МОТИВИ:

Съдебното производство по настоящото дело е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура – гр.Несебър от 13.01.2010г. против подсъдимия И.Н.Д. ***, с ЕГН ********** ЗА ТОВА, ЧЕ

В периода от 24.07.2009г. до 25.07.2009г. в гр.Несебър /Софийски лагер/, при условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на деянието и можещ да ръководи постъпките си, отнел чужди движими вещи, както следва: от бунгало 36-2 - 1бр. мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „1208” на стойност 23 /двадесет и три/ лева от владението и без съгласието на И.П.П. ***, 1бр. снимка на стойност 0,50 лева /петдесет стотинки/ и сумата от 70 /седемдесет/ лева от владението и без съгласието на Д.Т.М. ***; от бунгало 36-3 – 1бр. горница на анцуг, черна на цвят със златни кантове, с емблема на марката „Адидас” на стойност 55 лева /петдесет и пет/ лева и сумата от 25 /двадесет и пет/ лева от владението и без съгласието на Р.Д.К. *** – всички вещи на обща стойност 173,50 лева /сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая е немаловажен – престъпление по чл. 194 ал.1, вр. с чл.63 ал.1 т.3 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – гр.Несебър в съдебно заседание поддържа изцяло обвинението против подсъдимия Д.. Излага подробни аргументи, установяващи фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимия и доказващи, както от обективна, така и от субективна страна последното. Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” във връзка с чл.373, ал.2 от НПК, чрез налагане на наказание – „пробация”, със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 18 месеца с периодичност три пъти седмично; 2.Задължителна периодични срещи с пробационен служител за срок от 18 месеца и 3.Ограничения в свободното придвижване, включващи забрана за напускане на населеното място по настоящ адрес на подсъдимия Д. за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или прокурора и забрана за напускане на жилището, което обитава подс.Д. за времето от 21.00 часа до 07.00 часа на другия ден.

Подсъдимият Д., в производство по чл.370 и сл. от НПК, признава изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство. В последната си дума моли съдът да му наложи по-леко наказание, като обещава повече на не краде.

Защитникът на подс.Д. също пледира за налагане на наказание „пробация” за извършеното от неговия подзащитен, като моли съдът да намали срока на предложените от представителя на обвинението пробационни мерки в размер на 12 месеца. По отношение на мярката – „ограничения в свободното придвижване”, моли съдът да замени същата с „безвъзмезден труд в полза на обществото”, като относно размера и срока на същата предоставя на съда.

СЛЕД ПООТДЕЛНА И СЪВКУПНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА, СЪДЪТ ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА СЛЕДНОТО:

Подсъдимият И.Н.Д. е без образование. Не е женен. Осъждан е. Безработен е.

На 18.07.2009г., свид.Р.К. *** и се настанил в бунгало на „Софийския лагер” със своите приятели Мартин, Христо и Питър. Около 23.00 часа на 24.07.2009г. излезли от бунгалото и отишли в съседно такова, при приятели. Връщайки се около 01.30 часа на 25.07.2009 год. изпушили по цигара и си легнали. На свид.К. му направило впечатление, че куфара му е изваден от гардероба. Около 04.00 часа младежи от съдено бунгало се прибрали и установили, че им е извършена кражба на вещи. Тогава свид.К. проверил в куфара си и установил, че му липсват пари – сумата от 25лв. и горница на анцуг от марката „Адидас”.

В съседно бунгало се бил настанил свид.Д.М., който констатирал на 25.07.2009г., около 03.00 часа, че леглото под прозореца било разхвърлено и установил липсата на сумата от 70лв. и снимката на майка му.От същото бунгало липсвал и мобилен телефон на свид.И.П., марка „Нокия”.

На 24.07.2009г., около 22.00 часа, свид.Кръстьо Каменов отишъл с подс.И.Д. да си купят цигари от магазин в гр.Несебър. Минавайки покрай бунгалата на „Софийския лагер”, подсъдимият видял, че едно от бунгалата свети и прозореца е отворен, и влязъл вътре. Излизайки показал на приятеля си свид.Каменов една тениска и 20лв. В този момент от съседно бунгало започнало да се чува звънене на телефон и след като никой не вдигал, подс.Д. преместил един пън, стъпил на него и бутнал прозорчето, откъдето влязъл и след като излязъл показал на свид.Каменов мобилен телефон. От там двамата се разделили.

В хода на досъдебното производство са били назначени дактилоскопни експертизи, заключенията по които доказват авторството на извършеното престъпно деяние в лицето на подсъдимия Д. /л.32-34 вкл. и л.36-38 вкл. по ДП/. Обвинението се подкрепя и от изготвения протоколи за оглед на местопроизшествие и разпитите на свидетелите.

Видно от заключението по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза /л.41 по ДП/ и разпитите на пострадалите, нанесените им щети, вследствие деятелността на подсъдимия, възлизат общо в размер на 173,50 /сто седемдесет и три лева и петдесет стотинки/ - невъзстановени в пълен размер.

В обяснения си пред разследващия орган, както и пред съда, подсъдимият Д. признава вината си и изразява съжаление за стореното.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:

С оглед така приетата за установена по делото фактическа обстановка, съдът намира за безспорно доказано, че на инкриминираната дата – 24.07.2009г., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, подс.Д. е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.194, ал.1 от НК. Деянието е извършено умишлено, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Изложената и възприета от съда фактическа обстановка се потвърждава по категоричен и безспорен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от събраните и приети по делото писмени доказателства, както и от самопризнанията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:

При отмерване размера на предвидената в чл.194, ал.1 от НК санкция за подсъдимия Д., съдът съобрази от една страна степента на обществена опасност на извършеното от него престъпно деяние, с оглед предвиденото от законодателя наказание – лишаване от свобода до осем години и разновидността на формата на вината – “пряк умисъл”. Наред с това, съдът взе предвид степента на обществена опасност на личността на дееца - младата му възраст, направените от него самопризнания, както и проявеното критично отношение относно извършеното от него престъпление. От друга страна, съдът взе предвид и предишните осъждания на подс.Д.. Същият е извършил престъпното деяние, като непълнолетен, предвид на което наказанието му следва да се определи след замяна на същото по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК.

Като взе предвид гореизложеното и като съобрази императивната разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, съгласно която при постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.55 от НК, настоящият съдебен състав наложи на подсъдимия Д. наказание „пробация”, със следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 15 месеца с периодичност три пъти седмично; 2.Задължителна периодични срещи с пробационен служител за срок от 15 месеца; 3.Ограничения в свободното придвижване за срок от 15 месеца, включващи забрана за напускане на населеното място по настоящ адрес на подсъдимия Д. за повече от 24 часа без разрешение на пробационния служител или прокурора и забрана за напускане на жилището, което обитава подс.Д. за времето от 21.00 часа до 07.00 часа на другия ден; 4. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа в рамките на две поредни календарни години.

Съдът намира, че така определеното наказание по вид и размер се явява адекватно на степента на обществена опасност на извършеното от Д. престъпление като деяние, степента на обществена опасност на подсъдимия, като личност и напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.

Накрая, съдът се произнесе по въпроса за направените в хода на досъдебното производството разноски, които с оглед резултата по делото, възложи в тежест на подсъдимия.

МОТИВИРАН от гореизложените съображения, съдът постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: