деликтно основание исковете следва да бъдат отхвърлени поради недоказаност в пълнотата им на законоустановените елементи от хипотезата на института на непозволеното увреждане.

Деликтната /като обща основа на наказателната/ отговорност по естеството и предпоставките си е различна от договорната, основанията за възникването й не дублират и не изчерпват тези за договорната. Ето защо този изход не изключва възможността против всяка от тези подсъдими да се дири съответната законоустановена форма на имущестна отговорност, в пълен или ограничен обем, от трудовоправно /за Д., съ**основателно цитираните от обвинението препращащи текстове по ЗА и ЗДС/ и общо договорно естество /Н./, съответно към принципала за първата, към работодателя за двете и към професионалната гилдия за втората.

Същото се отнася и за възможността, ***о от тези форми на персонална отговорност,

да се приложи законоустановетната *** уредба, позволяваща отстраняването на грешката в пресмятането на процесните стойности /чл. 28 ал. 2 от ЗЗД/, която

би довела до отпадане формулираната от обвинението имуществена щета в от процесната сделка в размер на 647 600 лв.,

която всъщност е предпоставила и залегналата в сърцевината на настоящия сложен, ресурсоемък и обичайно с шумен обществен резонанс наказателен процес.

Компенсирането на това стойностно несъответствие по този ред /а възможно е при неизгодност за съконтрахента и разваляне и пр./, което очевидно е могло бързо и лесно да стане на това основание, при липса на други съставомерни признаци,

би елиминирала и нуждата от настоящото дело.

По тези две групи от законоустановени възможности наказателният съдебен състав не може да се произнася, тъй като обхващат обстоятелства и приложимо право извън предмета на настоящото дело.

Вече многократно, вкл. и на ниво *** прокурор на Републиката е вземано отношение и разяснявано, че на наказателното преследване, с неговите специфични предмет, цели и инстументариум, не следва да се гледа като на „панацея” и заместител на другите уредени от законодателя правни форми на дирене на отговорност и отстраняване на негативни последици в дейността на едни или други държавни органи. Сред редицата показателни примери в това отношение могат да се посочат многобройните протяжни, шумни и емоционални наказателни дела, свързани с „пирамидите” от различен вид и фалитите на банкови и крупни стопански предприятия. При тях, вместо да се осигури запазването с оглед реалното връщане на парите на безбройните ощетени граждани с надлежните способи от гражданскоправен и административен порядък, жертвите бяха оставени с години в заблуждението да очакват имуществена обезвреда в процедури от друго естество.

Още по неправилно и вредно е отговорът на обществената нужда справедливост и грижа за народния интерес да се изчерпва /камо ли пък замества/ с шумно презентирани наказателни дела, които по правило не водят до възстановяване на неоснователно разместените материални блага, както при това се пропускат, често безвъзвратно, законоустановените ефикасни, бързи и ангажиращи несравнимо по-малък кадрови и финансов ресурс способи за имуществено компенсиране на Държавата /и санкциониране на виновните/. Последните, освен другото, имат за резултати доминиращо позитивен обществен отзвук и превантивен психологически ефект, за разлика от един протяжен и неводещ дори и до специфичния му резултат наказателен процес, след какъвто към вече възникналите обществени негативи се напластяват само нови такива. Също безполезно и с порочни ефекти би било акцентирането на общественото внимание върху самоцелното и правно неиздържано „ситуиране” на „виновник”, в отклонение от съществените причини за една или друга социална патология и от ефективните способи за нейното отстраняване.

По изложените съображения съдът се произнесе с присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: